на най-древната писменост в света (съществуваща от преди 7000г.), втората потвърди ефикасността на метода Гайд чрез разчитането на още десетки артефакти от енеолитната епоха, съдържащи идеограмите на древната тракийска пиктографска писменост, като най-забележително беше разчитането (и по-този начин преоткриването му като вечна светиня) на Кивота с Плочите на Орфеевия завет – най-ранния в историята Завет между човека и Бога.

Clerck Hendrick de - Midas - c. 1620/Състезание между Аполон и Пан. Мидас с магарешки ушиТретата Книга, току що излязла от печат – е апотеоз на всичките последни разкрития за траките! Представените в нея съвсем нови разчитания на текстовете върху енеолитната плочка от Точиларе, пръстена от Езерово, Кьолменския надпис, Фригийските надписи върху Стелата на Цар Мидас и др., доказаха в пълно съгласие, че линеарната писменост произлиза от най-древната йероглифна пиктографска писменост (тракийски калиграфски стил), и е създадена пак от нашите предци траките, от която писменост по-късно възникват и гръцката и финикийската фонетични азбуки.

Потвърди се напълно и присъствието на тракийските царе-жреци в региона около делтата на р. Нил още от времето на преддинастичния период в Египет.

Оказа се, че изобилстват и писмени свидетелства за колонизирането му от страна на Тракийските династи-хегемони (наречени в Египет – “Хиксос”) и внасянето на тяхната култура и писменост, оплодили Египетската цивилизация.

Следните неочаквани разкрития предизвикаха бурни реакции на овации у почитателите на тракийската писменост и литературност, и нови злобни нападки и инсинуации сред нейните опоненти. Защото Книга 3 от Тракийското Писмо Декодирано, доказва по безспорен и неопровержим начин, че:

Тракийските пиктограми върху енеолитните плочки от Точиларе, Караново, Тартария и Градешница представляват първите намерени записи на глави 15, 17, 30А, 30Б, 78, 85, 124, 125 и др. от „Египетската Книга на Мъртвите”, предхождащи с цели хилядолетия нейните копия в Древен Египет.Златният пръстен от с. Езерово

Династиите Хиксос, управлявали Египет за повече от 1600 години (между 3100 г. пр.н.ера и 1500 г. пр.н.ера), се оказват ТРАКИЙСКИ ДИНАСТИИ.

Тракийският надпис върху златния пръстен от Езерово се оказва кратък откъс от текстовете в глави Книга на мъртвите147 и 148 на „Книгата на Мъртвите”, записан на Бохарския тракийски диалект.

Тракийският надпис от Кьолмен е друг текст-извадка от глава 58 на „Книгата на Мъртвите”, записана също на Бохарския тракийски диалект.

Фригийските надписи, изсечени в скалата в града на цар Мидас, са също на тракийския Бохарски диалект, като тези от Езерово и Кьолмен, което потвърждава думите на Херодот, че фригите са траки. Те също имат своите аналози в „Книгата на Мъртвите” (глава 77)

Следователно, горепосочените (в т. 1) девет глави от “Книгата на Мъртвите” са представени в най-ранния си пиктографски запис не в Древния Египет от Старото Царство, но в Древна Тракия от Енеолита (повече от 2000 години по-рано!) и затова с пълно право могат да се нарекат “Тракийската Книга на Мъртвите”.

Нещо повече – тъй като отделни елементи и цели части от тази “Тракийска Книга на Мъртвите” е представена и в много от останалите глави на египетските версии на “Книгата на Мъртвите” Надписът от Колмен(най-старите от които се намират в Пирамидните Текстове).

Следва да се приеме, че в своя първичен и оригинален вид “Книгата на Мъртвите” е сборник от религиозни текстове с Древно-Тракийски произход, които биват доразвити и разширени по-късно на египетска почва в своите вече многобройни варианти, известни като Пирамидни Текстове, по-късни Ковчезни Текстове и най-късни Папирусни Преписи, (известни досега под името “Египетската Книга на Мъртвите”).

Това показва, че нашите древни предци траките не само са имали писменост, но са имали и богата ЛИТЕРАТУРНА ТРАДИЦИЯ, ранните образци, на която са се съхранили на територията на Тракия (енеолитните плочки), а късните образци са се съхранили както на територията на Египет (пирамидните, ковчезни и папирусни текстове), така и на територията на Тракия (надписите от Кьолмен, Фригия, Езерово и др.)!

В заключение, от всичките лингвистични анализи в книги 1, 2 и 3, става абсолютно и без нито едно противоречие ясно, че ЕЗИКЪТ на древната Тракийска Писменост от Енеолита, както този върху текстовете от Книгата на Мъртвите от Бронзовата епоха, а също и този от по-късните надписи от желязната епоха, написани вече на линейната Трако-Фригийска азбука, е АБСОЛЮТНО ЕДИН И СЪЩ ЕЗИК, който за щастие е съхранен и до днес и известен като БОХАРСКИЯТ ДИАЛЕКТ на Северен Египет, където е било и най-силно влиянието на Тракийските Династи в управлението на Древната Египетска държава, известни в историята като “Хик-Сос” или “Царе-Пастири”. В книга 2 бе установена и пределно ясно демонстрирана и тясната взаимовръзка между този Бохарски Тракийски Диалект и ДИАЛЕКТИТЕ НА СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК!

Нещо повече, това че всичките текстове, независимо от това дали са записани на Древната Тракийска Пиктографска Писменост или по-късната Трако-Фригийска линейна (фонетична) писменост, съдържат все същите елементи на ТРАКИЙСКАТА ЛИТЕРАТУРНА И РЕЛИГИОЗНА ТРАДИЦИЯ, е доказателство, че населението в нашите земи от енеолита, през бронзовата епоха и от желязната епоха до новата ера най-малко, е едно и също основно население, говорещо един и същ основен език и имащо ЕДНО И СЪЩО ВЕРСКО И НАРОДНОСТНО СЪЗНАНИЕ, и че основните елементи на това верско и народностно съзнание са се съхранили в цялост В НАЦИОНАЛНОТО И ВЕРСКО САМОСЪЗНАНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ И ДО ДНЕС!

Именно това основно население се е самонарекло като “ТРАКИ”, т.е. потомци на легендарния след-потопен патриарх ТЕРЕЙ (Тер, Тцер, Терес), който е внук на библейския Ной, и пряк потомък на митичния библейски пророк Енох. Духовен Отец на Тракийския народ остава, обаче, за всички времена, Праотецът и Първосвещеникът на Тракия – Орфей, който е и Посредникът на Първия (следпотопен) Завет между Бога и Тракийския Народ, представен в седем хиляди-годишния Кивот и Плочите на Орфеевия Завет, който е и първият записан Завет между Бога и Неговия Избран Народ – народа на Тракия, който е неразривно единно цяло с народа на днешна България!

http://www.institutet-science.com/bg

Д-р Стефан Гайд: Богоизбраният ни и богопосветен народ е призван да разкрие тайната на Сътворението и да промени хода на историята за бъдещите поколения

http://www.chudesa.net/
Лияна Фероли


Това ще стане чрез трансформацията на Бога-Слово и общотракийската богарска Реч

В края на изминалата година ни напусна лингвистът и експертът по криптография д-р Стефан Гайд. Роден е през 1960 г. в София. Създател и директор на Института по трансцендентна наука и съосновател на Академия Орфика с директор Цветан Гайдарски, работещи най-вече в областта на тракийската наука и тракийското изкуство, занимаващи се със синхронизиране на физическата и духовната реалност. Един от последните проекти, разглеждани от тях, е за предпотопната цивилизация около Черно море.

Изследванията на д-р Гайд относно тракийската писменост, език, култура и произход на българската нация, доказват, че траките са имали свое писмо, което се е употребявало от жреците и то предхожда с две хиляди години египетското. По-късно знаците на това писмо са възприети от Египет, просъществували там дълго без промяна, но после били стилизирани в по-различен калиграфски вариант.

Изследователят стига също и до извода, че върху плочката от Градешница /пази се във Врачанския музей/ с пиктограмите за Бог, Завет и Орфей е изписан Заветът между Орфей и Бога. И че това е кивотът на Орфеевия Завет, т.е. най-старият кивот в света. Но и този и доста други артефакти /от културите на Градешница, Караново и Тартария, Румъния – съставящи неолитната култура в Югоизточна Европа/, досега не са били разчетени, понеже никой от учените не е правил опит да разчете тези знаци през египетското писмо, което е абсолютно аналогично с тракийското.


Декодирането на писмото на траките д-р Гайд започва с изследване на тракийска плочка, съхраняваща се в Британския музей. Това е плочка на цар Тцер, върху която се наблюдава тракийското „Т”, идентично и със същата буква от кирилицата. Този йероглиф има значение: „Тракия – земя на Божествените Слова“. Същият йероглиф е открит и върху тракийски съдове на възраст 7 хиляди години в гробницата в Свещари и в храма в Старосел.


А писмените източници, като „Тракийските послания и „Тракийски хроники” говорят за организирани тракийски градове, за това, че траките са се идентифицирали като такива още в V хилядолетие пр.н.е. и че са имали невероятно високо развитие, абстрактни философски виждания и религия, която е дала началото на по-късните храмови служения. Така че траките са били винаги по нашите земи най-малко от V хилядолетие пр.н.е., а елините идват много по-късно и се заселват на тракийските земи. Неслучайно научните изследвания доказаха, че в българския геном над 60% от гените са тракийски.


Сензационният сборник с исторически летописи „Тракийските хроники”, със съставители д-р Стефан Гайд и акад. Цветан Гайдарски, разкри древни документи и извади на светло много изопачени факти от нашата история. Но най-вече разкри ролята и мястото на „богоизбрания” и „богопосветен” трако-български народ, която ще предопредели и хода на историята за бъдещите поколения, ще усъвършенства духовната ни култура и ще доведе до всенародното ни благоденствие.


