и тем подобни! Те вече са исторически неточни и фактологически остарели. България отново разбуни духовете (както между впрочем винаги го е правила) и пренаписа летописа на световната история!

... Преди древна Гърция и могъщия Рим, още преди Мосопотамия дори, столетия много по-рано, на територията на България е имало общество – високо развита цивилизация, което е сътворявало магии от чудеса, изваяни от злато и сребро.


За съжаление много от съкровищата ни не са в българските музеи, ограбени и изнесени от земите ни от преминалите завоеватели, като пет от големите реликви са пръснати по света - едни са в чужди музеи, други в частни колекции. У нас се съхраняват само копия на някои от тези образци. Останките от гордото ни минало блестят в Националния исторически музей.

 Като приказка звучи легендата, според която над Асеновград, в местността Белинташ, където е било най-голямото светилище на тракийското племе бесите, е заровено имане на пълководеца Александър Македонски. Той посетил светилището, защото там била най-древната жреческа школа на континента. Александър искал съвет за похода си срещу Тива.

За благодарност той оставил на светилището златната си карета заедно с конете, както и много дарове от злато, сребро и бронз. Повечето били уникати, завладени по време на войните с гърци и перси. По-късно, за да ги опазят, служителите на боговете от Белинташ закопали тези дарове. Къде точно, никой не знае. 

Съществуват и много догадки за това къде са златните съкровища на българските царе след падането на държавата под турско робство.

Едно такова съкровище е хазната на цар Шишман. Няма никакви сведения за това къде и как е скрита или плячкосана съкровишницата на тогавашната българска държава. Една стара легенда гласи, че цялата хазна на шишмановия царски двор била натоварена на волски каруци и откарана до Черепишките скали и там е била затрупана с големи камъни и скални отломъци.

 
Преданията разказват, че когато османските орди стигнали до старите римски пътища в Родопите, водачът им видял каменен манастир на високото. Това било върхът на Кръстова гора, където от няколко века монаси славели бога, живеели на пост и молитва, далеч от светската глъч. 

Монасите получили знамение за надвисналата опасност и скрили в дебели кожени торби Кръста Христов, потири, ценни предмети, събирани в манастира от векове. На дълбоко и скрито те заровили царски знаци от славните времена на България, писания и хроники на велможи и боляри, укривани през смутните времена в недостъпната обител.

След три дни и три нощи войската на полумесеца минала през манастира. След нея останали побити главите на трийсетте монаси, които не продумали дума, не отронили звук пред ятагана и копието да издадат древните съкровища, кътани през вековете. Голямото имане не било извадено досега, защото над мястото тегнела прокоба. Колкото мъже се опитали да ровят в указания район, били сполетени до един от страшна и тайнствена смърт. Често умирали и децата им.


Друга легенда мълви, че в района край Симеоновград, под руините на римската крепост Костанция, на възвишението Хисар подземни тунели опасват крепостта като лабиринт. В тези тайни подземия криели богатството си, заграбено от различни народи последните римски императори. След като варварите нахлули по тези земи, крепостта не устояла и римляните се изтеглили, много от тях били избити и така техните съкровища останали под крепостта.

Съществуват много легенди за скрити златни съкровища, заровени от римляните. Едно такова място е може би Тополовград, на върха Вишеград или на 2 км. на запад от града, под стените на древната крепост Палеокастро.


Все още не са открити и имането на Индже войвода, хайдут Велко, Вълчан войвода, Сирма войвода и много други.
Интересна е историята на Вълчан войвода и златното му имане, за което и до днес се носят легенди.

Първата жена на войводата - Рада, е от село близо до София. Твърди се, че тя му изневерила и Вълчан я убива, за да не издаде къде е имането му, според други е била заклана от иманяри. За втората му жена се знае, че Вълчан войвода й е завещал две тетрадки изписани с тайнопис.

