на народопсихологията й. И ако нашето е „Бай Ганьо“, то испанското е великото „Дон Кихот“! Но има още едно много испанско и много трогателно – ''Кармен''. Не знам какви са били древните Кармен, трогателни или страстно диви, но модерните такива?!... Ако някой реши да пренапише отново „Кармен“, то би изглеждало така. Това, което най не мога да разбера тук, защо е и откъде идва, това е ревността. Е, ние, жените, си ревнуваме от време на време, ние, българките, кротко, със стиснати зъби, най-много да изревем нещо от рода „Точно с тая ли пачавра намери да се шматкаш“... пак нашите половинки, като решат
да ревнуват, направо се мятат на някоя по-така, по-засукана (от тяхна гледна точка)... Испанските фурии са друго нещо. Ревността тук се лее на потоци, направо на морета. И щото много циганска кръв кипи из потомствата тук, ела да гледаш какво става. Пердашат се, та направо се изпотрепват.

Не мине и ден без някой кротък, ама ужасно ревнив Санчо Панса да метне булката си
направо през балкона, даже и по-лошо - да награби бойното снаряжение, или още
по-лошо - да драсне кибрита на домашната кола барабар с цялото домочадие вътре. И на финал и кат една многострадална Геновева и той си удря един патрон. Затова вече не искам да гледам телевизия, бойкотирам я - ми то ужас след ужас. Тез испанци що са такива глупави, не знам. Ами искала половинката му фрийдъм. Искала да работи, моля ви се.
Искала нов живот, разбирай - нов любовник. И милият й, вместо да събере познати, непознати, съседи и несъседи, та да му удари една веселба, да се натръшкат с гроздовата, че и той, мъченикът, става фрийдъм, и току-виж и 20-годишна гърла намерил (мечтата на всеки нормален българин над 40-те, ако може и китайка...)... той, испанецът, вземе, че употреби колата, жената и децата, та накрая и себе си, за назидание, колко обичал и колко ревнувал.
Е, това българският ми практичен разум не го разбира. То любов, любов... добре, ама що колата. Ми то ако не семейството, то колата е свещена за българина. Колата олицетворява най-лелеяните мечти на всеки нормален човек по нашите географски ширини. За децата не искам да говоря, то това си е варварство откъдето и да го погледнеш. Ама колата. Какво му е виновна колата на тоз изперколясал ревнивец? Ама защото тук искаш кола и хоп – готово, вземаш си кредит и по 40,50 евро там всеки месец и си моторизиран... ааааа, трябва да ги оставят малко да се помъчат, да походят пеш, да се поизпотят по градският транспорт, да погладуват малко, докато поспестят за някой втора ръка бижиклет... па тогава ще ги видя аз дали ще посегнат на колата.
Относно децата тук си приличаме като две капки вода с испанците. Боготворим ги, обичаме ги, глезим ги, гладни ще стоим, ама челядта ще е нахранена и напоена. Може и по джапанки да ходим, ама наследниците ще са по последната мода. Малка разлика има наистина... испанската челяд е по-разглезена... сигурно и затова по-нататък в живота те се държат като едни разглезени деца.

А модерната Кармен! Малееее, да не попаднеш под карменения й език! Обижда, псува и бие  като един... щях да кажа български хамалин... ама не, то все едно да обидя нашите. Българският хамалин, да ме извинят испанските Кармен, си един направо възпитан човек
в сравнение с тези фурии. Даже полицията онемява, кат се разгорещи нежната половинка на Испания. Защото тук а си ударил жена или дете, а си седнал на топло за годинка-годинка и повече. Много е опасен тоз жест тук. И мъжете внимават, даже и като правят гимнастика, да не си вдигат рязко ръцете по посока на нежните половинки. Не знам дали заради това андалузките са такива нахакани, е, искам да кажа нахални, та дори арогантни. До тях дори една тежкотоварна българка би изглеждала като нежно цветенце, повеяно от вятъра. Елате,  та ги вижте. То само като чуеш тембъра на гласа им, и тръпки ще те побият. Откъде го вадят тоз възмъжки баритон, дрезгав кат на 80-годишен пушач, да се маеш.
Не дай си боже да им вземеш мястото във фитнеса или да я изпревариш в ресторанта...
малеее, тогава да чуеш въздрезгав баритон, примесен с „нежни“ думички, дето не ги казваме пред децата. Или пък малко да се поотмести да помолиш... леле божке, сякаш за живота й я молиш!

Обаче и световничките не се дават. Просто на много развален испански й напомнят,че
без техните пари и усилия Андалусия още щеше да си стои без ток и вода и да опъва рибарските мрежи до белосаните си барачки. Искаше ми се да напиша нещо мило за андалузките, ама на, като не се сещам за нито едно трогателно нещо в тях... Моята приятелка германка – Марика, от 15 години тук женена, казва, че сред приятелките й има само една испанка и тя е от Мадрид. Аз пък нямам нито една, пък не се сещам някоя от останалите световнички да има. Испанките си приятелстват само с испанки и не съм чула за нито един случай на смесено гостуване. Дали защото се славят като лоши домакини, или заради ревността им към красивите чужденки...
Андалузците се славят като големи националисти... всъщност харесват световниците, но
само когато това се касае до парите им. А ако испанец остави бакшиш... то ще е 10 сентимос и ще ви гледа, сякаш е дал живота си. Но по-скоро очаквайте да започне да бърника из джобовете си и да се разплаче, че не му достигат парите за сметката. И дълги уверения, че следващия път ще си доплати. Ако може да ви мине дори и със сентимос, ще го видите с най-радостната усмивка в живота му. И ако си мислите, че само нашите търговци удрят в цената... то елате тук да видите какво става. Направо ще си заобичате татковината с най-трепетните стрели на сърцето си. И не че се правят на такива, то си им е природно.
Обаче на, Господ им дал това меко време и безкрайно лято, та довлякъл тук настинали англичани и зиморничави скандинавци, иначе и досега андалузците да си се радват на рибата и безметежната тишина на морето. Но отлив на туристи има заради лошото обслужване, скандалите и корупцията, и данъците и скъпотията и на имоти, и на храната, но и заради омразата на андалузците към чужденците. Е, това пък е добре дошло за нас. Да си направим нашата България едно райско кътче за туризъм, щото всичко си имаме. И море, и слънце, и красиви планини, и добро обслужване, и чудесна храна, и топлота, и гостоприемство... само малко повече да им дадем сигурност на туристите и елате да ни видите тогава.

Та започнах от красивата циганка Кармен... от която май само ревността е останала... всичко друго си е една трогателно красива история. Модерната такава, обута в дънки и захапала цигара най-много да ти нагъгне дрезгаво: „Кой, аз английски? Ко, туристи? Ми те кат са в Испания, да учат испански!“; „Ко, компютър? Ми туй за суха или мазна кожа е?“... Ето това е модерната история за красивата, но ревнива циганка Кармен. Каква ще бъде нашата модерна история, зависи само от нас.

Милена Марева
за вестник “Народно дело“
11 семтември 2007г.