днес от турците - са съществували в средновековието най-малко три Български държави. Дълго време това е било скривано и забранена тема за българските историци, главно по политически и идеологически причини.

В не малко източници се споменават средновековните държави Версак, Сувар, Булгар, Анкара, Граници на Българската държава в Мала Азия със столица Ерменак при владетеля Яхша ІІкато български.


От арменски източници (Мовсес Хоренаци, Ашхарацуйц) е известно, че първите древнобългарски поселения в Анатолия датират още от Античността (II в. сл. Хр.) и са на т.нар. Вундови българи, които са преселници от Имеон или Севернокавказките степи на арменската територия наречена от Хоренаци "Вананд", която днес попада в границите на Република Турция в Източен Анадол. Едва през XXI век е извършено специализирано лингвистично-историческо проучване за Вундовите българи.


Откъс от "История на Караман" Караманското шахнаме (царственик)
"Тюркските и огузките и монголските бейове с 60000 бойци дойдоха в Тарсус тежко разбиха Варсак и направиха Айдън, бей на булгар"
забележете, че за българи в Тарс говорят и други автори например арабските хронисти - Ибн и есир том 2 стр 12 има следния пасаж:

"Една част от българите на Волга се качиха на корабите на тарсуците и дойдоха в района на Тарсус."
в Булгар Даг има и славяно езични дунавски българи заселили се в Мала Азия още по византийско време и тюркоезични българи мохамедани от Волжка България. Така наречените варсак варсаци са също българи наследници на българите барсили."


В "Краткото житие на Климент Охридски" - авторът на житието, Охридският архиепископ Димитрий Хоматиян свидетелства в началото на XIII век, че българи са живяли в Мала Азия  - Бурса и малоазийската планина Олимп - още преди времето на Александър Велики, и че именно от тези българи е родом Св. Климент Охридски:

1. Велик наш отец и светилник на България бил по род от европейските мизи*, които народът обикновено знае и като българи. Те били изселени в старо време от военната сила на Александър от разположения край Бруса Олимп към Северния океан и Мъртвото море, а след като минало много време, със страшна войска преминали Дунава и завзели всички съседни области: Панония и Далмация, Тракия и Илирик, а и голяма част от Македония и Тесалия.

2. Преподобният мъж водел произхода си оттам."

*Византийските автори често наричат българите „мизи", а България - „Мизия". Това народностно име се предпочита от тях след падането на България под византийско иго. В Мала Азия има област Мизия и затова авторът е смесил Мизия от Мала Азия с областта между Дунав и Стара планина.



Интересни сведения за българите в Мала Азия и Булгардаг; извадка от публикацията на д-р Лили Райчева за българските племена барсили, берзити, варсаци (има я във форума цялата Доц. д-р Лилия Райчевапубликация http://nauka.bg/foru...opic=...0рдаг):

"...........Присъствието на български племена в северна Сирия, южното Причерноморие около Трабзон и централен и южен Анадол е отделна тема за проучване, която намира свои отлични познавачи в лицето на Лука Доросиев в книгата му - “Българските колони в Мала Азия” 1922 г.; проучванията на Петър Коледаров под заглавие “Българите в Мала Азия” II-ро издание 1940 г.; и великолепната книга на Екатерина Венедикова

“Българите в Мала Азия от древността до наши дни” София 1998 г. в което издание тя прави задълбочено проучване на публикациите на български и турски автори от по-ново време и на сведенията на автори като Нешри Х в. Хюсеин XIV в. и основно проучва епичната поема “Историята на Караман” нещо като шахнаме за Караманската династия писана от трима автори: на арабски в двустишия през XII в. от ходжа Декхани на персийски език от великолепния поет Яриджани през XIV в. и превод и довършване на говорим турски език от Ахмед бей Шиккаяри XVI в.

Огромният брой писмени източници, които намира и цитира авторката, позволява да се обгледа по-широко темата за присъствие на български племена в Мала Азия. И сред това присъствие историята на племената Варсаци, които са описани в много извори и специално в “Историята на Караман” като незименни участници в събитията, като верни съюзници на българските бейове и най-известния между тях Яхши Бей и неговите потомци Яхши Хан Огулар.

Намерените източни показват два пътя за движение и заселване на българите в Мала Азия: северозападен, който датира от средата на първото хилядолетие сл. Хр. и североизточен от Прикаспието, Кавказ, Сирия и пр. проф. Зеки Веледи Тоган (турски учен) съобщава за придвижване на племена от Северен Кавказ към Анадола далеч преди новата ера. Той пише: “…Когато скитите идват от източна Европа, те подгонват Кимерийците, които живеят в Северен Кавказ към Южен Кавказ и Мала Азия”. От древни писмени източници се знае, че Кимерийците се появяват в Мала Азия в 20-те години на VIII век пр. Хр. Проф. М. И. Артамонов, “Истории Хазар”, 1974, стр. 23.


Прокопий (византийски автор) описва кимерийците като прадеди на българите. Ирано-хазарско предание говори за кимерийците, като прадеди на българите също но доказателства за това не се представят. Проф. Тоган, 1970 г., стр. 34.

Ибн ал Калби пише, че хазари и барсулци (берсилите) които са едно българско племе (семе) са се намирали заедно с хорезмийците някога. Тоган, 1970 I 404 67.

Огузкият Дастан “Огузнане” също съобщава за племето Улу-булугур, което в началото е живяло около Волга.

Мовсес Хоренатци съобщава за български племена, които слизат на юг до езерото Ван. Те извършват набези върху арменската държава при двама арменски царе.

Към XI в. все още се откриват следи от тези преселени българи в района на Карс в областите Васпуракан и Сиседжан. Късните български масови поселения в Мала Азия са отбелязани към 539-540 г. сл. Хр.


От следващите столетия има исторически отбелязани преселвания на българи в района на Трабзон около р. Чорох и около горен Ефрат. Трабзон е един от двата района с най-крупно заселване на българи през различни столетия и по двата пътя северозападен и североизточен. Тук се намира планината Patyadres, която по-късно е наречена Пулхер, а успоредно на р. Чорох е друг планински клон описван като Булгардаг. В “Историята на Карман” Трабзон се споменава като зает от неверници около 1214 г. сл. Хр. от селджукския султан Иззедин Кейкавус I и от български племена, населени по-късно.


Според Скилица Кедрин “Кратка История” (стр. 651) през 30-те години от царуването на Юстиниян I (527-565 г.) Мундо владетел на Сирмиум разбива българите и изпраща победените в Константинопол. Те са заселени около Трабзон.


Теофан също описва това преселение след победата на гепида Мундо. През следващи военни сражения са описани не едно преселения тук.
Известни са не едно насилствени преселения на българи в този район при войните, които води българската държава с ромейската империя. Известни са по-късни по време на робството масови доброволни преселения по икономически и от съображения за сигурност причини......."


Днес в България живеят хиляди потомци на малоазианските българи, които са напуснали земите си след Междусъюзническата война (1914 г).



БЪЛГАРИТЕ В МАЛА АЗИЯ

Днес наши историци ни убеждават, че прадедите ни са отишли там късно - едва преди 3-4 века и дедите ни са помнели местата в България от които са се изселили към Мала Азия и са се върнали отново по същите села, но българи живеят там много по-рано. Тяхната култура не прилича на емигрантска - напротив - от нея прозира ясното съзнание за собствена земя и за роден край - там на стотици и хиляди километри от България. Пълноценна местна култура не се създава за няколко поколения. Другата характерна черта на малоазианските българи е, че по нищо не се отличаваме от останалите българи - едни и същи са фолклора, обичаите ни, диалектите ни - за разлика например от бесарабските българи, които имат свои особености. Това показва, че никога не сме прекъсвали връзките с България. Преселници от България наистина непрекъснато са се заселвали в българските области в Мала Азия, но много данни сочат, че още от древността това са български земи.



Българи живеят на компактни маси в продължение на векове в сърцето на Османската империя

При появяването на турците, в Мала Азия там вече е съществувала една голяма държава - Караманската. Караманците били основния съперник на османските турци в Анатолия. Те били християни, както и малоазианските българи.


За държава в Мала Азия с името Булгар се споменава още в летописна бележка на Санджар, а в повествованието „Сказание за Малик Данишменд“ също се говори за българската държава в Булгар-даг с център Ерменак. Едната е просъществувала до разбиването на българските войски (водени от българската кралица Катерина) от войските на османския султан Селим I преди похода му до Египет и Арабия през 1516 г., а другата Булгар до 1518 г., разбита пак от Селим І, след похода му.


В летописа на Абу Мансур ал Хазини се споменават "славянските страни Сувар, Булгар и Анкара...". „Историята на Караман" хвърля обилна светлина върху българите във и около Българската планина и техните военни действия в Мала Азия от началото на XIII в. до началото на XVI в. Има сведения, че периодично са идвали през вековете още българи от Кавказ, Балканите, Приазовието, Средна Волга, Долна Кама.

В караманските хроники - Караманското шахнаме (царственик) се говори за две български държави в Южен Анадол в полите на Булгар-даг (Българска планина), разклонение на веригатаБългарската планина Торос. Древната история на Караманските владетели е само едно от свидетелствата за съществуването на Българска държава в Анадола. От него научаваме повече за българските държави в Мала Азия.


За караманите и за техните съюзници от българското царство в Анадола, основано близо до планината Булгар, между градовете Кония и Бейшехир в Централен Анадол, съществувало до 1516 година се знае твърде малко. Този факт дълго време е бил тема табу, главно по политически причини.


Последната Българска Държава в Мала Азия, която е имала за владетел Българската кралица Катерина и е просъществувала до разбиването на българските войски (водени от кралица Катерина) от войските на Селим I през 1516 г. Съдбата на кралица Катерина остава неизвестна за нас.
Селим I

 
Турците израстнали като империя в постоянни борби с караманците и техните съюзници - малоазианските българи. И по-късно векове наред Османската империя печелела победи в Европа, Азия и Африка, но търпяла поражения в самото си сърце - Анатолия - от съюзените войски на караманските и българските владетели.
 

Когато караманците идват в Южен Анадол около 1217 г. влизат във войни с България от Тороските планини. След едногодишна война те заживяват в съюз до разбиването им от Селим І.





Принудително разселение на българско население


Българиски преселници на няколко вълни в продължение на 5 века (от VII до XII век) са принудително изселвани от византийските императори и администрация в Анатолия по религиозни, държавнически и др. различни причини.

По оценка броят на днешните потомци на това население в Анадола възлиза на няколко милиона.

Новите им поселения са съсредоточени в южната част на Централен Анадол около планината Булгар Даг (в буквален превод от турски – Българската планина).

Териториалният ареал на разселение на тези български изгнаници се простира от планината Булгар Даг до района на днешната турска столица Анкара на север.



БЪЛГАРСКИТЕ ЦАРСТВА В МАЛА АЗИЯ

От XII до XVI в., според "История на Караманската династия" ("Таварих-е ал-е Караман"), тукашните българи създават на два пъти свое княжество с войска и са сечени пари.

Известни имена на българските владетели са: Асен Асеноглу, Яхша хан I и ІІ, царица Катерина. Те воюват и се съюзяват с византийци, кръстоносци и турци (селджуци, караменци, османци).

Българите участват в похода на Селим I в Египет. Княжеството района на Булгардаг, с легендарен център градът-крепост Ерменак е окончателно завладяно и унищожено от османците в 1513-1514 г. когато войската на българската царица Катерина е разбита.

В ожесточените сражения с войските на султан Селим I голям брой от войниците и населението загиват или са изклани след това, двореца на царицата е разрушен до основи с топове.

В последното сражение загива и самата царица Катерина. Останалите живи българи за да се спасят стават бежанци или са разселени из Анадола и ориента от поробителя унищожил и последната българска средновековна държава.

Български князе управляват населената с българи в средновековието област при планината Булгар даг, част от планинсаката верига Торос недалеч от Анталия, и участват активно в битките и тукашната политика на страната на Карамания. Българи са живели и в най-южната част на Мала Азия, в Алеп, днешна Сирия, която е била в границите на Османската империя, както и в днешен Ирак, в Багдатския вилает.

И от тези българи не са останали следи.



Bulgar Dagh - Днес преименувана от турските власти в Болкар Дагла

 ----------------------

СПРАВКА:
http://bg.wikipedia.org/wiki

СЕЛДЖУЦИТЕ

Селджуците са династия на тюрките огузи, управлявали териториите на Централна Азия, Велики Селджук 1092Близкия изток и Мала Азия, между средата на 9 век и края на 13 век.

Идват в Анадола от Централна Азия в края на 10 век, сеейки ужас и разруха във византийските провинции и в халифата на Абасидите.

