Огледай се в своята история и запей Орфеевата песен, защото тази изстрадала древна земя има нужда от теб и твоята вяра!

Предложение на ydara.com

 Орфей, най-красивата и емблематична тракийска фигура трябва да бъде вградена в логото на България!

ЛЕГЕНДА ЛИ Е ОРФЕЙ?
Откъси от книгата "Орфей и Европа"
Николай Гигов

Безсмъртно е само онова, което стане легенда. Какво са Данте и Беатриче, Петрарка и Лаура, Ромео и Жулиета пред любовта на Орфей и Евридика. Изминали са хилядолетия, а това име-легенда топли сърцата ни, гали с музика душата ни, тръпнем пред неговото обаяние.

Легендата лети през вековете, но през XIII век пр. н.е. тази легенда е била жива реалност. Орфей е бил човек от плът и кръв, гениален поет, музикант и лекар. Върховен жрец на траките, човек недостижим. Той е живял в Родопа планина (днешна България) и затова наричат Родопа планина и Орфеевата планина.

ОРФЕЙ – ВЕЧНО ВДЪХНОВЕНИЕ ЗА ЕВРОПА

Влиянието на Орфей е магнетично. То озарява почти всички страни на Европа. Върху една ваза, която се съхранява в Британския музей в Лондон, Орфей е изобразен в мига, в който менадите удрят с камъни Певеца и го промушват с копие.


Орфей е нашата сърцевина, нашата кръв и нашето генетично наследство. Орфей нарича космоса страшна бездна. Падаш и надолу, и нагоре, и наляво, и надясно. А с песента летиш навсякъде. Орфей е първият човек на Земята, който е изрекъл, че тя е кръгла. Цитирам Орфей: “Космосе, татко наш, във вид на кълбо, ти обхващаш Земята.”

Орфей, Химни. Пловдив, 1989, с. 20.


Орфей пише: “Мили звезди на небето, чеда на нощта, на тъмата, в кръгови вихри кръжите.” Това “в кръгови вихри кръжите” се доказва едва сега – 33 века след Орфей. “Петлъчащите зони” на небето – това е музиката на сферите, която хармонира на Орфеевата пентаграма и родопската пентатоника. Затова родопските песни са космически песни. А “седемлъчащите зони” на небето – това са Божествените зони. Какво е Бог: седем ноти, изпети от едно гърло в един и същи миг – това е Бог.

Това е хармонията на космоса. Тази музика е нечута, но хармонира със седемте цвята на небесната дъга и седемте ноти на нотната стълбица. На “петлъчащите зони” се крепи небето, а на  “седемлъчащите зони” се крепи космосът.


За Орфей слънцето е флейтист, който свири с лъчите си като с флейти. Орфей го нарича “кръжащото око на всемира”. Орфей дели хората на три групи: “жители земни, небесни и морски”. Ние сме земните жители, мнозина са морските жители, но кои са “небесните жители”? Орфей доказа неразривната връзка между небето и земята, между живи и мъртви и с пълна вяра пише, че и небето има своите “небесни жители” - ангелите и боговете.

Ние можем да ги наричаме “извънземните”, други да ги наричат “паралелни светове”. Предстои ни Късноримска статуя на Орфей с лира, обграден от зверове от IV век пр. Христа - от Agegina, Italy- Bизантийския Християнски музей в Атинакосмически контакт и гениалните прозрения на Орфей ще се сбъднат. Орфей се гмурва в съня като в паралелен свят. Той нарича съня “пророк най-велик на земята”. За Орфей луната е накит на нощта, природата – вечнотечаща и кръгла, небето – всевиждащо око, звездите – божи пътеки, цялото небе – една звучаща арфа. Музиката се съдържа в кристалите на камъка, в порива на цветята, в песента на птиците и в песента на хората.


Имаме редове от Орфей за космоса, които още не сме разгадали. Защо Орфей нарича Луната “майка на времето, виждаща всичко”? Защо смята, че планетата Плутон (открита неотдавна) държи ключовете на цяла вселена. Защо смята, че Плутон е седалище на боговете? Защо възпява ясновидеца Протей от Египет, когото пък смята за ключар на морето? Защо обича толкова много Хермес, който ни е спуснал буквите от небето? И какво иска да изрази Орфей с химна си за Аполон, който свирел с “тонове горни за зима, за лятото с тонове долни”?

Орфей, пос. съч., с. 79.


Между Родопите-Египет и Атлантида има дълбок и тайнствен космически възел.

Ето тези и други тайни породиха великия спор за Веда словена. Стефан Веркович публикува сборника през 1860 г., една година преди сборника с песни от братя Миладинови (1861 г.). Веркович усети “Орфееви остатки” и има особен принос за Родопите и България. Той събра тези “Орфееви остатки” от епоса ни.

Спорът бушува над 130 години. А във Веда словена се оглежда като в огледало целият Балкански полуостров чрез древните песни. Това са клонки от древните траки. Спорът засегна не само България и Балканския полуостров, но се разгоря и в цяла Европа. Академик Михаил Арнаудов нарече тези песенни “остатки” родопското откритие. Първата песен за Орфей е записана в село Плетена.

Това е началото.


Към Родопите се насочват много учени и фолклористи. Идва и пратеникът на министъра на просвещението на Франция Огюст Дозон. Проф. Ходзко от Париж признава, че народ, който е изпял такива песни, е най-поетичният народ на света. Веркович предава на България 1000 монети – древни и непроучени. Те изчезват. Той дава от себе си 60 000 златни франка, за да издаде Веда словена. С предадените монети той можеше стократно да издаде всичко свое, но похарчи своите си пари, а монетите предаде. Това е свръхчестен човек, който умря в позор
и разочарование. Самите ние не му подадохме ръка. Умирайки, Стефан Веркович признава: “Аз бях златен кладенец за българския народ.”

И наши ръкописи, събирани в Родопите, изчезват в Серес, Белград, Загреб, Русия, Украйна. Веркович разбира, че родопските песни са цял океан. Той е изписал с ръката си: “За да може човек да проникне в мъдростта, която се крие в родопските песни, трябва да е гений.”


Орфей е единственият поет на земята, възпят как отива жив на небето. Там свири и пее на златна трапеза, на която е и слънцето, а на трапезата – киселец. И в тази песен се пее как Орфей взел от небето писмеността, три месеца Жива юда го учила на тази златна книга. Самият Орфей е наречен в песента “син на слънцето”.



Точно тези божествени книги са ни изгорени. Спомнете си как са изгорени и Сибилинските книги в Рим. Но стари родопчани са ми казвали: “Ние сме от юдински сой. От небето ни иде да пеем. И пак ще се завърнат тези златни години.” Защото книгите може да се изгорят, а божията дарба – не. На първия народен събор на Рожен през 1961 година срещнах старец, който знаеше 1000 песни. ЕдинОрфей и Евридика 1864 Фредерик Лейтън Frederic LeightonKъща-музей на Лейтън Лондон човек – с 1000 песни. Тогава слепият академик Петко Стайнов, председател на журито, изрече: “Родопските песни са автентичен документ за единния произход на родопското население.”

Свири Орфю и ми пее,
дур се небо разлюлело,
излезли ми триста звезди,
триста звезди, триста юди,
та ми хоро заиграли.


Какво чудо: звездните кръговъртежи са в такт с българското хоро и с българската ръченица.

Поетът Омар Хаям ще възкликне откъм Тибет: “Красива като българка, която играе огнена ръченица.” Траките, славяните и прабългарите
вече са се слели, за да се роди България. А космичната песен за Орфей да завърши така:

Да се помни, да се знае,
че бил първи свирелджия,
че бил първи песнопоец.




В музея “Пергамон” в Берлин се съхранява мозайка с образа на Орфей, докарана от Мала Азия – останки от Пергамското царство.
В много страни се откриват икони с образа на “Свети Орфей”. Сервантес във великото си произведение Дон Кихот възпява Орфей, като го
включва в книгата си чрез стихове от Гарсиласо (69 глава).

И великият поет Данте, в творбата си Рай, възпява Родопа планина и Орфеевото цвете, а в творбата си Ад поставя Орфей в преддверието на Ада, където са били праведните. Може да предположим, че искрата за написването на безсмъртната творба Ад е припламнала от сказанието за слизането на Орфей в Подземното царство. Това сказание битува и в поемите на Овидий и Вергилий. Орфей станал златен рудник за другите поети. Данте перифразира Орфеевата мисъл: “Любовта движи нашето слънце и звездите.”


