търсена от 130 години! По-рано през юли те разкриха и тракийски храм и светилище на Зевс и Хера, а  в началото на август и голям оброчен релеф на античния бог Зевс.

Столицата на тракийското племе одриси е разположена на  връх Кози грамади в Средна гора, над Хисар и Старосел.

 Одрисите  са първите от всички тракийски племена, които създават своя трайна държава, просъществувала 200 години.
Те са тракийско племе, населяващо териториите, простиращи се до завоя на река Тонзос при Кабиле до долното течение на река Хеброс. Живели са в периода от 5 в. пр. Хр. до 6 в. сл. Хр.

Сензацията обяви Божидар Димитров пред БНТ. 

Изводът е направен на базата на продължилите 3 години разкопки на древното тракийско светилище в района, съобщават от Националния исторически музей.

"Замъкът на Одриския владетел" и "Светилището на Зевс" са защитени от масивни стени. "Няма друго такова нещо в България", коментира Божидар Димитров.

В исторически план политическият и религиозен център на комплекса се свързва с имената на тракийските владетели Котис Първи, Аматок Втори, Терес Втори, както и с Филип Втори Македонски, който през 341 г. пр. Хр. прекъсва развитието на комплекса, за да се обособи години по-късно политическият център на одрисите в Казанлъшко – при Севт Трети.

Там са открити две огромни крепости, изградени от еднотонни каменни блокове с правилна форма и перфектно обработени. На Кози грамади крепостните стени на толкова голяма височина - 1000 метра, са истински образец на фортификация за Елинистическата епоха. Има крепостна стена и от запад, и от изток, а от север и от юг свещеното пространство е защитено от скали, допълва доц. Христов.

Този вид изработка е рядко срещана. Навсякъде в Тракия, в Севтополис - столицата на Севт III, която се намира под дъното на язовир “Копринка” до Казанлък, стената е на примитивна каменна основа с кирпичена настройка, допълни директорът на НИМ.

Откритите гробници край Старосел,  са известни отдавна. Това е гробището, некрополът на тези 2 големи крепости. Една от тях е светска, а другата е духовна - "Светилището на Зевс", поясни Димитров.

Единият храм е с размери около 50 квадратни метра, вътре има 4 олтара и се намира на 1356 метра надморска височина. Край олтарите са открити оброчни плочи с изображения на Зевс и Хера. Според археолозите храмът е изграден около VIII век пр. Хр. и е използван до към V век, когато християните го разрушават.

Останките от селището на Кози грамади са част от античен групов паметник  - заедно със светилището и гробницата в Старосел,  на площ от 61 хектара. Това е била столицата на одрисите, които са обединявали тракийските племена в царство, обхващащо територия от реките Вардар и Струма до Дунав, между Черно, Бяло и Мраморно море.

Според археолозите тя е шедьовър на монументалната архитектура и има лицева зидария от големи перфектно обработени блокове. За изграждането ѝ само в южния сектор на комплекса са използвани около 900 блока, тежащи над 135 тона.

Специално подготвеното лаково покритие на тези керемиди се среща в България единствено при обекта при с. Васил Левски /Карловско/, но е познат от керемидите при гръцките храмове в Северна Гърция.

До столицата на одрисите се стига по 7-8 км черен път, само с джипове.



Двете древни светилища и тракийската владетелска резиденция над Старосел се сравняват по значение със свещения град на инките Мачу Пикчу. На същото мнение е и гръцкият археолог Николаус Стамболидис.


Екипът на Националния археологически музей с ръководител заместник-директорът на НИМ доц. д-р Иван Христов проучва и жилищните сгради сгради, свързани с храма. Открити са керамика, амфори, керемиди с лаково покритие, подобни на тези в големия тракийски обект край с. Васил Левски, Карловско, проучван от Костадин Кисьов, което доказва, че те са изработвани в една и съща работилница. Според доц. д-р Иван Христов това е доказателство, че на връх Кози грамади се е намирал най-големият политико-религиозен център в тази част на Тракийската равнина, който контролирал огромна територия - цялото Карловско поле, Хисарското поле и част от Пловдивско.

Екипът на Националния исторически музей провежда разкопки на връх Кози грамади 4-а поредна година. 

Светилището на съседния скалист връх Сборови грамади  потвърждава тезата на Божидар Димитров, че в тази част на планината е имало голямо култово средище, каквото може да си позволи само голям владетел.

Божидар Димитров и посочи, че предстои разкопките да бъдат представени официално. Той настоява правителството да задели поне 10% от милиарда заем, който ще теглят да отиде за разкриването и социализирането на находката.

За името на столицата археолозите предлагат, въз основа на анализ на писмените извори, отнасящи се до похода на македонския цар Филип през 342-341 г. пр. Хр. в земите на одрисите.

Със сигурност както резиденцията, така и светилището на върха, са превзети от Филиповите генерали Анаксандър и Клеобул през 341 г. пр. Хр.

Техните имена са изписани върху оловни ядра за прашка, намерени както в храмовото пространство, така и пред лицето на западната крепостна стена на върха.

СПРАВКА:

Одриска държава.