В древната тракийска хроника „Нави” от сборника, с автор тракийския регент Хаброзелм, разказваща за епохата на обединеното тракийско царство при Одриската династия, за пръв път се споменава думата за общотракийския „богарски” език като „език, на който говори сам Бог”. Към този период се отнася писаната история на българския народ, датираща от времето на Одриския цар Терес на възраст 2500 години. А в тази цифра дори не се включват по-старите устни извори, които я увеличават на 6000 години, казва Гайд.

В „Книгата на Адам” пък се говори за нашата земя “Мизия “ – мястото , където е била Пещерата, Първото обиталище на Първите хора. Неслучайно в пещерата “Козарника” в Северна България /Мизия/ бяха открити най-древните знаци, оставени от човешка ръка на нашия континент.

Първата книга „Тракийското Писмо декодирано” на д-р Стефан Гайд разкри недвусмислено съществуването на най-древната тракийска писменост в света, която е на 7000г. Втората му книга „Тракийското Писмо Декодирано ІІ” потвърди ефикасността на неговия сравнително-лингвистичен метода, чрез който бяха разчетени още десетки артефакти от енеолитната епоха, съдържащи идеограмите на древната тракийска пиктографска писменост.


Бе установена, демонстрирана пределно ясно и тясната взаимовръзка между Бохарския Тракийски Диалект и диалектите на съвременния български език.А в третия том „Тракийското Писмо декодирано ІІІ” Гайд разчете текстовете върху енеолитната плочка от Точиларе, пръстена от Езерово, Кьолменския надпис, Фригийските надписи върху Стелата на Цар Мидас и др., с което доказа, че линеарната писменост произлиза от най-древната тракийска йероглифна пиктографска писменост, от която по-късно възникват и гръцката, и финикийската фонетични азбуки.


Доказа също, че тракийските пиктограми върху енеолитните плочки от Точиларе, Караново, Тартария и Градешница представляват първите намерени записи на няколко глави от „Египетската Книга на Мъртвите”, предхождащи с хилядолетия нейните копия в Древен Египет.


Тракийският надпис върху златния пръстен от Езерово се оказва кратък откъс от нейните глави с номер 147 и 148. А надписът от Кьолмен – извадка от глава 58 на „Книгата на Мъртвите”, което я прави в първичния й оригинален вид сборник от религиозни текстове с древнотракийски произход,Кивотът от Градешница които биват доразвити и разширени по-късно на египетска почва в нейните многобройни варианти, известни като „Пирамидни Текстове”, „Ковчезни Текстове” и др.


Лингвистичните анализи в първите три книги на Стефан Гайд сочат, че езикът на древната тракийска писменост от енеолита, от „Книгата на Мъртвите”, от Бронзовата епоха и от по-късните надписи от желязната епоха, вече на линейната /фонетична/ Трако-Фригийска азбука, е един и същ и е съхранен до днес в Северен Египет, където е било най-силно влиянието на Тракийските Династи /“Хик-Соси” ,т.е. “Царе-Пастири”/ в управлението на Древната Египетска държава, под името Бохарски диалект.


Това е езикът на едно и също основно население с едно и също верско и народностно съзнание през вековете и до днес. То се е самонарекло “Траки”, т.е. потомци на легендарния следпотопен патриарх Терей /Тер, Тцер, Терес/, който е внук на библейския Ной, и пряк потомък на митичния библейски пророк Енох. Но духовният Отец на Тракийския народ си остава Праотецът и Първосвещеникът на Тракия – Орфей.


В „Тракийското Писмо декодирано ІV. Тракийската Библия Бесика разкрита” наГайд с Библия Бесика базата на много древни ръкописи на Библията на Бохарски диалект, които съдържат почти в цялост книгите на Новия и Стария завет, д-р Стефан Гайд прави един доста подробен сравнително-лингвистичен анализ на живия говорим език на траките.


За целта е използвал древни ръкописи, съхраняващи се и до днес в манастира „Св. Екатерина” в подножието на Синайската планина в Египет, който е датиран около 330 г. след рождението на Христа. Неговата библиотека, втора по важност след Ватиканската, съдържа над 3000 древни документи. Гайд е имал и близък достъп до текстовете на братята копти в САЩ в Института по античност и християнство в Калифорния, в който е и цялата гностическа библиотека на Нат-Хамади.


Изучаваните от него текстове на Бохарски диалект удивително приличат на пиктографската писменост, разчетена от него, върху тракийските плочици от Караново, Градешница, Тартария /Румъния/, печата от Езерово.

Но най-забележителните открития на д-р Стефан Гайд са свързани с изучаването на каноническата Библия на жреческия елит на бесите – „Бесика”/„Библия Бешой”/, съхранявана в Лондонската библиотека, преписи от която са наричани от гърците „Бесой”, тъй като те нямат звук „ш”. Наричана още „Открита”, „Прорицателна”, „Отворена”, „Голата библия”, тя съдържа много по-дълбоки философски и концептуални идеи и прозрения от нейните гръцки преводи, което говори за първичността на тракийските текстове спрямо по-късните им гръцки варианти. На нейната корица пише: ”В началото бе Писанието /Писажи, т.е. Словото/, и Писанието беше у Бога”. Употребява се точно думата „Писание”.

В пиктографските плочки, открити по нашите земи и датирани от 5.-6. в. пр.н.е., също се използват Надпис с фригийска азбука от гробницата на цар Мидас е от град Мидас и е датиран от 6 век преди Христа.думите „ар-хе” и „Писажи” /вечност и Слово/. Но „ар-хе” при траките е вечност, съизмерима с времето, означава „развременяване” на вечността, влизане във време/пространството, стъпване в света. Чрез нея времето тече и в ограничения, и в безграничния свят. С други думи, принадлежи и на Богочовека. 

Докато гърците превеждат думата „архе” просто като „начало”. От употребата на думата за Бога „шопе” /„що-бе”/, използващ се и сега, се разбира, че всичко е сътворено чрез Този, който самотрансформира Себе Си. Всички други библии твърдят, че Бог създал света от нищото, а тракийската библия, че Бог е създал света от Самия Себе Си, като е самотрансформирал Своето естество, нещо съвсем типично за орфическата доктрина за еманациите и трансформациите. Затова и при траките Бог е триединен, с три лица, еманиращи по различен начин.

По-късно тази доктрина се въвежда от един тракийски папа и в Рим, навлиза и в католическата Надпис с фригийска азбука от гробницата на цар Мидас е от град Мидас и е датиран от 6 век преди Христа.църква, в православието и във всички християнски църкви.


Много е интересно, че Бохарската библия „Бесика /наричаната така по името на Бохарския диалект, на който е написана, по-късно „бохар” на славянобългарски преминава в „бугар”, откъдето идва и „бугари”/, се говори и за Орфей. В нейното евангелие на Св. Йоан се казва: „И след това аз видях разкрит Орфей на скинията на свидетелството”. Преведено в гръцката библия, означава разкрит храма на скинията на свидетелството.

На друго място Христос казва: „Разрушете този Орфей и за три дни ще го въздигна” , а в Апокалипсиса на Св. Йоан се споменава и за завет на Орфей. Пише също и следното:”И разкри се божият Орфей, който е на небето, и откри се Ковчегът на Божия Завет в Орфей, и настанаха светкавици и гласове, грамове и трус, и силен град.”


Във всички други преводи на библията, обаче, вместо Орфей, се появява думата храм. И така не се разбира, че Орфей, освен че е функция и служба, в същото време е и голяма личност, щом я има на небето и щом се разкрива в завета на Орфей с Бог, разкрит като най-стария ковчег-завет от Градешница.


В Бохарската библия се говори, освен за Орфей, и за траките. Но тъй като думата ”тирак” /тирук/ Пример – откритите от изследователя на Орфей Никола Гигов “забравени” в родопското село Гела плочи с стара писменост отпреди кирилицатаможе да се преведе и като „всички твои”, в гръцката библия е преведена умишлено тъкмо така. А пък египтолозите превеждат думата „трак” като „сияен”.


Но един ден, казва Гайд, когато се издаде библия „Бесика”, на основата на нейните компилирани преписи, пазени в Лондонската библиотека, всеки ще може да види оригинала на днешната Библия, в който се съдържа думата България. И библия „Бесика” ще ни доведе до още по-големи откровения свише, между които и до разкриване тайната на Сътворението. 

Защото единствено на тракийски език се разкрива Божественият начин на сътворение на Вселената като еманация на Бога-Слово, като низходяща трансформация на Речта от Божествения й Извор – Личността на Бога-Син. Но и тогава, твърди Гайд, тайната на Божествената „технология”, закодирана от Св. Ап. Йоан в началните строфи на неговото Евангелие /„В начало бе Словото, и Словото бе у Бога.“/, ще бъде разбрана само от посветените в Божественото учение.

Но тъй като новите поколения ще покажат, че са достойни следовници на своя праотец Адам, за който Бог казва в книга Атам 14 на „Тракийските хроники”, че го е сътворил от светлината и желае да излязат от него деца на светлината, то истината за нашата родина, като свещена земя, заченала и родила Първото Слово и Писменост, и съхранила в своята литературна традиция – Тайните на мирозданието, ще бъде преоткрита. Но преди това и човекът, преминавайки през много изпитания и страдания, ще разбере, че не е този, който е, а който още не е.които силно напомнят на етруските текстове


Изследователят на тези тайни също не можа да си спести някои от най-болезнените уроци на своето време. Но д-р Стефан Гайд осъществи съкровената си мечта, направи достъпен Света на Безсмъртното трако-българско знание не само за себе си, но и за целия свят. Даде й плът, виждаща се и отвън, и отвътре… Чрез нея съкровените измерения на духовната ни Родина – светата утроба на българските автохтонни корени, извиращи от най- дълбоката древност, завинаги ще се помнят като Първолюлката на най-древната човешка цивилизация и култура, оплодила народите с Безсмъртното знание…


Нищо че днес това знание е доста преиначено, прекроено. Дотолкова, че да приспива нашето самочувствие и нашата национална гордост. Нищо че старата наша история дотолкова надвишава сегашното ни жалко самочувствие като народ, че ние дори не искаме да си я спомняме, както казва Стефан Цанев в „Български хроники”.


