петнайсети век са били рядкост. Появяват се горе-долу с падането на Константинопол и са част от поемането на императорски функции от страна на патриарха. Мраморните иконостаси съществуват още от времето на Константини наследяват преградите на античните гръцки храмове и театри. Високи до метър, разделят наоса от източната част, скиния в еврейските храмове, и дарохранителницата-опистодом в гръцките. Ниската олтарна преграда е по-стара, а иконостасната стена - от петнайсети-шестнайсети век.

Дървените иконостаси, които се появят след падането на Константинопол, епоха, когато дървотозащо тия змейове са в центъра на православните български иконостаси замества мрамора и гранита, и нарастването на иконостасите във височина, като стигат до тавана, което е руско влияние, превръщайки се във вътрешна източна стена. Та тези две особености - дървото и нарастването нагоре - стават действително след 15-16 век. Счита се, че в България, най-старият дървен иконостас е този в бачковския манастир, от 1640.


И още едно нововъведение след 1453 - резбата. Естествено, върху дървена основа се резбова по-лесно, макар че първите иконостаси не са резбовани, а просто плоски дъски. Освен материала, друг фактор също допринася до разцвета на дърворезбата - умалените мащаби на църквите води до по-добро усвояване на детайла. Ако си в огромна катедрала няма смисъл да правиш детайли.

Иначе върху дървения иконостас просто се проектират основните елементи на по-старите мраморни иконостаси, които пък ги наследяват от античните храмове - стилоба, колонада, фриз, корниз, архитрав и антаблеман, които естествено се преобразуват в редовете икони. Върху стилобата традиционно се проектира стария завет или флорални мотиви.


Разполагането на първите изображения върху иконостасите датира от времето на император Василий I, средата на 9 век, който поставя дейсиса над царските двери върху иконостаса на Света София.

С течение на времето дейсисната композиция се разпада на трите си части, като Христос минава вляво от царските двери, до него Йоан Кръстител, а богородица отдясно. И оттук насетне други изображения, подсилващи идеята за застъпничеството, до богородица патронът на храма, до Йоан кръстител свети Стефан, архангелите, свети Георги и т.н.

Върху пространствата между колонадата се разполага десният ред икони. Върху трите части на антаблемана - фриз, корниз и архитрав - се проектират съответно празничния ред икони, апостолските и пророческите редове.


Двуглавият орел и драконът са сред символите на Византия има поствизантийско наследство. Двуглавите императорски орли се намират много често по църкви, най-вече по полилеи и двери.

Драконите се появяват в църквите на православния поствизантийски "рум миллиет" тогава, когато патриархът поема част от функциите на загиналия василевс. Драконът е и един от гербовете на императорската власт още от времената на Константин Велики.

Кръстът, драконът и двуглавият орел са разпознаваеми знаци на християнския "рум миллиет", тоест на православните в Османската империя - гърци, сърби, българи и власи. Православните араби, колкото ги има, по-рядко се идентифицират с тези знаци и съответно църковните им сгради и йерархия по-рядко ги носят.

Извън Османската империя орелът се налага като емблема на самото православие (а и на царската власт) в най-византийската от поствизантийските страни: Русия.

Там също се намират дракончета по иконостасите, но не чак толкова често. Естествено, този хералдически факт не отменя фолклорните и религиозно-символичните схващания, които постепенно изместват историческата причина за появата на резбовани дракони в православните храмове. Вероятно никой майстор-резбар от XIX в. вече не си е давал сметка, че възпроизвежда изображение, останало от щандартите на Константин Велики.


Ламите (змейовете) в ранните иконостаси все още носят  езическият спомен за закрилника и покровителя – змея горянин. Затова и змейовете (ламите) пазят и поддържат кръста. Новото време обаче, определя змея като символ на тъмните сили. Тогава композицията се изпълва с драматизъм и това я прави основна в иконостаса – борбата между доброто и злото.



ВЛАДИШКИТЕ ЖЕЗЛИ С ДВАТА ЗМЕЯ

Симетрично разположени дракони има и на владишките жезли. Големият кръст, който държи папата прилича на кръста, който държи царицата на Асирия - Семирамида

Кръста символизира, че архипастирите трябва да пасат християнското стадо подобно на христа, а двата змея обърнати с лице един към друг символизират архиерейската мъдрост.