По произход са клон на тюркското племе огуз, населяващ северните брегове на Аралско море.

Още от самото основаване на своята империя селджуците силно се иранизират, приемат фарси за официален език, а повечето висши управници са персийци.

Отслабените селджукски държави са завладени от османските турци през 15 век.

--------------------------------
Справка:
ОСМАНСКИТЕ ТУРЦИ

Въпросът за произхода на турците от много време е спорен и дискусионен между учените. През последните години в помощ на разрешаването му се присъединява генетиката. Тези проучвания стигат в последно време до заключението, че съвременните турци НЕ са основно с произход отКартината Башибозук на Франсис Дейвис Милет -Американският художник, журналист и писател. Загива при потъването на кораба "Титаник" Централна Азия, а са наследници предимно на турцизирано местно население и потомци на преселение (в по-голямата си част насилсвено) от Балканите и Близкия Изток. Според Чинниоглу и други учени, рзнородността на халогрупите доказват това голямо разнородие в Турция.  Основната част от  жителите на  Турция са от  бялата раса - над 70%.

 "Групата TURANID има много силно представителство сред унгарците - 25%, по-голямо дори от това на турците - 20%."

ТУРЦИТЕ НЕ СА ТЮРКИ - особеност е, че  и етническа група "тюрки" не съществува. "Тюрки" не е етнос, а езикова категория - народи, които говорят на  сходни езици, но  са съвсем различни по  произход и кръв. Факт е, че  едни от тях са от бялата раса (например волжките българи - татаросани и тюркосани с указ на Ленин през 1920 г.), а други са монголоиди.

"Тюрките" са спекулация подобна на "славяните". И за тях  в генетичните изследвания е изобретена група "туранид". Тук  официалната наука влиза в абсурдно противоречие. Група туранид не  би  трябвало изобщо да съществува. Очевидно тя  е създадена по  политически причини, както и славянската. И в двата случая това са изкуствени класификации - по езиков признак, а не по етнически.

Най-сериозните изследователи по темата Арнолд Тойнби и Стивън Рънсиман виждат техните корени в окончателно отритнатата от Палеолозите и приела исляма като външна маскировка стара военно-поземлена византийска аристокрация от Мала Азия

Турската нация е създадена през 20 в. от Младотурската партия на  Кемал Ататюрк. Ататюрк - "Бащата  на турците"

Всъщност "турски етнос" няма. Понятието "турци" става събирателно за различните народности, които живеят на територията на бившата Османска империя. То не е по-различно от понятието "американци" или "съветски хора".

Наистина е ирония, че  идеята за Пантюркска империя никога не e произхождала от  османските турци, а от човек с европейски произход. Името му беше Херман Вамбери, унгарски професор, който е съветник на султана между 1857-1863 г. Вамбери е на  служба при лорд Палмерсън в Карта на бежанските вълни от Тракия, Македония, Западните Покрайнини, Моравия, Добруджа, издадена през 30-те години на ХХ век от Всебългарския съюз "Отец Паисий" - българска културно-просветна и националистическа организация съществувала между двете световни войни.Британското външно министерство - и продължава да е английски агент по  време на  мандата си  в двора на султана, когато за пръв път  предлага на своите домакини в Истанбул фикцията за Пан-туранска супердържава.

 "Пантюркизъм" започват да налагат още селджушките турци при смесването им  със заварените из Анадола карамани, лази, анадолски прабългари и други народи. Във времената до  Осман І (13-14 в.) все още турска народност е нямало, но селджуците, дошли от Средна Азия, започват да насаждат мисленето, че  всички от Анадола до Босфора са турци и държавата следва да се нарича Турция.

Това е най-старата история, тоест, коренът на  пантюркизма, който през следващите векове се налага по  всички територии, които султанска Турция успява да завладее. И до  днес в тази си  част пантюркизмът не  се е променил - всеки мюсюлманин е турчин!

Ататюрк наследява в Анатолия един "врящ котел от  народности". По официални статистики на територията на Турция живеят приблизително 25 основни етнически групи.

Данните на  генетиката показват, че  по-голямата част от  това население /някъде около бежанските вълни от Тракия, Македония, Западните Покрайнини, Моравия, Добруджа, издадена през 30-те години на ХХ век от Всебългарския съюз "Отец Паисий" - българска културно-просветна и националистическа организация съществувала между двете световни войн60-70%/ НЕ е  е от  т.нар. тюркски произход. Антропологическите замервания също показват, че  на  60% демографски „днешните турци” принадлежат към  средиземноморския тип  население, което не  спада към  т.нар. тюркски народи.

Етнографските изследвания  също показват, че  „съвременните турци” са нееднородна смес от най-различни по  произход и история етнически групи.


Тогава какъв е произходът на огромната част от населението на Турция? Чии потомци са турците?

Щом  няма ясни данни населението на Анатолия да се е променило коренно - оказва се, че  то  е местно население, смесено с малобройни азиатски пришълци.

Тезата за тюркския квас сред по-многобройно друго население много повече приляга за Турция, отколкото за Аспарухова България.

КЪДЕ  ИЗЧЕЗВАТ  ВИЗАНТИЙЦИТЕ  И ОТКЪДЕ  СЕ ВЗИМАТ ТУРЦИТЕ?

Простият отговор би  трябвало да е: никъде и отникъде. Османската държава наследява Ромейската империя - с нейните държавни традиции, имперски претенции и нейното население.

Има ли  ясни данни народите на Византия да са изчезнали през Средновековието? Всъщност не. Кое е старото местно население: ЖИТЕЛИТЕ  НА АНАТОЛИЯ В ДРЕВНОСТТА

Те  са народите, които населяват Анатолия от античността - отпреди нахлуването на гърците - и са родствени и близки с жителите на  Балканите. Тези народи, които по-рано се управляват от  Ромейската империя и имат за държавна религия православието, а по-късно - от Османската династия и имат за държавна религия исляма.

В Западна и Централна Анатолия това са народите, които в миналото са наричани  хети,  пеласги, фригийци,  лидийци (меонци -  пеонци). Всички те са траки - т.е. родственици на българи,  на румънци, на сърби, на  хървати, на  албанци... В Източна Анатолия са други народи.

От същото население през 20 в. Младотурската партия създава "турски народ". От 1920 г. до  днес в Мала Азия  е на  власт Младотурския режим - подобен на  македонисткия режим - който поддържа тази идеология. Турция е държава на една политическа партия - Младотурската.  Правителството в Турция не признава самоопределението на малцинствата и ги определя като турци.

 Мала Азия  е населявана или завладявана от  колхи, хати, лувийци, хети, фриги, кимерийци, лидийци, перси, келти, гърци, пеласги, арменци, римляни, готи, кюрди, византийци, селджуки и османци.

До края на Османската империя в  началото на 20 век, Мала Азия остава  мултиетническа.

Османлиите са смес от множество народи сред които българи,  караманци, лази, гърци, арменци, араби и други. На изток са били арменци. А зад тях до  Каспия алванци, на  юг от тях - кюрди, още по  нататък - сирийци.

КАК СЕМЕЙСТВАТА СЕЛДЖУК И ОСМАН УСПЯВАТ ДА ПРЕВЗЕМАТ ВИЗАНТИЯ?

Според Д-р Асен Чилингиров: "Разделението на църквата е утвърдено (от  православната партия) на Втория църковен събор през 381 година – седем века преди окончателното й разделение. През следващите десетилетия от православната църква са отлъчени и повечето от църквите в Мала Азия, обвинени за привърженици на монофизитската ерес, а много от техните членове в течение на VІІ век приемат исляма."

И за да е съвсем ясно:

"След продължителни гонения над обявените за "еретически" църкви в  Мала Азия, голяма част от тях преминават в исляма. Други - като арменците - и до  днес се считат от православието за еретици." - "Готи и гети", стр. 78

Цялата статия:

http://bgistoria.jimdo.com/%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B8%D0%B7%D1%85%D0%BE%D0%B4-%D0%BD%D0%B0-%D1%82%D1%83%D1%80%D1%86%D0%B8%D1%82%D0%B5/

--------------------
Справака:
ПАЛЕОЛОЗИТЕ

Палеолозите са византийска династия, управлявала Византия от 1261 до 1453 година.
------------------------------
Справка:
ОСМАНЛИИ

Понятието османлии произлиза от първия им султан Осман I (управлявал 1299-1326), основател на династия, която управлява Османската империя 620 години. Думата „Osmanl?“ в превод на европейските езици означава „робство“. 

Отоман означава европейската дума "атаман" - предводител (казашкото отаман  в украински иFatih Sultan Mehmet 1453 оттам - атаман  в руски и български).

Същото  е със  Селджуките, на  които официалната история се осланя, за да даде пример за азиатско нашествие в Мала Азия. И те  са един владетелски род, а не народ.  

След разпадането на Османската империя, Кемал Ататюрк променя самоназванието и ги обявява за турци.

... През 12 век едно туркменско племе на име „Кайи“ под ръководството на Ертогрул се премества от туркменските степи на запад.

Ертугрул успява да се докаже като добър войн пред селджукския султан Кай Кубадх I, и той му дава земя в Мала Азия. Неговият син Осман I наследява трона, през 1299 година става независим султан на владението носещо неговото име.

Отражение върху формирането на техния етногенезис оказва приетия „Кръвен данък“ през 1360 година от султан Мурад I (женен за сестрата на българския цар Иван Шишман), при който насилствено се събирали като „еничари“ деца на възраст 5 до 15 години от християнските общности в Османската империя, карани да забравят своя род, и така биват потурчвани и помохамеданчвани. Кръвния данък бива ликвидиран едва през 1826 година от султан Махмуд II.


----------------------
СПРАВКА:
Турски учени: Османците не са били жестоки
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=624422
-------------------------------
Справака:
Кой довежда османските турци в Европа?

Йоан Кантакузин VI (1347 - 1354) привлича като съюзници османските турци в борбите си за надмощие над Палеолозите по време на гражданската война, продължила през целият XIV век.Йоан VІ Кантакузин председателства църковния събор от 1351г. Дългата гражданска война изтощила силите на Източно римската империя (Византия)

Йоан Кантакузин, от друга страна, прибягва до съюз с малоазийски наемници от османски и селджукски произход, чийто бандитски набези скоро стават обичайно явление за цяла Тракия. Въпреки че са техни съюзници, византийците нямат пълен контрол над наемниците и те опустошават района, организирайки набези срещу български територии, за да плячкосват поселенията.

В 1344 г. независимият български владетел на Родопите и Беломорска Тракия - севастократор Момчил, чиято армия наброява 5000 души, заема важна роля във византийската гражданска война. В началото той подкрепя Йоан Кантакузин, но от пролетта на 1344 г. го изоставя поради зверствата на османските му съюзници. През юни той нанася поражение на османския флот в Битката при Абдера при Порто Лагос.

Успява да осъществи това като през нощта изпраща кораби, които запалват закотвените плавателни съдове на врага. Скоро след този успех Кантакузин е победен в сражението при Миноспол.

Момчил е сред първите местни управители, които осъзнават надвисналата османска опасност. Той моли царя на България и византийския император за помощ, но не получава такава. Дори при това положение деспотът продължава борбата си в източната част на Родопите.

През май 1345 г. турците, водени от емира на Айдън Умур бег, се прехвърлят от Мала Азия на Балканите и правят унищожителни набези над българските територии, отвличайки много хора и вземайки със себе си добитъка.

Скоро след това , на 7 юли 1345 г., обединените турско-византийски войски на Умур бег и Кантакузин, добили подавляващо числено превъзходство, атакуват българският отряд на Момчил и побеждават в битката при Буруград (Перитор) близо до столицата на севастократора - Царево (Ксанти), Момчил загива в сражението.

Справка:
ВИДЕО:
www.vbox7.com/play:c3ead57577

-------------------------------------

Справка:
Османски турски език - Характерно е, че неговата лексика се е състояла от около 70% арабски и персийски заемки, като по-голямата част от арабските заемки (както и в другите тюркски езици) са влезли в османския език през персийски.

ИЗКУСТВЕНОТО  СЪЗДАВАНЕ  НА ТУРСКИЯ ЕЗИК

Днешният книжовен турски език е създаден при управлението на Ататюрк през 20 в. Той въвежда нови думи от тюркските езици - и тюркски говор.

"Османският език - официалнен в империята - е с лексика от около 70% арабски и персийски заемки. Към  19 век той  започнал силно да се отличава от разговорните диалекти. Тогава се оформя новоосмански език - по-близко до  разговорната реч и с много заемки от западноевропейските езици.

Ататюрк учредява  Турската езикова фондация, която имала за задача да замени арабските и персийски заемки с нови турски еквиваленти."


