В България безнаказано могат и те обират навсякъде - в супермаркетите, в банките, съседите, които са превзели общите помещения, неизрядни работодатели, дори и съседите по двор и лозе. И няма никаква, ни божа, ни правова институция, която е способна да наложи правосъдие, освен ако не решиш да се обърнеш към адвокат и съдилище. Когато обаче става въпрос за малка сума, всички приятелски и най-вече добронамерени съвети са по-добре да не си хабиш времето и парите напразно. И така беззаконието си продължава тихо и вечно като усмивката на глупаците.
Разкази от Испания и как вървят жалбите там
Днес, както гледам, на оплакване върви работата. Това тук вече на нищо не прилича! Небето пак със студена вода ни поля. Вали като из развален бидон. Чистачите без работа ще останат. Заради това шантаво време на метеорологична станция заприличах бе, хора! Вали, пече, фучи... Климатът така пощуря, че и ние като смахнати тичаме - вчера на плаж, днес с кожуха. Ей, лошави хора сме! Не стига, че ракията на менте направихме, ами и планетата развалихме. Та ще ходя да се оплаквам. Търся сега къде им е на испанците бюрото за недоволни от климатичните повреди. Ще искам обезщетение - нов двуместен чадър. Толкова много организации, полиции, профсъюзи за жалби си имат, че няма начин и такава да не са турнали някъде.
И при вас е така, нали? На жалба вървят нещата. – Хелоу, как си? Как е времето в България? Още ли ти държи замръзнали вратите на колата? Чакай... а... ама чакай...
- ...И тази дупка на тротоара на гарата... От година ходя къде ли не... Да вземат да я покрият. Обаждам се и на кметицата и тя ми отговаря да отида при нея. Защо да ходя при нея?
- Казвам й тя да отиде при дупката. Няколко пъти виждам кръв около нея. Какво означава това? Че и други хора не са я видели и... и тази администрация... бюрокрация...
- Чакай... чакай как е врем...
- ...И тази бюрокрация... отиваш в разни канцеларии, пият си кафенцето, даже и не те поглеждат. Няма на кого да се оплачеш!
- А как сте с времето?
- Абе какво време? Ходя на превръзки в болницата. В най-големия студ с рейса. Тече, възпалило се е нещо. Дааам, лошава работа. Не стига, че ракията развалихме, ами и социалните осигуровки на менте направихме.
Къде наистина може да се оплаче човек в България? Не вярвам да се свършили родните неволи и да сме станали най-прекрасното обездупчено местенце за живеене. В Испания, която си е тиха и спокойна територия за обитаване, хората тичат в полицията.
Има и други варианти - съда, КАТ и пожарната (само не се смейте и там можеш да се оплачеш), но тук хората си обичат полицията (чудя се как още не са я нарекли „милиция“ - мил на народа).
В България единствената опция е полицията. Но след това случаят отново отива в големия съд. Където заплащането започва от бланките, адвокатите, съдебните разноски, пътуванията и вашите и на адвокатите ако делото се разглежда в друг град и т.н и т.н... И затова при кражби на малки суми потърпевшите скърцат със зъби и най-много да си купят един газов пистолет или да се саморазправят индивидуално.
В Испания това е непозволено - направо забранено. Ако имаш оплакване за кражба и е под 3 000 евро отиваш в съд "Първа инстанция" В този съд не се заплаща НИЩО! БЛАНКИТЕ ЗА ОПЛАКВАНЕТО СА БЕЗПЛАТНИ, АКО ЖЕЛАЕТЕ АДВОКАТ, ТОЙ СЪЩО Е БЕЗ ЗАПЛАЩАНЕ (на тази инстанция обаче никой не ползва адвокатски услуги. Съдиите са много прецизни и честността при отсъжданията е правило), АКО СЕ ОТКАЖЕТЕ ОТ ОПЛАКВАНЕТО СИ ОТНОВО НИЩО НЕ СЕ ЗАПЛАЩА. Заплащане се дължи единствено когато делото се е провело, има доказан крадец и е отсъдено той да плати щетата на ощетения и съдебните разходи, които са минимални.
Много съм ви говорила за денунсиите, но ето ви един пример: Най-елитният фитнес тук здраво се тресе и поти. Ама не заради по-големи мускули, ами заради жалби.
Дали заради кризата или заради други крещящи проблеми, собственикът не е плащал пълните заплати на работниците си с месеци. В този случай нормален испанец като Анна например, след като даде необходимия бонус време на работодателя, отърчава право на бюрото на полисия локал (или местната полиция).
Тук ето как ги вършат тези неща. Имаш си недоволство. Отиваш в коя да е полиция – национална, локална, гвардия сивил(национална гвардия) или направо в съда, или в профсъюзите. Имаш право и на безплатни адвокати.
В голямо и приветливо предверие, с плот, зад който са настанени жени с компютри, се нареждаш на опашката (няма такава). Веднага ти дават бланка, в която кратко и ясно описваш неволите си заедно с недоволствата. Слагат й номер и ти връчват също такъв. Около седмица (или месец, ако решат, че случаят не е спешен) проблемът се разглежда от не знам кой си и изпращат съобщение за привикване в съда на сгазилия реда. Във фитнеса на QI в Нуева Андалусия, който е в най-тузарския район, полицейско-данъчна проверка се очаква във вторник (седмица след като Ана, работеща в детската занималня, се е оплакала). На същия този вторник ще разпердушинят всички налични документи на съоръжението. Разрешителни за фитнес, договори на работниците, плащане на данъците и таксите, разрешителните за... накратко - пълна данъчна проверка.
Сега, тези тука са така, защото са малко по-напред в цивилизацията, обаче ние като си нямаме традиция в оплаквателния бизнес, да вземем да измислим нещо, че да мога да си проведа най-накрая нормален разговор по телефона. Да могат хората нормално да си общуват, а не като едно телефонно бюро „Жалба“ да го раздаваме - и вие местно, и ние задгранично. Не че и тук няма от какво да се жалват... Ааа, как се отплеснах! Станало е 2 часа, ще затворят бюрото за оплаквания. Ахам. Сиеста тайм. Йеп, и испанците си имат кусури. Къде ли е за жалбите от повреди в климата? И ако нямат, къде ли да се оплача? В профсъюзите или в полицията?
Милена Мрева за вестник “Народно дело“
13/14 февруари 2010г.
|