Гарднър, професор в Харвардския университет. Неговата теория предполага, че традиционното разбиране за интелигентността, основано на IQ тестовете, е много ограничено. Вместо нея Хауърд Гарднър предлага списък с осем вида интелигентности, в зависимост от това как възприемаме света около нас и как учим нови неща.



Както няма човек с една единствена интелигентност, така няма и такъв с всичките видове, каквито посочва психологът Хауард ГАРДНЪР в теорията си за МНОЖЕСТВЕНАТА интелигентност.  Той започва със 7 вида (90-те години)‚ но впоследствие добавя и природна и екзистенциална (т.е. креативна).


Чрез книгата си  ”Frames of mind” - (1983 г.) Гарднър дава простор на човешките способности, като дефинира интелигентността далеч по-широко от своите предшественици, изучаващи този психичен феномен. ”Frames of mind” е произведение, представящо теорията за интелигентността на Хауърд Гарднър.

Американският учен не говори за една интелигентност, изградена от множество човешки способности, а за множество от самостоятелни интелигентности, които си взаимодействат.

За съжаление традиционно учебните предмети се преподават по начин, по който се развиват главно лингвистичната и логико-математическата интелигентност. Те са в основата на всички тестове и учениците, при които тази интелигентност е развита, се справят по –лесно в училище и постигат по-високи резултати. Но се оказва, че високите резултати на тестове не те правят успял в професията, икономически успял или добър в отношенията с хората. Всеки от нас има предпочитан стил на учене и начин на живот.


Ако знаете вашия доминиращ тип интелигентност и техниките, които спомагат развитието му, вие ще учите повече и по-бързо по естествен път. По този начин обучението ще се превърне в едно приятно и успешно преживяване. А сега ви предлагам един тест за определяне на вашия доминиращ тип интелигентност, който вие можете да приложите и на учениците си.


За да бъде човек творец‚ трабвя да е способен да впрегне пълния потенциал на всяка една от видовете интелигентност!


Първите три типа се измерват от традиционни тестове за интелигентност, така че има много начини за всеки човек да покаже интелигентността си, като ги комбинира.


Не е важен толкова обемът на способности, колкото начинът на използването им.


Затова бъдещето принадлежи на КОНКУРЕНТНАТА интелигентност, съчетана с ЕМОЦИОНАЛНАТА (т.е. характеровите особености), защото едно много високо К.И./I.Q. може да бъде сринато от едно много ниско К.Е./E.Q. Балансът между двете е много важен.


Както в науката се налагат междудисциплинарните постижения, така и стремежът към съчетаване на повече видове интелигентност ще преобладава през 21 век.


И така..... всеки от нас си е правил тест за интелигентност поне веднъж в живота.
 

В зависимост от резултата, който сте постигнали, и получената информация за средните резултати от тези тестове,сте се чувствали или прекалено глупавИ или много умни, или просто "нормален".


Във всички случаи ви е направило впечатление едно - тези тестове са базирани на стандартизирани въпроси, които засягат математически, логически и отчасти пространствени способности на ума. Никой от тях не измерва общата ви култура- знанията ви по история, география, ботаника, способността ви да свирите на музикални инструменти или майсторството ви в даден спорт. Защо тогава им имате вяра? Математиката и логиката са важни, но както ще видим по- долу те са само една от множеството интелигентности, които може да притежава човек.




                                                          ТЕСТ

- Запишете по 1 точка ако отговора ви описва точно и 0 точки ако твърдението не е вярно.

- Сумирайте общия брой на получените точки.

- Запишете резултата за всяка секция.

- Направете теста за около 1 час.

