владетел? Имало ли е папски заговор против Калоян? Искате да знаете защо всички български исторически летописи са били унищожавани или укрити? Ето ви например ЕДНА от възможните причини: всичко около смъртта на великия български цар Калоян, пленяването и убийството на латинския император Балдуин, сквернитеВъзтановка на образа на цар Калоян слухове за изневярата на калояновата жена ту с Балдуин, ту с Борил и уж „нейн“ заговор за убийството му са ИЗМИСЛИЦА.

ПРИЧИНИ?
- За да се скрият следите, мотивите и имената на истинските извършители и подбудители за убийството на Калоян и Балдуин. Защото дори и сянка на съмнение върху тези имена ще унищожи не само тях, но и цяла една институция.  

- За да се омаловажи и осмее могъществото и величието на една силна личност като Калоян, победил за първи път в световната история великите божии воини - рицарската армия и не само това, но и пленил техния предводител - латинския император Балдуин.

- За да се унищожи силна България, намираща се на едно от най-стратегическите места в Европа – сухоземните търговски пътища от Йерусалим и Византия към Европа, и достъпа до проходите, както и морските пътища от Венеция и Дубровник към Азия или пътя на коприната.

- За да се унищожи богомилството - българската ерес, разпростираща се не само върху обикновените хора, но и аристокрацията, дори духовенството в Европа и застрашаваща абсолютната власт на римокатолическата църква, а това означава и намаляване на паричните й приходи (освен от огромни данъци и църковни налози, папската власт имала огромен доход и от своеобразен рекет над властниците и богатите, наречен “индулгенции” – всички богати били длъжни да изкупуват греховете си с пари, като предоставят злато на папата). 

Кой е бил НЕ физическият убиец, а организаторът? Този, който е имал възможността и е получилПапа Инокентий III най-голяма полза от смъртта на Калоян, и това безусловно е била римокатолическата църква и нейният ръководител папа Инокентий III, въпреки ширещото се мнение за византийски заговор. Кой друг е имал такава вопиюща необходимост от смъртта на Калоян, но и възможност да извърши деянието? Възможно ли е да са намесени византийските аристократи? А българските? А защо не и унгарският крал Емерих?! Каква е била ролята на българският патриарх в заговора? Нека се разровим из историческите документи и факти.


За българските царе, за победите им, за тяхното могъщество и значение за света до нас са достигнали съвсем малко на брой български свидетелства, всичко, което знаем и научаваме, е от летописите на техните врагове. Това е един от най-големите парадокси в световната история!

Заради поголовното унищожаване на всичко, което дори и с най-малък намек е могло да даде национално самочувствие и идентичност на българския народ, да подскаже за победите му, за силата и величието на българската държава, за вековната й култура, родината на всички останали цивилизации, с цел да държат този народ в робско подчинение, всичко – езически храмове, дворци, църкви, летописи, произведения на изкуството е било целенасочено унищожавано, систематически издирвано и скривано или просто приписвано като заслуга на друга цивилизация. И ако някой се съмнява, че това не е проработило, нека си спомни думите на великия български книжовник само няколко века по-късно: “О, неразумний юроде, поради що се срамиш да се наречеш българин?“

Съвсем целенасочено и като по нареждане, първата задача на всеки завоевател, преминал през земите ни, е била да пренесе (или изгори) в земите си всяка ценна книжнина, до която се е добирал, всичко, което е давало сведения за величината на България и което е могло да се използва за пренаписването на историята, като се припишат българските постижения на нечий друг маловажен народ – Османската империя, римската, гръцката вселенска патриаршия, Ватикана, руски и английски благородници и генерали и дори български предатели...

Така за един от големите титани на България -  император Калоян, можем да научим единствено от писанията на неговите врази и сразените от Калоян грабители в битките.

Днес ние можем да възстановим събитията по малкото оцелели или дадени ни да видим писанияОткъс от хрониката на Жофроа дьо Вилардуен от ватиканската кореспонденция между Калоян и папа Инокентий III, хрониките на френския рицар Жофроа дьо Вилардюен (участник в битката при Одрин), Роберт дьо Клари обикновен рицар, участник в събитията, и други, повечето преразказани в много по-късен период и поради това съмнителни като достоверност факти. Но както ще забележите, точно папската кореспонденция между цар Калоян и папа Инокентий III - точно няколко от писмата с най-голямо значение, които биха разкрили заговора и заговорниците в последващите събития, както и ролята на унгарския крал... тези и точно тези писма липсват! Нехайство... или просто умисъл?

И всякакви доводи за загубването им звучат като опит за прикриване на следи, но също и за една бъдеща компроматна борба. Ако това не би било вярно, защо им е нужно на Ватикана и до днес да крият книги и документи в таен ватикански архив?

... Средновековието, XII век, вече няколко кръстоносни похода са прекосили Европа и по пътя им се лее кръвта на невинните жертви, грабежи, брутални насилвания, палежи, убийства... всичко изпречващо се по пътя им и имащо стойност се заграбва и унищожава и всичко това в името на една иначе човеколюбива цел – възвръщане на християнските земи в Йерусалим и налагане на христовото учение. Дали Бог е искал разрушаването и ограбването на християнските градове, църквите и храмовете на Зара и Константинопол? Дали е бил съгласен в негово име да се ограбват и избиват християните по пътя на божия поход? Надали!

Ето един само откъс от преминаването на кръстоносците през българските земи
Алберт Аквенски:
“... но оплячкосали всичко без мярка и без смисъл, като задигали на българите и на гърците стоката им без никаква замяна, грабили добитъка и птиците, и, което е срамно да се каже за християнски народ, ядели ги през четиридесетницата по време на постите. Те дори разбили в гореказаните селища и градове пред очите на толкова голямо множество молитвените домове на благочестивия император поради желанието да вземат нещата, които били скрити в тях. СъщоПревземането на Константинопол от кръстоносците страшно е да се каже, един от паразитите отсякъл безбожно гърдите на една жена, която се защитавала.“ (р.560 - 14)

Било е време на жестокост. Време на дивашка алчност. Време на убийства, заговори, битки и предателства. Време, в което довчерашният ти приятел е днешният ти враг, заклелият се съюзник става най-страшния предател, царски бащи ослепяват синовете си, майки погубват децата си и брата - братоубийства... всичко в името на парите и властта!

Било  е време на един от най-възловите моменти на европейската история  - разединението на църквата, падането на Константинопол, разрушаването, избиването на населението му и неговата кончина в резултат на Четвъртия кръстоносен поход и създаването на Латинската империя.

Било е и едно от най-трудните времена и за България, толкова жестоко и несигурно, че днес, от разстоянието и мъдростта на годините, можем да кажем, че при един по-слаб държавник България от тези години насам нямаше да я има. Подобно Византия.

За живота на Калоян има няколко легенди, четиридесет писма и няколко документа от вражескиЦар Калоян 1197 - 1207 летописци – неговото убийство, пленяването на император Балдуин, величавата му победа над кръстоносците, възвръщането на старите български граници от Първото българско царство... все от думи на чуждите завоеватели и все няколко ред

Макар и даващи някаква представа за блестящия ум, съобразителност, дипломация и
световното значение на Калоян като блестящ държавник и родолюбец, за желанието и борбата му за една силна и могъща България – тези вражески документи няма как да отразят истинно и подобаващо.

Днес ние не знаем защо и с каква цел е бил държан в плен император Балдуин, защото би било обида към интелигентността на Калоян да смятаме, че пленникът е бил държан около година само заради тщеславието на българския цар, имало ли е заговор против царя, бил ли е Калоян богомил и заради това ли е бил убит... А това е важно, за да знаем какво е клеймото на събитията, случили по онова време.

Все пак проучвайки и малкото останали исторически документи, можем да стигнем до изводи колкото изненадващи, толкова и неочаквани.

Нека се опитаме да разтълкуваме следните събития:
1. Кой би  имал възможностите и способността да организира заговор за убийството на Калоян? Балдуин? Българската царица Анна (Анисия) куманката? Брат й Манастър?  Търновските боляри ? Византийците? Папата?

2. Бил ли е Калоян богомил?

3. Кой е имал най-голяма полза от убийството на император Калоян?

4. Убит ли е Балдуин I Фландърски на бойното поле или е пленен? Кой е убил Балдуин I Фландърски? (Правилно е да се каже Бодуен, но името Балдуин вече е придобило гражданственост)

5. С каква цел е бил държан в плен император Балдуин I Фландърски? С цел откуп? С цел заменянето му срещу връщане на български земи ? Като гарант за латинско признаване на българската държава? Като гаранция в спора за българските земи с унгарския крал Емерих II?


ЧАСТ ПЪРВА

1. Кой би  имал възможностите и способността да организира заговор за убийството на Калоян? Кои са възможните участници в заговора? Балдуин? Българската царица Анна (Анисия) куманката? Брат й Манастър?  Търновските боляри ? Византийците? Папата?

- Папа Инокентий  III

Много се е изписало относно кореспонденцията между Калоян и папа Инокентий III. Набляга се на се признанието на папата за знатния царски произход на Калоян, уважението му към българския владетел, ласкателните слова... Изтъква се блестящата дипломатическа победа, INNOCENZO IIIкоято цар Калоян извоюва за България. Което безспорно е така.