Важното е, че когато си открил Любовта, Която търси да даде, както е записано в първия апокриф на „Тракийски хроники”, не си живял напразно… А тъй като Тя е вечна, винаги ще има и кой да дава…



Справка:

цар Мидас
от Уикипедия, свободната енциклопедия

Според легендата той е син на цар Гордий (основателят на голямото царство Фригия) и Кибела, за Nicolas Poussin - Мидас и Дионискоято постоява храма Pessinus (VIII в. пр. Хр.).

За да стане умен, както Silen той смесва в един горски извор вино. Силен пие и заспива. Бог Дионис, на който му липсва стария му учител, за да го освободи трябва да изпълни едно желание на царя. Мидас желае, каквото пипне да става на злато. Желанието му е изпълнено. Понеже и храната и напитките ставали злато, той моли да му се вземе тази дарба обратно. Дионис го съветва да се изкъпе в река Пактол, където преминава дарбата му. Реката станала най-богата на злато река в Мала Азия.

Мидас получава от Аполон големи магарешки уши, след като дава наградата при състезание между красивия Аполон и Пан на грозния Пан, а Аполон му издърпва ушите. След това Мидас крие тази шега с фригийска шапка. Само бръснарят му знае за този негов недъг и не разказва на никой, a изкопава дупка на брега на реката и викнал три пъти "Цар Мидас има магарешки уши", но тревата чула и разказала това. Накрая цял свят научил тайната.

Историческият Мидас живял през втората половина на VIII в. пр. Хр. и бил владетел на Фригийското царство в голяма част от Анатолия (Мала Азия). За пръв път се споменава, когато през 738 г. пр. Хр. кимерийците нахлуват във Фригийското царството и заплашват столицата Гордион. Мидас се самоубивацар Мидас превръща дъщеря си в злато като пие биволска кръв.

 ЗА КОГО Е ОПАСНА ДРЕВНАТА БЪЛГАРСКА ПИСМЕНОСТ
http://threads.blog.bg/novini/2008/07/29/za-kogo-e-opasna-drevnata-bylgarska-pismenost-2.217505

 През 2006г. спряха да търсят звездни карти и зодиаци, и бе направен оригинален прочит на написаното, имайки предвид, че тук, в Тракия е дадено родоначалството на египетската религия и йероглифи. За челите Египетска история не е тайна, че тяхната култура според собствените им легенди, идва от север, с кораби.....

Повече за прочита може да се види тук: http://www.institutet-science.com/bg/introb.php

Траколози от БАН /с някои изключения/ премълчаха разчитането на двете плочки, но се поизложиха на третата плочка от Точиларе.

През 2007 г. Николай Овчаров разпозна “човече” и в тази забравена с години плочка, но побърза да се впусне в чуждите нему води на праисторията и лингвистиката, като “видя” в знаците неясни Находка на близо 8000г. евентуално по-стара от най-старите открити у нас плочки в Карановожертвоприношения и “полови триъгълници”(?!)

За щастие не закъсня и далеч по-аргументирания и научно обоснован прочит на д-р Гайд и на “плочката от Точиларе”, в книгата :

 

Никой не оспори тълкуванието, но и никой не го разгласи. Може би на средите в БАН им е изглеждало “светотатство” дори да повдигнат темата за обсъждане в световната научна общност... след като години наред родната наука се кланяше на чуждите култури и забравяше в праха собствената си.

Пример – откритите от изследователя на Орфей Никола Гигов “забравени” в родопското село Гела плочи със стара писменост отпреди кирилицата, които силно напомнят на етруските текстове:

На световната политическа класа /силно се надявам, че НЕ и на независимите световни учени/ същоПлочката от Караново никак не й е изгодно в България да се откриват едно след друго доказателства за това, че оттук е тръгнала световната Цивилизация...

Какъв е проблемът всъщност? Той далеч не е само в това, че бихме могли да отклоним от Гърция и Египет част от потока туристи. Това едва ли ще стане в скоро време, като се има предвид как “пазим” и показваме находките и историческите си ценности.

“По-опасното” е, че находките по нашите земи подсказват висока култура и познания на местните хора, включително и познание на Божествени Истини и ценности, за който монопол от векове претендират други...

Както е известно, освен финансовия монопол, другият важен монопол за който се водят  вървят световните битки, е монополът над ума и душите на хората, поддържан чрез идеологии и религии.

Как ще понесат “проповедниците” на този монопол наследниците на траките да претендират за неговото разбиване? Те не желаят нашият народ да се освободи духовно, черпейки сили от собствената си древна култура...

Но сега, след поредното откритие? Вече 5 плочици с подобно писмо са открити в нашия регион Плочката от Градешница/прибавям и амулета от Тартария, Румъния/, отделно са изписаните с подобни знаци многобройни статуйки и съдове.

Не можем до безкрайност да си заравяме главите в пясъка.... Или – можем ???

 
Досега /особено в популярното при атеизма учение, че човекът е произлязъл от маймуната/ се смяташе, че не може да се очаква древните ни прадеди да напишат или нарисуват нещо повече от това, което се отнася до преките им нужда от храна и размножаване.

Но не е тайна, че от доста време древните цивилизации по целия свят сами свидетелстват за себе си. Явно доста от тях не само са били по-мъдри от днешната, а и са използвали недостигани от нас технически средства в строителството и медицината!

Първият /доколкото зная/ наш учен, който си позволи да погледне на старинните артефакти като на произведения на достойна за уважение цивилизация, откри в тях доста повече от украси, Плочката от Точиларезавъртулки и примитивни резки от рабош.

Какво “казват” старинните артефакти според прочита на д-р Гайд?

Ковчежето от Градешница:

“Кивот”(“свещен ковчег”); “Завет”(“Договор”); “на Единия Бог”; “Орфей” (“Храм”)

Положената в ковчежето плочка от Градешница:

“Триединният Бог (боговете) обхожда (обитава) в Тракия, или Боже, който си в територията на Тракия, Говоря истината (обещавам) да дам (давам) дарове на великия Божи Син. Прославям великия Бог (да прославя великия Бог). Храмът на Бога е велика крепост (скривалище), или Боже, Който си в храма си, бъди ми крепост и защита (защити ме)!

Плочката от Караново:

“Който е преминал през Мистерията на Смъртта и Възкресението, Той е новороден и е с Ново Божествено Естество. Той е оставил Лъжата и е познал Истината, и царува с коронaта и жезъла на Правдата в този свят и в отвъдния”.

Амулетът от Тартария:

Амулета от Тартария Румъния

“Бог Отец (ще) воюва в (тяхна) подкрепа (докато) Тракийските (царе) господари (принасят) олтари с (достойни) материални и духoвни приноси (Нему)”

... /плочката от Точиларе/:

“О, Боже, Дион-Исусе (Слънце-датен Исусе), господарю на световете, аз идвам (при теб) с поклон и Принос за Примирение, Ти който си Господ-Бог на вечността, и (те моля) Ти (да) премериш сърцето ми, според Правдата (Праведността Твоя).

Пръстенът от с.Езерово:

“Врати, погледнете ме! Да мина направете ми пет (пъти)! Дай ми красотата Ти велика да съзра, Господи мой на Слънцето, на Правдата...Слово-Слънце-Исус!”

Кьолменският надпис:

“Не разпилявайте в ядене от Тракийското съкровище на раба (слугата) на Пастиря(-Бог) Дион-Исус и което е животът-ти велик (голям) (при) източния кипарис е началото/вечността (скрит).”

Стелата на цар Мидас:

“Отче Архижрецо, направи за нас месо. Мидас подлуди ме, рудата ти дава да се яде. Боже Силни, превърни, жрецо, на месо чрез целувка върху желязото, направи го творецо да се яде”.

 

За кого са “опасни” посланията на народ с толкова висок морал и ясна ценностна система?Стелата на цар Мидас

Можем да си отговорим и сами...

Опасни са за същите, за които е удобно нашите деца да стават чуждопоклонници, да не помнят историята си, да стават роби на страстите си (разпалвани по всякакъв начин от подкупните медии), да се стремят към лесна печалба, да се отдават на проституция, алкохолизъм и дрога.

Опасни са за тия, които не желаят да сме смели, уверени в подкрепата на Добрите Небесни сили, които не желаят да посочим на светло делата и истинските им лица.

.......

Лесно е да мачкаш и изсмукваш отчаян и обезверен народ. Удобно е да го превръщаш в безлично “население”, чиито интереси наистина постепенно да сведеш до хляб, зрелища и размножаване...

Пиктограма на 6000 г. открита в Южна България

Траките владеели най-старата писменост
Триъгълник с точка означава жена, ромбът е символ на благоденствие

 http://paper.standartnews.com/bg/article.php?article=233556

Българският народ е факлоносец на Божията Истина

 http://www.public-republic.com/magazine/2010/12/65857.php

 Уникалната книга с исторически летописи „Тракийски хроники” разглежда 4 периода от историята на трако-българския народ, като започва още от първия човек, възникването на тракийския род и стига до борбите на прадедите ни за национално освобождение.

Един от най-важните инструменти на траките за национално и духовно усъвършенстване е бил божественият им творчески език – „богарският, езикът, на който говори само Бог”.

Те са постигали всичко чрез силата на този свой уникален божествен дар и ресурс. Нашият СвещенOrpheus amongst the Thracians - 440 пр. Христа неизвестен художник от Лондон теракота Богарски език, езикът на Бога, буквално означава „Божествено сътворяващ”., т.е. той е езикът на сътворението, Инструментът, Оръжието и Творческото начало на нашата действителност, естественият закон на Всемира.

