научния свят. Дъбенското злато отключва път към света на траките. Стремската долина е била огромно обредно поле, твърди археологът Мартин Христов след новите си разкопки в района.

Новината за находката от Дъбене веднага прекоси света. Английският "Гардиън" заключи, че тя е сравнима само с находките от Троя. В същия дух бе и информацията на "Индипендънт". Руският информационен сайт News.ru също публикува обширен репортаж, в който също споменава, че съкровището е по-старо от находките на Шлиман в Троя. Известният британски учен д-р Зоша Арчибалд коментира, че съкровището е от международно значение и то ще промени представите за връзките между Азия и Европа през бронзовата епоха.

Историята на Хайнрих Шлиман е известна. Забогатял от търговия, той се увлича от археологията и хвърля цялото си състояние за проучването на откритата от него Троя. Шлиман е самоук любител и от дванадесетте исторически периода на древния град произволно си избира един, т. нар. Троя II, която го впечатлява с внушителната си архитектура. Яката стена и двойната порта като че ли най-пълно отговаряли на данните от Омировата "Илиада".


По-късно учените ще установят, че Троя II е съществувала в 2600-2300 г.пр.Хр., повече от хилядолетие преди Троянската война. Шлиман обаче е решен на всяка цена да убеди света в правотата си. Така стига до създаването на една от най-големите фалшификации в археологията. На 14 юни 1873 той изважда камък от стената и "открива" грандиозно златно съкровище от 8700 предмета.

То се състои от масивни чаши, накити, копчета, апликации. Според откривателя цар Приам скрил съкровищата си, когато гърците нахлули в Троя, слизайки от своя дървен кон. В следващите десетилетия учените ще установят, че находката е сборна и предметите се отнасят към различни епохи. Мнозина смятат, че Шлиман е изхарчил голяма част от богатството си, за да закупи златните вещи, чрез които да докаже натрапчивата си идея.

     
... През късната пролет на 2004-а двама млади археолози от НИМ влизат за цигари в магазинче в центъра на Сопот. Единият вижда странен наниз върху шията на продавачката. Това са халкички от висококаратово злато и определено не съвременни. Те напомнят за нещо древно, чието място е в музея. Оказва се, че мъжът на продавачката е тракторист, открил предметите при оран в землището на с. Дъбене. Човекът охотно показва мястото и само след няколко седмици проучванията започват.

Същата година са открити над 500 находки от злато, но голямата надежда остава за 2005 година. Нея археологът Мартин Христов от НИМ и консултантът му проф. Васил Николов от Археологическия институт с музей към БАН ще помнят дълго. Разкопките продължават от 16 март до 21 ноември, от сняг до сняг. Урожаят обаче е невероятен - над 15 000 златни предмети, между 18 и 23 карата.

Но резултатите далеч не се изчерпват с номиналната стойност на скъпоценния метал. Преди време в непосредствена близост археолози са проучили селище от края на IV-III хил.пр.Хр. или от ранната бронзова епоха. А златото се открива в свързан с него некропол, датиран в последната фаза от съществуването му, края на III хил.пр.Хр. Това са десетина могилки, достигащи до 2-2,5 м височина. Повечето са незабележими, високи само по 20-30 см. Може да ги открие единствено опитното око на археолога. Първоначално наетите работници не могат да повярват, че под невзрачните и почти невидими бабуни се крие злато.


Но тяхната задача е ограничена да свалят само горния слой пръст. Оттам нататък започват да действат шпатулите и четките на археолозите. Картината се повтаря при всички разкрити ниски могили. Първо под земния пласт се появява кожух от нахвърляни камъни с близка до кръга форма и диаметър 5-10 м. Каменната маса е затрупала поставените изправени керамични съдове, вариращи на брой от 4 до 7. Само в два случая археолозите намират бронзов нож и глинени прешлени за вретено, служили на древните хора за гадаене. Между каменните късове те откриват и дребни частици от овъглени човешки кости - несъмнен белег за погребалния обред "трупоизгаряне".


