олтари и светилища на древните по българските земи? С какво  те са смущавали новите адепти на религията? Защо с такава ярост и ревност са унищожавани връзките с древните богове? Единствено с налагане на новата вяра ли са били оправдавани тези варварски деяния? Или може би са търсили зарити  легендарни съкровища и дори скрити тайни на познанието принадлежали на просветените жреци, а може би дори самия Кивот, търсен няколко века  от кръстоносци, тамплиери и нацисти?

Древните хора, които са построили тези обсерватории са знаели не само движението на звездите, но и тайните на честота и енергия. Те са използвали тези природни ресурси, за да се разработят технологии и методи, такива каквито ние тепърва разкриваме. Много доказателствата сочат, че тези светилища може би са били построени като древни енергийни машини съобразени с енергийната мрежа на Земята, осигуряване на енергия за изцеление, както и предсказания, а може би и за още неща, които остават неизвестни за нас, като генератори, или устройства за електронни „акустични вибрации”, или  „инженерни съоръжения за следене на движението на земната кора”?


Една от най-смущаващи загадки на нашата планета са мегалитните конструкции. Това са места с характерни камъни подредени в определен ред.  Възрастта на най-древните мегалити е повече от десет хиляди години.

Признаването на някои мегалитни конструкции като астрономически обсерватории е заслуга на д-р Александър Том, почетен професор по инженерство  в университета в Оксфорд. През 1934 г. Александър Том започнал щателно проучване на мегалитни обекти. До 1954 г., той е проучил и анализирал  над 600 обекта във Великобритания и Франция и започнал да публикува своите открития. Първоначално неговите открития не са били добре приети.  Професор Том не е археолог, а инженер и в археологическата общност не е добре дошъл. Дълго време археолозите считат за еретично мнението на  „неопитен” инженер… Но, неговите хипотези се оказват правилни.

Все още ние знаем нищожно малко за обкръжаващия ни свят. Земята въздейства на близката Вселена и тя на нея. Затова, древните са се старали да се ориентират в пространството и времето. И са го правили може би по-точно от нас. В древността хората са забелязали определени явления,  които се повтарят. И те са се постарали не само да ги изучат и фиксират, но и да ги оставят на поколенията.

Древните „мегалитни култури” са изградили част от тези съоръжения, като “астрономическа карта” с цел да следят измененията в космоса и  околната среда. В полза на това предположение е фактът, че тези съоръжения преобладават в райони с геоложки разломи или сеизмично нестабилни  територии.

"Тайният архив на богомилите"

откъс книгата на Христо Буковски

През 1056 година, прочутият сред църковния елит Георги Агиоритис, което на български ще рече Светогорски, защото служел на Атон и бил игумен  на Иверския (грузински) манастир в източната страна на полуострова преоблечен като калугер пътувал със специална мисия по устието на Марица.  Придружавали го двама слуги и те предрешени като монаси.

Специалното в случая било, че ромейския император Константин Мономах поощрявал и  дали не покровителствал иверския игумен в неговата специална мисия - християнизацията на траките. Явно интереса към този район е бил твърде  голям, щом константинополския император му е дал власт над това място, като му дарил района на Станимашко (днес Асеновградско) за манастирски  имот.

Било време разделно за източната и западната Църква. Борбите за властта за душите и умовете на хората били яростни и жестоки.

Поискал игумена от жителите на Добралък да го заведат при онзи прочут мраморен идол на върха в местността Ливадия, на изток от Добралък и  Бачково. Родопчани не се питали, защо атонският архимандрит, който се славел като любимец на василевса вече трети - четвърти път преброжда  пътя през планината, вместо да предпочете по-удобния за онези времена морски път. Легендата му била, че пътува с мисии от Атон за Цариград, а  и не се съмнявали, че някой ще посмее да посегне на Знака.


Ала друго имал на ум светинята му и рано една сутрин въоръжен с железен чук и съпроводен от своите хора се върнал и потрошил древното  изваяние. Сетне, след време неговият ученик Георги Млади - монахът книжовник, който се водел за летописец и, разбира се за агиограф (подредил  житието на учителя си) обвинил местните хора, че местните хора го били подбудили да покаже силата на превеликата си вяра - единственото  образовано оправдание през XI за вандализъм над древното културно наследство.

Днес изглежда угнетяващо, дори ужасяващо светец с такава ярост, до безпощадност да чупи неспасяемо реликва в светилище на вярващите ни  предци. И не е бил единственият! След него и други завоеватели са заличавали знаците на вярата на древните ни предци със систематична  последователност и преднамереност.


Какво е налагало и защо е било толкова важно да се разрушат следите от пътя на земната Мистериозната Странджа планина Тракийска куполна гробница в м. Прòпадацивилизация? С какво те са смущавали адептите на Новия  завет? Защо с такава ревност са късали връзките със служби, които предците ни несъмнено са считали за жизненоважни и са били заплащани с  цената на хиляди човешки съдби, принесени на олтара на вярата, със съзнанието, че това е богоугодно дело?!

По-късно ревностните християнизатори наричали езическите светилища капища. Като късни заличители на тези праисторически старини те използвали  наименованието, за да отличат благодатни в древността места от светините на покръстените. Дали неволно обаче в наименованието е съхранен код,  който може да подскаже същността на тайната, наложила погромите на свещените места - в старобългарския език думата капъ е била използвана в  значението на... подобие, статуя! Наставката -ище определя, че капищата са места, където се намират статуи... "От злато и сребро, Уста имат, но  не говорят" както педантично е уточнено в "Супрасълски сборник" от X-XI век.

Така че дори когато са ги унищожавали отредените за това хора, дали от страх пред могъществото им, или заради някакво стаено страхопочитание  дълбоко в душата им, е бил намерен начин да се оставят следи в книжнината, по която просветените да разберат тайната загробена в светилищата.


Всички намерени досега мегалитни комплекси говорят за система от такива светилища - астрономически обсерватории. Засега никой не знае от къде  тръгва това строителство, защо точно се прави и как точно са били подбирани свещените места.  Това, което ги отличава е, че за съграждането  им са били търсени и подбирани точно определени скални върхове, при които в днешно време, след замерване се доказва и повишена радиация /електромагнитни излъчвания/. Ако  се предположи, че те са били изграждани единствено за нуждите на селскостопанските работи - сеене, засаждане, поливане, защо тогава така  яростно и последователно са били разрушавани и заличавани???

------------------

Справка:

Радиация (на английски: radiation) е най-общо процесът на излъчване на вълни или частици, но на български под радиация най-често се разбира йонизиращата радиация (синоним: йонизиращо лъчение).

Радиацията е сбор от разнородни по вид частици и електромагнитни излъчвания с йонизиращо действие. Най-значими са следните типове йонизиращо излъчване: късовълново електромагнитно излъчване (рентгеново и гама излъчване), потоци от заредени частици: бета частици (електрони и позитрони), алфа частици (ядра на изотопа 4He), протони, други йони, мюонов и др., а също и неутрони. Основни източници на радиация са: радиоактивни елементи, космическата радиация, изкуствени радиоактивни източници (напр. ядрени реактори). Радиацията е един от главните мутагенни фактори.

-------------

Няма данни кой и кога е погромил съседното древно светилище на  траките от родопското племе беси. То се намирало върху скален масив Белинташ  в района на днешните села Врата и Сини връх. Платото изравнено от човешка ръка за основа на нещо, впоследствие изрядно разрушено е въздигнато и се намира на извисена на 50 метра скала. То е дълго 300 м. и широко 35-40. Останали са страни ямки и канали. Долу, под масива отчаяно лежат  разхвърляни скални късове - явно съборени от високото. Какво е било разрушено и кога - не е отбелязано никъде - вероятно следите са били  старателно заметени. Но една случка от миналото столетие внезапно осветила загробеното.

- "Стражът на светилището" Белинташ,  югоизточно, на около 30 километра от Асеновград, в средата на каменна чаша се намира платото Белинташ. Риолитната скала е висока 1260 метра, площа й е 5 декара.

Двамата братя Киро и Борис Караджови от махла Курджиева имали нива точно под пътеката, която опасва северната страна на скалния масив. През  един есенен ден на 1972 г., когато работели там, на големия нещо му призляло. Киро бил мъж в силата си - на 39 г, - но не се чувствал добре.  Затърсил къде да приседне на завет. В горния край на нивата, сред разпилените, откъртени от огромна скала на върха, късове стърчала под  наклон една каменна плоча, висока колкото човешки бой.

Седнал Киро под забучената плоча, облегнал се на коравата скала и... вместо да се успокои, тревожно завикал брат си. Дочул бил шумове изпод  земята: сякаш голямо тревопасно животно хрупало клонки. Борис не чул нищо. Присмял се. Но на вечерта казал на баща си и на заранта стария  заедно с Киро отишли на мястото. Времето било облачно, завалял дъжд и двамата се мушнали под стърчащия наклонен камък.

И тогава Киро го сполетяло чудото. Сигурно погледнал нагоре да види колко е надеждно мястото и така видял "закованата тенекийка" Дребнеела, била  колкото длан, а по нея нещо било изписано. Пресегнал се да я откърти, не станало лесно, яко била занитена, и едно ъгълче се отчупило -  останало на камъка.

Това, което видял върху сребърната плочка го изплашило: змии нападат човек. Страшна закана видял там - змиите налитали към сърцето на  клетника, по корема му, край главата му... Не посмял да внесе плочката вкъщи - мушнал я във фугата на зида. Сякаш прокоба се заселила в  къщата. Болестта на Киро се обострила. Откарали го на преглед в Асеновград и го оставили в болницата. След седмица го върнали в ковчег.  Оставил сираци четири момчета и едно момиченце.


Дочул за случката Лазар Стоев известен иманяр от с. Баните и поискал от роднините тенекийката. Само да я проучи им казал. Старият Караджов -  Асен, в мъката си, бил сигурен, че е беля да държи в къщата си този знак - му я дал.

През 1981-а след дълги перипетии и акция на МВР плочката била издирена и така реликвата Село Врата поглед от платото Белинташ, Родопитебила спасена от изнасяне чрез иманярските канали.


Мъжът върху сребърната плочка не бил жертва на змиите, а техен покровител. Според специалистите, древният бог на траките, изкован върху тази  метална икона е Сабо, записан от древните гърци като Сабазий; Макробий го споменава така: "Знаем, че в Тракия слънцето се смята също като  Либер. Траките го наричат Сабазий и го почитат много тържествено, както пише Александър (Полихостор) нему е посветен храм върху хълма  Зилмисос. Дали хълмът Белинташ е Зилмос - за сега няма отговор.

Откъс от книгата "Тайният архив на богомилите" на Христо Буковски



Белинташ е едно от големите древни светилища на траките в свещената планина Родопи. За значението на името се спори и се дават различни обяснения.

Последните сондажи категорично потвърждават, че светилището датира от 5000 г. пр. Хр. На този етап екипът е категоричен, че за своето време  тракийският комплекс през каменно-медната епоха е бил по-значим дори от Перперикон и е най-старият по нашите земи.

Платото се намира на надморска височина 1260 м. на около 30 км над Асеновград и се предполага, че мегалитния комплекс е бил съграден от  тракийското племе беси, в чест на бог Сабо. Разположено е в каменна чаша с площ 5 дка.

От векове тайните на мястото пази Стражът на светилището - огромна скала с профил на войн. Почти в нозете на сфинкса каменната плът е  издълбана от две ями с вода. В определени дни от годината в едната се оглежда слънцето, а в другата - Луната.


