на Вояджър по проект на НАСА? Той беше поставен на всеки един от двата космически апарата, изстреляни през 1977 г. и на него е записана и българската народна песен от златоградския регион "Излел е Делю хайдутин", изпята от Валя Балканска. Песента е избрана сред 250 000 песни от цял свят.


Не е необходима патетика, когато говорим за връщането към българските си корени, към себе си. Защото е напълно възможно да загубим отново крехката връзка с изконното, да се обезличим, или направо да изчезнем като нация. И това ще стане, ако отново откажем да се грижим за младите творци, за местата, където хората могат да танцуват, пеят и свирят български фолклор, за медиите, от които могат да го чуват. И ще отбелязваме като статисти, че беше регистриран кратък интерес към фолклора. А родените след още 10 години - да твърдят в разни интервюта, че чалгата е българската народна музика.

  Българската фолклорна музика е уникална със своите често срещани неравноделни тактове.

Във всички български фолклорни области се срещат неравноделни тактове, срещат се и в съседните на България страни - Румъния, Гърция, Турция, дори Индия, но не така силно и всепресъстващо, подобно по нашите земи, което още веднъж доказва древните корени на едно и също племе, носещо своите обичаи и традиции по пътя на съдбовното си преселение. Въпреки тази почти еднаквост, българската народна музика  рязко се отличава както от останалите европейски, така и от съседните си балкански народи.

В българския фолклор се срещат неравноделни тактове от вида 5/8, 7/8, 8/8, 9/8 и 11/8 или сложни тактове от вида (5+7)/8, (15+14)/8, (9+5)/16 и (9+5)/16.

Най-известният и разпространен размер (след 2/4) е 7/8. В него са едни от най-популярните народни танци.

Вариантите за размер 7/8 са два:
1/ 2+2+3 (две кратки + едно дълго или два двуделни такта и един триделен), брои се раз-два-трииии. Това са ръченицата, повлекана и др.


Неравноделният ритъм притежава ОГРОМНО ВЛИЯНИЕ! Той е много особен, с непознат и слабо изучен досега ефект.

7/8 + 5/8 има страхотен ефект върху тялото. В този такт е например песента "Полегнала е Тодорка". При неравноделния ритъм няма сумиране подобно при резонанса, защото след всеки такт всичко се изчиства. Такава е основната специфика на неравноделния ритъм - няма последователен равномерен ритъм!

В случая имаме две компоненти-1,2,3 и 1,2,3,4 и ако предположим, че всяка една се натрупва сама за себе си и в същото време са в определено съчетание една спрямо друга, то се получава наистина убийствен ефект, нещо по-вече от резонанс.


7/8 е такта на сърдечната чакра, но и на слънцето.
7/8 е също пресичането на лява / дясна част на тялото (мъжка / женска, позитивна / негативна) и смяната на водещия крак на коня поне за мен има смисъл и го разбирам...

7/8 неравноделният такт се среща само в българската ръченица.

В теорията на музиката музикалните произведения се обясняват на основата на няколко основни понятия като тон, звукоред, такт, ритъм, мелодия, лад, бързина и др.


Последователното произвеждане на необходимия брой тонове изгражда музикална мисъл, мелодия.


Мелодията поражда определено чувство и настроение, влияе върху съзнанието и подсъзнанието на хората – ето защо  музиката е толкова важна, колкото и речта.


Традиционната музика на всеки народ представлява една от най-важните съставки на неговата култура, наред с езика, религията, обичаите и др.
 

В зависимост от своята продължителност, тонове са подредени в такава последователност, че да може да се играе, танцува или марширува.

Основната, най-малка група от тонови продължителности, която се повтаря многократно в цялата мелодия се нарича ТАКТ.


Тактът съдържа определен брой временни интервали, които могат да се отброят или измерят примерно посредством движение на ръката нагоре – надолу. Едно или няколко от тези времена са силни, ударени, останалите са неударени.


Времето за едно движение надолу (нагоре) се приема най-често колкото продължителността на една четвъртинка нота (1/4).


Най-често срещан е елементарният равноделен такт 2/4, съдържащ две равни времена, едното от които ударено.


Чрез събиране на няколко такива такта се получат комбинирани равноделни тактове от типа 4/4, 6/4 и т.н.


Доста рядко, само при някои народи се срещат и неравноделни тактове, при които едно или няколко от тактовите времена има по-голяма продължителност от оснаналите, обикновенно с 50 %.