Преди 2400 години едно от най-многобройните тракийски племена - одрисите се наложило над другите племена и образувало държава . Тя просъсществува около 200 години . Някой от нейните владетели секли монети.

Те са населявали териториите простиращи се до завоя на река Тонзос при Кабиле до долното течение на река Хеброс през 5в. пр.Хр. до 6 в. след Христа. В изворите Одрисите се споменават с това име докато имат своя държава до 1век след Христа, но през римското владичество 1-6 век в тези земи Траките са основно население и свидетелството на ранновизантийския ритор Химерий за това че в тези земи имало тракийски аристократи които извеждали произхода си от древните одриски царе говори че самосъзнанието за принадлежност на етнонима Одриси е бил жив до идването на славяните през 6 век след Христа източник История на България том 1 БАН 1979.

Отдалечаването на основните сили на персите далеч на изток било използвано от траките на юг от Хемус По време на въстанието на одрисите, предвождано от Мемнон, след насочването на основните сили на македонците на юг, срещу Спартанския военен съюз,

траките получили определена независимост, а владетелят им Севт ІІІ, вероятно син на Керсеблепт, станал цар на самостоятелна вътрешна държава, в рамките на империята. подобна на съюзните на централния цар владетели на пеоните и агрианите.


Новата държава установила връзки с Атина, която на свой ред била разглеждана от македонците като съюзник. В декрет на атинското народно събрание е засвидетелствувано името на Ребулас, син на Севт, което свидетелства за търсене на международна подкрепа и признаване на държавата на одрисите сред съюзниците на Александър.


Съдбата на вожда на въстаналите траки Мемнон остава неизвестна. Вероятна причина за промяна на отношенията между включените в границите на Македония вътрешни земи и централната власт били същите противоречия, които предизвикали решителните действия на Александър на изток, довели до физическото отстраняване на близките му сътрудници.


Необходимостта от нови военни попълнения на търпящата сериозни загуби на изток армия, а също и от верни хора, които да са послушни на царя, обяснява появата на Мемнон при Александър през 326 г. пр. н. е. с военен отряд от 5 000 траки. Възможно е вдигнатото от наместника на Тракия въстание да е част от политиката на противопоставяне на управителите на области от територията на Александровата империя, тъй като в противен случай остава необяснимо това, че след като гърците от Пелопонес обявили война на Македония, въстаналите траки не ги подкрепили.

Сведения за одрисите се съдържат още в Омировия епос. Те първи сред тракийските племена формират своя трайна държава - Одриското царство, която съществувала от 5в.пр.Хр до 1в.след Христа и се разпростирала на териториите на днешна България, Северозападна Турция и северните части на Гърция.

За тях дава сведения и Херодот във връзка с похода на Дарий I срещу скитите, когато персийският владетел преминава през обитаваните от тях земи.

Тукидид също споменава одрисите и техните военно политически операции.

М.Боуо

www. ydara.com

Източник: История на България том 1 БАН 1979.

Новини от археолозите 20.10.2013г.

 Траките маркирали Голямата мечка с храмовете си в Старосел

В резиденцията е живял Аматок I

 Откритият под Кози грамада тракийски град е столицата на царството на Аматок I, обясява археологът Иван Христов. Той обаче е категоричен, че екипът му е попаднал на царско селище, защото от руините са извадени много предмети, символизиращи върховната по времето на траките власт. Намерен е знак печат, поставен върху дръжката на керамичен съд. Това е царски знак, който се слага върху посудата на знатните особи, обясняват археолозите.

Изследователите на Кози грамада са извадили и двойна, или както се нарича още, двуостра желязна брадва, която също подсказва, че в резиденцията е живял владетел. В сградата имало и много вносна гръцка керамика, което говори за поддържане на търговски връзки, а оттук и на висок стандарт на живот за времето.

В резиденцията археолозите попаднали и на монети от времето на тракийския владетел Терес II, както и на пари, сечени при господството на Филип II Македонски. В НИМ са изпратени вече и извадените при разкопките доста тракийски съдове, както и изключително ценната сребърна монета с изображението на тракийски Херцонес.

------------------

Храмът в Четиньова могила и разположената наблизо тракийска владетелска резиденция под връх Кози грамади са построени от одриския цар Аматок II (359-351 пр. Хр.).

По този начин днес в Националния исторически музей специалисти и траколози разкриха тайната на най-големия подземен храм на траките в Югоизточна Европа в Старосел.
Досега се смяташе, че центърът в средногорското село е бил изграден от цар Ситалк (445- 424 г. пр. Хр.)

Екип на НИМ под ръководството на д-р Иван Христов е изследвал взетите през 2009 година проби, за да стигне до това заключение.

Пробите са взети от ритуалната клада, върху която са поставени каменни дарове на богинята Хестия, уточни Христов.

Той добави, че споменатите обекти, както и други паметници в землището на Старосел, гр. Стрелча и с. Кръстевич, са съществували и при цар Терес II.

По думите му през IV в. пр. Хр.в южните клонове на Същинската средна гора е бил обособен значим политически център на траките. За съжаление при похода на Филип II Македонски през 342-341 г. пр. Хр. този център е бил унищожен.


