нейната чутовна мощ и влияние през всичките си години на съществуване, не може да не възникне един въпрос у вас - къде са великолепните българските дворци, крепости и духовни храмове... или поне къде са останките им?

В днешна България има само 1 запазена оцеляла църква от 11 век, и не повече от 5-6 български църкви от 9-11 век, от който днес стоят само основите.

Гледайки всички запазени или реставрирани до съвършенство дворци и катедрали на Испания, Италия, Франция, цялата им история запазена и увековечена грижливо и ревностно от държавата им и сега с такава притегателна сила за туристите, се замислям - а къде са българските? Не може току-така да са изчезнали, затрити от пясъците и времето! Дори и да са били разграбени, все трябва да е останало нещо от руините им.

Или просто са чакащи едно по-добро поколение държавници, милеещи за България, за нейните традиции, нейната родова памет, която да съхранят за поколенията - за да помнят и знаят и да се гордеят българските деца.

Защото трябва да помним, че цялата ни вековна история са ни запазили през вековете на робсто и липса на държава. И особено духовните средища, където спокойно е могло да се говори на български език и да се изповядва християнската вяра. Именно в  периода на турското поробителство манастирите стават единствените образователни центрове за българите. Именно църквата и православната вяра ни запазват като нация няколко столетия робство, а тя не би бил осъществим без църкви и манастири.

И така къде са изчезнали българските царски дворци, болярски имения, крепости и духовни обители?



1. РАЗРУШЕНИ И РАЗГРАБЕНИ ОТ ТУРСКИТЕ НАШЕСТВЕНИЦИ

За българските духовни храмове се знае, че след нашествието на турските поробители, много от тях са били разграбени, разрушени като отгоре им се строят нови джамии или турски гробища, или направо превърнати в джамии. Тази съдба е сполетяна от най-представителните църкви като Св. София в Охрид, Св. София и Св. Георги в София, Св. 40 мъченици в Търново, които били превърнати в джамии.


Подобна е съдбата на църквата “Св Петка Търновска”.

Според преданието, през XIV век, когато светицата е покровителка на града, тук построили църквата “Св Петка Търновска”. Отгоре й съграждат джамията "Джумая джамия".  Свидетелствата за тази трансформация са “втъкани” и могат да се видят и днес по стените на джамията - чрез хризми. На пет места по външната фасада са изписани буквите Х и Р, съгласно гръцката азбука. Това са изображенията на Христов монограм, композиция от преплитането на първите две букви от името на Христос, обяснява в изследванията си историкът Александър Пижев. Как се появили буквите върху фасадата? За градежа на джамията през 20-те години на XV век наели български майстори. Точно те, чрез декоративни знаци, оставили “следата” за първичния християнски храм по стените на новата джамия.




Същата е съдбата и на друга българска църква - Св. Георги Победоносец” в латинския квартал на Пловдив.


Преди Арменската църква “Сурп Кеворк” на това място в Стария град се издигала “Св. Георги Победоносец”. Свидетелствата за това датират още от XII век. Църквата била продадена от турците на арменската община през 1675 г., вече доста занемарена, а и с недобра слава - имало предание, че тук било извършено убийство.
Междувременно обаче, точно по това време, арменците се преселвали във вътрешността на Тракия и имали нужда от свой храм. Тогава арменецът Абро Челеби използвал позициите си пред султана и така се стигнало до продажбата на православния храм. Арменците вложили доста средства във възстановяването му и през следващите години църквата била посветена на арменците-григорианци на сурп Кеворк.



През 16 век проблемите се увеличили било забранено да се строят нови каменни църкви. Българите са могли да строят само дървени или ниски полуподземни църкви, но без звънарници и куполи, като цяло култовите сгради не трябва по своя външен вид да изпъкват над околните им сгради. На запазилите се манастири били отнети повечето имоти.


Компактни маси от българското население приели насила исляма, в резултат на което между Костенец и Асеновград били разрушени 216 църкви и 33 манастира.


Въпреки новите политически икономически условия строителството на църкви и манастири не спряло съвсем. Благодарение на веротърпимостта на султан Мохамед II(1451-1481г.) били построени нови църкви и манастири.
Строителството на християнски храмове в този период ставало или с разрешението на османската власт, или без нейното знание.
Новите сгради били полузаровени, малки, незначителни и скромни, за да не преминават религиозната търпимост на завоевателя.





Доста крепости са изчезнали за съжаление през тези 5 века...