Днес казваме, че  езиците на някои от бившите съветски републики приличат на  турския, а всъщност е обратното - той  прилича на  тях. Партията на Ататюрк използва именно тези езици за основа на книжовния "турски език".

Днес някои турски историци се връщат към  корените си. Те казват, че турците са наследници на троянците и това съвсем не е далеч от истината. Eдно от прозвищата на пеласгите в античността е "турчи", "турки", което означава просто "троянци".

"Не е ли този премълчаван факт  доказателство, че терминът "траки" (както и неговият  производен - "турки") , е неприложим за историографията, защото не е етноним,  а прозвище. Не е ли това  доказателство, че турците  в античността не са монголци,  а пеласги, и че не "прабългарите са турки", а "турките са пеласги",  сиреч  българи. Имат ли обективно  право  на съществуване клоновете в историческата наука - "Тракология" и "Туркология"?" -  Е. Живков

-------------------------------

Справка:
Името на турците се появява в българската книжнина едва през втората половина на XVIII век, т.е. с началото на Възраждането условно определяно със съставянето на "История славянобългарска" (1760/62 г.). До тогава, за означение на мюсюлманите в империята от българите са използвани думите "агаряни" и "измаилтяни", което ще рече че Константин Фотинов - първи български учител в Мала Азия и основоположник на българската журналистика и печатосманските мюсюлмани са алегорично чада на библейската Агар, робиня на Авраам, и техния син Исмаил, т.е. че те са рожби на кръвосмешение или верско престъпление.

 До кърджалийското време, спрямо мюсюлманите в Османската империя са се използвали епитети като "варвари", "асирийци", "неверници", "езичници", "дяволи", "безбожници", "сарацини", "проклети", "зверове" или "сластолюбци". В апокрифната книжнина като техен символ е определяна змията (виж и змийска яма), която в християнската митология е натоварена с много отрицателни внушения, включително и от времето на богомилството, което проповядвало, че от всички земни божии твари, единствено змията било позволено да се убива.


В Европа Името "турци" навлиза векове, след като е създадена Османската държава. През 16 в. то  е обидна дума, с която западноевропейците наричат жителите й. По-късно става популярно. Отначало никой не смята, че  "турци" означава някаква определена народност.

През разцвета на Османската империя - 16-17 век - и  до началото на 19 век, името "турчин" било изключително обидно, както никога дотогава през старото византийско време.

---------------------------------

МНЕНИЕ ОТ ФОРУМА:
ТУРЦИЯ ТРЯБВАДА НИ ВЪРНЕ ЦЯЛА ИЗТОЧНА ТРАКИЯ ДО БОСФОРА И ДА СЕ ОТТЕГЛИ В АНАДОЛА ТАМ И Е МЯСТОТО КЪДЕТО СА ЖИВЕЛИ СЕЛДЖУКСКИТЕ ТУРЦИ ТАМ И Е ТЕРИТОРИЯТА ИДА НИ ИЗПЛАТЯТ РЕПАРАЦИИ ЗА 5 ВЕКОВНОТО РОБСТВО ,ЗАЩОТО АКО НЕ БЯХА ТЕЗИ ДИВИ АНАДОЛЦИ ДА НИ ПОРОБЯТ БЪЛГАРИЯ ЩЕШЕ ДА Е НА РАВНИЩЕТО НА ГЕРМАНИЯ ФРАНЦИЯ И АНГЛИЯ

------------------------------------

КАРАМАНСКО ЦАРСТВО

Карамания е историческа област в анадолското плато в Южна Турция на територията на която караманите основават в средновековието Караманския бейлик.


Наименованието си Караманският бейлик носи от името на основателя Караман бей. Караманогулларъ в пряк превод от турски значи Синовете на Караман. Етимологията на името Караман идва от турското kahraman — юначага, смелчага, герой.


Караманско царство 1250 – 1487

След разпадането на Селджукската държава върху бившите й територии се появяват много царства.

Караманското царство е най-мощното и най-дълго просъществувало от тях. За разлика от другите царства караманите наследяват цялата държавна структура на селджуците. За рекордно малък срок те успяват да изградят стройна държава със завидно за това време устройство. Основателят Нуреддин бей обединява номадските тюркски племена, живеещи в района на Сивас. Войската му, която в началото е била около от 10 000 души, за много кратък период набъбва до завидните за онова време 70 000.

Караманското царство е тясно свързано с българските земи, защото именно населението на това царство е преселено в новозавладените български територии след разгрома му от османците. Караманското царство е единственото от анадолските царства, което толкова дълго време се е противопоставяло на османците и им е причинило толкова много главоболия и грижи. Караманите като преки наследници на Селджуките презирали османците и гледали на тях като по-нисша класа, Осман Бей е принижаван и наричан главатар на овчарите. Когато османците са принудени да воюват с кръстоносците на Владислав Варненчик, караманите виждат удобен момент да си Баязид I Йълдъръм - Мълниятавърнат някои части и ги удрят в гръб.

През 1391 българите при Булгардаг разгромяват Баязид.

Караманите са използвали Персийски език (Фарси, Farsca ), арабската писменост се въвежда като задължителна през 1277 при властването на Мехмед Бей. На 14 май 1277 година разпространява прочутия си ферман, с който нарежда от този ден нататък в Анадола да се говори само на турски език.


------------------------------------------------------



БЪЛГАРСКИ ИСТОРИЦИ И КНИГИ

1. "Българи арменци и караманци в средновековна Мала Азия", "Българите в Мала Азия от древността до наши дни" на Катерина Венедикова

Сензационни факти, основаващи се на преведената от авторката "История на Караман", които факти доказват наличието на средновековна българска държава на територията на централен и южен Анадол (XIII - XVI век).

Книгата на Катерина Венедикова съдържа факти и цитати и от "История на Караман", турски автори, цитира и наши османисти. След всяка глава в книгата Катерина Венедикова дава и библиография с цитираните автори - от коя до коя страница и от кой техен труд.




Цитат от Катерина Венедикова
"В най стария парижки препис на разказа на Мелик Денишменд от 1577 година се говори за ПОХОД ЗА ЗАВЛАДЯВАНЕТО НА ОБЛАСТТА АРМЕНИЯ ЧАК ДО ГРАНИЦАТА НА БУЛГАР В ПОЛИТЕ НА ПЛАНИНАТА БУЛГАР (ВИЖ MELIKOFF 1960,l,379;ll,196)
Споменаването на българската граница показва че през 1098 година около Булгар Даг в Тороските планини е живяло компактно българско население. За тези българи пишат дори и турски автори като например Kurat.1961.782 - Kurat, Akdes Nimet.Bulgar.islam ansiklopedisi.2.cilt.istanbul.milli egitim basimevi.1961.s.781-796.s.782


"Съдбата и действията на българите били преплетени със съдбата и действията на караманците при управлението на всички техни владетели и наместници по наши хранологични уточнения, 1227 до 1517г. непрекъснато. Тези българи имали своя 10-хилядна войска, свои бейове и владетели-ханове, дори кралица. Имали и своя територия, държавица-Булгар."


1. Българщината в Мала Азия - книга за българите в Анадола, писана от Петър Коледаров (1940 г.). Карта на Мала Азия, на която е означена границата на Малоазийска България, според Коледаров.


3. Необикновената история на малоазийските българи - откъси от едноименната книга на Димитър Шишманов, в която авторът между другото твърди, че при принудителното изселване на българи от Мала Азия през 1914 г. , в Анадола са били изоставени български имоти и недвижимо имущество на обща стоиност 481 377 961 долара (близо половин милярд долара по цени в Турция от 1982 г. приравнени към днешния долар). Днес наследниците на българските изселници нямат никакви права върху тези имоти. Това статукво ярко контрастира със запазените права на българите мохамедани, които се изселиха последните десетилетия от България в Турция.




 --------------------------

СПРАВКА:

БОЛКАР ДАГ - БЪЛГАРСКАТА ПЛАНИНА



Българската планина (на турски: Bulgar Dagh) е планински хребет в Мала Азия, част от веригата Централен Тавър (делящ се още на Източен, Киликийски или Арменски и Западен).

Най-високият връх на планината Медеджик (на турски: Medetsiz) се издига на 3524 м надморска височина, а самия хребет има тектоничен произход.

Болкар даг (Bulgar Dagh) - преименувана от турските власти по времето на Ататюрк, който прави голямо преименуване в Турция, в т.ч. на топоними и пр. на  в Бол Кар Дааларъ буквално "Планина с изобилен сняг". Заради тази чисто политическа "интерпретация", името на Българската планина в Анадола може да се срещне под няколко форми - Bulgar, Bolkar, Bolgar...


Vipera bulgardaghica (de•en•fr) е отровна усойница чийто ендемичен вид обитава тази планинска верига (виж и змийска яма). Историята на планинския район, откъдето произлиза и името на планината е свързано с анатолийските българи (не бива да се бъркат с малоазийските, населяващи земите непосредствено отвъд черноморските проливи).

Планината е гранична с проход по главния път между анатолийското плато и средиземноморския сирийски регион. В древността е обитавана от хетите. През 64 г. пр.н.е. районът влиза в границите на Римската република, а по времето на империята е неизменно в нейните предели. От 395 г. с разделянето на империята на Източна и Западна, става част от Византия. След битката при Ярмук, става част от лимеса срещу арабската експанзия по времето на арабско-византийските войни. През 1083 г., след битката при Манцикерт, селджуките овладяват района.

След края на Румелийския султанат, е интегрална част от Караманския бейлик, като през 1398 г. за кратко е под суверенитета на османците, но след битката при Ангора е отново в рамките на Карамания и така до времето на Селим I. Първият османски халиф по време на похода си до Близкия изток и Египет през 1516/17 г. окончателно завладява планинската територия, която влиза интегрално в рамките на Османската империя ведно с населяващата я българска общност.



Какво е НИГДЕ?
Значение на думата нигде.
Нигде (на турски Nigde, на турски се произнася Нииде

нареч. Диал., обикн. нар.-поет.
1. Никъде,нигде,


МУЗЕЯТ В НИГДЕ

Музеят в Нигде има забележителени експонати - 17 мумии намерени в църквата Canl? в областта Аксарий, в долината на Ихлараи и датирани на възраст от X век, но най-оздачаващата е мумияМумията в музеят на гр. Нигде на русокоса монахиня, мумифицирано по непозната до сега технология, различна от египетската.


"В X веке султан Алаеддин основал цитадель, которая сегодня и является главным историческим памятником города. Она была восстановлена Исак-пашой в 1470 году и в таком виде дошла до наших дней, правда заметно пострадавшей от времени. Южнее её возвышается мечеть Алаеддина (1203 г.) с необычным "полосатым" фасадом, а ниже её тянется Бедестен - крытая улица-рынок, столь характерная для южных турецких городов (большинство домов здесь относятся к XVI-XVII вв.).

Напротив, у самого подножия крепостного холма, возвышается мечеть Сенгур-Бей (XIV в.), которую из-за особенностей отделки нередко называют "готической". А в другом конце улицы Nalbantlar Onuat можно обнаружить медресе сельджукского периода с открытым внутренним двором и беломраморной дверью (здесь в настоящее время размещается филиал Университета Нигде). Поблизости лежит неплохой Музей Нигде (открыт с четверга по воскресенье с 8.00 до 12.00 и с 13.00 до 17.00, вход - 3 TRY) с обширной исторической и археологической коллекцией.
Вокруг города

В 6 км к востоку от города расположен монастырь и церковь Эски-Гюмюслер (открыты ежедневно: летом - с 9.00 до 12.00 и с 13.30 до 18.30, зимой - с 8.00 до 12.30 и с 13.30 до 17.30, вход - 2 TRY), окруженные вишневыми садами. Комплекс был основан ориентировочно в VI-IX веках, но неоднократно разрушался и был вновь открыт после реставрации лишь в 1963 году. Он имеет заслуженную репутацию одного из самых живописных христианских монастырей страны с прекрасными фресками, многие из которых буквально чудом избежали уничтожения. Удивительно, но в отличие от многих других примеров христианской живописи, здесь даже лица на фресках совершенно не повреждены, что позволяет считать этот комплекс одним из самых ярких примеров византийской живописи в Каппадокии."

----------------------------------------------
 


I.
 

"Българщината в Мала Азия" - книга за българите в Мала Азия
Петър Коледаров, 1940 г.



”П.Коледаров привежда и известията на Хиндалов за българите от Булгардаг след битката при Косово до 1402 г., извлечени от "История на Караман".
Интерес будят извлеченията му из "Бележки по учителстването ми в Мала Азия" на Н.Орешков. Преданието за "Маненската крепост" на "Мано, български войвода на преселените много отдавна българи с хиляди във времето на българските царе" свързва крепостта Меннан с българското присъствие.