«бъдете мъдри като като змиите и незлобливи като гълъбите» (Матей. 10, 16).


МИТОЛОГИЧЕСКИ ПРЕДСТАВИ ЗА ЗМЕЯ — КОСМИЧЕСКИ МЕДИАТОР


Змеят е един от основните персонажи в митологичната система на българите.

Може би една от най-важните функции на змея като български митологичен персонаж е да бъде стопан, покровител. Според много легенди змейовете имали големи съкровища, които зорко пазели 16. Тази роля ги сближава с митичната змия стопан. Според народните представи змеят е благоразположено към човека същество. То пази землището от градушки и бедствия, от лами и хали и от другоселските змейове, които искат да ограбят плодородието. Щом се зададе черен облак, който носи порой и град, змейовете излизат да се бият с халата, която го предвожда.

При всички случаи змеят е мъжки митичен персонаж, а ламята е неговият женски корелат.


ЛАМЯ

- Българска обредност и символика: Образът на дракона у нас е познат в три разновидности – ДГУЛАВАТА ЛАМЯ-ДРАКОН-симетрично разположени и на владишките жезлиЗмей, Ламя и Хала.

Народните представи за ламята и халата са твърде близки до тези за змията и змея. Ламята произхожда от змийска глава, попаднала на рог на вол или бивол, сраснала се с него след 40 дни. В някои приказки и легенди ламята е схваща като женско същество и сестра на змея. Нарича се злина. Тя е женският корелат на змея.

Ламята живее в пещери и дупки в земята, при голям извор или река. Тя пази съкровища. Най-типични нейни черти са лакомия и кръвожадност. Тя носи само нещастия - спира водите, причинява суша, глад, яде хора, унищожава посевите — „яде бяла пченица и зобе бялото грозде".


В народните представи ламята и змейовете са в непрекъсната борба. Змеят пази реколтата, а ламята я унищожава. С ламята се бият и я побеждават змейове, юнаци, витеци, братя близнаци и свещи, от нея потичат реки от изобилие. Според някои народни представи св. Илия с огнена стрела
удря ламята, от което се получава гръмотевицата. Ако не е той, няма да има никакво плодородие. Неговите помощници са змейовете 58. Мотивът е разработен най-често със св. Георги като коледна песен. На Гергьовден св. Георги обхожда зелен синор и среща сура ламя с три глави. Той я посича и от нея потичат три реки мляко, пшеница и вино.

Широко известен в легенди и песни е мотивът за ламята, която спира водите и ги пуска срещу човешка жертва. Св. Георги или юнак избавя от смърт девойката царска дъщеря.

- При богомилите змията присъства в композицията като създание на Дявола, чрез която той прелъстява .ангела, който има вид на жена., т.е. Ева, за да бъде извършено прословутото грехопадение. Христос, по време на Страшния съд, ще накаже Сатаната и ще спаси човешкия род от по-нататъшни страдания. С цялото това символично съдържание на композицията, начертана върху каменен блок от Велики Преслав, авторът й е целял да укрепи вярата на своите събратя богомили в доброто и, че въпреки всичко, злото ще бъде наказано и, според Тайната книга, Бог ще изтрие сълзите от очите (им).. В онези времена злото за богомилите са били църковните и феодални преследвания.


- В библейските и християнските традиции драконът е олицетворение на Антихриста, въплъщениеДГУЛАВАТА ЛАМЯ-ДРАКОН-кога и защо двата дракона са се озовали върху патриаршеския жезъл на Сатаната и варварщината (виж Новия
Завет, Окровение на Йоана, гл. 13). В Християнството смазаните глави на чудовищата (драконите, Левиатана) символизират победата на Христос над злото: "Ти си смазал главите на морските чудовища. Ти си строшил главите на Левиатана. Дал си го за ястие на людете, находящи се в пустинята". Левиатан – митологично библейско чудовище (Псалми, Псалм 74, 13-14). Драконите представляват също армията на Луцифер, противопоставена на ангелската армия на Бога.


В църковната живопис ламята, която св. Георги пронизва с копието си, носи чертите на митичен персонаж. Змеят и ламята влизат в средновековното художествено творчество.