Особен принос към Орфей има Марсилио Фичино.
Той пише през XV век: “Нашият златен век върна към живот свободните изкуства, както и древното пение на лирата на Орфей. И това стана във Флоренция.” През 1480 г. Фичино написва Орфическо уподобяване на слънцето като бог – творба, която не познаваме, но от която бликало желанието на Орфей да посрещне изгрева на връх и да посрещне слънцето както се посреща Бог.



ЛЕОНАРДО Е РИСУВАЛ ОРФЕЙ

Италианският придворен поет Анджело Полициано и четирима композитори създали Притча за Орфей. Сценограф на това представление бил гениалният Леонардо да Винчи. Скици от неговите декори са запазени до днес. Леонардо изобретил и специален механизъм за сцената, за да може изобразеният родопски връх да се завърти, та Орфей да слезе в Подземното царство. Може да се каже (това е прието в Западна Европа), че това представление, станало през 1491 година, е било първото оперно представление в западноевропейската култура. Тя
– операта – още от своята люлка е свързана с името на Орфей. Тази опера – Притча за Орфей – след цели пет столетия (в края на XX век) бе възстановена и представена в Париж...32



Леонардо е познат като гениален художник и изобретател. Малцина знаят, че той е бил и голям музикант. Ето какво пише Джорджо Вазари по повод на едно музикално състезание, станало в Милано през 1491 година: “Леонардо бил поканен с всички почести в дома на херцога (Лодовико Сфорца), който много обичал да му свирят на лира. Леонардо донесъл инструмента, който бил изработен саморъчно, в по-голямата му част от сребро и във формата на конски череп – ново и причудливо хрумване – но затова пък хармонията била по-звучна и звукът по-ясен.

Така Леонардо излязъл пред всички музиканти, които се били стекли. Извън това той е бил най-добрият рецитатор и импровизатор на рими на
своето време.”


За скиците на Леонардо и Орфей вж. сп. “ЛИК”, кн. 1/1982.
Джорджо Вазари, Животът на Леонардо да Винчи, С., 1980, с. 29.


Блазни ме мисълта за една непроследена връзка между Леонардо и Родопите.

Знае се, че Леонардо има портрет на една жена, назован Джиневра. В Доспатския край на Родопите има един неразкрит град със същото име Джиневра. Мястото сега е гора, но носи същото име. Не може да бъде случайно това! Един ден родопската гора Джиневра ще се доближи до портрета на Леонардо Джиневра и ще ни озари нова културна връзка – за властимащата Джиневра (модела) и за овековечената й памет в Родопите.



Байрон посетил Гърция в края на 1809 година. Той бил в селището Кастри, възникнало на мястото на древното Делфи. В една от своите Станси Байрон пише: “Аз влюбен съм... Като Орфей въздишам страстно.”

Неговият приятел Шели пее за “нов Орфей с разплакани очи”.


Към Орфей и Родопите се е стремял духом и слепият английски поет Джон Милтън, авторът на Изгубеният рай и на Възвърнатият рай. Там Милтън, надвил слепотата, възпява Родопа, нейните цветя и гениалния Орфей: Цветето веднъж е в рая...Със звуци от Орфеевата лира пях. О, светлина, бъди с човеците човек. И не прогонвай любовта от рая.”


Джон Милтън в Изгубеният рай се гневи срещу онези, които са разкъсали Орфей:
...сганта,
която разкъса с бяс Тракийския певец
в Родопите, от неговата музика пленени,
додето тази дива глъч удави глас и арфа,
а Музата да защити сина си не можа.


Джон Милтън, Изгубеният рай, книга VII. С., 1981, с. 201.


Винченцо Галилей, бащата на великия Галилей, открива три химна, от които единият е Химн на Калиопа – майката на Орфей. Трите химна са публикувани в 1581 година.


Писателят-хуманист Марсилио Фичино, когото споменах, оглавявал във Флоренция Платонова академия. Той превел Орфика – вариант на Орфеевото учение. В тази Орфика Орфеевите химни се съчетавали с картини на планети и музика.


Като точиларско колело Орфей вдъхновява рояци поети и музиканти. Той е вдъхновил перото на Калдерон, Шели, Рилке, Гьоте, Пушкин, Аполинер, Ануи, Кокто, Андре Жид, Пол Елюар, Осип Манделщам, Ибсен, Грилпарцер...


Франсоа Вийон в стихотворението си Двойна балада пише:
“Орфей – певецът на света”, а Пиер дьо Ронсар зове любимата си да напусне дворците, да изчезнат из полята: “Там Орфей ще бъда аз, ти пък – Евридика”.

Френски поети – сборник. С., 1970, с. 19 и 54.

Великият създател на приказки Андерсен се е вълнувал от съдбата на аргонавтите и е предприел пътешествие на Изток. През 1841 г., с кораба “Арго”, Андерсен е доплувал до Цариград, а след това по Черно море е достигнал до Русчук и Видин. Във Видин Андерсен е престоял и написал вдъхновени редове за българите.


Екзюпери в Южна поща отбелязва: “Навярно бе открил най-сетне трите необходими, още от Орфей, добродетели за подобни пътешествия – смелост, младост, любов”.


Рилке има цял цикъл стихотворения, озаглавени Сонети за Орфей. Той пее:
Не трябва паметник. Едничка роза
над образа му нека да цъфти.
Пол Верлен пише орфически: “Във всичко – музиката само”, “извий на патоса
врата”. 34



Стефан Маларме доуточнява: “Орфическото тълкуване на Земята е единственият дълг на поета и литературната работа в най-висока степен.”
Mallarmé, Autobiographie – OEuvres complètes; Паскал Дюран, Реторика, теология и декаданс.
Вж. “Демократичен преглед”, кн. 34 – зима 97/98, с. 413-415, и “Слово и символ”, С., 1979, с. 106.


Така Орфей се превръща в най-висшата мяра за изкуство.



СЪЛЗАТА НА ЛАМАРТИН

Френският поет-романтик Алфонс дьо Ламартин, разочарован от едни избори във Франция, предприема през 1833 г. свое пътешествие на Изток. Със себе си взема жена си и 11-годишната си дъщеря. Пътешествието им продължава 16 месеца. Но в Бейрут дъщеря му се разболява и умира. Страшна е скръбта на Ламартин по тъй тежката загуба. Той скъсява пътуването си и минава през лятото на 1833 г. през България – през Пловдив и село Ветрен. Търговецът Мавридис го настанява в къщата си на върха на Джамбаз-тепе. Това е 27 юни 1833 година.


Ламартин гледа една от най-възхитителните гледки на света, “едно място за съзерцание” с поглед към видимите Родопи – Орфеевия край. И в окото му бъбне сълза за незабравимата му дъщеря и за великолепните гледки. Той пише с любов за българите, че са “хора прости, тихи, трудолюбиви, изпълнени с почит”. В село Ветрен, където се поболява, излиза цялото население да го изпрати. Нима това се забравя?



РОДОПСКИ ЦВЕТЯ ЗА ЮГО

И ако има европейски писател, който най-добре да е разбрал мъките на България, това е Виктор Юго. Той е чел Метаморфози на Овидий и знае за древния певец Орфей. Знае и пише с обич за въстанието на Спартак. Познава и гръцката митология и много тайни от Египет. Юго пише: “Какво е Родопа?


Кралица, която е любила Птех. В негова чест е построила третата пирамида.”
ВикторЮго, Човекът, който се смее. С., 1983, с. 451.


Тази пирамида и днес стои в Египет, в Долината на цариците, и се нарича пирамида “Родопис”. Цвете пред тази пирамида поставя Александър
Македонски.

Юго се е срещал лично с двама млади българи, от Пловдив и Батак, когато е бил в изгнание на един остров на Ламанша. Това е било далеч преди Априлското въстание и Виктор Юго е бил вече спечелен за каузата за освобождение на
България.