И този свещен дар съвсем не е изчезнал, той е в дълбините на нашата памет, в 49-те процента тракийски гени, които носим в себе си, в езика ни, чиято основа е тракийският език – речта на нашето минало, настояще и бъдеще. И ако това се знаеше, повече хора щяха да говорят на този боготворчески език.


Това писмо, по-старо от египетското с цели 2000 години, и днес е запазено върху многобройни артефакти в различни наши крайща, като плочките от Градешница, Караново, Езерово и др. И което, за радост на радеещите за рода си българи, беше разчетено от д-р Стефан Гайд чрез неговия сравнително-лингвистичен метод.

В четирите си тома „Тракийското писмо декодирано” изтъкнатият ни изследовател подробно излага разчетения от него древен тракийски език през пиктографското писмо от Градешница и Караново, през египетските йероглифи и през бохарския език на братята копти в Северен Египет.

С тези си книги Гайд разтърси представите ни за генезиса на предците ни и на свещения ни език. От четвъртия му том пък научихме, че с разкритието на библията на бесите „Бесика”, и днес съхраняваща се в Националната библиотека в Лондон, се откриват най-старите версии на днешната Библия, от които са правени по-късните гръцки преводи.

 Хипотези – древната тракийска Библия Бесика/ Разкрита е древната тракийска Библия Бесика /Biblia Bessica
Лиана Фероли, Saprotiva.com

За наша радост и удивление, до наши дни са достигнали някои много древни ръкописи на Библията Обков на Biblia Bessica?на Бохарски диалект, които съдържат почти в цялост книгите на Новия и Стария Завет, което позволява да се направи един доста подробен езиков анализ на този диалект, тъй като езикът на различните книги на Библията е уникален с това, че за разлика от други документи (напр. философски или научни трактати и др.), тя представя изключително пълноценно и детайлно именно живия говорим език от времето, в което всяка от тези книги е писана или превеждана.

Множество такива древни ръкописи на Бохарския диалект, между които почти всички книги на Новия и Стария Завет на Библията на Бохарски и Славянски, се съхраняват и до днес в манастира Св. Екатерина, издигнат в подножието на Синайската Планина в Египет, като някои постройки на този манастир датират от около 330 г. след рождението на Христа. След Ватиканската Библиотека, библиотеката на Св. Екатерина е втора по важност и големина по отношение на древните свещени текстове и съдържа над 3000 ръкописа.

В старозагорската Нощ на учените и музеите д-р Стефан Гайд представи своята нова книга „Тракийското Писмо декодирано – ІV. Тракийската Библия Бесика разкрита”.

Авторът, който е и директор на Института по Трансцедентна наука, подчерта, че е имал изключителната възможност да се докосне до някои много древни ръкописи на Библията на бохарски"Преображение Господне" - мозайка от Синайския манастир "Св. Екатерина". диалект, които съдържат почти в цялост книгите на Новия и Стария завет.

Това му позволява да направи един доста подробен езиков анализ (това е и неговия сравнително-лингвистичен метод на изследване) на живия говорим език на траките.

Множество такива древни ръкописи и сходни на тях се съхраняват и до днес в манастира „Св. Манастира Св. Екатерина в подножието на Синайската планина в ЕгипетБиблиотеката в манастирът съдържа най-голямата колекция на ръкописи след Ватиканската библиотека. В манастирът има над 120 икони..Екатерина” в подножието на Синайската планина в Египет, датиран около 330 г. след рождението на Христа.

Неговата библиотека, втора по важност след Ватиканската, съдържа над 3000 ръкописа. Имал е близък достъп и до текстовете на братята копти в САЩ в Института по античност и християнство в Калифорния, в който е и цялата гностическа библиотека на Нат-Хамади.

Изучаваните от него текстове на бохарски диалект удивително приличат на пиктографската писменост, разчетена от него върху тракийските плочици от Караново, Градешница, Тартария (Румъния), печата от Езерово.

ПОВЕЧЕ ЗА КНИГАТА

Най-забележителните открития на д-р Стефан Гайд обаче са свързани с изучаването на каноническата Библия „Бесика”, съхранявана в Лондонската библиотека. Преписи от нея, казва д-р Гайд, винаги са били пред очите ни, но наричани от гърците „Бесой”, тъй като те нямат звук „ш”.

А бохарската Библия е наричана „Открита”, „Прорицателна”, „Отворена”, „Голата библия”, което на На 7 януари - Св. Йоан Кръстител, известен и като Св. Йоан Предтеча (в исляма и в християнските арабски църкви е пророк Яхия) е братовчед и предшественик на Иисус Христос, който според Евангелието, предсказава пришествието на месията (на Христа). Живял отшелнически живот в пустинятатракийския бохарски диалект се изписва и произнася като „Библия Бешой”, т.е. „Библията на бесите” (”Бесика”), която е била в употреба сред тракийското племе „Беси” – племето на жреческия елит.

Според изследванията на д-р Гайд тракийската библия съдържа много по-дълбоки философски и концептуални идеи и прозрения от нейните гръцки преводи, което говори за първичността на тракийските текстове спрямо по-късните им гръцки варианти.

Прорицателната, канонична библия е написана на бохарския диалект, същия, на който са написани всички надписи на Тракия, казва изследователят. На нейната корица пише: ”В началото бе Писанието (т.е. Словото), и Писанието беше у Бога”. Употребява се точно думата Писание.

В пиктографските плочки, открити по нашите земи и датирани от 5.-6. в. пр.н.е., също се използват думите „ар-хе” и „Писажи” (вечност и Слово). Като „хе” при траките е вечност, съизмерима с времето, в нея тече време, но имат и друга дума за вечност, в която времето не тече, това е думата „енех”. А представката „ар” означава „раз”, т.е. – „развременяването” на вечността.

Значи не просто Бог създава, а настъпва развременяването на вечността, във вечността започва да Фрагмента от дебелостенни съдове от тракийска култова керамика от така наречената група „Цепина”. Намирането на тази ранна тракийска керамика и то в гробница, за пореден път показва, че Велинград и районът на Западните Родопи са един от центровете на производство и употреба и разпространение на тракийска култова керамика, използвана изключително при обредни действия и ритуали. Интересно е да се отбележи, че керамика тип Цепина се свързва с тракийския царско-жречески род беси, известен още в древността с това, че е владеел прорицалището на бог Дионис. За бесите се знае също така, че са били изключително свободолюбиви и войнствени и дълго време са оказвали съпротива на римските легиони. Те са и едни от първите траки, приели християнството, като в изворите се споменава, че са имали преведена на техния език Библия, наричана „Библия Бесика”.тече време, за пръв път се появява време/пространство, за разлика от космическата вечност извън времето и пространството.

Гърците са го превели като „архи”, но за тях не означава никаква вечност, никакво развременяване, а просто „начало”. А след като в тракийската библия е употребена една много по-сложна концепция с една много по-голяма дълбочина, е много логично гърците да са я взели наготово и да са я опростили.

Досега се смяташе, че оригиналът на Библията е на гръцки език, но това е доста нелепо. Ние изследвахме дали тракийската библия не е по-древна, продължава д-р Гайд, още повече че Новият завет не е написан от един човек, той възниква на база на разменените писма на различните църкви.

Във фразата „Всичко това стана чрез Него, и без Него не би станало нищо от това, което бе станало” е интересен глаголът „шопе”, който се превежда „що-бе” (и сега се използва), но неговото значение е много по-сложно и означава, което е било сътворено чрез Този, който самотрансформира себе си. Всички други Библии твърдят, че Бог създал света от нищото.

Единствено тракийската Библия твърди нещо друго, а именно, че Бог е създал света от Самия Себе Си, като е самотрансформирал Своето естество, а не от нищото. Нищо не може да стане от нищото. Тук е застъпена типично орфическата доктрина за еманациите и трансформациите.

Затова и при траките Бог е триединен с три лица, еманиращи по различен начин. И това заляга по-късно в християнската църква, въпреки че не винаги християните са вярвали, че Отец, Син и Св. Дух са един бог. В книгата си „Орфизъм за напреднали” братът на Стефан Гайд – Цветан Гайдарски пише как един тракийски папа въвежда в Рим тази доктрина и тя навлиза в католическата църква, в православието и във всички християнски църкви.

Оказва се, че в Бохарската библия се говори и за Орфей. В нейното евангелие на Св. Йоан се казва: И след това аз видях разкрит Орфей на скинията на свидетелството”. Преведено в гръцката библия, означава разкрит храма на скинията на свидетелството. На друго място Христос казва: „Разрушете този Орфей и за три дни ще го въздигна.”

Превеждат го на гръцки пак като храм, но то може да се преведе и по друг начин. Най-интересното е, че в Апокалипсиса на Св. Йоан се споменава и за завет на Орфей. Ние вече знаехме от плочките от Градешница за Кивота на Завета, но не знаехме, че в Бохарската библия „Бесика” това е потвърдено.

И там си пише абсолютно дословно следното: ”И разкри се божият Орфей, който е на небето, и откри се Ковчегът на Божия Завет в Орфей, и настанаха светкавици и гласове, грамове и трус, и силен град.” Във всички други преводи на библията, вместо Орфей, се появява думата храм.

Но така не се разбира, че Орфей, освен че е функция и служба, в същото време е и голяма личност, щом я има на небето и щом се разкрива в завета на Орфей. И ние знаем, че той се разкри преди две години в кивота, ковчега-завет от Градешница.

„Бесика” в древността е наричана прорицателна, пророческа, защото съдържа неща, каквито другите библии не съдържат. А на самия бохарски диалект е означена с думата „Бешой”, което означава пророческо откровение, голата истина. И понеже гърците нямат буква „ш”, са я наричали „Бесой”. Но в световната литература открай време се знае, че библия „Бесой” е библия на тракийското племе „беси”, на свещениците и пророците… Значи, пред нас през цялото време е стояла библия „Бешой”, т.е. библия „Бесика”. А „бохар” на славянобългарски преминава в „бугар”, откъдето идва и „бугари”, т.е. „бохарите”, траките.