Най-интересното откритие е на специалистите от Националния астрономически институт: звезден атлас на предполагаема възраст 7 000 години, която  те определят като най-старата в света!
Древните астрономи са картографирали върху три каменни тепсии в скалата всички познати на съвременната наука съзвездия. Чрез множеството  кръгли отвори по повърхността на плочите се изписват конфигурациите на съзвездията Малка и Голяма Мечка, Лъв и Орион...

Според историците обаче това са ями, в които древните траки са извършвали ритуали, призовавайки боговете на помощ при болести, суша, природни  бедствия.

Подходът към платото минава край скален олтар с изсечени вляво стъпала и ниши за дарове. В Бегликташ гр.Приморско Бургаска областначалото на подстъпа върху скала е издълбан  графит.

Значението засега е загадка. Може да е надпис, формула или част от по-голямо изображение, което е заличено поради ронене на скалата. Няма  друго светилище с подобен графит - на Перперикон има само изображение на шаман.

Легендата разказва, че Александър Македонски, минавайки през Родопите, в знак на благодарност за излекуването си от местен жрец подарил  златна колесница, която после била скрита в подземна пещера. Иманярите я търсят и от уста на уста си предават думите на Ванга, че докато се  открият заровените 800 кг злато, ще паднат 8 жертви.

Мнение от форумите:

"Знаете ли например, че битката при Армагедон е била в България и това е мегалитният комплекс Бегликт таш- този  До Черно Море?! Там траките много след това са извършвали своите ритуали и то само с цел да се премахне негативността на смъртта и да се върне Чистотата на този древен Храм на нашите прародители от Космоса- тези от Плеяди и Фаетон, също в нашите гени и ма и наследство от ОРИОН И СИРИУС С.ЩЕ СЕ ОТКРИВАТ СТАРИТЕ зНАНИЯ НА НАШИТЕ ПРАРОДИТЕЛИ ЗАЩОТО ВЕЧЕ Е ДОШЛО ВРЕМЕТО ЗА иСТИНАТА, ЗАТОВА И СА ТОЛКОВА БОГАТИ НАХОДКИТЕ НА АРХЕОЛОЗИТЕ НАПОСЛЕДЪК.Нашите тракийски Царе - Жреци позволиха да се октрият нещата за да падне булото на лъжата и да се върне Истината за истинското Знание- владяно от тях, завещано им от дедите от Космоса и предадено на нас- техните наследнице за да водим хората напред- към Светлината, чрез истинското Знание, не е необходимо да се надсмивате- времето на Истината идва и тогава ВСЕКИ ще я разбере."



"Не 5-6 хиляди, ами 14-15 хиляди години назад тук се заселват древните траки- арани . Техният централен клон(слъчавият) остават да живеят тук, а единият от другите 7лъча,този на Марс и Юпитер, мисията е била да достигнат до Шамбала и да вземат чистия и усъвършенстван ген. Този ген се дава само на Авитохол и там той получава правото да носи името Дуло на рода си. Знаем,че от този род прозлизат кановете, които управляват нашата Дунавска България. Не случайно Слънцето е главен бог на прабългарите. Седмолъчната звезда намерена в Плиска е била използвана като символ още в зората на расата/ петата/ , когато първотраките са се заселили по днешна България, след като напускат Атлантида преди около 15 000 години, и създават тук първата държава в историята на расата."



"Логично е това, което разказваш. Траките са имали много светилища в Родопите и то не на случайни места. Соларният култ също е безспорен. Известно е, че църквите в по-късен етап са се строяли върху древните светилища, защото мястото е необикновено и излъчва особена енергия...
Има и нещо друго, за което си мислех докато четях и разглеждах снимките. Древните са били отлични астрономи. Когато на земята, върху скалите... има изображения на съзвездия, на слънцето... те никога нямат случайно разположение. Обикновено разположението им има някакво значение и следва движението на звездите и планетите... Възможно ли е слънцата, които си видял да повтарят или говорят за някакво астрономическо явление или митологична древна вяра..."


"Повечето изследователи и екстрасенси дават година на потъването на Атлантида 9500-10500 преди новата ера, т.е. преди окло 12 хиляди години. И аз съм чувал за теорията че централния (слънчев) клон се заселва по тези земи. Златото например е израз на почитта към Слънцето, затова то е предпочитания метал в първите неолитно-халколитни култури по българските земи.
За името Авитохол аз скоро написах една друга теория, доста по земна... : )
Седемлъчевата розета от Плиска не ми е много ясна от къде произхожда и какво точно символизира. Но по скоро е късна, от 8-9 век..."

"
Скъпи приятели, моля, ако имате информация за български символи и находки в Египет, да ги споделите.
При разговор с моя колежка - криминалната журналистка Мария Кадийска, разбрах, че екскурзоводите на групите-туристи в Египет не пропускат да разкажат за връзката на тази цивилизация с българите.
Големите каменни плочи в пирамидите са от скали в Родопите. Те също разказват на туристите, че обожествената египетска принцеса Бастет е от
Странджа и затова е погребана близо до Малко Търново.
Скоро бях за представяне на моята книга "Да свалим маските" в Якоруда, средището на древните Беси - там и до днес знаят, че само при тях, по скалите на южния склон на Рила, има йероглифи и пирамиди, копие на които има и в Египет."

Беланташ
http://bg.wikipedia.org

Беланташ (Белънташ, среща се и като Белинташ) е красива скала с форма на малко плато в Родопите, носеща следи от човешка дейност.

Самата му същност и предназначение все още не са напълно изяснени. Името му означава „Белият камък“ и идва от прилагателното „бял“, което благодарение на тройното членуване в родопския диалект се произнася „белиън, белън“ и турцизмът „таш“ (камък). Според друга теория името Белинташ се превежда като "камъкът на войната", заради свещената война за главното светилище на Сабазий/Дионис в Родопите, водена от беския жрец Вологез. На горната площадка на скалата са издълбани кръгли отвори, улеи, ниши и стъпала, които според някои образуват карта на звездното небе. Дължината на скалната площадка е около 300 м, с надморска височина 1225 м. Намира се на 30 км югоизточно от Асеновград. Там се намира т. нар. Надпис от Белинташ, потвърждаващ тезата, че нашите предци от Родопите са имали писменост по-ранна от гръцката.


Указания за пътя

От Асеновград се тръгва в посока Кърджали, отбива се вдясно през с. Червен, минава се през с. Горнослав, след това през с. Орешец. На разклона за с. Мостово се продължава направо (Мостово е надясно), стига се до разклона за махали Врата и Кабата. За Кабата (старите къщи) има чакълен път надясно, за Белинташ се продължава по асфалтовия път, преминава се през махала Врата, след това се достига до неасфалтирана отбивка вдясно, на която има покрита каменна чакалня. Тръгва се надясно (има табела) по чакъления път (в добро състояние) и след около 2 км. се стига до гробище, където има синя табела на Природозащитен парк. Вляво се отива за Чотрова махала и Чотрова къща, а надясно — за Белинташ и вилно селище Сабазий. След около 2.5 км. по чакъления път се стига до новостроящата се църква, откъдето надясно и нагоре по хълма върви пътеката за Белинташ и след 20-30 минути извежда на върха на скалата.




- Иконостасът от скелети, с. Оходен, Врачанско, на 25 км северно от град Враца. Непосредствено до селото тече река Скът (Scitus - тясна, тънка река) - неголяма река извираща от Врачанския Балкан и вливаща се в река Дунав
Откъс от книгата "Тайният архив на богомилите" на Христо Буковски

Междувременно на северозапад и чак отвъд Стара планина бе открито още по-удивително светилище. Археолозите го изровиха край врачанското село Оходен и то се оказа по-старо с поне две хилядолетия от храмовия комплекс до Долнослав. Било е в състава на раннонеолитното селище и стои редом до праисторически постройки. Те са останали от ранноземеделска цивилизация, възникнала тук през VІІ хилядолетие пр. Хр. Десетки са глинените и каменните дискове с точка в средата, намерени там. Те дават основание на откривателя им Георги Ганецовски да твърди, че е влязъл в най-ранния храм по нашите земи на Бога, олицетворяван от древните в образа на Слънцето.

В този храм иконите, които фактически маркират мястото на иконостаса, са... гробове. Че не става въпрос за некропол издава не само малкият им брой - човешките са пет, но и разположението им - като върхове на равностранен ттриъгълник три женски фигури, свити в ембрионална поза, на изток, където в иконостаса на днешните православни църкви е иконостасът. Това е първото познато в Европа светилище.

Те са на хора от зората на произвеждащата икономика (когато започва развитието на тази, с която сега живеем). Ако застанем с лице на изток непосредствено зад това първо познато в Европа светилище, вляво, където в иконостаса на днешните православни черкви се намира иконата на Светата Богородица, са разположени като върхове на равностранен триъгълник три женски фигури, свити в ембрионална поза (хокер). Челната е на 15-20-годишна, от която са отнети част от тазовите кости в знак, че е раждала. Нейната глава принудително е обърната към изгрева във времето на зимното слънцестоeне (с неизбежното изместване през хилядолетията, то съответства на днешната Коледа).

Зад нея, още по наляво, е скелетът на 25-30-годишна старица с глава принудително обърната на изток към мястото, където слънцето се показва при равноденствие (примерно сетнешното Благовещение). Вдясно от нея е гробът на около 5-годишно момиченце, което също гледа към пролетно-есенното слънцестоeне.

Ако продължим да сравняваме подредбата на неолитните олтари край с. Оходен с иконостаса в нашите днешни храмове, става все по-интересно: по средата, където днес е мястото на царските двери (през които по време на богослужението излизат пред миряните свещениците), е бил положен мъж на около 33 години. Той е с полусвити крака, изпъната до тялото лява ръка, докато дясната е присвита да опре на слабините. Тилът му е подпрян със захлупено надолу глинено гърне, за да задържи лицето му с очите насочени към мястото, откъдето изгрява слънцето в деня на пролетното и, съответно, есенното равноденствие. Че посоката е от съществено значение показва и дългият кремъчен нож, сложен зад съда с връх по направлението, в което е прикован и неговият поглед.

Това е първият мъж, който археолозите са открили от заселването на Балканския полуостров в края на VІІ хилядолетие пр. Хр., когато в района се разгръща праисторическата цивилизация, колонизирала впоследствие цяла Европа. Централното място, което е отредено на овековечения по този начин човек, вероятно показва зреческата му роля в постановката, освещавала дейностите на прадревните предци. Откривателите му са сигурни, че в соларния култ виждаме мъжкото начало и по негово време не намират основания за матриархата, на който са ни учили.
Заветът, който пренася през 8 хилядолетия този раннонеолитен иконостас, е недвусмислен: хората още от зората на нашата цивилизация са търсели ориентири спрямо енергията в космоса по Светилото, отредено на Земята. Позиционирали се в света по Слънцето и били готови да се справят сами.