През 1876 г. Априлското въстание е удавено в кръв – 30 000 убити въстаници, от които 5000 от Орфей и Евридка - Christian Gottlieb Kratzenstein-Sub - 1806Батак, и много посечени деца. Тогава авторът на Клетниците поема защитата на угнетените. Баташките кланета изправят Виктор Юго пред френския парламент. Тогава той е бил на 75 години, сенатор и със световен авторитет. На 17 август 1876 г. в Париж, пред френския парламент, той произнася
прочутата си защитна реч. И по-рано е писал: “Кой иска война? Кралете. Кой иска мир? Народите.” И в поезията е възпявал певците: “По кой закон държите птиците в кафези?” И по-рано в упор е упреквал Европа: “Европо, прамайко на сълзи, къде е твоята чест: на север – костница, на юг пък – гилотина!” Но на 17 август 1876 г. с цялата си изобличителна сила Юго пита: “Избива се цял един народ. Къде? В Европа. Този факт има ли свидетели? Само един
свидетел – целия свят.”38



Благородният гняв кънти срещу джелатите на Батак и срещу техните зверства:
“Кога ще спре мъченичеството на тая малка героична нация?”


Още на другия ден вестник Репюблик франсез публикува страстната му прокламация. Европа узнава, светът узнава за трагедията в една балканска страна. Юго е защитил българите!


И в посечените детски черепи на Батак никнат цветя – те са за Виктор Юго!



ОРЕОЛ ОТ СВЕТКАВИЦИ

Нима можем да изброим всички поети, вдъхновени от Орфей? Та това е невъзможно... Но най-висшата мяра за поезия си остава Орфей – това е Еверест за поетите. И този връх е с “ореол от светкавици”.

Андре Жид, в Пасторална симфония, чрез образа на едно сляпо момиченце се докосва до големите истини: които имат очи не познават щастието си, защото вървят към греха. А сляпото момиче долавя в гласовете на хората другото им лице – вътрешното. Когато направили сполучлива операция на това сляпо момиче и то прогледнало, първото му желание било да излезе край реката и да набере едни дребни сини цветя, които хората наричат “незабравки”. Защо хората не разбират, че са щастливи с живота си?!


Нобелистът Висенте Алейсандре пише, че поетът е “опасан от светлина”, че “любовта вали като дъжд”, поетът е музика – птица “с кърви по крилете, кацнала в нечии гърди”.


Рафаел Алберти, носител на Ботевска награда, иска “да рисува вятъра” по подобие на Леонардо. Да лети като птица и да се опиянява от синята лъжа на небето. Орфей е бил убит, но физически разкъсаният поет пак остава цял. Защото поетът е с “ореол от светкавици”. Той е коронясан с бурята и носи озона.


Лорка също пише за “музиката на сферите”, възпята от Орфей. И скрометният испански поет извира от народната песен и благославя не царете, а слугините, които са му пели песни. Любовта и смъртта за испанеца са в един и същи възел, както при Орфей. “Канте хондо” (славей без очи), това е дълбоката песен с корен от народа. И черните звуци на страданието раждат спектъра на дъгата. И бързият
ритъм иде от равнината, а тъгата слиза от планината. Те ще се срещнат в сърцето
на поета.


Димитър К. Бошнаков, Юго и България. Вж. “Литературен фронт”, бр. 33, 15 август 1985.


Друг нобелист – Херман Хесе – смята, че светът на поезията не е календарното време. “Поезията създава магическо пространство.” Поетът се учи от ябълковите дървета, дъжда и слънцето. Бог Пан (природата) е неговият бог. Той общува с цветя, животни и звезди. Пее песни и омагьосва. “Всеки човек е център на света” – пише Хесе и търси своите извори на Изток – към Индия. В Европа Хесе мрази “шумната панаирджийска оживеност и дебелашкото търсене на наслади”. Без
нови и живи извори Европа може да заболее от нарцисизъм. Човек може да има пари и власт, а да няма сърце. И кой е по-богат?... Хесе търси хората-деца, които пазят в себе си съкровищата на сърцето.


Много голям поклонник на Орфей е Жан Кокто. Той е ярка личност не само за Франция. Пее: “О, болко, значи ме обичаш, щом идваш всеки ден при мен.” Според Кокто поетът е медиум, който общува с неведоми сили. Неговите филми са в “златната филмотека” на Европа. Филмът Завещанието на Орфей (1950 г.) е неговият последен филм. Самият Кокто е разочарован чародей и е пожелал на надгробната му плоча да се изпише: “Аз започвам.” В пиесата си Орфей той влага думи в устата на Родопския чародеец и го насища с буря, която носи озон.
“Орфей много често се явява в поезията, пиесите, филмите и графиките на Кокто.
Той пожела да му се издигне паметник от камъните, с които бе замерян”39 (и Орфей е бил замерян с камъни).


Като духовна “епидемия” Орфей завладял цяла Франция. Там се създали хорови дружества, наречени Орфеони. През 1897 г., под влиянието на Орфей, във Франция имало 1500 дружества Орфеони с 60 000 членове. Орфей говори на хората с езика на боговете – поезия и музика.



КАК СЕ РАЖДА ЗАПАДНОЕВРОПЕЙСКАТА ОПЕРА?

В 1491 г. е първото представление на Притча за Орфей с участието на Леонардо да Винчи, който е бил сценограф.
Орфей е дал силен тласък на три вида изкуство: поезия, музика, балет. Той е в зародиша на създаващата се опера.
В 1524 г. пасторалната музикална пиеса Орфео развълнувала благородническите кръгове на жизнелюбива Флоренция. В 1600 г. Я. Пери преработил пиесата в опера – Евридика. Операта се изпълнила за първи път в 1600 г. при бракосъчетанието на Мария Медичи с френския крал ХенрихОРФЕЙ-Dzhordzh Frederik Uots Orfej i Evridika IV.


Музиката на Орфей им била нужна като клетва. Преди възникването на сватбения марш на Менделсон влюбените са си давали клетва за обич с името на Орфей.

По време на карнавала в 1607 г. с голям успех е била представена операта Орфей на Клаудио Монтеверди от Кремона. Монтеверди за първи път въвел арфата и оперния оркестър (1607 г.). По този начин зората на оперното изкуство е свързана с името на древния родопски певец.
39

Иван Бориславов, Птица от дървото на поезията. Вж. в. “Народна култура”, 4 август 1989, с. 8.


Луиджи Росси в Рим е създал операта Сватбата на Орфей и Евридика. Хайдн е написал в Лондон през 1794 г. операта Орфей. Офенбах – операта Орфей в ада. Тя е имала фантастичен успех. За 20 години, само в Париж, е била изнесена 900 пъти – нещо нечувано.

Първото изпълнение на операта на Глук Орфей и Евридика е било във Виена. А след това (на френски език) – в Париж. В България тя бе поставена 165 години след създаванетой. Орфей е дал творческо вдъхновение за отделни творби на Бах, Лист, Берлиоз, Белини, Стравински.




ХИМНЪТ НА ЕВРОПА


Особено силно Орфей е повлиял на Бетовен. Това личи най-вече в Четвъртия му концерт: “Когато композирах, аз мислех за Орфей и за сенките и ужасите в преизподнята, които Орфей е покорил с омайната си музика.” Орфей е надвил ада с музика и в тази мисъл е цялостното творчество на Бетовен. Писателят Алфред Аменда в Апасионата потвърждава мисленето на Бетовен, свързано с Орфей и ужасите в ада.40
40 Алфред Аменда, Апасионата. С., 1964, с. 417.


Чайковски пише следното за частта Анданте от Четвъртия концерт на Бетовен: “Анданте на този концерт е перлата на Бетовеновото
творчество, заключаваща в себе си една от най-силните по патетичност идеи, изразени в музика.” “И той (Бетовен) беше един Орфей” – пише Аменда. Като Орфей Бетовен изпитвал “наслада от скръбта”.


Ромен Ролан в тритомника си за Бетовен пише за това царство на висините.

Ода на радостта от Шилер се претворява от Бетовен в музика, за да стане днес химн на Европейския съюз. Но първичното вдъхновение на Бетовен е дошло чрез Шилер и Шелинг от паметта за Орфей и неговата жажда да надвие ада с музика.

Бетовен е обичал първата сцена от Орфей на Глук. “Той (Бетховен) обичал да свири партитурите на Глук и неговата интерпретация била поразителна.”


Ромен Ролан, Бетховен. С., 1957, с. 54.