Това имане било заровено край село Бов, на север от град София. Източно от селото е връх Яворец. Предание говори, че в скалите имало нишант-ключ. Там Вълчан войвода оставил книга, в която описал къде е скрил парите си из земите на този край.

В друга легенда се разказва, че има тайнствен подземен град вкопан под Крушевската планина.

Само на няколко километра от Севлиево над язовир "Александър Стамболийски" се издига уникална крепост скрита под короните на дървета и там според легендата в недрата на планината е закопано мистичното съкровище на Вълчан войвода. Тя е една от най-големите по площ средновековни крепости и се намира в т. нар. Крушевска планина край Севлиево. На 4 км от днешния град в посока северозапад се издигат руините на Хоталич, разположен върху повече от 15 дка.

Не се знае нищо и за ограбеното злато на българския народ от османските поробители, за зверските мъчения на които е било подложено населението на Стара загора за да кажат, къде  са парите им и дали турците при бягството си от България и от руските освободителни войски са отнесли заграбеното злато или са го скрили нейде из българските земи.

Една такава легенда твърди, че Осман паша и неговата войска, които се предали на руските войски, са скрили несметните си богатства, заграбени от поробената България, до река Вит, край Плевен.


Най-големите и значими до момента български златни съкровища тежат общо към 30 килограма. Те обаче са по-ценни от златния резерв на държавата, който е 40 тона. При това тук включваме само находките от Панагюрското съкровище, Варненския некропол, Златната маска на Терес, открита  в могилата "Светицата", съкровищата от Вълчитрън и находките от Могиланската могила край Враца. В сбора не влизат уникалните апликации от Летница, съдовете от Борово, апликациите за конско снаряжение и ритони от Луковит, нито пък 400-те златни апликации, в едно от Подбалканските полета (точното място ще бъде оповестено оповестено след края на разкопките), датирани преди 5000 години. На последната изложба в Бон, застраховката на Панагюрското, Вълчитрънското, Рогозенското, Боровското и още от най-известните ни съкровища възлизаше на около 35 милиона лева.

 
Едно нещо обаче ще ви направи впечатление, когато четете за тези епохални открития – повторението на "предполагаме, че е ...", “неизвестно предназначение“, “неразкрито тракйско писмо“, "датиране с приблизителна точност" и т.н. Няма да видите чужди екипи и световноизвестни учени или световноизвестни лаборатории, работили по разгадаването на тези загадки. У вас ще остане впечатлението, че българското културно наследство е най-неизучаваното, най-непознаваното и най-малко рекламираното в света! Мистерията на българските съкровища продължава. В едно обаче сме сигурни – в българските земи има още много нови исторически изненади и мистерии, които отново и отново ще захласват и учудват света!

www.ydara.com

Статия на сайта на http://www.trud.bg

Пет са големите прабългарски съкровища. Всички те маркират значими битки и територии, където водещи роли са имали великите властелини на старите българи. Къде обаче днешните българи могат да зърнат реликвите, останали от пищните хански трапези или гробни мемориали? Всички те са пръснати по света - едни са в музеи, други в частни колекции. У нас се съхраняват само копия на някои от тези образци. Останките от гордото ни минало блестят в Националния исторически музей.

- Съкровището на хан Кубрат, открито край с. Малая Перешчепина, Украйна, е най-голямото в ранното Средновековие. Съдържа над 800 предмета. Златото в него надхвърля 25 кг, а среброто - 50 кг. Намира се в Ермитажа. Там е и мечът на Кубрат.

- Съкровището от Над Сент Миклош (румънско селище в областта Банат, Румъния) е от 23 златни съда с общо тегло 10 кг. Експонирано е във Виенския художествено-исторически музей.

- Предметите от гроба на прабългарски владетел, вероятно хан Аспарух, открит край с. Вознесенка, Украйна. Намират се в Харковския музей.