В Солунската легенда се разбира, че дори на самия Константин-Кирил в началото не му е ясно дали „бугарите” и „блъгарите” са едни и същи племена. Той е учил в Александрия, бил е там свещеник и искал да бъде мисионер на Бохарската библия.

В тази легенда Константин–Кирил Философ казва, че Светият Дух му дава азбуката, че българите са си имали повечето букви, а той им додава още няколко, т.е. свещената азбука се продължава във времето. Началото на бохарската азбука започва във Фригия (Анатолия). Тя е фонетична и е след пиктографската, много наподобява кирилицата, особено след реформирането й, когато се сменят буквените стойности на някои букви.

Значи, братята Кирил и Методий само адаптират тракийско-бохарската азбука – предшественик на Св.св. Кирил и Методийкирилицата. Това на нас ни харесва, но не и на гърците и това е отразено в Търновския препис на Солунската легенда, където е заявено тяхното мнение, че не Св. Дух дава азбуката на Константин-Кирил, а врана черна грачеща, именно защото Византия винаги е твърдяла, че тя е единственият писмен ортодокс.

Затова унищожава тракийския епископат в 512 г. от н.е., изгонва тракийските императори, а с едикт на византийския император се изгонват всички тракийски династии. Но по-късно техните братовчеди идват отново и основават България, като отцепват същата империя, която ги е изгонила, разказва д-р Стефан Гайд.

В Бохарската библия се говори, освен за Орфей, и за траките, продължава той. Във Второто послание към коринтяните ап. Павел казва: „Кой страда, без аз да страдам, кой е оскърбен, без тракът да е?” Но това е преведено на гръцки „без аз да се разпалвам”. Значи ап. Павел едва ли не казва, ако вас ви гонят и преследват, мене тракът – още повече.

Какво излиза тогава? Знаем от Библията, че ап. Павел има еврейски произход, но той заявява на едно място, че „всичко това го счетох за измет, само Възкресението да придобия, да се съобразувам със смъртта на Христос, за да мога да стана едно с Възкресението Му и да стигна Вечността”.

А това е орфическа идея. Значи, на практика, ап. Павел казва – да, по произход аз съм евреин, но духовно съм последовател на орфизма, мен ме вълнува Възкресението и Живота. Мястото, където учениците чуват Христос да говори на тракийски, пак е преведено по различен начин.

В друг пасаж от тракийската библия Исус се обръща към Своя Отец, казвайки, че се моли не за света, а за тези, които Му е дал, защото са Негови, където казва „всички Мои са и Твои и траките са мои, и аз се прославям чрез тях.” Но тъй като думата ”тирак” (тирук) може да се преведе и „всички твои”, в гръцката библия е преведено тъкмо така.

Значи умишлено, където е имало думата „трак” е превеждано другояче. И египтолозите превеждат думата „трак” по друг начин, а именно като „сияен”, „пламтящ”. Това се потвърждава и от египетските папируси, какъвто е „Папирусът на Ани”, който е по-късен вариант на „Книгата на мъртвите”, но нейните най-стари части са именно на тракийските плочици от Караново, Точиларе и Градешница. Но там и бог Озирис, казва същото, каквото и Исус, той се моли пак за траките и казва, че няма нищо да им се случи, защото са специално негови.

А ние знаем, че Озирис, четен обратно е същата личност, че това е наричания от траките „Слънцето-Озирис, наричан още Осирис или Асар бил един от главните богове и културни герои в египетската митологияИсус”. Значи те са имали много преди християнството знания за него. Дори са имали йероглифна транскрипция за думата „Христос”.

Много близък до нашия днешен език е и древният тракийски език. Например думата „халак” е халка, „арома” – аромат, „тамна” – тамян, „гог, гуга” – глава, „арно” – добре, „вок” – бременна жена (оттук идва де-войка), ”захри” – захар, „торш” – троша, „ем” – ям, „теви” – ковчеже, тава, „мках” – мъка, „дий” – върви, „карука” – каручка и мн.др. Така че траките съвсем не са изчезнали. Траките – това сме ние, които днес говорим модерен тракийски език, твърди д-р Гайд.

Колкото и това да не се харесва на някои. Последните ДНК-тестове показват това съвсем недвусмислено. 60-70% от тракийските гени са в нашия генотип. Невярващите просто трябва да ОРФЕЙ-РОДОПЧАНИНА-Mosaic of Orpheus. (2nd to 3rd c. AC) 'House of Orpheus'. Caesaraugusta. Museum of Zaragoza.придобият зрение за предшестващите бохарския фонетичен език пиктографски надписи, които и до днес избождат очите ни по стели, гробници и херони и предшестват йероглифите в Египет с цели 2000 години.


Този наш език първо е бил бохарски диалект, после след езиковата реформа при цар Борис е приел славянско произношение и се нарича бугарски. Интересното е, че в следващите славянобългарски преводи на библия „Бесика” през 14. век при цар Иван-Александър, някои пасажи са преведени съвсем дословно, каквото е и съкращението на името на Исус, както го знаем от иконите „Ис” – с дъга отгоре, което е характерно за йероглифите. Дори теолозите нямат друго обяснение откъде идват тези съкращения.

Вече съвсем основателно можем да очакваме, че библия „Бесика” може да ни доведе до още по-големи откровения свише, между които и до разкриване тайната на Сътворението. Засега знаем, че единствено на тракийски език се разкрива Божественият начин на сътворение на Вселената от светове, като еманация на Бога-Слово, като низходяща трансформация на Речта от Божествения й Извор – Личността на Бога-Син.

Тъкмо тази тайна на Божествената „технология”, е уверен д-р Гайд, е закодирана от Св. Ап. Йоан в началните строфи на неговото Евангелие, за да бъде разбрана само от посветените в Божественото учение.



 

—————————————————————
Библия Бесика

според Уикипедия

Библия Бесика (на латински: Biblia Bessica) е предполагаемият превод на Библията на езика на тракийското племе беси, съществуването на който е упоменато от античните автори. В науката преобладава мнението, че подобен превод наистина е съществувал, и че под бески език, трябва са се разбира изобщо тракийският език.[1][2]

Описание  [редактиране]Сведенията за съществуването на превод на Библията на езика на бесите са от IV – V век. В 394 година Свети Григорий Нисийски пише:

„ Ήμείς ουρανόν τοΰτο λέγομεν Σαμαίμ ό Εβραίος ό Ρωαίος κέλοΰμ , καί άλλως ό Σύρος , ό Μήδος , ό Καπαδοκης , ό Мαυρούσιος , ό Σκύθης , ό Ξράξ , ό Αγύπτιος.[3] “

В част от поема, писана от свети Павлин Нолански около 400 година и посветена на епископа на Ремесиана Никита Ремесиански пише:

„ nam simul terris animisque duri et sua Bessi nive duriores nunc oves facti duce te gregantur pacis in aulam .Quosque cervices dare servituti ,semper a bello indomiti negarunt , nunc jugo veri domini sub actas sternere gaudent.[4] “

В 396 година свети Йероним Блажени пише:

„ Bessorum feritas et pellitorum turba populirum qui mortuorum inferiis homines immolabant , stridorem Разликата между египетски и коптски е че първият използва йероглифи а вторият коптска азбукаsuum in dulce (s) crucis fregerunt melos et totius mundi una vox Christus est [5] “

Около 399 година Йоан Златоуст пише:

„ … скитите, траките, савроматите, маврите, индийците, даже жителите на крайните предели на вселената, всички любомъдърстват превели на собствения си език тези изречения [Евангелията] [6] “

През 2008 г. Д-р Стефан Гайд (психоаналатик, психиатър, лингвист и философ) заявява, че изследвана от него в Британската библиотека в Лондон Библия, написана на коптската азбука, е Библия Бесика.[7] Твърдението на Д-р Гайд, че това наистина е Библията на бесите не се потвърждава от научни източници.[8]

Под тракийски език се разбира български, който в по-късен етап е наречен словенски, защото на него е можело да се чете литургия и Бог е могал да чуе молещите се. Поради подобна причина германският език е наречен немски (ням), защото германите са нямали канонизиран език и техните молитви са неми за Бог.

Справка:

Откриха папирус с откъси от "Книгата на мъртвите" в Австралия

Откриха папирус с откъси от "Книгата на мъртвите" в Австралия
Канбера, Австралия /КРОСС/ Фрагменти от ритуален погребален папирус от времето на един от най-известните египетски архитекти Аменхотеп*, син на Хапу, се намира в Музея на Куинсланд. "Предметът се появи случайно в експозицията", твърди египтолога Джон Тейлър.
Документите, на които пръв обърнал внимание египтолога са били включени като част от експозициятаПапируса на Ани на мумия, притежание на Британския музей. Преди това те са били държани в складовите помещения на музея в Куинсланд. Тейлър, който пристигнал в Австралия като член на Британския музей имал за задача да придружава изложбата. В процеса на подреждането на експонатите, той случайно се натъкнал на папирусите и при внимателния им оглед разбрал, че те представляват част от прословутата "Книга на мъртвите" на древните египтяни. И по конкретно, изследователя достигнал до заключението, че находката е била част от погребалния ритуал на един от най-величавите архитекти на древен Египет - Аменхотеп, пише "Лента.ру".
Досега се знаеше, че различни части от тази книга-уникат се съхраняват в музеи по целия свят. Има част в Бостънския музей за изящните изкуства, в "Метрополитън музея" в Ню Йорк и в Британския музей. За съществуването на тези папируси в колекцията на Музея в Куинсланд досега обаче никой не знаеше.
Фрагментите са били дарени на музея от частно лице през 1913 г. и представляват свитък с дължина около 20 метра. Тейлър обяснява, че през 90-те години на ХІХ век, много хора от целия свят са пристигали в Египет където масово купували артефакти. Предполага се, че много от тях днес стоят в частни колекции.
"Книгата на мъртвите" на древните египтяни (или "Папирусът на Ани") е сборник с молитви, песнопения и заклинания. Те са предназначени да "помогнат" на починалия в отвъдното му пътуване. Този паметник на литературата е отдавна известен в света. Неговият пръв превод на български език е направен от Йордан Ванев през 1982 г. Оттогава досега книгата се препечатва няколко пъти.
*. Аменхотеп е син на Хапу, който е роден около 1458-1425 г. пр. Хр. Той е ръководел строителство на няколко сгради, включително и големия храм на Амон в Карнак, храма на Аменхотеп III в Тива и Колосите на Мемнон. След смъртта си е почитан като покровител на лекарите, а по-късно е обожествен.