Първото изпълнение на Деветата симфония е било на 7 май 1824 година. Появил се Вихърът от огнени акорди, с цялата сила на съдбата – от люлчината песен и сладостното заспиване до копнежа за щастие и лютите битки. И тук Бетовен влага неутешимата орфическа фраза – жалбата на сразената душа, която иска да се възвиси и да целуне целия свят. Това е песен на възвисяването и песен на сплотяването. Сякаш Орфей е бил до рамото на Бетовен.


Шилер признава подтика за своята ода: “Накарайте ни да посеем радост и красота – и ние ще жънем красота и радост.”
Музиката е глас на вечността и съпровожда вътрешните движения на душата. Ромен Ролан пише за Деветата симфония на Бетовен:
“В замайващото въртене на мъглявините на музиката, на този мощен, подсъзнателен свят, който ни притегля, се отваря един процеп – като че ли на прага на Хадес с разбити двери: Орфей се появява и заедно с него влиза лъхът на земния свят. Друг свят.”

Ромен Ролан, пос. съч., с. 98.


Чрез музиката двамата гении – Орфей и Бетовен – са се слели. Бетовен е познавал един папирус от Египет, на който е било изписано: “Там,
където човек е сам, аз съм с него.” Бог е там. А братството е ключът в страдалния свят. Някога, като аргонавт, Орфей бе надвил музиката на сирените. А при Бетовен музи и сирени пеят заедно.

Одата на радостта има за свой корен Орфей и за свои вълшебни цветя Шилер и Бетовен. Това е  музикалното единение на цяла Европа. Че това е така, подсказва интересът на Бетовен към различни песни от различни народи. Чрез Шилер и  публикации на Шелинг Бетовен е бил запознат с Орфеевите мистерии. Бетовен загатва за “Самотракските мистерии, които са основани отчасти на музиката”. И Шилер ги споменава. Шелинг пише есе За самотракийските божества (1815 г.) и Бетовен е знаел за това есе на Шелинг. Въображението на Бетовен е било поразено от

Орфеевите мистерии на остров Самотраки. Сякаш самата симфония на Бетовен пресъздава тайните мистерии на кабирите от Самотраки, възпявайки четири божества: гладната нощ, илюзията на сетивата, утешителя Дионис и Орфей и Хермес – вестители на светлината. Орфей винаги върви с Евридика и Хермес – светлината и любовта са заедно. Така тази дива и дивна поезия от Родопите, слязла на остров Самотраки, покърти сърцето на Бетовен, за да зарадва цялото човечество с великата си музика. И прероди Бетовен отчаянието, илюзиите и надеждите в един всемирен полет на душата. Победи отчаянието с радостта от великата си музика. За да се сбъдне казаното от Орфей: “Земята може да се завладее с лира, а не с меч.”


Орфей, Шилер и Бетовен завладяха Европа с Одата на радостта. Бетовен издъхва. В дневниците (разговорни тетрадки) на оглушалия композитор остава саморъчно написаната дума Самотраки. Орфеевият блян. И молбата му е завещание: “Сбогом и не ме забравяйте напълно, когато умра.” И Ромен Ролан вече не може да различи Бетовен от Орфей и Орфей от Бетовен.

Ромен Ролан пише дословно за смъртта на Бетовен: “Певецът на Тракия изчезна, в синовните ни ръце остана само лирата на Орфей. Изкуството му. Делото му. Онова, което съществува и което остава. Онзи, за когото се отнасят магическите думи на Пиндар: “Бъди този, който си!” Ромен Ролан много добре разбира, че музиката на Бетовен излъчва халюцинираща магия, “защото – пише той – този Орфей, който я създаде, най-много от всички артисти на модерния Запад, се е поддавал на тези очарования. Един ясновидец с нечувана сила на съсредоточаване. Това е основният белег на гения на Бетовен.”


Ромен Ролан, Бетховен – великите творчески епохи. С., 1961, с. 93 и 97.


Ромен Ролан напълно е слял Орфей и Бетовен в тази “халюцинираща магия”. Велик химн си
има Европа – Одата на радостта.

На 5 октомври 1762 г. Глук е представил своя Орфей във Виена. Чрез Орфей се е родила близост между Глук и Бетовен. Орфей ги извеждал от ада.



Сравняват очите на Бетовен със зениците на Линкей – кормчия на кораба “Арго”, пътувал заедно с Орфей до Колхида. Окото на Бетовен било втренчено, с “голяма интензивност на погледа”.

Ромен Ролан, Бетховен. С., 1961, с. 104.



Като Линкей той виждал невидимото. Бетовен цитира Медея от Еврипид, собственоръчно изписва посвещение-обет в чест на бог Дионис и достига “халюцинираща и екзалтираща музика” – “от гукането на гълъба до екота на гръмотевицата”.

Бетовен търси в нотите “шепот през сълзи”, преражда тъгата в зов и достига “трикратно неутешимата орфическа фраза”.

Ромен Ролан, Бетховен, С., 1964, с. 67.




Цели 30 години Бетовен носи в сърцето си Одата на радостта. Нейни варианти той включва във Фиделио и в Деветата симфония. Биографът на
Бетовен – Арнолд Алшванг – ни връща още по-назад: към балета Търсенията на Прометей. След първото действие на балета Прометей е предаден на Парнас (при боговете) – да им се моли изваяните от него фигурки от глина да получат дихание и обич към изкуствата. Тогава “богинята на музиката започна да свири. Към нея се присъединяват певецът Орфей и бог Аполон. И в творенията на Прометей се пробуждат чувства.”46 Глината оживява.



Арнолд Алшванг, Лудвиг ван Бетховен, С., 1970, с. 170.


Бетовен прави десет варианта на Одата на радостта по Шилер.

Пак там, с. 182.


Работи с “бясно упорство”. Сам свири творби за Орфей от Хендел, Глук и Бах. Черни споделя:
“Какво не бихме дали да чуем дивия танц на фуриите (N 28 из Орфей), изпълнен от пръстите, които са написали Appassionata. Само при мисълта за това ме полазват студени тръпки...”

Пак там, с. 203.

Вдъхновител и вдъхновен – Орфей и Бетовен – са се слели в Одата на радостта и са неразлъчни.



ТРИТЕ РОЖДЕНИ ДАТИ НА ПОЕТА

Всеки истински поет има три рождени дати. Веднъж, когато се роди (паспортната му дата), втори път, когато напише първото си стихотворение, и трети път, когато умре. Смъртта на поета е третата му рождена дата, защото той преминава в безсмъртието.
Затова мнозина умиращи поети са имали за предсмъртно свое желание музиката на Орфей. Ще дам само един пример.
Френският поет Пол Елюар, загубил преждевременно жена си, изживял трагедията на Орфей, е усетил края си. И ето какво пише Луи Арагон по този повод:
“Образът на Орфей дълбоко докосна в неговата душа нещо действително важно, а ето доказателство за това: когато аз бях при него последния път, до постелята му, на масичка, лежеше грамофонна плоча – откъс от Орфей на Монтеверди, – която беше слушал преди моето идване...

Пол особено обичаше това произведение. Няколко часа след това, когато Париж се прощаваше с почитания поет и безкрайна върволица от хора вървеше в този ден, от сутринта до вечерта, свиреха откъси от Орфей. Същото потвърждава и Борис Делчев.

Вж. “Литературна мисъл”, 1965, кн. 2, с. 123.

Така сълзата се преражда в песен. (Пол Елюар е идвал в България, превел е на френски език стиховете на Христо
Ботев.)


ОРФЕЙ – В ЦВЯТ И ИЗВАЯНИЕ

Да рисуваш Орфей означава да уловиш в цвят музиката, любовта и красотата.

Самото име Орфей е озарило и одарило толкова живописци.

В еклога трета от Буколики прославеният римски поет Вергилий споменава, че резбарят Алкимедонт резбовал Орфей на чаша: “Сложил в средата Орфей и горите, които го следват.”


Вергилий, Буколики – Георгики. Енеида. С., 1980, еклога III.



Какви ли ще да са били тези резбовани чаши, които “към устни не съм ги поднасял”? Чашите с изображения на Орфей били залог при
музикални състезания. Онзи певец, който победи с музиката си, ставал притежател на такива чаши с изображения на Орфей. Той става мяра за чисто и свято изкуство. Мяра за възвишеното, лиричното, поетичното и стремежа към съвършенство. Орфей е родил “колосални идеи” и центърът е Родопа планина.