Крепост с такова име се намира в околностите на Ерменак в Южен Анадол. В нея често се подслонявали караманските владетели. От крепостните стени на Меннан се хвърлил караманският владетел Пир Ахмед, когато Гедик Ахмед паша влазъл в Ларенде, завладял Ерменак и го заловил (Бел. К.В. Срв. Tekindag, АККТ 1967, 61 и 62 и Konyali, АККТ, 1967, 724).

Но и недалеч от езерото Маняс в Северозападна Мала Азия около 1872 г. стърчели все още развалините на още една "Манянска крепост, свързана с българския войвода Мано" (вж. Доросиев, 88).”


Моменти от книгата:

Българската столица в Мала Азия
Според Караманския царственик крепостта Ерменак (днешния турски град Ерменек - в областта на известния курортен град Анталия) била столица на българската държава в Мала Азия при планината Булгар даг - част от голямата Тороска верига (според други Булгардаг обхваща целите Тороски планини).


Турско-българските войни

Ето как българската столица в Мала Азия била временно превзета от турците през 13 век, според караманската хроника:
Арменците, караманците и турците постоянно се оплаквали на селджукския (турския) султан Аяделин, че българите ги тормозели. Той наредил на своя васал Нуредин бей да тръгне на поход срещу българите.
   

"С помощта на всички огузки, тюркменски и кюрдски бейове и главно благодарение на хитростта "за очудване на всички" той успял да овладее Ерменак, заедно с големите съкровища що намерили вътре и в околността. След 40-дневно сражение превзели Мод, Гюлнари, а после и Маре в Булгардаг."

(Всички имена и титли са дадени в караманския царственик според караманските писатели и турските преводачи и преписвачи, а какви са били в действителност няма други данни.)

Войните с българите продължили няколко години. Накрая българския владетел Яхша хан загинал в битка и неговият син Айдън станал васал на Нуредин бей.


Българите бият кръстоносците

През 1243 г. вече като турски васал Айдън бей се бил с 4000 души българска войска срещу  френските кръстоносци "с железни гащи". В голямо сражение при Гюргес те били поразявани от прашките на "българите, които с всеки камък унищожаваха главите им. Самият Айдън уби на бойното поле 24 души..." Град Селевке (под контрола на кръстоносците) се предал и "българския княз Айдън бе оставен със 7 000 войници за пазител".

Българските князе продължават да водят своя политика в Мала Азия. Те се месят в междуособиците на селджуците (турците) и накрая минават на страната на караманците срещу турците.

През 1343 г. заедно с караманския владетел Алаедин Карамански, 10 000 българи се били срещу Ерменак (вероятно за да си го върнат). За тази година "френците" писали че, била "решително неблагоприятна".




Разширение на българската държава до Средиземно море. Войни между българите и караманците
   
През 1354 г. потомъкът на Айдън - Яхша ІІ решил да отхвърли зависимостта си от Алаедин Карамански. В началото не успял да възстанови пълната свобода на българската държава, каквато тя имала при дядо му Яхша І. Бил разбит, българите се оттеглили по непристъпните чуки на Булгар даг и Алаедин Карамански се отказал да ги преследва и простил на Яхша ІІ.

Алаедин Карамански се опитал да привлече на своя страна и Асен - вероятно (но недоказано) потомък на търновските Асеневци.

Последният търновски Асеновец - Иван Асен ІІІ - имал сложна съдба. Първо избягал с държавното съкровище от България при татарите през 1270 г. После татарския хан Ногай се опитал да го убие и той отново избягал - този път при дядо си в Цариград и Андроник ІІ му дал през 1284 г. да управлява областта Троада. Най-сетне последните асеневци, според Иречек, изчезнали в Мала Азия. Ето че след 70 години те се появяват може би пак.

Родственикът на Асен - Асеноглу (вероятно негов син) през това време заедно с варсаци се отправил за град Тарос, където бил Яхша ІІ хан и го убедил отново да въстане срещу караманците.

Варсаците (берсилците) са съюзници на малоазийските българи. Те са народност от български произход, която от древността живее на две места - в Македония и в Кавказ, но се разселва и към Мала Азия:
 "Племето Березити, населяващо района около Охрид и Битоля е известно още и като варсаци или барсаци. Точно с такива названия (варсаци, барсаци) са известни и берсилите, родствено на прабългарите племе от Североизточен Кавказ, древната Берсилия."

Ханът изявил желание да стане "султан" и с развято знаме начело на 20 хиляди войници се отправил към град Мут и го превзел. Там бил провъзгласен за шах (вероятно цар), а Асен и Садедин (вероятно водач на варсаците) били назначени за везири. Българският шах Яхша ІІ превзел град Гюлнари и всички места до Карадаг и Аляйе.

При Ларенда, където воювал с караманите, пристигнал срещу него и Алаедин Карамански. Яхша не могъл да удържи и отстъпил в Паяс (Пияс), където местният управител минал на негова страна.
   



"Алахан манастир" в Ерменак

По-късно начело на 20 хилядна войска шах Яхша превзел град Никде (Нийде) и Акъ Сарай. Там"Алахан манастир" в Ерменак обаче бил обсаден от Алаедин. Той успял да внесе разцепление сред българите. "Най-после Алаедин опростил Асен, който взел всичкото си имане и дружината си и излязъл. Отпосле името му не се чуло вече." - пише царственика. Тук вероятно е края на Яхша ІІ, който разширил българската държава в Мала Азия до Средиземно море - от залива Александрета до залива Адалия.

Алаедин победил, но оттам нататък караманците и българите трябвало да се защитават от турците.




Войни с турците. Българите разбиват Баязид

След битката на Косово поле (1380 г.), султан Баязид (бъдещия поробител на Търновска България)  се видял подсигурен в Европа и решил да уреди несигурното си положение в Мала Азия и да се справи със своя зет султан Алаедин ІІ, емира на караманците. Алаедин ІІ и българите от Булгардаг и Тюркмени се събрали на съвещание. Сблъсъкът с Баязид бил неизбежен. Водачът на българите от Тюркмени Айдъноглу с 10 000 "българи каменохвъргачи" и 6 000 гюлнарци връхлетял върху войските на турския стратег Демир Таш. В боя се хвърлил и султан Баязид, но се намерил в опасност и се принудил да сключи мир - през 1391 г.

Баязид презема Търново и води още две войни с караманците и малоазианските българи, които ERMENEKвсе се подновяват, тъй като не успява да ги подчини.

Тамерлан и българите

През 1402 г. монголския хан Тамерлан напада Баязид и му нанася пълно поражение. НакраяТамерлан поробителят на България на свой ред е пленен от Тамерлан. Малоазианските българи останали неутрални и се прибрали в своята непристъпна област. Заради това им благосклонно поведение, Тамерлан останал доволен от тях и "върнал на българите всичко, що било българско".

 

Кралица Катерина

Царственика съобщава за още една българска държавица - в непристъпната планина Еренкелов (Еренколоф - вероятно това е планината Еренлер с височина 2319 м, която се намира на северо-изток от Бейшехир). Там в края на 14 и началото на 15 в. царувала българската кралица Катерина.

Турския проф. Асъм бей (изследовател на караманския царственик) разказва: "Понеже била Пещерите в планина Листра, където се криели войниците на кралица Катеринаумна, тя станала много богата. Тя не ходила на плячка, а войската си използвала за обработване на земята. В една хубава местност тя имала чифлик и дворец, който наричали Алтън сарай, т.е "златен", защото стените му отвън били със златни покривки. Водата за него била хваната отдалеч и доведена с водопровод."

По нейно време, изтощени от вековните войни с турците, караманците се били оттеглили при българите в Булгардаг и цялото население от границите на Коня до границите на Бейшехир останало под властта на кралица Катерина.

През това време султан Селим водел войни в Египет, но понеже тила му бил постоянно смущаван от караманците и 10 000 българи от Ерменак, той решил веднъж за винаги да се разправи с тях. За тази цел изпратил своя пълководец Абдулах Кемал паша срещу Катерина. Тя обаче отлично се защитавала с въоръжените си с прашки войници и оръдия, разположени по височините около двореца й. Имала успех - Кемал паша паднал убит в сражението, а войските му се върнали в Кония.

Но по-късно султан Селим обградил Алтън сарай, бомбардирал го и го разрушил. Катерина се Планината Еренлер, където били владенията на българската кралица Катеринаотдръпнала в планината и поставила в пещерите в прохода войници, които обстрелвали турците и те с големи жертви овладели прохода. Там успели да поставят артилерия, която довършила българите. Кралицата, войската и част от населението загинали, а остатъка се разбягали.


-------------

Фани Попова Мутафова описва съдбата на последната българска царица в Мала Азия - Катерина през 15 век (българското царство до Булгардаг просъществува близо до началото на 16 век!) в публикация в "Булгардаг". Авторката е ползвала някои хроники, включително и "Хрониката на Караман"


Българска кралица, управлявала българската държава в района на планината Булгар Даг /Българска планина/ - централен планински масив в днешна Турция. Кралица Катерина е Крепостна стена в Ерменакводела кръвопролитни войни с селджуките за отстояване на българските земи в Мала Азия. В съюз с караманските владетели кралица Катерина е успяла да задържи независимостта на българската държава чак до 1517 година, когато Селим Първи разбива войските й. Войската на кралица Катерина Българска се е състояла от 10 000 мушкетари - бойци въоръжени с мушкети.

Нито един академичен учен в България не е и чувал за българска държава в Мала Азия, камо ли за българска кралица на име Катерина. Единствената информация дължим на османистката Катерина Венедикова, която е превела средновековния документ "История на Караман".


Фактът, че не познаваме историята на българите в днешните земи на Турция дължим на османлии и гърци - яростни наши душмани, унищожили не само българското население до крак в изконно Руини от Ерменакбългарската земя Мала Азия, но и унищожили дори всички писмени сведения за тази славна част от българската история.




Проф. Н. Асъм бей

"В приложението към царственика, имало сведения за една друга българска държава в Мала Азия. Тя била на българското племе, населяващо непристъпната планина Еренкелов.

Там в края на XV и н ачалото на XVI в. царувала една кралица на име Катерина, която "понеже, - съобщава проф. Н. Асъм бей, - тази мома била умна, станала много богата. Тя не ходила никъде на плячка, а войската си използувала за обработване на земята.

една хубава местност тя имала чифлик и дворец, който наричали Алтън сарай, т.е. "златен", защото стените му отвън били покрити със златни покрив ки. Водата до него била хваната далеч и доведена с водопровод". След като караманлиите се оттеглили в Булгардаг, всичкото население до Кония и Бей Шахир останало под властта на кралица Кат ерина. Поради това, че, докато бил зает в Египет тилът му бил смущаван от караманлиите и 10,000 българи от Ерменак, султан Селим решил еднаж за винаги да се справи с тях. За тази цел той и зпратил пълководеца си Абдулах Кемал паша срещу Катерина, която отлично се защитавала с въоръжените си с прашки 30,000 войници и топовете по височините около двореца й. ..., това ще да е с танало през 1413-14 г."

 Съдбата на кралица Катерина остава неизвестна за нас.

----------------------------------------
СПРАВКА:

ФАМИЛНО ДЪРВО НА ЦАРИЦА КАТЕРИНА:БЪЛГАРКИТЕ са яма зонките това е доказано

http://www.gtrees.net/individual.php?pid=I6500&ged=tree1

Предполагаема смърт на царица Катерина - 1414

- баща - Асен Везир, син на Авраам (роден 1330год. в Константинопол, Византия - починал 1360Коня г. (Age 30) 

Присъствието на този Асен и още един друг Асеноглу по-сетне ни наумява за някаква вероятна, но недоказана връзка между последния Асеновец Ив. Асен III, избягал от България през 1270 г. с д ържавното съкровище при татарския хан Ногай. След като последният се опитал да го убие, побягнал при дяда си в Цариград, гдето в 1184 г. Андроник II му дал да управлява областта Троада. Ир ечек смята, че Асеневци изчезнали безследно във вътрешността на Мала Азия. Ето че след 70 години те се появяват може би
пак, но за да се изгубят безвъзвратно.