Но всички са шокирани, когато започва да излиза златото. Това са без изключение накити, предварително разкъсани ритуално и разхвърляни между камъните. Понякога те са много дребни и се забелязват трудно. Тогава Мартин Христов нарежда изкопаната пръст да се извозва до предварително проверено с метален детектор място, където се разстила на тънък пласт. После с металотърсача щателно се претърсва и се изваждат дори най-дребните находки. Особено благодатна се оказва могилката, отбелязана в дневниците под №3. След разкриването й от хилядите златни елементи са сглобени две цели огърлици. Отделно са описани множество фиби спирали за коса; маниста с различна форма и украса; миниатюрни теслички амулети.


Някои предмети са абсолютно еднакви с накити от "съкровището на Приам". Други обаче са уникални. А единични находки от този тип са откривани в днешна Западна България, както и чак в Средна Европа. Там обаче са датирани с 200-300 години по-късно. По-голяма част от съвременните изследователи датират основната част от "съкровището на Приам" в средата на III хил.пр.Хр. Така златните находки бележат пътя на културното проникване от Предна Азия през Балканите към Европа, което се е случило във втората половина на ранната бронзова епоха.



Преди около 5000 години преди Христа в долината между днешното село Дъбене и река Стряма се е намирало огромно обредно поле, в което са били полагани дарове към Великата богиня майка. Ритуалът се е повтарял с абсолютна точност в продължение на повече от 2000 години. Сменяли са се само предметите, които древните дарявали на своите богове. Те полагали керамични съдове и други предмети в малки ями, дълбоки около 45-50 сантиметра. След това пръскали върху тях златни мъниста или цели накити. Отгоре нареждали малки обли камъни и засипвали с пръст. Имаме всички основания  да смятаме, че древните, чиито следи се опитваме да разчетем днес, са били траки, коментира археологът Мартин Христов.


Минали са точно десет години от времето, когато Мартин Христов  и колегата му Иван Христов, който от няколко години проучва връх Кози грамади над Старосел, обикалят из Карловско. Докато пазаруват в един магазин в Сопот, те забелязват една жена със златно колие и моментално се впечатляват от неговите елементи и от изработката. Започнали разговор с нея, а тя им разказала историята на бижуто си. Златните мъниста, от които то било съставено, ги намерил съпругът є, докато орал с трактор нивата си край Дъбене.


Местните хора тогава си спомниха, че и през турско, а и по-късно в нивите съвсем случайно са били намирани дребни златни предмети. През този сезон Мартин Христов разкри древен некропол недалече от обредното поле, в които са полагани даровете за боговете. Археологическите проучвания край Дъбене ще продължат и тази година с подкрепата на Министерство на културата.



Потвърждава се хипотезата, че формирането на тракийския етнос и култура става през бронзовата епоха. Откритият от археолога Мартин Христов златен кинжал от III хилядолетие пр. Хр. при с. Дъбене, Карловско, възбуди огромен интерес в научните среди. Намерен сред над 15 500 дребни златни украшения от същия период, той, а и останалите находки, ще ни заставят да преосмислим представите за ранната история на Югоизточна Европа и на Тракия в частност, коментира вчера за ДУМА доц. Валерия Фол от Института по тракология при БАН.


Основната цел е пълното разкриване  на плоския некропол от III хилядолетие преди Христа. Той е пряко свързан с близко разположените ритуални структури и селището в местността Саровка, коментира археологът. Погребалният обред, който са извършвали древните, е трупоизгаряне, разкрива той. Изгорелите кости са били поставяни в керамични съдове - урни, и  били покривани с капак от друг керамичен съд. Те много често са оградени и с камъни. Откритите кости принадлежат както на деца, така и на възрастни индивиди. Интересен е фактът, че заедно с човешките останки в урните се откриват и животински кости, което говори, че в момента на изгаряне на телата при тях е поставяна и жертвена храна. Като погребални дарове се откриват други керамични съдове и предмети, като керамични прешлени за вретено, например.


Това е първият некропол с трупоизгаряне, открит на територия на България, споделя Мартин Христов.