Нека знаем, че изобразителното изкуство в Родопите е като руническа писменост. Скалните пиктограми и идеограми са зародиш на общуване с букви, образ и цвят. Тяхната образна семантика все още не е разчетена. Димитър Чиликов се изкушава от мисълта, че в тези родопски знаци е запечатана и смайваща музика.

Тези знаци са по родопските твърдини.

Нашата родна земя ни е дала много знаци с образа на Орфей: каничката от село Борово, Русенско, каменния слънчев часовник от Силистра, с изображението на Орфей, изписаното име на седалките на Античния театър в Пловдив, родопските космически послания.
Прочута е била статуята на Орфей в Пиерия, пред която се е поклонил Александър Македонски.


Орфей е изобразяван щедро на паници, вази, амфори, статуетки, мозайки. В Делфи е изобразен на каменен метоп, а в Солун – на мраморен саркофаг. Така наречената “Къща на Херкулес” в Кипър, след съвременни разкопки, е преименувана в Къщата на Орфей.


Особено ценна е вазата, открита в град Гела – Сицилия. На нея Орфей е изобразен сред траки, заслушани в песента му. Пак в Берлин, в музея Пергамон, се съхранява голяма цветна мозайка с образа на Орфей – останка от Пергам. А Пергамското царство е било наследник на Троя. И чудното е, че и троянци, и ахейци възпяват Орфей с обич. “Орфей е нашият титир*!” И музикалните състезания започвали с Орфеев стих:
“Заедно с мене запей, моя флейто!” Ценна глинена ваза, с изображение на Орфей и девет реда животни, се съхранява в музея в Кьолн.


През 1928 г. проф. Компарели е изследвал откритите златни орфически плочи в Италия, на които са изписани орфически поеми.
По сведение на римския историк Елий Ламприд, император Александър Север, в домашния си параклис, държал една до друга статуите на Христос, Авраам и Орфей.

Прочутият Енжалбер е изваял оригинална статуя на Орфей. На една фреска в Помпей Родопският чародеец е заобиколен от изображения на животни и птици.

На друг античен мраморен барелеф в Рим са изобразени Орфей, Евридика и Хермес, които излизат от Подземното царство. На хубава амфора в Мюнхен Орфей е представен в царството на сенките. А в друга ваза, която се пази в Британския музей в Лондон, Орфей е представен в мига, в който менадите го удрят с камъни и го промушват с копие.

Статуи на Орфей са изваяли Канова, Роден. Мраморна скулптурна група Орфей сред животните има във Византийския музей в Атина.

Картини с образа на Орфей са рисували: Рубенс, Л. Корнит, Тинторето, П. Брьогел-Млади, Тиеполо, Фойербах, Пусен. Епилии (?) създава Овидий, поеми – Шели и Рилке, драми – О. Кокошка, Кокто, Ануи, Калдерон, кантати – Берлиоз и Делиб, опери – Монтеверди, Люли, Глук, Хайдн, пародии – Офенбах, балет – Игор Стравински и други, филми – Жан Кокто.

И Стефан Цвайг споменава името на Орфей, който смогнал да обуздае воюващите стихии. Орфей е определен като “най-великия музикант”.
Скулптурната композиция Орфей и Евридика на Амбрози е от бял мрамор и може да я наречем “литнал камък”. Тя е изваяна и издигната във Виена. Двете фигури – на Орфей и Евридика – са голи и изящно мраморни. Орфей сякаш се изтръгва от камъка, стреми се нагоре към небето и в ръцете си, вдигнати над главата, държи дъговидно извитата снага на Евридика. Главите и ръцете им са докоснати във въздуха. Евридика не тежи в ръцете му, а сякаш лети към небето и с любовта си изтръгва Орфей от камъка. Камъкът е загубил своята материалност, за да се превърне в музика, движение и обич. Ернст Фишер обобщава съдбата на истинския творец: “Винаги Прометей, който сваля огъня от небето на земята, винаги Орфей, който подчинява природата на своите мелодии. Изкуството може да умре само когато умре човечеството.”
* овчар-водач
Ернст Фишер, За необходимостта от изкуство. С., 1963, с. 176.




СТОКХОЛМСКИЯТ ОРФЕЙ

Нарича се Карл Милес. Момчето с ленените коси тръгва от Швеция за Париж с едничката цел да си купи билет за “Лувъра”. И да стои с часове пред статуята Нике Самотракийска – богинята на победата, открита на остров Самотраки, мястото с прочутите мистерии на Орфей. Там, в Париж, Милес чува за първи път името на Орфей.

Малкият Милес се запознава с Роден, който е ваял Орфей. Милес мечтае един ден сам да извае Орфей. Бяга в Америка, става професор в Мичиган, вае фонтани, създава нова пластика във вид на летящи фигури. Заминава за Гърция, за да се докосне по-отблизо до митовете за Орфей. Това име го тегли като магнит. Цели десет години го мъчи мисълта за Орфей. Връща се от Америка в Стокхолм – вече забогатял.
Купува си цяло възвишение, огражда го, никой да го не гледа, и създава прочутата Милесова градина. Не е посаждал дървета, а е издигал статуи. Пилоните са тънки и високи, а горе – летящи фигури. Извайва приказен свят от танцуващи слонове, момче, което държи за крилете орел, китка на човешка ръка, в която между палеца и показалеца поставя човешка фигура с поглед към океана.

Човекът е в дланта на природата и е пред океана и космоса. Извайва танцьорки, птицечовеци, литнали хора.

И тогава преминава към фигурата на Орфей – но я извайва отделно, в центъра на Стокхолм.

Аз посетих тези места. Вървя из Стокхолм с два стиха от Нели Закс:
Когато камъкът избяга, освободен като музика.
И търся паметника на Орфей от Карл Милес. Най-сетне съм пред фонтана Орфей. Той е в центъра на Стокхолм – между Пазарния площад и
Концертната зала.

Камбаните бият като музика. Фонтаните струят като музика. Светлините на Стокхолм трепкат като музика. И Орфей оживява с орфическа музика.

Крупна централна фигура – на Орфей – се издига в средата на фонтана. Орфей е обкръжен от 8 фигури – четири мъжки и четири женски. Той е вдигнал ръце към небето, държи лира и свири на нея. Милес го е представил в Ада, до нозете му е лютият Цербер, а около него са душите на умрелите, които пеят и танцуват.
А
ла Орфей сякаш не потъва в Ада, а се издига към небето и повлича и останалите фигури нагоре... Музиката му издига всичко нагоре към слънчевата светлина.

Всички фигури около Орфей са стъпили на един крак върху поникнало цвете, което не се огъва... Какъв символ: вдъхновението преодолява земното притегляне и човекът-певец може да ходи по цветчетата на крехките цветя и по вълните на
водата.
Два гълъба се завъртяха над фонтана Орфей и кацнаха в двете вдигнати ръце на една жена от скулптурната композиция. Крилете на птиците затрептяха в дланите като в гнезда. Фигурите се оживиха заедно със струящата вода. Сякаш статуите летяха заедно с гълъбите. “Любовта движи нашето слънце и звездите!” – е казал някога Орфей. И Милес го е претворил. От Стокхолм към Родопите и обратно летеше музика. Не вражда, а песнопения свързват този свят с Орфеева обич.


КРИЛЕ И ГОРСКИ ЧУДОВИЩА

Бог наказва богатите не защото са богати, а защото са изгубили чувството си за нравственост. Изкуството е мяра за нравственост.
А Орфей е имал глас “като лилия нежен”. Той е вълнувал и най-видните хора на Европа. Вълнувал е и тираничните натури.
Обожественият френски крал Людовик XIV дочул за далечните планини на Родопа и за песните на Орфей. И изпратил придворния си лекар Пол Люкас да иде и да види с очите си Орфеевата планина. А после да му разкаже какъв е този край.


В пътеписа си Пол Люкас пише: “На 8 юни 1706 година излязох от Бачковския манастир и ударих през планините.”52 Люкас върви и все повече се смайва: голяма и културна Франция няма толкова много народни песни и такива гори тилилейски. Макар и под робство, хората тук говорят на звучен български език и пеят стародавните си песни. Отварят порти за гости – посрещат и изпращат от сърце. А какви необикновени треви, билки – Боже! – докторът Пол Люкас се захласва, избира, описва, събира родопски билки, а една го пленява завинаги. Той я изписва на латински – Lunaria major. Дали е това билката луличка, или е нещо сродно, все още не е уточнено. Люкас нощува на поляна, гостува на овчари, прави си заслон под дърветата, палят му огън, “който горя цяла нощ”. И през Крушева планина (недалеч от Перелик) открива още по- необикновени треви и дървета – оскези (вековни дървета, приличащи на митични изображения). Очите му не могат да се нагледат: дървета – оскези!