Искрен ли е бил обаче папата? Щял ли е да се примири с един ставащ все по-силен и независим владетел, покровителстващ богомилската ерес, или точно обратното - имал е много по-тайни и смъртоносни планове?

Възможно ли е било той, най-зловещият и кървав папа в историята, най-отявленият гонител на богомилската ерес, точно той, който започнал борба за унищожаване й, организирал и благословил Албигойския поход срещу катарите еретици, създал Инквизицията (като институция подчинена на Ватикана) точно с тази цел -  да изкорени ереста, но и да си присвои богатствата им, унищожил и ограбил цялата област Лангедог заедно с населението, да е хранил приятелски чувства и щял ли е да позволи на българския цар Калоян – приятел и съюзник с богомилите, сам женен за езичничка, да продължава своя успешен поход за превръщането на България в една от най-могъщите страни в Европа, а с това и диктуваща своите условия на останалите държави? Вярвал ли е папата, че Калоян ще се подчини безпрекословно на папската власт? Без съмнение - не!

 
Какво всъщност се крие под тихите води на дипломацията?

Нека първо накратко прегледаме историческите данни за двамата големи играчи на бойното поле на Европа, за да разберем какви дела са ги вдъхновявали и какви биха били подбудите им в политическата дипломация, развила се помежду им.

Справка:
Кой е бил Инокентий III?

Джовани Лотарио Конти, граф Ди Сени е известен на света с името папа Инокентий ІІІ (1160- 1216)
По единодушната оценка, дори и от неговите най-сериозни критици и опоненти, той е бил с изключителна ерудиция, задълбочени юридически познания, дарба да теоретизира, дипломатически умения и решителност. Но също така папа Инокентий III е признат за един от най-кървавите папи заради организирания от него Албигойски поход срещи богомилите-катари във Франция и Детския кръстоносен поход, а така също и IV кръстоносен поход, в който били избити хиляди християни във Византия, а по-късно и в Тракия.

Получил теологическо образование в Париж при Пиер Корбьойски и бил подготвен по каноническо право в Болоня при Угочино Ферарски. На двадесет и една години е каноник в „Свети Петър” в Рим, десет години по-късно става кардинал. На 08.01.1198г. е избран за папа.
 Единодушната оценка за него е, че е бил най-силният и влиятелен папа.

За неговото отношение обаче към хората говори един трактат, преведен и на български, чието пълно заглавие е „За презрението към света и за нищожността на людската направа” (Библ. Christiana,С.,1992), написан в най-ранните му години. Несъмнено бъдещият към онзи момент папа не е имал никакви илюзии за земния живот и за съвременниците си.

Познавал е  отлично не само конфликтите в източната и западната църква, но и започващите да набират сила най-опасни идеи според католицизма: възраждането в немската и италианската историопис след ХІ век светска концепция за „Вечния Рим”,  дуалистичните учения на ересите, теорията за „Тримата измамници” (Мойсей, Христос, Мохамед), създадена
през ХІІ век в средите на Парижкия университет и други  антицърковни учения.

 Опирайки се от точната си ориентация в съвременните му борби за надмощие, главата на Римокатолическата църква Инокентий III успешно се възползва от властолюбивите интереси и амбиции на светските владетели. Той налага волята си и утвърждава  в Германия, успява да отнеме автономията на град Рим, да подчини на влиянието си целия Апенинския полуостров, в Дания, Полша и други страни. Кралете на Франция, Англия, Португалия и Арагон признават върховната му власт и му се подчиняват безпрекословно.

Инокентий III започва да налага осъществяването на идеята си – световно господство на католицизма. Установява участие на папата при избора на император, а благословията, короноването и инвеститурата му са в ръцете на папата и са окончателни от негово име.


Освен ловък и опитен дипломат, Инокентий ІІІ има и теоретичен принос към дипломацията. Редица изследователи го сочат като автор на концепцията за суверенитета на посланиците, разработена в декрета му “Per venerabilem”, в който обосновава прилагането на основните принципи на държавния суверенитет.

Една от първите задачи след ръкополагането за папа през 1198 г. е Инокентий III да се справи с богомилската-катарска ерес. Той разпраща проповедници да върнат разколниците към общение с Рим, но опитите му претърпяват неуспех.

Тези от тях, които продължават да поддържат катарството, са отлъчени от църквата. В Средновековието и по-късните времена отлъчването от църквата е било възприемано като едно от най-тежките наказания – крепостните селяни са били освободени от задълженията си към феодала и от плащането на данъци към него.

Когато дипломатическите опити на папа Инокентий III да сломи катарството не срещат успех и не само това, ами се откривало дори сред висши католически сановници като някои епископи, това вбесява папската власт, което довежда и до следващите кървави събития – Албигойския кръстоносен поход.

Поводът е намерен - убийството на папския легат Пиер дьо Кастелно? И папа Инокентий III обявява кръстоносен поход срещу Лангедок. Наградата, която папата предлага на всеки френски благородник, готов да участва в похода, е огромна – това са земите на катарите като фиефи (награда за верноподаничество). 

В Албигойския кръстоносен поход са избити над 1 000 000 човека, сринати са цели селища, богатствата на крепостите разграбени, а тези, които не желаели да се откажат от вярата си, били подложени на перверзни изтезания и изгаряне на клада.
За кръвожадността на масовите избивания, без значение на това каква е вярата на населението, от страна на папските пратеници - кръстоносците, е останало знаменателното изречение на папския легат Арнолд Амалрик как да различат католиците от еретиците.
Когато го питат “Как ще разпознаем, кой са еретици?“, той казва: “Caedite eos! Novit enim Dominus qui sunt eius“
“Убивайте всички! Господ ще познае своите!“.

За същински основоположник на Инквизицията се приема папа Инокентий ІІІ, който през 1204 г. възложил на монашеския Орден на цистерцианците да поеме борбата срещу албигойците.  Една от най-срамните папски институции, опетнила се с кръвта на хиляди невинни християни.
Може да ви се стори и странно, но Инквизицията съществува до 17 век в протестантските държави и до 19 век - в останалите европейски страни.

В началото на новото хилядолетие  Йоан Павел II папа Йоан Павел II да поднесе официално извиненията на Римо-католическата църква за извършените в миналото несправедливи изтезания и за неправомерно погубените животи през периода на Инквизицията.
През 20 век делата на Инквизицията преминават към една от конгрегациите на Римската курия - "Конгрегация за учението на вярата".

И така, под благовидния предлог да обедини Европа в лоното на католицизма и с главна цел да подчини Източната православна църква на католицизма, папа Инокентий III организира три от най-кръвожадните ХРИСТИЯНСКИ кръстоносни похода, които всъщност избиват ХРИСТИЯНИ.


СПРАВКА НА КРЪСТОНОСНИТЕ ПОХОДИ ПО ВРЕМЕТО НА ПАПА ИНОКЕНТИЙ III:

- Четвърти кръстоносен поход (1202-1204)Кръстоносците обсаждат Константинопол четвъртия поход

- Албигойски кръстоносен поход (1209-1215)
Наречен по името на река Алби, наречен от някои специалисти Албигойски войни, приключили след прекъсвания окончателно през 1229 г) за безпощадна разправа с богомилите-катари.

Един от най-кървавите и дълги походи срещу катарите, албигойците и всички свободолюбиви Политическа карта на Окситания-Лангедокхора, презрително назовани еретици, хора, нежелаещи диктата на потъналата в лукс и разврат католическа религия. Избити са около 1 000 000 (един милион!) хора по време на многобройните походи срещу въстания и протести.
Избиват и разоряват богатите градове на Лангедог, най-богатата област в миналото и най-бедната сега.
Тук е важно да се отбележи, че тамплиерите не участват в този поход. Те се държат настрана, вероятно защото искат да се бият само с неверниците, а не срещу други християни.


- Детският кръстоносен поход (1212 г.)

детският кръстоносен поход на френските деца през юни и втори детски кръстоносен поход на германските деца през август
Смята се, че избухване на стария религиозен плам довело до събиране на 50 000 деца от Франция и Германия през 1212 г., а папа Инокентий III взел това за знак свише, че възрастните кръстоносци били безполезни и единствено децата ще успеят да освободят Божи гроб. Хитри корабопритежатели предлагат да прекарат детското войнство в Египет.

Тъй като предишните 4 кръстоносни похода не били успешни, плъзнал слухът, че Светите земи ще бъдат освободени от деца, чисти същества без никакви грехове и пороци. И децата от Германия и Франция (най-вече), подтиквани от желанието да участват във военни действия и да спечелят слава, тръгнали на Кръстоносен поход към Светите Земи. „Светият отец“ в Рим и пръста не си помръдва да предотврати позорното безумие. Той само се съгласява да даде на децата отсрочка на техния кръстоносен обет, докато станат пълнолетни.

В крайна сметка нито едно от децата не достигнало Светите земи, защото тези, които не умрели "Детски кръстоносен поход“, гравюра от Гюстав Дореот глад по време на пътуването, били продадени в робство. Предварително уговорени за продажба от венецианците и натоварени като стока по корабите. В харемите преди този поход е потънал също така и кръстоносният поход на монахините.
Между другото, по това време търговията с бели роби удря голям пик. Развиват я арабите и най-вече Алморавидите и Алмохадите в Мароко. Има данни за хиляди отмъкнати от крайбрежията или заловени от арабски и берберски пирати по бреговете на Англия и Пиринеите и продадени в робство на юг.

