след това дойде отсам Дунава Аспарух княз и досега. /именник на българските владетели/

 С идването на българите в Европа, те донасят с себе си един нов цялостен външен вид. За жалост цялостно описание на облеклото им няма, но за сметка на това до нас са достигнали сведения за един специфичен вид прическа, наричан от българите Чумбас или Кика, а от Украинците Хохол Оселедець и Чуб. За нея ни казват няколко източника:

Най-напред привържениците на цировите партии въприели нов начин на носене на косата, защото я остригали съвсем не като другите ромеи. Те именно не докосвали мустаците и брадата, но ги оставяли съвсем свободно да растат, както винаги това правели персите. Косата на главата пък я остригвали отпред чак до слепите очи, а отзад безпричинно я оставяли да се спуща колкото може по-надолу, както правели масагетите. Поради това този начин бил наричан 'хунски' Наметките им, шалварите, и повечето от обувките им съотведствуват на хунските по име и вид.

/Прокопий в своята "тайна история", критикуваща разложението зад кулисите на огромната Империя/

Съдейки от контекста на творбата(няколко изречения преди съответният цитат, Прокопий говори за Оногурите, който още нарича Хуни), се разбира че той говори за Българите. В това няма нищо чудно предвид факта че Византииските историци наричат Хунии Скити, прекалено много племена и народи на север от тях, за които притежават оскъдна информация. Интересно е сведението че българите са оставяли своята брада и мустаци да растат свободно "по персииски", а още по-закачлив е факта че едно от гръцките политически течения в Константинопол започнвали да подражават на българите.

/на снимата в дясно - старобългарска икона от 10 век, от Беломорска Македония - светецът е изобразен със Чумбас./

Друго интересно сведение за прическата на българите, е това на Лиупранд, лангорбандски летописец, който бива низвергнат в родината си, и започва да служи за немската държава, която го изпраща като посланник във Византия. Ето какво пише той:

Той(Императора) заповяда на мене, въпреки че бях доста изморен от празничните церемонии, а също и на българските пратеници, които бяха пристигнали предния ден, да се срещнем с него в църквата Св.Апостоли. И когато след многословните песнопения и отслужване на литургията бяхме поканени на трапезата, той, очевидно за да ни унижи, мой августеиши, господари, постави пред мене на отсамната й страна, която беше дясна и дълга, българския пратеник, който беше остриган по унгарски обичай, беше препасан с медна верижка, и правеше впечатление на оглашен(езичник).

/В дясно - автентична карта - Турци провисват на ченгел Българи. Рисунка от 1586 година, създадена от Австрииски пътешественик. Днес се пази в Австриискита национална библиотека в Виена/

Известието на Лиупранд ни показва че в западният свят, този виж прическа се нарича Унгарска, явно защото Маджарите са най-западно населеният народ който я е практикувал. Забележително е да се отбележи че тя се асоциира със езическите обичай но се практикувала чак до началото на този век от българите. За това говори Божидар Димитров, който в интервю за вестник Стандарт, от 2003 година заявява:

 "около Златоград до началото на ХХ век имало села, където мъжете носели дълги коси, наричани чумбаси. Те се спускали свободно по гърбовете им или били заплетени в дълга плитка. "В с. Еникьой и някои други дедеагачки села мъжете също били с чумбаси, но по-къси - до раменете. Хората в този край запазили специфичния си бит и външен вид".

Във изследването на Райко Сефтерски - Принос към проучването на "перчема" или "чомбаса" у старите българи, се заявява още че:

При българите чембаса, наричан още кика (стблг. кыка - коса, чембас се е срещал от V-ти век (може би и по-рано) почти до края на XIX-ти в. Подобна мъжка прическа, съдържаща три дълги плитки е използвана и от възрастните мъже в чирпанските села до 1878 г. Тази прическа и това название е използвано от мъжете в Предбалканските селища до около 1870 г. Например, еленският учител-реформатор от 40-те години на XIX-ти век Юрдан Ненов пише: “Тук за пръв път в град Елена ...принудих учениците да си стрижат главите, защото до сега се бръснеха, като оставяха на върха кика, перчем или чомбас”

Чембасът, е и често споменаван във народните песни, като символ на мъжествеността, и възмъжаването. Лъв Дякон пък твърди че тази прическа е символ на аристократизъм...

...Царю си беглик посака
илядо кола беглички -
от Врачанската наия
петстотин кола с биволе;
от Софийската наия
петстотин кола с волове.
Писале, кого писале,
писале ми са Стояна,
Стояна младо кръмарче -
да води Стоян, да води
илядо кола беглички
у Стамбол града голема,
че има Стоян, че има,
че има кола железни;
па има медни ярмове
със тия жегли сребрани;
че има слога биволе -
Вранчо Врачанина
и Брешко Софианина.
Баща му кола стегаше,
бракя му коват биволе,
сестри му дреи доносят,
снаи му чумбас решеха,
майкя му в торба тураше.
Стоян си прегна биволе,
майкя Стояна изпраща
и на порти му думаше:
- Стояне, сине Стояне,
Стояне, чедо мамино,
със здраве, сине, да идеш
у Стамбол града голема;
да идеш, синко, да дойдеш,
та да те, сине, ожена
с убава Рада Попова...

