плажовете на Фичоза (на север) и Паша дере (на юг), непосредствено до защитената местност Ракитника. По-старото име на местността е Сакъма дере, по името на суходолието в северната част. С това си име и фигурира на доста топографски карти от 70-те и 80-те години. Това, разбира се, е плажът “Черноморец“. Местността е включена в маршрутите на Българския туристически съюз.

От хижа "Черноморец" тръгват туристически пътеки към защитените територии Ракитника и Лимана, както и към Паша дере и Галата. Природата е сравнително непокътната от човешката дейност. Брегът е стръмен, а крайбрежието се редува от малки пясъчни плажчета с едри скали, попаднали в морето заради свлачищни процеси. В района са разположени и рибарски вили.

От Варна си го знаят и уж го предпочитат, та след възхвалите “Ох“ и “Ах“ най-после и аз, макар и варненка, и то любител на “дивото зове“ решавам да го изследвам. Някак си чувствах, че нещо не е наред из тези плажни географски ширини, но нейсе, навих и Тошето и...

Пътуваме на юг. Шосето след Варна в посока Галата си е тесничко, накърпено и нецивилизовано – нищо ново за българско изстрадалите ни шосейни души. Магистрали може и да има някъде си из България, но из тези места това е дума надупчена, позакърпена и неасфалтирана от 23 години. Горката ми изнежена на испански шосета количка, какво я доведох да види! Аз в Испания какви нецензурни думи изричах само при една останала след ремонта гънка на шосето между Сан Педро и Пуерто Банус, ама на – имало какво още да преживее горкото ми фордче! Отбивката за хижа “Черноморец“ е обаче неописуема! Не дупки, а кратери! Така че внимателно!

Иначе природата е дива и красива, каквато само из нашите земи може да бъде! Дива красота, която бог е разсипал щедро и с обич! В Испания за това чудо щяха да са назначени един взвод градинари и архитектурни озеленители, та и тонове вода и торове, а на - тук всичко саморасло и красивооооо, та чак ти се доплаква!
Доплаква ти се и като видиш разрухата и запустялостта на това неземно красиво местенце.

Хижа “Черноморец“ май отдавна вече я няма, няма ги и чистотата и грижата. Свободно се веят само някакви соц руини и ръждясали ламарини.

Изгнили от влага бунгала, мухлясали и украсени с мръсни остатъци от огради, парцали и кофи. Има обаче и нови и изглеждащи добре бунгала, които видях покрай пътечката за хижата, но без табела за собственост, така че не мога да ви кажа на кого са, туристически ли са и ред друга полезна информация около тях.

Цената за легло в старите бунгала е 10 лева, но аз лично никога няма да рискувам да преспя в тях дори и за обедна почивка и не само заради влагата и мръсотията, а и заради усамотеността и изглеждащото съвсем без защита място. Има барбекю, но масите - някои пластмасови, други дървени, са грозни и никак даже романтични, дори и за тези, търсещи волност и диви преживявания. Едно немарливо кафене-барака предлага кафе и бира, но кафето беше рядко и кофти, така че вие решавате дали “да“ или "не, благодаря, нося си термос".

Иначе е спокойно, в този месец на бурни плажни и туристически набези тук се мярнаха няколко млади хора и те със сигурност подлъгани заради отдавна забравени романтични възхвали на тези диви плажни места. Не че не е диво, та чак опасно и най-вече сипеят към плажа – наръбен, хлъзгав от пясък и дребни чакълести камъчета (ако все пак сте от онези непоправими авантюристи, готови на всичко, носете си гуменки или чепици за катерене).

Опасен е и кранът със свободно течаща вода, заради всмукващите пясъци под него, така че не стойте под крана) Нямаше табела за това дали водата е годна за пиене, нито дори дали става за къпане, а и не видях никой да се опитва да стори същите неща.

Някъде прочетох, че пясъкът е ситен, но аз видях едър, неполепващ по хавлиите и тялото, което не е зле, имайки предвид, че е непочистен и пълен с лазещи твари и прелитащи и заравящи се в него насекоми. Морето беше на талази пълно с мръсна пяна и боклуци, предполагам изхвърлена от стоящите на рейд кораби.

Заведения за похапване и пийване наблизо не се мярнаха, така че поне шише с вода е задължително да си носите.
След гореописаното ми преживяване, разбирате, че няма смисъл от никакви оценки за плажа. Нашия екип му слага 10 точки само заради красотата на природата.
Да се чудиш на българите, дето само едни 200 км плажове имат и не могат да ги използват, за да печелят и да живеят добре.

Ееех, къде са сега испанците, да видите какво местенце щяха да спретнат от това райско кътче! Те след като техните грозни плажове са превърнали в най-предпочитаната туристическа дестинация и печелят, та пара се вдига, какво остава за това тук, дето си има всичко, само едната любов му трябва и усета на истински бизнесмен.

Ето ви и две мнения от форумите:

“Плаж Черноморец е сред най-спокойните плажове на морската столица. Като цяло край Варна има доста плажове, но този наистина е много добър за прекарване на свободното време край морето. Плажната ивица не е много голяма,но за разлика от това е доста чиста. Водата също е много приятна за къпане. Има място за палаткови лагери, което на мен страшно много ми хареса, понеже обичам тези неща. Не ми е оставало време за преспиване там, но съм сигурна, че ще е много приятно понеже този плаж е спокоен от към гледна точка на посетителите. Хареса ми мястото и бих го препоръчала на останалите.“

“След разочарованието ни от плажовете във Варна,решихме да отидем на Черноморец. Намира се на около 15 км от града в местността Ракитника. Плажната ивица не е много голяма, но е чиста, както и водата, но брегът е много каменист, което не ми хареса. Останах разочарована, може би от това, че имаше силно вълнение и още след първият опит да влезем във водата се отказах от това приключение. Изподрах си краката на камъните по дъното, а вълните ме мятаха и потапяха все едно съм кукла. След като успешно излязох от водата, се паркирах под чадъра, който си носихме, и не мръднах от там. До самия плаж има заведение с много поносими цени и към обяд, предпочетох да изчакам другите там. Може би не улучихме подходящото време, но не ми хареса особено, а и това, че тръгнахме компания и трябваше да се съобразяваме с времето, което всички искаха да прекарат на плажа. Резултатът бе изгаряне въпреки плажното масло и наранявания по краката. Не знам дали пак бих отишла.“

Милена Марева

за www.ydara.com