Доста хора знаят, че за построяването на Томбулджамия в Шумен са използвани камъни от български крепости - дали конкретно от Шуменската крепост или Плиска и Велики Преслав не се знае. На не един от камъните в джамията се намират прабългарски знаци и родови емблеми.



Друг случай за унищожавани не сгради в Плиска и Велики Преслав - по турско време са използвали камъни от двата града са направата на вар. Известно е, че Преслав е стопен във варниците при строителството на турската Шуменска крепост. Така е на територията на Велики Преслав е имало над 70 варници най хубавата вар става от мрамор представете си колко години се е правела прочутата Преславска вар и респективно колко мрамор е имало в преславските дворци и църкви.

По-малко известно е, че голяма част от Плиска и Войвода се намира във вид на чакъл под първата жп линия Варна-Русе. За построяването на железопътната линия Варна - Русе - първата в България - са използвали камъни от Плиска и Велики Преслав, които са били натрошавани и използвани при полагането на релсите.

Камъни от дворците, църквите и стените на Плиска и Войвода, са отишли и във варненската и  шуменската крепост доукрепявана от турските войски, а камъните от Мезек, отишли в свиленградските казарми и джамиите в Кюстендил.

2. РАЗРУШЕНИ ПРИ ВОЕННИ ДЕЙСТВИЯ

При обсадата на Варна през 1828 г. (по време на Руско-турската война от 1828-1829 г.) варненската крепост (Ески кале) е частично разрушена, повечето от жилищните сгради, църквите и джамиите са сринати от руската обсадна и корабна артилерия. При оттеглянето си през 1830 г. руснаците разрушават и средновековната крепост Кале ичи - непокътната остава само цитаделата Барут хане

3. ОСТАВЕНИ НА РАЗРУХА В БИВША ЮГОСЛАВИЯ

За българските църквите в бивша Югославия се знае и е записано в документите, че с Ньойския договор на Кралство СХС са дадени и 45 черкви с 42 свещеници. Разбира се, че още веднага те бяха поставени поц юрисдикцията на Сръбската православна църква.

Повечето от тези черкви днес ги няма. Онези, които са останали или са полурухнали, или в скоро бреме ще рухнат. За тях напомнят само камбаните, леяни някъде в България, но устойчиви на всичко. Едва ли човешката ръка или ненавиждането могат да унищожат камбаните. Те са единствените вечни! Увиснали върху клона на някое столетно дърво студено дочакват и изпращат хората. Така е и в село Градини, и в Петърлаш, и в Смиловци.

В Петърлаш обаче преди сто години дядо Киро Киров специално от Рилския манастир донесъл една фиданка - младо борче, която засадил пред селската черква. Черквата вече я няма, а борчето станало столетен бор, върху чийто жилест клон е преметната църковната камбана. От другите две манастирчета в селото няма нито помен.

В Царибродско за редица други манастири, много по-известни от Петърлашките, също няма помен. В Изатовци даже, върху някогашните основи на манастира "Св. Архангел" (1703), дълго бреме стърчаха два каменни стълба, използвани по-късно за построяването на овчарник.

Манастирчето пък "Св. Димитър" (1870), някогашното първо килийно училище в Цариброд, почти рухна пред очите на уж изненаданите царибродчани по подобие на конака до него. Не по-различен е случаят и с другите църкви и манастири в Царибродско. Някои са изчезнали, като че ли не са и съществували. Друи пък отчаяно привличат погледи на минаващите. Така е и с Планинишкият манастир, и с църквата "Св. Кирик и Юлита", и с Пъртопопинската църква и "Св. Никола" в Лукавица...
Останал е само Погановският манастир, известен като "Св. Иван Богослов", "заглъхнал в царството на орлите и на самотата", както бе казал веднъж д-р Кръстю Миятев. Интересно как този манастир построен през ХIV век се провъзгласява от сръбската преса за сръбски и това "край Пирот", въпреки че някога руската дипломация и цариградската екзархия си позволиха да го провъзгласят за български. За архитектурното великолепие на комина, иззидан от българския воевода Кракра Пернишки е излишно да се говори. Той е просто неповторим!

И не напразно когато тук минавали Алеко Константинов, Иван Вазов, Константин Иречек и други, всичките въздишали под скалите на бързотечната Ерма. Алеко даже се провикнал "Какво, Швейцария ли?", с което овековечил прелестите на този край в историята на българската литература.

