седем километра от Ивайловград, в живописното село Хухла, мистериите и реалността се сливат в необятната панорама към Гърция и Турция, която се разкрива от възвишението “Свети Илия“.

 Село Хухла (Ивайловград) е археологически комплекс. Според местните хора под него се простира лабиринт, а входа му се пази в тайна, която ще бъде разкрита, когато му дойде времето. Селото е уникален археологически комплекс и е известно със своите мистерии.



Село Хухла е специално - заради мистериозните явления, с които са израснали местните и с които те самите дотолкова са свикнали, че разправят за тях като за дъжда или жегата. Да забравиш село Хухла е невъзможно. Стигнеш ли веднъж до него, изкачиш ли се на върха Свети Илия, обгърнеш ли с очи планината и гръцките ниви отсреща, не пропускай да пиеш от водата пред параклиса. Тя буквално сваля умората и те зарежда след дългото пътуване. Пътят до там ти се струва безкраен, завоите в планината също. Хухла е едно от онези дивни кътчета, разхвърляни по самата южна граница, откъдето започва България.



Някога Хухла е било малко селище на връх Илинденя, в римските времена се разраснало и е било гъсто населено. Сведенията за миналото на населеното място са изключително драматични. Знае се само, че е било село със смесено население, от българи  и турци до 1913 г., когато къщите са били опожарени, а хората - всички мъже и момчета изклани, жените прокудени  като стадо овце. 39 души загиват по време на тези кървави събития. Сега в долния край на селото има вдигната възпоменателна плоча в тяхна чест. Така върхът се оголил, а после селото било възкресено в подножието на върха.



Намира  на 6.5 км от гр.Ивайловград, община Ивайловград. Хухла е село, откърмило поети като Ивайло Балабанов, Петър Василев, Иван  Бунков.


Екип от археолози под ръководството на ст.н.с. Ивайло Кънев, главен уредник в Националния исторически музей, ще продължи проучванията, започнали през 2004 г. Ще участват студенти от САЩ, Украйна и от страни от Европейския съюз.



Археолозите датират живота на Илинденя от 12-и век преди Новата ера. Тракийското светилище там доказало това. Подземни входове и пещери, в които можеш да вървиш изправен между колонадите и огромните каменни постройки, сред грамадните плочи, свидетелстват за светилище на Дионис.  Крепостта е на възвишение над Арда на границата между България и Гърция.  Археолозите се надяват да направят следващата българска сензация, тъй като близо век областта е била в строго охранявана гранична зона, недостъпна за иманяри.



Физици пристигнали и замерили с лазерни устройства магнитните аномалии на върха. Оказало се , че те са с такава сила, че уредът кихнал. Поколения хухленци са убедени, че ако си болен, само там горе на високото можеш да се изцериш. От колоните на светилището те си направили валяци за харманите, а част от старите тракийски плочи се съхраняват в столичен музей. В двора на Ивановата къща пък е поставена каменна плоча с изображението на тракийски конник, станал символ на празника „Мистериите на Хухла". С въпросната плоча преди това комшийска баба си подпирала мрежата за кокошките. Подобни артефакти са просто навсякъде в селото и хората са ги пуснали в чисто практична употреба.



Траките са изградили светилище на хълма “Свети Илия”, от който се откриват гледки към Турция и Гърция.  Предимство, забелязано още от древните траки 12 века преди Христа, които правят тук свое светилище. Мястото е уникално и с доказаните аномалии в магнитното поле.



Според малцината пазители на тайната България все още не е готова за богатствата на това място. Те обещават да разкрият лабиринта от тунели и водопади, когато хората дорастнат за тях, едва когато премине ерата на псевдоархеологията.

Според хората, подземните богатства на тайнственият град ще се разкрият, когато хората дорастнат за тях.



На хълма има останки на древен кладенец, от който е извирала лековита вода. Легендата разказва, че всяка година до кладенеца идвал елен, който сам се принасял в жертва. Една година страшно земетресение разтърсило местноста и кладенецът пресъхнал.