Археолозите от НИМ обаче са успели да възстановят т. нар. Свещен път до храмовете в Старосел.

Д-р Христов обясни, че днес този път започва от язовир Пясъчник, преминава се през т. нар. Рошава могила, долината на Маньов дол и достига до Четиньова могила. Той уточни, че възстановената отсечка е дълга около 15 километра.


Правим възстановяването въз основа на това, че там са се намирали големите храмове. И ще ви открия една тайна, изтъкна Петров, като обясни - тези храмове, като ги наложим на картата, много точно маркират съзвездието Голяма мечка.


На пресконференцията бяха представени и различни находки, намерени при разкопките в района на комплекса, сред които родовият герб на династията на цар Аматок - двойна брадва или лабрис. Той е открит върху няколко предмета в района на Старосел и върху десетки монети.


Христов посочи, че се надява при последващите проучвания да бъдат намерени още много интересни находки. Имам информация за скрити гробове със сребърни накити, за още непроучени скални светилища.


По думите му билото на цялата планина е отрупано с могили. На въпрос дали не се притеснява, че районът може да стане обект на иманярски набези, експертът заяви, че за съжаление през последните години те са факт.


Винаги обаче съм подчертавал, че полагаме много усилия за съвместна работа със служилите на МВР. Въпреки това Христов отбеляза, че нанесените до момента поражения от подобни вандалщини са огромни.


Това, което направи Георги Китов, това което направи нашият екип, беше изключително важно, за да се спаси, това, което е останало, каза още той.



В пресконференцията взе участие и известния наш траколог професор Валерия Фол от Центъра по тракология.


Тя определи градежа на един подобен подмогилен храм като градеж на космоса. По думите й той е изключително важен, защото разкрива умения да се строи купол под земя.


С тези находки се осветлява периодът на глобализация на тогавашния свят, каза още Фол. Имаме един модел на представите на тракийската аристокрация за космоса, обясни тя.



Стана още ясно, че предстои издаването на нова книга на д-р Иван Христов, в която подробно ще бъде разказана историята на Храма на безсмъртните тракийски царе в Четиньова могила, както и филм за комплекса.
http://news.ibox.bg




Иван Христов:

"Изразено в цифри откритото материално наследство на предците ни се състои от: повече от триста паметника /монети, накити, мраморни оброчни плочки, керамични съдове и предмети/, обработени над 7000 керамични фрагмента, проучени 32 квадрата от план-квадратната мрежа на обекта. По важното е, че бе разгадана близо 1300 години история на едно сакрално място, в което от VIII в. пр. Хр. до началото на V век сл. Хр., са функционирали култови постройки и богато скално светилище.


Най-ранен е тракийският храм в южния сектор на обекта, хронологически го следва цяла култова територия, оградена от мощна стена, зад която на площ от 1,7 дка са били поднасяни дарове, а после ритуално затрупвани и скривани от очите на простосмъртните.


От средата на III век, на Кози грамади е започнало съществуването на открито скално светилище, буквално отрупано с мраморни оброчни плочки на боговете Зевс и Хера. Ние открихме 160 цели и фрагментирани оброчни плочки и над 400 по-малки фрагмента. Освен мраморните „ икони”, в централната част на светилището са били депонирани глинени лампи и изключително добре запазени, нециркулирали сребърни и бронзови монети. Вероятно по времето на император Константин Велики, практиката да се поднасят оброчни плочки е преустановена, но езическото светилище е продължавало да бъде почитано през целия IV век.


Едва в края на периода или по-точно в началото на V век, на върха е била изградена малка еднокорабна базилика, която маркирала място за почит към друга религия. Много е вероятно християните да са избрали името на църквата да е Св. Илия, който както знаем до известна степен препокрива представата за старото божество Зевс.


Най-известните примери за подобни резиденции в Европа са от района на Текирдаг в Европейска Турция, Турска Странджа при древната Бизия, където освен археология, има много запазени писмени сведения за такива. В България колегата Даниела Агре проучи укрепена каменна кула в м. Смиловене до Копривщица и богато дворцово имение до с. Княжево. Дори и в момента Даниела разкрива интересен укрепен обект в Странджа.

Разговаряхме преди няколко дена и тя сподели, че има сериозни успехи в проучването на богато тракийско имение от 2 в. пр. Хр. Мощни столични центрове разкопават колегите от Софийския университет при Кабиле и арх. резерват Сборяново в Североизточна България – вероятно столицата на гетите Хелис.


Живота който са водили е включвал вино, скъпи предмети, охрана, която не допуска никого зад стените и вероятно жени… С Божидар Димитров често водехме разговори за кехаите /така нарича тракийските царе /, които облечени в кожи, но покрити със златни накити, посрещали пратеници на чужди държави в резиденции именно като тази която открих през 2005 г. на югоизточния скат на Кози грамади.


Царете често сменяли резиденциите, за да могат да осъществят контрол над държавата си. Отсъствието от дадено място, например такова в планината, означавало, че има опасност друг кехая да вземе властта в региона, навличайки някой златен венец на главата си."