По време на първия кръстоносен поход започват гоненията срещу евреите, като целта е била да се съберат средства за военните походи към светите земи. Богатствата им били конфискувани в името на държавата и църквата, често просто били ограбвани от рицарите, а след това избивани или заставяни да напуснат родните си места.

През 1204 г. пак папа Инокентий III изразява пред краля на Франция недоволството си от практиката на евреите в Европа, за  да си осигурят поне някаква защита, те се опитвали да създадат образци за заемни договори. Папата се възмущава и от прекомерната толерантност на краля на Франция към еврейските общности, които са по-малко ограбвани там, отколкото другаде, и често дотолкова богати, та да допуснат грешката да построят прекалено красиви синагоги: „Дотам стига безочието им (срам ни е да говорим за това), че евреите в Сенс са издигнали край една стара църква твърде по-висока от църквата нова синагога, в която служат според еврейския ритуал. И вършат това не както преди да бъдат прогонени от кралството, сиреч сдържано, а с голяма врява, без дори да им хрумне да внимават да не смущават по-светите церемонии, които стават в съседната им църква.“
------------



ТОВА ЛИ Е СЪЩИЯТ ПАПА ОТ ПИСМАТА ДО ЦАР КАЛОЯН ПРЕЗ ПЕРИОДА 1199 ДО 1207 Г.?
Да, делата му нямат нищо общо с добре шлифованите и ласкаещи ухото думи.

И отново да си зададем същите въпроси:
Могъл ли е Инокентий III да приеме съществуване до границите на Латинската империя, на пътя към Европа, в един от най-стратегическите райони към проливите, морските и сухоземни търговските пътища, на един ставащ все по-могъщ и авторитетен владетел, възвърнал огромни територии на страната си и продължаващ да присъединява нови, който толерира богомилите и дори в съюз с тях, превзема важни градове и прогонва кръстоносците от там?

Възможно ли е било папа Инокентий III да допусне една страна, приютяваща и подпомагаща богомилската ерес, да съществува, след като вече знаем за неговите действия срещу еретиците?

Би ли гледал спокойно един владетел, за който интересите на страната му стоят пред Бог? А ако в случай, че не приеме налозите и данъците като твърде обременяващи за страната му, отхвърли католицизма и приеме богомилската ерес... ако вече не е?

Надали!

За целта, която папа Инокентий III си е поставил - световно господство на римокатолическата църква, един прикрит православен цар като Калоян е бил пречка и е трябвало да се премахне, подобно на православния Византион.

- Унгарският крал Емерих

Възможно е било да е бил запознат, както се намеква в кореспонденцията му с папата, но организатор – едва ли! Явно е бил своенравен, нестабилен и капризен, както личи от писмата разменени между него и папа  Инокентий III писана в края на 1204 г..

От тях можем да изградим макар и бегло образа на заклетия враг на Калоян, както самият унгарски крал пише в писмата си до папата обяснявайки, че е задържал папския пратеник Лъв през есента на 1204 г.  поради негови (на Емерих) териториални претенции към България и възмущение, че Калоян е щял да бъде коронован за цар на българи и власи.

От  отговорите на папата в писмата си до Емерих, обаче е съвсем ясно кой дърпа конците, кой се подчинява и кой е господарят. (ЛИБИ III Писма № 27, 28, 29, 30) Също така съвсем ясно е, че папа Инокентий има план и относно териториалните претенции на унгарския крал и най вече относно Калоян. На Емерих му е дадено категорично да  разбере, че той (Емерих) трябва да се подчини и да не пречи на папските планове.

Случайно или не, след няколко месеца - някъде след средата на 1205 г., цар Калоян потушава заговор в Търново.

Според Никита Хониат веднага след голямата победа над кръстоносците през 1205 г. срещу българския цар имало бунт в Търново, който той потушил със страшни казни и новоизнамерени видове смърт.

- Възможен ли е заговор на търновските боляри начело на Борил?

1. Един такъв заговор би получил потвърждение, ако Борил беше променил линията на българската политика, но той продължава именно тази на Калоян. Едва след две години, през 1209 г. Борил променя тази политика и се съюзява с латинците чрез свързване с брак на Second Bulgarian Empire 1185-11961дъщерята на Калоян с  латинския император Анри (брат на Балдуин и латински император), а по-късно и чрез своето бракосъчетаване с племенница на латинския император Анри (брат на Балдуин и латински император).

2. А това, че се разделя с първата си съпруга, вдовицата на Калоян, за да вземе латинска принцеса, говори, че политическото значение на първия брак е изчерпано. Следователно не може да се смята, че единствената законна връзка на Борил с трона е вдовицата на Калоян. В такъв случай Борил  не е узурпатор или поне не стои зад някакъв заговор.

3. Още Калоян е "прередил" на трона синовете на брат си Асен или Йоан I Асен (1186-1196), при това като цар, а не като регент, което е странно, предвид пълното подражание на византийските институции във Второто българско царство. Но Калоян не издига своя собствен син Витлеем за престолонаследник, а го изпраща далеч от България (няма документи, но се предполага, че е незаконен син). Дали само за да запази наследството за бъдещия Йоан II Асен и Александър, тогава още деца? Няма как да знаем. Във всеки случай никой от тях също не е обявен за престолонаследник.
Възможно е Калоян и Борил да са се възцарили по обичая на сениоратното наследяване - тронът се поема от най-възрастния жив член на династията, а не непременно от сина на покойния владетел.

4. Хаосът, настъпилата суматоха и борбата за престола в Търново след убийството на Калоян, династичната борба между Борил, братът на Борил Стрез и техният братовчед Алексий Слав (децата на Иван Асен I - Иван Асен II и Александър били малолетни) също говорят, че не е имало предварително обмислен план за действие, какъвто неминуемо би съществувал в случай на заговор от българските боляри. Женитбата на Борил с вдовицата на Калоян може да се разглежда по-скоро като успешен ход, отколкото като заговор. Но пък тук идва моментът със съгласието на търновския архиепископ Василий, който е трябвало да даде разрешението.

5. Все пак, защо му е на Борил да организира заговор за убийство, без преди това да се погрижи да отстрани равните нему претенденти за престола, за да си гарантира титлата? А виждаме, че това не е сторено. При двама други претенденти властта не му е била гарантирана. Няма причини Борил да не е съзнавал последиците, да не е разбирал ситуацията или случайно да му е хрумнало да убие Калоян. Борил не би имал друг мотив за извършването на този заговор, освен по-бързото постигане на властта, само че тази власт не му била гарантирана.

6. Не е логично сам да се поставиш в ситуация, която вместо да гарантира положението ти, го подкопава, оронва авторитета ти и намалява шансовете ти, както наистина се е случило.

7. Слухът за това, че Борил е Калояновият убиец, уронил престижа му на един от равните помежду си претенденти. Това сериозно подкопало авторитета му, както и самата царска власт. Започналото  разпокъсване на държавата и болярския сепаратизъм е като последица от този слух. За Борил вече било много трудно или по-скоро почти невъзможно да стабилизира властта.
 
Кой печели от един слаб държавник като Борил на българския престол и преднамерено опетнената му репутация?

От установяването на Борил на българския престол най-големи ползи имали латините, унгарците, сърбите и съвсем минимални византийците. Войните за завземане на български територии бил открит - на българския трон се възкачил човек с отслабен авторитет, което засилило феодални размирици, отслабили и разпокъсали българското царство.

По време на управлението на Борил  България губи големи части от Тракия, Източните и Западни Родопи, Македония, Белград и Браничево и Западните покрайнини.

Въпреки, че в началото на управлението си  е следвал политиката на цар Калоян ситуацията се е била променила. Предварително намразен, с опетнено име от слуха, че той бил убиецът на чичо си, без болярска подкрепа Борил не успял да е справи и с другите претенденти за трона, което довело до отцепването на големи територии от страната.

След победата на Борил, Стрез избягал в днешна Сърбия и се наложил над западните български предели, установявайки се в Просек при сръбския жупан Стефан Неман. Другият претендент Алексий Слав през последните месеци на 1207 г. вероятно провел няколко сражения с Борил, но загубил и потърсил помощ от императора на Латинската империя Анри. Императорът го оженил за дъщеря си и му дал титлата деспот през 1208 г. След смъртта на съпругата си той бил самостоятелен владетел и самодържец на дадените му територии в Западните Родопи и управлява успешно около 20 години.

Дори и фактът, че през втория период в управлението му той променя коренно политиката си и въпреки че почти всички съседи на България през този период станали негови съюзници, това не променило положението на България. 

Събитията, които следват подсказват, че организатор не е бил Борил. Точно обратното, Борил е потърпевшият. В източниците посочващи, че Борил е наследил престола не се споменава за узурпиране. Георги Акрополит и Теодор Скутариот пишат, че Борил просто наследил властта, без в това да има какъвто и да е намек за узурпация или въобще за насилие.

- Заговор на търновския архиепископ Василий?

