Затворете очи, отпуснете се, представете си великолепни дворци, широки и прави магистрали, разкошни старинни сгради, усмихнати хора, спокойни, достолепни полицаи и най-известните стадиони в Европа. Първата ни дестинация е Мадрид.
Така... Няма да се застояваме на автогарата, разказвала съм ви, че там сега бродят наши и съседни мургавелки, така че стискайте здраво багажа и напред към метрото. Забравете за такситата, макар и много луксозни, те освен, че са ужасно скъпи, са и леко озверели от кризата. Не знам за вас, аз ще предпочета метрото и заради любопитството ми - кое, как из испанските транспортни подземия. То е предпочитано превозно средство от всички столичани, заради евтините билети, бързината и удобните дестинации до всяка точка на града.
Усещате ли мириса на чистота? На ред и спокойствие? Организацията му е малко особена и затова сега ще разгледаме картата на движение на влаковете. Обърнете специално внимание на това, че има маршрутна линия, която обикаля в кръг и свързва всички останали номера. Все пак влизайки за първи път, е трудно да се ориентираме, затова ще попитаме униформените служители как точно да стигнем до...
Днес ще посетим заведение с пет звезди, едно от най-популярните столични атракции, топ туристическата дестинация на Мадрид. Радостта и заветната мечта на всички мъже по света. Ще се разходим до един от най-красивите и футуристични стадиони в Европа. Легендарният “Сантяго Бернабеу”. Домът на “Реал” Мадрид с великия му треньор Жозе Моуриньо, с Роналдо, Бензема, Рамос, Касияс, неодавна и на Бекъм и ред други легендарни футболни звезди.
Спомням си, че за първи път видях великия стадион почти случайно. Докато ме мотаха в българското посолство за нашенски паспорт, ми се отвориха няколко свободни часа и викам си, така и така съм в Мадрид, дай да го видим това чудо, за което мечтае всеки уважаващ себе си футболен фен. И питам аз един чичка
- Пор фавор (извинете), къде се намира стадиона (даже не му знаех името)? - Кой стадион? - пита ме все още усмихнато чичката. - Ами онзи, най-големият! Дето е на “Реал” Мадрид. И да видите какво ми се случи! Като се уголеми тоз ми ти човек, като настръхна, като ме прониза с един ми ти свиреп, почти жесток взор, един вид “Бе ти човек ли си? Да не знаеш къде се намира най-великото нещо на света?! Гордостта на Испания!”... и още такива нерадостни за моята персона неща се четяха по лицето му, ама нейсе... Вече нямаше никаква усмивка... Махна с ръка. Каза: “Нататък и все напред и няма начин да не го видиш. И да знеш, казва се “Сантяго Бернабеу”.
И така вървя, сумтя... Те тези ми ти испански улици едни големи, широки, слънцето печеее, дърветата оскъдни. Въртя глава като жироскоп, нащрек съм да видя бетонни стени, паркинги. Стигам кръстовище... стадион няма и няма и никакъв шанс да има. И да питам не смея, че нали онзи чичка ми взе страха.
Абе какъв стадион почти в центъра на града? Невъзможно! Почти се бях отказала. Нещо обаче дълбоко в мен възнегодува. Не може така, душо българска, казва някой ген в кръвта ми. Дедите ти няколко континента са обхождали, ти един стадион да не можеш да достигнеш. Страх, не страх, победител трябва да се изкараш. Ще се пита пак.
Реших обаче, че този път ще разпитам жена, демек ще ми влезе в положението. Питам аз пак: „Пор фавор, донде еста кампо де футбол “Сантяго Бернабеу”? Обаче направих грешка. Жената беше мадридчанка. Ах, какъв потрес прочетох в очите й! Какъв укор, да видите! Сякаш бях обидила мъжа ми на “Черно море”, и то на детско-юношески футбол! Ами той е точно пред вас, отвръща тя.
Вдигнах поглед нагоре и....
О, небеса! Точно над тихата търговска улица (представете си “Княз Борис”, до малката “Валентина”), точно над безброй магазинчета, кафенета и ресторанти сякаш сред облаците се издигаха четирите кули (засега виждах само две) на нещо, сякаш току-що кацнало от Марс... или от Юпитер, както ще да си го представяте. Нещо лъскаво и метално, извито като спирала с прелитащи по периферията му разноцветни неонови светлини. Абе, точно космическа ракета, пръскаща пара, светлини и сигнали за излитане! Велика работа ви казвам! Неземна!
А вътре? Ооо! Първо тревата. То уж, една нищо и никаква проста трева... ама такива технологии наблъскали под нея, че тези ми ти крейзи футболни мениджъри могат да повишат с 5 градуса температурата на терена и на всичкото отгоре да убият всички бактерии, решили да изгледат някой и друг мач на “белия балет”. Преди да видим всичко това обаче нали знаете, че футболът е голям бизнес, така че ходом марш към будката за билети. Да, испанците, ама и не само те, печелят не само от мачовете, но и от билетите за разглеждане на стадиона от всички (според мен леко побъркали се на тема футбол) мъже.
Представихте си всичко, нали? Усетихте дъха на великите испански завоеватели и покорители на де-що може да се покорява. Някой и друг континент в миналото, някоя и друга световна футболна купа сега... и не само футболна де. Е, първото полувреме свърши. 15 минутна почивка. Довиждане до второ полувреме и стискайте палци и ние някога да държим световна купа. Айде, може и европейска. Адиос! Аста ла виста, амигос.
Милена Марева
5/6 ноември 2011год. за вестник ''Народно дело''
Копирането на материали и снимките без съгласието на редактора е забранено. Позоваването е задължително
|