Царибродчани обаче не се постараха и паметна плоча на писателя да направят. Или просто не посмяха? И онова, което е останало от историческите паметници в града и околността му е на изчезване, ако още не е изчезнало. Военните гробища в Цариброд са взривени заедно с паметника, веднага след Втората световна война.

Паметникът-костница на Нешково бърдо, повдигната на 6 май 1887 година по заповед на полковник Пачев, в памет на загиналите сръбски и български офицери от Сръбско-Българската война е полурухнал. Нито помен от някогашния Държавен училищен пансион, в който се е учил и д-р Кръстю Кръстев. Нито помен от традицията на Учителската семинария, от някогашното просветно дело и културната традиция на този край.

Така е и в Босилеград.

Там стенописите на черквите се заличавали с вар. Това се вижда в черквата "Св. Троица" в града (1895) или в изворската черква "Св. Богородица" (1834). В Паля (Клисурско) са останали само стените на стар манастир от IХ век.

Безследно е изчезнал и паметникът на българския войник Къню Дошев, който през 1913 година защитавал Босилеград от сръбските нашественици. Затова пък името на прословутия сръбски комендант Коста Печанац е увековечило местността и гробищата с името "Печанчеви гробища". Новите надписи на сегашните надгробни паметници са на сръбски с изключение на някой изписан на български. Така е и в Цариброд, и в Звонци. Археологически разкопки, стари писания, стенописи, икони, параклиси, църковни реликви и пр. са просто изчезнали или изчезват.

Какво направи Българската православна църква по този въпрос?

Нейната посестрима Сръбската православна църква видяхме какво направи и какво иска да направи!

Къде е съвестта на онези, пред чиито очи изчезнаха великите духовни старини на един народ?

И ако вече не се молят за нас, нека не ни възпрепятстват в желанието ние да се помолим за тях и греховете им, че пренебрегнаха и род, и вяра в името на "православните братски интереси".

Единственото, което моите сънародници пожелаха да направят неотдавна, и което шашна официалните власти беше инициативата на ДСБЮ да им се разреши място за повдигане на бюстове на Христо Ботев в Цариброд и на Васил Левски в Босилеград. Разбира се, с цел, да се запазят от забрава имената на двамата великани, с които българският род се гордее.






4. РАЗРУШЕНИ КРЕПОСТИ И АРХИТЕКТУРНИ ОСТАНКИ ОТ... НАШАТА ДЪРЖАВАТА



Наистина, отношението към културните паметници в онези, по-стари времена е пълно със селяния и остава непонятно за нас. Според Б. Димитров, същият Стамболийски бил обещал на бежанците от Тракия и Македония, ако го издигнат на власт, да им разреши да използват съществуващите крепости като източник на строителен материал, за да си построят къщи.
А камъните от Никополис ад Иструм, например, могат да бъдат видени в съседното село Никюп във вид на къщи и други постройки.


Много калета са използвани като масов източник на стр. материал най-много в първите десетилетия след освобождението. Маркели - крепостта, включително голямата раннохристиянска църква, основно престроена през ПБЦ, с великолепна мраморна декорация и стенописи, използвана за добив на материал през 20-те г. на 20-ти век.

В книгата "Архитектурното майсторство на старите българи" са описани някои уникални случаи, като например разрушаването без следа - рисунка, снимка, план - на напълно запазен средновековен хан от ВБЦ  в София след освобождението. Сега запазена средновековна жилищна сграда е единствено Болярската къща в Мелник, която може да бъде възстановена и обитаема, но не личи каквото и да е намерение в тази насока.




Булдозери съсипаха древна могила

Стара Загора. Булдозери разораха антична могила край Гълъбово. Строителите от "Брикел" бутнали оградата с тежка техника и накълцали на парчета стените, гробовете и съдове от шестото хилядолетие преди Христа. Екипът археолози, водени от доц. Красимир Лещаков, заварили погрома миналата седмица, когато дошли да правят разкопки. Некрополът е един от най-древните паметници от новокаменната епоха до Средновековието и се проучва от 25 години. Багерите и булдозерите обаче са унищожили напълно пласт с 3-4 селища. Учените веднага сигнализирали в полицията за вандалщината в националния културен паметник. По случая започна досъдебно производство. Изчисляват се щетите, нанесени от строителите.
Матей Бонев




Същото се е случило и с Никополис ад Нестум, римския град край Гърмен, Гоцеделчевско. При строежа на казармите в града, войниците са извозвали с камиони мраморните блокове от крепостната стена за строителен материал.