Под върха “Свети Илия” има и друго мистеризоно място – водопад. Твърди се, че от него тръгва тунел, който води до подземния град.




Далеч назад във времето, дванадесет века преди Христа, магията на това място привлича древните тракийски жреци. Хълмът “Свети Илия“ става светилище, а водата от кладенеца, разположен на самия връх – лечебен феномен, познат по целия цивилизован свят.



"Тук, в светилището, са идвали хора от целия свят. И са търсели своето лечение. Всеки хухленец знае, че като се качи на хълма, ако му е криво, ще се оправи, ако му е болно, ще оздравее“, разказва Иван Бунков – писател и организатор на празненствата “Мистериите на Хухла“.



Най-голямата мистерия на това свято място е огромен подземен град от тунели и водопади. Подходите към него обаче се пазят в строга тайна от малцината просветени в мистериите.



“Ние не го отваряме още, защото мислим, че държавата не е готова да приеме богатствата на това място. Чакаме да му дойде времето, когато всеки метър ще може да се пази”, обясни Иван Бунков.



Част от подземния лабиринт е старият кладенец на върха на възвишението. Отдавна пресъхнал, за него се носят легенди за силна лечебна сила и за посещението на хиляди поклонници от близо и далеч.


С идването на християнството възвишението “Свети Илия“ става и място за преклонение пред светеца. Поверия разказват, че именно в този район е неговият гроб. Векове наред, в жегите навръх Илинден, момите от Хухла са катерили този връх. Макар и поизбледнял от времето, този ритуал все още е жив в спомените на най-възрастните баби в селото.



Подземните лабиринти се свързват с времето, когато поминък на хората тук е било въглищарството и рудодобивът. Смята се, че от светилището на връх “Свети Илия“ тракийските жреци са ръководели добива на ценните метали.



Друго мистериозно място е водопад на около 400 метра под върха “Свети Илия“. Твърди се, че от неговите основи тръгва тунел, който води до подземния град под село Хухла.


Местността около водопада е срутен вход на пещера. В околностите е намерена стилизирана скулптура на воин – доказателство за култовото значение на мястото.



На Илинден жените от село Хухла, пеейки специални песни, палят свещи и оставят цветя до кладенеца на връх „Свети Илия”. Според писателя Милан Миланов кладенецът е свързан с подземен град.


„Просто няма място тук, което като се наведеш, да не бъка от археология“, коментира Иван Бунков.
Всяка година около Илинден свещеният връх “Свети Илия“ става център на шумни празненства и родови срещи. Страстите се вихрят около малък параклис на възвишението, възстановен преди четири години от основите на древен храм.


 

Според разказа на местния игумен Гавраил, архитектурата на града е съобразена с подземния релеф и е специфична за него. Имало и  множество тунели, изградени от прозрачен и много здрав материал, които минават под водопадите и позволяват придвижването и разглеждането на невероятно красивата околна среда.

 

Входовете към този град били общо шест. Като някои от тях са извести на отделни просветлени, които пазят тайната. Имало е и кладенец на върха на възвишението, за който се разказват  легенди за лечебната му сила и за посещаващите го хиляди поклонници от близо и далеч е пресъхнал отдавна. Бил е част от цялостната мрежа за вентилация, охлаждане, отводняване на града. Градът се е наричал Самсара.


Има легенди и за златните мини в района на подземния град и дълбоко под него. Това са мини с високо качество на метала. Една от мините, намираща се в североизточната част от общия комплекс, е богата на диамантни залежи.


Водопадът, намиращ се на около четиристотин метра от върха “Свети Илия”, прикривал един от входовете към града, а водата от кладенеца на хълма “Свети Илия” наистина е била лековита. Балансира енергийното поле на хората, стимулира е имунната система и подсилвала функциите на органите и системи им като възвръщала правилното, заложено в матриците им, функциониране. Тези енергийни потенциали и свойства на водата са пропити и във въздуха около самото място, макар и с по-разредено и отслабено действие.


Игументът разказва, че в района на село Хухла, над тракийското светилище  е имало римски град, който се наричал Илионструм (приблизително) и е напуснат в края на трети век.