(Неясно е засега защо обърнатото с дъното нагоре сферично гърне е пълно с… птичи кости. Но спотаената в тях тайна вече стигна до нас…)

Точно в „олтара” пред раннонеолитния зрец, по пътя на погледа му към мястото, откъдето изгрява слънцето в деня на пролетното и, съответно, есенното равноденствие, археолозите откриха скелет на момче с лице към… него. Защо само То е загърбило Небесното светило? Дали това не е знак, че пристига от изгрева като Чедо на Слънцето?! Какво е шифровано с полагането Му във фокуса на лъчите от точките на изгревите в дните на зимното, пролетно/есенното и лятното слънцестоене до телата за зреца, троицата жени и свещените еленови рога? Дошло по Слънчевия проход, дали не е погребано в олтара, за да бъде привързан вовеки Божият дух към Земята и хората, които се изхранват от нея и Му служат тук? Поставено „очи в очи” пред зреца не подсказва ли, че предава/приема послание, оброк, завет като Божи Син?!

В свещения кръг около рожбата има обредна яма с кости на разчленен бик. Историците твърдят, че за древните това рогато същество е символизирало мъжкото начало и Бога-Слънце. Животното не е било погребано цяло и кокалите му не следват анатомичния порядък на неговия скелет – дали това е направено за знак, че е било поднесено в жертва, като потвърждение за поети задължения, скрепени с курбан?

Според проф. Ал. Фол съхраненият в българския фолклор обреден вик към изгряващото Слънце в края на зимата – Сабо! – е поздрав от прадревни времена за Сина на Великата Богиня-майка. За него, във вида, в който литературно е известен – Сабазий – ще става дума често по следващите страници. Затова честно започвам с уговорката: винаги ме е притеснявало високомерието, с което изследователите са гледали на древния човек, когато става дума за отношенията му с Бога.

Въобще не ми звучи убедително, че езичниците са възприемали слънцето на Неговото място. Някакво смътно – може би дълбоко атавистично? – чувство ми подсказва, че в непосредственото ни космическо светило нашите далечни предци са виждали олицетворена проява на живототворящото Божествено присъствие. Не е ли по-първобитно ако То е било възприемано като всеогряващото Му Небесно Око?! Нещо повече: щом на тези слънчеви кръгове – и в светилището край Оходен, и по издълбаните върху скалите свещени окръжности – педантично са провъртали дупка в средата, тя дали не е натрапчив знак за осезаем от тях проводник към Бога?!

Честно казано, в началото на ХХІ век не знаем какво точно представлява един светлинен лъч. Преди два века физиците са го виждали като порой от миниатюрни материални частици – корпускули (от латинското corpusculum – телце!) – които летят като сачми и затова отскачат от косите отражателни повърхнини, но спокойно (едва със загуба от 4 на сто!) преминават през напречните прозрачни препятствия. Други припознават в лъча-струя по-скоро вълни като електромагнитните – нещо, което лесно обяснява дифракцията, интерференцията и поляризацията на светлинния сноп. Но в измеренията между материални частици и електомагнитни пулсации какво ли не може да се вмести като лъчиста енергия?!

Мисля, че по сходни причини далечните ни предци са се прекланяли пред Всевишния и пред свещеното дърво – нали неговите клони пък са корените, с които то поема енергия от Горе (все едно дали са били осенени с идеята за фотосинтезата, или са имали предвид нещо, което учените още на са открили).





- Скалният ритуален комплекс - космодрум "Козият камък" над каньона на река Канина(по-известна като Кървава река) близо до прочутото село Ковачевица в едноименната местност, разположена в рида Дъбраш от Западните Родопи, на около 15 км от с. Ковачевица, Гоцеделчевско.

Това древно чудо е известно като Беслетския мегалитен паметник. На площадката се виждат повече от 120 еднакво кръгли и дълбоки отверстия, а между тях е издълбана двуметрова яйцевидна вана. Подобно на Белинташ те очертават посоката и местоположението на звездите.

Водещата хипотеза тук твърди, че това е звездна карта, сътворена от жреците на тракийското „домашно” божество Дионисий Сабазий. По – късно проучване посочва, че разпределението на издълбаванията отговаря на съзвездията Цефей, Касионен и др. Другата хипотеза е подкрепена от по – малко привърженици и обяснява издълбаванията като остатъци от различни неолитни постройки. Според българските фолклорни легенди следите върху мегалитните жертвеници са оставени от стъпките на коня или кучета на Крали Марко. Впоследствие народната медицина използва дупките за различни лечебни ритуали.

Друг важен елемент от обекта представляват трите изсичания, наподобяващи врати. Техните странични правоъгълни дялания дават повод да се предполага, че са част от преграждения на свещения микрорайон. Характерно за скалните светилища на древните траки е тристепенната организация на сакралното пространство и нейното разграничително обособяване, както следва във възходящ ред: общодостъпно място, място за ритуални действия и централно място, достъпно само за жреца.

Светилищният обект Козият камък е важен и с откриването на друг изкуствен скален елемент. Това е т.нар. от местните „Казан”, който е разположен на най – високата изравнена площадка от масива, и представлява почти дву-метров изсечен в камъка котел, от където излиза нещо като улей. След измерването му по методика на английския професор Ал. Том става ясно, че дупката е издълбана по точно очертана фигура на яйце чрез два прости питагорови триъгълника с общ катет. Подобни ями учените определят като много важен елемент от един светилищен обект, но Казанът все още остава загадка.



Местоположение

Скален светилищен комплекс „Козият камък” се намира в най-западният рид на Роподопите – Дъбраш. Изходен пункт е с. Ковачевица, като на 15 км от него се стига до горско стопанство Беслет. Самият комплекс се позиционира на югоизток от района на Каялийските скали, където има множество непроучени скални образувания.


Указания за пътя

От С. Ковачевица се тръгва по четвъртокласен път на север и в последствие на запад, успоредно на р. Канина. Пътува се с автомобил 14 км, които се взимат за 1 час поради разбития път, като  се стига до кошари с поляни отпред в непосредствено след горско стопанство Беслет. По пътя можете да срещнете табелки за Козия камък, но не разчитайте изцяло на тях, защото ги няма на възловите места. Тръгва се по коларски път на север.  Върви се за кратко срещу течението на река „Хайдушка“, чието ждрело се отличава с интересен скалист дол с множество издълбавания по скалите и речни басейни, през които се прелива реката, който сякаш са част от светилището.





- Светилището на Орфей при с. Татул

С. Татул се намира на 15 км източно от гр. Момчилград. Само на 200 м от селището, в местността Кая башъ, е един от най-величествените мегалитни паметници по българските земи.

Комплексът се състои от древно езическо светилище и средновековна крепост.

Археолозите предполагат, че светилището е много по-старо от световноизвестния мегалитен комплекс Стоунхендж.И ако в Англия си имат само два подобни комплекса в България има засега открити.... бройката ще е неточна, поради нарастващия брой находки!

Учените откриха древна астрономическа обсерватория на скалите - в процепа на върха наподобяващото пирамида възвишение преминава слънчев лъч в строго пределени дни - при пролетното и есенното равноденствие. За това подсказва и формата на най-централно и високата част от мегалита – вдълбан полукръг наподобяващ изгряващо слънце. Най-особеното тук е, че този своеобразен саркофаг е насочен точно към Слънцето (изток-запад) в дните на равноденствие. Скалата с форма на пресечена пирамида, притаила светилището, не прилича на никоя друга, открита по нашите земи. В нея са изсечени стъпала, водещи нагоре към върха й, където на южната страна съществува странен "саркофаг", разположен в полусферична ниша чиято дължина е точно 170 см,. Нишата е покрита с арковиден издялан в камъка свод. Към двата гроба води изсечено в скалите тържествено стълбище, състоящо се от осем стъпала. По съседните канари са оформени култови площадки, стъпала към тях, ниши, системи от улеи и басейни за събиране на някаква течност.

Много трудно е да се установи точната възраст на мегалитния комплекс, но се предполага, че първата дейност по основаването му е от около XV-XIV в. пр. Хр. Тогава са били оформени скалните олтари за жертвоприношения, както и прочутата отсечена скална пирамида и гробницата.

Още на времето Ив. Венедиков изказа хипотезата, че става дума за светилище на самия Орфей. Разбира се, на сегашния етап от изследванията това не може да се докаже. Факт е обаче, че описаното място е само част от много по-голям култов комплекс, който трябва да бъде проучен. На север от него има други скални масиви с вдълбани в тях трапецовидни ниши и скални гробници. В околните ниви са откривани гробове и каменна пластика от различни епохи, антични и средновековни надписи.

Съвсем сигурно е, че подобно на Перперикон, на Татул се наблюдава пълна приемственост между езическите култове и християнството.

Цялата загадъчност на тракийското светилище обаче не спира дотук. Преди години любопитство и интерес към мястото възбужда появата на лозов поник. Причината, поради която това предизвиква такава сензация, е, че на скалата, на която се намира светилището, както и в радиус от десетки километри не расте грозде. А поникналото лозе е било от тракийския сорт зела, който преди това е бил смятан за изчезнал. Вследствие на този необикновен феномен гроздето бива поетично наречено “Сълзата на Орфей”.



Указания за пътя

Татул се намира на 15 км източно от Момчилград. Пътят до там е тесен, но хубав. Наколо има рядка широколистна гора. Стига се до селото, има табела указваща, че това е тракийски храм. Направен е и малък паркинг. Върви се по пътека между самите къщи на селото. Пътеката постепенно се превръща в тясна горска пътечка. След около 10 минути ходене се стига до светилището.







- Преслапът(кромлех) край село Долни Главанак, Кърджали, Южна България, община Маджарово, Област Хасково.

Друг подобен преслап има и край село Долни Главанак на 60км. от Кърджали. Побитите каменни блокове достигат височина до 1.50-1.80м., а кръгът, който очертават, има вътрешен диаметър 10-12м. Според учените в кромлеха са се извършвали ритуали, свързани с култа към Слънцето и е било древна обсерватория.

Мнозина от местните хора разказват, че напролет и наесен, когато денят и нощта се изравняват, каменните блокове сияят с необикновена сила, а при хубаво време слънчевите лъчи сякаш се обточват покрай каменните грамади.
 Други свидетелстват, че енергийният център на кромлеха край с. Долни Главанак е толкова голям, че всеки, застанал в средата на менхирите, се зарежда положително. Имало е случаи дори хора да отскачат на метри от центъра на каменния кръг по време на лятното слънцестоене. Някои пък стигат и по-далеч в предположенията си и прокарват версията, че вероятно такива места са служили като терен за връзка и контакти между древните хора и космическите пришълци.

Култовото мегалитно съоръжение кромлех от VIII - VII в. пр.н.е., открито през 1998 година. Наречен е "Българският Стоунхендж". Най-големият менхир се намира в Карнак (Бретан) и наброява 2813 камъка, подредени в 13 реда.


Вертикалните скални отломъци в кромлеха са 15 на брой, високи до 1.5м, невинаги равноотстоящи. На места в промеждутъците между високите менхири има ниски менхири, които се издигат на не повече от 20-30 см над земята, но също са забити в нея. Може би според замисъла на строителите високите и ниските менхири е трябвало да се редуват закономерно по целия кръг, но днес тази закономерност не е реализирана изцяло. Този замисъл за редуване и до днес личи изключително ясно. Кръгът с диаметър 9-10 м. не е съвсем правилен. В южната му част има 4 големи полегнали блока, които имат вид по-скоро на плочи, отколкото на стълбове-менхири.

На 20-тина метра от кромлеха са два каменни кръга съответно с диаметри 5 м (средно взето!) и 3 м. Те са съставени изцяло от доста по-малки обли камъни, така че няма основание да се причисляват към мегалитните паметници.

Учените са намерили безспорни доказателства, че са свързани с големия кръг и са част от един ритуален комплекс. И в двете малки мегалитни съоръжения са открити следи от детски погребения, извършени чрез изгаряне.