В християнското изкуство драконът олицетворява езичеството, победено от християнската вяра. Но ако за християнския мироглед ламята и змеят са вече символи, то за паганистично-християнския до известна степен те са реално съществуващи митологични персонажи. По начин на изображение те си приличат, но се различават функционално. Ламята като фантастично влечуго или като митична змия е характерна за иконографията на змееборците — св. Георги, св. Тодор, св. Илия.

В българските иконостаси венчилката (акротерията) най-често завършва с разпятието, а от двете му страни — по едно митично влечуго, което се идентифицира с ламята. Това изображение не е било разпространено в собствено византийското изкуство, а е характерно за друг негов център — Атон, среща се  и в Сърбия.

Семантиката на изображението типологически се сравнява с митологичната концепция за дървото на живота. Ламите като символ на езичеството или на греха са  победени от разпятието или пък изпълняват стопанска функция. По-вероятно е обаче тук да се касае за изображение на дървото на живота със  змейове, запазили семантичната си близост до митичния змей с космическа и стопанска функция. Змия или фантастично влечуго, често определяно  като ламя, се среща и върху външните стени на църкви, огради, мостове. Тук се касае вероятно за изображение на змей стопанин, който пази  голямата сграда и дома. Защото ламята, макар и да притежава стопанска функция, то тя е свързана с дивата природа (езеро, море), носи отрицателен знак, докато змеят (змията) в българските митологични представи охранява предимно места и предмети, свързани с човека и неговия дом.

Изображенията на змея стопанин имат вероятно и роля да предпазват от зло. Амулетите — пряко и непосредствено, чрез себе си, чрез своята конкретна изобразителност изпълняват апотропейна функция 159 . Както отбелязва Д. С. Лихачов, функцията на амулета е свързана със сегашното време, което остава настояще и утре и след много години, но т. нар. заклинателна обредност има само настояще време 60 . Изображението и процесът на неговото изпълнение има характер на заклинание, на магия, в случая превръщане на образа заместител на змея в стопан. В този случай изображението винаги е единично. Затова ламята като враждебна на човека сила, изобразена без да бъде показана, че е победена (от герой, светец или християнски символ), не може да има място в народното изкуство. В иконографията на светците змееборци тя се представя със забито в тялото й копие.


- Змейовете на изток например са символ на доброто, щастието, богатството.

В Китай драконът е емблематично почитан, където му придават особено място и значение. Там той е символ на императивната небесна мощ и на
царската сила, олицетворение на кралските функции и ритмиката на живота, гарантиращи порядък и благополучие. По тази причина Др. е станал
емблема на китайските императори, където е проява на тяхната пълна власт. Небесен и хтоничен (земен), пазач на водите и бълващ огън,
едновременно символ на ИН и ЯН началото, китайския дракон обединява противоположните принципи в света – огън и вода, небе и земя. В
Китай драконите са част от основополагащите митове на китайската цивилизация, където всички велики императори са царували под знака на
дракона и се наричали "Син на Дракона".


- Гръцката митология също е изпълнена с драконови същества: Тифон – син на Гея и Тартар, диво хтоническо чудовище със сто глави; Хидрата от
Лерна; Злата триглава Химера - дете на Ехидна и Тифон; Цербер – триглавото куче на Ада; Сфинкс – с лице и гърди на жена, тяло на лъв и
крила на птица; Ладон – дракон-пазач на златните ябълки в градината на Хесперидите, убит по-късно от Херакъл; Сцила – шестглав пещерен дракон; Харибда – чудовище на водовъртежа и т.н.

Всички изброени митични драконоподобни чудовища символизират опасности от различен вид, с които хората и героите трябва да се сблъскат
и да преодолеят. В по-широк психологически контекст драконът може да се разглежда като огледало, което отпраща човека към образа на скритата му природа.

Съкровищата, скрити в дълбоките пещери, пазени от дракони олицетворяват скритото сърце на Земята, на матрицата или на самия герой. Процесът на търсене на тези съкровища, сблъсъка с драконитепазители отразява вътрешния живот. Самите чудовища символизират най-дълбоко спотаените желания, съмненията и страховете на човека, които му пречат да достигне до истинската същност на нещата. Изразът "влизам в пещерата на дракона" означава да навлезеш най-дълбоко в себе си и да се подготвиш за срещата със светлината след много препятствия.