- Съкровището на хан Кубер, намерено край албанското с. Врап. Части от него са наредени в музея “Метрополитен”, САЩ, и в Археологическия музей в Истанбул.

- Съкровището на хан Кубер, намерено край албанското с. Врап. Части от него са наредени в музея “Метрополитен”, САЩ, и в Археологическия музей в Истанбул.

Кубрат ухажван от 2 империи

Съкровището на Кубрат е намерено от две деца през 1912 г. в пясъчните дюни на река Ворскла край село Малая Перешчепина в днешна Украйна. Учените го датират към средата на VII век до началото на VIII век.

Децата съобщават на родителите си, а те - на пристава. Междувременно всички от селото разбират за имането, грабват лопати и отиват да копаят на мястото. Откриват около 800 златни и сребърни предмета - златен жезъл, златна фигура на лъв от скиптър, три златни пръстена (два от тях са с монограма на Кубрат, третият е на чичо му Органа), златен рог, златна торква, две златни гривни с изумруди, златна тока с тегло 454 г, два златни меча, златни и сребърни чаши и съдове за хранене... В България имаме копия само на 9 от находките.

Учените смятат, че е гроб заради намерените малки златни пластини с нитове в ъгълчетата, с които се предполага, че е бил облепен ковчегът. Има и следи от трупоизгаряне. Златото е приписано на Кубрат, след като са били разчетени монограмите на пръстените.

Това е едно от най-големите ранносредновековни съкровища в света. Освен това е най-голямата в света находка на ирански предмети (бел. ред. - персийски)извън Иран - твърди Тодор Чобанов.

- Съкровището се състои от важни царски реликви. Сред тях има златна кана, която очевидно е принадлежала на шахиншаха (цар на царете) на Персия. Тя или е била подарена на Кубрат, или я е придобил насилствено, следователно е имал огромни военни възможности. По онова време такъв предмет е можело да се съхранява само в дворците на шахиншаха Хозрой II. Може пък да му е подарена, ако примерно е участвал във войната на Византия срещу Персия (602-628) - възможно е Кубрат да е бил неизвестният съюзник на ромеите. Това обяснява и защо византиецът му изпраща толкова много подаръци.” Изследователите твърдят, че Кубрат се е познавал от малък с византийския император Ираклий, докато българинът е бил заложник в Константинопол.

- Съкровището от Над Сент Миклош (румънско селище в областта Банат, Румъния) е от 23 златни съда с общо тегло 10 кг. Експонирано е във Виенския художествено-исторически музей.

Двама братя стават благородници заради имане в Банат

Двамата братя преселници от България Христо и Кирил Накови открива съкровище край с. Над Сент Миклош (Голям свети Никола) през 1799 г. Селото тогава е било част от Австро-Унгарската империя, поради това находките са били подарени на императора. Срещу този дар двамата братя получават благороднически титли на името на селището - Надсентмиклош.

“В австрийския музей, където са изложени предметите в момента, под съкровището никъде не е отбелязано, че е прабългарско - твърди Цветана Кьосева. - Прочетох “Чергарски племена”. Предметите не са били за всекидневна употреба на ханската трапеза, а за специални случаи - например за посрещане на чужди делегации. Според Мариела Инкова, експерт от НИМ, изработката на една част от предметите е дело на константинополско ателие. Друга част е с много източни мотиви, затова се смята, че е поръчана при източни майстори.

Специалистите предполагат, че изображението на едната кана е на хан Аспарух. Няма категорични доказателства обаче, че сервизът е красял интериора на прабългарското ханство, което е владеело банатските земи. Друга от хипотезите гласи, че е принадлежал на Аварския хаганат.

- Предметите от гроба на прабългарски владетел, вероятно хан Аспарух, открит край с. Вознесенка, Украйна. Намират се в Харковския музей.

В НИМ показват само орлето на Аспарух

През 1930 г. край украинското с. Вознесенка е открит масов гроб на около 35 прабългарски воини, за които учените предполагат, че са хан Аспарух и негови бойци. Хипотезата е на археолога Гринченко, ръководил проучванията.