Предполага се, че кромлехът край с. Долни Главанак, тракийското светилище "Глухите камъни" край любимешкото село Малко Градище и Перперикон в Кърджали са на една линия и са взаимно свързани.


Указания за пътя

Около 2 км. западно от с. Долни Главанак, южно от пътя Д. Главанак - Румелия (път № 808)




- Кромлехът край село Старо Железаре, южно в община Хисар, Пловдивска област


Втори кромлех в България.През 2002г. е открит от Георги Китов. Представлява правилен кръг с диаметър 7 метра, около който са наредени добре обработени стълбове с височина около 2.20м. Удивително прилича на Стоунхендж, с разликата, че е съграден в много по-назад във времето. Учените без колебание го обявиха за каменна астрономическа обсерватория. Уникален е с това, че е бил засипан под тонове пръст.

Откривателят нарича находката астрономическа обсерватория. Смущаващ при подобно тълкуване е фактът, че то е било изцяло затрупано под могила. До момента на разкриването й, тя изобщо не е била пострадала от ерозията също както не са били пострадали могилите над храмовете и гробниците от тракийския разцвет, разкрити от Георги Китов около Старосел, Стрелча, Казанлък и т.н. Могилите въобще стават типични за нашите земи едва през класическото тракийско време VІ-ІІ в. пр. Хр., а кромлехите са поне 5-10 века по-ранни обекти.

Така че не е изключено кромлехът при Старо Железаре да е бил построен като открито съоръжение с неизвестно засега предназначение доста по-рано, а в посочения период само да е бил затрупан по също така неизвестни причини.

При долмените, които са вероятно по-млади обекти от менхирите, пълното засипване с могила също е изключително рядко.

До преди няколко години беше много добре запазено. Разкопан и изоставен, обектът твърде бързо се руши от ерозията – през 2009 г. всичките каменни стълбове са паднали, повечето разчупени. Обектът е обречен, понеже никой не се интересува от него.


Указания за пътя

Около 1км. в посока Югоизток-Юг, източно от пътя Старо Железаре - Ново Железаре.



- Перперек, свещения град на траките, прочул се по-късно в Римската империя като Перперикон

Според проф. Александър Фол, Пир-?Пер- е древното название на бога-камък/скала. Това е съхранено и в името на високата планина Пирин/Перин в днешна Югозападна България.

През 2002-2003 г. когато археолозите откриват кромплеха изумени откриват, че светилището и  е било затрупано нарочно с огромни маси пръст, влачени и трупани върху светилището, като на места насипът достига до 5-6м.

Наблизо откриват и древноантичен склад, изсечен в скалите с огромни делви за съхраняване на хранителни запаси - зърно и течности от ромейско време, които също са били засипани напълно, подобно на светилището. това, което ги усъмнило е кръглата форма на помещението. продължилите разкопки откриватмонументална зала, изсечена в скалите.

Делвите са били не просто засипвани за да се съхрани земната хладина, а са били напълно заринати и затрупани със земни маси пръст, като каменният под бил зарит с 20-30 см. пръст, та дори и да се счупи някоя делва, никой да не може да се досети, че под тях има нещо друго,. Целта е била да се заличи и забрави първоначалното, истинското предназначение на светото място с възможно най-безличното помещение, каквото може да бъде един склад.

На цели 3 м. над пода в северната половина на свещенната зала се извисява грандиозен олтар във форма на идеален кръг с диаметър два метра. Кръгът е завършвал с бордюр, но е бил разрушен - вероятно по-късно и злоумишлено, за да се скрие и заличи предназначението му.

Някой много прилежно се е постарал всичко, издаващо нейната мощ и импозантност, да бъде погромено и заличено. Това вероятно е станало през V век.


Особеност в градежа на Перпек е, че светилището на Свещената скала е бил отворено към небето. влизало се е от изток, през тържествен вход. Добре е съхранен праг за двукрила врата. Имало е дебели внушителни колони, но са оцеляли само два детайла от сегментите им. На тази зала не било посегнато дори, когато след векове наоколо се разгръща огромен скален град. До римската епоха огромни жилищни квартали, дворци, храмове са обграждали мощен акропол на самия връх и дори когато до нея бил издигнат Дворецът-светилище на тракийските владетели, строителите я вписали в северозападния му дял.


Свещеното селище на траките е било разположено на 12 кв.км. - славната Троя само на 8кв.км.
Перпек не е преустановявал съществуването си от V век преди Христа до V-VI век когато, когато населението в Орфеевата планина Родопи е било християнизирано.





- За още едно светилище пише Херодот, което по значение било колкото Делфийското

"Сатрите, доколкото знам не са били подчинени никога на никого и единствени от траките продължават да са и до сега свободни; живеят високо в планините, които са покрити с всякакви гори и сняг, и са отлични войни... Те притежават прорицалището на Дионис. То се намира на висок връх в планината. измежду сатрите с прорицанията в светилището се занимават бесите; жрица дава предсказания, точно както в делфи, няма нищо различно."

За това светилище пише и римския историк Светоний Транквил в съчинението си "Животът на дванадесетте цезари" в нея описва как гай Октавий нахлува с римските легиони в земите на бесите. "Тогава като водил войската си някъде из отдалечените части и в свещената гора на Дионис, се допитал до оракула на бога за сина си, било му потвърдено от жреците, че синът му ще бъде господар на целия свят, понеже, след като виното се разляло върху олтара, димът се издигнал нагоре над върха на светилището чак до небето - знамение като това, което получил и самият Александър велики, когато принасял жертва на същия този олтар" Така научаваме, че три столетия преди това и друг велик мъж на всички времена - Александър Македонски - е потърсил съвет от боговете в това прочуто светилище на траките.

Никой не знае къде се намира това прочуто светилище и досега то не е открито.




- Храмовият комплекс до село Долнослов,  в полите на Родопите, - една световна сензация от ерата на неолита

Оцелял е един буквално хипнотизиращ олтар с най-старата фреска на нашия континент. Знаците върху керамичната плоча от IV век преди Христа не са разчетени. Много неща са неясни по този обект, но е сигурно, че те не са нито случайно останали от нещо цяло, нито че са случайна фигура за украса на стената. Археологическите проучвания установяват, че това е единствен по рода си скално светилище в европа. Доказана е и безпорно връзката между този обект и скалното светилище Белинташ.

- намират се в обща по обхват магнитна аномалия.
- намират се в предела на видимост един от друг
- керамиката намерена в обекта се намира посевместно в района на светилището в Долнослав и Белинташ
- стените на храмовия комплекс - отвътре и отвън, както и склона на могилата до основата й  са били обмазани с бял магнезит
- функционират като астрономически обсерватории
- Долнослов - Намерени са четри релефни изображения и едно рисувано с бял магнезит изображения на коне ЕДИНСТВЕНИ датирани от времето на каменно-медната епоха
- Северната стена на един от храмовете до Долнослов се е образувала от легнал по корем леопард. Същото животно нарисувано с черно се вижда отново по вертикалната скала в края на платото-олтар. Под него се вижда легнала фигура на лъв със старателно оформена грива. Към върха същата скала представлява женска фигура в профил в момент на полов акт с два елена. Всички фигури имат подобни паралели в други неолитни комплекси

ИЗБРОЕНИТЕ ФИГУРИ СА В КОНТЕКСТА НА ЦЕЛИ СКАЛИ, ОФОРМЕНИ КАТО ПРАИСТОРИЧЕСКИ ПЕРСОНАЖИ.

- Единствения известен релеф на орел с разперени крила се намира в светилището в Долнослов. В Белинташ изсеченият орелът е с прибрани крила.
- Ако главата на свинкса се погледне под определен ъгъл в профил, тя в точност повтаря профила на седящата глинена статуетка от Долнослав.





- Уникален мегалитен комплекс, отново с човешка глава от тракийското светилище „Градище” в югозападните Родопи и носи името „Прав каминь”
Прессъобщение на САТО

Комплексът е открит през 2005 година от Тодор Узунов, а информация за него е постъпила в РИМ Благоевград през 2007-ма. Оттогава периодично са извършвани наблюдения, но новината не е разгласявана публично.

Комплексът представлява мегалитно съоръжение от монолитни каменни блокове разположени в три обособени групи с ясна обредна цел.

Първата представлява Пе-образна конструкция от блокове, които образуват своеобразен свод и коридор. Той е правилно оформен, широк около 60 см и ориентиран по посока изток. Над него се намира покрив, върху който се откриват три кръгли вдлъбнатини, които представляват ями за приношения, известни в археологията като „шарапани”. Като преддверие към прохода е оформен коридор, ограничен от два високи блока, които оформят своеобразен път -„дромос”.

Преминавайки през първото съоръжение се излиза на каменна площадка с естествен насип от 30 см. хумус, образувал се вероятно след излизането на комплекса от употреба. Именно на нея, в ляво от първото съоръжение се намира висок, вероятно изправен с човешка сила блок с обща височина около 3.80 м. С право можем да го наречем „олтар” защото именно пред него и по самата му южна част се откриват видими, високи следи от обгаряния, в следствие от провеждани ритуали с огън или от  приготвяне на жертвени животни в дар на божеството непосредствено пред самата скала.

Уникалното в случая е, че този блок е умишлено скулптиран във форма на човешка глава! Наподобени са очи и уста като за нос е използвана естествена извивка на скалата. Друга естествена извивка в горната  част е оформена като шапка с „калцун” или „корбилос” и известна от времето на траките като фригийска шапка по името на тракийското племе фриги.

В долната си част скалата е оформена прецизно като пиедестал. Изкуствената намеса  върху нея се потвърждава от оскъдното количество скален лишей в местата където е работено защото той се възстановява изключително трудно след разрушаване на биологичната му среда. Този афинитет към човешко наподобяване (антропоморфност)  вероятно ще се окажаe белег на мегалитната култура в Родопите и с право може да се определи като „култура с характер”!

Третият елемент е място, обградено от сходни по форма и големина каменни блокове, разположени в полукръг по посока на първите две съоръжения и спомага за образуването на затворена площадка. То вероятно е служело за приготвяне на даровете и провеждане на празненствата по случай успешния ритуал. Като цяло се забелязва ролята на камъкът като средство за опазване на Земята – майката Гея от жертвената кръв на животното. Тя  като „компонент” е  главното божество за всички индоевропеските народи в ранния стадий на техните вярвания. Нейното омърсяване било сигурен знак, че няма да достигнеш прераждане в отвъдното. Същата била ролята и на пречистващият огън при кремациите защото тялото се смятало за нечисто. Вероятно такава е и ролята на каменната площадка.

 

Предназначението на комплекса е ясно. Той представлява напълно завършен, уникален по своята категоричност на елементи, център за лечение на духа и тялото. Подобно разширение на функциите се налага поради факта, че в късната античност, а вероятно и по-рано, този тип „промушкалки”, както хората ги наричат, лекуват както страхове така и недъзи при хората. В случая обаче откриваме потвърждение за така популярните от времето на V- IV век пр. Хр. „очищения”, описвани многократно в античната гръцка литература. Те представлявали ритуал по пречистване на душата срещу заплащане в натура, посредством принасяне на жертвени животни или направо, чрез парични средства. Частична форма на така познатата ни индулгенция.