Мнение от форума:
Символ на Волжка България е бил дракона Варадж - добър змей-закрилник от българската митология.

По времето, когато на картата е имало повече от една България, а именно и Волжка България, е имало вид дракон, който за тогавашните българи е бил един вид закрилник, всъщност за тях той е бил това, което за нас днес е лъвът. На снимката горе е показан добрият дракон Барадж, закрилник на хората и пазещ ги от лоши неща. Бил е изобразяван навсякъде, по всякакъв повод и се среща на цялата територия на Волжка България и на много запазени места в днешна България.

Когато Иван Грозни поставя основите на Руската Империя с погрома над Казанското Ханство, Волжка България, конника пронизващ змей е поставен в руския герб и иконите, а змея се представя като символ на злото.


Какво означава: драконите обливат с пламъци двете странични фигури.

Огънят е символ на пречистването. На което ще се подложи всеки човек.

И наверно двете странични лица ще са чисти, защото имат право да са на страна на Исус.

А той е оплетен с безкрайната плетка която е символ на дългият, безкраен живот...




Декоративните лами, поддържащи с опашките си медальоните с изображенията на “Прсв. Богородица” и “Св. Йоан Кръстител” от Възраждането, тук са организирани различно.


Богородица и Йоан са на логичното си място – под Разпятието, а ламите са противопоставени на извисения кръст, обстрелвайки го с мълниеносните си опашки. Това е само още един пример за излизане от бароковото мислене по отношение на иконостаса.

Във възходящ ред се виждат още познати изображения, интерпретирани по нов начин:

- стилобатите, носещи колоните от царския ред – лъвски глави и дихание, което събира в едно и кръста, и меча
- подиконните табли, разработени като тератологични изображения, излизащи напред като ергономични конзоли, носещи целувателните икони
- традиционната лозница, но и цветница.

Казаното дотук е характерно за всичките седем иконостаса, изработени в ателие ”Уста Дарин”, но в иконостаса от църквата “Успение Богородично” в с.Узунджово има нещо, което го прави различен и това е цялостното решение на композицията от централния вертикален ред.





Уроборос – змия, захапала опашката си

 Уроборос (на латиница Uroboros, Ouroboros) е широко разпространен из различни култури архаичен мотив – змия, захапала опашката си (понякога също един или два дракона). Едната половина на животното е най-често бяла, а другата – черна (сравни с Ин и Ян). Произходът на символът се губи в древността.

Уроборос е символ на безкрайността, на вечния кръговрат и единството на противоположностите (като светло/тъмно или активен/пасивен). Змията, захапала опашката си символизира, че на всеки край съответства ново начало във вечно повторение, че приключването на даден път или процес означава ново начало. Освен символиката за вечно самообновяващата се змия, заключените в кръг животни носят силна метафора за цикличното повторение – кръговрата на годишните времена, преходността на света и новото му сътворение, смъртта и раждането, вечността.

В символиката на алхимията, Уроборос е символът на затворен и циклично протичащ процес на преобразуване на материята, състоящ се в нагряване, изпарение, охлаждане и кондензация на течност, чрез което субстанциите трябва да се свържат. При това, често затворената в кръг змия се заменя с две същества, свързани чрез устите и опашките си, като горното същество символизира течността (летящ дракон).

Символ е също така на философския камък, който би трябвало да се състои от един безценен материал и от един - без стойност.


 
Уроборосът може да бъде представен и като тороид с непрекъснато намаляващ диаметър

Михаел Енде (Michael Ende) използва символът на уроборос в своята “Die unendliche Geschichte” – “Безкрайна история”.

Крис Картър (Chris Carter) използва символът като знак за хилядолетие.

Според Дийтхард Щелцл (Diethard Stelzl) в Древния Египет този символ е обозначавал вечния(!) живот и възраждането.






