и необичайни жестове френският археолог изважда от небитието историята за величествен град, корона на широкото плато в крайния север на Афганистан. Посочвайки с пръст към вече отдавна ерозирали скали и обяснява как около тях е имало масивни съоръжения за защита и възпиране на варварските нашествия от север. Балх с всичките му богатства определено е имал нужда от тях.

Преди повече от 1000 години Марко Поло посещава руйните, прочути из античния свят като средище на богатство и напреднала култура. Тук е хвърлена пъпната връв на една от първите монотоистични религии и Александър Велики избира оттук своята втора жена - Роксана.

Изглеждащ разсеян, Бесенвал разказва необикновено и пъстро описание на Зороастрииски огнени олтари, Будистки манастири, Християнски обители и Мюсюлмански джамии. "Тук сме на над 3000 години живот, казва той, докато се разхожда между разпръснатите късове от сини и зелени парчета от керамика, които просто описва като "ранно ислямски от 11 век", и допълва, че те не представляват интерес за него.

/Балх, не е проучен дори бегло, а археолозите тепърва започват да пишат със златни букви в историята му/

В Афганистан историята буквално е под всяка човешка стъпка. Разположението на страната на кръстопътя на Азия (не е случайно, че българите са избрали Мизия Тракия и Македония - друг кръстопът, за своя нова страна) и големите търговски пътища привличали търговци, изкуствоведи, номади и завоеватели. Руините на Балх, наред с още стотици открити древни градове и религиозни капища, показват наследството, обхващащо много векове и култури.

Находки в тези пазарни средища осветляват не само Бактрииската история, но тази на Западната Цивилизация и цяла Евразия. Ай Канъм, преименуван от Александър на "Александрия на Оксус", пред 328 преди новата ера все още пази и единични екземпляри на елинистична култура.

Долината Бамиян е тронът на будистката цивилизация, преплитаща чуждите култури за един необясним синтез. В Масйид-и-но-Гумбад се намира най-старата джамия в света, запазена неразрушена до днес.

През 1978 г. руски археолози откриват огромно съкровище от злато от 2 век, което днес се свързва с номадски крадци поради местоположението, в което е намерено. Самите артефакти принадлежат към бактрииската култура и "говорят за богатството и доходите, носещи на местните търговските пътища", според Брендан Касар - представител на ЮНЕСКО, в Афганистан.

"Ако разбойници са имали в себе си такива богатства, представете си какво богатство е минавало през Балхара", допълва тя.

Да си мечтаят е всичко, което бъдещите археолози могат да правят. В 7-годишната битка да се изправи Афганистан на крака, след повече от 2 десетилетия война оставиха историческите обекти напълно игнорирани.

Древното наследство бе оставено да падне безмълвна жертва на грабежи, дори по-сурови от тези на Чингиз Хан от 1220 г., когато Балх е разрушен. Нерегламентирано копаене, макар и подсъдно, е извършвано със съдействието на местни престъпни групи, подкрепяни от местните земевладелци и дори от представители на властта с връзки в международните пазари за антики.

И докато за борба със производството на опиум се хвърлят 4 милиарда долара годишно, то срещу иманярите мерките не са и наполовина толкова жестоки. Това е болка за всеки историк и археолог, защото последните едва сега осъзнават огромната роля на тази цивилизация за развитието на целият регион. Много експерти сравняват Балхара с Египет по историческа значимост, но местните очевидно не мислят така.

Разкопките през средата на 20 век дадоха блясък на страната, откривайки неописуеми богатства. Резбована слонова кост, Статуй, будистки икони и огромни градове шокираха света.

Тези находки бяха възпламенител за новата златна треска в страната, вдъхновявайки хиляди иманяри да копаят за съкровища и да ги продават на цени, които се равняват на това, което изкарват за 10 години при обработването на земята си.