Това е най-вероятната функция на този комплекс като се има предвид и близостта му с главното светилище на м.„Градище”, от което той вероятно е неделима част. Картината, която се налага сама е, че жреческото съсловие в негово лице е имало тук свой независим мощен икономически център. Той е бил основният инструмент за набавяне на средства, тъй като тези ритуали, подобно на днешните Гергьовден и Илинден, генерират огромно количество подаръци и парични средства. Ако го сравним с „промушкалката - Скрибина”, намираща на няколко километра източно и представляваща повече подобрено природно образувание,  неговото старателното оформяне и подредба говори само по себе си за съществена му религиозна и социална роля. Тук е положен обществен, вероятно и платен труд при ясна организация и планиране.

 


Керамиката, която се открива след неизбежните набези на иманяри в границите на комплекса показва абсолютно сходство с археологическата картина от голямото светилище „Градище”, където работи екип на археоложката доц. д-р Анелия Божкова. Тя принадлежи на няколко епохи като най-ранната от тях е  каменномедната от V хилядолетие преди Христа. С една дума – пред нас е съоръжение функционирало от близо 7 000 години!

Следващите добре представени епохи са края на първият период на ранножелязната епоха, около VII в. пр. Хр., целият римотракийски период и времето на късната античност. Това съвсем не означава, че през останалите епохи то не е посещавано! Просто в определени времена поради различни събития то е изживявало пикове в посещенията и те се открояват най-значимо. Подобни причини могат да бъдат както литосферни промени така и големи миграционни процеси, повлияли значително на живота в югозападните Родопи. Т

ака в ранножелязната епоха се наблюдава демографския бум, следствие на ранен интерес към рудодобива или от инфилтриране в планината на голяма бежанска вълна от равнинните части, причинена от преразпределяне на територии по протежение на егейския бряг. Това вероятно се случва и в VI век след Хр., добре представен с керамика от комплекса. Тогава е времето на нахлуването на славяните смолени в тези земи, което във всички случаи е станало, чрез военни действия. Тези събития повлияли пряко на психологическата картина в района, породили основателни страхове и предизвикали извънредно голям стремеж от принасяне на дарове, с цел омилостивяване на божествата. Тези съоръжения се посещават и днес със същата цел и това, че не откриваме огромно количество предмети от XX век съвсем не значи, че тяхната функция е замряла.

 

Наименованието на местността, в която се намира комплекса е „Прав каминь”. Важно е омекотяването на последната съгласна да се запази в бъдещото наименование, защото то е част от етнографската картина на събитията от района и говори за приемствеността, с която е белязан комплекса през вековете. То налага и приоритетът към  един от сегментите на комплекса, а именно „каменния олтар” – изправения камък, без оглед на това кое божество представлява наподобеното изображение.

Омаловажаването на последното говори за славянския произход на думата и недостатъчното разбиране на този образ. Във всички случаи той бил чужд на новодошлите, но не е изключено те да са припознали в него нещо свое, свързано например със свещената скала и да са приели с охота да го използват в ролята на оброчен камък. Естествено, археологията е науката, която ще определи реалната историческа картина и ще даде отговор дали славяните са приели и продължили да го използват. Съществено важно в случая е, че тази находка отваря вратата към разрешаването на отдавна отлаган въпрос, а именно, какъв е приносът на траките при изграждането на гръцката цивилизация?







- Светилището край с.Байлово
http://archeologia.bourgas.org

Скално-изсечения паметник (светилище) при с. Байлово е създадено в малък бигорен масив, разположен по долината на река Смолска с образувани в него четири плитки пещери. Те са известни на местното население като Калугерските или Манастирските и са разположени на височина от 5 до 15 метра над местния ерозионен базис.

По стените на две от тях са открити специфични знаци изработени в меката скала, а в третата има следи от обработване до получаването на затворен обем с паралелепипедна форма, отворен в южна посока. От нея по права линия има визуална връзка с изкуствено обработена наблюдателна площадка в наи-високата точка на бигорния масив . Тя представлява релефно вдълбаване, по две от срещуположните стени на което има траншеи с трапецовиден профил, ориентирани в равнината на главния небесен меридиан (посоката север - юг). Отворите на кухините и на петте външни скални откоса са с южно изложение, като по тях са открити врязани същите по форма и големина знаци Поради сходството на изображенията с вида на различните фази на Луната, те бяха наречени "лунни" още в началния етап на изследванията.

Фиг.2 Ситуационно кроки на находищата на лунни изображения в пещерите и скалните откоси край р.Смолска, Байлово.

В скално-изсечения паметник досега са регистрирани 240 изображения, от които 126 са контурни, 37 са вкопани и 77 са барелефни. Техните размери са различни, като диаметрите им варират в границите от 24 до 88 см. В няколко поредни публикации сме привели достатъчно доказателства, че затворените полуокръжности (19% от общия брой изображения), които са изпълнени с трите вида техники - контурни, вкопани и барелефни, представляват наистина изображения на Луната в различните й фази (Сравнителната таблица на изображенията върху скалните откоси показват изключително добро съвпадение с разпределението на естествените лунни фази на реалната Луна върху небесната сфера Освен това, процентните съотношения на знаците за различните фази спрямо общия брой изображения в рамките на светилището са пропорционални на видимите лунни фази през тъмната част на денонощието, съпоставени за интервал от един синодичен месец. Фотография на лунни изображения изпълнени с врязани различни по форма и големина скални знаци.

Повечето от елементите на скално - изсечения паметник край с. Байлово съвпадат с основните характеристики на тези паметници, систематизирани от нас в. Този паметник може да се отнесе към скалните светилища, които са се почитали в по-голям регион, функционирали са непрекъснато и са били отдалечени от по-големи селища. Системните наблюдения на Луната са били съхранявани чрез скални изображения, служещи едновременно и за поклонение. Нещо повече, последователните изменения на лунния диск са свързани в групи от знаци, представляващи графични регистрации на определени интервали от време. Разчетените записи показват периоди, свързани с времетраенето на отделни климатични сезони, вегетационни цикли, времето между отделни култови празници и др.

Това показва, че записите на продължителни времеви интервали осъществени след системни и целенасочени наблюдения на видимото движение на Луната и промяната на нейните фази са извършвани за много дълъг период от време. Най-вероятно минималните хронологични граници на съществуване са в рамките на 350 години. Използването на трите вида техники на изпълнение показва по-скоро не три различни етапа от експлоатацията на обекта, а наличието на три вида, различни по семантика синхронно обозначавани записи. Макар, че те могат да бъдат свързани със стопанска, култова и религиозна дейност или с регистриране на обществено значими събития, които протичат паралелно във времето, тяхното дешифриране днес е почти невъзможно, поради липсата на знаци за началната и крайна епоха на записите.

Сравнителна таблица на изображенията и вида на последователните фази на луната върху небесната сфера. Отгоре надолу: вкопани, барелефни и контурни, реални фази на Луната.

В по-късна епоха, пещера №2961 е била преизползвана, като по нейните стени, направо върху лунните изображения е бил нанесен фриз от монохромна живопис, изпълнен с прилепно гуано. Рисунките и знаците са нанесени върху стените на пещерата главно върху северозападната стена на входа, последователно през противоположната стена и върху югоизточната стена. Масивни калцитни натечни образувания покриват част от рисунките по протежение на 16 метра от стената на югоизточния сектор. Малка част от знаците са били нарисувани с лилава минерална боя. На илюстрацията , последните са представени с неизпълнени контури, а тяхната форма и размери показват, че това най-вероятно са отпечатъци от пръстите на човешка ръка.

Процентни съотношения на знаците за различните фази на Луната, спрямо общият им брой в светилището, съпоставени с видимите лунни фази за един синодичен месец.

При изследванията на фриза от монохромна живопис с методите на археоастрономията бе прието, че те са нарисувани едновременно и са свързани помежду си по смисъл. Пак там е изложен метода за декодиране на записите от съчетания на линейни и геометрични символи в унарна непозиционна бройна система. Символичния знак - антропоморфното Слънце с две концентрични окръжности и радиално излизащи лъчи от вътрешния кръг, в който е вписано човешко лице - се интерпретира като позиция на Слънцето в точката на пролетно равноденствие върху еклиптиката. Някои от кръстовидните знаци участващи в записите на времеви интервали, са определени като обозначения за първите предутринни появи на звездите, наречени хелиакални изгреви. Шахматния модел в три реда е разчетен като поредица от тъмни и светли квадратчета, всяка двойка от които отговаря на едно денонощие.

Установено е, че записът трябва да се декодира в посока отдясно наляво, като за начало се приема шахматния модел, разположен непосредствено до североизточния край на пещерния вход. Този ден се приема за начало на календарната година и е свързан с преминаването на Слънцето през точката на зимно слънцестоене.


Фриз от пиктограми, концептуални и числови идеограми в пещера 2961 край с. Байлово.
Следващите астрономически значими явления са хелиакалните изгреви на звезди - Бетелгейзе и Антарес - преди пролетното равноденствие отбелязано с антропоморфното Слънце. Между останалите пещерни рисунки са определени хелиакалните изгреви на Сириус и Алдебаран, като първата поява на Сириус е отбелязана особено - чрез вписването на знака в кръг, което може са се свърже със силното трептене на звездния образ в нощното небе. Това е оптично явления, свързано със силните турбулентни движения и запрашаване на атмосферата през летните месеци. Датирането на календара се отнася към 3500 г. пр. н. е., като възстановката на хелиакалните изгреви и екстремните точки на изгрев на Слънцето в рамките на тропическата слънчева година е направена чрез компютърната програма SkyMap Pro 6.


Символичния знак наречен "антропоморфно Слънце".

Унищожаването на част от рисунките и знаците от иманяри, както и покриването на други с мощна калцитна кора не дават възможност да се установи продължителността на годината. Петте циклично повтарящи се астрономически значими събития правят обаче този календар годен за многократно използване. Чрез подобна дешифровка се предоставя възможност да се определи колко и кои са различните празници и ритуали през годината, кога и как са празнувани те.

Те са представени чрез пиктограми, по които могат да се идентифицират дори и главните персонажи, участващи в празненствата. Общо могат да се посочат празникът на зимния лов, настъпването на пролетното равноденствие, мистерията с итифалическата сцена и други. В по-късни изследвания, се правят допълнителни корекции в интерпретацията, като при това е разчетен фрагмент от фриза, който е в границите между зимното слънцестоене и пролетното равноденствие, или от 21 декември до 22 март по съвременния Григориански календар. Стига се до извода, че продължителността на годината е 365 дни, разпределена на интервали време покриващи климатичните сезони зима, пролет, лято и есен. В различните празници са взимат участие адоранти, съпроводени от букраний и знаци, символизиращи инсигниите на властта Групирането на дните във времевите записи следва тенденция към формиране на 5-дневни седмици, като тези времеви интервали все още не са обособени в месеци.





- Резерват “Ропотамо” – домът на мистериозната “Лъвска глава”, намира се само на 2-3 км от мегалитната група в Белинташ

По тези места правят разузнавателни експедиции още екипите на видния историк Александър Фол през 70-те години на миналия век в търсене на тракийските мегалити.

Снимка: Мистичният град Ранули е под Лъвската глава

Лъвската глава представлява интересна каменна пирамида, оформена сред ларамийски сиенити с къснокредна възраст (около 65-70 млн. години). Тя наподобява профил на лъвска глава и се намира на надморска височина 60-110 m по десния бряг на р. Ропотамо между Созопол и Приморско. Разположена е в местността Калето при Маслен нос, непосредствено до шосето за Приморско. Обявена е за природна забележителност през 1974 г. като част от природен парк Ропотамо.