Неравноделните тактове в музиката (irregularmetertimesignatures) включват тактове, имащи горни числа от вида 5, 7 или тяхна комбинация. В някои музикални енциклопедии [1] вместо понятието “неравноделен такт” се използва термина адитивен (принаден) такт (additiverhythm). Съответно, равноделните тактове се наричат разделни (divisiverhythms).

 

Българският музикален фолклор изобилства с неравноделни тактове. Всъщност, те са най-характерната и отличителна черта на българската народна музика и отсъстват в западната музика.


Понякога, доста неправилно и некоректно, в българската музикална литература тези неравноделни тактове се обозначават като "неправилни тактове". Всъщност, равноделните и неравноделните тактове са еднакво "правилни и нормални" форми на музикалната мисъл и имат еднакво право на съществуване. Нещо повече, неравноделните тактове като характерна българска особеност се явяват важен български принос в музикалната култура на Европа и света!

 

Българското етническо землище се разделя на няколко фолклорни области. По обем и качество на музикалното наследство, главната фолклорна област е тракийската, включваща Горнотракийската низина, Родопите, Странджа, както и част от Варненския край. Македонската област е друг такъв важен фолклорен район.


От по-малко значение са другите фолклорни области Добруджа, Мизия и накрая Шопския район.


Диатоничният звукоред (звукоред с полутонове) се среща във всички фолклорни области.


Характерно за Родопите е преобладаването на пентатоничният звукоред (звукоред без полутонове), който е типичен за музиката на Китай, Източна Азия и американските индианци, но се среща и в Индия, сред славяните, ирланците и др.


В Тракия най-често се срещат т.н. хроматични ладове с увеличени тонови интервали, които са типични за музиката на древните народи от Гърция, Мала Азия, Месопотамия,  Иран и Индия. Обозначават се като дорийски, фригийски, йонийски, лидийски, еолийски и др. лодове. Лидийският лад (мажорът) и еолийският лад (минорът) съвпадат с известните мажорен и минорен лад, които са единствените ладове в Западната музика. По това, богатата тракийска музика прилича на музиката в класическа Елада и в древните държави от Мала Азия, Персия и Месопотамия.

В зависимост от това дали мелодията отива нагоре или надолу, тоновите интервали в тракийската музика могат да нарастват или да се скъсяват.

М. Боуо

www.ydara.com

Чие наследство са неравноделните тактове в българската музика?

Българската фолклорна музика е уникална със своите често срещани неравноделни тактове. Във всички български фолклорни области се срещат неравноделни тактове, по което тя рязко се отличава както от останалите европейски, така и от съседните си балкански народи !!

В българския фолклор се срещат неравноделни тактове от вида 5/8, 7/8, 8/8, 9/8 и 11/8 или сложни тактове от вида (5+7)/8, (15+14)/8, (9+5)/16 и (9+5)/16.


Българският музикален фолклор изобилства с неравноделни тактове. Всъщност, те са най-характерната и отличителна черта на българската народна музика и отсъстват в западната музика.


За пръв път неравноделните тактове (unevenbeats, asymmetricmeasures, irregulartimes) са забелязани от европейската музикална теория през 1886 година, когато българският учител по музика Атанас Стоин публикува български фолклорни мелодии.


Цялостно описание на огромното количество неравноделни тактове в българския музикален фолклор прави българският композитор Добри Христов. С тези трудове, неравноделните тактове за пръв път влизат в музикалната теория въобще, тъй като за западните музиканти те са практически непознати дотогава.

В Западната музика тези сложни тактове се появяват едва от края на 19-ти век, макар и много рядко.

Един от първите примери за това е третата част от Патетичната симфония на Чайковски.
В произведенията на унгарския композитор от началото на 20-ти век Бела Барток се срещат много често неравноделни тактове от вида 3/8, 5/8 и 7/8, за които той пише, че е заимствал от българската фолклорна музика, основана на традиционни мелодии в ритмично нерегулярен такт. Тук се включва красивата мелодия от четвърта част на Концерта за оркестър на Бела Барток. Самият Бела Барток нарича неравноделните тактове в музиката БЪЛГАРСКИ ТАКТОВЕ. Макар че Барток е познавал българската музика още от 1912 година, той е започнал да използва широко нейните характерни ритми като композиционно средство едва след публикацията на Васил Стоин от 1927 год. [Vasil Stoin's Grundriss der Metrik und der Rhythmic der bulgarischen Volkmusik. 1927]. 