—————————————–
1. Кратка енциклопедия „Тракийска древност“, Издателство „Аргес“, София, 1993, стр. 40.
2. Toynbee, Arnold Joseph. Some problems of Greek history, Oxford University Press, 1969, стр. 56.
3. Migne J. P., PG 45, 1015 D
4. ЛИБИ, том 1, София, 1958, стр. 258.; Migne PL 61, 487.
5. Блажени Йероним, epo. 60 ad Heliodorum
6. Творения Св. Иоанна Златоуста, Т. XII , Бес. VIII , с.340.
7. Разкрита е древната Тракийска Библия Бесика
8. Открита е древната Тракийска Библия Бесика

 Българското християнство и писменост
http://eklekti.com

“Покръстването” на България от Византийския Ортодокс – религиозната и езиковата реформа на княз Борис – 9 век

 

(“Тракийското писмо декодирано – IV”, Стефан Гайд)

 

Но ако тракийският език и българският са един и същ език и Библията е била вече в употреба сред българското население на този език (Библия Бесика – на Бохарски диалект), защо тогава княз Борис решава да приеме официално (наново и повторно!!!) християнството чрез покръстване от патриарха на Византия? Кому е било нужно това и защо?

Светлина по този въпрос хвърля в едно свое изследване известният български професор Асен Чилингиров, експерт изкуствовед, дипломиран и титулуван в България и в Берлин, където е и автор на над 500 научни публикации, посветени на българската история и култура.

В множество свои публикации той изследва тезата за автохтонния произход на българите и тяхното приемане на Християнството директно от светите апостоли още през първи век от н. ера.

В следното интервю за в-к “Монитор” (23 юни 2007 г.), поместено в статията на Люба Кулезич със заглавието “Да изправим историята си с главата нагоре. Истината за българската идентичност трябва да бъде ревизирана от корен”, той отбелязва следните факти, които потвърждават още веднъж съществуването на Българското Християнство много преди покръстването на България при княз Борис:

 

“… тези църкви, които по българските земи са били неколкостотин, а впоследствие са били разрушени, отговарят на различен църковен ритуал. Причината за унищожаването им е била, че религиозните възгледи, на които са отговаряли, са били обявени за ерес след Никейския вселенски събор в началото на четвърти век.

Има достатъчно доказателства за наличието на множество християнски храмове по това време, но те като план са различни от византийските. Това са две различни естетически и богословски концепции. При това българската датира още от първи век. Така опираме до един генерален въпрос.

Досега ни се натрапва, че българите са някакви пришълци – дали са т.нар. прабългари, придошли от Волжка България, дали са славяни от Карпатието или Задкарпатието и т.н. Но според Херодот вторият по големина народ след индийския е бил тракийският народ. Къде е изчезнал този народ? И как е възможно някакви чергари да изместят уседналото население?

Няма такъв случай в историята на културата. Трябва обаче да се върнем 3500 години преди нашата ера, за да напомним, че населението по нашите земи неколкократно се е разселвало по други места. Част от него отива към Волга и Памир. И именно техните наследници много векове по-късно се връщат от там тук. Плод на това завръщане към прародината е случилото се тук през 6, 7, 8 век, включително и основаването на Българската държава. Има исторически извори, които потвърждават тази теза.

В общи линии това е обяснението защо по нашите земи няма прекъсване на художествената традиция. Така стигаме до необходимостта да ревизираме наложилите се схващания за произхода на българите и българското изобщо… Първо трябва да знаем, че нашето население е коренно за района около Черно море, през Балкана и чак до северната част на Мала Азия. То е имало свой език и своя писменост още преди Христа, на тях стъпва Българският език. Гърците са наричали тази народност Велика Скития. Това население е в основата на Българската държава. То получава Християнството още в първи век от н.ера и превежда Библията.

Създава своя книжнина, свое изкуство. Всъщност Кирил и Методий превеждат и транскрибират книгите, написани на предишната азбука. И за Рим, и за Константинопол това е писменост на еретици, затова трябва да бъде легализирана. Борис не покръства българския народ, а именно легализира съществуващото християнство на българите. Синът му Симеон определя това християнство като единично, независимо, вътрешно неподвластно на чужди шапки… Но от първия училищен клас ни се натрапват едни и същи лъжи.

Те трудно се преодоляват, защото много интереси се преплитат в тях. Интерес имат гърците, интерес имат руснаците заради ред вътрешно-политически и геополитически причини. Руската национална доктрина, която е имперска, се крепи на твърдението, че русите са приели Християнството от Византия и то по времето на най-голямото й могъщество, когато тя обхващала цяла Мала Азия и целия Балкански полуостров. Мислите ли, че без съпротива ще бъде приет фактът, че християнската традиция на Русия е дошла от Симеонова България?”

 ------------------------

А ето становището по този въпрос на акад. Цветан Гайдарски, поместено в неговия труд “Тракийският орфизъм – за напреднали”, книга първа:

 

“… името на християнския Бог Исус не е никак ново или непознато име за орфиците, посветени в мистериите на Дион-Исус (“Слънцедатния Исус” = Дионисий) още от най-дълбока древност. Почти всичко, което чуват за Исус Христос от Неговите последователи в Палестина и елинистичния свят, се припокрива напълно с това, което вече знаят за Него от своите тайни орфически традиции и свещени текстове, циркулиращи вече много столетия из целия древен свят.

Единствено новото за тях е, че Божият Син е дошъл в човешка плът като историческа личност и е изпълнил своята обещана мисия да стане Изкупителна Жертва и Спасител за цялото човечество, а не само за Тракия, Египет или само за посветените в Орфическото му Учение за Безсмъртието ученици адепти, практикуващи Вярата Му в своите тайни общества.

Затова за древните орфици е най-лесно от всички “езичници” в елинистичния свят, за разлика от Исусовите “последователи юдеи”, да се нарекат именно християни и да скъсат почти веднага връзката с традициите на юдаизма, типични за йерусалимските християнски общества, които пазят живия спомен за човека Исус, живял в плът сред тях, много по-непосредствено от разбирането им за Бога Исус и Неговата Космическа Роля като Творческия Логос, сътворил и творящ битието, Когото именно орфиците отблизо познават.

Така в исторически план постепенно настъпва процес на сближаване и интегриране на двете основни традиции за природата на Божия Син – юдейската, която познава по-добре човешката страна на Месията Христос, и орфическата, която познава по-добре божествената космическа страна на Бога Слънце Исус, при което в крайна сметка се получава синкретичната и синтетична Доктрина за двете природи на Божия Син – Човешката и Божествената, които са неразривно свързани в личността на Иисус Христос, Който в никейското кредо е дефиниран вече като Бого-човек (изцяло и напълно Бог и едновременно изцяло и напълно Човек).

Разбира се, тази окончателна формулировка е резултат на множество църковни събори, при които едни или други епископални фракции и интереси се сблъскват и взимат често едностранчиви решения, като едни изтъкват предимно човешката природа на Божия Син (като арианите например), а други изтъкват предимно Божествената Му природа (като монофизитите например) и нерядко всяка от фракциите нарича и преследва опонентите си като “еретици”.

Тъй като тракийските орфици християни вярват, че са познавали Бога Иисус още от времето, преди да се роди “в плът” и стане човек “като нас”, т.е. от времето, в което Той все още е бил само Бог, те виждали Божествената природа на Иисус Христос като водещата, а човешката като възприетата по-късно в исторически план и затова подчинена на Божествената Му природа. Поради това те биват обявени от враговете им за “монофизити” (“моно-физис” = “една природа” – божествената) и впоследствие преследвани като еретици от политическата фракция на гръцките епископи, които овладяват окончателно ръководството в Държавата и Църквата в Константинопол след изгонването на тракийските християнски императори орфици, като междувременно успяват да поставят Тракийския епископат извън закона, като по този начин елиминират завинаги своите явни политически опоненти от ръководните позиции в Империята…

От всичко казано по-горе става пределно ясно, че ранното християнство по българските земи има своите корени в тракийското християнство и тракийския орфизъм, които намират своя съвършен синтез и синкретичен израз в религиозния и верски живот на коренното тракийско население по тези земи, приело християнството директно от светите Апостоли и лично от Св. Ап. Павел според новозаветната традиция и писания.

Затова не е никак чудно и някои от първите апостолски писма и писания, отправени към християнските общности сред това население, да са били записани именно на тракийския Бохарски диалект, както свидетелстват и цитатите от книгата “Тракийските послания”, дадени в началото на тази глава. Това, че по-късно по чисто политически съображения гръцкото духовенство ги обявява за ерес, за да се отърве от силните си конкуренти за духовната и светската власт в империята, каквито са Тракийските епископи и християнски императори орфици, съвсем не означава, че в същността си тези коренни християнски общества с техните ранно-християнски традиции наистина представляват някаква неправилна или еретична версия на Христовата вяра.