Както може да се очаква, без археологически проучвания ситуацията около Лъвската глава е пълна бъркотия. Нещо подобно съм виждал на Перперикон преди започването на мащабните разкопки. Непосредствено над скалния феномен се извисява връх, ограден с останки от крепостна стена. Някои смятат, че това е тракийската твърдина Ранули, а каменният лъв бил неин пазител.

Руините на неголяма средновековна църква пък насочват към съществуването на византийска и старобългарска крепост. Местността се нарича Вълчаново кале и мнозина вярват, че тук се намирало главното убежище на легендарния войвода. Запазена е легендата, че горе има затрупан кладенец, пълен със златни монети. Закопал ги самият Вълчан войвода, след като завладял в устието на Ропотамо турски кораб. Друга тема за спорове е за произхода на Лъвската глава.




Под Лъвската глава има мистичен град, култова пещера и златно съкровище
http://www.burgasnews.com

Под Лъвската глава над река Ропотамо се крие неизследван до момента мистичен древен град от 16 в.пр.н.е., пещера-утроба и съкровището на Вълчан войвода. В някои италиански морски карти от края на ХIV в. и началото на ХV в. на юг от Созопол е нанесено пристанищно селище Ропотамо. Неговата крепост е била разположена на връх с височина около 100 м, известен с името Вълчаново кале, на 2 км от устието на Ропотамо.

На това място е открита и пещера - утроба, разположена над устието на река Ропотамо. Това е второто подобно скално образувание, разкрито у нас. През 2002 г. първо бе намерена пещерата - утроба в района на кърджалийското село Ненково. Откри я археологът Николай Овчаров под скалния феномен Лъвската глава. Пещерата е дълбока 5 м и в нея се влиза със специална алпийска техника. Във вътрешността бе открита керамика от ранножелязната епоха (Х-VI в.пр.Хр.), от античността и Средновековието. В най-отдалечената част има каменно ложе или олтар, издялан от човешка ръка. Няма съмнение, че пещерата е естествено образувание, превърнато от древните в храм. Точно на обед от тясна цепнатина вътре прониква слънчев лъч и се проектира върху скалата.

Разкриването на двете пещери - утроби доказва една от теоретичните идеи на проф. Александър Фол за съществуването на пещери, в които през определени интервали прониква слънчев лъч. По този начин траките си представяли символичното оплождане на утробата на Земята или Великата богиня майка от слънчевия фалос на Небесния бог, което създавало новата година и осигурявало плодородието. Оформянето на такива светилища изисквало отлично познаване на разположението на Слънцето и точно изчисляване по посоките на света.

В близост пък се намират повече от 15 долмена от ранножелязната епоха (X-VI в.пр.Хр.), както и прочутото мегалитно светилище в местността Бегликташ, разкривани от бургаската археоложка Цоня Дражева. Тя започва проучванията през 2003 г. и открива два кръга от гигантски скални късове, частично обработени от човешка ръка. Общата площ е около 6 дка.




- Демир баба (Железният баща), до село Малък Поровец
http://kremenata.blogspot.com

Едно от любимите ми места - Демир баба теке. Намира се в местността Сборяново, близо до село Малък Поровец, където живееше баба ми. Чувала съм много разкази за Железния баща от нея и от баща ми. Не е много ясно, кога точно са се появили тези легенди. Някои изследователи смятат, че са от времето на траките. Това, което е интересно, е че гробницата му е свято място, както за християните, така и за мюсюлманите и особено за алианите.

Снимка: Демир баба Камъните около гробницата също са интересни

Кой е Демир баба? Великан на великаните, повелител на огъня и водата, благодетел и защитник на бедните. Ръцете му били черни от работа, та му казвали Чернодланестия. На краката си носел железни обувки. Където стъпел с тях, краката му потъвали в камъка. В ръцете си носел двуостра брадва, с която разсичал планината. С един удар отсичал главата на мечки и глигани. Когато се появил в местността край Камен рид толкова му харесало, че решил да остане. Но лош владетел бил запушил всички извори и нечувана суша моряло хора и добитък. Като разбрал това, Демир баба вдигнал ръката си , разтворил пръстите и бръкнал под рида. От камъка бликнала студена вода. Пил Железният баща и благословил водата да лекува и никога да не пресъхва. От този извор води началото си река Крапинец...

При въвеждането на християнството на много древни оброчища се строят православни храмове. На места с ислямизирано население след падането на България под османско владичество тракийските светилища се превръщат в мюсюлмански храмове-текета. Най-известният пример е Демир баба теке край с. Свещари. Това е начинът новата религия да приобщи старите култове и да използва свещените им места за привличането на местното население в лоното на християнската църква. Достатъчно е човек да се разходи из 'Асеновградската Света гора', например, за да се увери, че десетките църкви и параклиси, накацали по стръмните родопски склонове над града са без изключение древни светилища, почитани без прекъсване от незапомнени времена от праисторията до наши дни

Чашата на великаните край село Розовец търси своето обяснение
https://www.facebook.com/notes/virtual-museum-of-bulgaria

Проф. Валерия Фол снима Кутела. Тя е един от учените, търсещи истинското предназначение на феномена. Според нея е възможно той да е останка от древните траки.

Тази странна чаша на гиганти се намира на няколко километра от село Розовец, по пътя за връх Братан. Мащабът й е голям - в нея спокойно може да влезе човек. Тя е изключително правилна, а близо до нея са останките на втора. Местните хора я наричат Кутела, защото дълго време се смятало, че е от IХ век и e служила за кръщенета. Днес обаче тази версия се приема за недостоверна, защото изключително тежкият предмет е с твърде сложна изработка, освен това се намира насред гората - далеч от селищата.

 

Описан е още от братя Шкорпил, бил счупен на части, но през 70-те години - възстановен. Прилича досущ на чаша, има и дръжки отстрани. Височината му е 1,5 метра, дълбочината 1,1. Стените са дебели 40 см. Дъното на вдлъбнатината има диаметър 50 см. Имал и своеобразен капак - воденичен камък, който обаче се превърнал в каменна настилка в двора на недоброжелател.

- Сензационно разкритие край Лиляче и Габаре, Врачанско
http://forumat-bg.com/civilization/2744-senzatzionno-razkritie-krai-lilyache-i-gabare-vrachansko
инж. Марияна Миранджева

Тронът със средния пръст или фалосАмазонките са живели в България, а Потопът, описан в Библията е истина
България - люлка на древна цивилизация Може би територията на България е част от легендарната Атлантида

Основна цел - посещение на малко известното място Божият Мост край село Лиляче, Врачанско.
Отправната точка - София, тръгване 9,00. Пътят минава през Враца и по-точно край Враца - посока Оряхово. След това на първата отбивка извън града - в ляво, към Чирен. Някъде по средата на трасето на един десен завой има много малка табелка "Божия мост".

Отклоняваме се срещу нея по бетонов път и така все направо, докато се стигне до един паркинг и бетоновият път свърши. После започва земен път. Той стига до крепостта, а от нейната лява страна се намира пътеката, по която се слиза до Божия мост.
Това чудо на природата представлява два моста-пещера. От горната си страна са абсолютно равни като платно на път. Под тях минава Лилячка река.

Формите, които са изваяни са невероятни. Височината на моста е към 50 метра. От гледана точка на инженер, бих казала, че има една плоча дебела около метър и устои с яки фундаменти в реката. Само че от камък, изваяни от водата. Всъщност вторият мост на запад е сводов. А дали е така?

Когато се прибрах в къщи и разгледах снимките, видях надпис. След надписа - вляво от него, забелязах една женска глава в анфас, с дълга къдрава коса. Още по в ляво, се вижда жена с дълга къдрава коса на кон с дете на ръце, обгърнало шията й. В краката на коня има крепост и над крепостта къщи. Над всичко това има ниши, в които има остатъци от орнаменти.

Другото, също интересно, откритие е на снимка на тавана на пещерата. Вижда се един релефен кръг, разделен на две. В лявата страна е женското начало - вагина. В дясната страна има сцена на раждане. Жена седи разкрачена, друга акушира като полива с вода излизащото бебе - съдът е като костилка на маслина - издължен, с елиптична форма. Две други жени стоят зад акушерката и наблюдават раждането. От лявата страна има изобразен пръст на ръка - показалеца.

Моето тълкуване на двете сцени. Храмът е дело на Амазонки - женско Царство. Амазонките са тачели показалеца, раждането и вагината.
В дясно на тази сцена има друга сцена - амазонка изнасилва мъж. Един мъж лежи с ръце вдигнати над главата – вързани, краката също са вързани. Друга фигура, гола върху него - главата е нечетима, и трета фигура, женска, облечена - е наведена над задника на Амазонката.
В средата на пещерата има изваяни две глави, те гледат към отвор в стената - мини пещера, в която се влиза от към трона.

Тронът е разположен в източния вход на моста от посока север. Към него водят три високи над 50см стъпала, изсечени в скалата. Той представлява среден пръст, или пенис. Вероятно е бил обкован със злато. Предната му страна е гладко шлифована скала.
На същия вход на моста от изток, само че посока юг, върху устоя има изваяни жени на коне.

Порових се в Интернет за Амазонките и прочетох, че в Омировата Илиада, царицата на Амазонките се е наричала Пентисилея. Тя е убита от Ахил при обсадата на Троя. Надписът на стената на тракийски /източната част на моста/ беше Пант или Пент. Храм на Пентисилея, изграден от нейни последователки или дворец построен от Пентисилея. Въпрос? Пентисилея - Пент- Пенис. Амазонките са боготворели пениса. Храм на Пениса.
Има остатъци от някакви бои по стените.

От иманярски разказ зная следната история: Иманяри през последните години намерили 10 килограмов златен пенис в района, заключен между Роман, Каменно Поле, Вировско, Лиляче, Габаре и Карлуково. Той се намира в музей в Ню Йорк и е датиран от специалисти на 2000 години преди Христа. И разбира се не пише, че е от Района на България.
В резюме бих казала, че находката е уникална и потвърждава легендите за Амазонки край Дунава, запазени в разказите на местните жители.

След Пещерата в Лиляче продължихме към Габаре. Моята майка е от Габаре. Баба ми е разказвала, че местността Езерото над селото, под пътя за Драшан, е Оброчище. В миналото са клали животни за здраве. Принасяли са ги в жертва над жертвен камък.
Там има три пещери. Ние открихме една. Плитка. Всичко е здраво обрасло с храсти. Другите две не са достъпни от драки. Влизайки в нея установихме, че това е храм или гробница на хиляди години.

Невъзможно е да се образува пещера с такава форма. Стените бяха като иззидани с цепени плочи, но загладени от вода.
Пещерата е почти затрупана с пръст. Останала е колкото човешки бой. В нея са живели поколения кози и овце, а може и други същества - разкопки не са правени. Към нея води път, изсечен в скалите, също затрупан от едно място натам. Тази пещера не е проучена.
Моята теория. Този градеж е създаден от човек. Към тавана се скосява. Зидано е с цепени камъни от варовик и успоредно с това е затрупвано с пръст, за да се крепи сводът, като е трамбовано.

Другото предположение е, че камъните са слепвани със смола.
Когато е станал Потопът, описан в Библията, тези земи са били залети от водите на Черно море. Те са агресивни към варовиците и са ги разтворили, но водата се е оттекла, така че не е могла да консолидира целия градеж като скала.