Други, нови произведения в неравноделни тактове са:
песента "Money" на групата PinkFloyd,
композицията “Марс, войната на световете” на GustavHolst от оркестровата сюита “Планетите” (ThePlanets),
някои джазови композиции в такт 11/4, 7/4 и 9/8 на квартета на Дейв Брубек (DaveBrubeck) 
творчеството на PhilipGlass.
В творчеството на KateBush и GeorgeHarrison също има неравноделни ритми, вдъхновени от българския фолклор и индийската музика.
Един от боговете на китарата, Стив Вай, използва също неравноделните тактове.
 

Фактически, България (и Македония) е единствената страна в Европа, където асиметричните метрични и ритмични форми представляват интегрална част от националната музика! Изказваното понякога мнение, че неравноделните тактове са балкански феномен е неправилно, тъй като те присъстват в твърде редки случаи в музиката на българските съседи и в повечето случаи това са явни български заемки.

От къде са дошли тези неравноделни тактове в българската музика?

Генеалогията на тези ритмични форми не е ясна. Възможни са връзки с арабската и гръцката музика, но липсват убедителни доказателства за изясняване на проблема. От друга страна, случаите на подобни неравноделни тактове в гръцката и арабската музика в сравнение с българската са изключително редки.

 

Едва ли неравноделните тактове в българската музика са възникнали през средновековието на българска почва от нищото или са били привнесени от вън, след като тях ги е нямало и все още ги няма в околните и близките народи. Този въпрос не може да се разреши без да се анализира музикалното наследство на основните етноси, от които се образува българския народ.

 

Славянобългарите са образувани на основата на държавнотворческия народ на прабългарите и смесването с тях на славяни и остатъците от местните траки. Очевидно, тези тактове не могат да бъдат наследство от славяните, след като в нито една чисто славянска страна и народ днес те не присъстват.

Траките и родствените им мизи и даки са населявали територията на днешна Румъния, България, Източна Македония и бреговете на Мраморно море. Фактът, че неравноделните тактове не са характерни за днешните съседни на България страни, като Румъния, Албания,  Гърция и Турция показва, че те не са били присъщи на музиката на древните траки, илири, елини и родствените им племена от района.

 

Единственият компонент на българския народ, който потенциално би могъл да донесе неравноделните тактове са прабългарите. Тази хипотеза обаче би могла да се изтъква и поддържа, само ако:

1 - прабългарите са били достатъчно многоброен етнос, защото елементи от техния фолклор не могат да се наложат върху следващите поколения само посредством власт или религиозни церемонии.

2 - Неравноделните тактове трябва да са присъствали във фолклора на прабългарите или най-малкото сред народите на географския регион от където те произхождат.

И двете условия обаче не могат да се изпълнят, ако се допусне, че прабългарите са били тюрки. Защото тюркската теория за етническия произход на прабългарите може да се поставя на обсъждане само сред хора приемащи, че броят на прабългарите е бил нищожно малък в сравнение със този на славяните.

Тюркската теория губи смисъл сред хора убедени, че прабългарите са били 30, 40 или 50 % от общия брой на началното население на България, защото тя не може да обясни отсъствието на ранно-тюркски думи в старобългарския език и монголоидни черти в следващите поколения. А точно такова е било и фактическото съотношение на числеността прабългари / общо население. На второ място, даже и да бяха многобройни тюрки, прабългарите не биха могли да донесат неравноделните тактове в България, защото тези тактове са чужди и непознати на ранните тюрски народи! В музиката на народите, живеещи днес в прародината на тюрките – монголци, манджури, якути и др., няма и следа от неравноделни тактове. 

 

А какво може да каже източно-иранската теория за произхода на прабългарите? Тази теория почива на научните факти, че прабългарите са били многоброен народ, че са погребвали своите мъртъвци по сарматски обичай, че скелетите и главите на погребаните са от фергански антропологичен тип, че има много източни документи свидетелстващи за идването на прабългарите от Памир и Вътрешна Скития, че повечето от прабългарските владетелски титли, имена и календарни термини са с иранска етимология и че в раннобългарския и съвременния български език има няколко стотици, може би близо хиляда ирански думи срещу десетина предосмански тюрски думи.

По отношение на неравноделните тактове, в най-авторитетната музикална енциклопедия, издавана на английски език вече над 100 години се казва, че Западната музика съдържа почти изцяло разделни (равноделни) тактове, докато музиката от Индия и някои други страни може да се разглежда основно от типа неравноделна или адитивна [TheNewGroveDictionaryofMusicandMusicians. EditedbyStanleySadie. MacmillianPublishers. OxforduniversityPress. 2004]. Географското разпределение на местата, където неравноделните тактове съставляват важна част от традиционната музика на народите е показано на снимката.

