Пиктографските знаци и тук са сравнително ясно отчетливи на плочицата (фиг.А), и могат да се представят в компютърно-обработен вариант и схематично по начина показан на съответно на фиг. Б и фиг. В. Забележете, че знаците под хоризонталната линия тук са инверсирани (т.е. с главата надолу и плочицата трябва да се завърти диаметрално противоположно (на 180°), за да може и вторият ред да се прочете.

(И тук както при Оброчната Плочица от с. Градешница е възможно някои допълнителни знаци да са достигнали до нас изличени, или да не се открояват добре на находката, поради което да не са взети в предвид при този изследователски прочит)

Компютърно обработените и схематично представените пиктографски знаци от фиг. Б и фиг. В, биха изглеждали като йероглифния надпис на фиг. Г, когато се напишат с по-късния и по-стилизиран пиктографски скрипт, който е известен от пирамидните текстове на Древен Египет, тук изразен с компютърния му калиграфски вариант.

Вторият диаметрално противоположен ред под хоризонталната линия на плочицата е преписан тук в “коригиран” (необърнат) вид, за по-лесен прочит. Става очевидно, че текстът представен на фиг. Б, фиг. В и фиг. Г, е един и същ текст – едно към едно – и двата калиграфски стила (ранно-тракийският и късно-египетският) изразяват един и същ идентичен пиктографски скрипт, достигнал до нас във вида си показан на фиг. А.


Изводът и тук, както при предния случай е ясен:
   

1. Писмото използувано върху плочицата намерена в земята ни – Древна Тракия и това използувано върху подобни плочици и в пирамидните текстове на Древен Египет е едно и също писмо.
  

2.  Намерената Тракийска Плочица от Караново предхожда по давност подобни плочици намерени в Египет поне с едно хилядолетие. От това следва, че скриптът на писмото им е възникнал първо в Тракия и е пренесен и разпространен по-късно в Египет. Не е напълно изключена и възможността скриптът да е възникнал първоначално другаде и елитите на Тракия и Египет да са го приели зависимо или независимо едни от други – от този трети източник, но данни за такава трета възможност до сега не са установени.
  

3. Скриптът в Тракия вероятно е останал с ограничено ползуване, само като таен свещен език за посветения елит, защото не са намерени досега данни за масова всестранна употреба и стилизация от рода на тези, които настъпват по-късно в Древен Египет.

Текстът на Сакралната Плочица от Караново може да се чете в посока отдясно-наляво или отляво-надясно, защото пиктограмите са разположени симетрично около централна ос, и преводът му, ако следваме известните преводни правила за пиктографското писмо употребявано в Египет, е със следното или близко на него смислово съдържание, ред по ред както следва:

Земният (долният) човешки свят е отделен чрез гроба и Пазача (на Възкресението между живите и мъртвите) от огнения (горния) божествен свят, или
Чрез Смъртта и Възкресението, земният човек става небесен божествен човек.

   

В долния свят царува Лъжата (Неправдата), а в горния царува Истината (Правдата), или
Посветеният е сменил короната си от долния свят с корона от горния свят и е преминал от Лъжата (Неправдата) в Истината (Правдата), чийто висок жречески жезъл (тирс) е в ръката му.

N.B. Забележете, че поради нашето “коригиране” (обръщане) на долния ред на Скрипта, се загубва създаденото нарочно от Автора на Плочицата огледално разположение на Неправдата (Лъжата) точно под Земния свят, и на Правдата (Истината) точно под Горния свят, което е било и причина за диаметрално противоположното изрисуване на образите в оригинала.

Ако трябва да представим горния изказ на Плочицата на по-съвременен език, както бихме се изразили днес ние, преводът би бил по-близък до следния:

(1) Който е преминал през Мистерията на Смъртта и Възкресението, Той е новороден и е с Ново Божествено Естество.
(2) Той е оставил Лъжата и е познал Истината, и царува с короната и жезъла на Правдата в този свят и в отвъдния.


За отбелязване е също фактът, че и при тази плочица фонетичното произношение на горния текст не става автоматично ясно от пиктографския скрипт, тъй като с изключение на символа

, който представлява определителен член (представка или наставка) за женски род (та, тя, ти) и има фонетично значение в Древно-Египетския език на звука “т”, като се чете в случая в една от вариациите: “та”, “ти”, “тя”, “ет”; другите пиктографски знаци са само идеограми и биха могли да имат фонетично произношение идентично, диалектно различно (с малки разлики от Египетския, както при съседни диалекти), или дори напълно различно от това в Древния Египет.

Тази особеност на древното пиктографското писмо, както вече казахме, очевидно го е поставяло в позицията на универсален наднационален език за разбиране дори и между разно-езични народи, (за каквото например служат международните пътни знаци в частност при регулацията на глобалния авто-транспорт днес).

Текстът от Сакралната Плочица от с. Караново много напомня смислово гръцкия линеен текст върху някои други археологически находки, които макар от много по-късно историческо време, могат да хвърлят повече светлина върху употребата и значението на нашия артефакт.

Такива са орфическите костени пластинки от Олбия, открити през 1951 г. и датирани към 5 век пр. Хр. Подробно описание на пластинките се дава в книгата “Тракийския Дионис, Назоваване и Вяра”(стр. 200, Нов Български Университет 2002) от проф. Александър Фол, който казва: “Първата (от петте) пластинки е гравирана от едната си страна с формулата “живот-смърт-живот-истина, под което личи .

На етносен орфически език не може по-добре да се каже, че животът е смърт и смъртта е живот Отвъд, където е познанието (истината), т.е. че смъртта открива (пътя към) истинното познание… Всяко колебание изчезва при втората пластинка. Върху едната й страна са врязани “мир-война-истина-лъжа”, а под този ред –

… Абсолютно ясно е убеждението, че истинното Познание, което е вече постигнато в смъртта, е и Мир, в противовес на Войната и на Лъжата, които са враждебни на учението…”

За повече подробности читателят може да направи справка с първата книга от тази поредица: “Тракийското Писмо Декодирано – I”

Плочките от Градешница и Караново, обаче, не са единствените по рода си намерени на територията на Древна Тракия. Има множество други подобни плочки известни на археолозите, които са от същия по-широк географски ареал и се отнасят приблизително към същия исторически период от време (5-то до 4-то хилядолетие пр.н. ера).

Разбира се, точното периодизиране никак не е толкова лесна работа, защото изисква употребата на методики с множество технически подробности, някои от които са в различна степен противоречиви и затова нерядко оспорвани от едни или други учени, които изтъкват едни или други находки като по-древни или по-ранни от останалите с по няколко столетия.

Това обаче по-често не е меродавното мнение на повечето специалисти, и затова ние няма да се впускаме в този род технически подробности в нашата работа. Достатъчно е тук да уточним, че намерените плочки в Тартария (днешна Румъния) са очевидно представители на същата Тракийска Писменост, която бе разчетена за първи път върху плочките от Градешница (Врачанско, България) и Караново (Новозагорско, България) и от самото начало станаха обект на интерес за разчитане от мен и моя екип към Института по Трансцендентна Наука.

 Пиктографските знаци

 http://www.institutet-science.com