Какъв ужас, какви времена сполетяха моята особа! Не е за разправяне. Реши тя в края на септември, че й стига толкова скитане по света, нагледа се на чуздоземски нрави, дойде й до гуша от световни кризи. Каза „Баста, връщам се в родното Фасадата на Окръжна болница, Варна, Българиягнездо“ и ето как се озовахме аз и моята особа отново на родната улица.

Ах, да не бях я слушала онази моя носталгична душа, да си бях мирно седяла и на - сега не бих чудо видяла. А то че е чудо, чудо е. Само че със знак минус и къде му е края не се вижда. И казвам ви сега, голям зор, голям мъка...

Мъча се значи аз, гледам, ровя, чудя се... Търся поне едно нещо, което да е положително, поне мъъъничко нормално в нашата страна. И открих! Даже няколко неща! Отдъхнах си, да ви кажа, почти бях решила, че сме толкова ненормална държава, че направо не е за вярване, че още съществуваме. Преди обаче да се зарадвам, майчето каза: „Пак ще ходя на операция“. Две несполучливи, две години раната тече гнойно. И така се започна с болниците.

Болниците в България обаче са наистина болни. Овехтели, престарели, позакърпени отгоре, та съвсем отгоре. Нацвъкани от гълъби и на никой не му идва наум, че точно те пренасят най-страшните зарази. И в Испания е забранено да се убиват птичките, но си наказан с глоба, ако им оставяш храна на балконите. Та тръгнахме ние с майчето, тя едва се тътри, на всеки метър спира и пъшка, а покрай нас все пъшкащи стари жени и мъже и все с бастуни (толкова много артрозни хора не бях виждала из Европата). Катерят се по стълбищата, увесени по парапета (в „Св. Анна“ така се клатушка, че скоро очаквам инцидент). Обиколихме и Градска, и Окръжна, а оттам във Военна и навсякъде кола пред входа не може да спре, та километър пъшкахме. А асансьорите навсякъде са от втория етаж или през спешното и хайде пак пъшкане до там.

В болниците или няма регистратура, или ако има, е неизвестно за какво е, та  тълпата от пациенти без номер и час се бута на талази пред вратите на кабинетите. В българска болницаВътрешният двор на Окръжна болница, Варна, България недай си боже да ти се доще да отидеш до тоалетна. Или я няма, или пък толкова е страшна и мръсна, че започваш да си проклинаш нуждите.

И катерим се ние с майчето по стълбищата, изкатерваме след охкане и пъшкане проблема и се насочваме към 2,50-левовата стая за прегледа при личния й лекар. Както и да го погледнеш, това дрънкашо на стотинки супермаркетно-търговско разплащане е толкова срамно, че чак не го вярваш. Когато обаче започва пазарлъка - няма да ти дам направление, защото са ми свършили, почва да не ти се вярва, че ти се случва.

Когато обаче ти искат и пари (34 лева) за тест за алергичност, въпреки че си в кабинет, по здравната каса и то пенсионер със 120 лв. пенсия, а без този тест пък не искат да ти направят операция, започва да ти се струва, че сигурно това не е реалност, а абсурден филм на ужасите. И изобщо защо ти искат тест за алергичност (за упойките), като такъв ще ти направят преди операцията не разбирам изобщо. И при това би трябвало да се платят от здравната каса (после не стигали парите за здравеопазване).

Вътрешният двор на Градска болница, Варна, България

Филмът (пълнометражен и даже на 3D) може да стане и готин, обаче когато главен герой е майка ти, ти става някакси много разярено.

В Здравната каса ни казват, че пари не би трябвало да искат, но ако искат, да вземем касов бон и да подадем оплакване до директорката!!! Хаосът е толкова абсудно жесток, че започваш да си мислиш, че някой просто ги иска тези болни по-скоро да измират.Има ли всъщност персоналът стая за отдих?

В Испания? Там си избираш личен лекар. Всички те са в поликлиники, по една поликлиника за всеки район. Имат си и линейки, болниците също. На регистратурата си даваш здравната карта (нещо като нашата лична) и на компютъра ти излизат всички заболявания. Там е и графикът за преглед на всеки лекар.