През 1979 г. от Националния музей в Кабул изчезват стотици артефакти, което бележи високата степен на дезорганизация на днешен Афганистан. След 2001 г. иманярите замразяват своята дейност. "Във време на война дори те не смеят да излязат от безопасните места и това иронично спаси историческите места", казва Юлиан Леский, работеща в една от фондациите за запазване на афганистанското културно наследство.

В Заргаран Тепе (Заргаран означава Златарски от староперсииски), новооткрит град край Балх, няма никаква нужда да се гонят иманярите. Днес повечето от тях работят като копачи на високи заплати за екипа от археолози.

Французинът Бесентал е категоричен: "да им дадем работа е най-добрият начин да ги неутрализираме".

Филип Маркис, част от френският екип, посочва 10 метровата яма издълбана в Тепето и разказва за цилиндричните дупки около нея. Поради естеството на терена се изисква внимателно и хоризонтално дълбаене, докато желания пласт се достигне. Според Маркис в Тепето те се опитват да "прочетат книга, в която четвърт от всички страници липсват", но е убеден, че ще "открият цял нов роман за историята" (на снимката -  Заргаран Тепе)

Ахмад Басир, един от бившите иманяри, държейки един голям съд, обяснява: "преди не се интересувахме от керамиката, а просто ги хвърляхме и чупехме за да видим дали няма злато или нещо друго ценно вътре, а дори не знаехме че съдовете сами по себе си са важни. Сега когато намеря нещо такова, съм щастлив, защото част от историята оживява". Чупенето на съдове най-много си личи в Ай-Канъм, но също и в Балх, където в миналото е имало чудовищни размери.

Устаад Нарулах, на 65, смята себе си за експерт в Балхарските археологически обекти, не само защото ги е изучавал, но защото ги е грабил над 40 години. Ай-Канъм е една от неговите специалности и той може с детайли да опише съкровищата, минали през ръцете му. Монети и по-дребни предмети продавал на туристи, но всичко ценно се пренасяло в Пакистан, където цените били по-високи. Асрулах е горд от наследството на земята си (...) и има силни угризения на съвестта си.

"Вярно е че губим разбирането си за културата на земята в която живеем, но и бедността също е ужасна. Повечето хора не знаят стойността на тези предмети, а само знаят, че благодарение на тях могат да си купят храна... Богатите крадат в тази страна, а ние бедните просто се опитваме да оцелеем". (на снимката -  Заргаран Тепе)

Aрхеологът Зафар Пайман обвинява запада и пазара му за хвърляне на бензин в огъня. При разкопки около Кабул бяха открити останки от будистки храм от 5 век с единствени по рода си скулптури на Буда. Два месеца по-късно видял подобни статуи в една от Лондонските галерии - за 10 000 паунда. "Иманярите копаят, защото има търсене, защото колекционерите искат нещо хубаво в техния хол. Същото като опиума е - търсенето определя предлагането". Но ако проблемът с опиума е неразрешим заради непосилната борба със световната мафия, то какво извинение има за липсата на борба с иманярите.

През 2005 г. бяха намерени 5 тона бактрииски находки на летище Хийтроу в Лондон. Англичаните много желаели да върнат находките, но на кого? Афганистанският музей няма достатъчно помещения и охрана, за да се справи с пазенето им и опасенията са, че веднага щом артефактите бъдат върнати, ще се появят на черния пазар.

Но не всичко в земите на древното царство Балхара е черногледо. След като талибаните взривиха 15-вековните статуи на Буда в Бамиян, френско-афганистанският екип откри ценни вдълбани надписи в скалите. Миналата зима японски експерти отриха най-старите маслени картини в света в пещери близо до града, които обръщат представите за развитието на цивилизацията.

"Сега трябва да пренапишем историята на изкуството", е категорична Емили Чироун. Потенциалът за по-добро разбиране на историята обуславя всички усилия да се спаси наследството на Афганистан (именно това би разрешило кризата на националната ни идентичност).

статия на Ариян Бейкър - списание "Тайм", 27 февруари 2009 г.