1. Съществуват два смущаващи момента около личността на търновския архиепископ:
-Писмото на папа Инокентий, с което той настоява Васили да му съдейства. Става въпрос за писмо на папа Инокентий III до Калоян, настояване на папата за сключване на примирие с латинците и освобождаване на пленения Балдуин. Тези редове, както и няколкото запазени писма между двамата, подсказват за преголямо доверие и увереност в лоялността на Василий. Балдуиновата кула в Търново, не е била затвор на Балдуин I Фландърски

Писмо №35
“Писано е до (Василий), търновски архиепископ, примат на българи и власи, и той да го посъветва усърдно и да го склони към това“.
ЛИБИ III Писмо №35 

Няма запазен документ за отговора на Василий до папа Инокентий, поради което не можем да знаем какво е било отношението на търновския патриарх към Калоян.

2. Но, друг един факт буди неловко подозрение – в съборния Синодник на цар Борил (1212 г.) не е споменато името на архиепископ Василий, нито на папа Инокентий!!! Няма изразен нито пиетет към папа Инокентий III, който формално е върховен отценачалник на Българската църква, стоящ над тогавашния примас, архиепископ Василий Търновски (1204-1227(?)? Към 1211, нито към Василий!
В годината, когато е издаден Синодикът, Инокентий и Василий са живи, а и двамата отсъстват от текста. Вярно е, че текстът и на двата запазени ръкописа на Синодика е късен и има непълноти, но все пак името на самия цар Борил, това на Калоян и на неговата съпруга Анна (Анисия), както и поменикът на българските царе и архиереи и до днес са запазени.
Прелюбопитно и твърде странно!

3. Като примас на папа Инокентий III и римокатолическата църква търновският архиепископ Василий не може да не е желал унищожаването на богомилската ерес, заплашваща върховенството на властта и господството на църквата и оттук подкрепата му за ватиканския папа и тогава няма как да не бил против религиозната търпимост на Калоян към ересите из българското царство.

Възможен ли е бил заговор на архиепископ Василий заедно с папа Инокентий? Ако - не, то поне е имало сътрудничество и подкрепа в посока и на двете страни.

- Заговор на Манастър?

Какъв би бил мотивът на Манастър да убие цар Калоян?
Сестра му не може да стане нещо повече от това, което е била тогава – българска царица. За какво повече? Точно обратно – тя би загубила всичко. Самият Манастър не може да стане цар на България, тъй като той е куманин. Най-високият таван, който може да има той, вече си го има – пръв военноначалник на българската войска.

Красноречив е фактът, че след убийството на цар Калоян, Иван и Александър били спасени от своя учител-наставник, който заедно с охраната заминал с тях първо при куманите, а после в Галичкото руско княжество.
Според сведенията от Джагфар тарихи калояновият син също бил спасен от куманския войвода Кабан (Коча,Манас) веднага след гибелта на баща му (според други твърдения, Василий или Кумански воин (наричани още кипчаци, половци - потомци на древните скити) 11 векВитлеем (каквото и да е било името на калояновия син) е останал в Рим)

Този факт показва, че верните на Калоян хора са имали доверие в куманите и ни най-малко не са се страхували, че Манастър би могъл да е предател и е имал поддръжници сред куманите.

Във връзка с въпроса къде е бил отведен Иван Асен II със своя брат, срв. И. Дуйчев, Приноси към историята на Ивана Асеня II, София, 1943 г., стр. 152. Авторът счита, че първоначално Иван Асен II наистина е бил отведен при куманите, а впоследствие (не веднага през 1207 г.) е намерил прибежище в Галичкото руско княжество. По него време той е бил, както приема И. Дуйчев, на около 11-12 години.

Относно неговото изчезване след убийството (името му повече не се споменава). Възможно е да се е страхувал от отмъщение, тук като са плъзнали слухове, че той е извършителят, а е възможно и да е бил отвлечен и убит в суматохата, за да бъде набеден за убийството, но е факт, че той изчезва и никой повече не чува за него. И всъщност къде е заминал?

Манастар няма никакъв мотив за убийството на Калоян. Точно обратното - той би загубил и, както историята показва, губи всичко. 

- Участвала ли е жената на Калоян, куманката Анна (Анисия)?

(Името на царицата не е засвидетелствано в изворите. Има основания да се допуска, че с оглед на женитбата й с цар Калоян тя приема християнството и номинанта Анна. Имената, с които е станала известна - като Целгуба, Зибасни в арабски летопис и др., не са достоверни)

Крайно време е да дадем заслужено уважение и почит към една свята българска царица, още повече, че слухът за нейната уж изневяра дължим на един французин, който пък разказва думите на фландърски свещеник – и двамата предполагаемо недолюбващи България.

Единственото известие за съпружеския живот на българското царско семейство оставя Алберих (първата половина на XIII в.). Около 1241 г. френският монах оповестява разказа на един фландърски свещеник, който твърдял, че е посетил Търновград:

„Той именно разправял, че съпругата на Йоаниций (Калоян), докато мъжът й се намирал на Цар Калояндруго място, изпратила на латинския император Бодуен I (Балдуин Фландърски) в затвора любовно писмо, предлагайки му да го освободи от пленничество, ако пожелае да я вземе за съпруга и да я отведе със себе си в Константинопол. Когато императорът отблъснал това предложение и не му обърнал никакво внимание, тя се оплакала на мъжа си, че императорът се опитал да я прелъсти и й обещал да я отведе със себе си в Константинопол и да я короняса за императрица, ако го освободи от пленничество. И така, късно през една нощ, когато Йоаниций бил пиян, наредил да доведат императора и да го убият“.
Самият Алберих пристъпва към сюжета с уговорката „не предавам потвърдени данни“.

Най-малкото, което можем да се запитаме е, на какъв език са общували? Латински, френски? Както самият Калоян пише на папата:

“Нека бъдат дадени по нейна повеля да научат в училището латинско писмо, защото тук нямаме граматици, които могат да превеждат писмата, които ни изпращате. И когато те се изучат, нека бъдат върнати при моето царство“(ЛИБИ т III Писмо №32)

Справка:
Най-вероятно за преводач при кореспонденцията на Калоян с папата е  бил използван грък. Дуйчев (Преписката, стр. 82) предполага, че преводът от гръцки на латински език е бил извършен от бриндизийския архиепископ Доминик.
Сложните преводи от български на гръцки, а после от гръцки на латински, показват, че действително в царската канцелария е имало недостиг на хора, познаващи латинската грамотност. Поради това и латинският език трудно е можел да бъде научен в Търново. Дали обаче единствената цел, с която двете момчета са били изпратени в Рим, е било изучаването на латинския език, няма сигурен източник, от който да узнаем.

И още би ли убил пленника си Калоян, поради изневяра на съпругата си, а би съхранил нейният живот, вместо най-малкото да я изпрати в манастир?

Константин Иречек ( въпреки, че е  оспорван като достоверен историк) констатира, че разказът „много напомня библейската история на Йосиф с жената на Петефрий (Потифар)“. Не е нужно да бъде търсен отговор дори на най-закономерния въпрос - на какъв език „куманката“ се обръща, при това писмено, към затворника, щом даже в дворцовата канцелария никой не владее латински или френски, както личи от кореспонденцията на цар Калоян и на Василий с папа Инокентий III (ЛИБИ III стр. 359 и 360 Писма №. 32 и 33).

Доказателства за подобно деяние няма. Много повече – няма и логика! Защото българската господарка носи короната на проспериращо царство, на първенстваща държавна формация в Европейския изток, съпруга е на победителя на ромеи, латини, сърби, унгарци и майка на престолонаследника, докато Бодуен I е разгромен,  унизен, окован, обречен. Ако някой е без корона и може да бленува престола в Константинопол, това може да е затворникът.

Много по-късно един самозванец, обявил се за самия латински император Балдуин, отшелник от графство Ено, Фландрия, двайсетина години след смъртта на Бодуен I   съчинителства „как чрез посредничеството на някакво момиче, на което бил обещал да се ожени за него, успял да избяга от затвора на българския крал“. Не е изключено информаторът на Алберих да възпроизвежда тази или подобна мистификация на друг самозванец.

Явно не става въпрос за роман на царицата с императора, а  реакция на отмъстителност и  коварство и оклеветяване! Крайно време е да бъдат изчистени твърденията за морална нечистота и духовна нищета на българската господарка, които уронват нейната чест и памет като съпруга на един от най-великите български царе.

Гнусни са и всички подозрения за съучастие на царицата в съзаклятие за ликвидирането на нейния съпруг и квалификациите от рода на „от всички добродетели тя най-малко ценяла съпружеската вярност“. Долни са и клеветите, че тя бързала да се бракосъчетае едва ли не веднага след като цар Калоян издъхва и в тази прибързаност се съзира знак за умисъл, съпричастие и вина на двамата за предполагаемото убийство на държавния глава.

Историята мълчи за човешката драма зад кулисите на събитията, но наш дълг е да възстановим образа на една българска владетелка, чийто девичество скрепява и гарантира военното и политическо сътрудничество и гарантира важна боева подкрепа за българското царство. Насила зачернена като монахиня в най-хубавата си възраст.

Справка:
За да разберем по-добре безпочвените клевети, ще разгледаме Синодикът на Българската православна църква като ориентир за отношенията в първото семейство на България.

Според средновековната норма вдовицата не е имала право на друг брак, докато не изтече пълна година от смъртта на съпруга й. При нарушаване на задължителния траур тя е била лишавана от наследствени права и от дяла от имуществото на покойния й мъж. Това показва, че бракът на овдовялата царица с Борил може да бъде осъществен най-рано през есента на 1208 г.
Съгласно канона женитби между родственици по сватовство до VI степен, каквито са царицата и Борил, не се допускат и не се благославят, ала не се знае с положителност дали тази забрана не отпада след прекратяването на брака, който ги е сродил, както се получава с кончината на цар Калоян. Напълно е възможно брачноправната забрана да е преодоляна по презумпцията „поради необходимост“, тоест в полза на интересите на държавното управление.