20 км. по-нагоре, край Сатовча се намира едно от малкото явни тракийски светилища на сатрите - "Каменьова бърчина". То пък е сринато с булдозери от ТКЗС за да се прави ливада. Същото място е посещавано от Венедиков, Вазов при разследване на мита за "Веда Словена", Домарадски и Ал. Фол. Последното име е важно, защото Фол е най-известния ни траколог, а и наш съвременник.

Въпросът е: защо в наше време са се позволявали такива неща и то със знанието на самите историци и археолози?


На черно-бяла снимка, италианска картичка от 1911 г. с надпис на италиански "България, Русчук, 1911"(оригиналът на който е в държавния архив) показва как строители с кирки и експлозиви разрушават огромни части от крепостта Сексагинта Приста в Русе, за да прокарат ЖП линия. Дори, гордо облегнати на кирките, гледат в обектива с усмивка и под мустак.



Разрушаването на средновековния Чохаджийски хан в София - края на ХІХ-ти век.




До началото на 20 век насред Варна, в гръцката махала е имало средновековната крепост... обаче я взривили... защото пречела!!!  в началото на 20ти век общинският съвет във Варна е гласувал да се разруши старата римска крепост в центъра на града, защото пречела. След това я "рециклирана" във Варненската катедрала. Говори се, че катедралата във Варна е строена и с камъните от дворците в Плиска.

Останала е малка част от тази крепост известни като Римските терми или Ич кале.

За съжаление има много случай, при които безхаберието и необразоваността са довеждали до унищожаването на не един паметник. Но за съжаление е така.


"КАК БЕШЕ ОТКРИТ МАНАСТИРЪТ - СКИТ В БОРОВ ДОЛ ДО СТАРА ЗАГОРА И ЗАЩО БЕШЕ УНИЩОЖЕН ?"

По следите на изчезналия манастир - скит в Боров дол

http://ydara.com/index.php?option=com_content&view=article&id=2373:2013-06-09-18-51-40&catid=133:2013-05-11-09-06-12&Itemid=213

Дали наистина е унищожен, или се нуждае от "преоткриване"? Както става ясно, през 1979 г. все още не е бил унищожен, а в началото на 80-те имаше мащабни кампании във връзка с 1300-годишнината на България.





5. НЕРАЗБОРИИ В БЪЛГАРСКИТЕ ЗАКОНИ


Например в случая с храма на Кибела в Балчик, парцелът върху, който се намира от 680 кв.м. е обявен за продан!!!

 Разбишкания закон за архиеологическите паметници в условията на който съвременните проучвания в градски части, които застъпват археологически паметници и резервати (естествен континуитет), стават все още по много законо неконтролируеми схеми. ЗУТ(Закона за Устройство на Територията) си противоречи със ЗПКМ (Закона за Паметниците на Културата и Музеите). Според наредба номер 2 на НИПКМ инвеститора поема задълженията по консервация, укрепяване и (евентуална) реставрация на културните слоеве. Обаче това не винаги става, понеже има обратнопропорционални законови правомощия на инвеститора, с които да се разпорежда с терена. И става една...майка плаче.

Патовата ситуация в случая  с храма на Кибела е, че дори и да има възможност и да иска собственика, не би могъл да го подари на общината (ясно е, че надали има такова желание), най-малко защото няма да е сигурен дали впоследствие ще бъде направено необходимото за находката, или ще се завърти следващ цикъл на покупко-продажба.
Не само това - можеше да се разчисти околния терен от съществуващи постройки и частни терени,а   собствениците да се компенсират с други, с цел да се разкрият още паметници от античния град. Такива сигурно има и вероятно са с добре запазени, а Балчик би могъл да се превърне в българския Помпей, тъй като градът е бил разрушен при свличане след земетресение и по този начин вероятно са запазени под земята много ценни артефакти.
Например отдавна откритата гробница на древен лекар - жрец, от която са оцелели значителни останки, вкл. триъгълен фронтон от фасадата. Неин макет има в Градски исторически музей - гр. Балчик, а находките сега може да видите в Археологически музей Варна.

Като гледате всички тия неразбории, започвате да се чудите, какви са тези идиотщини?!