1. Секция - показва вашата натуралистична(природна) интелигентност

2. Секция - показва вашата музикална интелигентност

3. Секция - показва вашата логико-математическа интелигентност

4. Секция - показва вашата екзистенциална интелигентност

5. Секция - показва вашата вътреличностна интелигентност

6. Секция - показва вашата телесно-кинестетична интелигентност

7. Секция - показва вашата вербално-лингвистична интелигентност

8. Секция - показва вашата междуличностна интелигентност(интраличностната/интраперсонална)

9. Секция - показва вашата пространствено-визуална интелигентност

                                                       ОЦЕНКИ И АНАЛИЗ

 Полученият резултат за всяка секция показва нивото на развитие на интелигентността в дадена област.

 - Полученият резултат от всяка секция умножете по 10.

От 0 до 30 точки - ниско развитие на интелекта в тази секция

От 40 до 60 точки - средно развитие на интелекта в тази секция

 От 70 до 100 високо развитие на интелекта в тази секция

                                 ОПИСАНИЕ

 1.

 2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

Типове интелигентност и принципи на тяхното съвместно действие.

По думите на Гарднър всеки един тип интелигентност се състои от множество способности и представлява система със собствени функции, различни от тези на останалите.

Основен принцип в теорията на Х. Гарднър е, че тези типове интелигентност са независими един от друг. С други думи, способностите, оценявани в рамките на един тип интелигентност не биха били годни за предсказване на способностите на същия човек в рамките на друг тип интелигентност.

Вторият основен принцип постулира взаимодействие между типовете интелигентност. Въпреки че са независими един от друг, в изпълнението на определени задачи, типовете интелигентност взаимодействат. Например ако съдействието не бе възможно, дори и най-прости действия като решаване на словесни задачи (взаимодействие на лингвистична и логико-математическа интелигентност), ориентация в пространството по карта и т.н. биха били непосилни.

Издържалите сериозното ”изпитание” на посочените в предходното изложение 8 критерия за диференциране на тип интелигентноста и подчиняващи се на горните два принципа (за независимост и взаимодействие) са следните:






1. Лингвистична интелигентност (linguistic intelligence)



Типична е за поети, писатели, журналисти и лингвисти. Включва способности, свързани с четене, писане, говорене и слушане на речта. Представители на този тип интелигентност са Шекспир и Пушкин.

Включва чувствителност към езика- писмен и устен, способността за учене на езици и способността да се използва езика, за да се постигнат определени цели. Тази интелигентност включва способността да се изразяваме теоретично и поетично, езикът като средство за запаметяване на информация. Писатели, поети, адвокати и говорители са сред хората, които Гарднър вижда като притежаващи висока лингвистична интелигентност.


Тази самостоятелна интелигентност включва способностите, свързани с четенето и писането, говоренето и слушането на речта. По-конкретно тя се изразява в ”чувстителност към значението на думите, в способност да се следват граматичните правила, да се улавят правилно звуците и метриката на думите, а така също и да се диференцират функциите на езика – да стимулира, да предава информация или просто да носи наслада. Като ”крайно постижение” в развитието на тези способностите авторът дава за пример поетите.


От друга страна, своеобразно доказателство за обособяването на тази интелигентност като самостоятелна, Гарднър вижда в съществуването на самостоятелна зона в кортекса на лявата хемисфера (мозъчната кора), натоварена с функциите на създаване на граматично подредени изречения.


Съответно хора с поражения на тази част на мозъка, известна като ”център на Брока” са в състояние да разбират изреченията, но срещат трудности при тяхното формиране. Т.е. Хауърд Гарднър илюстрира този тип интелигентност използвайки наличието на заболяването ”моторна афазия”, при което всички други способности (самостоятелни интелигентности) са запазени.






2. Логико-математическа интелигентност (logical-mathematical intelligence)



Типична е за физици, математици, инженери, философи и икономисти. Свързана е с решаването на математически задачи, правенето на изчисления, доказателства и научна работа. Типичен представител на тази група е Айнщайн.