Едва ли царицата се омъжва за сестриника на покойния й съпруг под напора на лични чувства. Тя е политическа фигура. Не сантименти, а кауза, интереси и обществени фактори моделират избора и цялостното й поведение. Зад нея на първо място е унаследяването на цар Калоян, която трябва да продължи общият им син, а настоящето я провокира и задължава с отговорностите на владетелка и майка.

Макар да не е известно точно как е бил разплетен управленският възел след смъртта на цар Калоян, изтъкнатото предоставя основания да се предполага, че позициите на Борил са го представили като естествен настойник на малолетния син на вуйчо му и фактически управител на царството.

Във Византия за подобни случаи са предвидени няколко решения, предпочитанието към някое, от които зависи от силната личност и могъществото на действащите лица, както и от подреждането на различните сили в двореца и в столицата: определяне на настойничество от представители на висшите обществени слоеве; упражняване на властта от майката императрица самостоятелно или със специална комисия, посочена от покойния василевс или от първите граждани на Константинопол, както и от конкретен настоятел, избран приживе от предишния император.

За единствено законен Църквата счита първият брак, а вторият допуска по необходимост, но след изтърпяването на определени запрещения (епитимия). Патриарх Евтимий поучава, че на второбрачните свещеникът дава „подходяща епитимия, която им се полага – на едни две години, на други една, на трети и по-малко, на всеки един според силата му, и така ги присъединява към верните“.

- Византийски заговор

Едно такова твърдение има разбира се основания и потвърждения в историята. През целия този период сме свидетели на динамиката на съюзи и предателства от страна на византийците. Още повече, че византийците са имали своя основателен страх от българските владетели. Отказът на Калоян в края на 1203 г. да признае върховенството на Византия - искане, отправено от иметоИсак II Ангел/ IsaacII Ange на Алексий IV след възшествието му на 1 август, не може да не е довел до напрежение между двете страни

Все пак вторият опит на гръцката аристокрация от Тракия се увенчава с успех и на молбата им за помощ към българския владетел ромеите се заклели да почитат Калоян за свой император и господар, ако им помогне да се освободят от угнетителите си. Споразумението било скрепено с договор – цар Калоян обещал помощ и се заклел тържествено да се грижи за ромеите като за собствени поданици – така бил сключен мирен договор в началото на 1205 г.

Жофроа дьо Вилардуен:
„И те [ромеите] тайно взеха пратеници от всичките градове на страната и ги изпратиха при Йоанис [Калоян], който беше крал на Влахии и България, който беше воювал с тях и постоянноИсак II Ангел воюваше: и те му известиха, че ще го обявят за император и че всички ще му се подчинят, и че ще убият всички франки. И те ще му се закълнат, че ще му се подчиняват като на свой господар, а той ще им се закълне, че ще ги управлява като своите поданици...". Или ако трябва да се разтълкува този текст, представителите на ромейската аристокрация се съгласили да признаят Калоян за василевс на българи и ромеи и да започнат война срещу Латинската империя.

През последващите две години обаче вече се оформила опозиция на гръцката аристокрация, която била обезпокоена от засилващото се влияние на българския владетел. Ето защо Калоян трябвало да извърши няколко похода към градовете Одрин и Димотика в Южна Тракия, за да пресече надигащата се опасност.

След победата над латинците и присъединяването на Тракия, гърците прекратили съюза си с Калоян и през 1206 г., което няма начин да не е вбесило българския владетел.

Към 1206 г. срещу Калоян съществувала оформена вече опозиция на гръцката аристокрация, която била обезпокоена от засилващото се влияние на българския владетел. Ето защо Калоян трябвало да извърши няколко похода към градовете Одрин и Димотика в Южна Тракия, за да пресече надигащата се опасност.

Защо обаче не е бил византийски заговорът, както е общоприето да се смята? Първо - византийците не биха пропуснали да се похвалят и даже на всеослушания да обявят и героитизират постъпката си. Второ – византийците не биха си послужили  с една толкова непривичен за тях мотив – наказанието на св. Димитър, което е много по-характерен папски прийом и трето – в характерния си стил по-скоро биха отсекли главата на Калоян, отколкото той да бъде прободен с меч.

Относно предположенията, че е възможно цар Калоян да е починал от естествена смърт предизвикана от стара травма, шансовете да се случи това са безкрайно малки, така както Калоян е бил във великолепно здраве и боен дух. Твърде удобна би била една такава кончина за враговете му, точно в нощта преди битката за Солун.

/От скелета на цар Калоян, който бе открит при разкопки през 1972 г. в търновската църква „Св.Мощите костите на цар Калоян 40 мъченици“ , разбираме, че той е бил тежко ранен в главата. Раната е била зараснала, но му е причинявала силни болки, тъй като костици са докосвали мозъка при определени движения и е твърде възможно да е умрял именно от това. Всички описани симптоми обаче не говорят за такава възможност. По-правдоподобно звучи тезата  за отравяне, но тогава остава предумисъла за  убийство)

Бил ли е наясно цар Калоян с папските намерения? Вероятно да. И това се вижда от неговите писма – предпазливи, изчаквателни, на места силно подозрителни, но прями. Можем само да предполагаме, че именно с цел да следи по-отблизо папските дела Калоян изпраща в Рим, след коронацията и унията с папата сина си и сина на свещеника Константин (Василии и Витлеем - от писмото не се разбира кой е син на царя) .
ЛИБИ писмо №32 и 33 от ноември 1204 г.

И така на полето на дипломацията се изправят двама могъщи воини. Единият провежда тайните си заговори от трона на папския дворец, другият кален в битки и сурови изпитания мъж на бойното поле. И двамата преследват свои цели и се стремят да извлекат максимална полза от един бъдещ съюз.

Започва голямата игра за погубването на Калоян и България.

Кореспонденцията межди папа Инокентий ІІІ и цар Калоян
Всички писма вижте тук:http://www.promacedonia.org/libi/3/index.html

ЧАСТ ВТОРА

2. Бил ли е Калоян богомил?
Дори и да е приемал или да е харесвал богомилското учение, а всички негови действия говорят за това – толерантност към учението им (кръстоносците дори се оплакват с писмо до папата, че Калоян е превърнал държавата в приют за ереста), съюз и подкрепа от бан Кулин крал на Босна, царството на богомилите и съюз с богомилите при превземането на Пловдив, Калоян, както ще покаже животът му, е бил ДЪРЖАВНИК.

За Калоян е било повече от ясно, че една богомилска църква само ще утежни още повечеПатриаршеската катедрала Св. Възнесение Господне участта и съпротивата срещу България и особено след процеса и изгарянето през 1111 г.  в Константинопол на водача на богомилите Василий Врач и 12 негови ученици. Организиран от Алексий I Комнин (1081-1118) и вселенски патриарх (Цариградският патриарх) и след започналите гонения на катарите във Франция под напора на папа Инокентий III.

За българския владетел е било важно българите да бъдат обединени от призната и силна църква и за момента това е била католическата. 

Според тази уния българската православна църква се изменяла към католическа и попадала под властта на папата. Само, че нямаме данни това реално да се отразило на българската църква, освен, че за нейн глава бил назначен примас. Точно обратното.

При  управлението на Калоян в българските църкви са пренесени мощите на много православни светци. По този начин той събирал сила и закрила за българския народ.
Той внесъл в Търново мощите на св. Иларион Мъгленски (за тях Патриарх Евтимий през ХІV век пише жития) и по всяка вероятност е изграден манастирът “Велика Лавра“, станал по-късно известен като “Св. 40 мъченици“. Калоян насърчава и съдейства за строежа и украсата на православни църкви и манастири – издигната е патриаршеската църква "Св Възнесение“ на Царевец, в която са положени мощите на св. Михаи от Помука, Михаил Воин (на него Патриарх Евтимий посвещава похвално слово). Също така и по нареждане на царя са пренесени мощите на св. Йоан Поливотски, св. Филомея и вероятно св. Гавраил Лесновски в Търново.

Калоян е бил изключително религиозно толерантен, нещо абсолютно противоречащо на световните амбиции на папата.

За папа Инокентий III няма да е било никаква тайна, че за цар Калоян унията с католическата църква е само цел за укрепване и усилване на мощта на България.

Искане за собствена църковна инвеститура сигурно е било разчетено много точно от дипломат и теоретик от мащаба на папа Инокентий ІІІ. Навярно е прозирал съвсем ясно намерението на българския цар да извоюва самостоятелност и високо положение на Търновската църква, долавящо се и в открито изразеното му отношение към архиепископ Василий като глава „на цялата българска земя и на всеобщата света и велика църква на Търново и велик човек на моето царство.”

Но също така би било обида за интелекта му да сметнем, че не е бил наясно относно преголямата толерантност на Калоян към всички останали религии и най-вече богомилската ерес.

Една интересна хипотеза за връзките на цар Калоян с богомилите е вероятно неговото бягство от Константинопол.

Кой би могъл да организира извеждането на младия брат на българските царе Асен и Петър, от силно укрепената и пазена от страшната византийска, тайна полиция заложникът на мира между България и Византийя? Калоян е бил вероятно най-зорко пазеният византийски пленник ?