- майка - Айдъноглу … Айдъноглу

- брат - Авраам Асеноглу Авраам Асеноглу ( роден 1360 год. - Булгардаг, Мала Азия - 1402 год. (Age 42) - Тюркмени, Мала Азия

Асеноглу (сп. 1380) е син на Асен (сп.1360) - везир на Яхша II хан (сп. 1354), синът на АйдънKonya, Turkey бей (сп. 1243) и внук на Яхша I хан. В това време Асеноглу (вероятно синът на споменатия вече Асен) заедно с варсашките турци от гр. Кара-таш се отправил за гр. Тарос, гдето бил Яхша II хан и го убедил да въстане срещу караманлиите. Ханът с 20.000 "юнаци" изявил желание да стане су лтан, отслужил "хутбе" (молобен) и с развято знаме се отправил срещу гр. Мут, когото превзел. Тогава той бил провъзгласен за "шах" (вероятно цар), а Асен и Саадеддин (вероятно водител на т урците от Варсак) - за везири. На името му били сечени монети.


- брат - Павел Асен Павел Асен (1380год. - починал October 20, 1442 (Age 62) - Месемврия, България

Павел Асен, управител на Константинопол (1437-1438). PAULOS Asanes. Ambassador to Sultan Murad II 1437. Governor of Constantinople 1438/40. He fled with his daughters to the Peloponese 14 41. m ---. The name of Paulos's wife is not known. Paulos Asanes & his wife had three childrenКоня, Турция



Асен Везир син на Авраам (роден 1305 - Константинопол, Византия -
баща на царица Катерина

баща    
Авраам Асен Палеолог Авраам Асен Палеолог
Birth 1305 26 - Константинопол, Византия
майка    
Marriage: yes

брат - Александър Асен Александър Асен
Death 1395 -

брат - Димитър Асен Димитър Асен
Death 1349 -

сестра - Мария Асенина Мария АсенинаКоня, Турция
Death 1397 - Константинопол, Византия

sister - Теодора Асенина Теодора Асенина
Death 1398
---------------------------------------
   

Планината Еренлер

Според надписа на гроба на Кемал паша, тези битки се водили около 1413-14 г.картина на БУЛАТ ГИЛЬВАНОВ - АЛТЫНЧЕЧ

Каква е била по-нататъшната съдба на българите от двете български държави не е известно.

По-късно малоазианските българи разказват предание за някаква Маненска крепост на "Мано, български войвода" и твърдят, че караманците са потурчени българи. Обаче караманците саГрад Ерменак е бивша столица на българската държава в Мала Азия. християни, говорят турски, а пишат на гръцки. Има много покараманчени българи.

Останали са "много старини" от крепостта Ерменак, но до тях не можело да се иде, а развалините на двореца на кралица Катерина стояли до 19 век, според преписвача на шахнамето Ибрахим Аджизи. Те образували могила, която местните наричали Хатун сарай - "Женски дворец".

Българите и от двете държави са християни.

 
През цялото Средновековие и до 20 в. в Мала Азия се заселват българи - заточени там от византийци и турци или доброволни преселници, които бягат от турски размирици в балканскитеУчилища и ученици в българските села в Мала Азия - турски текст от Парис Тугладжъ български земи.

През 7 век император Юстиниан заселил 30 хиляди пленени българи от Македония в Киликия за борба срещу арабите. 208 хиляди български бежанци по време на Телец са заселени от византийците във Витиния (Брусенско).

През 50-те години на 9 век Кирил и Методий отиват в манастира Полихрон в малоазийската планина Олимп (до Бруса) и там създават азбуката си.

През 14 век, при византийски междуособици, турците опустошават Тракия и изселват голяма част от населението в Мала Азия. Такива роби се отвличат в Мала Азия  и през всички следващи столетия. Народният певец пее за многото "синджир роби".

Хиляди българчета взети за еничари още от 15 в. били изпращани срещу Тамерлан и по фронтовете в Мала Азия, Сирия и Египет. След това тези "войнигани" минавали в обоза и ставали пастири и коняри на султанските и везирските стада и хергелета. С песни, гайди и знамена те влизали в Цариград и откарвали стадата към Мала Азия. Много от тях се заселвали и се задомявали в българските села в Мала Азия и оставали при малоазийските българи.



Връзките с България

били постоянни - в Мала Азия непрекъснато обикаляли български търговски кервани на камили и продавали стоките на българските занаятчии, които били едни от най-известните в Османската империя - аби, шаяци, черги, гайтани от Габрово, Самоков, Устово, Димотика. Много балкански и родопски еснафи, покрай търговията, също се заселвали в Мала Азия.

Най-късните български поселници в Мала Азия са бежанците. Високата порта, подобно на Византия, за да отслаби България, започнала да заселва в Добруджа, Делиормана и на други места селджуци и други турци. В България станало несигурно заради кърджалии, еничари и други бандити. Много българи се принудили да търсят спокоен живот по-близо до централната османска власт. Така се появили най-новите български селски и градски махали в Мала Азия - от 17 до 19 в. Те са запазили българския език, нрави, носия, лични и фамилни имена, песни и обичаи.

   

Еничарин

Занимавали се със земеделие, пчеларство, бубарство, скотовъдство. Коледаров пише, че те са били заможни и беден човек между тях рядко имало - всеки род притежавал средно по 100 декара земя.

Имали буден български дух. През 1873 г. жителите на българското село Мандър пребили с колове гръцкия Кизикийски владика. До там се стигнало, защото отказали да плащат данък владичина на гръцката Патриаршия, а той имал неблагоразумието да посегне на един от българите. За инцидента разказва мандърският учител Неделчо Орешков, който оставил бележки за родното си село и за учителстването си.

Почти навсякъде имало черкви, в които се пеело и на български (освен на гръцки). Делегация от Мала Азия поискала от българската Екзархия български свещеници и учители, но тя не успяла да им изпрати и такива имало само двама.

Нашите предци живели в Мала Азия сравнително свободно и охолно до Освобождението. Тогава започват притесненията.

/Забележка: Възрастен българин от най-голямото българско село Коджа Бунар (дядо Илко от с. Бяла поляна) разказва следната история, непотвърдена от нашите учени. Българите живеели спокойно, били собственици в земята си, местните турски паши ги зачитали и си имали вътрешно самоуправление. Не създавали проблеми на турските села и те също не ги закачали.

Положението се променило около Балканските войни, когато правителството започнало да заселва в близост до тях черкези-бежанци. Те започнали да създават проблеми на българите. Отношенията между черкезите и коджабунарци се изострили. Турската власт отказала да вземе Събиране на кръвен данък, османска миниатюрастрана. Развръзката е следната - най-сетне преди една сватба в селото дошъл черкезки главатар с хората си и обявил, че той ще е първия, който ще спи с булката през първата брачна нощ. В деня на сватбата младоженеца събрал приятелите си и въоръжени причакали черкезите на реката.

Те наистина се появили и когато тръгнали да пресичат, българите започнали да ги убиват един по един. Убили няколко от тях и черкезките села се разбунили. Местният турски паша предупредил българите, че срещу селото се готви погром. Това ускорило изселването им в България, с помощта на пашата./

Изселването

(Забележка: Едни от най-ярките разкази, които по-възрастни малоазианци помнят от бащите си са за големия български кораб, с който преминали Босфора и премреждията и затрудненията, които им създавали турските власти, докато се качат на него. Често не им разрешавали да вземат голяма част от собствеността си. Така от заможни хора някои, които не си направили сметката навреме да се сменят с турски семейства, се озовали в България бедни бежанци. Другите ярки спомени са за приготовленията за преселването.

По-будни българи от малоазийските родове по-отрано пътували за България и издирвали турски семейства с които да се сменят и да разменят къщите и имотите си. Първите от тях били гледани като авантюристи. Но по-късно и други малоазианци последвали примера им. С тези турски изселници от България, с които се сменяли, те се сприятелявали, а с някои приятелството им Турска карта на районите на българските села оставало за цял живот.)


В Мала Азия остават много българи, които изгубват самосъзнанието си. В градовете Бандърма, Бруса (един от кварталите там и днес се нарича "Булгаръ Махле" /към 1940 г., когато е писана книгата/), Смирна (там К. Фотинов издава първото българско списание - "Любословие" - през 1842-1844 г.) и др. те се потурчват, а другаде, като в с. Къз-Дервент, се погърчват.

Малоазийски българи са и част от "гръцките бежанци от Мала Азия", за които гръцките вестници пишат, че говорят по-добре български, отколкото гръцки.



Багдадските българи

Западни учени пишат, че българите имат вродена склонност да колонизират. Така една част от малоазианските българи стигат чак до ... Багдад  и по-точно планинската му околност. Те се Парс Тугладжъ за българските села в Мала Азия - турски текстзанимават с обработване на горите, селата им са чисти, без инородци и иноверци.  През 19 век те говорили български и знаели за съществуването на българи и българска държава в Европа. По селата си багдадските българи си построили каменни черкви. Към края на 19 век в България пристигнал един багдадски калугер, който събирал помощи за един тамошен български православен манастир, който те си направили.

За българска държавност в Мала Азия чак до 16 век в района на планината Булгар Даг узнаваме и от книгата на Катерина Венедикова за караманските българи.

----------------------------------------

II.

Из "Българите в Мала Азия от древността до наши дни"
Катерина Венедикова

Караманското княжество е най-силният и сериозен съперник на османците в Анадола. През XIII и XIV век то е по-силно от Османското княжество. През XV в. то вече започва да губи сили, за да бъде погълнато постепенно от Османската държава в края на XV в. и да прекрати напълно съществуванието си около началото на XVI в.

"Историята на Караман" ("Караман Тарихи") или "Историята на Караманската династия" е летопис за караманците и за династията Караман в Мала Азия.

"Историята на Караман" е разказ и за компактно българско население, живяло на и около Булгар Дагъ (Планината Булгар, Българската планина) в Тороските планини.

То участвало в походи, войни, сражения, обсади и завладявания на градове и крепости предимно в Южна и Централна Мала Азия, но освен това и в други части на полуострова, а и към Сирия. Съдбата и действията на българите били преплетени със съдбата и действията на караманците при управлението на всички техни владетели и наместници от 1227 до 1517 г.

Тези българи имали своя 10-хилядна войска, свои бейове и владетели-ханове, дори кралица. Имали и своя територия, държавица-Булгар. Обитавали земите около и във високата, стръмна и непристъпна Българска планина (Булгар Дагъ), чийто върхове надхвърлят 3000 м. надморска височина, между градовете Ерегли, Нигде, Юргюб, Адана и Тарсус, Ердемли, Мут и Караман, в областа на самия град Тарсус, също и околностите на Бейшехир до Коня.

Професорът по история на турския език и по история на Турция в Истамбулския университет Неджип Асъм има заслугата и смелостта пръв да публикува сведения за българите от разширения турски вариант на "Историята на Караман" (1921 г.)

...за първата едногодишна война на българите, предвождани от Яхши хан и сина му Айдън, вКартата на Сотериадис, върху която е отбелязано село Коджа бунар близост до крепоста Маре (вер. дн. Магара) в Българската планина със сборна караманска войска на Нуреддин, баща на Караман (през 1227-1228 г. сл.Хр.); за участието на бея Айдън с 4 хиляди български войници около 1243 г. сл. Хр. в битка срещу неверниците на Гьоркес и Силифке; за участието на 4000 българи около 1273 г. на страната на караманския владетел Мехмед, при р. Чаршамба сую (между Ларенде и Коня) в сраженията между селджуските и караманските войски.

Един клон от българското племе от времето на селджуците и караманците, след монголците (следователно след 1243 г. сл. Хр.) живеел в района на Бейшехир в непрестъпната планина Еренколоф (вероятно това е планината Еренлер с височина 2319 м., която се намира на североизток от Бейшехир). Към края на XV и началото на XVI б. тези българи избрали за своя кралица мома на име Катерина, която разполагала с 10 000 души, въоръжени с пушки.


Когато караманците, застрашени от османците, се оттеглили в Българската планина (вер. след 1487 г.), селяните от границите на Коня до границите на Бейшехир останали под власта на Катерина.

Българите на Катерина и тя самата били разгромени от войската на Селим, преди похода му доСеверозападен Анадол, в който са били българските села до 1914 г. - Карта от Васил Кънчов, 1899 г.Египет и Арабия (1516 г.)

Особено ценни са бележките на Неджип Асъм за езика, религията и произхода на тези българи. Той отбелязва, че "може с основание да се мисли, че ортодоксите, които днес се намират по онези места (от Бейшехир до Коня) и говорят турски език, са остатъци, продължение от онези българи."
Езикът на тези българи е славянски, а тяхната религия - християнска. Това показва, че те са от балканските българи.

Изворите и изследванията сочат български преселения там поне от VIII в., ако не и от по-рано. Вярно е, че тези българи са били компактна маса, както и че в летописа са указани някои от елементите на държавност сред тези българи.

