мисии, което означавало задкулисни машинации. А мисията в Трънския Балкан и на Балканите е точно такава.

Невероятно, но факт:

1.Кремъл създава правителството на ОФ с премиер Кимон Георгиев още през пролетта на 1944 г.

2. Операция "Малигатони" и мисия "Клариджис" на английската "Сикрет сървиз" подготвят правителството на ОФ с премиер Кимон Георгиев в контраигра обаче.

Невероятно е - да, но факт:

3.  Сталин още през август 1943 посочва Кимон Георгиев за бъдещ премиер.

4.  Сталин и Кремъл проектират за целта създаване на правителство на ОФ в Трънския Балкан още през пролетта на 1944 г.

5.  Чърчил и "Сикрет сървиз" с "пропаднали мечти" по откриване Втори фронт на Балканите и влизане на Турция във войната, а защо не с прикриващи операции.

6.  Британската операция "Малигатони" - септември 1943 г.

7.  Британската мисия "Клариджис" - януари 1944 г.

8.  Славчо Трънски и Трънския партизански отряд.

В края на 1943 г. Бюрото за специални операции на английската "Сикрет сървиз" в Кайро в изпращат осем техни агенти при българските партизани.



Бюрото за специални операции в Кайро на английската "Сикрет сървиз", изпраща осем агенти при българските партизани в края на 1943 г. За нашите комунисти мисията е загадка. Даже за Цола Драгойчева. Тя пише по-късно:

"В ръководството на Партията само гадаехме за истинската цел на мисията".

Официално знаели за оказване на помощ с дрехи и оръжие.

Специалният агент Джон Маккълън Уокър - кавалер на няколко английски военни ордени и на един съветски – се оказва, че не е момче за увеселителни разходки.

Английски историци пишат по-късно за план на правителството за разгръщане на партизанско движение в България под английско ръководство, който е изоставен по-късно.



Истинската й същност няма да се намери дори в професионално написаната книга на близкия до тайните служби на Острова Струърс Джонсън "Необикновени разузнавачи", излязла скоро след войната и посветена на мисията.

Тя никога не е превеждана на български.

Защо ли?
На въпрос на Стоуърс Джонсън към Славчо Трънски каква е причината, отговорът е, че в последната глава поставил под съмнение честността и чистотата на някои от българите, участници в събитията.


Нашите казионни историци от 9.9.1944 и до сега си мълчат.


Стоуърс Джонсън е добросъвестен автор, но мисията е от особена секретност. Любопитно е, че тук той популяризира, в англоезично-четящия свят, знаменития полицай Никола Гешев. Сетън Уатсън, шеф на Бюрото за специални операции е изумен, като казва:

"Не може да бъде! Такъв човек не е съществувал! Невъзможен е! Измислен!" – това е неговата реакция.


На 15 септември 1943 година в Албанските планини са хвърлени с парашути шестима агенти: майор Мостин Дейвис, канадецът Ник Монро – преводач, Шейн, Джек Уот и Джон Уокър. След двумесечен преход те пристигат в Църна трава, където, освен югославски, действа и българският Трънски отряд на Денчо Знеполски и Славчо Трънски.

След двумесечен преход те пристигат в Църна трава, където, освен югославски, действа и българският Трънски отряд на Денчо Знеполски и Славчо Трънски. „Църна трава – Бъркова държава" – пеят сърбите, а българите припяват: „А у чета два войвода – млади Денчо и млад Славчо”...Само след пет години тази песен – „Горице ле, лилянова, лилякова", ще продължи да шества по тържества и концерти 40 години осакатена – без имената на легендарните партизански командири.

Мисията е посрещната радушно. В пряк контакт с англичаните влизат Владо Тричков от щаба на НОВА, който говори английски, и Боян Българанов от Политбюро. Агентите са настанени в удобни къщи. Майор Дейвис говори за благородната цел на мисията, но от Кайро не идва ни оръжие, ни дрехи. Лошо време, оправдава се майорът. Той е потомствен аристократ, суров воин и не търпи възражения. Другите оправдания са: проблеми в Африка, липсва подходящо оръжие и т. н.


Докато един ден Славчо и Денчо притискат благородника, с калъчката, както те си знаят, до стената: Или още другата нощ да пристигне транспорт с оръжие и дрехи, или действаме по военновременните закони – смятаме ви за провокатори и ще бъдете разстреляни.


Сам майор Дейвис застава до радиостанцията и още през другата нощ на голяма поляна в 22 часа са запалени огньове във формата на буквата П за ориентир на транспортите, които хвърлят десетки сандъци с дрехи и оръжие.
Гафът е загладен. Временно. Защото Дейвис и другарите му продължават да се държат съмнително: разпитват за броя на партизаните, за това колко отряда има в България и пр.


За да сме коректни в твърденията си, че благородната мисия е камуфлаж, ще цитираме политика и историк Джордж Ерман. В „Голямата стратегия" той обнародва меморандум на британското правителство от август 1943 година, в който се планира „да се усили снабдяването на партизаните в Гърция, Югославия, Румъния и Албания”, при това с настояване да се ограничи изпращането на оръжие, и се препоръчва партизаните да преминат към действия на малки отряди от командоси. В търсене на тайната мисия, не можем да пренебрегнем нейното наименование.


