катастрофа.“ Беше краят на есента. Още се разнасяше мирисът на лятото, но с онзи хладен привкус на самотност и тишина и на притихнало опустели под ниското следобедно слънце улици. Крайбрежните ресторантчета лениво изчакваха последните туристи и след седмица-две започваха да прибират навесите и чадърите си до следващото лято.
Слаб сезон беше. Ресторантите се пълнеха само по празници или в края на седмицата, и то повече от местните андалусийци. Хотелите се бяха освободили наполовина от персонала си. По плажовете на Марбея почти нямаше туристи, ако не броим тукашните европейски заселници. Красивият бряг на Банана бийч, на който други лета нагъсто се разнасяше чужда реч от всички цветове и раси, беше полупуст. По главната улица и не само на нея един след друг затваряха врати известни марки магазини, адвокатски кантори, офиси за недвижими имоти...
Статистиките отчитаха двоен спад на туристи и приходи. На никого обаче не му се вярваше, че другото лято няма да може да познае Марбея и особено най-помпозната й част - Пуерто Банус. Как ли пък не. След толкова години на блажено спокойствие и безметежно охолство и с тези 340 слънчеви дни.
В миналото Андалусия е била само огромни сухи поля, рибарски селища и отчайваща бедност. И досега тук не се произвежда почти нищо. Голяма промишленост няма. Почвата е безводна, слаба, белезникава. По голите скалисти хълмове корени са вплели само маслинови дръвчета и сухи храсти. Докато някъде в края на 50-те идва плаж бума и дон Банус не решава да построи известното яхтено пристанище Пуерто Банус. Оттук нататък историята се развива с шеметни темпове. Успехът и луксът заедно с европейските субсидии заливат Марбея и околността с блясък, богатство и пищна вакханалия от светски събития и личности. Испания и най-вече Андалусия се прославя като една от най-добрите, евтини и слънчеви дестинации за ваканционна почивка. Така е било преди.
Тази година тук вече четвърти месец вали. Дали изкуствено, или не (погледни проекта HAARP), дали заради световната криза, а може би и заради безбройните скандали за корупция, раздутите цени на жилища, ресторанти и хотели, испанската неприязън към чуждите заселници, и въпреки най-ниската криминална престъпност в Европа - по главната улица на Марбея магазините затварят врати, облепени в кафява амбалажна хартия и надпис Se alquila/For rent (под наем) или Se vende/For sale (продава се). Бляскавият, шеметно модерен до миналата година Пуерто Банус сега е тих и празен. Както и ресторантите, кината...
На улицата точно срещу хипер известния „Ел Корт Инглез“ половината от магазините са сложили табелката „Под наем“. В „Марина Банус“, който е сред големите му центрове, целият втори етаж е закрит. На първия още от входа стряска тъмното лице на „Зара“ с надписи: „Извиняваме се за безпокойството, преместваме адреса си.“ Световноизвестната испанска модна марка с верига от магазини по цял свят е затворила вратите си и на другия си огромен шопинг център на два етажа, разположен малко по-надолу, на главния площад.
„Ел Корт Инглез“, известната верига за мода, техника, козметика, храна, за който англичаните казваха: „Ако нещо не можеш да намериш, иди в „Корт Инглез“, сега цари хаос. Целият първи етаж, известен преди с най-добрия си избор на спортни стоки, е изпразнен. Мястото за техника е превърнато в нещо като склад и работилница. Не ми се иска да сравня това доскоро най-бляскаво и лукс местенце с корабите призраци „Мария Селесте“ или „Летящият холандец“, но картинката е точно толкова смразяваща.
В огромния шумен и препълнен преди време шопинг център на Калахонда (и не само там) работят три барчета и никакъв магазин. Отпред фасадата му е изпъстрена със „Се алкила“ (под наем) и „Се венде“ (продава се). Аз преброих 14 затворени обекта. Да не говорим за табелките по балконите на апартаментите - продава се, продава се, продава се... по десетина понякога на блок. Много от английските пенсионери са решили да се завърнат в родината си заради преполовените си край кризата пенсии. Следват ги туристите, преситени от ненормално високите цени на Пуертото и Марбея, непрофесионалното сървис обслужване и високомерието на андалусийците.
Изглежда хората искат нещо ново, по-диво и по-евтино, но също така спокойно и защитено местенце за слънчевото си ваканционно излежаване. Богатите пренасочват круизите си към екзотични и евтини дестинации, но така също преоткриват Хърватска, България, Черна гора... Нашите курорти си имат всичките красоти на природата - и топло море, и златни пясъци, и чиста храна, и красиви хотели... Единственото, което май малко трябва да се подобри, е абсолютната защитеност и честност в обслужването. Казват, че тук лятото се очертавало като много горещо, но изглежда за Марбея и Пуерто Банус ще бъде доста хладно. Мястото, което е сред перлите на Средиземноморието, тихо гасне. Пуерто Банус бавно се превръща в град призрак.
Милена Марева за вестник “Народно дело“ 20/ 21 март 2010г.
|