 Как може инвеститора да поеме задълженията по консервация, укрепяване и реставрация? Какъв е той спрямо културното наследство и какви са познанията му в тази област? Трябва веднага да последва отчуждаване на терена, както споменах по-горе - исканата от него цена от 1000 евро/кв.м. е реална, може да се спазарят и за по-малко, а друг път Балчик няма да има шанс с храм на Кибела.



Или средновековните крепостни стени около София, съществували над земята допреди век и половина, преди голямото разрастване на София като столичен град.
Сега - разкопки в съвременния гъстонаселен град са възможни, само когато даден доставчик на комунални услуги или инвеститор-строител намери нещо и си признае публично, както е длъжен по закон за това, за да могат археолозите да направят своите т.нар. "спасителни" работи.

Това обаче означава спиране на строителните дейности, закъснения в сроковете, загуби и прочее. Както можеш да се сетиш, повсеместна практика из нашите земи е другото - потулване на случая, намереното се заличава и унищожава и всичко е наред и всички са доволни.
В края на краищата с мълчаливото съгласие на всички държавни институции, Софийският метрополитен унищожи голяма част от антична Сердика, точно под прозорците на МС и Президенството, така че и да са намерили нещо около Лъвов мост, то най-вероятно е споделило същата съдба.




7. НЕХАЙСТВОТО НА ДЪРЖАВАТА


Много грозно. Особено, че се случва в наши дни.
През отминалото лято си стоях пред Археологическия музей в Бургас и наблюдавах как семейство чужденци четат табела пред една тракийска погребална могила. Тя се намираше точно до музея, заедно с още едно-две неща отпреди няколко хилядолетия. Стана ми интересно как задълбочено я разглеждат, оглеждат и изведнъж се сетих защо - като я доближиш се вижда как цялата е пълна с всевъзможни боклуци, хартии, шишета от коли и т.н. Това е най-представителната може би улица "Богориди", която води към Морската градина и през лятото се посещава от де що е дошъл някой от някъде.



Добре дошли в България! Цяло чудо е че още има нещо за събаряне и ограбване от иманярската мафия, усилено подпомагана от безхаберието на управници и народ! Други страни с подобно уникално културно-историческо наследство щяха да печелят милиарди! Но ние сме уникални "по злато ходим-бедни седим!".


Иманяри са разбили археологическите разкопки в местността Джанавара край Варна.

Засегната е централната част на раннохристиянска църква, която археолозите изследват в момента. Инцидентът е станал тази нощ. Вандалите са откъртили и разхвърляли каменни блокове от църквата, но не са откраднали нищо. Според специалисти, в момента на атаката не е имало нищо ценно за крадене. Мястото в Джанавара се проучва още от 1915 година и се счита за една от люлките на българската археология.



Из непристъпните дебри на Еленския балкан има една махала, в която живеят трима души-другите къщи пусти. Те могат да ви покажат стар римски път и римска крепост. До нея обаче не можете да стигнете -самата крепост е непристъпна - няма ни шосе, ни пътечка даже, всичко е в храсталаци и лиани.


Дали някой скоро е ходил до някоя по-отдалечена от населено място крепост да види как изглежда?
Близката до Никопол крепост - известният от късната античност Асамус. Ако не знаете, че там до преди няколко години са стояли останките на една от най-мощните крепости на юстиниановия дунавски лимес, спокойно може да си пофантазирате, че сте следващият човек стъпил на Луната. Всичко, което е било там е изринато с булдозери.

Оцеляла е една единствена стена, която е успяла да им устои. Но ако това беше единствената крепост по българските земи сполетяна от тази участ може би щеше и да се вдигне някакъв шум, но такава е съдбата на около 90% от крепостите, така че това е само една статистика.



Платото "Стринава" се намира над село Нейчевци и на него е бил разположен стражеви пост от времето на Асеневци. легендата твърди, че е била стратегическа крепост на Асеневци . Там е била тяхната лятна резиденция и може би не случайно околните села имат имена свързани със второто българско царство след Царева ливада започват селата Кумани , Войници , Скорци според легендата тези села са заселени за пръе път през времето на АсеневцЗа историята на Стринава и с. Царева Ливада има написана една книга през 30-те години на ХIХв.

Сега платото е почти разсипано от иманярите и са останали много малко останки от старите зидове.





А още по-лошото е, че институциите занимаващи се с тези проблеми изобщо не показват и капка заинтересованост.




