„Добро утро, северoамериканци!“ И ний да заприличаме с нещо на онази велика нация. (За тези, които отварят страниците на вестника по-късно, да сменят поздрава на следобеден!)
Ей, да ви кажа, велика нация са тез американци. Знам, че има готови да спорят и сигурно ще ме съборят по някои теми, обаче в една съм бетон. В спора за толерантността на американското общество към различните племенни раси. Да пресметнем колко нации са се омешали в Америката.

Сигурна съм, няма да има липсващ антропологичен човеко-млекопитаещ вид... е, може да липсва някой от онези земоизчезващи племена из необитаемите амазонски джунгли – гурау и подобни... обаче нищо не се знае. Щом вече някой ги е открил на картата, нищо чудно утре
на Кенеди аеропорт да чуеш „Уехууу, как си, бледолики?“
 
Та живеят си мирно и кротко американските ни съседи по континент. Е, малко се посбиваха навремето, та даже и се поубиваха... ама сега за наказание на лошите са си сътворили закон... за дискриминацията. И нали ние сме си винаги по сравненията - „Виж бе, тиквеник, съседът как готви и пере на жена си!“, та и аз да не остана по-назад.


Пък ний, европейците... аааа, ние сме по-цивилизовани, c пo-старата култура (то май още малко и ний, българите, ще се окичим с титлата най-старите), с по-големи традиции. Много, много сме по-цивилизовани, по-културни, по-наисторени от американците... Туй френска кухня, туй Шели, Шекспир, Шанел, Достоевски, туй пеницилин, печатарски букви, де-що се сетите из историята - туй веднага ви лъха на Европата. Наистина има и неща, за които американците ни изпревариха - като туй за обединението, амааа, здраве да е, ще наваксаме.


Там американците ни биха по всичко: по голове, по точки, по сетове... Оправили са езиковото си недоразумение, деленето на щатовете, паричните единици... Ние...
ние, Европата, току бухнем някоя бомба из Косово, Русията, Ирландията, Турцията, Испанията... Още делим парчета земя и убиваме хора заради това тоз парцел да не е кръстен Югославия, ами например Дедойцовото ниве.

Да не казвам, че бомбите, туй и баба го знае... има и други едни такива – изтънчени, тихи, скърцащозъби войни, каквито ние тук в Марбея водим. Групирани, прегрупирани, временно присъединили се наблюдатели и фенове. Нищо че „А утрините тук са тихи!“. Иначе навсякъде из райското градче ще чуете само едно ''Тенкюююююю'', украсено с 32 щастливи зъба (да живее зъбопластиката!), греещи от радост, щастие и преливащи от удоволствие. Обаче ако останеш по-дълго на масата, ще усетиш, че хората, които се страхуват, започват да мразят и тогава историята вади услужливо стари призраци от килера. А страха тук на килограми го продават. Страх от новото, страх от неизвестното, страх от по-богатите, страх от образованите европейци, страх от по-добрите стоки.


Светът, който се е юрнал в Испания заради тези 340 слънчеви дни, плаши иберийците и... и идва омразата. Ей затова испанците мразят всички стъпили на тяхна земя. Французите пък мразят англичаните (те са си приятелчета и се познават и си воюват още от 100-годишната война), англичаните мразят германците (ние пак кобургите си ги тачим от време оно), турците мразят руснаците (без жените), източноевропейците мразят всички източноевропейци (българите мразят само българите... ей, пак в нещо бихме рекорда по уникалност.) Обаче всички заедно ние тук мразим испанците. То е обаче защото те мразят нас. Изобщо голямо мразене пада тук. Не че си личи, де. Нали ви казвам, ние тук от „Тенкююююю“ не можем се разминем и от 32 щастливо усмихнати зъба, прикачени към него.


Та ей тук, в това общо обединение, сме изпреварили европейските политици. И ви казвам, такова крепко обединение, единомислие и една такава зъбато-усмихната война тук, здраве да е. Всяка една нация си е отделила обособена територия и тук-таме някое недоразумение шава из чуждоговорящите земи. И тъй като, както историята учи, и нас ни очаква същото – френско, английско, скандинавско нашествие... та ето каква ще е родната картинката след 5 - 6 години.


Варна и големите панелни градове ще си останат български. Изобщо не вярвам, че средностатистическият англичанин ще се жертва да изхаби пенсията си нейде из панелките. Нали се сещате: Моят дом е моята крепост. Пък то панелката, ако е крепост, то тогава аз съм Кристина Агилера. (Ееее, красива е сега, де!) В по-голямата си част български ще останат и познатите ни досега курорти Златни пясъци, Дружба, Боровец. Дори и да има граждани на света, сега накупили няколко имотчета там, много скоро те ще ги препродадат. Северно от Варна и планинските местности, незамърсени със строителство, ще живеят бъдещите чуждо-български граждани.


Така е тук. Световниците са се обединили и построили къщурки из необитаемите местенца и всичко необходимо – супермаркети, кафета, ресторанти, бръснарници... В Lidl се чува предимно германска реч, така и българо-руска. Испанците са в Merkadona както българите и братушките с нас. Островяните (англичаните) - в Ла Канада, също ние и руснаците. Скандинавците в техните си (е, там ние не сме. Много е скъпо. Много им е висок стандартът. Намериха си нефт норвежите и от москвич минаха на мерцедес). Та само ние си нямаме нито територия, нито маркет, нито клубче. Даже е модерно да кажеш „Аз не ща да познавам много много българите тука“.


Почти не се сещам англичанка на следобедния си чай (в английско кафе) да се хвали с испанския си коафьор. Още по-въпиещо това звучи за испанката (испанеца). Тя по-добре ще умре рошава, отколкото да даде парите си на неиспанец. А туй косата и маникюрът за испанката са нещо като футбола за мъжа й.

Обаче остана открит един много важен въпрос. Въпросът със защитата на мойта си (демек, частна) собственост. Веднага се сещам да поставя въпроса на конкурсно изпитание. Кого защитава испанската полиция?


Йеееееееес, разбира се, само испанците. Както ви разказвах преди: Дан Браун ряпа да яде. Испанският полицай си е мъж отвсякъде и да ви кажа, едни такива ужасно възпитани мъжкари (дето мойта приятелка викаше: „Те най-красивите мъже тук са само полицаи и пожарникари“.) Добре, туй добре, обаче вече няколко пъти чувам как полицията отказва да се меси в спорове между испанци и световници.


Нооооо само ако оплакващият се е не-гражданин на Испания. Хайде, другият случай пак на конкурсно начало. Как реагира полицията, ако оплакващият се е испанец? Йес. Долита на секундата. И нали вече се досещате - световниците започват да си създават собствена охранителна организация.


Е, това е адски нормално. Когато държавата не може да те защити или защитата идва след 3, 4, 5 години отлежаване (като добрите вина) по съдебните зали и заплащане 10 пъти по-голямо от обезщетението, идва частният сектор.
Не се безпокойте, войни тук няма и скоро няма да има (освен ако испанците още се туткат с нахлуващите емигранти от Мароко, щото те басма не цепят никому и казват, че из Севиля има райони, където дори и полицията не смее да стъпи).
Та такива ми ти работи тук, из Марбеята. Има и добри, има и лоши неща. Но така е навсякъде по света. Раят още не е открит на земята. Тенкююю за вниманието!:):):)

Милена Марева
за вестник „Народно дело“
22 януари 2008г.

Марбея, Испания