Очевидци разказват, че през тунели са влизали в римския град и са разглеждали постройките му… на места бил разрущен, но съхранен на други. Пред очите им се разстилали широки каменни улици, обградени с мраморни колонади, сгради с плоски покриви… До басейн видели мраморна статуя на Дионис, обвит със змии…Имало саркофази и статуи на пълководци до тях…Имало все още останали ценности, които не са били транспортирани при напускането на римляните. Те се намират в една част на подземието, до която се достига през три тунела.



Чудо е, че част от града е потънал в земята, но част от него е останал незасипан.  Как тези части от градовете остават незасипани със земя? Обяснението е много просто. Запазените части на потъналите градове попадат в големи кухини, които ги предпазват от свличаща се земна маса. По този начин се съхраняват сградите, колоните и пр. Кухините се намират под скални “тавани”, над които се натрупва земя.



Изграден бил в характерния за времето си стил – с много колонади, арки, широки улици и площади, фонтани и статуи. На места срутванията са го разрушили, но има части от града, които са запазени. Тези, които са успели да влязат в него казват, че имало саркофази и статуи на пълководци до тях. В саркофазите били погребани високопоставени в йерархията хора.



Доказателство за този град е намерената каменна плоча с конник.


Снимка Иван Бунков /ПФотография на писателят Иван Бунков ми изпрати фотография. На  нея се вижда изобразен конник. Плочата е счупена и не е известно какво е изваял древният скулптор пред конника. Попитах игумен Гавраил за изображението пред конника и той отговори, че пред ездача е бил скулптиран образът на знатен жрец, почитан и уважаван в древността. Останалият на плочата образ е негов на верен сподвижник и следовник, който го е придружавал и следвал навсякъде./




Има намерена и статуя на Дионис с митологията на римляните. Римляните са уважавали култа към Дионис и традициите на траките, свързани с техните древни богове. Змиите са били широко използвани в древните скулптури като символи на мъдростта и протичащите енергии. Но тук не е погребан Дионис – намеси се Димитър.
Входовете или подстъпите към града, римляните са направили в четирите му края и по един по-малък между тях.



Писателят Иван Бунков говори за легенда,  която казва, че на хълма е погребан Св. Илия. Като във всяка легенда може би и в тази има зрънце истина. Вярно е, че Свети Илия е пребивавал по тези места и е имал обиталище, където е посрещал хората, идващи при него, но не е погребан на хълма, както се твърди.


Свети Илия е бил на Земята през IX век пр. Хр. и в продължение на седемдесет години е обикалял из  Св. Илия е от Висшата йерархия и е бил по нашите и другите библейски земи, да, бил е, за да даде мъдрост и знание на хората, които са били започнали да забравят древните учения и да се принизяват духовно. Работил е за духовното им пробуждане и припомняне на вселенските закони, любов и философия и е балансирал енергийните полета на местата, по които е пребивавал. Пътувал е много.


Хората от село Хухла твърдят, че често наблюдават полети на НЛО. Те са убедени, че в околностите на селото има ли база на извънземни. Може би те посещават подземния град, който казват бил град на атлантите, но само посветени можели да влизат в него и да бъдат пазители на града.



За връх “Св. Илия” и за една голяма могила, които сега са заляти в чашата на яз. Ивайловград” зад хълма се твърди, че бил последният дом на древен тракийски жрец, погребан с високи почести. Починал е на преклонна възраст, бил е изключително мъдър и отдаден на службата си в помощ на хората. Стените в стаите са изрисувани. Вътре в помещенията са подредени лични вещи на жреца, както и много скъпи дарове от признателните хора, които да го съпътстват в последния му път. Наричал се е Сабазиони(й) по името на високо почитания Сабазий. Истинското му име е избледняло още приживе. Била съградена през XV век преди Христа и била свързана с римския град.