 

Този факт, че традиционната музика от района на Индия е предимно на основата на неравноделни тактове е от изключително значение за нашия анализ! В този район се включват днешните държави Индия, Пакистан, Цейлон, Афганистан, Таджикистан и отчасти Узбекистан. Фолклорната и официалната музика на тези страни има древни корени и е изключително разнообразна и богата като мелодия, ритъм и инструментален състав.

Използвана е в религиозните церемонии, в традиционните ритуали на народите и като официална музика на владетелските дворове в древността. Както езика на народите на тези страни, така и тяхната религия и музика е свързана главно с дошлите от Средна Азия (Вътрешна Скития) индо-арийски племена. Около началото на н.е., част от тези племена мигрират на запад в района на Кавказ и Северното Причерноморие, където по-късно формират племенния съюз на прабългарите. В такъв случай е напълно естествено и разбираемо, че прабългарите са носели в своя музикален фолклор и музикалното богатство на индо-ариите, включително и техните неравноделни тактове. С образуването на Дунавска България тези музикални форми се пренасят на Балканите и стават основа за музикалния фолклор на бъдещия славяно-български народ.




Индийската музика е много богата и с т.н. безмензурни песни и инструментални изпълнения. Те са уникални по това, че са изключително богати на орнаменти и импровизации и трудно могат да се нотират. Веднаж изпълнени, те трудно могат да бъдат повторени даже от същия изпълнител. Напълно възможно е, типичните безмензурни песни и инструментални изпълнения в българския фолклор, които са най-многобройни и най-тачени в Тракия също да са донесени от прабългарите.

 

От представения по-горе анализ виждаме, че са необходими по-подробни сравнително-музикални изследвания върху историческото наследство на прабългарите. Това може да стане като се отхвърли сковаващата прегръдка на тюркската теория, която вече 50 години влива отрова в българската историческа наука. Като резултат от нея, по екраните на българските кина прабългарите бяха представяни като мучащи и ръмжащи примитиви, изпълняващи безцветни тонови съчетания от епохата на кроманьонците. В действителност, прабългарите вероятно са имали музикален фолклор твърде близък по ритъм, мелодия и инструментариум до съвременния фолклор от Тракия, Мизия и Македония.

 

В съседните на България страни – Турция, Гърция, Сърбия, Македония бяха създадени съвременни музикални стилове, основани на фолклора на съответните народи. От този вид е съвременната попмузика в Гърция – “елиники травуда”, за чийто баща с основание може да се приеме големия гръцки композитор Микис Теодоракис. Като следствие от безкрайно убитото национално самочувствие, от дълго време в България само се копират чужди музикални форми. В резултат на това ние се обогатихме с нови музикални жанрове от вида “стара градска музика”, която копира музика от Чехия, Украйна, Германия, Франция и др.; “естрадна и забавна музика” основана на копия от Италия, Англия и САЩ и напоследък “чалга”, основана главно на цигански, турски и гръцки напеви и съпровод. Истинското музикално наследство на българите обаче тъне в забрава и постепенно изчезва. От това губят не само българите, от това губи Европа и света, защото културното разнообразие се унищожава.

 

ЛИТЕРАТУРА:


1.The New Grove Dictionary of Music and Musicians. Edited by Stanley Sadie. Macmillian Publishers. Oxford university Press. 2004
2. Васил Стоин. Основи на метриката и ритмиката на българската народна песен. София. 1927.
3. Манол Тодоров. Българска народна музика. Изд. Наука и изкуство. София. 1973
4. Добри Христов. Ритмичните основи на народната ни музика, СбНУН, 1913, кн.27, с. 1-48 5. Добри Христов. Основни ритми на българската народна музика. Издание на БАН. Етнография. Том. 27. 1913 г.
6. Bartok, Bela. "The So-Called Bulgarian Rhythm". In: Essays. Edited by B. Suchoff. New York 1976: 40-49. Виж също: Бела Барток. Така нареченият български ритъм. Сп. Хемус 2006 / 1. Превод: Пенка Пейковска
7. Damiana Bratuz, "The Folk Elements in the Piano Music of Bela Bartok" Doctoral document, Indiana University, 1966. p. 174. French translation, see Ladislas Gara, ed., Anthologie de la poesie hongroise duX11e siecle a nos jours, (Paris Editions du seuil, 1962).