Преди около 5000 години преди Христа в долината между днешното село Дъбене и река Стряма се е намирало огромно обредно поле, в което са били полагани дарове към Великата богиня майка. Ритуалът се е повтарял с абсолютна точност в продължение на повече от 2000 години.


Сменяли са се само предметите, които древните дарявали на своите богове. Те полагали керамични съдове и други предмети в малки ями, дълбоки около 45-50 сантиметра. След това пръскали върху тях златни мъниста или цели накити. Отгоре нареждали малки обли камъни и засипвали с пръст. Имаме всички основания  да смятаме, че древните, чиито следи се опитваме да разчетем днес, са били траки, коментира археологът Мартин Христов.

Древните траки познавали праховата металургия и леели миниатюрни шедьоври. Според Мартин Христов близо до голямото обредно поле край Дъбене, където древните са поставяли своите дарове на Великата богиня майка, е имало голям занаятчийски център за производство на златни накити. Оттук те тръгвали към вътрешността на континента и стигали до териториите на днешните Сърбия и Хърватия.

Проф. Александър Фол отдавна изразява хипотезата, че индоевропейците (каквито са и траките) са се формирали на огромна територия в Източна Европа и част от Мала Азия. Индоевропеизацията се извършва от сливането на местното земеделско население с идващите от северните степи скотовъдни племена.

Дълго време спорът как са се формирали индоевропейците се водеше на езиковедско равнище, казва Валерия Фол. Езиковедите и археолозите лансират най-различни теории за Дродината" на индоевропейте - те посочват и Балтика, и Сибир, и Кавказ и Германия... Но новите археологически разкрития в Дъбене потвърждават, че сърцето на индоевропеизацията са Югоизточна Европа и Тракия, твърди траколожката.


За пореден път се потвърждава, че технологическата традиция, засвидетелствана от съкровищата от Хотница и от Варненския енеолитен некропол са свидетелстват за високо развита цивилизация по нашите земи по време на енеолита. И че следващата, все още слабо проучена ранна бронзова епоха, в Дъбене например ще донесе нови изненади. Преди години турски изследователи твърдяха, че селищата от бронзовата епоха по нашите земи са колонии на Троя. Но ако е обратното? Археологическите разкрития подсказват един неочакван обрат - твърде е възможно Троя да е била провинция на раните траки. Огромните селищни могили, поселенията и некрополите от бронзовата епоха в Тракия все още не са разкрили тайните си, заявява Валерия Фол.

http://www.karlovo.tv/vsichki-statii/razkriha-tajnata-na-zlatoto-ot-dabene
http://old.duma.bg/2006/0806/080806/obshtestvo/ob-2.html
http://paper.standartnews.com/archive/2005/12/10/supplement/s4644_9.htm
http://www.yara.com

Четири дни от живота на Даниела Агре/ Находката от Златиница очаква ДНК-експертиза

http://paper.standartnews.com/archive/2005/12/03/supplement/s4637_8.htm

Проф. дин Николай Овчаров

21 юли 2005
Още в ранните часове кирките изравят животински кости. Оформят се скелетите на два коня, принесени в жертва непосредствено до култова площадка с натрошена керамика. По-късните изследвания на специалистите ще покажат, че в хълбока на единия е калцирано острие на стрела, проникнала по време на битка. Недалеч от конете лежи огромно куче от непозната днес порода. То е убито ритуално с голям камък, по който се намира полепнала козина. Останките на животните са покрити с три конопени рогозки. Бойният кон и ловното куче предизвестяват предстоящото откритие. Малко по-късно под появилата се предния ден полукръгла дупка се очертават огромни необработени камъни. Става ясно, че в могилата няма да има класическа гробница. Налага се мъчително разчистване на каменното струпване.

22 юли 2005
Изхвърлянето на камъните продължава целия ден. Извадени са над 50 куб. м, а дълбочината на оформящата се ниша достига 3 м. Трескаво се търси стълба за слизане в ямата. Първата се чупи, за малко не се стига до злополука. Но всички несгоди са забравени, когато изведнъж се показват изтлелите останки от подредени масивни дъбови талпи. Макар да наближава вечерта, археолозите продължават работата си. В 18,30 лъчите на следобедното слънце се отразяват в метален предмет. После ще се разбере, че това е позлатената коса на Великата богиня майка, изобразена върху горната част на великолепен параден сребърен наколенник. Даниела Агре вече знае, че е открила погребение на велик тракийски владетел.