Входовете към римския град щели да бъдат открити след 2015 година, а входовете към атлантския подземен град ще станат достъпни за археолозите и обществеността след 2020 година…


www.ydara.com


Използвана литература:
Николай Василковски
www.novjivot.info
www.svetovnizagadki.com
www.monitor.bg/
www.zerg8.log.bg



Археологически разкопки започват в Хухла

Добре запазените крепостни стени от ломен камък, споен с хоросан, ограждат 10 дка площ. Истинско откровение за археолозите е дебелият културен пласт, натрупан за близо 900 г. човешко присъствие от 1 до 13 век. Сред най-интересните находки са българска коланна апликация и шамански звънчета, свидетелство за времето, когато през 9 век войните на Крум са превзели крепостта. Вероятно за известно време тя е била седалище на доверен на хана боил - с войниците си е охранявал границата.


Интересна е масивна каменна сграда, чието проучване започна преди 2-3 години. Според археолозите, има вероятност това да е резиденцията на коменданта на крепостта или да е църква. В руините й беше открита шестоъгълна бронзова кадилница, сравнително добре запазена. Изобилието от стъкло – плоско от прозорците и от съдове, е свидетелство за високия стандарт на живот на обитателите й.


Община Ивайловград, Националният исторически музей и спомоществователи финансират разкопките.
В събота ловната дружина на село Хухла и други доброволци ще разчистват най-краткия път за посещение на замъка „Родостица”. Той започва от шосето до разклона за Хухла, върви по билото на хребети по посока на Гърция и се спуска до самото кале-замък.

Приканват се колкото може повече хора да вземат участие в това благородно дело, за да могат гостите на „Мистериите на Хухла” на 17 и 18 юли спокойно да посетят разкопките.
http://niprodcr.blogspot.com



СПРАВКА:


Античност и Средновековие на село Хухла


Най-ранните следи от човешка дейност 6 землището на село Хухла са големите каменни купчини в местностите "Големия чакъл" и "Малкия чакъл". Най-вероятно това са отвали от древен златодобив. Ако се съди по разположена в близост до тях праисторическа селищна могила тезиследи от рударство ще са от меднокаменната епоха. Те не остават незабелязани в античността. Всемогъщият персийски владетел Дарий ги приписва за творение на своята армия. Ето какво пише древногръцкият историк Херодот по този повод: "Вдигайки се оттам, Дарий пристигнал при друга река, чието име е Артескос и която тече през земите на одрисите. Като стигнал при тази река, Дарий направил следното: посочил на войската едно място и заповядал всеки войник, минавайки покрай посоченото място, да хвърли по един камък. Когато Войниците изпълнили заповедта, Дарий продължил похода си, оставяйки зад себе си Високи грамади от камъни."



Едно от впечатляващите култови места е Водопадът.Той се намира в близост до река Арда и вероятно покрай него в древността е минавал път. Че мястото е обект на култ свидетелства част от силно стилизирана скулптура на войн, която се откри в непосредствена близост. Подобни паметници са известни от Северното Черноморие и Добруджа. Те са свързани с номади, които мигрират в търсене на полиметални руди. Паметникът, както и древните рупи, откривани край Хухла, свидетелстват, че тук рударствато продължава своите традиции през желязната епоха.



Най-богат на следи от античността е извисяващият се над селото връх Свети Илия. Върху северозападния склон има следи от селище, което се датира в ранножелязната епоха /XII-ІХ в.пр.н.е./. По-късно върху най-високата част на върха възниква голямо светилище. В съответствие със съществуващата в Източните Родопи традиция то е представлявало кръгла площадка-теменос, оградена с каменна ограда. Керамичният материал го датира в късната желязна епоха /VІ-ІV в.пр.н.е./. От това време е и намиращата се в съседство надгробна могила.



Жертвоприношенията, извършвани тук, са намерили отражение в по-късната християнска традиция за колене на курбани на върха. Преданието говори, че тук, за да бъде пренесен в жертва, сам е идвал голям елен. Това съответства на традицията, засвидетелствана в оброчни плочи от Ивайловградския край животните, предназначени за бо¬говете, сами, без жрец, да се доближават до жертвеника. Всичко това ни навежда към сведението на късния гръцки писател Филострат, който, предавайки легендата за тракийския цар Рез, разказва, че "...глиганите и сърните, пък и каквито животни има в планината, се отправят на двойки и тройки при жертвеника на Рез, пренасяли са ги в жертва, без да ги връзват, и сами се подлагали на ножа..."




