конвенционалното датиране дава 3500-3200 г.пр.Хр. каква обаче е действителната датировка на некропола? Няколко световни учени твърдят, че тя е много по-ранна от досега приетата.

 Ако тази датировка е сгрешена... каква е всъщност възрастта на останалите археологически находки в България?

В първото есе ще поразсъждавам върху датировката на световно прочутия Варненски халколитен некропол, още повече, че М. Гимбутас е посещавала лично разкопките у нас и е написала една от първите научни публикации за него още през 1977г. Този въпрос би трябвало да е изяснен отдавна, ама нали си имам навика да чета твърде внимателно – попаднах на едно много странно изречение у главния разкопвач на обекта – Иван Иванов, което силно ме разтревожи. За да разберете тревогата ми, обаче, се налага предварително да разкажа накратко за датировките в археологията. Моля за малко търпение.

Под обичайна (конвенционална) датировка на даден предмет се разбира съотнасянето на Уилард Франк Либинеговия вид, форма, стилови особености, материал и общо състояние с всички онези белези на археологичното находище, които вече са датирани по някакъв начин – с други думи индивидуалната находка се анализира както сама по себе си, така и в нейния археологичен контекст. Такава датировка е много трудна и не особено надеждна, но е била единствената до средата на ХХ век, а си остава и до днес най-достъпна, най-евтина и съответно най-широко разпространена.

От по-обективните техники, предложени през ХХ век, най-широко се прилага понастоящем т.н. радиовъглеродна датировка (метод С-14), създадена от Уилард Франк Либи (Willard Libby, 1908-1980) през 1949г. в Чикаго. Тя измерва съотношението между стабилния изотоп С-12 и нестабилния, радиоактивния изотоп на въглерода С-14 в датирания обект. За това постижение, което революционизира археологията, Либи получава Нобелова награда.

Макар и претендиращи за по-голяма обективност, новите методики са приложими само към определен тесен кръг материали, например: С-14 - само към органични останки на мястото на разкопките; дендрохронологията – само към изсушени без гниене дървесни стволове; термолуминесценцията - само към предмети от печена глина и някои специфични материали като вулканични стъкла.

Ясно е, че всичките подходи – стари и нови - си имат плюсове и минуси, затова е най-добре да се комбинират за по-добра надеждност. При това не бива да забравяме нито за миг, че абсолютната точност едва ли е постижима, колкото и да ни се иска… Освен това нищожна част от всичките археологични находки по света до днес са подложени на такъв сериозен анализ.

Няколко думи специално за метода С-14. В началото на 50-те години той почва интензивно да се прилага и проверява. Резултатите от измерване на радиоактивността N (С-14-възраст) били сравнявани с пряко броене на годишните пръстени при много стари живи или вече мъртви, но добре запазени изсушени вековни дървета.

Оказало се, че ако за някакво древно дървесно стебло методиката С-14 дава възраст N години, то прякото броене на пръстените в същото дърво води до по-голямо число N + ΔN ; при това корекцията ΔN зависи от N.

През периода 1955-1965г. в Чикаго и Университета на Калифорния, Сан Диего (UCSD), работи ядреният физик Ханс Зюс (Hans Suess, 1903-1993)  През Втората световна война участвал в екипа, който опитва да създаде германското ядрено оръжие, организира производството на тежка вода за Райха в окупираната Норвегия.Ханс Зюс

След войната в 1950 напуска ФРГ и емигрира в САЩ, където се посвещава на космохимията. Изследва съдържанието на въглеродните изотопи в земната атмосфера за големи периоди. Обработвайки огромен брой проби, към 1965г. успява да предложи статистически усреднена универсална калибровка ΔN (N), която съществено уточнява метода С-14.

Числото N + ΔN дава истинската възраст на обекта. Тя може да се представи в графичен вид, но мисля че тук е по-удобно да я покажа в таблица. Таблицата взех от изключителния албум "Megalithic mysteries", който дължа също на Флорови:

***

Сега дойде време да прочетем внимателно какво пише за датировката на Варненския некропол главният му разкопвач и изследовател Иван Иванов. В книгата Ivan Ivanov, Maya Avramova "Varna necropolis", Agato publishers, Sofia 2000, той пише: "Очевидно още не е настъпило времето за постигане на съгласие между тези, които се придържат към конвенционалното датиране и онези, които предпочитат калибрираното датиране, основано върху измервания на С-14.

Последното датира Варненския некропол в интервала 4600-4200 г.пр.Хр., докато конвенционалното датиране дава 3500-3200 г.пр.Хр.

За нещастие все още нямаме възможност да приложим други, по-точни методи за датиране като дендрохронлогията или да свържем находките с някаква историческа дата от Близкия изток или Египет, понеже и двете датировки на Варненския некропол – конвенционалната и калибрираната – са по-стари от историческите дати в Месопотамия и Египет." Подчертаването в този цитат е мое. И така: конвенционалното (обичайното) датиране дава 3500-3200 г.пр.Хр., а радиометричната методика С-14 показва 1000 години повече!

Какво ще рече, обаче, изразът "калибрирана датировка С-14", ако в същото време авторът съжалява, че дендрохронология все още не е използвана за датирането? Нали книгата е писана през 2000 г. – нима авторът нищо ново не е прочел по темата за датировките през последните 40 години?! При това книгата е на английски, т.е. предназначена е за сравнително компетентна специализирана публика в чужбина!!!