Смятам, че и Лилячкият мост е истински мост, не пещера, построен от неизвестна цивилизация, може би Атлантите. На източната фасада на моста личи колона с уширение и плоча, която се опира на зъб на нея.

Вероятно същата съдба е имал и мостът, залят от морските води, като пещерата-гробница в Габаре. Консултирах се с археолог и той потвърди, че входът на пещерата е оформян от човешка ръка.

За мен Лилячкият мост е Мегалит, строен от гиганти, построили Стоунхендж, неизвестна древна цивилизация. Камъните са били издялкани и свързвани на глъб и зъб, лепени с някаква смола или свързани помежду си с метални шишове-дюбели.
Когато е станал Потопът, морето е загладило ръбовете на камъните. Амазонките са дошли по-късно и са направили свой храм.

Написаното по-горе може да е плод на фантазия, а може да е доловено от обиграното ми инженерно око. И ландшафтният архитект видя същото. Имам нестандартно мислене и желязна логика. Другото е въпрос на археологическо доказване със строги научни изследвания - въглероден анализ, анализ на боята върху храма, проучвания в стари летописи и датировки.

 

- С. Голям дервент, Елховско
 

Бе направено сензационно откритие. Археолозите Деян Дичев и Даниела Агре разкриха уникален долмен - мегалитна гробница, датирана към IХ в. пр.Хр., върху която има фриз от врязани зооморфни и геометрични орнаменти.

- Тайнствен енергиен център е скрит в Хисаря

Лично Ванга разкрила на дъщерята на Живков къде се намира сакралното място. Тайнствен енергиен център, за който малцина знаят, е скрит в огромния парк на някогашната правителствена резиденция в Хисаря. Представлява четири каменни конструкции, ориентирани към посоките на света – изток, запад, север и юг. В средата е оформен малък извор, обграден с камъни, за които местните казват, че лично Людмила Живкова ги е донесла при едно от пътуванията си до Тибет.

Енергийният център е построен в средата на осемдесетте години. Според разказите на хисарчани, това е станало след една от поредните срещи на Людмила с Баба Ванга. Лично пророчицата от Петрич посочила на Живкова сакралното място в Хисаря, където енергиите се преливат и зареждат тялото и душата с положителен заряд. До скоро енергийният център бе известен на малцина, а с годините мястото бе обрасло с трева и бурени.



- При Палеокастро(Тополовград)

Там се е съхранило соларно светилище с над сто издялани в скалите "диска". Най-големите и трудни за тълкуване са комплексите от изсечени в скалите ниши в Източните Родопи(с.Долно Черковище) - най-често върху отвесни стени, обикновено обърнати на юг,открити за човешкия поглед от далечно разстояние. Най-общо специалистите ги отнасят към II хилядолетие пр.Хр. Днешните обитатели на българските земи са притежавали мощен соларно-хтоничен култ, обединил в едно култа към Слънцето с този към Камъка. Скалата е силно по своите внушения олицетворение на Богинята майка.




МИСТИЧНИТЕ ТАЙНИ НА БЪЛГАРИЯ, ОТПРЕДИ ПОВЕЧЕ ОТ 7000 ГОДИНИ
Христо Смоленов, в-к „168 часа”

ФЕНОМЕН: Огромен „Сакрален Триъгълник” в пропорции 3: 4: 5, свързва Варненския некропол, Свещари и Велики Преслав. Гигантски изкуствени могили край Мадарското плато и село Войвода, са използвани от древните българи като ориентири за създаването на мистичния триъгълник.

Загадъчни виртуални триъгълници свързват свещените обекти по земята на България. Точни пропорции и отстояния се забелязват между древните ни светилища, установява изследователят Христо Смоленов.

"Понякога е трудно да повярваме, че сме наследници на цивилизация толкова древна и напреднала, че да строи гигантски могили за ориентири. Както и да създаде преди 7 хилядолетия шедьоврите от Варненския некропол, да произведе над 1000 т. чиста мед от мините в Стара Загора, да положи основите на геометрията.

При това не само в златните еталони от Варна, но и в мрежа от свещени обекти разположени на големи, точно отмерени разстояния", казва той. Изследователят и негови колеги историци твърдят, че именно от Варненската цивилизация - майка произхожда системата от мерни единици на Древния Египет и Шумер.

Прочутият царски лакът - мярата, с която са построени пирамидите в Гиза, се открива 2000 години по-рано в еталонни предмети от Варненския некропол. Същото важи за така наречения Нипурски лакът - мерната единица в Шумер. Според Смоленов не е изключено египетската мяра за дължина - "хет" (100 царски лакътя) да е използвана и преди това.

МИСТЕРИЯ: Христо Смоленов показва загадъчния триъгълник в пропорции 3:4:5. „Шумерската и Египетската култура са използвали наши мерки, изпреварили сме дори Питагор”

Той открива тази мерна единица в гигантския триъгълник между Варненския некропол, археологическия резерват Сборяново край Свещари и Велики Преслав.

Виртуалният триъгълник се оказва Питагоров - правоъгълен със съотношението между страните 3:4:5. Единият му край е точно във Варненския некропол, другият е в комплекса Свещари, а третия - в развалините на Велики Преслав.

Въпреки че са от различни епохи, тези паметници. винаги са били строени на свещени за древните места.

Как е възможно 40 века преди раждането на Питагор и 20 века преди изграждането на пирамидите нашите прадеди да са имали същите геометрични познания? Както и интуиция, за да изградят подобна сложна мрежа. До момента няма яснота как е постигана подобна точност на огромни разстояния. Една от хипотезите е, че по върховете на необикновено големите могили и други характерни скални обекти са палени огньове през нощта. Те са се виждали от големи разстояния и линиите са могли да бъдат коригирани впоследствие с отместване на огньовете. Паленето на огньове може би е свързано с мита за Прометей, който учел хората да палят огън.



Огънят е свързан и с култа към богинята Бастет, която първоначално била въплъщение на огъня в нощния мрак. Нейни светилища е имало в Странджа и Сакар, с което може би са свързани корените на нестинарските мистерии. Бастет е особено почитана и в Египет, където е изобразявана с женско тяло и глава на котка. Смятало се, че е въплъщение на слънцето и негово око.

В очертанията на загадъчния триъгълник попадат още Мадарското плато с гигантската могила в източния му край и могилата край село Войвода, която също е необикновено голяма. Те също не са на случайни места. Между тях могат да се проследят характерни ъглови и линейни съотношения. Случайно или не, но точно върху ъглополовящата на ъгъла от Варненския некропол лежи първата столица на българите - Плиска!!!

Остава да си зададем логичния въпрос – Какво е било общото, освен древния знак ІYІ (ЮВИ), обозначаващ „акта на сътворението”, един изконно български символ от Ранният Неолит на възраст повече от 7000 години, но същевременно и родов знак на кановете от владетелския род ДУЛО, което е свързвало Аспаруховите българи с тяхното сакрално светилище край Мадара и прототракийските племена, изградили т.н. „Култура Варна”, известна с най-древното злато на планетата (5000г. пр. Христа), или между тези две култури от различни исторически епохи и култовия комплекс от стотици изкуствени могили, образуващи огледални отражения на различни съзвездия като Орион и Голямо куче на тракийското племе гети в Свещари от 3 век пр. н.е !?!

Според Д-р Христо Смоленов, историк и математик , другият връх на триъгълника попада в култовия комплекс Свещари. Той принадлежи на тракийското племе гети, за които Херодот казва, че това са онези траки, които обезсмъртяват. Във връзка с техния легендарен жрец Залмоксис британския журналист и изследовател Стюарт Пигот споменава твърдението на Хиполит, че друидите всъщност са ученици на тракиеца Залмоксис, тракийски владетел, жрец и лечител от V век пр. н. е.











СПРАВКА:

Мегалити

Думата “мегалити” идва от гръцки и означава “големи камъни”. По съвременната археологична терминология това са едри каменни блокове (с размери, сравними с човешкия ръст или по-големи), както и съоръжения, съставени от тях, датирани от новокаменната (неолит), меднокаменната (енеолит, халколит) и бронзовата епоха. Блоковете са грубо обработени и комбинирани само по силата на тежестта, без свързващ разтвор (да не се бърка със сухата зидария!).

Основният белег на мегалитните паметници е стремежът на древните строители не да иззидат съоръжението от относително дребни елементи, модули (тухли или каменни блокчета-квадри), а да сглобят съоръжението от колкото е възможно по-малък брой по-големи монолитни елементи, модули (блокове или плочи), подобно на едропанелните сгради от ХХ век. Мегалитните градежи по своята същност саедромодулни (модулът е голям, по размери е сравним с цялото съоръжение), докато другите древни строежи, които не се сглобяват от едри “панели”, а се зидат от многобройни относително малки модули по своята същина са дребномодулни.

 Засега все още преобладава схващането, че строителната култура е преживявала единен линеен процес на развитие от по-просто към по-сложно. Най-ранното, най-примитивното и най-пренебрежително възприемано днес стъпало от това единно развитие била мегалитната, едромодулната култура. Тя постепенно се усъвършенствала и се превърнала в дребномодулната култура, която господства и до днес.

Изводите обаче са изненадващи! В рамките на огромен период през Старата ера (да речем от 40-и до V в. пр.н.е.) по цялата земя се развиват в различни, често съседни, райони практически паралелно във времето и двата основни типа градежи, архитектурно мислене, култури или ако щете дори цивилизации - дребномодулната и едромодулната. Всяка по своите вътрешноприсъщи закони и без забележимо да си влияят!

Дребномодулни култури са например древният Египет, Двуречието, древна Гърция, Харапската цивилизация по река Инд и др.

Едромодулните (долменните) култури са съществували през същото това време в съседни райони - в Западна Европа и Атласките планини, в Тракия, в Кавказ, в Южна Индия, Индокитай, Индонезия, Южна Корея, Япония и др. Едва към края на Старата и началото на Новата ера се оказало, че едромодулният тип строежи вече не може да удовлетвори нарасналите потребности на обществата за големина, сложност и представителност.

Той бил изоставен по целия свят, понеже изчерпал ограничените си възможности за развитие. Тогава бил заместен по целия свят от дребномодулния тип градеж, който вече се бил доказал като много по-гъвкав и перспективен. С други думи, едромодулната култура не е по-ранен етап от развитието на всеобщата култура, който по-късно се превръща в дребномодулната култура, а е втори, паралелен клон от цивилизацията, който е съществувал конкурентно, независимо и заедно с дребномодулната култура през цялата Стара ера, а през Новата ера бил заменен повсеместно от дребномодулната култура!

Днешните земи на България са уникални от цивилизационно гледище поради съчетанието на няколко фактора - върху една и съща неголяма територия и при едно исторически документирано население (траки, прабългари), в един относително неголям интервал от време (ХV в. пр.н.е. - V в. н.е.), по нашите земи преминават четири цивилизационни вълни, които са от два различни типа - древнотракийските паметници са от едромодулния, мегалитен, долменен тип, докато къснотракийските, елинистичните и римските паметници са от дребномодулния тип.

Подобно съчетание не се среща никъде другаде по света. Например в Централна и Източна Европа липсва мегалитната традиция, а е развита направо дребномодулната култура. Това обстоятелство е наш голям културен и исторически шанс, но същевременно е и наша огромна отговорност пред цивилизацията изобщо и пред нас самите в частност.