Състои се от способността за логическо анализиране на задачи, изпълнение на математически операции и изследване на научни проблеми. Според Гарднър, този вид интелигентност включва способността за откриване на тенденции, дедуктивно разсъждение и  логично мислене. Научни изследователи, инженери, компютърни специалисти, счетоводители, брокери са типични професии за хора, притежаващи този вид интелигентност.

Този тип интелигентност е свързан с решаването на математически задачи, изчисления, намиране на доказателства, както и с голяма част от научната работа. Как я характеризира Гарднър? За него тя е ”любов към работата с абстракции”. Математикът, който е пример за крайни постижения в развитието на тази интелигентност, е абсолютно взискателен и скептичен –нито един факт не би могъл да бъде приет, докато не се докаже чрез определена аксиома.


Относно контрола на нервната система върху този тип операции, Гарднър прави една важна забележка. В невропсихологията е прието, че една зона от мозъка – левите париетални дялове, както и темпоралните и окципитални асоциативни зони, регулират логико-математическите операции.

Според американският учен обаче въпреки че тези дялове действително контролират въпросните операции, те не са дотолкова ”незаменими” за логическата и математическа мисъл, както определени зони в темпоралните и фронтални дялове за езиковите или музикалните способности.


Като пример за неоправдано смесване в рамките на психометричния подход Гарднър посочва съвместното действие на лингвистичната и логико-математическата интелигентност при решаването на математически задачи, представени словесно.





3. Пространствена интелигентност (spatial intelligence)

Типична е за художници, шахматисти, архитекти. Свързана е с ориентацията в пространството, отношенията между обектите и възможността за боравене с тях. За нея е типична добрата зрителна памет. Тя е съществена при визуалните изкуства/рисуване, склуптура, фотография и при управлението на превозните средства. Представители на тази група са Веселин Топалов, Пикасо и Франк Лойд Райт.


Способността да „мислим в картини”, да възприемаме света точно и да умеем да го възпроизвеждаме и променяме в ума си или на хартия. Разбиране на връзката между картини и значение и между пространство и резултати. Пространствената интелигентност е силно развита у архитекти, артисти , дизайнери , скулптори и други.


Тази интелигентност има функцията да осъществява ориентацията в пространството, да оценява пространствените отношения между обектите, както и възможностите за боравене с тях. Такъв тип интелигентност е съществен при визуалните изкуства, управлението на превозни средства и професии, свързани с умствено пресъздаване на взаимоотношенията в определено пространство.


Тук трябва да се отбележи, че често в литературата езиковата и пространствената интелигентност биват противопоставяни. ”Дуалистите” в когнитивните науки дори говорят за две системи за ментална репрезентация – вербален и образен код, локализаторите разполагат вербалния код в лявата хемисфера, а образния - в дясната. В невропсихологията за най-важни в осъществяването на пространствените способности се приемат десните постериорни зони на дясната хемисфера.







4. Музикална интелигентност (musical intelligence)


Типична е за музиканти, композитори и диригенти. Тя позволява да се уловят ритъма и хармонията , и е основа за формиране на музикална компетентност и разбиране на музиката. Типичен представител е Моцарт.


Включва умение за изпълнение,  композиране и разбиране на музикални произведения. Възможност за оценяване и композиране на музикален тембър, тон и ритъм. Според Хауърд Гарднър музикалната интелигентност е почти паралелно свързана с лингвистичната интелигентност. Типични професии: композитори, ди- джеи, музиканти, певци, музикални продуценти и други.

Музикалната интелигентност позволява да се уловят ритъма и хармонията и представлява основа за оформяне на музикална компетентност.

Този тип интелигентност е свързан с идентифициране на взаимоотношенията на звуците и архитектониката на музикалната фраза, с анализа на музикални обекти.

Като пример за крайна реализация на музикалната интелигентност Гарднър дава съвсем естествено композитори като Игор Стравински, Моцарт, Менделсон. Трябва да се отбележи фразата на Стравински, че ”композирането е правене, а не мислене”, т.е. музицирането е далеч от логическия мисловен процес. Важната забележка на Хауърд Гарднър е, че ”езикът също така не играе роля в процеса на композиране”.