23 юли 2005
Това е денят на живота й. За изваждането на неизброимите гробни дарове пристигат колеги от цяла България. Централно върху конопен саван с орнаменти е положен отлично съхраненият скелет на покойника, мъж с атлетично телосложение. Край него са разхвърляни бронзови, керамични и алабастрови съдове. На главата е поставен великолепен златен венец с изображение на богинята на победата Нике. Около венеца върху конопена лента са били пришити 29 златни розети. От висококаратово злато е и масивният пръстен на лявата ръка. Миниатюрната сцена на неговата плочка представя Великата богиня майка, поднасяща чаша с вино на самия цар. До владетеля е цялото му въоръжение - вложен в дървена кания меч със сребърна ръкохватка във форма на грифон; желязна люспеста ризница; два колчана с 200 бронзови стрели; бронзов шлем атически тип. Не липсват и съдовете за угощения - два ритона и четири фиали от сребро, покрити с великолепни сцени и животински изображения. А в краката са сребърните апликации от юздите на убитите в жертва коне.

Тези четири дни Даниела Агре ще помни винаги. Но трудностите тепърва започват. Защото археологът трябва не само да извади важен паметник, но да го разгадае и да отговори на десетките възникващи въпроси.

Чий е гробът на тайнствения тракийски владетел, защо не се намира в гробница, а в обикновена яма. Датировката на откритите находки недвусмислено показва средата на IV в. пр. Хр. Местоположението и спецификата на намерените предмети първоначално насочват към одриския цар Керсеблепт. Той управлявал земите в днешна Югоизточна България и чак до Дарданелите между 359-341 г. пр. Хр. Бил внук на Севт I и син на Котис I, при който Одриското царство достигнало втори разцвет след великия Ситалк. Именно на Керсеблепт се паднала тежката задача да води героичната борба на тракийския народ срещу страшната македонска фаланга на бащата на Александър Велики, цар Филип II.

Но Даниела знае, че през 1997-ма гробът на Керсеблепт вече е "открит" от турски археолози. Тогава в околностите на днешния Текирдаг край Мраморно море е разкопано разкошно погребение на тракийски владетел от същата епоха. Освен съкровищата човекът бил с пурпурни дрехи - белега на върховната власт. Хипотезата на турските учени за Керсеблепт обаче рухва, когато се разбира, че погребаният е бил 24-25-годишен. А документално е известно, че при смъртта си известният тракийски цар е на не по-малко от 50 г.

След научните анализи същият проблем възниква пред българските археолози. Погребаният в могилата до Златиница човек е бил на не повече от 18-19. Но кой е тогава той? Може би някой от четиримата известни синове на Керсеблепт, поели държавата след смъртта му. Със сигурност двама от тях са се сражавали срещу войските на Филип II Македонски при неговите нападения в периода 341-339 г. пр. Хр. Възможно е край Златиница да е бил погребан загинал в сраженията потомък на великата династия на Терес и Ситалк?

Засега ходът на експертизите е в тази насока. Оказва се, че трупът при Златиница е бил осолен след смъртта. В древността това винаги се правело, когато тялото на владетел е трябвало да се пренесе от полесражението до мястото на вечния му покой. Анализите сочат, че под ризницата и на главата мъртвецът е бил облечен с пурпурни одежди на цар. А може би точно неспокойните времена са причината да липсва истинска гробница. Предстои вероятно най важната експертиза - сравнение на ДНК между останките на погребаните тракийски първенци при Златиница, Текирдаг и в откритата през миналата година "Голяма Косматка" край Казанлък. Предполага се, че там лежи Севт III, вероятно брат на Керсеблепт.

Така чрез методите на науката златото от Златиница ще ни разкаже за неизвестни събития от историята. И ще ни покаже за пореден път невероятните възможности на археологията.