някои цял живот една случка не им се случва, а на други - наредени на опашка, чакат да ги случат.
Не знам как става този фокус. Въобще даже не ми е ясно, пък да не говорим, че изобщо не го разбирам, при мен обаче чак се бият да ми се случат. Не знам как съм се оплела, но съм случила да ми се случват случки.
Този път обаче не бях виновна аз. Неее, аз си седях мирно и кротко и даже пътешествие не поглеждах... обаче зъбите ми... Както и да се мъча да ги извиня, както и да се стремя да ги оправдая, те и само те ми докараха тези тежки грижи и мисли на главата. Пфууу да му се не види, да бях си затваряла устата, да бях седяла със стиснати зъби, фередже да си бях сложила, ветрило да бях разперила, да бях... ама не бях и сега се чудя как да се отърва от случката.
Хронологията на събитията се източи в този ред. Аз нахилена - наоколо ми се радват. Разказвам вицове - другите в устата ме гледат. Още не разбирам защо (смешни са били, то се знае). Докато един ден Ан Кристин и компания местни жителки (все около третата възраст) не ме попитаха „Къде си прави зъбите?“. Та докато (не)волно и зъбато съм се смяла, чуждозъбатите взели, че ми харесали устната украса. Иначе тя много е страдала, аз от както съм започнала разумното си умоспоменание, все на зъболекарски стол се спомням. За капак и на фалшив доктор едно време случих (ама това е друга история). Та като резултат сега кои са моите почти не си спомням, все чуждици млатят из устата ми. Тошето вика: „Ама как все на теб ти се случва?!“. Метна ме на колата и право на зъболекарския стол се опомних. Тошето, както винаги се намесва и ме спасява, този път в заговор със зъболекаря. Това добре, зъбато оправена съм и на добра цена, даже отлична. Обаче сега да видите колко пепел си сипя на главата. Иностранците ще идват на гости на чене декоратора ми. Точно в този момент към вас се прошмулва идеята – прекрасно, чудесно, браво, да идват! Колкото си искат да идват! И все зъбноцелеви туристи да са! Като останат доволни, ще докарат и други, добре за докторите, добре за хотелите, добре и за ресторантите, добре и за магазините, добре и за...
И аз така си мислих отначало, докато не калкулирах гледката на родна земя. Сега на испанското летище ще се оправя. Вече знам, че не трябва да питам къде е полетът за София (щото на мадридската информация ме питат това хотел ли е и даже упоритото ми настояването, че е столица, не помага). Оттогава си знам - казвам и признавам коя ми е летящата компания. И на софийското ще се справя - малко е, няма как да се изгубим. После обаче идва картинката с такситата. А софийските... мани-мани, такива хиени не сте виждали. Четох, че ще има някакви фиксирани тарифи вече. Добре, това е добре, че иначе те като набакшишат иностранците, после пък тез префърцунените чуждозъбати мен накриво ще гледат, че и вие няма да се измъкнете. После идват шосетата... и те, и дупките. Лошо. После обаче идва проблема с уличното преджобване. Тук изскача необходимостта от план за защита. Портмонета с верига на китките. Следва разглеждането на варненските потайности, компактно с околностите. Те без това няма да мръднат. Тук трябва да разуча проблемите с неусвоените европейски фондове за жилищно саниране, че и да обяснявам защо половината блок е боядисан, а другата половина - мазилково дискриминиран. Боже, после идва посещение на родното апартаментче, а до там се стига само след коридора и асансьора, а те... Лошо. Лошо. Лошо. После като се новоназъбят, сто процента от радост ще решат да полеят озъбването и то се знае, право на някой бар ще налетят. То добре, ама в България някак си е неприлично старчоци (не се притеснявайте, онези не знаят български) да се покачат на бар плота. То това някак си не се връзва с общоприетите възрастови баровски норми в България. Амиии...то вие ще ми се смеете (да не говорим за двамата ми наследници, виждам ги вече нахилени до ушите), като ме видите с чета възнемлади войводи с бради и бабки, опъващи „Наполеон“ (само коняка ). Не е да речем както са свикнали тук - баровете за дядовците, работата за младите. Ами ако, да речем, куклата от хотела не е загасила предвидливо телевизора? И оттам онез ми ти 20-годишни кокони сеят мъдрости и приличие. Да не говорим за чалгаджийките с бюстовете, дето тук ме питат: „Това някоя известна проститутка ли е?“. Ами така е, щото тук са свикнали говорителките на години щедро да го раздават и певиците, наборчета на Лилито Иванова, да пригласят, стига да са гласовити и мъдри думите им.
Дааа, като виждате, трудна работа ще е. То родината такава или онакава, мила си е... особено отдалече. Някак си ние си знаем как да се оправяме и най-вече да оцеляваме, ама онези разглезените... Макар и прясно назъбени, много ще се стресират. Пфууу, да му се не види, защо ли не си затварях устата? Ама то пък и вие що не вземете най-накрая да се научите как се употребяват европейските пари? Я ги вижте испанците! Ние да не сме по-прости от тях?
Уж не съм от дърдорковците, изглежда обаче като съм цапната от таз пуста носталгия по всичко родно и българско (и зъбато), и под въздействието на тази мили и прескъпи на душата и сърцето спомени... изглежда съм прекалила да хваля и възнасям милата татковина в комплект с докторите, та ето ей такава случка ме случи. Лошо. Лошо. Много лошо.
Милена Марева за вестник “Народно дело“ 27/28 февруари 2010г.
|