Наивно би било да си мислим, че току-що освободила се българска държава е имала ресурсите и възможностите да преведе Калоян от византийската столица, през цяла Тракия до българската граница.

Но братята му Асен и Петър са имали силни поддръжници в лицето на богомилите, които вземат дейно участие във възраждането на Второто българско царство. Богомилите в отделните държави, както знаем са имали силни връзки помежду си и едно такова бягство е било възможно да бъде организирано от тях, например с босненски търговски кораб, принадлежащ на богомил от Босна. Възможно е заради тази си помощ за бъдещия български цар да се обясни и подкрепата, която те имат в негово лице. Но това разбира се са само предположения. Така или иначе факт е, че по времето на неговото царуване богомилите не са били преследвани и гонени.

ИМАЛО ЛИ Е ПАПСКИ ЗАГОВОР?

За никого не е тайна интригите, заговорите, подмолните игри и мистериозни кончини на папи и хора с твърде много папски тайни и в миналото, и сега във ватиканския двор. Нека си припомним една от най-известните от тях - унищожението на ордена на Храма и дата 13 октомври 1307г. След само година по-късно на 22 юли 1306г. заговорът се повтаря, този път срещу евреите.

Най-влиятелният човек, имащ преки ползи от унищожаването на българския император Калоян, имащ и възможностти и средства да осъществи този план, това е римокатолическия папа Инокентий III. Силни съмнения за това разкриват дори и малкото отворени за обществен прочит ватикански документи,.

Ако Папа Инокентий е имал някакви илюзии и очаквания в началото относно Калоян като предан негов сюзерен и поддръжник, то съюзът със селджукските турци, както пише император Хенри, брат на Балдуин I в писмо до папа Инокентий III на 5 юни 1205 г. (ЛИБИ, t III писмо№36), окончателно ги е разбила. Няма съмнения, че България за цар Калоян е имала първостепенна роля, преди всичко друго, включително и папата, и религиите въобще. Трябва да е бил бесен  папа Инокентий III от този съюз с мюсюлмани! Трябва да е бил твърдо решен да се справи с император Калоян покровител на езичници, богомили, православни и на мюсюлмани!

Тогава за папата е било абсолютно ясно, че Калоян е трябвало да бъде отстранен. Точно за това говорят малкото писма, достигнали до нас. Къде са другите? От Ватикана твърдят, че не са запазени.

БИЛИ ЛИ СА КОДИРАНИ ПАПСКИТЕ ПИСМА? СЪС СИГУРНОСТ! Самите пратеници също са пренасяли устни указания (както самият Анри, брат на Балдуин пише в писмото си №36 до Папа Инокентий III. Мозайка от старата базилика Свети Петърпапата ), така, че много от истинските лица и фактите на заговора ще ни убегнат, но дори и в малкото показани ни писма има достатъчно теми за размисъл.

Виж също статията: Шифър, тайни кодове и тайнописи/ Шифърът на Калоян

Всъщност още от самото начало на папската кореспонденция, в която странно НЕ са се запазили много от писмата и все най-възловите, ще се забележат някои смущаващи моменти.

(курсивът в писмата е за подчертаване на важността на смисъла в изреченията)

В едно от най-знаковите писма - № 23, ще видите, че във всички глави на писмото папата (5 на брой) странно настойчиво уверява унгарския крал Емерих за бъдеща помощ при раздаването на едно бъдещо правосъдие срещу Калоян в териториалния спор между тях.

Макар, че има и заплаха към Емерих да се подчини на замисъла на папата, тя по-скоро внушава подчинение, за да не навреди на замисления план - надделяват уверенията и успокоенията за изгода на унгарския крал Емерих II в борбата му с Калоян.


- Писмо № 29
Преди 15 септември 1204 г. (много преди коронацията на Калоян)

Папа Инокентий III отговаря на оплакванията на унгарския крал Емерих II относно коронясването за цар на Калоян (самото писмо на Емерих не II  е запазено) и неговите териториални претенции към Калоян.
откъс

„Макар наистина нашите предшественици да са се старали да обичат и да почитат с някаква особена любов между другите католически крале твоите предци, стараейки се съгласно с бога да им помагат във всякаква нужда...“

“Колко много апостолическият престол се е погрижил да помогне и на тебе около началото на царуването ти, което наистина бе не малко разбъркано, поради несъгласието на мнозина...“

“По това да знаеш напълно сигурно, че за нас е твърде тежко всяко нападение, което се извършва срещу теб несправедливо и в твоя вреда, и че ние ще положим старание и плодотворен труд, за да ти се даде съответно удовлетворение“

“... без да се допитаме до тебе, така внезапно за цар толкова открития ти враг, това, за да говорим, без да спорим, ДОНЯКЪДЕ все пак не е така, тъй като ти не знаеш истината по това.“ (става въпрос за завзетите от цар Калоян обратно български земи от Първото Българско царство)

Най-интересна е цитираната от Инокентий притча на Соломон от IV глава на писмото:

“...НАПРАЗНО СЕ ХВЪРЛЯ МРЕЖА ПРЕД ОЧИТЕ НА ПТИЦИТЕ („Защото напразно се простира мрежа пред очите, на каквито да било птици“ Соломон 1:17), ако не трябваше да отговарям на онова, което ти поиска молително с писмото си, а именно или да се откажем напълно от намерението да ГО коронясаме, или да забравим това, докато стане възможно разногласията между вас да се приключат със съд“

“Ако ли случайно се боиш да не би, след като получи короната, внезапно издигнат, да стане по-надменен, ти трябва да знаеш сигурно, че той не би спечелил толкова от добре нагласената измама, КОЛКОТО БИ ИЗГУБИЛ, АКО ЗЛОУПОТРЕБИ С ДОВЕРИЕТО. И НИЕ ТИ КАЗВАМЕ ПО-МАЛКО, ЗА ДА МОЖЕШ ДА РАЗБЕРЕШ ТИ САМИЯТ ПОВЕЧЕ“

В пета глава на писмото папата папа Инокентий дава обещание за обезвъзмездяване на унгарския крал във връзка с разрушаването и ограбването на Зара и отново заплахи към Калоян в случай на неподчинение на един бъдещ съд относно земите, завзети от Калоян.

„По същия начин би бил наказан и споменатият Йоаница, ако след получаването на короната би отказал да се подчини на решението или ПРИСЪДАТА на нашия посланик относно разногласието, което съществува между вас, и най-новото му деяние би станало по-долно от предишното, а най-новата му грешка – по-лоша от предишната. Понеже обаче, колкото и да обичаме често споменавания Йоаница, все пак теб обичаме несравнимо повече, ние, както се надяваме, НАМЕРИХМЕ ПОДХОДЯЩ НАЧИН, ПО КОЙТО БИ ТРЯБВАЛО ДА СЕ ПОГРИЖИМ ЗА ТВОЯТА ЧЕСТ И ПРАВО, КАКТО МОЖЕШ ДА СЕ ОСВЕДОМИШ ОТ ПИСМОТО, КОЕТО ИЗПРАЩАМЕ ОТНОСНО ТОЗИ НАЧИН (отново това писмо липсва - бел.ред). Затова ние молим по-настойчиво и напомняме на кралската ти светлост, отдавайки слава на бога и почит на нас, да не пречиш на разпространението на християнската вяра нито на разширението на (властта) на апостолическия престол, чието РЕШЕНИЕ ТИ ЩЕ ПОЧУВСТВАШ БЕЗ СЪМНЕНИЕ КАТО ПЛОДОТВОРНО“

--------------

Друго знаково писмо е писмото № 36. В него, освен настойчивите молби за помощ на латинския император Анри към папата, на няколко пъти има един злокобен и тайнствен пасаж в края на писмото, който звучи брутално, като план за убийството на Калоян. При прочитането внимателно на писмото, то събужда подозрения, че е кодирано, но за да се разбере това трябва да се прегледа автентичния оригинал.

Снимка: Факсимиле от преписка с папа Инокентий ІІІ, съдържаща формулата - Калоян, цар на българи и власи

- ПИСМО № 36
От 5 юни 1205 г.

Братът на император Хенри съобщава на папа Инокентий III, че българите са пленили императорФаксимиле от преписка с папа Инокентий ІІІ съдържаща формулата -Калоян цар на българи и власи Балдуин

“После, след като господарят на власите( Калоян -бел.ред), когото и гърците извикали, но тайно, за да може повече да навреди, чул, че латинците са обсадили с толкова малко хора споменатия град, този влах Йоаница внезапно се нахвърлил върху нашите“

“... можете да ни се притечете на помощ. Простряни в пълно смирение в краката на ваше бащинство, ние молим със сълзи, с най-голяма настойчивост на молбите...“


“... а освен това благородния мъж Н(икола) де Маин и Йоан Блио. Ние молим и искаме да благоволите да им окажете безсъмнено и сигурно доверие в това, което ще съобщят на ваше апостоличество за тази работа, и за да приложите вашия съвет и помощ, както намерите, че е полезно за църквата и цялото християнство, а СЪЩО И ЗА ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА МОЯ ГОСПОДАР И БРАТ, КОЙТО СЕ ПРОЯВЯВАШЕ И СМЯТАШЕ НАВСЯКЪДЕ ЗА ВАШ ПРЕДАН ВОЙНИК.“
-----

- ПИСМО №37
В странното писмо номер 37, единственото писмо, което е толкова кратко, е отговорът на папата и е точно от три изречения. И звучи повече като потвърждение за действие за изпълнение на плана на Хенри, отколкото призив за помирение с Калоян... особено като вече знаем всичко до тук.