По всичко личи, че обвиненията срещу тях се базират чисто легалистично “на буквата” на доктрината за двете природи на Божия Син, а не “на духа” на разбирането и практикуването на това “тайнство”, които са много по-задълбочено застъпени именно сред тракийските християни, които са приели Христовото учение най-първи в Европа и директно от устата на светите апостоли в лицето на св. Апостол Павел и неговите съподвижници мисионери по земите на тракийската диаспора.

Така че враждата между тракийския епископат и гръцките му и римски конкуренти се базира преди всичко на съперничество за духовното и политическо влияние в тогавашния свят, а не на действителни “еретични” доктрини, които да са били проповядвани от него!!! Този факт е от изключителна важност, защото веднъж завинаги премахва несправедливото клеймо, което Византия лепва върху Самобитното и Оригинално Българско Християнство, наричайки го “Българската Ерес”, с което име то остава известно в Европа чак до късното средновековие.

Справедливото му наименование и определение е точно противоположно на това, защото по старшинството си и по първородното си право в Европа то може да носи само името, с което е било известно сред най-ранните християни и то е “Апостолското Християнство”, за да се разграничи от византийското “Имперско Християнство”, което всъщност е опорочената вторична версия на Христовото учение, нагодено към репресивните интереси на имперската държава…” (Акад. Цветан Гайдарски, “Тракийският орфизъм – за напреднали”, книга първа, стр. 46-47, Академия Орфика, 2007 г.)

От тези две важни изследвания на наши известни учени става пределно ясно както защо цар Борис е принуден да приеме отново християнството като “покръсти” българите под Византийския “Ортодокс”, така и защо е принуден да приеме “нова” писменост, на която да направи и нов превод на свещеното Писание, който да бъде одобрен от патриарха на Византийската империя като “ортодоксален”.

Такъв опит за въвеждане на нова писменост, коренно различаваща се от Бохарската азбука, се явява именно въвеждането на “Глаголицата”. Според някои изследователи на нейния произход тя е производна на готската (гетската) писменост (представена в библейския превод на Улфила), като сред немалко сериозни историци е популярна теорията, че тук се касае за тракийското племе гети. Според други тя е дело на Св. Кирил Философ или на Св. Йероним, или даже творение на философа Етикус Истер.

Преобладаващата теза, породена от самия строеж на Глаголицата, е, че тя е била ново за времето си “създание”, в което проличават късни опити за вкарване на гематрия (гематрията е мистична наука за връзката между числата и мистичното значение на фонетичните букви, свързани със старото йероглифно писмо; виж учението за гематрията на Питагор – книга втора от “Тракийското писмо декодирано”) в линейното фонетично писмо чрез типичната за нея геометрия на буквите с цел да се подчертае абстрактната идея на Словото.

Такъв изкуствено създаден хибрид (между геометрия и фонетика) се оказва, както при повечето случаи на чифтосване между различни видове, “стерилен” и “неспособен да създаде следващо поколение” (в случая с глаголическата азбука – вътрешно предопределена невъзможност за приемствена дълготрайна книжовна школа). Която и да е вярната от тези версии за прототипите на Глаголическата Азбука нейната поставена роля и програмирана цел е не друго, но това да измести употребяваната до тогава тракийска бохарска писменост.

За съжаление на имперските администратори обаче този “лабораторен” опит завършва с неуспех поради простата причина, че е твърде чужд за българските книжовници на епохата (които са между самия царски елит и администрация!) и които очевидно вече са били прекалено привикнали към употребата на Бохарската азбука и свещените текстове, записани на нея.

За тях е било крайно неудобно и твърде неудачно да прехвърлят всичко на съвършено ново и непознато писмо, което е било освен всичко друго и в явно противоречие с всички предшестващи културни и свещени традиции. Подобно би било положението на нашите съвременници, ако някой се опиташе да им наложи да започнат “от днес” да пишат на български с някакви друидски или китайски знаци, напълно непознати и чужди за тях.

Виждаме, че наскоро в нашето модерно време претърпяха пълен провал опитите на някои да въведат писането на български език с буквите на латинската азбука (въпреки че те са все пак доста добре познати на всеки грамотен българин!). Колко по-трудно би било да накараш някого изведнъж да изостави напълно своята древна и свещена азбука и да започне да пише отведнъж със съвсем непознати писмени знаци! Очевидно в процеса на въвеждането на Глаголицата администрацията на цар Борис разбира, че такъв подход “по заказу” е невъзможно да бъде осъществен, защото много скоро след това вероятно би настъпила реставрация на употребата на старата Бохарска азбука и старите, считани за “еретически” от Византия и Рим християнски текстове на Библия Бесика.

Затова именно се решава да се изготви друг “нов” вариант за българската азбука в лицето на “Кирилицата”, който всъщност въобще не е нов, тъй като по-голямата част от буквите са взети директно от Бохарската азбука, като само някои са премахнати напълно . . . други само сменят звуковото си значение . . . а трета група . . . биват постепенно по-късно прибавени, та да се достигне най-накрая до днешния вид на Кирилската азбука.

За да се види ясно този преход, тук поместваме за пример отново първите редове на Св. Ев. от Йоан на съвременен български език, записани първо с Бохарската прото-кирилица, както е била преди Борисовата реформа, обяснена по-горе, а след това и с горните реформирани букви, така както Бохарицата е предхождала директно Кирилската азбука. Специално подчертани са “реформираните” отношения на буквите към звуците:

. . .

От горното става видно, че създателите на “Славянската Азбука” Св. Св. Кирил и Методий всъщност съвсем не “създават” нова азбука, а по-скоро майсторски адаптират древната свещена Бохарска Азбука (като само добавят някои нови букви) с цел да съхранят свещеното минало и същевременно да удовлетворят новите имперски изисквания за “ортодоксалност” на “новата писменост” и всичко записано с нея. Дори и калиграфският стил на изписване за дълго време остава твърде малко променян, което е видно и от първата страница на Св. Ев. от Йоан в Четвероевангелието на Иван Александър (14 век), поместена за сравнение по-долу:

. . .

Основните букви на Бохарската и Кирилската азбука обаче си остават едни и същи съвсем нарочно, очевидно за да се улесни преходът от едната към другата. Защото и днес много по-лесно би било да се приемат под натиск някои малки корекции в азбуката на един народ, нежели да бъде тя сменена напълно с коя да е друга. (Корекции от подобен род бяха “наложени” отгоре и с езиковата реформа в българския език след 9 септ. 1944 г., когато някои букви бяха напълно изоставени, а граматическата употреба на други прие някои незначителни промени.)

 

 Българската писменост и нейните корени в първичния човешки писмен език на траките

 ”Тракийското писмо декодирано” – 2 и 3, Стефан Гайд/

Траките са имали писменост преди Египтяните и Шумерите и се оказват първият етнос, който е имал писменост в история­та. Нещо повече, най-древното писмо на Траките е било Пиктографско (образно), а не фонетично (звуково), което означава, че всеки друг народ е можел да го приеме от тях независимо какъв език и ди­алект е говорел, защото при това писмо се изписват идеите, а не произношението на думите.

Това означава, че всички, които са въз­приели Тракийското Пиктографско Писмо, са можели вече чрез пи­сане да се разбират с траките и помежду си, дори когато езиците им са били толкова различни, че не биха могли да се разбират чрез го­ворна реч (разговор).

Следователно първоначалното въведено от Траките Пиктографско Писмо вероятно е служело като Универсален Световен Език (поне за посветените елити) в онази епоха. Това оз­начава, че най-вероятно подобни надписи на тези намерени в Тракия биха могли да се открият и разчетат от учените в много други на­ходки по света, и това би довело до революционни промени в наше­то разбиране за корените на човешката цивилизация на земята.

Друг важен момент, който не трябва да се пренебрегва, е фактът, че бидейки Първият Всеобщ Писмен Език на света, Пиктографският Скрипт може да се окаже и Първият и най-архаичен начин на типично за Човека мислене, т.е. такъв Пър­вичен Мисловен Процес, който и до днес работи с пълна сила в подсъзнанието на всеки човек и затова е определящ за поведе­нието, идентитета, развитието и благоденствието на всеки един от нас. Тук именно намират приложение концепциите и развитието на Трансцендентната Наука, за която вече говорихме в глава 6.

С една дума, откритието на Тракийското Писмо и декодирането му може да има много по-големи рамификации и последствия, отколко­то изглежда на пръв поглед! Използуването му в негова модерна на­учна версия днес чрез методиката на Трансцендентния (трансцедиращ) Анализ, разкрива нови неизползувани допреди възможности в сферата на лечебните и мотивационни практики, от каквито всички биха могли да се възползуват за повишаване качеството на личния си живот.

Но това дори е нищо в сравнение с един друг потенциален ефект, за който модерното приложение на Пиктографското Писмо би могло да допринесе. Малцина днес осъзнават факта, че съвре­менната наука е следствие на Божественото Слово, вродено в чове­ка, и неговото използуване и историческото усъвършенствуване на това ползуване за променяне на околния свят на човека, според въз­приетите му нужди.

Вариантът на Словото и неговото научно ползу­ване, обаче, се е развивал в по-модерно време предимно в посоката, която произтича от Линеарните Писмени Кодове (като финикийския и всички подобни на него), и затова е следствие на начин на мисле­не, който би могъл да бъде категоризиран като Линейно-Логично-Причинно-Следствено Мислене, което е типичното за нашето линейно-историческо време, с всичките рамификации на такова едно Измерение на Битието, и Съзнанието на хората и човечеството. Именно този начин на дефиниране на научните концепции и прак­тики е довел до овладяването на природните сили и ресурси във ви­да, който ние днес познаваме.

От Пиктографския Вариант на Словото и характерния за него начин на мислене, обаче, който може да бъде категоризиран като нелинеен, нелогичен, не причинно-следствен, а по-скоро Многоизмерен-Архетипно-паралогичен-Временно-двупосочен, и подчиня­ващ се на архетипно-циклично (вместо линейно-историческо) време и пространство, могат да произтичат такива последствия, при използуването и развитието му в науката, които да открият, разработят и овладеят други природни сили и ресурси, почти недокоснати досега, и да доведат до едно качествено ново Измерение на Битието и Съзнанието на хората, и цялото човечество!