От форума:

Иконостасът има хоризонтални ленти, на всяка от които се поставят определени неща - като почнем отдолу та догоре. Невинаги трябва да се търси буквалната логика, а просто символика. Така например най-долната част е посветена на стария завет, което не пречи горе под кръста да е Адам. Змеят си е змей и не върви в комплект с нищо. А защо са два - ами въпрос на стилистика. Иконостасът е симетричен, трябва да има две неща около черепа.

С две думи, всичко над последния ред икони трябва да се интерпретира във връзка с разпятието над него, не с иконите под него. Това са двата змея и черепът между тях.

Сега две думи за победата над злото и езичеството. Има голяма логика в това си качество змейовете да са над иконите, не под тях. Злото, това са гоненията над християните. Езичеството е официалната религия на империята до 330 г. Християнството ги побеждава в 4 век, което са над 300 години след като са живели всички светии, изобразени на иконите отдолу. Христос е отгоре, защото той единствен е вечен


Според мен, новото учение се опитва да се предаде със стара символика. Отгласи от предишна символика. Птици, змейове, дракони...
Както Исус е казвал нещата така, че да се разберат от обикновения човечец. Когато знаем какъв е човека, му казваме нова идея с неговите термини. Така, може би, ранните християни (православни) са включили змея в християнството. Като символ на нещо, което езичниците познават.





Змеят символизира езичеството и тъмните сили, затова и Свети Георги убива змей. Той стои винаги под кръста, като символът е ясен -християнството триумфира над злото и езичеството. Точно под кръста има винаги и череп. Само че змеят на св.Георги е един, а тези под кръста са два. Освен това, змеят на св.Георги си върви в комплект със св.Георги, той е чудовището, което св.Георги побеждава и без св.Георги няма смисъл в него. Змейовете на иконостаса са под кръста, но са над иконите на светците и над олтарните двери, така че обяснението, че са символ на злото и езичеството не ми изглежда особено достоверно.




Огънят

Българска обредност и символика:

Преклонението и култа на българите към Огъня са отразени в народните вярвания и празнично-обредните традиции. Те се обуславят от неговата разрушителна, но и съзидателна сила, и се отнасят най-често към периода на лятото с типичните за него небесни стихии (Горещници, Павльовци, Илинден, Игнажден).

Огънят заема важно място в народните вярвания, които му приписват магическа, очистваща, предпазваща и профилактична сила. Огъня може да прогонва зли демони, болести, вредни животни и насекоми, може да предпазва от градушка, пожари и т.н.
Огънят от запалената свещ при мъртвец се явява средство против превъплащаване. Пепелта от огъня на Бъдника или от Огъня, горял през т.нар. Мръсни дни (12-дневния период между Коледа и Йордановден) се слага в семето за посев, за да се роди чисто жито и жътвата да е богата. От недогорелия Бъдник се правят части за ралото, с идеята за бъдещо плодородие и т.н.



Обща символика:

Символиката на огъня и култът към него имат различни корени в човешката праистория. Според Дж. Фрейзър митологията на огъня може да се възпроизведе на три нива: първото – когато хората все още не са познавали Огъня; второто – когато се научили да го ползват; третото -  когато хората се научили сами да добиват огън.


Една от основните символни характеристики на Огъня е неговата пречистваща и регенерираща сила – идея, развита в Източните и Западните традиции.

Католическата литургия за Новия огън се отслужва в нощта  на Великден. Земеделските народи имат многобройни обичаи, свързани с огъня и неговите пречистващи функции, напр. опожаряването на полето преди "новото зелено покривало на живата природа". Както Слънцето чрез лъчите си, така и огъня посредством пламъка си символзира осветляващото, пречистващото и облагородяващото въздействие. На санскритски има само една дума за понятията "огън" и "чист".

Символиката на Огъня, свързана със смъртта и възраждането  отвежда към познатия антагонизъм между огъня и водата. Така например, в микрокосмически план, пречистването с огън е допълнение към пречистването с вода. В макрокосмически план тази идея е развита в митовете за Потопа,  за Големите Суши и Пожари.

Огънят се асоциира освен с идеята за периодичната регенерация и със своята Слънчева символика и функции. Той се отличава и с деструктивни, отрицателни аспекти, отвеждащи към пожари, изпепеляване, дяволски функции, свързани с пламъците на Ада, изключващи завинаги възможността за възраждане и т.н.  