Иван Танев Иванов
www.protobulgarians.com/irregular_times-new.htm

снимки: www.spisanie8.bg, www.protobulgarians.com/irregular_times-new.htm



БЪЛГАРСКА ПЕСЕН В КОСМОСА


Вояджър e вече официално напуснал пределите на нашата Слънчева система и e най-отдалеченият обект с човешки произход. НАСА изпраща своебразна рисунка гравирана на златна плоча, Това е като послание от Земята към далечния космос, там е и „Излел е Делю хайдутин“ на Валя Балканска избрана сред 250 000 песни! към извънземни цивилизации насочена към 14 звезди пулсари.
 

Плочата съдържа 115 снимки, изобразяващи разнообразието на живота и културите на Земята, както и записи на звуци от Земята и музика от различните ери и култури.  

Плочата е предназначена за всякаква форма на извънземен живот или за хора от бъдещето, които биха я открили. Въпреки че космическите апарати не пътуват към определена звезда, след около 40 000 г. Вояджър 1 ще бъде на разстояние 1,6 светлинни години от звезда в съзвездието Змиеносец.


Поради незначителните си размери в сравнение с необятното междузвездно пространство е много малко вероятно космическите апарати да бъдат открити случайно. Ако някога записът бъде открит от извънземни същества, това най-вероятно ще е в далечно бъдеще и затова на плочата се гледа, като на своеобразна капсула на времето и символично послание, а не като сериозен опит за комуникация.

Валя Младенова Балканска е българска народна певица. Започва през 1960 г. като солистка в Държавния ансамбъл за народни песни и танци "Родопа" - Смолян.

В репертоара и?, представян по цял свят, влизат песни като "Шар планино", "Девойко, бално ли ти е", "Триста са пушки пукнали", "Хайдутине се молеха", "А бре, юначе лудо и младо", "Горо ле, горо зелена", "Майчинко, стара майчинко", но най-известното и? изпълнение е "Излел е Делю хайдутин". Тази песен в нейно изпълнение е повод за национална гордост, след като през 1977 г. неин запис е включен в Златната плоча, изпратена в космоса с двата американски космически кораба Вояджър, които през 2004 г. напуснаха пределите на Слънчевата система. Космическият летателен апарат Вояджър 1, изстрелян на 5 септември 1977 г., носи плочата със записа на песента „Излел е Дельо хайдутин”, изпята от Валя Балканска.

По повод 60-тата си годишнина и за изключителни постижения в областта на певческото изкуство, през 2002 г. Валя Балканска е наградена с орден "Стара планина". Номинирана е за държавната награда "Св. Паисий Хилендарски" за 2005 г. През декември 2005 г. народната певица получава своята звездна плоча в българската Алея на славата. За нея дъщерята на Николай Хайтов, Елена Хайтова, пише книгата си "Сама сред звездите", с Олимпийската награда на Първата олимпиада по изкуствата в Лос Анджелис (1997 г.) и много други. ЮНЕСКО я обяви за гражданин на света.

www.wikipedia.org/






Балканска от 14 г. пее под съпровод на гайдаря Петър Янев - една от емблемите на Родопа планина. Той е член на Организационния комитет на гайдарското надсвирване в с. Гела.


- Защо само гайда съпровожда песните ви?
В. Б.: Защото, като засвири родопската каба гайда, едно топче в стомаха се отприщва и то казва: „Запей си свойта песен!"

- Къде е скрита магията на родопската песен?
В. Б.: Какви са песните и мелодиите, зависи от планината. Пирин е по-островърха – песните са по-ритмични, Родопа планина е по-широко скроена, по-охолна и затова песните са по-протяжни. Повечето са лирични и хайдушки.



Коментар

стоян кратунков
Те затова затриха "Роженския събор" за да не се чуват гласовете на България. Няма ли ги гласовете значи няма кой да покаже пътя нагоре. След като се "одрежат" тогава идва пошлото и сакатото.

Из интервюто на Валя Балканска в http://www.spisanie8.bg

Коментар
Гръцката музика има 4 лада. Затова изпадам в умиление когато гледам филма "Трой", как гръцките аристократи когато пируват и Парис залюбва Елена, се веселят на нашенски тъпан, гайда и кавал а танцьорките са в българска носия. Естествено , защото какъв филм за времена преди 3600 години ще се направи , ако се подскачаше сиртаки и се чупеха чинии. Или пък мазен кючек от Тасос изпълнен на бузуки.
В друго умиление изпадам , когато гледах преди 10-на години филмчето "Ксена " , ипълнителка на Ксена където е мис Австралия. Страхотна мадама. Още по-страхотно е началото на всяка серия- Посейдон излиза от морската пяна с тризъбеца а музиката е от българска гайда с български мотив. Толкова за "древногръцката култура"