Избираш си час и ден и готово. Списъкът за прегледите за деня на пациентите е сложен до вратата на кабинета. Личните лекари нямат медицински сестри. Те ви приемат, записват, изслушват и дават направления. Няма табелки за заплащане на 2,50 лева. Всъщност в държавните болници вземането на пари от лекар се наказва със затвор. Там дори бонбони и бутилки не е прието да се даряват. 

За годините, преживени в Испания, никога не чух по телевизия или вестник да се разисква убили ли са или не дете или въобще човек в болница. Пази боже такова нещо в Испания. Пази боже и лекаря. Когато ти се даде направление от поликлиниката, то е с час и дата.

Costa del Sol e държавната лечебницата и е една  за Марбея и областта - за всички болести. В нея са всички кабинети на специалистите, лабораториите, операционните... Чакалните са според това, от което страдаш. За хирургията е една, за сърдечните – друга, и т.н. Оборудвани са с плазмен телевизор и чистота до извънземен блясък.

Ако се нуждаеш от спешна помощ, викаш линейка или отиваш на регистратурата в болницата. Даваш си картата и на компютъра веднага ти се изписва здравното ти битие. Следва приемна, която всъщност е малък кабине вратата, на която стои винаги отворена. Питат те за оплакванията и проверяват нещо си на По пътя за Бърза помощ, Варна, Българиякомпютър.

Казват, че си за еди-коя си чакалня и това че ще трябва да почакаш да те извикат (ако случаят не е изключително спешен).

В коридора срещу главната чакалня има малки лаборатории, на които вратите също са постоянно отворени, т.е всички виждат какво се прави вътре. Има и стаи, в които хората се поставят на системи за случаи, подлежащи на бързо оздравяване.

Викат името ви, идва сестра да ви вземе и ви отвежда при доктор, който назначава изследвания, извършвани веднага и на място. Ред, законност и дисциплина. Болничен персонал по двора за кафе и покупки е абсурдно да видиш, имат си помещения за отдих и кафе докторите.

Ами това е. Бързо, точно и без заплащане, ако сте осигурен. В Испания за такъв се счита всеки, който има поне един човек в семейството с осигуровка. За това, че си има паркинг и болният влиза буквално от колата в чакалнята не е необходимо даже да споменавам. За тоалетните и чистотата пък въобще. За това, че още преди да сте излезли от болницата, от там вече са позвънили на личния ви лекар и той ви търси на мобилния, за да ви каже кога да отидете на контролен преглед няма да ви разказвам. За Държавната болница Costa del Sol за Марбея и областта задължителните основни прегледи – въобще.

За безплатните лекарства на пенсионерите пък да не повдигаме въпрос, че баща ми е с раково Колкото и да не ви се вярва това е регистрационното фоайе в испанската болница Ханатзаболяване, но без безплатни лекарства от 6 месеца, защото ги няма в аптеките...

Е, не че съвсем ги няма, намират се, но срещу 160 лева за месец. Точно колкото е пенсията му. Та той си ги поръчва от  Румъния или Турция за 40 лв. Страшно (и буквално) интересно, нали? Най-високите цени за лекарства в Европа, с най-ниските доходи, а пенсиите са точно два дни заплата в Испания (най-ниската е около 800 евро, а най-малката пенсия е около 600).

С една дума - в България а си се пенсионирал, а се готви да умираш. Тъжно и страшно. А лекарите? Познавам прекрасни български лекари, видях и други, които не мога да нарека дори и човеци и колкото и да не искам да направя сравнение с онова време преди, и колкото и да се мъчат да ме убедят, че, видите ли, там онова време преди, когато лечението било безплатно, било в младостта, а тогава всичко било прекрасно.

 Болнична чакалня в испанската болница "Ханат"

Е, така си беше. И за бабите ни беше също прекрасно, макар и да не бяха млади. По тези времена отивах в болницата приемаха ме, изписваха ме и за благодарност дарявах лекарите с кутия бонбони. Беше прекрасно наистина.

Довиждане за сега. Бягам навън, че снегът е сътворил страхотна снежна приказка. Слава богу, останало е още мънияко красота и у нас.

Милена Марева
за вестник “Народно дело“
29/30 януари 20011г.