Трябва да стане ясно обаче, че не само създаването на музика, но и разбирането на музиката са прояви на музикална интелигентност.

Изследванията, които прoвежда Гарднър говорят, че музикалната интелигентност е универсална и е характерна за хората от всички култури.Съществуват и ясно определени зони за контрол на музикалните способности в човешкия мозък. Това са фронталните и темпоралните дялове на дясната хемисфера.







5. Телесно-кинестетична интелигентност (bodily-kinesthetic intelligence)


типична за спортисти, артисти, танцьори, занаятчии и строители. Те умело контролират телата и движенията си. Тя е най-слабо изследвана, тъй като е по-слабо свързана с умствените способности. За нея е типична двигателната памет. Известни представители са Христо Стоичков и Мерил Стрийп.


способност за използване на цялото тяло или части от тялото за изпълнение на задачи. Способността да се използват умствените способности, за да се координират движенията на тялото. Хауърд Гарднър вижда умствената и физическата активност като взаимосвързани. Типични професии: танцьори, атлети, градинари, шофьори, пожарникари и други.


Този тип интелигентност се отнася до използването на собственото тяло или негови части за осъществяване на намерения, за решаване на различни задачи, за създаване на продукт. ”Телесно-кинестетичната интелигентност се проявява в умел контрол над телесните движения и умение да се борави умело с обектите”. Пример за високи постижения в тази област Гарднър вижда в танцьорите, спортистите, художниците, инструменталистите, както и в занаятчиите с прецизната им работа.


Не може да не се отбележи особеният характер на този тип интелигентност, в сравнение с другите. Не може да се пропусне и фактът, че телесно-кинестетичната интелигентност е най-слабо изследвана изобщо, естествено поради сравнително по-слабата щ връзка с умствените способности, разбирани тясно.

Идеята на Гарднър за наличие на самостоятелна телесно-кинестетична интелигентност е своеобразно разширяване на обсега на когнитивно познание.

Интересна е и ролята на мозъка в осъществяването на телесното движение. Парадоксално е, че докато мозъчната кора (кортекс) се явява център на най-висш контрол на повечето човешки дейности, то най-важна роля в телесните движения играят базалните ганглии и малкия мозък (церебелум), докато кората е по-пряко свързана с гръбначния мозък и практическото осъществяване на специфични мускулни движения.






6. Личностни интелигентности (personal intelligences)

В тази категория Гарднър разграничава две форми – интраличностна(междуличностна) и интерличностна(вътреличностна) интелигентност.



               а - Междуличностна интелигентност(интраличностната) – тя е типична за психолози, психиатри, терапевти и възрастни хора с голям опит. Включва способността да се отразява вътрешния свят, да се самоанализира, да се оценяват собствените чувства, емоции и настроения, да се разбира значението им и да се планира и контролира собствената дейност. Типичен представител е Пруст.

способността да разбираме намеренията, мотивите и желанията на другите хора. Тя позволява на хората да работят ефективно в екип с други. Преподаватели, продавач- консултанти, религиозни и политически лидери и съветници се нуждаят от добре развита междуличностна интелигентност.


Интраличностната интелигентност представлява ”способността да се отразява вътрешния свят, да се осъществяват фини разграничения в собствените чувства и емоции, да се разбира значението им и да се използва така получената информация за планиране и контрол на собствената дейност”.

Най-висша реализация на този тип интелигентност Гарднър вижда в способността на романисти като Пруст да пишат интроспективно за чувствата, в пациента, който посещава терапевта, за да достигне дълбоко познание за своите емоции, а и в мъдрия възрастен човек, който опирайки се на богатството си от душевни преживявания, дава полезни съвети на околните.