Многостеблените вековни дървета имат корони, които наподобяват на чудовища – динозаври, дракони, цербери, грифони, чудновати птици и фантастични същества. Побиват го тръпки – ето тук е първичният, истинският живот. И като преваля Родопите, на път за град Драма, Гърция, Пол Люкас започва да декламира стихове от Овидий за “Орфей Родопееца”. Пиян е от щастие. Ако разкаже всичко това на Краля-слънце, дали не ще му завиди!? С тия родопски гледки той е по-богат от Краля-слънце. И не знае какво да прави. Но в пречистеното си сърце носи съкровища.




Какви ли чувства е изпитвал Херодот (V в. пр.н.е.), когато е изписвал :
“Тракийският народ – след индийския – е най-голям от всички народи. Ако той се управляваше от един господар и беше единодушен, то той би бил, по мое мнение, непобедим и много по-силен от всички народи.”

Херодот, История. Деветте музи. Лайпциг, 1839. Вж. Извори за старата история и
география на Тракия и Македония. Изд. БАН, С., 1949, с. 23.



Деветдесет различни племена на траките са били пръснати по земите от Дунав до Средиземно море, което тогава се е наричало Тракийско море. Най-висши достижения в духовната култура постигат бесите, едно племе от сатрите, които са били прорицатели и жреци. А най-високият връх сред посветените е Орфей.



Както е в стиховете:
Родопа, имаш много върхове,
но два достигат небесата чак:
вълшебникът на песните
Орфей
и жадният за свобода
Спартак.
 


Къде точно е орфеевото светилище? – То все още се търси и спорът е дълъг. Но всички извори ни насочват към Средните Родопи (днешния Смолянски край). В древно време в Родопите имало четири големи и главни светилища: на Дионис, на Кронос, на Уранос, на Юпитер. Около тях имало още десетки други, по-малки светилища. Смолянският край може да се нарече Орфеевият пръстен от големите светилища, където е живял и творил Орфей.

Бащата на историята Херодот доуточнява:
“Бесите са населявали южните страни на Родопите и служели като жреци на друго тракийско племе, наречено сатри, което пък населявало центъра на Родопите. Това племе от никой завоевател не било поробвано, дори и от самия Ксеркс, който е заробил всички други племена. Те (сатрите) са населявали най-високите планински места и са имали храм-светилище на най-високата родопска местност, наречена Ниса, в чест
на Дионисия, бог на веселбата.”3

Най-високите върхове на Родопите са Перелик (2191 м.) и Карлък (2188 м). Те са един до друг, а в пазвите им е древното село Гела4. Родопчани казват, че Карлък и Перелик са най-съвършеното творение на Господа – това са стожерите на планината.



Орфей вж. Н. Гигов, Легенда ли е Орфей? Изд. Музика. С., 1992.
3 Херодот, пос. съч. Вж. Тодор Константинов, сп. “Родопски напредък”, кн. 1, 1904, с. 1-4.
Вж. Н. Гигов, Гела – Орфеево цвете, С., 1988.



Документирано е идването на двама велики мъже в родопското светилище на Дионис, където са търсели прорицания. Това са Александър Македонски и по-късно Октавий – бащата на Октавиан Август.

Да цитираме Ариан за похода на Александър Македонски през Родопите:
“Александър потеглил от Амфиополис и навлязъл в онази част от Тракия, която е заселена с т.нар. независими траки. От лявата му страна останали гр. Филипи и планината Орбел. Разказват, че на десетия ден, след като преминал река Нест (Места), той достигнал планината Хемус (Стара Планина)”.

Ариан, Анабазис. Вж. Извори за старата история и география на Тракия и Македония. С.,
1949, с. 300.




Светоний пише, че “Александър Македонски се изкачил на най-високия връх в Родопите и там в светилището намерил жрица, прилична на Делфийската Пития. Тази прорицателка предсказала бъдните походи на Александър Велики към Индия.” Александър Македонски е бил в Родопите през 335 г. пр.н.е.


Октавий, бащата на бъдещия римски император Октавиан Август, посетил Родопите през 60-59 г. пр.н.е. Той също бил в светилището на Дионис в Родопите и се допитал до оракула (жена) за съдбата на сина си. (По време на прорицанието синът бил тригодишен). Родопската прорицателка предрекла, че това дете ще стане римски император. По-късно това прорицание се сбъднало.

От времето на Орфей до времето на Октавий били изминали близо 1300 години. Това подсказва, че повече от хилядолетие светилището на Дионис (Орфеевият роден край) е било действащо и е имало световна слава. Щом императори го предпочитали за прорицание.


Село Гела е едно от най-старите родопски селища – с 33-вековна история. Тук бяха открити гробове с хокерни погребения, скални рисунки, кости, изтлели като паяжина, оброчни плочи, неразчетена писменост. Бяха намерени скални гробове с жлебове, гравирани плочки с делфини, монети в устата на мъртвите (Харонов обол) – за преминаване на река Стикс към Подземното царство.




В този Смолянски край бе намерена статуетка на бог Дионис (село Триград), скални рисунки с космически послания и вакханки (град Девин), скарабей от Египет (село Любча), мумия на жена (село Мугла), неразчетена писменост – три плочи от землищата на селата Върбово - Гела - Мугла.

Никак не е случайно, че в Девинския край е идвал английският учен Хуитемор – специалист по египетска археология. Орфей се е учил в Египет, в Храма на Карнак (Луксор) и родопско-египетските връзки са неизследвани.


Авторът разполага с непубликувано свое изследване Орфей в Египет, 64 страници.
Т. Константинов, Орфей – превод от гръцки. Вж. сп. “Родопски напредък”, кн. 3, 1904.



В Смолянския край е идвал и руският вицеконсул в Одрин, г-н Лишин, както и английският консул в Цариград. Те са издирвали старини в Смолян, Девин и връх Виденица (Доспатския край).



Векът на Орфей – XIII в. пр.н.е. – е свързан с царуването на четирима тракийски царе. Това са Харопс – цар на траките и дядо на Орфей, Ойагър – баща на Орфей, самият Орфей – Върховен жрец и цар на траките, и Рез – цар на траките, загинал при стените на Троя по време на сън. Цар Рез е бил съюзник на троянците и им се е притекъл на помощ. Той е възпят от Омир в Десета песен на Илиада.


Петият тракийски цар по време на Троянската война е бил Полиместор. Той преобръща хода на историята, като се отмята от съюза с троянците и се съюзява с ахейците.



Йоан Цец признава първичността на поезията на Орфей, като пише: “Омир заемал стихове и идеи от Орфей.”


Йоан Цец. Вж. Богдан Богданов, сп. “Турист”, кн. 2, 1982.


Орфей се е родил в светилището на Дионис в Родопите през XIII в. пр.н.е. – “едно поколение преди Троянската война” (това е стих от Аполоний Родоски за Похода на аргонавтите, сред които е бил и Орфей като втори човек след цар Язон). Тогава родопските светилища на Дионис, Кронос, Юпитер и Уран са били в разцвета си.



Едуар Шюре определя века на Орфей: “Това беше във времето на Мойсея – пет века преди Омир и тринадесет века преди Христа”.

ЕдуарШюре, Велики посветени, II. С., 1991, с. 78.

Походът на аргонавтите потвърждава тази датировка – “едно поколение преди Троянската война “– думи на Аполоний Родоски в неговата книга Аргонавтика (III век пр.н.е.).

Може да обобщим: Орфей е роден и живял през XIII век пр.н.е. в светилищната част на Родопите. Той e бил аргонавт до Колхида с цар Язон. Бащите са били аргонавти, а синовете са воювали при Троя. Лаерт – бащата на Одисей – е бил заедно с Орфей до Колхида, а синът му е воювал при Троя. Отделни аргонавти – вече стари – също са воювали при Троя. Такъв е бил аргонавтът Нестор, може би най-старият боец при Троя. (Възпят от Омир.) Подобен е случаят с аргонавта Пелей – бащата на Ахил, а Ахил е главен герой пред стените на Троя. Така е и с
аргонавта Теламон – бащата на Големия Аякс, както и с аргонавта Ойлей – бащата на Малкия Аякс, както и с Тедей – бащата на Диомед – все бащи-герои при Колхида и синове-герои пред стените на Троя.