Такъв нов подход в науката, чрез усвояване Принципите и Методите на Трансцедентната Наука, би могъл не само да доведе до преоткриване на онази Наука на древните ни предци, която е отговорна за построяването на неповторимите образци на Мегалитната култура и Пирамидите, но в модернизиран и по-нататъшно развит вид, би могла да открие хоризонти и паралелни измерения на Съзнанието и Битието, които да доведат до овладяване на Времето и Пространството, в посоки и мащаби, дори непомечтавани досега.

И така, нека никога не подценяваме възможностите на Божественото Слово, благодарение на което нашата човешка (типично ант­ропоморфна) цивилизация, дължи своите Битие, Живот и Възход. Където и да ни заведат тези наши Битие, Живот и Възход, нека ни­кога не забравяме, че “В началото бе Словото… Всичко чрез Него стана… И без Него не е станало нищо от това, което е станало.. (Св. Ев. от Йоан 1:1)”

Относно Тракийския език, писменост, литературна традицияи народностно самосъзнание

От моите изследвания и тези на екипа ми към Института по Трансцендентна Наука, голяма част от които бяха публикувани в книгите “Тракийското Писмо Декодирано” 1, 2 и 3, стана напълно ясно и неоспоримо, че нашите предци Траките са имали писменост още от петото хилядолетие преди новата ера, т.е. около две хиляди години преди Шумер и Египет.

Нещо повече, в книга 3 от същата поредица се доказа по безспорен начин, че те не само са имали пиктографска писменост, която е пренесена и доразвита в Древен Еги­пет, но че Траките са имали цялостна ЛИТЕРАТУРНА традиция, която бива напълно възприета и съхранена в основните религиозно-философски текстове на Древен Египет, откъдето се разпространява хилядолетия по-късно и в целия античен свят, на всички водещи ан­тични езици, както и се запазва в тракийските писмени източници намерени в Балканска Тракия и Анатолска Тракийска Фригия, дори през епохите на линейните азбучни писмености, които възникват най-напред пак на тракийска територия в Старото Фригийско Царст­во, столетия преди появата им в Гърция, където са наречени “Гръцка Азбука”.

На трето място, от всичките езикови анализи в книги 1, 2 и 3, става абсолютно и без нито едно противоречие ясно, че ЕЗИКЪТ на древната Тракийска Писменост от Енеолита, както този върху текс­товете от Книгата на Мъртвите от Бронзовата епоха, а също и този от по-късните надписи от желязната епоха, написани вече на ли­нейната Трако-Фригийска азбука, е АБСОЛЮТНО ЕДИН И СЪЩ ЕЗИК, който за щастие е съхранен и до днес и известен като БОХАРСКИЯТ ДИАЛЕКТ на Северен Египет, където е било и най-силно влиянието на Тракийските Династи в управлението на Древ­ната Египетска държава, известни в историята като “Хик-Сос” или “Царе-Пастири”. В книга 2 бе установена и пределно ясно демонст­рирана и тясната взаимовръзка между този Бохарски Тракийски Ди­алект и ДИАЛЕКТИТЕ НА СЪВРЕМЕННИЯ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК!

Нещо повече, това че всичките текстове, независимо от това да­ли са записани на Древната Тракийска Пиктографска Писменост или по-късната Трако-Фригийска линейна писменост, съдържат все съ­щите елементи на ТРАКИЙСКАТА ЛИТЕРАТУРНА И РЕЛИГИОЗНА ТРАДИЦИЯ, е доказателство, че населението в на­шите земи от енеолита, през бронзовата епоха и от желязната епоха до новата ера най-малко, е едно и също основно население, говоре­що един и същ основен език и имащо ЕДНО И СЪЩО ВЕРСКО И НАРОДНОСТНО СЪЗНАНИЕ, и че основните елементи на това верско и народностно съзнание са се съхранили в цялост В НАЦИОНАЛНОТО И ВЕРСКО САМОСЪЗНАНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ И ДО ДНЕС!

Именно то­ва основно население се е самонарекло като “ТРАКИ”, т.е. потомци на легендарния след-Св. пророк Енох. Детайл от фреска от 1378 г. от Теофан Грек в църквата "Спаса на Ильине улице" в Новгородпотопен патриарх ТЕРЕИ (Тер, Тцер, Терес), който е внук на библейския Ной, и пряк потомък на митичния биб­лейски пророк Енох. Духовен Отец на Тракийския народ остава, обаче, за всички времена, Праотецът и Първосвещеникът на Тракия – Орфей, който е и Посредникът на Първия (следпотопен) Завет между Бога и Тракийския Народ, представен в седем хиляди-годишния Кивот и Плочите на Орфеевия Завет, който е и първият записан Завет между Бога и Неговия Избран Народ – народа на Тра­кия, който е неразривно единно цяло с народа на днешна България!

 Справка:

Тракийският надпис от село Кьолмен

http://andorey.blog.bg/history/2012/09/13/trakiiskiiat-nadpis-ot-selo-kiolmen.999432

  Надписът върху каменната плоча от с. Кьолмен, въпреки че като дължина на текста се доближава до този от с. Езерово остава значително по непознат. Причините за това са няколко.
   

  Първо, за разлика от надписа върху златния пръстен, където ръзчитането на отделните букви е сигурно, при надписът от с. Кьолмен все още съществуват спорове при разчитането на някои от писмените знаци.
    

Втората причина за неговата непопулярност са няколкото изключително неуспешни опити за неговото разчитане и разтълкуване.

Като трета причина може все пак да посочим и обстоятелството, че надписът върху каменната плоча Надписът, е открита през 1956 г., при разораването на невисока надгробна могила край с. Кьолменот с. Кьолмен е открит няколко десетилетия по-късно от този при с. Езерово.
    

Каменната плоча, върху която е вдълбан надписът, е открита през 1956 г., при разораването на невисока надгробна могила край с. Кьолмен, Преславско.  Плочата е била положена върху правоъгълна гробна камера, която се е намирала в центъра на надгробната могила.

В гробната камера са открити кремирани кости, най-вероятно на починал тракийски аристократ, както и глинени съдове, желязно и бронзово въоръжение. В същата тази могила, е открита и втора гробна камера, подобна на първата, съдържаща костите на съпругата на тракийския аристократ, както и златно копче и глинени съдове. Двата гроба са синхронни и са датирани във втората половина на V в. пр. н. е.

 Тракийските надписи от с. Езерово и с. Кьолмен

БЪЛГАРСКА РЕЧ
Борислав Борисов

Представеният превод от плочката от Боторита доказва наличие на българска реч от 100 до 500 г. пр.н.е. на територията на Европа. И ако "Римската теза" доказа, че българското име съществува преди българската народност, то статията "2000 г. българска реч" има амбицията да докаже, че българската реч съществува преди българското име.

Явно е, че понятията "българско име" и "българска народност" не са на подобаващото им се историческо място, а именно на територията на Европа минимум преди 2076 г. Според предложеното тълкуване на плочката от Боторита смятам, че понятието "българска реч" може да бъде използвано и за "тъмните" времена на старата ера, т.е., че траките са българи по очевидния факт, че говорят български. А какво правят траките на Иберийския полуостров ще обясня на друго място.

В испанското село Боторита, близо до Сарагоса, през 1975-1976 г. са открити бронзови плочки, които впоследствие стават известни на научния свят като Bronces de Botorrita. Плочките са изписани с руническо писмо, което ги прави интересни за нас. При една от тях текстът е много добре запазен. В най-голямата има двайсетина руни, другите две плочи са абсолютно повредени. Те са обект на изследване от испански и германски експерти, които са единодушни в заключенията си - руническото писмо е непреводимо. Ето какво казва по този случай професорът от университета в Сарагоса, Франциско Белтран:

    Със зананията, които имаме за иберите - твърди той - за този език няма отправни или паралелни точки, по които можем да достигнем до неговото разчитане. [Con los conocimientos que ahora se poseen del ibérico -afirma-, es imposible traducirlo. Es una lengua de la que no existen paralelos o puntos de referencia, por lo que apenas se avanza en su interpretaciуn.]

Колегата му Хавиер Бертран, както и немските учени Хайнер Айхнер и Волфганг Майд достигат до същите негативни изводи. Тъй като това изследване няма за цел историята на опитите за превод, ще посоча следните източници с повече информация по този въпрос: статията Bronce de Botorrita в Wikipedia, а също материали в Arxeos и TITUS. Най-основната грешка, която допускат немските специалисти, е, че те търсят "готската следа", която евентуално да ги доведе до изворите на немския език, тъй като смятат готския за немски. Иберийската теза, от която изхождат испанците, е повече или по-малко свързана отново с германския генезис на селто-иберите. При разчитането на тази писменост аз изходих от тезата, че готите, в частност визиготите, са изконно тракийско население и ако плочките са тяхно дело, то за "носещ" език може да бъде използван българският. Тази теория за тракийския произход на готите (чийто привърженик съм отскоро) е оповестена от доктор Ганчо Ценов преди около сто години. Тя именно в голяма степен предопредели успешния превод на рунния текст - резултат от правилната изходна точка, а именно, че българският, а не селто-иберийският или германският, е носител на смисъла, вложен в текста.


Продължава на /http://liternet.bg/publish20/b_borisov/2000_g.htm

Мнение от форума:

И  азбуката ни, и музиката ни са назъбени(ръбести/геометрични) особено музиката ни е най-ръбестата  в Света с  такт в 7/8ми,  тези  неща  още  веднъж  доказват че нямаме нищо общо с чужди култури - особено турската (тъй като тя е тротивоположна) на нашата.

 2014-06-14 07:36:30