често се мяркат натоварени до покрив коли, поели обратно към родината. Много от тях са загубили всичко - наполовина изплатени апартаменти, работа и дори малкото си спестявания. Други пък напротив - опънали са хавлийки, разложили са се по плажовете, доволно пийвайки коктейлите си из Ники бийч-а. Ний пък с Христина и малка стегната орда сподвижнички - две българки, една рускиня, една испанка и една холандка, опознаваме етажите на хузгадото (съда). Ама не че сме лошави хора и не че тя не си го знае, защото това й е работата - да развежда и превежда на нагазили лука българи. Всичкото това движение е заради Христининия мъж, дето му хрумнала идеята посред всичките тези жеги, насред туй плажно време, всред туй време разделно, тъй и тъй е безработен, дай да вземе да се развежда. Пък на испанеца му дай бърз ход в жегата, та да разберете защо вместо испанци съм ги нарекла манянци (маняна – утре).
Да знаете, в тези екстремно жежки температури всеки испанец си е сложил поне няколко маняни в джоба за в случай на недоразумението някой да ги разбърза. Дааам, помните, нали? Ако някой испанец (испанка) ти каже: „Дай да се срещнем в два на пощата“, спокойно можеш да залепиш към два и половина на срещата и пак се приготви да изчакаш някое и друго преместване на стрелките, докато видиш широко разгърнатата му в усмивка физиономия. Ако пък ти каже: „Сиии, пор супоесто, ама как бе, рааано сутринта пристигам“, чакай го най-рано към ранния следобед (ама пак не го гарантирам)... В случай пък че чуеш техникът да ти каже каменно твърдо и желязно уверено: „Маняяяна, сиии маняна“, само един Господ знае кога ще му дойде музата да смени кранчето на чешмата. Така си поживяваме ние тук на почина „маняна“ и даже кризата не е в състояние да изкриви перспективата.
Ама думата ми беше за мъките Христинини и развода й, който стана съвсем по испанскому протяжно-мъгливо разтеглен в светлото бъдеще, щото и третото дело го отложиха. Пък за кога? Не се знае. Абе маняна. Причината? Ла абогада (адвокатката) на ел маридо де Христина (мъжа на Христина) поиска психопреглед на цялото семейство. Смахната работа! Ама така и трябва, че то като гледам, нормални хора не останаха. Не знам защо така - дали от марихуаната, дето тук си мислят, че е билка, или от горещините, или пък заради свободата тук да се женят между роднини, но хората тотално са изперкали. В смешно-тъжната история на Христина пък са намесени и испанските семейни разбирания за чест и достойнство. Съпругът й се оказва хомосексуално ориентиран, ама да не ме разберете погрешно!
Нямам нищо против такива човешки нагласи, даже имам много приятели, гледащи на живота по този екстравагантно странен начин. Познавам тук и доста семейства, в които някой от двойката е гей. Друг е проблемът в Христининия случай. Хубаво, гей е човекът. Гей да бъде. Нищо лошо, обаче като основание за развода какво мислите обявява Хосето - съпругата му не изпълнявала задълженията си на жена. Още по-гадничкото е, че той скрил от съпругата си, че е хомосексуално ориентиран, и за капак отгоре - че изобщо и не помисля за продължение и увековечение на родословното си дърво.
Седем години живели, яли и пили и една къща делили, без Христина да се усъмни, че някак си нередно вървят нещата. Не че нямала съмнения - имала, все обаче си мислила, че причината да я избягва леглово половинката й била тя. Останала сама с разводен лист в ръката, в дълбок размисъл един ден се сеща да разрови семейния архив и... намира жената документ от предженитбената епоха на мъжа си, от съда. Съпругът й денунсира брат си, че му изкълчил кутрето (ахам, като ги напече слънцето, и за такива неща се денунсират испанците), а брат му пред съда заявява, че Хосето лъже, изкълчил си го на работата. И са се били, защото той бил против сватбата на брат си, тъй като Хосе е хомосексуалист и че се жени само защото семейството му ще го лиши от наследство. Черно на бяло с печат от съда.
Разбира Христина, че съпругът й се решава да си имат дете само заради заплахата на родителите си, че а няма дете, а няма наследство. Какво да ги правиш - нямали модерно виждане за живота родителите му, мислели си, че насила хубост става. Тъй си течал животът на семейството. Той де няколко години безработен, де няколко месеца отруден, без един ден падре Хосе да заведе отрочето си на градина, на кино, куклен театър, разходка. Христина без един ден отсъствие от службата, готвене и чистене и парите й на обща банкова сметка за изплащане на къщата, мебелите, ток, вода, храна и всичко житейско необходимо. Обаче най-смахнатото е, че това изобщо не интересува съда! Никой от отсъждащите не се интересува кой гей, кой не, кой крив, кой прав. Хората искат да знаят добра майка ли е жената и детето добре ли се възпитава.
По принцип в Испания при бракоразводни дела детето се отсъжда на майката. Единственото, което може да промени решението, е, ако майката е наркоманка или криминално проявена. Домът, колата и всички вещи остават за детето, всичко е в името на детето, за да има то всички условия да расте без проблеми. Няма скандали на кого е тази чиния и на кого да се отсъди онова ковьорче. Бащата просто си взима личните вещи и по живо, по здраво - ще се видим отново, когато детето завърши образование. Докато учи или следва един, два, три или колкото иска университета... докато учи, домът е за детето. След това отново съдът решава кой какво от имота ще получи. Смахната испанска история, но това с детето ми харесва. Някак си много човешко е. И с много мисъл и загриженост за децата.
16.06.2009 Милена Марева За вестник "Народно дело" |