Ръмжи и негодува. Търсещ истината за нас, за България, за света! 27-годишен, от Ловеч, женен, с две деца. И двете испанчета, родени тук, в Андалусия, Марбея. Мъничкият само на 40 дни. Емигрирал е преди повече от седем години. Работи в секюрити група в Торе Бермеха, един от луксозните жилищни комплекси на Естепона. Щастлив е, но иска повече от живота и вярвам, че ще го постигне. Планирал е да завърши детективски институт тук, да емигрира след пет години в Америка и да напише книга за катаклизмите в България. Абсолютно съм сигурна - ще бъде хит! Ако дотогава младото поколение на България не е забравило да чете! - Стък, как се реши да емигрираш? - Има хора, които си задават въпроса защо са толкова нещастни в икономическата криза, която изживяват в момента, и формулата не е много трудна. Всеки може да си отговори кой е виновен за собственото си нещастие. Аз мисля, че не е толкова виновна държавата, защото като не се чувстваш добре на едно място, никой не те кара насила да живееш там. Как да ти кажа, психологически може да го погледнеш от няколко страни, но моите виждания са - като не се чувствам добре на едно място, просто си хващам багажа и заминавам на друго. От провинцията може да заминеш за столицата, да вземаш повече пари, но там плащаш наем и пак сметките няма да ти излязат на края на месеца. В провинцията първото, което е, не ти правят договор на много места, хващаш се и те е....т без пари, да не говорим, че имаше много заводи и предприятия, където не се плащаше в продължение на година и половина – две... някои накрая плащаха с едно прасе. Значи в завод „Балкан“, когато накрая уволниха хората, от 15 000 сигурно накрая работеха към 300 човека, правеха колелета. На тези, които ги махнаха, в продължение на близо две години не им платиха една стотинка и накрая им дадоха едно прасе. И какво ще правиш с него? Демокрация? Няма демокрация в България. Голяма част от хората, като изключим столицата и някой части от Черноморието, все едно не са в България, все едно са в Третия свят. Мизерия, така живеят там хората. На тях им идва да си почупят главите, не знаят за какво живеят. Ходят като ненормални. - А в чужбина? Тези години в чужбина не беше по-розово положението на емигрантите. - Ами виж, държавата направи грешка. Първите, които напуснаха България, бяха цигани. Излязоха само те, да крадат. И коментираха, че те са българи. Ама кой от циганите работи? Всичките ги хващаха в кражби, абсолютно всичките. Екстрадирваха ги и след два дена пак се връщаха и пак продължаваха да крадат. Е това остави много лошо впечатление за българите. После си го промениха хората, след 10 години, но първоначално ни смятаха българите за абсолютни цигани в Европа. Расист съм, но не чак толкова. Да не говорим за скандинавските страни, там има голям расизъм, да не почнем с Германия, че там са най-големите расисти. - Мислиш ли да се върнеш в България някой ден? - Виж сега, ако заплатите станат поне 600 евро и нагоре, мога да се върна. Но не вярвам това да е скоро! Но да емигрираш, да спечелиш някакви пари и да се прибереш, да живееш известно време, да ги похарчиш и пак да излезеш в чужбина... няма смисъл. Да емигрираш, означава да отидеш да живееш в страната, където си емигрирал! Аз така мисля. Защото хората, които емигрират, отиват да спечелят някакви пари. Лишават се от много работи. Нямат никакъв живот. Директно се мъчиш като грешник. Безсмислено е да отидеш в чужбина, да спестиш пари, да се върнеш... и какво те чака в България? Мизерия. Изхарчваш всичко спестено. И тъй до кога? Цял живот? Няма смисъл! Единствените, които протестират, са софиянци. Останалите? Видя какво ги направиха тук! Операция „Малая“! Окрадоха над два милиарда от общината на Марбея. - Ха, само 30 милиона намериха в дома на кметицата Марисол Жагуар – кеш, пък да не говорим за тези, които откриха по банките. Е, корупцията е навсякъде по света! - Да де, ама тук ги хващат! Виждаш - една година вече всички телевизии продължават да говорят за разследването. Двучасови репортажи в новините, не спират да говорят и да обсъждат корупцията. Видя марбейци какви стачки направиха, оплюха ги директно. Тук не се страхуват хората да говорят. Много са опростели в България. Връщам се всяка година и какво? Освен да седнат да ядат и да пият, никой за нищо друго не мисли. Не знам дали повечето от хората са влизали в книжарница през живота си. Мисли се само какви дрехи си е взел, какви маратонки, каква кола. А книгите са много евтини в България. Като гледам колко книги съм си изпонакупил сега... - Нашето поколение обаче четеше. - Сега, в момента не се чете. Сега народът е толкова лесно манипулиран, че просто не знам. Младите хора не се интересуват от нищо. Майките са им в чужбина. Изпращат пари... те стават сутрин, хапнат, отидат на кафе, разкарат се по центъра. Отидат на дискотека в края на седмицата... И какво? Така ли ще живеят до края на живота си? -Стък, като гледам книгите, които си прочел – религия, психология, история... Защо не учиш нещо тук? - Ще уча, планирал съм го догодина - детективски институт. Тук е тригодишен. - Значи право ще учиш? - Ми то малко не е право, щото частен детектив е съвсем друго. Пак учиш законите. Сега решавам тестовете. И да ти кажа, доста добре съм. Професията е сложна, но с голямо бъдеще. Трябва да си много грамотен за това. Трябва да знаеш няколко езика, психология, закони... - Ха, каква е тази книга? „От къде идваме“ на Молдашев! Е, каква е неговата теория? От къде идваме? - Молдашев е руснак, доктор по офтомология, и е обиколил над четиридесет държави с цел изследвания. По времето на комунизма му отнемат докторските права заради теорията му за трансплантация на човешко око. Пращат го да работи като еленовъд. По-късно му връщат докторските права и той прави над 2000 успешни трансплантации на човешко око. При експедициите си той установява, че преди нас е имало друга раса – атланти, преди тях е имало друга раса – лимурийци. Значи тези статуи на Буда всъщност са образи на лимурийци, имало е два вида. Били са с по няколко ръце и две глави, защото са били двуполови - като две тела в едно. Тези статии на Буда не са измислица. Били са много високи... (Следва) Милена Марева за вестник “Народно дело“ 16 октомври 2007г.
|