“След като съобщава за своите предположения пред колегията, той е заточен в Сибир”, разказва директорката на Националния исторически музей Цветана Кьосева.

Съкровището съдържало над 1500 златни и сребърни предмети, части от погребения на коне... Още при откриването им артефактите били разделени в три музея - в Запорожие, в Днепропетровск и в Харков. По време на Втората световна война обаче експонатите от Вознесенка е трябвало да бъдат евакуирани в Уфа. При транспортирането им на 10 октомври 1941 г. върху влака с реликвите паднала немска бомба, която предизвикала пожар. Докато го потушавали, в суматохата голяма част от колекцията обгоряла или била открадната. Оцеляло орлето на Аспарух.

Много учени са изследвали предмета. Смята се, че е било връх от щандарт (римско легионерско знаме). На гърдите му е издълбан монограмът на хан Аспарух. На едно от крилата пък е знакът на рода Дуло.

Съкровището е от началото на VIII век, което съвпада със смъртта на Аспарух и с установяването на българо-хазарската граница. Находките са открити точно на тази граница, където вероятно е била битката между двата народа. “Български аноним от ХI век сочи, че Аспарух е бил убит от измаилтяни (т.е. от хазари)на р. Днепър - разказва археологът Тодор Чобанов, зам.-министър на културата. - Това съвпада със сведенията, че е загинал във война с хазарите.”

Орелът на Аспарух, изложен в НИМ, е точно музейно копие със сертификат на Запорожкия краеведчески музей. Изработен е от бронз и е посребрен.

Дарението е от Иван Василиевич Плачков, българин от Бесарабия, депутат в Киевския градски съвет.

- Съкровището на хан Кубер, намерено край албанското с. Врап. Части от него са наредени в музея “Метрополитен”, САЩ, и в Археологическия музей в Истанбул.

На територията на Албания, край Адриатическото крайбрежие, са открити още две прабългарски съкровища, датирани между VII и IХ век. Едното е намерено от трима братя край с. Врап. Единият от тях е продал част от предметите.

 Съкровището съдържа изключително пищни златни и сребърни колани, съдове... Съществува хипотеза, че е било част от съкровищницата на аварския хаган. “В края на VIII-IХ век, когато хаганът умира, започва политически спор за властта и тогава българският хан Кубер взема част от това съкровище и тръгва към Битолското поле и Солун”, обяснява Мариела Хинкова от НИМ.

 Златният сервиз на хан Кубер вероятно е изработен в ателието на негов придворен ювелир, по чийто стил учените съдят, че е византиец.

- Съкровището от Ерсеке, село в Албания. След като е предложено на търг в “Сотбис”, е изследвано от немския епиграфик проф. Йоахим Вернер. Притежание е на неизвестен колекционер.

 Съкровището, намерено край  албанскоto село - Ерсеке, е подобно на откритото край Врап. За съжаление на учените находките се намират в частни ръце. За тях няма научни публикации.

Открити са по време на Втората световна война от войници на Третия райх и първоначално са съхранявани в Германия, разказва Инкова. Когато в страната нахлуват съюзническите войски, съкровището е откраднато от чужд офицер. След време е предложено за откупка в “Сотбис”. Но се появяват твърдения, че е фалшификат, защото специалистите нямат с какво да го сравнят. Затова собственикът си го прибира. По-късно пак го предлага на търг и е купено от неизвестен частен колекционер в САЩ.

 Това лято София ще стане домакин на световен византийски конгрес. На него проф. Фалкодайм - директор на Римско-германския музей в Майнц, смята да съобщи подробности около това съкровище. Защото е открил кой е притежателят му и е получил разрешение от него да публикува научна информация за предметите.

“През VII в. България е била сред най-мощните държави в Европа”, твърди проф. Вернер. Нашите предци са били сила, с която са се съобразявали могъщите империи по онова време - Византийската и Персийската.