               б - Вътреличностна интелигентност(интерличностната) - тя е типична за учители, търговци, политически и религиозни лидери. Тя е обърната навън и се съдържа в умението да се разбират настроенията, намеренията, емоциите и потребностите на другите хора и по този начин да се планира и контролира поведението им. Типични представители са Махатма Ганди и Хитлер.

способноста да разбираме себе си, да оценяваме правилно собствените си чувства, страхове и мотиви. Високо ниво на самоконтрол, саморазбиране и самооценка (психолог, психиатър, философ). Този тип интелигентност се проявява чрез другите типове, определени от Гарднър. Съществува връзка между тази интелигентност и т.нар Емоционална интелигентност (EQ).


Интерличностната интелигентност, за разлика от интраличностната, е обърната навън – към другите хора. Тя се съдържа в ”умението да се забелязват и разбират потребностите и намеренията на другите хора и чрез наблюдение на техния темперамент и настроение да се предвижда поведението им в нови ситуации”. Примери за хора с висока интерличностна интелигентност са някои политически и религиозни лидери (като Махатма Ганди и Линдън Джонсън), а така също и в разбиращите родители, учители и хора, работещи в сферата на помагащите професии – терапевти, консултанти или шамани.

Уточнението, което не може да се избегне тук е, че въпреки особената значимост на персоналните интелигентности, те слабо се измерват, най-вече защото са недостъпни за лабораторно изследване, още по-малко за класическия вербален тест за интелигентност. В някои професии обаче (в това число и психологията) притежаването на интра- и интер-личностна интелигентност е едно от важните условия, наред с професионалната компетентност, за ефективна работа.






7. Натуралистична

Типична е за хора, които обичат породата като зоолози, еколози, лекари, ветеринари, градинари. За нея е характерно дълбокото разбиране на природата и нейните закони. Чарлс Дарвин е въплъщение на тази интелигентност.

интересуват се от ботаника, зоология и биология, притежават способността лесно да се ориентират сред живи организми, добри са в категоризирането и каталогисирането на информация. Те са чувствителни дори и към най- малки промени в обкръжаващата ги среда.
Типични професии: ботаник, градинар, фермер, биолог, природозащитник и други.





Много колебливо и доста по-късно, Гарднър дефинира и
8. Екзистенциална интелигентност - тя се отнася към задаване и отговаряне на фундаментални въпроси за произхода и съществуването на вселената. Типичен представител е Жан Пол Сартър.






В заключение не може да се отбележи важната забележка на Гарднър по отношение на всеки един от тези типове интелигентност. А тя е, че поради наследственост или особености на полученото образование различните индивиди ще развиват някои видове интелигентност в по-голяма степен. В съвременното общество първите три вида интелигентност са високо ценени, те се изследват от стандартните тестове. Не бива обаче да се забравя, че дейностите, които културата предлага, оказват влияние върху развитието на даден тип интелигентност.








Способностите не се изключват една от друга и винаги може да се срещне всестранно развит ум. Всяко обучение способства за развитието на ума.
Интелигентността е по-обща черта на умствените способности (макар напоследък да се говори за десетина вида!)‚ без да е свързана с определена област. Съществува и “дарба”‚ т.е. творческата възможност да се създаде нещо в областта на изкуствата. Затова‚ Галтън говори за т.н. “наследствена дарба”‚ т.е. талант‚ предаван по семейна линия. Галтън степенува човешката интелигентност‚ като дава графичен израз - камбановидна крива (наречена Гаусова)‚ където мнозинството хора попадат в средата й‚ а колкото повече се отдалечават в двата й края - толкова по-разреден е броят на гениалните (вдясно) и изоставащите (вляво). Като братовчед на Дарвин‚ идеите им за пригодност (т.е. по-надарените са по-пригодни) се преплитат.








Може би най-добрият възглед за човешките способности е в Библията. По отношение на талантите‚ тя учи:

1. От онези‚ които са най-надарени‚ най-много ще трябва да се очаква.
2. Мнозинството‚ по-скромно надарени‚ не трябва да пропиляват или прикриват талантите си.