Светилището на връх Свети Илия е било обект на култ и през римската епоха. Запазени са много мраморни оброчни релефи.Те са посветени на здравоносни божества. Вероятно култът им е свързан с кладенеца на върха, чиято вода се е смятала за лековита.



В чертите на самото село Хухла е имало светилище на Херос - Тракийския бог-конник. За това свидетелства открит мраморен оброчен релеф. В Историческия музей в Кърджали се пази стъпало от керамична скулптурна фигура на Херос. Скулпутурата е била внушителна, но унищожена още в древността. И тя произхожда от Хухла.
Вероятно в античността околностите на селото са били средище на тракийски владетел. Към подобно заключение навежда голямата надгробна могила в чашата на язовир „Ивайловград”. Не е изключено останките от неговото имение да са залети от водоема.



Древните религиозни химни на траките са се съхранили във фолклора на хухленци, свързан с връх Свети Илия. Култовете са се отразили и в топонимията, като е запазено названието на местността „Цимбала”. Това е име на древен музикален инструмент, използван в Дионисовите мистерии.





Средновековие


Най-значителният паметник, запазен от средновековието в землището на с. Хухла, е замъкът в местността "Калето" на десния бряг на р. Ар-да. Той е охранявал входа на планината, издигайки се на едно от последните източнородопски възвишения. Според латинския хронист Жофроа дьо Вилардуен това е замъкът Родестюк, /Родостица/, в който е отседнал българският владетел Калоян през 1206 г. Тогава царят на българите се оттеглил във вътрешността на Източните Родопи, преследван от брата на пленения латински импе-ратор Балдуин - Анри.



Имайки за изходен пункт Димотика, византийците често овладявали разположените в областта Ахридос крепости Ефраим, Моняк, Перперикон, Устра. Навярно този маршрут е следвал и византийският император Йоан Дука Батаци, когато в 1246 г. е настъпвал срещу България и е завладял цялата област Ахридос. Оттук е минал и българският цар Михаил II Асен, когато в 1254 г., след смъртта на Йоан III Батаци успява да си възвърне повечето завзети от Византия родопски крепости.



През средновековието с. Хухла е било в диоцеза на една от десетте пловдивски епископии - Лютица. За първи път названието Лютица се среща в историческите съчинения на византийския император Йоан Кантакузин и означава малък градец в Източните Родопи. Различни хипотези локализират епископията в Ивайловград, в кв. "Лъджа" или крепостта в местността Хисарлъка при с. Рогозово.



Два храма са открити в землището на селото. Единият се е издигал на вр."Св.Илия", а другият е на пътя за замъка Родестюк в местността "Клисестра". При изземването на камъни за градеж от втората църква са открити еленов рог и каменна брадва-чук. Наличията на тези сечива в развалините на християнския храм не е случайно. По древна славянска традиция, намираните праисторически каменни брадви са се считали за "стрели от мълнии" на бог Перун и са се слагали под покривите на постройките за предпазване от атмосферно електричество.



С превземането на Димотика - резиденцията на византийския император Йоан Кантакузин в 1360 г. от османските турци, започва продължителното и изпълнено с невиждани страдания османско завоевание на Източните Родопи. Пълното покоряване на Ахридос става "10 години след падането на двете български царства.”



Само минимален брой български села от източните покрайнини на планината успели да се задържат в старите си землища и да запазят християнската си вяра. Сред тях е и Хухла. Населението на селото е практикувало като добавъчен поминък към скотовъдството и земеделието въглищарство. То през XIX и началото на XX век се превръща в основна стопанска дейност.(http://huhlaarheologia.blogspot.com/

www.ydara.com

 Статията е предназначена единствено www.ydara.com
M.Boyo