Огънят е един от четирите елемента, с които се свързват зодиакалните знаци Овен, Лъв и Стрелец. Като проекция на Небесния Огън, огънят се явява посредник два свята - между небето и земята.



В Египет огънят се възприемал едновременно като разрушителна и като благодетелна сила. Пламъкът бил смятан за пречистващ и за символ на чистотата. Той прогонвал властта на Сет и поглъщал злото. Другата, зловещата и разрушителна сила на огъня играела важна роля в представите за отвъдното в Текстовете от саркофазите.

Огънят е най-нагледния и универсален пример за отделянето на човека от животинското царство. Най-често срещания мотив в митовете е открадването на Огъня от някой, изпълняващ ролята на културен герой и даването на Огъня на хората. Този герой можело да бъде някакво животно (птица или четириного) или човек. В много от митовете за огъня се проявяват някои общи мотиви, като:

-главният герой е едновременно първи притежател на  огъня и негов похитител;

-огънят първоначално е притежание само на жени, а мъжете го получават по-късно; при някои северни народи (якути и буряти) Огъня е символизиран от женския образ на Майката на Огъня;

-първоначално Огъня е притежание на боговете и бива откраднат от културния герой;

-в много от митовете за Огъня хората го получават от животни или с тяхна помощ.

В римската митология богиня на домашния огън е Веста, в гръцката – богът ковач Хефес (съотв. на римския Вулкан).

Гръцката митология съживява праисторическия мотив за огъня и му придава човешки, морален и богоборчески аспекти в мита за Прометей, който открадва огъня от Олимп.

В древноиранската маздеистка (зороастърска) религия огънят е представен като свещена стихия и въплащение на Божествената справедливост. Пламъкът на огъня е символ на върховния бог на Доброто в религията на Зороастър – бог Ахурамазда.

Повечето от символните аспекти на Огъня са резюмирани в индуистките принципи и доктрина. Във Ведическата (индуистката) традиция един от най-великите богове е този на Огъня – Агни. В индуизма "огньовете на земните светове, на посредника и на небето" са олицетворени от Агни, Индра и Сурия. Те символизират обикновения Огън, Мълнията и Слънцето. Всъщност, познати са още два огъня – на Проникването(Вайшванара) и на Разрухата (отново Агни).

Ритуалният огън се разглежда в 5 паралелни аспекта, свързани с Агни. В Индуизма свещения огън бива още "вътрешен огън", представляващ едновременно "проникващо познание", "просветление" и "разрушаване на обвивката".

В Китай, според И Дзин, огънят съответства на посоката юг, на лятото, на червения цвят и на сърцето. Отношението  огън/сърце е постоянна величина, понеже Огъня символизира страстите (по-точно любовта и омразата). Той  олицетворява също и разума (триграмата Li)  и интуитивното познание.(Х.Енев)





Глаголицата

Глаголицата за първи  път намира място в иконостаса, като символ и като слово.В знаците на глаголицата са заключени символите на всичко живо под слънцето.

След АЗЪТ – символ на Вярата и БУКИ – символ на Бог, следват знаци за земя, въздух, вода, огън, трева и семе, плодни дръвчета, риби, диви зверове, този който говори и този който привежда в движение. Кивотът е приел частица от всичко живо, за да го съхрани заедно с формулата на живота. Двойните орнаментални спирали ни напомнят, че за посветените, ДНК е позната структура от хилядолетия  (през 1954 г. тя само е преоткрита от американски учени).



Азбуката, създадена от българи да пренесе в нови земи Божието слово, е представена в иконостаса като глаголичната клетва:

Азбучната клетва:       

Аз

буки

веди

глаголи

добро

ест

живете

дзело

земли

иже

како

люди

мъйслите

наш

он

покой

ръци

слово

твръдо
       

Помни

буквите

научи се

да говориш

добре

е

да стъпваш

здраво

на земята

защото

както

вие хората

вярно мислите

Той е

нашата

опора

изговаряй

словото

с твърдост.







Използвана литература:


"Българска народна митология" на Иваничка Георгиева (1993)
"Светът на символите" на Христо С. Енев
http://nauka.bg/forum
http://dictionary.sensagent.com/