Всички те маркират значими битки и територии, където водещи роли са имали великите властелини на старите българи. Въпреки това България продължава да изненадва и шокира света със своите новооткрити съкровища, които разказват и разкриват истинската история на човечеството! Нейните свещени земи продължават да откриват тайни, които е пазила в продължение на хилядолетия, за да съхрани величието и могъществото на един народ – българския!

 Древно съкровище скрито под Аладжа манастир

Валери Кинов от 20 години проучва легендите за Аладжа манастир, недалеч от Варненския некропол. Братя Шкорпил пишат, че там са заровени несметните съкровища на Аладжа манастир и на още 12 манастира.

„Те били скрити там заради турските нашествия“, казва историкът. Според него е естествено за такова място под покровителството на боговете в трудни времена хората да крият най-ценните си неща.

„Така те ще бъдат съхранени от боговете и предпазени от разграбване – казва Кинов. – Оттам започна и моят интерес към тези легенди.“

Досега учените нямат яснота точно къде са тези лабиринти. Самият манастир е построен върху огромна скала.
Затова той се е заел с амбициозната задача древните тайни, до които се докосва, да представи в комикс. Главен герой в него е мистичният покровител на Аладжа манастир Рим Папа.

Според легендите той живее от хиляди години в подземията под манастира. Събужда се веднъж в годината, напролет и тръгва из околността. На всеки срещнат той задавал няколко въпроса: „Има ли още пръчки за каране на коне? Жените раждат ли още? Кравите телят ли се?“ Когато му казвали, че това го има, покровителят на манастира казвал: „Има още време.“ След това той отново потъвал в подземните лабиринти.

Кръстници на манастира стават гагаузите, които са християни, но говорят турски.
„Вероятно именно те пренасят легендата във времето“, допуска Кинов.

 Какво се крие под Танковия полигон край с. Дружба?...
Боби Спасов - Видин в епоха на окови
http://www.vidin-online.com

1918 година. Първата световна война. В края на с. Молалия (сега с. Дружба) е настанена австрийска кавалерийска част, чакаща заповед за прехвърляне по бойните фронтове на Румъния. Една вечер офицери от интенданството на III Бдински полк поканват своите колеги австрийци на чашка в местната кръчма. Няколко печени агнета, двойно препечената ракия и отлежалото черно вино, дали необходимия градус настроение за тостове в чест на цар Фердинанд, Кайзера, австрийския император и близката победа. Реейки поглед в дървената опушена кръчма, поручик Щайнер (учител по история и картограф на военната австрийска част) забелязва на един рафт зад кръчмаря интересни експонати. Става от масата, минава зад тезгяха и ги взема в ръце. И останал изумен: "Около 20 сантиметров индийски слон от бял мрамор и върху него войн с копие в ръка. Две статуетки от черен мрамор на персийски бойци в пълно бойно снаражение. На постамент - някакъв мъдрец с завита по азиатски начин през главата челма с голяма кобра, показваща се от върха над челмата". Останал изумен... Откъде са дошли в това затънтено българско село тези антики?...

Помолил български офицер да му помогне с превода на няколкото въпроса, които задал на кръчмаря: "Откъде са тези статуетки?... И как са попаднали в кръчмата?"... Получил отговор: "Такива джунджурии се намират много на Кукуруз баир. Във всяка къща ги имало. Тук ги носели за една ракия. Дори преди дни му донесли една смачкана тава, в която сипвал зърното на кокошките"... Тавата се оказала голяма сребърна паница с изсечени воини в бой с колесници. Цялата била изписана с непознати знаци.