Преданието за "Маненската крепост" на "Мано, български войвода на преселените много отдавна българи с хиляди във времето на българските царе" свързва крепостта Меннан с българското присъствие. Крепост с такова име се намира в околностите на Ерменак в Южен Анадол. В нея често се подслонявали караманските владетели.

Географското понятие Булгар Дагъ, Българска планина, се споменава в "Данишменднаме" във Къздеревент върху картата на Гийом Льожанвръзка със събитията от 1098 г. сл.Хр. и че по същото време е съществувало понятието българска граница (булгар хаддъ - bulgar haddi) и тази граница се е простирала в полите на Българската планина. Следователно още в края на XI век българите в Южен Анадол са били обединени на териториален принцип.

Ибрахим Татарлъ, позовавайки се на стиховете на Дж. Руми, отбелязва, че българите през тази епоха (XIII в.) са били популярни в Централна, Източна и Южна Мала Азия, че българските племена са били организирани в държавност и през определен период някои малоазииски държави били задължени да плащат данък на българската държава.

Татарлъ правилно регистрира, че според "Историята на Караман" от началото на XIII до началото на XVI в. българите вземат активно участие в повечето събития в големи области на Мала Азия и част от Близкия Изток, че българските племена населявали подножията и областите на Булгардаг - наименование, обхващащо през средновековието едва ли не целия ТавърскиКъздеревент, Турция масив; че и до днес са запазени руините на голям средновековен град по пътя между Коня и Гьоксу, в близост до град Бозкър, известен сред населението като Булгар.

В Малоазииската българска държава били включени християнски славянизирани българи от Мизия (Мала Азия)Балканския полуостров, тюркоезични българи, къпчаци, кумани и др.

Татарлъ изказва предположението, че е възможно една част от българите около Булгардаг да са се преселили в Западна Мала Азия и да са поставили основите на Айдънското княжество. Друга част останали в Южна Мала Азия и са се разселили в съседната Чукурова и равнината на Коня и постепенно се асимилирали. Вероятно други продължили да съществуват като т.нар. караманлии, говорещи тюркски, а изповядващи християнска религия.

Според Ходжа Деххани, когато предците на караманците идват в Мала Азия от Ширван и усядат в южната част на полуострова (по наши хронологически уточнения ок. 1217 - 1228 г. сл. Хр.), те заварват българите в и около Българската планина и дори една година се сражават с тях. След това караманци и българи влизат в съюзни, а може би и във васални отношения и извършват съвместни военни действия непрекъснато от XIII докъм първата четвърт на XVI век.
Някои автори са обърнали внимание в изследванията си на Българската планина, която често е арена на действия в "Историята на Караман", а и в други извори.
   

Татарлъ счита, че в средновековната тюркска литература названието Булгардаг има по-широко съдържание, отколкото сега. То се отнася едва ли не за целия Тавърски планински масив.

Някои учени са обръщали внимание в изследванията си и на Българския рудник (Bulgar madeni), който се намира в Българската планина. За Българския рудник (Bulgar madeni) или за рудника в Българската планина (Bulgar dagi madeni) е отбелязано, че е "прочут оловно-сребърен рудник на северния склон на Булгар дагъ, южно от големия път на кервани от Коня Ереклиси до прохода Кюлек, югоизточно от Ули къшла". Бил разработван с прекъсване от 1825 г. до Първата световна война. Още в средните векове Ибн Фазл аллах говори за сребърен рудник в околностите на [славянската крепиост Лулуа] и това е същият Булгар мадени.

Турският учен проф. д-р Зеки Веледи Тоган споменава за придвижвания от Северен Кавказ към Анадола на племена, свързани с прабългарите, през време далеч преди новата ера. Той излага следните интересни мисли:

"Когато скитите идват към Източна Европа, те подгонват киммерийците, kоито живеят в Северен Кавказ, към южната част на Кавказ и към Мала Азия. Гръцкият автор Прокопий показва тези киммерийци като прадеди на по-сетнешните българи. Подобно на това и иранско-хазарското предание говори за кимарийците като прадеди (деди) на българите...

M.И. Артаманов отбелязва: "От древноизточните извори е известно, че кимерийците са се появили в Мала Азия в 20-те години на VIII в.пр.Хр." В такъв случай може би ние би следвало да отнесем тази първа поява на прадеди на по-сетнешните българи в Анадола около това време.

Неведнъж потомци на българските владетели са играли важна роля в Анадола. За 1045 г. арменски източници разказват, че Арон Булгар, син на Българския цар Иван Владислав, бил един от първите управители на бившата столица на Армения - Ани. През 1048 г. една от трите византийски армии, които се сражават против тюрките селджуци, била командвана от Арон, син на българин, който владеел Васпураканския край.

И извори за XII в. регистрират славянско и българско присъствие в Мала Азия. В летописа на Абу Мансур ал Хазини "Забележителните дни на селджушката държава" , в летописна бележка за Санджар, управлявал от 1117 до 1157 г. , се споменават "славянските страни Сувар, Булгар и Анкара..." (цитат по Татарлъ).
В османските регистри Анкара е посочена като едно от местата, в което летуват и зимуват български джемаати - юруци.

За устойчивостта на народностния ни дух, за способността му въпреки неблагоприятните исторически условия да отстоява културното наследство на предците си разказва в книга си „Необикновената история на малоазийските българи“ известният журналист Димитър Шишманов. Сам потомък на малоазийски българи, преселени в с. Кайбикьой, Гюмюрджинско, Д. Шишманов разказва живо и увлекателно за предците си, върнали се след векове в старата родина, съхранили непроменени езика, вярата, обичаите, носиите, хорћта и песните си.

Откъси от книгата на Димитър Шишманов, в която авторът твърди, че при принудителното изселване на българи от Мала Азия през 1914 г., в Анадола са били изоставени български имоти и недвижимо имущество на обща стоиност 481 377 961 долара (близо половин милиард долара по цени в Турция от 1982 г. приравнени към днешния долар). Днес наследниците на българските изселници нямат никакви права върху тези имоти. Това статукво ярко контрастира със запазените права на българите мохамедани, които се изселиха последните десетилетия от България в Турция.

----------------------------------



III.

"Необикновената история на малоазийските българи"
Димитър Шишманов

"Ние сме българе, ние сме българе"

Български войници на Чаталджа през Балканската война 1912-1913 г. били изненадани от този вик на тичащи към тях турски войници. Турските войници разказали своята одисея: били българи от Анадола (Мала Азия), избягали от турската армия. С риск за живота си те дезертирали и минали фронтовата линия, за да се бият за България. Младотурската революция от 1908 не им дава прокламираните права, но въвежда военна служба и за българските момчета.

Къз-дервент - най-известното на европейците българско село в Мала Азия

Първите сведения за това голямо и будно, чисто българско село в Мала Азия, са от трима европейски пътешественици, дипломати и военни.

------------------------

СПРАВКА:
В 19 век Къздервент е село в Бурсенски санджак на Османската империя, първото село на малоазийските българи, за което са запазени писмени свидетелства.

----------------------------

През 1807 г. италианският пътешественик д-р Салватори на път за Цариград попаднал в Къздервент.

Салватори пише: "Един ден преди да стигнем Никея, пренощувахме в едно село, наречено Къз-дервент, населено само с българи. Ще има около два века, откакто седем челяди българи, преследвани за религиозни причини, напуснали своите огнища и дошли да се укрият в тая местност, наистина алпийска и дива, но какво не може да направи човешкото прилежание!

Днес се наброяват до 150 семейства, които живеят помалко притеснени, отколкото дето и да Къздеревент, Турциябило другаде, произвеждат много лен, коприна и овощия. При пукването на зората видях много жени да чукат лен върху един уред, подобен на тоя, който се употребява в Италия, с весело лице и поздравявайки слънцето със своите песни".

Френския пътешественик и дипломат в Персия Ж. М. Танкоан около същото време минал през селото и пише:

"Бяхме приятно изненадани като открихме в това село жени, които се движеха с открито лице и мъже, чиито нрави странно противоречаха на азиатските изобщо. Открихме също носии на жителите от бреговете на Дунава и чухме славянски език в местност, в която бихме го сметнали съвсем чужд. Някои сведения скоро ни дадоха обяснението на това откритие. Жителите ни разказаха, че са от български произход и че селото им е било основано почти преди един век от бащите им, изселили се и дошли да търсят в Азия щастието и спокойствието, което не са могли да намерят в родината си.

Тяхното прилежание и това на потомците им скоро довело до разцвет тази малка република, всичките жители на която изглеждаха щастливи и доволни. Атмосферата на охолство и благополучие цареше във всички къщи, в които намерихме най-сърдечно гостоприемство. Ако е вярно, че леността е майка на всички пороци, тя трябва да е рядкост в Къз-дервент. Всичките му жители, мъже и жени, бяха заети в полезни работи: почти всички жени предяха коноп и ние научихме, че конопеното семе е най-голямото богатство на домакините и главният им предмет на търговия.

Жителите на това село са християни, източно-православни. При нашето идване те не проявиха нито подозрение, нито ревност. Жените им са хубави и добре сложени и с тях ние разговаряхме така свободно, както с мъжете им."



Един малък български свят в Мала Азия

Етнографът Васил Кънчов в края на XIX в. посетил град Гьонен и с. Киллик. От тамошните българи той се осведомил и за други добре запазени български села:

Къздервент - 400 къщи, Коджа бунар - 350 къщи, Сьоют - 60 къщи, Кубаш - 100 къщи, Бор, Нигде, ТурцияТъойбелен - 50 къщи, Йеникьой (Ново село) - 150 къщи, Мандър - 150 къщи, Аладжа баир - 50 къщи. Киллик (Икинлик) - 50 къщи, Симавла - 40 къщи, Хаджи Паункьой - 80 къщи. Маната - 100 къщи, Байрамич - 30 къщи, Стенгелкьой - 60 къщи, Чатал-тащ (Чатал-тепе) - 70 къщи, Урумче - 40 къщи, три села, на които не е
посочен броят на къщите - Чалтик, Трама и Мата. В списъка фигурира и град Гьонен - 50 къщи.

По-подробни са сведенията за българските села към 1897 г. в също така многократно цитирания труд на Л. Ив. Доросиев. Сведенията той получил от брат си Яким, абаджия в гр. Балъкесир. Списъкът, съставен въз основа на тези сведения, съдържа имената на 11 села с означен брой на къщите и жителите:

Коджа бунар - 245 къщи с 1485 жители, Сьоют - 65 къщи с 440 жители. Ново село (наричано още Йеникъой и Къзълджилар) - 65 къщи с 425 жители, Киллик - 35 къщи с 212 жители, Тьойбелен - 125 къщи със 712 жители, Аладжа баир - 55 къщи с 308 жители, Ташкеси - 35 къщи с 252 жители, Мандър - 145 къщи с 940  жители, Хаджи Паункъой - 60 къщи с 344 жители, Юрен - 15 къщи с 95 жители, Кубаш - 20 къщи с 115 жители.

Или всичко в тези български села в околиите Боля и Бандьрма е имало 865 къщи с 5323 жители.Bitola-Bulgarians-19-Century
 



Изоставените в Мала Азия български имоти и Ангорският договор

Заставени да напуснат родните си места, малоазийските българи не са могли да вземат друго със себе си, освен дребен багаж.

В Сборника на Главната дирекция за бежанците от 1932 г. се съдържат твърде непълни сведения за изоставените недвижими имоти и движимо имущество от 1650 български семейства, изселени през 1914 г. от Мала Азия.

Данните сочат: 1527 къщи, дюкяни -109, стопански сгради -1070, мелници -106, ниви - 249130 декара, ливади 3867 декара, градини - 2664 декара, гори - 124855 декара. Или всичко недвижими имоти и движимо имущество на обща стойност 481 377 961 долара (изчисленията са по цени в Турция към 1982 г., приравнени към щатския долар). За всички тези имоти и имущества малоазийските българи-бежанци не са получили никакво обезщетение.

Богатите семейства притежавали по 500-800 и повече декара земя, средните по 100-120-150 декара. Най-бедните по 50 и повече декара.

Непосредствено след преврата в България на 9 юни 1923 г. правителството на Ал. Цанков предприело постъпки за нормализиране на отношенията с Турция, като се сключи договор за приятелство между двете страни. Това правителство, дошло на власт с преврат, се нуждаело от такъв договор, за да зарегистрира някакъв успех във външната си политика, да направи пробив в международната изолация, в която изпаднало.

Кемалистите добре разбирали, че правителството на Цанков е много притеснено, както от вътрешната опозиция, така и от международната изолация и се възползвали от неговата слабост и затруднения.