Глобално погледнато‚ тези отделни таланти на огромното мнозинство‚ с общи усилия също така могат да променят света. Без това мнозинство‚ наистина не можем да оцелеем. Трябва само да се окуражи отделния човек‚ за да развие таланта си‚ колкото и малък да е той. Просто трябва да се дръпне “събуждащата струна”! Не напразно една от книгите на Тони Бъзън (“С главата напред”) има подзаглавие “Всеки е гениален - стига да поиска”.


Психолозите отделят аналитичната интелигентност от творческата‚ така както са разделени в двете полукълба на човешкия мозък - лявото (за логика и разум) и дясното (за емоция и творчество). Ако едното е свързано с асоциативното мислене и словесни възможности‚ то другото е на пространствените представи и зрителни възприятия. Често едното полукълбо е по-развито от другото‚ но понякога могат да бъдат изравнени. Последното се потвърждава от проведени тестове сред членове на МЕНСА (организацията на хора с висок коефициент на интелигентност)‚ които показват еднакви параметри и за двете полукълба.


За творчески способности и тяхното измерване (“психометрията” се е отделила от психологията като наука‚ както пък тя - от философията) се заговори напоследък‚ като необходимо допълнение към коефициента за интелигентност (КИ) и емоционалност (КЕ).

Това е т.н. “зрителна” или “пространствена” интелигентност. Човешкият мозък с лекота откликва на творческия потенциал на въображението‚ като използва всички сетива (вкус‚ допир‚ мирис‚ слух‚ зрение). Точно този подсъзнателен творчески процес може да се стимулира. Образите съществуват - те просто трябва да се свържат помежду им.


Човек просто трябва да се научи максимално да използва сетивата си‚ за да твори.



Техниките за творческо мислене отключват един безкраен потенциал на човешкия мозък. Съставките на творческите усилия включват:

природа (в нея съществуват много образци!)‚

хумор (не всичко трябва да се приема насериозно!)‚

знания (предварително натрупана информация да се свърже помежду си!)‚

памет (най-мощното средство на мозъка‚ което може да се тренира!)‚

интелигентност (силата й е в комбинирането на няколко типа!)‚

умения (механично боравене и съчетаване на изкуство с наука!).





Съществуващото ниво на творческа интелигентност се установява по следните показатели :
любопитство‚ инициативност‚ интуиция‚ предпазливост‚ поемане на риск‚ самоувереност‚ гъвкавост и т.н.


Бъдещето принадлежи на КОНКУРЕНТНАТА ИНТЕЛИГЕНТНОСТ или на ПРИЛОЖЕНАТА (РЕАЛИЗИРАНА) ИНТЕЛИГЕНТНОСТ. Както в науката се налагат все повече и повече “между-дисциплинарните” постижения‚ така и стремежът към съчетаване на повече видове интелигентност ще се налага през 21в. За да се догони бързо променящия се външен свят‚ за да се придвижи прогресът още по-напред‚ в полза на човечеството.


Човешката душа крие много тайни. Психолозите са в помощ на хората‚ не само за да решават проблеми‚ но и за да разкриват скрити умствени способности‚ като ги стимулират и насочват. И тук има вече нововъдена дисциплина - ПЕДОЛОГИЯ (от “педагогика” и “психология”)‚ чиято цел е усъвършенстване и приспособявене на индивида към бързо изменящата се външна среда. Последиците са в полза на цялото човечество.


Всяка интелектуална дейност се състои от действия на приспособяване. Обучението заставя индивида да осъществява това приспособяване‚ подтиква го към действия. Вместо да се обясняват идеи‚ трябва да се накара индивида сам да ги открие. Вместо да се дават указания‚ трябва да се предостави самостоятелност на действията‚ като намесата трябва да бъде само за контрол. Това е т.н. ОБУЧЕНИЕ ЧРЕЗ ДЕЙСТВИЯ‚ при което конкретни знания не означават повторения на правила и определения‚ а използването на активен метод‚ чрез упражнения и опит.