- ПИСМО №38
От 11 декември 1206 г.

Папата подканя всички кръстоносци да помогнат на император Хенри във войната му с Влаха (както вече нарича Калоян)

Писмото, което е достигнало до нас (възможно да има и предходни), с което всъщност папа Инокентий обявява негласно война на Калоян.

“... константинополски император, завърши последния си ден във ВРАЖЕСКИ ЗАТВОР, начело на империята единодушно и с общо съгласие бе издигнат брат му, прелюбимият в Христа наш син  Хенрих. И понеже той, който и преди възцаряването си бе излизал ПОБЕДОНОСНО ПРОТИВ ТЯХ, ЧЕСТО ПЕЧЕЛИ ПОБЕДИ КАКТО ПРОТИВ (пропуснато е името на Калоян - бел.ред) ВЛАХА, така след това, и ПРОТИВ ДРУГИТЕ ВРАГОВЕ НА ИМПЕРИЯТА, вие трябва твърдо да се надявате, че когато спасителният вятър ви тласне към ония части, при вашето влизане ще затреперят и ония, които обитават пределите на империята, и вие лесно ще подчините чуждите народи за послушание към разпятието.“
-------------


Писмо №39 е писано след горното папско писмо призив до всички кръстоносци за война срещу Калоян. В него папата настоява Калоян да сключи мир с латинците!!!  Забележете ласкателствата в папското писмо, след като вече го нарича Влаха в писмата си до Анри.


-  Писмо №39
От 25 май 1207 г.


“ До любимия в Христа наш син Калоян светлия цар на българите

...ти бе длъжен да припишеш предоставената ти от Господ победа не на своята храброст, но по-скоро да я отдадеш на греховете на тези, които заслужено паднаха...

И тъй, макар да си се възгордял в себе си поради споменатата победа повече, отколкото трябва, все пак, понеже те обичаме както прелюбим в христа син с искрена в Господ обич, желаейки ти спасение и мир...

И тъй, ние напомняме на твоя царска сияйност и те поощряваме в Господа, като ти поръчваме с апостолическо писмо да сключиш и спазваш мир и примирие с прелюбимия ни син в Христа наш син Х(енрих), славния константинополски император и с другите пребиваващи в империята Романия латинци.“

Инокентий ІІІ е информиран за двете специални пратеничества на българския цар през първата половина на 1204 г. до баронския съвет на кръстоносците с предложения за мир, който са отхвърлени не само надменно, но и с последвала заплаха за война срещу България.

И не Калоян е бил той този, който е желаел война с кръстоносците и римокатолическата църква и това са факти неоспорими в историята. И двата пъти отговорът е бил презрителен и надменен. За Калоян е нямало съмнение, че рано или късно новите завоеватели на Константинопол ще нападнат България. За това съвсем категорично пише “Делата на папа Инокентий“ III CXIII

Из “Делата на папа Инокентий“ III CXIII

”А гореказаният Йоаница или Калоян, цар на българите и власите, отговори, че след като чул заТъкан от гроба на Калоян в църквата Св. Четиридесет мъченици превземането на Константинопло, бил изпратил и писмо до латинците, за да сключи с тях мир, но те му отговорили най-надменно, като му казали, че не ще има мир с него, ако не върне земята, принадлежаща на Константинополската империя, в която бил нахлул с насилие. На това той отговорил, че тази земя той притежавал по-справедливо, отколкото те Константинопол. Защото той си възвърнал земята, която неговите деди били загубили, а те са завладели Константинопол, който ни най-малко не им принадлежал. Освен това самият той бил получил законно царската корона от върховния първосвещеник. А този, които се наричал константинополски василевс, без основание си бил присвоил самоволно императорската корона. Затова под едно знаме, което получил от блажения Петър, украсено с неговите ключове, той се сражавал уверено срещу тези, които носели на раменете си лъжливи кръстове. И ТЪЙ ПРЕДИЗВИКАН ОТ ЛАТИНЦИТЕ, ТОЙ БИЛ ПРИНУДЕН ДА СЕ ЗАЩИТАВА СРЕЩУ ТЯХ“.


Съвсем очевидно е било за цар Калоян, че  тази позиция на новите владетели на Византион е предвещавала военен сблъсък за заграбване на българските територии. Обвързването му с Рим чрез папската уния съвсем очевидно не била достатъчна за запазването на мира. 

Имало ли е папски заговор? Всички косвени материали сочат именно това. И нека си припомним само един от случаите на папско вмешателство в светските дела на държавите - свалянето от престола и заточението на английския крал Джеймс II (Джеймс VII, крал на шотландците), който 300 години преди днешната свобода на вероизповеданията в Англия се осмелява да издаде на 4 април 1687 г. Декларация за свободата на съвестта. В която се изповядва идеала на религиозната толерантност и свобода за всеки. резултатът не закъснял - само след малко повече от година Джеймс II  е приниден да избяга във Франция. И нито смелостта му в битките срещу враговете на Англия - Франция и Фландрия, както и възраждането на британския военоморски флот са могли да го спасят от католическото духовенство. Генерално цялата средновековна история на държавите е белязана с папски преврати и интриги за сваланято и много често обезглавяването на неудобните крале.

ЧАСТ ТРЕТА
3. Кой е имал най-голяма полза от убийството на Калоян?

Нека видим, какво се случва в международен план след смъртта на Калоян и кой придобива най-голямо разширение на границите си.

- Латинската империя получава един слаб съсед в лицето на Борил.  Много скоро той губи всички земи завоювани от Асеновци. Военните му походи са окачествявани нерядко като неуспешни и катастрофални, като водят до отслабване на българската войска и икономически изтощават България. Калоянова България, която с много кръв е успяла да си възвърне Тракия, при Борил загубва повечето свои придобивки.

- България губи цяла Тракия, Източните и Западни Родопи, Македония, Белград и Браничево и Западните покрайнини. /Борил губи Пловдив, Просек, Мелник, Скадър(Шкодра), цяла Македония и Тракия. Алексий Слав и Стреж се откъсват от царството.

-  Българският цар Борил, макар отначало да следва политиката на Калоян, през втория си период на управление става покорен васал на латинците, след като дава дъщерята на Калоян за жена на латинския император Анри (1213 г.), а след година праща в манастир жена си Анна (Анисия), вдовицата на Калоян, и сам се омъжва за племенницата на Анри, което с нищо не променя съдбата на България.

- Унгарският крал Емерих заграбва отново българските земи Белград, Браничево и Ниш
През 1213 г. Борил успява да се справи с един бунт на кумански вождове във Видинската област с помощта на унгарски войски. В отплата за оказаната помощ той отстъпва на маджарите Белградската и Браничевската област. По-късно губи и Ниш.

- България все още неукрепнала има едно трудно десетилетия – разединена, изтерзана, окървавена. 

- Католическата църква остава водеща до връщането й в лоното на православието през 1235 г., но има някой католически нововъведения, които остават в сила до залеза на Второто българско царство през 1211 г. (Кирил Петков)


- Борил най-вероятно по внушение и нареждане на папа Инокентий III започва гонения за унищожаването на богомилите.
(По същото време е започнал и албигойският кръстоносен поход, свикан от папа Инокентий III 1209 – 1215 г.)

На 11 февруари 1211 г. Борил, следвайки съветите на папа Инокентий III, подкрепян от Църквата, свиква в Търново голям събор, за да се занимае с тяхното учение и да го осъди. На събора присъстват всички архиереи, свещеници и монаси, както и всички боляри и голямо множество от простолюдието.

Председателства самият цар, облечен в най-тържествените си одежди, и той лично води разследването на докараните пред събора богомили. В продължителен спор между него и еретиците, който завършва с това, че възгледите им са отхвърлени и анатемосани.

След завършване на събора по нареждане на Борил е преведен на български език гръцкият Синодик в неделята на православието от 843 г., в който се съдържали изложения и анатеми срещу различни по-стари ереси, разпространявани във Византия. В преведения на български Синодик е прибавена специална глава, в която се излагат и проклинат схващанията на богомилството. Т. нар. Борилов синодик е един от най-важните извори за историята около възстановяването на българската държава.

Проф. Златарски
“Издадена била заповед да се изловят по цялото царство всички проповедници и по-видните привърженици на лъжливото учение. На 11 февруари 1211 г. царят свикал „събор” от духовни лица и боляри в Търново. От заловените някои се отрекли от изповяданото от тях учение; упоритите били наказани според църковните закони и над богомилското учение тържествено била произнесена анатема. Освен това по заповед на царя бил преведен от гръцки на славянски език „синодикът” - сборник на законите против богомилите.

Крал Стефан в биографията на баща си Неманя нарича Борил мъчител, „чиято душа се радва, като пролива кръвта на своя народ той е избил безбройно много други хора, като че ли е искал с това да унищожи земята и морето” (гл. XXII). С това навярно се намеква за кървавото избиване на богомилите. Стефан изобщо дава не особено добри отзиви за Борил. “

ЧАСТ ЧЕТВЪРТА
4. Убит ли е Балдуин I Фландърски  на бойното поле или е пленен? Кой е убил Балдуин?