- Първото условие било освен договора да бъде подписан Протокол, като неразделна част от него, за уреждане на въпросите на изоставените от бежанците турци и българи имоти в двете страни.

- Второто условие: да се признаят и гарантират еднакви права на "мюсюлманското малцинство" в България и на българското в Турция, каквото не съществувало, с изключение на българите мохамедани, но Турция не ги признава за българи. През 1913 г. били изгонени иточнотракийските българи, през 1914 г. - малоазийските българи.

- Третото условие било двете страни да се споразумеят за размяна на неравните по количество и стойност имоти на изселниците, като тези имоти в голямата си част станат собственост на държавата, в която се намират. По количество и стойност изоставените в Турция български имоти надвишавали десеторно турските в България.

Турската страна преследвала една голяма национална цел със сключването на Договора и на протокола към него, без това изрично да се упоменава: България да се откаже от всякакви претенции за българската земя Източно Тракия и с оглед на тази цел да не се допусне завръщането на източнотракийци по родните им места.

Това е един от най-несправедливите договори в новата българска история, които българско правителство е сключвало. Този договор, който най-широки среди на българската общественост и по-специално източнотракийските и малоазийските българи нарекоха "предателство", трябва да се знае и помни, за поука и на сегашните и бъдещите български управници и дипломати.
 

Подписването на Ангорския договор предизвиква бурни протести в България. В София е свиканАнгорският договор Десети извънреден тракийски събор, в който участват представители-делегати на източнотракийските и малоазийските българи-бежанци от цялата страна.

На 26 май 1926 г. съборът приема единодушно Меморандум до Народното събрание и до всички депутати, в който се заявява:

"Би могло да се говори за взаимност само ако Турция позволи на тракийските българи да се върнат по родните си огнища като бъдат възстановени в пълно владение на имотите им и върху тях се разпростре покровителството, за което се говори в договора. Но понеже Анкара упорито и категорично отказва да стори това, очевидно става, че не може да се говори за никаква справедливост."

Пожертвуването на българската национална кауза и идеал за Тракия е друг момент в договора, към който Меморандумът привлича вниманието на обществеността: "Ангорският договор унищожава основите на българското право върху Тракия, към която от векове насам бе устремен нашият народ."

В заключение на Меморандума се заявява: "Десетият извънреден събор на тракийските изгнаници и бежанци издига своя глас на протест срещу тоя жесток и унищожителен договор и заявява, че нашите права над вековните ни имоти са свещени и неотменими."

От името на малоазийските българи са поставили подписите си делегати. В изказванията си те обърнаха внимание, че и малоазийските българи не са доброволни изселници, а принудени да напуснат родните си места с насилия, като са изоставили всичките си имоти и имущества.

Поради масовите протести в цялата страна правителството внася в Народното събрание за ратифициране на Договора за приятелство между България и Турция, подписан от правителството на Ал. Цанков на 18 октомври 1925 г., едва в края на май 1926 г., когатоШивачи от с. Райково, гурбетчии по Беломорието и Египет, 1890 г. министър-председател е Андрей Ляпчев.

На 27 май 1926 г. правителството налага ратифицирането на договора с мнозинство само от 14 гласа.

В статия във в. "Тракия" от 4 октомври 1929 г., озаглавена "На вниманието на бежанците от Мала Азия" Коста Георгиев пише, че турската страна не изпълнява задълженията си по договора, които са в полза на малоазийските българи. Тя не допуска малоазийски българи да се завърнатБългарски бежанци от Одринска Тракия настанени в кошара в Източна Тракия. в селата си в Мала Азия и да влязат във владение на имотите си, да ги продадат или да ги предадат на свои пълномощници за използване. Той цитира случаи, когато малоазийски българи-бежанци, тръгнали за Мала Азия, са спрени в Цариград, и заплашени: "Можете да заминете обаче за главите ви не отговаряме, а за продажба на имотите ви и дума да не става."

Любопитно ще е за читателя да узнае какво е било отношението към Договора за приятелство между България и Турция и протокола към него, на Михаил Герджиков, главен ръководител на Илинденско-Преображенското въстание в Одринско през 1903 г. През 1925 г. Герджиков е бил политически емигрант в Цариград и от близо е следял преговорите за сключването на договора.

Според Герджиков българското правителство се е отнесло "престъпно безотговорно" като е Според Герджиков българското правителство се е отнесло "престъпно безотговорно"изпратило в Анкара за преговорите делегация, в която не е имало нито един специалист по разглежданите и решаваните въпроси. "Турското правителство - пише Герджиков - бе поверило цялата работа около преговорите в ръцете на специалисти, които основно проучваха третираните въпроси и умело успяха да прокарат в самия договор клаузи, чието значение българските делегати дори и не подозираха."
   
Турци изселници от България могат, когато пожелаят, да идват в България, да се установяват наново на постоянно местожителство, да възстановяват собствеността на земеделските си земи и да се настаняват в родните си къщи. Може ли някой да си представи източнотракийски или малоазийски българин да се завърне в родното си място, да възстановява собствеността на земите си и на дома си. Кой българин бежанец ще посмее да се заселва наново в Турция и кой ще му позволи да стори това? При кого може да иде на гости в родното си село?

-------------------------------
СПРАВКА:
"Разорението на тракийските българи" - потресаваща книга за геноцида и гаврата с българите от Одринско и Странджанско.

http://rustam.blog.bg/history/2011/03/10/pozorno.702950

  Оттам е тази снимка, лично направена от професора, на останките на две пеленачета посечени от турските башибозуци.

-------------------------------

Български градове и области в Мала Азия

- Град Нигде е бил български град (или българите са го владеели в съюз с караманците) през първата половина на XIV век ("История на Караман"). Името му е известно и под формата Нийде. На 14 километра югозападно от Нигде се намира Kayseri - Град Кайсери е бил български град (или българите са го владеели в съюз с караманците) през първата половина на XIV век ("ИК").

- Konya - Град Коня е завладян от сборна войска на българи и караманци през 1277 г.Konya, Turkey

Trabzon (Trapeza, Trapezos) - малоазийски град, в околностите на който е съществувала Трабзон(съществува ?) българска църква. Това сведение говори за наличието на българска колония в Трапеза.

В документа "Данишменднаме", цитиран от Венедикова, Осман Туран пише, че в първите османски съчиненя планините на юг от Трабзон се наричат Булгар или Бургар Даг. Това свидетелство доказва наличието на втора Българска планина - в североизточен Анадол.

Beyshehir - в околностите на град Бейшехир, (разположен на около 80 км западно от Коня) според разширения вариант на "История на Караман", от първата половина на XIII в. до началото на XVI в. живеел един клон на българите, чиято кралица (в края на XV - началото на XVI в.) носела името Катерина.

Bozkyr - според сведения от книгата на Катерина Венедикова, в околностите на това селище (намиращо се на пътя между Коня и Гиоксу) и до днес стоят развалините на средновековен град, коxто е известен сред местното население с името Булгар. ( Географско Nemrut Dagразположение на Бозкър ?).

Nemrut Dagh - Според турския професор д-р Зеки Веледи Тоган (цитиран от Катерина Венедикова в неината книга), българите (или по-точно техните пра-отци кимерийците) са населявали Мала Азия още в ранната античност.

Bylgar madeni - оловно-сребърен рудник, който се намира на северните склонове на Българската планина. Този рудник е известен под името Български рудник и се е експлоатирал до Първата световна война. Още в средните векове Ибн Фазл аллах говори за сребърен рудник в околностите на "славянската" (сакалибската ?) крепост Лулуа (Улукъшла ?).

---------------------------------------

IV.

„Има ли турци в България (за еничарите и днешните им наследници)“ на Христо КрасинХристо КрасинОткъс от книгата
След хануването на Кормисош и разгрома му от Византия през 8-и век, стотици хиляди български славяни са отведени в малоазиатската страна Витиния на река Артон.
Част от племената на Батбаян прехвърлят каменистите хребети на Кавказ и се заселват в планината Еренкел, наречена по-късно Булгар даг (българска планина).
Според Шахнамето на караманите, на което се позовава професор Неджиб Асъм бей,

Анталия и Ерметак - включително и крепостта Ерменак, били български

През 1224 година българският хан Айдън (в превод от старобългарски името Айдън означава „дошъл от луната“ или „луноподобен“) като васал на караманския султан Алеадин взел участие с 4 000 български войници в похода срещу неверниците в Силифке.
През 1237 година няколко хиляди българи участвували в междуособната война между Нуредин бей (карамански военачалник) и Аляедин (карамански султан). През 1343 година 10 000 българи взели участие в сражението при Таш илинде на страната на караманите срещу французите.

Първият наследник на българския хан Айдън събрал 20 000 юнаци и въстанал срещу карамана Алеадин с претенциите да стане владетел. Превзел с войските си град Мут край Средиземно море и се провъзгласил за султан.

Завладява и Гюлнари, както и поселищата около Кара даг и Аляие. На негово име започват да се секат и монети. Султан Алеадин, след като се завръща от поход в Халеп, обсажда българския хан в Ак сарай. За по-нататъшната съдба на българина професор Неджиб Асъм бей не споменава нищо. С тези последни събития българската държава в Анадола била разширена от залива Александрета до залива Адалия.


Както стана дума, чак до 16-и век съществува българска държава в планината Еренкел. През 1391 година войските на Баязид, внук на Осман I, се опитват да я покорят, но биват разбити и почти унищожени. Но затова пък султан Селим I, разлютен от загубите край българската планина, я атакува и покорява тотално, въпреки че е уморен след успешния си завоевателен поход в Египет.

През 14-и век започва експанзията на Омур на Балканския полуостров

Но зад гърба си той вече има една голяма държава, представляваща амалгама от взаимнопретопяващи се племена, измежду които доминират българите. Под знака на исляма тези огромни маси се насочват назапад от Босфора, където обаче още през 7-и век Аспаруховите българи в обща маса с местните траки и славяни са придобили българско народностно самосъзнание, а през 9-и век са приели християнството.

В годините, когато Осман I формира и разширява държавата си, в Анадола съществуват етносите селджуци, карамани и българи. Редица изследователи смятат, че селджуците и караманите, взети заедно, са по-малка маса от българите. Мала Азия се населява още от араби, перси и кюрди, като за последните се смята, че са далечни роднини на прабългарите. Из тези географски ширини живеят и други по-големи и по-малки етнически групи. Но турци като етнос няма. Нямало е такъв етнос в онези времена, такъв етнос няма и днес.

Турски етнос няма и в днешна република Турция!

Но да видим какво означава „тур“, „туран“, „турк“, „турки“ и какъв е всъщност произходът на това определение!
Турски изследователи на османската история години наред се учудвали на невъзможността да разтълкуват понятието „турк“,  да открият неговия корен. Така е било до момента, в който еничаринизучавайки най-древните езици в Азия в говора на есеите, староеврейска секта, на чието наречие са написани най-старите еврейски книжа, откриват следното: „турк“,  „тюрк“, „туран“ означава буквално „гад“, „гадина“, „гадняр“, „гадняри“ в смисъла на долен, мръсен, отвратителен, отблъскващ, отвращаващ, от когото ти се повръща, и всичко отвратително, за което се сетите!


Защо се появява това прозвище и се прилепва на селджуците и караманите? В своите завоевателни битки тези племена се отличават с особена жестокост! При набезите си те не прощават не само на човеците, от пеленачета до възрастни мъже и жени, но и на домашните животни, които биха могли да бъдат и тяхна плячка. В Шахнамето на зазите (малка етническа група) се описва как Гинекол, племенен карамански вожд, нападайки тяхно поселище, избива не само хората до крак, но и „всичките кокошки, крави, волове, коне, та даже и престарелия лъв, който кротко гледал от масивната си дървена клетка в центъра на селото“.

Така постепенно с времето и годините околните народи, араби, перси, кюрди започват да наричат тези племена „карамански турки“ и „селджушки турки“, тоест гадове.

карамански и селджукски гадове. Наименованието „турк“, „туран“, „туркан“, „турчан“, „турчин“ започва да придобива все по зловещо значение. Така в Шахнаметата (разкази за Царете) се появяват определения като „селджукски турци“, „карамански турци“ и какви ли не други „турци“, тоест гадове, каквито са шетали из земите на Средна Азия.

С имперското разрастване на османската държава и покоряването на арабски, персийски, Баязид Iвизантийски и български територии на Балканите, понятието турчин става нарицателно. То никога не е било етноним, тоест носител на етническо съдържание и, както ще видим, се формира като прозвище, с което се обозначава най-мразеният народ – от Европа до Китай. Жестокостта, с която османците разширяват териториите си и налагат своята власт, става пословична и масово се обозначава с есейското „турчин“, тоест гаден, мръсен, отвратителен и всичко най-отблъскващо, което ви дойде на ум.