Прилагането на т.н. УМСТВЕНА “ОРТОПЕДИЯ” е подобно на физическата‚ за да се поправи‚ обработи и укрепи: вниманието‚ паметта‚ възприятията‚ разсъжденията и волята‚ т.е. да се формират умствени способности‚ чрез:


“упражнение на статуята” - дадена поза в неподвижност (до 1 минута)

“упражнение в скорост” - изписване на по-голям брой знаци за 10 сек.

“упражнение в ловкост” - пренасяне на чаша с вода или яйце в лъжица

“упражнение във възприятие” - описване на предмети по памет‚ след разглеждане за 5 сек.

БИОГРАФИЯ:

Хауърд Гарднър е роден в Скрантън, щата Пенсилвания, през 1943 г. Син е на бегълци от нацистка Германия. Като дете се отличава с прилежност в учението и явни артистични интереси. Свири с удоволствие на пиано и признава, че музиката играе голяма роля в живота му. Трябва да се отбележи, че по време на дългогодишната му научна работа американският учен безспирно прави опити да обедини психологията и изкуството. Обучението му след завършване на гимназия продължава в Харвардския университет, където завършва психология на развитието (developmental psychology), а по-късно и невропсихология. В продължение на много години се занимава с изследвания в две основни посоки върху когнитивните способности у нормални и надарени деца, а от друга страна върху същите способности у възрастни, страдащи от тежки мозъчни увреди. Опитът му да синтезира резултатите от тези две линии на изследване води и до представянето на теорията му за интелигентността в книгата Frames of mind (букв.настроения,разположения на духа, в книгата се тълкува различно) през 1983 г. Това произведение жъне невероятен успех и носи на автора си редица награди. Гаднър е лауреат на приза от 1981 г., награден е също с 20 почетни степени от университетите в Принстън, МакГил и Тел Авив. Видният учен е първият американец, получил наградата на университета в Луисвил в категорията Образование. Последното му признание е стипендията Гугенхайм, отпусната му през 2000 г. Понастоящем Хауърд Гаднър работи като професор по когнитивна наука и образование в Харвардския университет, професор по неврология в бостънското висше медицинско училище.


Идеите на Гарднър за 7-те типа интелигентност предизвикват невероятен отзвук в САЩ. Американският учен работи в много проекти, посветени на подобряването на образователната система във федерацията, дори участва в съвместен проект, наречен Practical Intelligences (Практически интелигентности), с друг критик на традиционното виждане за интелигентността и измерването ù с тестове – Робърт Стърнбърг (4).
Гарднър прави една решителна стъпка напред в диференциалната психология на интелигентността, заема една крайно хуманистична позиция в изследването на тази комплексна способност на човека. Вместо да възприеме шаблонизирания подход на повечето психолози, вживяването им в ролята на “диагностици”(а в някои случаи и на “палачи”), Гарднър обвързва когнитивната психология с изкуствата и апелира за ранното оценяване и развиване на всяка една от човешките интелигентности. Професорът от Харвардския университет Хауърд Гарднър остава завинаги в историята на психологическата наука с новаторството си и своята теория – предизвикателството към психологията на изминалите 20 години, но и на бъдещето пред нас.





Използвана литература:

1. Александров, П. Интелект и обучение, С, НИ, 1990
2. Gardner, H. Frames of mind, New York: Basic Books, 1983
Използвани материали от Интернет:
3. Биографична справка за Хауърд Гарднър :
http://pzweb.harvard.edu/PIs/HG.htm
4. Статия, озаглавена “Multiple intelligences after 20 years” (“Teорията за множеството интелигентности - 20 години по-късно”) :
http://www.nauchensviat.eu/test-multiple-intelligence.html
http://pzweb.harvard.edu/PIs/HG.htm