Изследователският нюх запалили поручика. Скоро разбрал, че се носи някакво предание от векове, че над селото имало дворец, построен от Александър Македонски за пленена персийска княгиня. Златото и слоновата кост, които силно земетресение заравя под земята, били несметни. А в долина, близо до селото "земята вечер се разтваряла и излизали воини в непознати одежди, чийто вопли и стонове се чували надалеч". За да успокоят духовете на това място, местните хора построили манастира "Свети Петър". Но воплите още се чували в близка пещера, която местните хора наричали "Музикалната пещера". Тя имала лоша слава и хората се страхували от нея. Разклоненията в пещерата и подводните езера потъвали дълбоко под земята. Някой говорят за изходи, които били чак в Влашко. Друга такава пещера имало и в Кукуруз баир, но била затрупана.

Екипиран с въжета и лампи, поручик Щайнер, придружен от няколко войника, влиза в "Музикалната пещера". Преминали през няколко големи зали с езера, но наклонът бил прекалено стръмен за недобре екипираните изследователи.

Седмица по-късно разровили входа и на затрупаната пещера. И открили свод от дялани камъни със стълби, които водели под земята. Разкрили и няколко разклонения. Разделили си ги и започнали картографирането. Влизали все по-дълбоко в добре оформени лабиринти. Докато един ден един от войниците не се върнал. Започнали издирване, което открива премазаното тяло на войника под грамада срутили се камъни. В чантата на загиналия е намерена 15-сантиметрова златна статуя на персиец и човешка китка от бял мрамор, държаща отрязан кокосов орех от злато с излегнала се в него жена от черен мрамор.

Намерените вещи доказвали, че войникът е достигнал до откритие, криещо богатства. И че преданието за потъналия под земята дворец може би отговаря на истината.

Годините минават.

Австрийски изледователи на гръцката култура попадат във Виенския археологически институт на "Откритието на Щайнер". Започва изследването на всичко написано за Александър Македонски и откриват доказателства, че на завоя на Дунав имало някакъв строеж. И големи административно-военни сгради. И че е възможно да се намерят под земята техните останки.

През 1984 година се правят постъпки пред българските власти за разрешение на австрийска пещерна експедиция да се опита за разбули тайната. Предполагало се е, че ако се постигне съгласие за разкопки, те могат да започнат през 1986 година.

Но по това време "Кукуруз баир" вече е танков полигон. На него се извършват военни занятия и стрелби. Той е обект на МНО и влизането на цивилни лица е забранено. Какво остава пък за западни изследователи?...

И още нещо. В отговора на Борис Матеев до Министерството на културата е докладвано, че когато тежката военна техника е започнала изравняването на местността за полигон, са открити "метални, глинени, бронзови, мраморни съдове и накити". Било уведомено Министерството на отбраната. Оттам дошла заповед, че "заради някакви грънци, военнен обект не се спира"?!?...

Булдозерите заринали дълбоко под земята евентуалните пътища да се стигне може би до едно епохално откритие, което би превърнало забравения Видин в нова Микена или събиращата милиарди долари от туристи древна Троя.

Каквото и да има отдолу, го има.

А, ако го има, някой ден, някога някой трябва да ни го покаже.
Боби Спасов - Видин в епоха на окови


Мнение от форума:

Marian Nachev · Собственник на Lavanderia stireria
Когато бях малък и бях на лагер в село Дружба се говорише за музикалната пещера че била пълна със скрито в нея огромно съкровище, ние понеже бяхме деца бяхме много любопитни и авантюрата много ни харесваше, и решихме да влезем в пещерата и да търсим това съкровище, организирахме се, взехме въжета лопатки прожектори запаси от храна и вода и други не нужни инструменти, и тръгнахме късно следобяд използвахме че всички правиха следобедна почивчица, стигнахме до входа на пещерата и влязохме на няколко метра навътре и още отначалото имаше голяма колония прилепи и беше доста тъмно и започна да се свечерява хванани много голям страх и решихме че е подобре да се приберем в лагера, това са мойте спомени от онази месност пълна с мистерии...

 публикувано:

2013-05-13 09:33:46