Въпреки съмненията, че Балдуин е бил убит на бойното поле, писмото на Калоян до папата и Анри (брат на Балдуин) сочат, че латинският император наистина е бил пленен, както и други високопоставени рицари и отведени като пленници в Търново.

Със сигурност Балдуин не е бил убит на бойното поле, бил е пленен и вероятно това пленничество е продължило около година. Доказателство за това е:

1. Изчаква се около една година докато Анри е провъзгласен за император на мястото на брат си.

Братът на Балдуин I Фландърски – Анри е заел латинския престол след пленяването на Балдуин на 14.04.1205г. като „moderator imperii” т.е бил е регент, едва след една година, на 20 август 1206 г., след като се научава, че Балдуин е починал, брат му Анри е провъзгласен за латински император.

2. Писмото на Калоян до папата

Тъй като самото писмо на Калоян до папата липсва, единственото достоверно сведение, което намираме е от попълнената на липсващите писма папска кореспонденция. (ЛИБИ т III Делата на папа Инокентий III - CVIII)

“... обаче той не може да освободи казания император по негов съвет и по поръка на върховния първосвещеник, понеже той бил платил дължимото на плътта, когато се намирал в затвора“

Един кратък, сдържан отговор, който може да означава много неща, включително и изненада, неувереност и съмнения какво всъщност се е случило.
Реакцията към съобщението явно не е била бурна, съпроводена с клетви и обиди към българския цар, както би се очаквало, ако Балдуин е действително е убит от Калоян, въпреки папското настояване за освобождаването на пленника. Тази странно спокойна реакция и мълчанието по това действие на всички исторически летописци достигнали до нас, може да говори само за едно – Балдуин не е убит от Калоян!

Какви биха били политическите изгоди за Калоян от една екзекуция? Никаква!  Риск от скъсване с Рим, изгода за унгарците и възкачване на Анри на императорския трон, който е  далеч по-талантливия и способен брат в семейството.

Калоян не би спечелил нищо с убийството на Балдуин, освен това и не би се посрамил пред Печат на Балдуин Фландърскисъгражданите си с едно такова унизяващо го убийство на вързан мъж.

Но тогава остава мистерията – възможно ли е да е било Балдуин да е отровен... дори отвлечен и убит някъде в пределите на България и това да е било премълчано, за да се запази авторитетът на българските стражи и сигурност? И всичко това да се е знаело от заинтересуваните лица? Защо? Вероятно защото Калоян  е държал латинския император с някаква по-голяма цел, отколкото неговото безсмислено убийство и то в затвора! Би било най-висша обида към този велик войн да се сражава с вързан пленник!


ЧАСТ ПЕТА

5. С каква цел е бил държан в плен император Балдуин I Фландърски? С цел откуп? С цел заменянето му срещу връщане на български земи ? Като гарант за латинско признаване на българската държава? Като гаранция в спора за българските земи с унгарския крал Емерих II?


Един от най-интересните въпроси е защо Калоян е държал в плен латинския император Болдуин?

Надали българският цар е целял да убие зпленения Балдуин в затвора.

Историята и животът на Калоян доказват, че българският владетел е бил изключително обмислящ и планиращ делата си, и хладнокръвен, когато е било необходимо да се спечели политическа придобивка за каузата на България. Та спомнете си, че първите папски пратеници са били задържани две години в Търново, преди Калоян да реши какъв ще е отговорът му на папското писмо!

Дори и да приемем, че е искал да покаже на българите пленения император, за да докаже превъзходството си над него,  според характера на Калоян би последвало –  искана гаранция за мира с латинците (самият Калоян е изпълнявал тази мисия две години в Константинопол, така че е запознат добре с етикета),  гаранция за справедливо разрешение на териториалния спор с унгарския крал.

Малка е вероятността Калоян да е искал откуп. Имаме пример с взетия заложник Мануил Камица, протостратор на византийската конница. Пленен от Иванко в близост до Стенимахос и изпратен в Търново при Калоян.  Алексий Ангел (византийския император по това време) обаче отказва да плати и тогава Добромир Хриз, който пък е зет на въпросния византиец плаща сериозен откуп за него. Съвсем основателно е да се смята, че Калоян е имал по-големи цели, отколкото откуп.

За това говори и фактът, че Балдуин е бил свободен да се разхожда из Търново и с него са се отнасяли добре, както пише брат му Анри до папата.

Забележителното в това писмо е, че Анри доказва, че е имало и други високопоставени пленници, както и че в търновската столица е имало латински шпиони – вероятно чужди търговци,

 ЛИБИ тIII Писмо № 36 от 5 юни 1205г.

“ Наистина ние не знаем кой са били заловени, кои убити. Все пак ние научихме от най-сигурни наши разузнавачи и от достоверни слухове, че моя господар император го държат здрав и жив. Същият Йоаниций, както твърдят, засега се отнася достатъчно почтително с него и с други някой, които и досега не можем да назовем определено с имена“

Има и някои интересни въпроси относно взаимоотношенията на Калоян с представителите на Латинската империя, а и на Ватикана. Първо, знаел ли е Калоян за силата на тамплиерите и влиянието им над Ватикана и европейските крале? Със сигурност - да.

Тъй като някои съвременни автори допускат контакти между българските богомили и тамплиерите, а и не е възможно да е нямало такива контакти още повече, че  папата е повел борба против ереста -  Калоян явно е бил съвсем наясно по този въпрос. И тогава можем да предположим, че затварянето на латинския император в "Балдуиновата кула" е вероятно свързано и с намерениято на Калоян да получи информация за тамплиерските документи, за степента на тяхното влияние във Франция и Европа. Кой знае? Решението му да тръгне против папските интереси и да разгроми "цветът на латинското рицарство", както възкликва летописецът Робер дьо Клари, очевидно не е случайност.

Дори и малкото запазени документи от онова славно време на царуването на император Калоян, убедително говорят за действителните, а не измислени от враговете му аргументи в потвърждение на тези хипотези.

Имало ли е папски заговор насочен да унищожи българския император Калоян? Със сигурност такъв е съществувал, остава ни да изчакаме Ватикана да открие напълно тайните си архиви и да допусне български историци до тях.

Световно признание за император Калоян
Средновековната българска империя през 1930 г. в Лондон излиза книгата на известния английски историк сър Стивън Рънсиман. Тя носи заглавието История на Първата Българска България при Калоянимперия.

Английският византолог Доналд Никъл окачествява император Калоян като приемник на цар-Симеоновата политика и му приписва мечтата да основе една византийско-българска православна империя . Особено отчетливо и ярко това изпъква, когато ромейската аристокрация в Тракия, а, както видяхме, също и в Епир и Тесалия през 1205 г. пожелала да го признае за василевс . Престижът му ще да е бил изключително на високо ниво, защото и впоследствие (през февруари 1207 г.) дори никейците отново потърсили съюза му.

По-късно по повод завладяването на Цариград в 1204 г по повод завладяването на Цариград в 1204 г. охридският архиепископ на цяла България Димитър Хоматиан бележи: „Властта на империята в Запада в този момент се бе съсредоточила в България. Там бе забегнал от Цариград и самият император: тогава и покойният цариградски патриарх Йоан Каматир отиде да преговаря с българския цар и патриарх. По това време бе съвсем естествено да се припознае тяхното ръководство, „тъй като хората бяха загубили надеждата, че ще се възстанови ромейската власт.”  Всичко това, разбира се, предпоставило възникването на българския съюз.
 
Безусловно император Калоян се наложил сред целия православен свят като най-могъщ владетел през своето време.  Нямало е владетел, който да не е изпитвал респект и който да не е бил побеждаван на бойното, а и на дипломатическото поле от император Калоян в тази епоха. При това той имал всички данни на предвидлив държавник и способен военачалник, за да наложи неоспорваната власт на държавата си в Югоизточна Европа.

2014-02-12 17:28:53 

Статията е предназначена единствено www.ydara.com

M. Boyo

 Мнение от форумите:

 Sanya Velichkova Gök:

Години наред ни разказват, че Калоян идва от гръцки „Кали Ян”т.е. Хубавия Иван. Това е поредната тъпотия, защото генезисът е Хало Ян, синът на Змея. Калоян е потомък на пряката кръвна линия между първите земни същества и пришълците от Космоса, нашите генни инженери, които са сътворили съвременния човек „по свой образ и подобие”. Следователно Калоян има чиста арийска кръв и правилно езотерично разбиране за Бог, създателят на Вселените – както при Богомилите.

Католическата Църква възниква и функционира до ден днешен като търговско дружество и най-големия бирник в онази част на света. Ватикана без много зор успя да изкриви и опорочи християнството и да го превърне в оръжие за унищожение и раздор. Иисус никога не е искал да му се кланяме като на Бог, още по-малко Мария. Така че изследването е много достоверно.

Няма как да не ни прави впечатление, че „богатият Запад” е католически, а „бедният Изток” е православен. Време е много хора да отворят очите си и да проумеят, че сме изкуствено разделени чрез религия, политически игри и партийни пристрастия. Тази матрица на живота е замислена като Рая на Вселената, но впоследствие е изградена върху парите и властта (щото едни други същности играя шах-мат), обаче вратата към Бога, Единствения създател на всичко и всички е винаги отворена!