8. ВИНАТА НА БЪЛГАРСКОТО НАСЕЛЕНИЕ И ИМАНЯРИТЕ


Никой да не си мисли, че крепостите ни, църквите, царските дворци  и т.н. са разрушени изключително и само от турците - вижте състоянието им по това време на гравюрите на Петър Богдан, Феликс Каниц и който друг се сетите - на тях може да видите някой от сега напълно разрушени антични постройки. Лошото в случая е, че има "предриемчиви" българи, които са довели нещата до това плачевно състояние.


Тези български крепости и дворци, които все още са били запазени и които са били използвани до 19 век от турците, впоследствие са били разграбени от обеднялото местното население и използвани като източник на безплатен строителен материал за градеж на къщи.



А още по-лошото е, че институциите занимаващи се с тези проблеми изобщо не показват и капка заинтересованост.



Баткун - от целия голям средновековен град е останала гола поляна - всичко е по дуварите на селските къщи.На въпроса ми къде може да намерим крепостта Баткун и да разгледаме руините, един местен сочи оградите и вика "...Ами ей го Баткун ... гледайте"


Същата работа и с Калиакра където цялото Българево е строено с камъни от крепостта добре че е била голяма та не са я изнесли всичката и сега има все още останки от крепостта.

Така е било и в Ловеч и в Търново и в Симеоновград и навсякъде за където се сетите и ако се замислите почти във всяко село има местност КАЛЕТО ,ГРАДИЩЕ, ГРАДЪТ, ТУРЛАТА, ХИСАРЯ ,ХИСАРЛЪКА, КУЛАТА означаващи едно и също, ЧЕ ПРЕДИ Е ИМАЛО КРЕПОСТ А СЕГА НЯМА! С изключение на крепостите които са ги пострроили на високо, из разни чукаци като Устра и Копсис примерно.
Сещам се и за църквата в Елена Успение Богородично, дето една мила женица с неприкрита гордост разправяше как са използвали материала за градежа от калето ...

В Кърджали ще чуете, че и портата на Мнеакос си е седяла с арката и стените са били доста по-внушителни от сега. На Красен, крепостта до с.Бъта, на входа също допреди години е била запазена арката, но сега вече са си жалки спомени.





Градски легенди предават, че Крепостите по нашите земи са се използвали и след падането на средновековните български държави. Спомнете си например походите на Хунияди и Варненчик и как те обсаждат и превземат крепости из българските земи. Така че турците не разрушавали крепостите (за разлика от царските дворци и църквите), които са заварили.
Но след 15 век границата се измества далеч на север и наличните крепости просто са изоставяни. След което е влизало в ролята си местното население

 

Тогава да речем не е имало институция или понятие ПАМЕТНИК НА КУЛТУРАТА, хората са били изключително бедни, а готовия строителен материал е бил под ръка...е а сега?



Погледнате нещата от добрата страна - има много ценни надписа, които са се запазили именно защото са били ползвани за строителен материал - Битолския надпис на Иван Владислав, Омуртаговата колона в "Св.40 мъченика" и други.










Накратко много от крепостите в българия изчезват поради няколко причини първо те са били разрушени и разграбени по време на турското нашествие, после те са източник на камъни за строеж на къщи и на други постройки второ някой от крепостите са разрушени от властите защото са пречили, дори крепост издържала на много нашествия била разрушена защото била учебна мишена на артилерията и танковете на тогавашната БНА.


Между впрочем сега по програма ФАР стартираха редица проекти из Родопите за консервация и реставрация на крепости. Друг е въпросът, че хората, които могат да вършат тази работа качествено у нас са единици.

Цитат от http://www.stroitelstvo.info

"Реставрират уникална крепост край Свиленград
Проект на стойност 243 845 евро ще покаже на цяла Европа възникването и упадъка на рицарството
Крепостта Букелон: Една от идеите е на свиленградската гара да пристигат съвременните последователи на рицарите и съвместно с българския клуб "Багатур" да се връщат назад във времето в бронираните доспехи на прочутите рицари. Вече съществуват сценарии как любопитните европейци да бъдат въвлечени активно във възстановки на прочути битки, а не само да бъдат пасивни наблюдатели на туристическите обекти."

Да се смеем или да плачем?!...





Използван материал от сайтовете:

http://forum.boinaslava.net
http://www.referati.org
http://www.promacedonia.org
http://marica.bg

http://liternet.bg
http://paper.standartnews.com
http://www.dnes.bg:
http://www.stroitelstvo.info
http://bg.wikipedia.org/wiki