Жан Коман определя Орфей като предвестник на цивилизацията със свое място в културата и историята на Европа.

Jean Coman, Zalmoxis et Orphéе, p. 177-184. Вж. Известия на Археологическия институт, том XVI, 1950.



Швейцарският класически филолог Бьоме не се съмнява, че Орфей е историческа личност:
“Той практикува особена заклинателна поезия, много от чиито формули биват заети по-късно от Омир и Хезиод”. А заклинанията винаги са били практикувани заедно с музика.



По оцелели откъси от творби на Орфей нека възкресим заглавията на личното му творчество – с кратки данни за съдържанието им. Всички тези книги, след смъртта му, са били изгорени.



Поезия:

88 химни за мистериите.
Съкратеното название на тази книга е “Хевой”. Това са химни за силата на природата и за различните тайнства.


Аргонавтика.
Епическа поема на Орфей за Похода на аргонавтите с цар Язон до Колхида и за превземането на Златното руно. Съдържала е 1384
хекзаметъра.


Триножник.
Триножникът е атрибут в светилищните обряди, където се прорицава.


Свещени песни за Бакх.
Песни, които възхвалявали Дионисовото начало в Родопите. По-късно Орфей реформира Дионисовите празници.


Свещени слова.
Поема в 24 части.


Посвещения.
Книга, използвана от Питагор и Платон. Съдържала е заклинателни и очистителни формули, както и гадания в хекзаметри.


Литика (Pierres). Магически песни за целебните свойства на камъните. Прочути са били Орфеевите огърлици със скъпоценни камъни “Урим”,
“Тумим” и “Хошен”.


Космогонични творби:
Космогония. Книга за астралните знания на Орфей. Космосът за него е едно блестящо сребърно яйце, от което се излюпва най-напред бог


Фанес. Орфей пръв в света определя Земята като кръгла, за да използват този Орфеев стих по-сетне Ератостен, Питагор, Галилей
и Коперник.


Теогония. Книга за божествата. По модела на тази книга Хезиод създал своята “Теогония”.


Було (Мрежа на душата). Книга за светилищните тайнства.


Деметриада.
Книга, с която Орфей и Евмолп поставят основите на Елевзинските мистерии.Orpheus with Syriac inscription. Урфа е съседно на Диарбекир. Българите са били заточвани там където Орфей е бил на почит


Оракули.
Книга на Орфей, записана от поета Ономакрит в VI век пр.н.е., издадена много по-късно в Лайпциг. (Все още неоткрита.)


Други книги:

Изкуството на тайните и на обредите.
Ритуална книга, предназначена за посветените в различните тайнства.

Книга за мутациите, химията и алхимията.
Чрез това заглавие някои учени свързват Орфей с Фауст, но по-правилно е да се свързва Фауст с Орфей.


Корибантите.
Книга за земните тайни и земетресенията. Това са стихове-молби за смекчаване на страховете.


Магическа ботаника.
Книга за целебните свойства на родопските билки, от които са се учели Хипократ и Гален.


Кратер (Peplos).
Книга или отделна песен за ритуалната дреха. Орфей и орфиците са се обличали в ббяло. Като върховен жрец Орфей се е обличал с пурпурен плащ.



По времето на Павзаний все още са били оцелели две книги на Орфей – Свещени слова (поема в 24 части) и Мрежа на душата.
Орфей е бил недостижим не само като поет и певец, но и като гениален изобретател на музикални инструменти. Да ги изброим. Той (Орфей) пръв създава “костенурчеста” лира, систрон, набла, самбика, магадис, барбит, лира, салпинкс, сиринга, кавал, флейта, китара, пектида, форминкс и много други.

Правел е флейти от тръстики, пеещи бърдучета и флейти от пищял на щъркел. Говори с нов поетичен език и има вълшебен глас – “глас като лилия нежен”.

Орфей слиза от Родопите, завладява духовно Гърция и я обединява чрез светилището в Делфи, създава прочутите мистерии на остров Самотраки (бил е в Египет), участва в Похода на аргонавтите с цар Язон, достига до Колхида, оказва широкомащабно влияние на цяла Европа.

“Познай себе си и ти ще познаеш Вселената и Боговете!” – Това е гениална идея на Орфей, която води човека до себепознание. Раят и адът са в човешкото сърце. Раят е човешката любов, а адът е невъзможността да обичаш. “Мой бог е любовта!” – това е ядката на Орфеевото учение.



Орфей умира от насилствена смърт – разкъсан е на части. Тялото му е погребано в Родопите, а главата и лирата са захвърлени във водите на река Хебър (Марица), за да достигнат до морето. Орфей дари хората с песен, с вътрешна 12 Павзаний, Описание на Гърция. Вж. Извори за старата история и география на Тракия и Македония. С., 1949, с. 314. топлина.

Красотата, поезията и музиката са големите му дарове. На гръцки език е изписано:

“Тираните на Тракия изгорили книгите му (на Орфей). Изгонили учениците му. Гръцките владетели последвали техния пример – заличавали
паметта му. Унищожили последните му следи. След няколко века се съмнявали в съществуването Orpheus amongst the Thracians - 440 пр. Христа неизвестен художник от Лондон теракота copyму.”

E. SIRE. Megaloi mnetai, Aqhnai, 1981, с. 233.



Орфей останал под забрана. Но тъкмо тогава се раждат легендите. И през всичките векове не е умирала Орфеевата идея за безсмъртието на душата, за силата на поезията и музиката. Затова Платон пише: “Мнозина предлагат ръкописи на Орфей”.

Платон, Държавата, С., 1974, с. 72.


ОТКЪДЕ ЗАПОЧВА ЕВРОПА?

Мой бог е любовта! – пее и плаче Орфей. “Пее и плаче”, защото нарича любовта “glukupikron”, което на гръцки означава “сладостна горчивина”.

Марсилио Фичино, Коментар върху Платоновия Пир за любовта, С., 1933, с. 44.


Той слезе в Подземното царство, за да надвие ада с музика. Орфей е единственият поет в света, увенчан трижди: в мрачното царство на Хадес, на Земята и в Звездния свят. Това е Певецът, омайвал с песните си хора и зверове, риби и птици, дървета и скали.



От Родопите към Гърция слизат поезията, изкуствата и свещеното право.

Орфей освещава Делфийското светилище, постига своя триумф чрез мистериите на остров Самотраки, дава тласък на целия Средиземноморски свят. Тогава Средиземно море се е наричало Тракийско море.


Орфей става любимец и на Троя – съхранен е в Пергамския олтар. Бил е духовен жрец на аргонавтите до Колхида с кораба Арго с водач Язон. И с песните си Орфей проправя пътя на кораба Арго към Златното руно. В Египет въвежда нови знания и музика. Цели 500 години се говори за Орфически период в световната литература (XIII-VIII век пр.н.е.). Това е нашият най-голям принос в световната цивилизация.


Орфей е сияние за Европа, когато тя още не е съществувала с името си. Наша, от езика на траките, е думата Европа. Нека сближим и сравним четири сродни думи: Калиопа, Меропа, Родопа, Европа... Калиопа (майката на Орфей) означава “сладкогласната”. Меропа (старо име на Средните Родопи) означава “великогласната”. Родопа (цялата планина) означава “многогласната” – многолистна роза, която пее под напора на вятъра. ЕВРОПА в езика на траките означава “широкогласната” – това е разливът на гласовете.




Дарили сме с име Европа – назовали сме тези над 10 милиона квадратни километра на континента, който днес гони един милиард население.
Европа е сестра на Кадъм – преносителя на писмеността. Между Родопите и Финикия е първото географско пространство, обозначено с думата Европа.

Маргарита Тачева и др., Старият свят. С., 1980, с. 68.