А като знаем кога Шумер е престанал да съществува и естествено неговата митология повече не може да си променя , то можем да си направим съответните заключения , че паралелността и общия първоизточник с нашата митология и фолклор се крият в дълбините на предхождащите хилядолетия.
В книгата на Светлозар Рулински дава начина по който да се "прочитат " песните и обрядите в българския фолклор и митология. Ще останеш приятно учуден и изненадан каква сила и философия се крият под привидно "елементарната и остаряла форма" , според теб. Ще видиш каква поезия ,каква космология, каква философия, каква музика струи пред чавек имаш очи да я види. Ще видиш какво съвършенно творение Е! И би трябвало да оттдадеш коленопреклонна почит на този народ който те е родил, сътворил и пренесъл през хилядолетията, философия и начин но живот отговарящ на Космическата Хармония и Красота , даващ на всеки българин на генетично ниво формулата за смисъла на Живота и начина по който да се живее .

Почетни знаци на Смолян получиха американският фолклорист и етнолог Мартин Кьонинг и българският фотограф Иво Хаджимишев. Те гостуваха на смолянчани по покана на кмета Дора Янкова. Мартин Кьонинг е човекът, чул за първи път изпълнението на песента „Излел е Делю хайдутин" от Валя Балканска на събор в Копривщица в средата на 60-те години на миналия век. След това пристигнал отново в България, за да направи запис на Валя в една от класните стаи в село Арда. Иво Хаджимишев пък заснел изпълнението й.

Посещението им в Смолян не е случайно. На 27-и юни 1968 г. младата, едва 24-годишна Валя Балканска прави първия и единствен запис на песента „Излел е Делю хайдутин", който днес обикаля Вселената.

Мартин Кьонинг призна пред смолянчани, че е влюбен в българската народна музика. Той посочи, че през 1968 г. заедно с група колеги и собствено звукозаписна техника пристигнали  в София и казали, че искат да запишат няколко изпълнения на Валя. Отиват в региона и в една от класните стаи на арденското училище, 24-годишната Балканска направила запис на песента „Излел е Дельо Хайдутин".

След години американецът получава обаждане от Ан Друян с искане песента на Валя да бъде включена в класацията на песните избрани за проекта на Вояджър. Мартин Кьониг предоставя записа и сред хилядите песни от цял свят, „Излел е Делю хайдутин" триумфално спечелва борбата и полита на борда на двете космически сонди „Вояджър" към необятната шир на Вселената. Песента на Валя ще броди Космоса цели 60 хиляди години и ще търси хуманоиди, които да разчетат човешкото послание.

Ева Тошева / http://dariknews.bg/

 
РЕЗОНАНС, ВИБРАЦИИ И ВЛИЯНИЕ

Не може да смесваме резонанс и влияние, защото това са съвсем различни понятия. Резонанс е конкретно явление. Получава се, когато 2 тела имат синхронизирана вибрация. Частен случай (и най-често срещан), когато едното от телата предава вибрацията си на другото и 2-то започва да вибрира заради 1-то.

Резонанса (акустичния) е възможен само ако телата вибрират или с еднаква честота, като плюс това периодите на издигане и спущане на синусоидата на вълната съвпадат.
Ако обаче съвпадат, но с обратен интензитет, т.е. когато едната вълна се вдига, а другата се спуща, то те ще се елиминират взаимно и звука ще заглъхне.
(за целта трябва да си представите звука, като вибрация, и като нарисувана синусоида във времето - нагоре-надолу)

Когато има пълно съвпадение на синусоидите на 2те вълни - техните амплитуди се сумират.

Резултата е вълна със същата честота като предходните, но с 2на амплитуда.
След това има допълнителен ефект на резонанса, където горе долу се повтаря всичко до тук, но вече с новите вълни, където тази амплитуда продължава да расте.

Освен това е възможен също и резонанс на вълни с не еднаква дължина(честота), но пък с кратна такава.
(Важно е през цялото време да си представяте синусоидата на вълната, иначе обясненията нямат смисъл)
Също са важни пиковите моменти - където амплитудата е най-висока или ниска, и съответно вибрацията най-силна, изместването на тялото най-голямо (и където стават счупвания на чаши, мостове и тн.)
Когато имаме нееднакви вълни, но с кратна дължина, да кажем едната е с 3пъти по-голяма честота от другата, тогава ако съвпада поне една от амплитудите, ще имаме съвпадение в 1/3 та от амплитудите на по-честотната, и във всички амплитуди на по-спокойната вълна


Тогава пак има резонанс.