Мохамеданите по българските земи са наследници на местните българи християни!“… „Османската империя никога в историята си не заселвала турско население от Азия в посока Балканския полуостров и Европа!“ „Ако из днешните български земи (1878 г.) се срещат мохамедани, които говорят турски, то те не са турци, а наследници на българите – еничари!“…

Това са цитати от статия на Митхад паша, велик везир на Османската империя, публикувана във вестник „Ла ревю Сиантифик дьо Ла Франс е дьо Летранж“, Париж, 8 юни 1878 г.

 ---------------------------------

v.

Книгата "Българите в Ориенат XIX - XX ВЕК" на Георги Зеленгора

http://europomak.com/?p=1957

----------------------------------------
СПРАВАКА:

"ИСТОРИЯТА НА КАРАМАН"


В „Историята на Караман“ са посочени повече от 150 сведения, в които се говори не само за Българската планина, българската държавност, българите и българската войска, но се споменават и имената и военните подвизи на българските владетели.

На много места в „Историята на Караман“ се разказва за героизма и мъжеството на българите, не само срещу селджушките турци и османлийте, но и в борбата срещу монголци и други нашественици.

Летописът разказва как българите, заедно с караманския владетел, Караман Оглу Мехмед бей през 1256 г. разбиват селджушките войски, а султан Алаеддин позорно бяга от сражението и се укрива три месеца в една пещера в планината на Бей Шехир.

В „Историята на Караман“ се отбелязва, че през 1516 г. 10-хилядна българска конница, предвождана от военачалника на последния карамански владетел Кьокез Оглу, заедно с други войници, се спускат по Българската планина в тила на султан Селим, вземат обоза му и избиват неговите хора. Така успяват да завладеят земите на запад от Българската планина и стигат до Централен Анадол.

През различни периоди от време, както се описва в „Историята на Караман“, българските войски участват в многобройни битки. Често те се сражавали с прашки, с които мятали камъни по противниковата войска. Много пъти са се обличали в стоманени доспехи и носели стоманено оръжие, като използвали лъкове, копия, мечове, тежки каменохвъргачки, стенобойни машини, огън и др. През това време войниците лагерували в шатри.

Обосновани са научни изследвания с многобройните данни за съществуването на българската държавност, която векове наред е отстоявала своята независимост още преди появата на османлийте и създаването на бъдеща Османска империя.

VI.

Книгата "Българската дъга на исляма" на Георги Кулов

http://www.haskovo.net/news

Книгата на Георги Кулов

Българи в Анадола!
http://dariknews.bg

"Историята на Караман" ("Караман Тарихи") е летопис за караманците и за династията Караман в Мала Азия. Караманското княжество е най-силният и сериозен съперник на османците в Анадола. Може би заради неговата мощ османците са пронудени да насочат първоначално завоеванията си не в Мала Азия, а на Балканския полуостров. През XIII и XIV век то е по-силно от Османското княжество. През XV век вече започва да губи сили, за да бъде погълнато постепенно от Османската държава в края на XV век и да прекрати напълно съществуванието си около началото на XVI век.

Същевременно "Историята на Караман" е разказ за компактно българско население, живяло на и около Булгар Даг в Тороските планини. Един клон от него се заселил и около Бейшхир. То участвало в походи, войни, сражения, обсади и завладявания на градове и крепости предимно в Южна и Централна Мала Азия, но освен това и в други части на полуострова, а и към Сирия. Съдбата и действията на българите били преплетени със съдбата и действията на караманците при управлението на всички техни владетели и наместници oт 1227 до 1517година.

Тези българи имали своя 10- хилядна войска, свои владетели, дори кралица. Имали и своя територия, държавица - Булгар. Обитавали земите около и във високата, стръмна и непристъпна Българска планина (Булгар Дагъ), чийто върхове надхвърлят 3000 м. надморска височина, между градовете Ерегли, Нигде, Юргюб, Адана и Тарсус, Ердемли, Мут и Караман, в областа на самия град Тарсус, също и околностите на Бейшехир до Коня.

В този обем той ни предоставя повече от 150 сведения, в които пряко се споменава булгар та'ифеси - българи-аскери - българската войска, булгар елери - българските бойци, булгар бейлери - българските бейове, Булгар Дагъ - планината Булгар, както и имената на владетелите на българите Яхша хан, Айдън бей, везира Асен и кралица Катерина.



Авторите на "Историята на Караман" са трима. Летописът бил започнат в стихове на персийски език във формата на шахнаме от Ходжа Деххани. Шахнаме е литературен вид, който в поетичнабулгарский царь мог выставить 50-тысячное войско форма в двустишия се описва живота на източните владетели и историята на управляваните от тях държави и народи. Деххани живял в двора на селджуския владетел Аляеддин Кейкубат III, чието първо управление започва в 1284г. сл.Хр. Деххани изпял 600 двустишия за караманците и за българите, като описал събитията от XIII век.

Поетът Яриджани продължил на персийски език историята в стихове, като изложил събитията от XIV век, изпъстрени отново със сведения за българите. По-късно Ахмет бей с псевдонима Шикяри (Ловецът, любителя на лова) превел "Историята на Караман" от стиховете на персийски език в проза на среднотурски и продължил изложението докъм 1517година. При последните описани в летописа военни действия през 1516 и 1517г. българите отново учасват в битки срещу войската на османския султан Селим I.

Професорът по история на турския език и по история на Турция в Истанбулския университет Неджиб Асъм има заслугата, смелостта и доблестта пръв да публикува значителен брой сведения за българите от разширения турски вариант на "Историята на Караман" в две статии в цариградския вестник "Икдам". Първата е озаглавена "ANATULUDA BULGARLAR-1" (Българите в Анадола-1) и е отпечатана в брой 8842 (страница 4) в цариградския вестник "Икдам", на арабица на 27 ташрин I (27 октомври 1921 година).

В тази публикация Асъм изнася от ръкопис на разширения вариант на летописа някой данни заГрафики на български войници от миниатюрите в Манасиевата хроника българите за XIII век; за първата едногодишна война на българите, предвождани от Яхша хан и сина му Айдън, в близост до крепоста Маре (вероятно днешна Магара) в Българската планина със сборна караманска войска на Нуреддин, баща на Караман (през 1227-1228 година след Христа); за участието на бея Айдън с 4 хиляди български войници около 1243 година след Христа в битка срещу неверниците на Гьоркес и Силифке; за участието на 4000 българи около 1273 година на страната на караманския владетел Мехмед, при река Чаршамба сую (между Ларенде и Кония) в сраженията между селджукските и караманските войски.

Неджиб Асъм дава разчетен текст на арабица на приложението, добавено според него отпосле към разширения турски вариант на "Историята на Караман". В него става въпрос за един клон от българското племе, който от времето на селджуците и караманците, след монголците (следователно след 1243 година след Христа) живеел в района на Бейшехир в непрестъпната Еренкелова планина. Към края на XV и началото на XVI в. тези българи избрали за своя кралица мома на име Катерина, която разполагала с 10 000 души, въоръжени с пушки.

Когато караманците, застрашени от османците, се оттеглили в Българската планина (вероятно след 1487 година), земите от границите на Кония до границите на Бейшехир останали под власта на Катерина.  Българите на Катерина и тя самата били разгромени от войската на Селим, предиЧаст от въоражението на български рицар задължителна е маската която е символ за принадлежност към рода на Елбирите похода му до Египет и Арабия (1516година). Неджиб Асъм във втората половина от статията за езика, религията и произхода на тези българи отбелязва, че "може с основание да се мисли, че християните, които днес се намират по онези места и говорят турски език, са остатъци, продължение от онези българи”.

Той подчертава нещо много важно, че езикът на тези българи е славянски, а тяхната религия - християнска. Това показва, че те са от балканските българи. Професор Асъм утвърждава, че в документите, с които разполага, е отбелязано, че тези българи, а и българите около Българската планина, са се намирали тук от времето на селджуците насам (следователно вероятно още от XI век) и че в Селджукнаметата (стихотворните истории на селджуците) пише, че в селджушката войска е имало българи и левантинци - европейци, родени на изток.

Според Ходжа Деххани, когато предците на караманците идват в Мала Азия от Ширван и усядат в южната част на полуострова  около 1217 - 1228 година след Христа, те заварват българите в и около Българската планина и дори една година се сражават с тях. След това караманци и Войници от Българска армия раздават хляб на турски пленницибългари влизат в съюзни, а може би и във васални отношения и извършват съвместни военни действия непрекъснато от XIII докъм първата четвърт на XVI век. Малоазийските българи преди век са твърдели, че караманлиите са потурчени българи.

 



Защо в българските учебници няма и думичка за тези български царства?

Фактът, че не познаваме историята на българите в днешните земи на Турция дължим както на османлии и гърци, унищожили не само българското население до крак в изконно българската земя Мала Азия, но и унищожили дори всички писмени сведения за тази славна част от българската история, дължим го и така също и на продажни български историци, които и до днес премълчават историческите истини.

--------------------------------------------

Интересна статия за Аралско море

Зловещият остров насред уморащото море
http://indreal.blog.bg/history/2007/03/07/zloveshtiiat-ostrov-nasred-umorashtoto-more.49552

-------------------------------

---------------------

Справка:
доц. Лилия Райчева - журналист
Родена на 23 март 1950 г. в гр. Чирпан.
Доц. д-р Лилия Райчева е български журналист и университетски преподавател. Член на Съвета за електронни медии (СЕМ).
Завършила Журналистика в СУ "Св. Кл. Охридски". Защитила докторска дисертация в МГУ "М. В. Ломоносов". Специализирала в Ню Йорк и Оклахома (САЩ).

От 1978 г. е преподавател във Факултета по журналистика и масови комуникации на СУ "Св. Кл. Охридски". Била е зам.-декан на ФЖМК.
От 1981 г. е автор и режисьор на тв състезанието "Минута е много". Издала книгата "25 години "Минута е много".
Член на: СБЖ, IAMCR (Международна асоциация за изследвания в областта на масовата комуникация), ICA (Международна асоциация по комуникация), оценъчна комисия в Петата рамкова програма на Европейската комисия, УС и представител на България в Акция 20 на програмата COST на ЕС.
Автор на книги, публикации и проекти по проблемите на телевизията.
Носител на български и международни отличия.


--------------------------

Петър Коледаров
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Петър Стоянов Коледаров
български историк
Роден:     4 август 1922
Починал:     13 март 1992
София

Петър Стоянов Коледаров е български историк.

Завършва право в Юридическия факултет (1948) и история (1964) в СУ. Доктор на историческите науки с дисертация "Македония в историческата география". Офицер в българската армия (1943 - 1948), юрисконсулт (1948 - 1950), административен секретар на Института по история към БАН (1950 - 1953). Уредник на списание "Исторически преглед" (1953 - 1967), научен секретар по историческа география и картография в Института по история при БАН (1967 - 1976). Старши научен сътрудник (1976 - 1987) и хоноруван преподавател във ВТУ (1967 - 1987).

Ползвана литература:

Книгата "Необикновената история на малоазийските българи" Димитър Шишманов
www.macedonia.kroraina.com/giliev/dsh/dsh_predg_1.htm

Книгата "Българите в Кавказ и Армения" на Петър Gолийски
www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=411&WorkID=14569&Level=2

Книгата "Българщината в мала Азия" на петър Коледаров
www.ziezi.net/anadol/petyr/koledarov1.htm

Книгата "Българите в Мала Азия от древността до наши дни" на Катерина Венедикова
www.ziezi.net/anadol/venedikova.html

Произходът на турците

http://bgistoria.jimdo.com

"Българите в Мала Азия"
http://web.hit.bg/bulgarskaistoria/bulgarite_v_MalaAzia.htm

за 2000 споменава Nicephorus Gregoras. Byzantina historia. 2, p.702
Nicephorus Gregoras. Byzantina historia. 2, p.707
Ioannes Cantacuzenus. Historiarum... 2, p.16-19
Ioannes Cantacuzenus. Historiarum... 2, p.427
Ioannes Cantacuzenus. Historiarum... 2, p.530
Nicephorus Gregoras. Byzantina historia. 2, p.729
Lemerle, P. L'emirat d'Aydin..., p.210, 217
The Last Years of Byzantium and the Rise of the Ottomans, Michael O’Rourke, Canberra 2011, стр.96
Анастасиос Гуридис, Koй довежда османските турци в Европа?

2014-09-17 07:17:12

Българите в Мала Азия
www.ziezi.net/ohridska.html

www.vestnikataka.bg

www.pomak.eu/board/index.php?topic=1851.0