Картината "Башибозук" на Франсис Дейвис Милет

Сряда, 17 Септември 2014г. 13:18ч. |

В енциклопедия “Титаника”, съдържаща многобройни сведения за жертвите и

и спасените от единственото пътуване на знаменития “Титаник” е запазено и едно твърде любопитно писмо. То е било изпратено от борда на кораба на 11 април 1912 г., тоест три дни преди трагичната му катастрофа.

Част от съдържанието на текста представлява интерес днес, заради непосредствените впечатления, както и саркастичното остроумие на автора: “...Мисля, че наличието на американски Картината Башибозук на Франсис Дейвис Милет

Картината Башибозук на Франсис Дейвис Милет

жени, бедствено навсякъде, е особено тягостно на борда. Повечето от тях се грижат за кученцата си, разхождайки наоколо съпрузите си, подобно на домашни любимци. Казвам ти, американката е недоразумение. Тя трябва да бъде прибирана в харем и държана строго..."

Франсис Дейвис Милет, авторът на цитираните редове, фактически приживе се радва на значителен международен авторитет като художник, но и на литератор и журналист. Проявите му, включително дори факта, че е сред елита на “Титаник”, се отбелязват в пресата, която от десетилетия преди това вече е по петите на славата му. Изкуството му е сред най-емблематичните за онези години еталони на майсторство и уважение. Разрастващата се американска култура вижда в неговите творби един от своите национални идеали – талант, адекватен на традициите и върховете от Европа и света.

Въпреки ироничната си хапливост към подбраното общество на кораба гигант обаче (и особено 500-те избраници на Първа класа), Франсис Милет, човек на 65 години, 5 месеца и 12 дни, в своите последни часове от 14 април (дата, която светът няма да забрави и до днес) избира достойнството. Последно са го видели да помага на жени и деца при прехвърлянето им на спасителните лодки и да подава връхната си дреха на непознат пътник...

На 25 април тялото му е открито от кораба Mackay Benet и незабавно най-големите издания в Европа и Америка включват новината сред траурните си колони. Милет дотогава не веднъж се е състезавал със съдбата, избирайки трудностите, но едва ли е знаел, че когато купува в Шербург, петък, 10 април 1912 г., билет № 13509 за каюта № Е38 срещу 28 лири 11 пенса, това ще бъде последното му пътуване. Бил е в Рим, където с абсолютна адмирация е избран за ректор на Американската академия на изкуствата в Италия и се е завръщал при своето семейство на Новия континент.

Така на “Титаник”, символът на безукорната техническа ера, приключва биографията на малкия барабанчик и санитар от Гражданската война между Севера и Юга в САЩ. След приключването й, младежът завършва литература в Харвард и от 1869 г. решава да запише Белгийската кралска художествена академия в Антверпен.

Утвърдил се бързо сред водещите журналисти и художници на англоезичния свят, Милет бива изпратен да отразява събитията от Руско-турската война 1877 – 1878 г. като кореспондент на английските издания “Дейли нюз” и “Графис” и американския вестник “Ню Йорк Хералд”. Чрез тези най-четени световни издания, той ангажира международното обществено мнение с пламенните си статии и рисунки, които и до днес се считат за едни от най-обективните и задълбочени свидетелски анализи на събитията от онова време.

Награден е с най-високи отличия на руската и румънска армии.

Потресен от жестокостите над българското население и съдбата на Балканите под властта на Отоманската империя, през 1878 г.Франсис Милет рисува композицията “Башибозук”. Тя не се нуждае от обяснение, освен от уточнението, че в нея няма нищо от модното през XIX век преклонение пред екзотиката на Ориента. Напротив, Милет успява да изрази психологията на зверствата, тяхната верска мотивация, да поститне символ между сблъсъка на две човешки същности – варварство и обреченост.

Творбата е продължение на журналистическата му мисия, в което се разобличава съучастието на определени политически личности в подклажданата атмосфера на безчовечно отношение към християните, техния живот и труд (тези му изводи и днес се цитират в Британската енциклопедия). Самата картина “Башибозук” и от философска, художническа позиция е противопоставяне на разширяващото се влияние на сюжети, изобразяващи ориенталския свят предимно чрез еротични композиции от харемите и диви танци, аксесоари като от пещерата на Аладин или странната източна архитектура.

Илюстрациите към самите му статии са рисувани на самата бойна линия и носят всичката емоция на смелостта, напрежението, военните ситуации. Това са майсторски рисунки, които са огледало на малкия разказ сред събитията, но именно така разкриват реализма и същността им – безстрашие, пленени врагове, търсене на скрили се башибузуци, батални случки...

Непосредствено след като се завръща от Балканите за да поеме членството си сред журито на Световното изложение в Париж от името на САЩ, Франсис Милет сключва там брак с Елизабет Мерил, сестра на негов състудент. Свидетел им е Самуел Клеменс – Марк Твен, прочутият баща на Том Сойер, един от най-близките му приятели.

Всъщност Милет сам е писател, автор на три романа, превежда “Севастопол” на Лев Толстой през 1887 г., рисува много, става представител на американските художници в редица световни инициативи, участва като член на международни съюзи, отново става военен кореспондент в Мексико и Филипините, представлява Белия дом във важни мисии... Особено близък е на Джон Сърджънт, най-прочутото име в американското изкуство тогава, с когото създава приятелска колония на Бродуей и взаимно се насърчават в творчеството.

В съобщенията за неговата смърт сред трагичните обстоятелства на кораба световните вестници особено ярко подчертават неговата работа като кореспондент в събитията от 1877 – 1878 г. Тази оценка, над три десетилетия по-късно от 1878 г., красноречиво илюстрира колко известни са били неговите статии от онзи период.

Днес негови творби се съхраняват в прочути музейни колекции като тези на Метрополитен музей в Ню Йорк и Галерия Тейт в Лондон. Франсис Милет принадлежи към поколението художници, верни на принципите на класицизма и академичния реализъм. Понякога композициите му излъчват романтичен аристократизъм, спокойствие, романтика.

Но дълбоко на сърцето му е било присъщо да застава очи в очи с драмата на света, независимо от личната цена, която трябва да плати. Какво означава това показва с действията си на окървавената българска земя и потъването на “Титаник”.

Би било хубаво след пълното непознаване делото на Милет , което е свързано с нашата история, то най-после да намери своята благодарност и бъде оценено с подобаващо достойнство. Така може би ще се движим и успоредно с изненадата на съвременното американско изкуствознание, открило също Милет като илюстратор напоследък. Отбелязвя се, че популярния писател и художник, всъщност е имал в разнородните си прояви и това на голям майстор график.

Автор: Калин Николов, "Българи"
http://bolgari.net/kartinata__bashibozuk__na_fransis_deivis_milet-h-396.html
Бел. ред. - Текстът на художника на "Българи" Калин Николов е публикуван за пръв път в списание "Усури" . Оригиналното заглавие на картината е "The Turkish Guard", но какъв "турски пазач" е имал предвид Милет личи от неговите журналистически изяви от България - Р. С.

Category: ИСТОРИЯ / велики личности

Архив

Неподозираните тайни на човешката материя - пътя към Бог, или към ново човекосътворение?

Психология и психопатология на зависимостите - болест, бягство от реалността, или запълване на празнота?

Секретните тунели на България - една от най-добре пазените тайни

Най-сензационната находка в света е скрита в сейф във Варна. По следите на най-старата цивилизация

Заговорът против България/ Отмъщението на Франция - поход против православието

Древните загадъчни народи - за произхода на етруски и пеласги и българската следа