Но най-важното от всичко:
за да могат да съвпадат амплитудите и за да се натрупват, те трябва да се случват на равни времеви периоди. Т.е. вълните или трябва да са равни или кратни една на друга.
Иначе няма натрупване. Трябва да има едновременност на амплитудите за да има резонанс. Иначе просто няма.
Тази едновременност единствено е възможна ако тактовета на музиката се повтарят във равномерна структура - 8 /8ми, например. Само така, ако думкаш на всяко 1 има шанс да влезе в ритъма на вълната.
Вибрацията на една звукова вълна е РАВНОМЕРНА. (синусоида във времето)
А резонанса, това е ефект, произлизащ от вибрацията(на вълната).






Според тактовия размер хората се делят на:
1. Прави хора –това са най –разпространените хора у нас, които се изпълняват в 2/4 размер. Срещат се в абсолютно всички танцови фолклорни области на страната.
2. Танци в 3/4 тактов размер –хората и игрите в този размер имат значително ограничено разпространение в нашата страна. В Пиринския край – Игра на двамина, Пиринско хоро и др.
3. Пайдушки хора – към тази група се включват хората изпълнявани в 5/8 тактов размер с второ удължено време.
4. Ръченица –7/16 с трето удължено време. Повсеместно разпространен български танц.
5. Танци в 7/16 размер – към тази група се причислват хората в танцов размер 7/16, но с първо удължено време. Тук спадат четворните шопски хора, македосники, тракийски и родопкси хора.
6. Танците в 8/8 размер – триделен с първи и трети удължен дял. Тук се причислява едни от най –тежките и атрактивни македоснки хора.
7. Дайчови хора – 9/16 тактов размер, четириделен с четвърто удължен
дял. Разпространен е в почти всички фолклорни области на страната.
8. Грънчарски хора – 9/16 четириделен с втори удължен дял.
9. Ганкини хора – 11/16 петделен с трети удължен дял
10. Еленини хора – 13/16 шестделен с шести удължен дял.
11. Танци в смесени тактове – това са танци, в които има наличие на тактова промяна. Например Йове (7/16+11/16), Седи Донка
(7/16+7/16+11/16), Бучимиш (4/8+4/8+2/8 ) и др.

Из материал:
ПОСТФОЛКЛОРНА ТАНЦОВА ТРАДИЦИЯ
на Ас. Маргарита Кръстева


Добруджанска етнографска област

Опас - тактов размер 2/4
Ръка - тактов размер 2/4 Сборенка - тактов размер 2/4

Пиринска етнографска област

Арап - тактов размер 4/4
Ширто – тактов размер 7/8
Гинка - тактов размер 7/8
Данке - тактов размер 11/8
Малишевско - тактов размер 4/4
Джангурица - тактов размер 9/8
Кривото - тактов размер 13/16

Северняшка етнографска област

Дайчово хоро - тактов размер 9/8
Свищовско (Дунавско) хоро - тактов размер 4/4
Чичовото
Ситната
Пайдушко хоро – тактов размер 5/8
Ганкино хоро - тактов размер 11/16
Еленино хоро – тактов размер 7/8 /широка/
Шира

Шопска етнографска област

Самоковско хоро - тактов размер 9/8
Шопска ръченица
Кукунеш – тактов размер 2/4
Копаница- тактов размер 7/8
Бера - тактов размер 7/8
Йовино хоро

Четворно хоро - тактов размер 7/8
Петрунино хоро - тактов размер 12/16
Кюстендилска ръченица - тактов размер 7/8
За пояс - тактов размер 2/4

Тракийска етнографска област

Право хоро - тактов размер 2/4
Ръченица на хоро – тактов размер 7/8
Бучимиш - тактов размер 15/16
Трите пъти - тактов размер 4/8

Както и това, азбучно:

Абдая - тактов размер 9/8, брои се раз-два-три-четирии
Арап – тактов размер 2/4 или 4/4, брои се раз-два-три-четири
Бèра – тактов размер 7/8 или 7/16, брои се раз-два-трии
Бучимиш – тактов размер 15/16, брои се раз-два-три-четири-пеет-шест-седем
Влашко – тактов размер 2/4, брои се раз-два
Ганкино – тактов размер 11/16, брои се раз-два-трии-четири-пет
Гинка – тактов размер 7/8, брои се рааз-два-три
Главинишка копаница - тактов размер 11/16, брои се раз-два-трии-четири-пет
Граовско – тактов размер 2/4, брои се раз-два
Грънчарско - тактов размер 9/8 или 9/16, брои се раз-дваа-три-четири
Дайчово – тактов размер 9/8, брои се раз-два-три-четирии
Джангурица – тактов размер 9/8 или 9/16, брои се раз-два-трии-четири
Дунавско – тактов размер 2/4, брои се раз-два
Еленино – тактов размер 13/16 или 7/8 /широка/, брои се рааз-дваа-три-четири Изручанка – тактов размер 2/4, брои се раз-два
Йовино хоро – тактов размер 7+11/8, брои се рааз-два-три, раз-два-трии-четири-пет
Како Костадино - тактов размер 9+7/16 /широки/, раз-два-три-четирии, раз-два-трии
Копаница – тактов размер 11/16, брои се раз-два-трии-четири-пет
Копче – тактов размер 7/8 или 7/16, брои се раз-два-трии
Кремиковско – тактов размер 2/4, брои се раз-два
Криво садовско – тактов размер 13/16, брои се раз-два-три
Кукунеш – тактов размер 2/4, брои се раз-два
Кюстендилска ръченица – тактов размер 7/16, брои се раз-два-три-четирии-пет-шест
Ляса – тактов размер 2/4, брои се раз-два
Малишевско – тактов размер 2/4 или 7/8, брои се раз-два или рааз-два-три
Неда - тактов размер 11/16, брои се раз-два-три-четири-пеет
Опас – тактов размер 2/4, брои се раз-два
Пазарджишка копаница – тактов размер 11/16, брои се раз-два-трии-четири-пет
Пайдушко – тактов размер 5/8 или 5/16, брои се раз-дваа
Петрунино – – тактов размер 12/16, брои се рааз-два-три-четири-пеет
Пияното /мъжко ширто/ – тактов размер 7/8 или 8/8, брои се рааз-два-трии
Право – тактов размер 2/4, брои се раз-два
Ръка – тактов размер 2/4, брои се раз-два
Сборенка – тактов размер 2/4, брои се раз-два
Седи Донка /Изтърси калци/ – тактов размер 7+7+11/16, брои се рааз-два-три, рааз-два-три, раз-два-трии-четири-пет
Ситно влашко - тактов размер 2/4, брои се раз-два
Тракийска ръченица – тактов размер 7/8 или 7/16, брои се раз-два-трии
Трите пъти - тактов размер 4/8, брои се раз-два
Циганско – тактов размер 4/8, брои се раз-два
Черкезко – тактов размер 2/4, брои се раз-два
Четворно – тактов размер 7/8, брои се рааз-два-три
Чичово – тактов размер 4/8, брои се раз-два
Шира – тактов размер 2/4, брои се раз-два
Ширто – тактов размер 7/8 или 8/8, брои се рааз-два-трии
Шопско – тактов размер 2/4, брои се раз-два

С КАКВО Е УНИКАЛНА НАШАТА МУЗИКА И МУЗИКАЛНИ ИНСТРУМЕНТИ?

 Единственият народ в Европа, който свири на кавал от ранното Средновековие досега е българският .

Кавалът е оригинален български музикален инструмент, съвременник на образуването на българската народност както и гъдулката. Кавалът и гъдулката, заедно с неравноделните тактове в българската музика вероятно са донесени от прабългарите. Кавалът, гъдулката и неравноделните тактове са напълно непознати на старите европейски народи, включително гърци, илири, пеони, македони и траки, които са свирели само на арфа, разни свирки, окарини и ударни.

Фиг.  Българска жена, свиреща на кавал. Каменен релеф върху плоча, намерена източно от Стара Загора. IX-X- ти век. Екпонирана в музея на гр. Нова Загора. Плочата е от шистов камък с царски цвят (багър, порфир, пурпур), срещащ се северно от Стара Загора и има всички художествени данни на прочутите в Европа старозагорски каменни релефи, изработени в ателие в град Берое, IX-X-ти век и намерени на Аязмото, където е имало голяма лавра от времето на Борис - Михаил

Съвременните балкански народи, съседни на българския частично са усвоили българския кавал. Освен в старите български земи - Добруджа, Мизия, Тракия и Македония, на кавал се свири и в Молдова, Косово, Албания и Северна Гърция. Подобен инструмент, но с друга пръстовка и звукоизвличане се среща в някои страни на Средна и Западна Азия и Месопотамия, където вероятно е неговата родина.

Най-близък инструмент до българския кавал, със същата пръстовка и звукоизвличане, има в съвременен Иран. Кавалът, гъдулката, от която произлиза съвременната цигулка, и неравноделните тактове са доказателство за културния принос на българите към стара Европа и света. 

.