Родствена, митологична връзка има между Родопите и Финикия. Майката на Дионис – Семела – е дъщеря на Кадъм. Девойката Европа е грабната от преобразения като бик Зевс и е отвлечена в Гърция. И Алкман, и Херодот, и Тукидид изписват името на Европа – Евр-Ебр – Хебър – Марица. От Родопа и Марица думата Европа се спуска към Пергам и Финикия. Затова по време на могъщата Римска империя (III век) територията около устието на Марица и Дарданелите е наречена от римляните Провинция Европа.16 Това е първото очертание на бъдещия континент Европа.





Геният на днешната българска земя е имал в родопския си храм на Дионис многочислени свитъци от папируси с египетски йероглифи, финикийски писмена, гръцки букви и още една неизвестна писменост, на която е написал своето тайно учение.


Този недостижим родопски певец изрича:

“Преминах през кладенците на пирамидите и през гробниците на Египет, изучих Книгата на мъртвите, бях в древния Гнербах – града на слънцето, и в храма на Карнак. Аз изтръгнах тайните на науката изпод пелените на мумиите.”


E. SIRE, пос. съч., с. 229.


В наше време открихме мраморни плочи (Върбово - Гела - Мугла) с неразчетена писменост. Вярвам, че в близките години ние ще се изправим пред едно голямо откритие: ДВА ПЪТИ СМЕ ДАВАЛИ ПИСМЕНОСТ НА СВЕТА!


Първом сме дали писменост на Европа чрез Орфей и втори път сме дали писменост на целия славянски свят чрез братята св. св. Кирил и Методий.

Но нека цитираме думи на Еврипид, автора на Медея: “На тракийски таблички е записано Орфеевото слово”.


Еврипид, Алкестида и Хекуба. Вж. “Извори”, том I. С. 1981, с. 105-106, 114-115, 142, 146.


Кръв не проливай! – е първият нравствен закон на Орфей.

Негов е стихът:
Земята може да се завладее с лира, а не с меч. Негова е вярата, оплодила християнството: Помощ на слабите, утешение на страдащите, надежда за всички. Негов е девизът, който след Родопите украсява светилището на Делфи в Гърция: Познай себе си и ти ще познаеш Вселената и Боговете.


Европа, която тогава е била номадска (XIII век пр.н.е.), е боготворила Орфей. Чрез него бъдещите европейски държави са се докоснали до чистата човешка любов – любовта на Орфей и Евридика, до музиката, книгите, лекарствата и езотеричните знания. Орфизмът – това е топлият Голфщром за Европа.


Затова Овидий се покланя на Орфей, Вергилий го възпява, Лукан съчинява поемата Орфей, както и Поема за Троя. Рим сече монети, свързани с този мит.

Велики творци на Европа извайват негови статуи, фрески, картини, мозайки.

Операта на Европа е родена с името на Орфей. Паладий признава: “Цялата правда на света е от Орфей.”

Паладий, Поздняя латинская поэзия. Москва, 1982, с. 464-465.



Орфей и орфизмът оплодиха християнството, породиха богомилството, дадоха тласък на Европейския Ренесанс и отбраниха Европа от физическо и духовно робство, тласнаха народите към велики открития.


Родопа и днес е на рубежа между Изтока и Запада. Тук е океански вълнолом и Орфеевата планина отново преживява Шекспирови драми. Тя страда, бори се и пее – брани с живото си сърце Европа. И тъкмо от нея излетя космичната песен Излел е Дельо хайдутин. Ние сме живата връзка между миналото и бъдещето на човечеството – нашите песни са най-яркият израз на това.







ФИЛОСОФЪТ ОТ ХОЛАНДИЯ

Когато дойде светлина, и мракът изчезва. Колко бързо ни разбраха някои ярки съвременни учени и приятели от Европа. Философът Хари Салман от Холандия написа книга – Изцелението на Европа. В София той е казал на 8 юли 1997 г., по време на първото си посещение в България: “Ние познаваме душата на Европа, която се е развивала вече 20 века, и предимно християнството я е възпитало... Но ...без участието на Източна Европа не е възможно да настъпи духовното раждане на Европа... Пространството на Балканите и Древна Гърция има огромно значение за историята на Европа...

Европейската култура се е родила в Югоизточна Европа, в Древна Гърция и Тракия. Балканите и Древна Гърция са утробата на Европа... Мистериите на Орфей са съществували отколе там. Орфей е от планината Родопа и принадлежи на Балканите... Орфеевите тайнства... са били ритуали за пречистване на душата. По време на Орфеевите мистерии е бил образуван елитът на посветените.”54


Така Европа си възвръща нравствения идеал, а ние възвръщаме несправедливо потъпканото ОРФЕЙ-Gustave Moreau Orphée 1865самочувствие. Ние сме коренни европейци, архетип на Европа, поезията и музиката на Орфей.

На гръцки език е изписано за Орфей: “Тираните на траките изгориха книгите му, изгониха учениците му, гръцките крале ги последваха по пример, заличаваха паметта му, унищожаваха последните му следи. След няколко века вече се съмняваха в съществуването на Орфей“.

Откъси от книгата "Орфей и Европа"
Николай Гигов



Историята на Орфей като Шифъра на Леонардо
СЛАВА
http://www.slava.bg/news/4765.html

Всички сме чували за Орфей и неизменно си го представяме като легендарен музикант с лира. Един филм, който излезе буквално преди дни, разбулва загадките около най-известния тракиец. Истината за Орфей представя митичната личност като истински човек. И разкрива невероятни факти около нея.

Като съпоставя нещата, човек без да иска се пита дали Орфей не е нещо като първообраз на Христос?

Също като бащата на нашата вяра, тракиецът е бил историческа личност. Има 3 доказателства за това твърдение. Едното е споменаването му в похода на аргонавтите, редом с бащите на Ахил, Аякс и други герои от Троянската война, която е документирано историческо събитие. Второто доказателство е кодирано в надпис от град Парос, според който “Орфей живял едно поколение преди Троянската война”. В Суда също имаме надеждни сведения като източник за участието на Орфей в исторически събития.

От цялата тази информация западните учени приемат, че той е пребивавал по нашите земи около 14 в. пр. Хр. Само българската тракология на проф. Фол отхвърля доказателствата и приема Орфей единствено за мит. Той обаче бе опроверган от изследванията на професор Венедиков и най-вече от откритието на проф. Овчаров на гроба на тракиеца в светилището Татул. Така в 21-ви век изяснихме нещо, което е описал още древният хронист Диодор, който нарежда Орфей сред най-изявените личности на античността. Около гроба му в Татул е намерена керамика от всички части на Средиземноморието. Което пък според проф. Овчаров значи, че култът на Орфей е бил международно учение с хиляди последователи.

Това само подсказва, че освен баща на музиката, поезията и философията, които именно нашите предци – траките, разпространяват в Гърция, нашият човек е бил и водач. Пак според Диодор той получава образование в Египет и пренася оттам първата религия с един Бог. Това е култът към слънцето, който според Орфей трябва да реформира тракийската религия. Според нея има Богиня – майка и нейния син Дионис, към които се правят кървави жертвоприношения.

Като един предтеча на християнството, Орфей отрича Бог да иска кръв. Той проповядва смирение и разбирането си за божествеността на душата, което после намира висш израз в учението на Христос. Бедата е, че думите на Орфей са предавани като тайна реформаторска идея в тайното общество на последователите му, но само от уста на уста. Не оставят писмени следи. Църквата нито отрича, нито дава гласност на тези неща. Но изображения на Орфей в стила на Иисус присъстват в Калистовата катакомба и в Света Домицила в Рим.

Факт е във всеки случай, че думите му явно са заплашили със своята революционност устоите на тогавашната власт, защото Орфей е убит. В най-престижните музеи на целия свят се пазят изображения върху стени и вази със сцената на покосяването на твореца. Тази смърт безспорно е по политически и икономически причини.

В легендите, естествено, присъстват други, по-популистки версии – според едни творецът намира края си заради създаването на своята “наука за ритмизирани слова” или иначе казано, заклинания и магии (сигурно затова мнозина го приемат като баща на астрологията).

Това, което тогавашните властници не могат да отнемат на Орфей, е признанието му за основоположник не само на нашата, но и на цялата европейска цивилизация. Той оставя идеите за безсмъртието на душата, за диалога между различните култури и това, че няма нищо ново под слънцето, както и разбирането, че в основата на пътя е смирението – да не се вреди другиму, за да има човешко развитие.

2014-06-29 07:34:53

Записа М.Боуо