Ст. н. с. ІІ степен д-р по физика Любомир Цонев
Любомир Цонев работи в Института по физика на твърдото тяло при БАН. Цялото си свободно време през последните две години той използва за експедиции по мегалитни паметници из България. Чрез приятели в интернет сайтове като "Още инфо" той публикува пътеписи за своите експедиции с цел да популяризира тези археологични обекти и да потърси начини за тяхното спасяване.

Мегалити
http://cartograf.wordpress.com/page/8/

От столетия хората са се удивлявали на огромните няколкотонни мегалитни съоражения, пръснати по света. Кой ги е построил? И с каква цел? Къде са останките на тази мегалитна цивилизация? Стотици години тази загадка е била забулена в мъгла. Преди 200 години първите археолози са смятали, че тези постройки са били построени от първобитни племена, тъй като те датирали към каменната епоха. Това схващане се е наложило и досега. Произходът на повечето мегалитни архитектурни паметници намерени в днешните български земи се губи далеч в античността. Те са построени приблизително преди 2,5 и повече хилядолетия и съдържат обработени монолитни скални блокове с тежина от 20 до 60 тона, докарани от километри разстояние. Даже със съвременната техника и пътища тяхното транспортиране и монтиране не е тривиална задача. А как тогава е извършвана тази дейност си остава загадка.

Мегалитните паметници, особено долмените, предизвикват все по-силен интерес и дискусии. Предполага се, че най-древните от тях се отнасят към III-II хилядолетие пр.Хр. Навярно през различните епохи те са имали различна функция, но сакралната им природа е очевидна.Най-голямата концентрация на долмени в Българя е при с.Хлябово, Сакарци, Българска поляна, в Стралджа и Южното Черноморие.

Някои учени изтъкват, че някои мегалитни съоръжения са „…уникална “каменна книга” на древните, в която има кодирани важни научни данни за Земята, Слънчевата система и Вселената, оставени от жителите на една Върховна Разумна Сила на Вселената за бъдещото поколение на земляните…” Това знание се чака с тяхното декодиране, осмисляне и практическо използване. Но тези хипотези не са вече от актуални, а някои дори са непотвърдени спекулации. В историята на съвременната наука често се случва, че напредъка в някои области да се постига чрез “връзки” за решаване на други конкретни проблеми, на специалисти и методи за проучване на други научни области.

Така, че в нашия случай, нов проблем е да хвърли светлина върху извънредна хипотеза, предложен през 1992 г. от изследователи Kиев Р.С. Фурдев (геолог), и M. Шваядаков (физик). В книгата си “тайни за красота” те са изложи идеята си, че мегалитните структури могат да бъдат сложни устройства – а именно, генератори, или устройства за електронни „акустични вибрации”!

Примерно устройство на менхир

Друго възможно предназначение може да бъде „инженерни съоръжения за следене на движението на земната кора”. Това е било особенно важно на места където е имало периодични земетресения. Такова място например е Анадолския разлом. Те са очертавали живите разломи и са следели за възникнали деформации за да могат своевременно да се спасят.


Вероятно, те са били смятани за символи на покаяние за грешни дела. Сега, вече повечето от стълбовете са разрушени, но на тяхното място продължава да присъства силни енергополеви потоци. За съвременната техника едва ли би представлявало трудност да се установи тяхното бевше местоположение. Такива стълбове е имало от двете страни на Босфора и на север от Истанбул, в Кавказ, Урал, Грнландия и на много други места.
Според древно предание  „в гиганските камъни (менехирите) е скрита „…тайната  целителна сила на Земята против много болести…”. ”Те били пренесени от великани от Африка, където били заредени от специално посветени жреци.” Други центрове за създаване на загадъчните гиганти от камък били в Гренландия, Северното Черноморие, на Волга и Южен Урал.




Менхири

Това са отделно стоящи камъни, считани за свещенни. Работещият менгир, е във връзка с други мегалити и обикновенно е разположен в особенни зони, например в точки на пресичане на силови полета или разломи.

Менхирите са стълбовидни каменни блокове, забити в земята без контакт помежду си (дали е сеизмоопасни райони в светатака?). Те се срещат както индивидуално, така и в групи: редици (множество менхири, подредени в права линия), кромлехи (множество менхири, забити в кръг), решетки (множество менхири, подредени по възлите на двумерна решетка). Съществуват и комбинирани менхирни обекти – например редици и кромлех.

В България: 4-5 индивидуални менхира, 50-тина менхира, които са групирани в кромлехи, а също така най-малко 100 менхира в района на Плиска, които образуват както безредни групи, така и правилни правоъгълни решетки от грамадни и груби скални блокове. Можем да обобщим, че днес, в началото на ХХІ в., у нас едва ли има повече от 200 менхира – самостоятелни или в комбинации. Поне половината са съборени, счупени и са били премествани.


Предполагаемо устройство на менехирите:

1.Общ вид на знака 2. Вътрешен излъчвател; 3. Фундамент; 4. Външни излъчватели (кремък,кристал…); 5. Поток от земна енергия; Подобни стълбове се създавали с цел образуване на вертикални енергопотоци. Те са били част от комплекси с други култови съоражения на древността. В предания се говори, че намирайки се в близост до тези камъни, болни хора оздравяват. Възможно е местоположението на стълбовете да е свързано с някаква система от подземни ходове. Но да се върнем към митологията.

Снимка: с. Горно поле

Преданията и изследванията дават основание да се предполага, че Херкулес е участвал в поставянето на такива стълбове по бреговете на Средиземно море. Той не е имал божествени способности за изправяне на планини и скали, като тези, които са в Гибралтарския проток. Истинската подбуда на Херкулес  в участието му в създаването на емблематични камъни гиганти (менхири) е било “изкупление за многото си грехове (убийствата на невинни хора.)”

В местността Кован кая, близо до с. Долно Черковище (България)‚ се намира един от най – големите мегалитни тракийски култови комплекси в Източните Родопи. Тук‚ в отвесните скали на вулканичния масив‚ на шеметна височина‚ са изсечени повече от 100 трапецовидни ниши. Предполага се‚ че те са използвани за погребални цели‚ като в тях са поставяни урните с праха на кремираните мъртъвци. Освен нишите, в скалния масив е изсечена и пещеровидна гробница.


Кромлехи

Преставляват няколко поставени вертикално в земята обработени или необработени продълговатиПещерата Тангардък-кая камъка, образуващи окръжност. Понякога в центъра на тези съоражения Кромлехсе намира друг обект – скала, менгир, долмен или цял мегалистически комплекс.

Долмени

Древни скални преграждения, първоградежи от каменни блокове, включително и с изкуствени пещери или протохрамове, направени от три-четри каменни плочи.

В обикновенния вариант, това е един голям камък, поставен върху няколко други. Най популярния вариант е от 3 камъка поставени във форма на буквата „П”. Стоунхенж е построен от множество такива елементи. Учените смятат, че долмените са ритуални погребения, с цел да се съхрани душата на покойника. Но част от тях не са свързани с погребения. За някой от тях  са известни ритуални действия. Например, около долмена се събира група единомишленици, които имат за цел да изменят определена ситуация. Съединявайки волята си при съдействието на долмена, те решавали успешно проблема.

На територията на България долмените са между 700 и 1000. За разлика от единичните ни менхир и кромлех, те са много повече и се срещат основно в Източните Родопи, Източна Стара планина, Странджа, но с най-голяма концентрация са в Сакар. В Сакар има сведения за над 400 долмена.

Капища - езически светилища

Преслапи - побити големи каменни колоси(мега-лити) който са били използвани за Пещерата Тангардък-каянаблюдение на звездите - древни астрономически обсерватории

В България се намира една от четирите пещери на Сътворението, убеден е руският монах Владимир Овсянников
http://www.standartnews.com/

Пещерата Утробата над кърджалийското село Ненково се намира на около 20 км над Кърджали. Маршрутът нагоре не е от най-леките, но това не смущава Владимир Овсянников - монах, сензитив и изследовател на аномални зони и паранормални явления. За една година той е идвал тук повече от 40 пъти. Разкрива, че експериментира с енергиите, които пещерата фокусира.



Вихри в чакрите

Благодарение на своята сензитивност и познания руснакът стигнал до извода, че мястото е едно от най-уникалните на планетата. "Нека започнем с научното обяснение, а според него тази пещера е аномална зона. Това потвърдиха и руските физици, които също я посетиха. Заради самата форма и местоположение в скалния отвор се създава устойчиво електромагнитно поле, което е от значение за човека, но и за цялата планета", заявява Владимир Овсянников.


"Електромагнитните вихри в пещерата реагират с нервните възли (наричани чакри - б.а.) в нашето тяло. Те окончават в гръбначния стълб. Щом човек влезе в дупката, попада под влиянието на тази нова енергия. Ако не й се съпротивляваме, освен изцеление може да доведе до активация у нас на много свръхестествени способности. Сред тях са телепатия, пространствено виждане, биолокация, много измерно зрение, лечение чрез балансиране на биополето", развива своята теория руският метафизик.


Кънтящият камък

Археолозите засега нямат обяснение за точното предназначение на култовия обект в Родопите. Целият район около него е с изсечени скални ямки и ниши. Край пещерата пък е открита керамика с първата европейска азбука линеар А, наричана от някои езика на жреците.

Самата дупка в скалата е с идеална ориентация север-юг. Старото й име е Дънгардък кая, което означава кънтящият камък. Скалната ниша е била по-плитка, но древните са я издълбали така, че да създава идеална акустика. Всеки ден по време на слънчевия зенит в пещерата прониква лъч през специално направен отвор над входа. Той символизира оплождането на майката земя от слънчевия логос. Само по време на зимното слънцестоене лъчът се врязва към каменния олтар, оформен от древните като матка. Според обяснението на Овсянников тракийският олтар безспорно е посветен на зараждането на живота на земята. Ала освен символично предназначение той е имал и друго - за регулация и лечение и създаване на нови енергийни вибрации в нашето измерение. "Утробата на енергийно ниво представлява Земята. Когато слънчевият лъч премине през отвора, на практика се получава среща на електромагнитно поле на планетата ни с инфрачервеното и ултравиолетовото излъчване на слънцето. В този миг се създава особен вид енергия, която повтаря онази, която сме получили при нашето раждане. Тя сама по себе си не лекува, а по-скоро изменя тялото, като му дава силата само да се излекува", обяснява руският монах.

Проф. Казимир Попконстантинов

в интервю за вестник "Стандарт"


- Защо точно това място е избрано за манастир?

- Защото тук е било светилището на бог Аполон и при построяването на християнския храм е било необходимо да има светец, който да бъде като контрапункт. В йерархията през този период най-отгоре е Исус Христос, следва св. Богородица, а след нея св. Йоан Предтеча и Кръстител. Именно Константинопол се съобразява с това вярване. Следователно е било необходимо конкретното място, което да неутрализира влиянието на божеството Аполон. Някои ще кажат, че това са приумици, но имаме много добър пример. През средата на VI в. св. Бенедикт Нурсийски в Монте Касино, при наличието на действащо светилище на Аполон, е построил манастир, който е посветен на св. Йоан Кръстител. Именно този факт е достатъчен, за да сме убедени коя е причината да бъде построен манастир точно на остров Св. Иван до Созопол.

Факт:

Знаете ли, че намерените кости в пещера "Козарника"- край Белоградчик са на  1 600 000 г ?

Статията е предназначена единствено www.ydara.com
M.Boyo

 22.11.2013 година