Хората от специалните служби винаги са се отличавали с хитроумни кодирания на тайни замисли в наименованията на операциите – в нашия случай: операция "Малигатони".


Така преди три-четири века са наричали на Острова една особено люта супа. Никакви асоциации не свързват чорбата "Малигатони" с пращането на дрехи и оръжия.


И като сме в кухнята, нека сложим край на един любим на българските демократи мит, в който в ролята на официален документ влиза една салфетка, която Чърчил и Сталин уж си разменили под масата по време на вечерята след известното Московско съвещание. И с това си поделили парчетата баница, наречена сфери на влияние. Това отново - и пак - го подтвърди тази вечер проф. Д.и.н. Искра Баева от СУ " Св. Климент Охридски".


Никаква подялба на Балканите на сфери на влияние не е имало на Московското съвещание. Чърчил предлага нещо от този род, но като официално предложение, което още по-официално рязко е отхвърлено от съветската делегация и лично от Генералисимуса. Всичко е документирано. Иначе опит за това четири години по-рано прави посланикът на Великобритания в Москва сър Стафорд Крипс. Той предлага през юли 1940 година СССР да влезе във война с Германия, като на Сталин се гарантира бъдещото господство на Балканите и Източна Европа. Сталин не намира за необходимо да отговори на джентълмена дипломат.
Всичко е документирано.


И тук нашите казионни вестници - мълчат.

Прочее Нобеловият лауреат за литература (и такъв е бил Чърчил - бел. Н.Т.) непрекъснато измисля и плагиатства. „Желязната завеса" например – фраза, приписвана на Чърчил, си има истински автор и това е Гьобелс, който я употребява за първи път в „Дас Райх" през 1942 година.


Иначе опит за това четири години по-рано прави посланикът на Великобритания в Москва сър Стафорд Крипс. Той предлага през юли 1940 година СССР да влезе във война с Германия, като на Сталин се гарантира бъдещото господство на Балканите и Източна Европа. Сталин не намира за необходимо да отговори на джентълмена дипломат.
Сега ще разрушим още един мит за добрия чичко Чърчил. Ако трябва да му дадем някаква нашенска титла, тя би следвало да е „Пръв гробокопач на България".


„Правителството на Негово Величество никак не се счита за ангажирано за запазване на България като независима държава" - пише той в меморандум от 13 август 1943 година до Рузвелт.


В края на август 1943 година агенти на „Сикрет сървиз”, пуснали паяжините си в самия Кремъл, съобщават в Лондон:

"Според Сталин в България, някъде в Балкана, трябва да се оформи свободна зона и в нея – Отечественофронтовско правителство. Избран е и бъдещият премиер – Кимон Георгиев."



Това се превръща в един от най-големите кошмари за Уинстън Чърчил. Такова правителство, признато веднага от СССР, обезмисля всичките му борби и зачерква мечтите му по откриване Втори фронт на Балканите и влизане на Турция във войната.
И най-сетне разпарчетосване на "конюшнята", както той нарича България между победителите:
Гърция, Турция и Югославия.


Едно такова правителство по силата на международните споразумения може да поиска военна помощ от Червената армия, а стъпването на съветския ботуш в България означава запазване на нейната цялост, преустановяване положението на война между България и Англия и Щатите и какво ли още не...

А тук нашите казионни - съвсем мълчат.


Именно предотвратяване на създаването на Отечественофронтовско правителство в Балкана е лютата чорба, която забърква в кухнята си Чърчил. Вероятно в свръхтайната са посветени единствено суровият благородник Мостин Дейвис и суперменът Джон Уокър.


Мисия с най-високо ниво на секретност, за която не се съставят документи – нито официални, нито каквито и да било, че единствената възможна свободна зона може да бъде отвоювана единствено в района на Трънския отряд на Славчо Трънски и Денчо Знеполски е повече от ясно.

Че единствената възможна свободна зона може да бъде отвоювана единствено в района на Трънския отряд на Славчо Трънски и Денчо Знеполски е повече от ясно. Остава да се научи повече за Кимон Георгиев. Психоаналитичен портрет на политика го представя като изключителен въжеиграч, германофоб, чиято първа задача ще бъде правителството му да обяви война на Германия, което е още един кошмар за Чърчил. Веднага след Девети септември видният английски политик многократно повдига въпроса България да не взема участие във войната срещу Германия.

За Лондон става ясно още и че Кимон Георгиев е единственият от възможните български държавници, който може безкористно да работи с комунистите (ОФ е само фасада), а и за самите комунисти той е единственият държавник, с когото те биха работили без традиционната си подозрителност. Най-важното, разбира се, е, че Кимон Георгиев е крайно необходим, тъй като комунистите имат кадри за командване, щом зад тях ще са руските щикове, но държавници нямат.

И така Кимон Георгиевосъмва на 9.9.1944 министър-председател, за да прочете в 6.00 сутринта на  9ІХ прокламацията си, както твърди проф. Д.и.н. Искра Баева от СУ " Св. Климент Охридски".


За да започне трагедията на България, та до днес!

д-р инж. Никола Тодоров, доцент