/Песента СТОЯН КЕРВАНДЖИЯ записана в Горни Богров/

/В дясно - фрагмент от известната картина: "казаци пишат писмо до султана"/

Етимологиите на думите Чембас, Чоб, и Хохол, са изследвани от Иван Т. Иванов, който описва техният изконнобългарски характер, и обяснява паралелите в иранските езици.

Прическата е нетипична за западните народи и цивилизации, но за сметка на това - широкоразпространена сред различни източни бели народи, и най вече българите. И трите думи означават кичур коса, а прическата по тяхното име - "гола глава с опашка на върха от сплетена коса".

Украинският термин "хохъл", освен всичко намира своят паралел във българският език, където старовремската дума Хъхлата означава Змия. Руснаците дават на украинците прозвището Хохолушка, което за тях има подигравателен отенък.

В днешно време от Москва, се създават чести карикатури със Украинци в техни народни носии и характерна прическа Чумбас, с който се опитват да засегнат националната Украинска гордост. Ироничното е че руският Княз Светослав, владетел на Киевска Рус и открит почитател на българската култура(след като избива българските боляри, мести столицата на Киевска Рус в Преславец на Дунава, и се жени за българка, и мечтае да узурпира българският престол), също е носил подобна прическа. Това се потвърждава от известието на Лъв Дякон.


През 968 Светослав се съюзява с Византийската империя и напада България. Той нанася тежко поражение на българските войски и достига до столицата Преслав. След като избива 300 български боляри, Светослав тргъва срещу гърците, но скоро се оказва затворен в крепоста Дръстър(Силистра), без възможности за бягство. Тогава той решава да преговаря със Йоан Цимисхий, и да си върви от "страната на скитите". В запазени източници от този период е описан неговият необичаен за византийците външен вид - обръсната наполовина глава, чембас и голяма златна обица.

Светослав пък пристигнал от отвъдния бряг на една скитска лодка, с весло в ръка и гребял заедно с другите като обикновен войник.

Външният му вид бил приблизително такъв: среден ръст, нито необикновенно висок, нито пък нисък, с гъсти вежди, сини очи и чип нос, без брада и горна устна, обилно обраснала с гъсти и дълги мустаци. Главата му била съвсем гола, но на едната страна висял кичур коса, който означавал благородния му произход. Той имал набит врат, широки гърди и строино телосложение, изглеждал свиереп и див.
/Лъв Дякон/

Важно е да се отбележи че нито един от другите гребачи в лодката който са били тавроскити(руси;варяги), не са носили подобна прическа. От друга страна тя е добре позната на византииците още от 5ти век, до най-близкото им минало. Именно и затова Лъв Дякон възкликва че косата на Светослав е символ на неговият аристократичен произход, макар тя да е по-скоро опит на владетеля, да се оприличи с българската традиция.

Произходът на тази традиция е безспорно централна Азия. Както е писал Иван. Т. Иванов(връзката по-горе) По съобщение на Виктор Сарианиди, в Афганистан е открито изображение на кушански аристократ на колесница и с чуб (изображението известно като "Колесницата с крилатите лъвове". Покоиният Иван Митев(известен още като Шегор Расате), в своето изседване "жречеството - достоверният национален елит" твърди че:

Обрядът на ритуалното постригване на детето-брахман също се нарича КАУЛА. Когато навърши три години, то се постригва, като му се оставя на темето кичур коса (чембас). Същото ритуално постригване се провежда и сред народите на Памир, но когато мъжкото дете навърши един слънчев месец (31 дни).

Духовникът, който извършва обряда, се нарича КУЛБЪР, производно на КОЛОБЪР. Това свидетелствува за приемствеността на памирските духовници с традицията на древната Балхара. Но и в тантрическата традиция КУЛА (КАУЛА) е най-високата степен на посвещение - равностойно на БРАХМАН. Това е още една следа, водеща към общите корени на колобрите и брахманите.

Не можем да подминем с лека ръка и думите на стожерът на преоткриването на истината за българската история - Петър Добрев, в неговата статия "как бе открита древната българска цивилизация", който казва:

Преки данни за това се съдържат в етнографските сведения за народа като, който принадлежи към дардската група народи, споменати в най-старите индийски сказания като част населението на древна Балхара и дори от нейния коренен народ, наричан с името болхи или болги.

Според обичая на този народ, когато някое момче навърши 12 години, идва специален човек, който му обръсва главата и му оставя един кичур коса, който там се нарича с думата ЧУМБАС, която съвсем доскоро се срещаше и в много наши краища.

След това момчето има задължението да участва във военните походи и да защитава своя народ и когато то извърши някакъв подвиг, в негова чест се прави голямо тържество, на което слагат на бойния му пояс един златен пул и го наричат с думата ШУРАЙ, която произлиза от древната индоиранска дума ШУРА – герой.

Без съмнение, Чумбасът е донесен именно от древните българи, и бива разпространен от тях, сред съседните народи. Хохолът у Украинците не може да бъде разглеждан като нищо друго освен остатък от древните българи, живели по тези земи около 4-5 столетия.

Заедно със стотиците други наши достижения, този вид прическа със право може да се прибави към българското културно наследство и приносите на българите за европеиската цивилизация(която никога не би узнала за тях още преди 10-15 века)

Източник: http://samoistina.com/2/chumbas.htm