След смъртта на Ив. Иванов не зная кой се занимава с изследването на некропола. През 2006 в кн.2 на списание "Будител" излиза (този път на български, слава Богу!) сериозна обзорна статия за Варненския некропол от археоложката Мая Аврамова . За моя голяма изненада тя не съобщава абсолютно нищо ново за датировките, само дословно повтаря текста на Ив.Иванов от 2000 г. – сякаш да не сбърка, ако го преразкаже! Или не забелязва никаква неточност у Ив. Иванов? Или не се интересува от развитието на методиките за датировка?

Според популярната енциклопедична книга "Повече от 100 археологически открития в България", С 2005, създадена от сериозен авторски колектив - археолози: "Варненският некропол е датиран във втората половина на V хилядолетие пр.Хр. и принадлежи на каменно-медната епоха (енеолит)." Ще рече 4500-4000 г.пр.Хр. Там изобщо не става дума за методиката.

През октомври/ноември 2006 списанието "National Geographic – България" препубликува статия от световно известния английски археолог и специалист по древна металургия Колин Ренфрю, писана в 1980 г., посетил навремето разкопките край Варна.

В тях авторитетният учен твърди: "Най-старото златно съкровище в света… беше намерено в Североизточна България… близо до привлекателния съвременен град Варна и е напълно възможно да е на повече от 6000 години. … За мене откритията от Варна са най-вълнуващи. Те ни връщат 6000 години преди нашето собствено време." Което означава 4000 г.пр.Хр. Ренфрю също не смята за нужно да коментира датировката.

Накрая надниквам в книгата на Мария Гимбутас "Богините и боговете на Стара Европа (6500-3500 г.пр.Хр.)". На стр.254 четем: "Варна, халколитен некропол от около 4500 г.пр.Хр. (период Караново VІ) …". Пак там на стр.247: "Караново VІ: истинска възраст 4800 г.пр.Хр."

За разлика от Ив. Иванов М.Гимбутас се изразява по-ясно: на стр.15 в книгата си изрично декларира, че навсякъде под "истинска възраст" разбира данните от метода С-14, коригирани не как да е, а по дендрологичен път. Авторката лично е познавала Ив. Иванов, посетила е разкопките в края на 70-те години на ХХ в., следователно би трябвало да е най-точна. Но и при нея не всичко е наред. От една страна дава като истинска възраст на некропола числа, които практически повтарят С-14-данните на Иванов. От друга страна Гимбутас твърди, че данните са калибрирани по дендрологичен път, а Иванов отрича това. На кого да вярвам?

Според мене при тази бъркотия се очертават следните две възможности.

    (1) Едната възможност е, че под "калибрована С-14" възраст Иванов е разбирал радиовъглеродната методика, комбинирана с дендрологична поправка. В такъв случай възрастта на некропола действително е 4600-4200 г.пр.Хр., както се пише (и се преписва!) в официалните публикации. Но тогава за мене остава необяснимо съжалението на Ив. Иванов, че не е била използвана дендрохронологията. Нима и той не е чувал за Ханс Зюс?

Според цитираната книга на Гимбутас, измерването С-14 за Варненския некропол е било извършено в лаборатория в Берлин през 70-те години. Но тогава Берлините бяха два, ако си спомняте. По-вероятно лабораторията, измерила пробите от Варна, да е била в Източен, а не в Западен Берлин.

Дали в средата на 70-те години в източноберлинската лаборатория е била възприета и прилагана корекцията на Ханс Зюс, публикувана в 1965г.? Тогава много мразехме САЩ и фашистките ядрени физици, а дендрологичната корекция е изработена в САЩ от западен немец, работил на времето за фашистката военщина… Не бих се учудил, ако по онова време дендрологичната корекция е била смятана в Източен Берлин за империалистическа лъженаука.

    (2) Втората възможност е под "калибровка на С-14" Иванов да е подразбирал някаква неизвестна за мене чисто физична калибрираща процедура, която няма нищо общо с дендрологичната корекция. Едва тогава ще звучи съвсем естествено съжалението му, че при датирането не е била ползвана дендрохронологията.

Но такъв случай става неизбежен един сензационен извод. Ето го:

Ако "калибрираната датировка С-14" не е била коригирана дендрохронологически, както се е изразил археологът, то към нейния резултат тепърва се налага да добавим универсалната дендрологична поправка на Зюс.

Както се вижда от таблицата, при възрасти N без дендрологична корекция, които попадат в интервала 4000-5000 г., необходимата дендрологична поправка ΔN е приближено 900-1000 г. Следователно ще се окаже, че всъщност некрополът е с почти цяло хилядолетие по-стар от общоприетото: 5500-5100 г. пр.Хр., сиреч произхожда не от V, а от VІ хилядолетие пр.Хр.! А това съвсем не е малко време.

Тъй като от Ив. Иванов за жалост не можем нищо повече да научим, май никога няма да чуем официално и отговорно становище за възрастта на некропола. Само ще се фукаме по света с неговото злато и ще повтаряме папагалски една съмнителна датировка отпреди половин век.


Дали някога ще научим истината?

-----------
Коя е Мария Гимбутас (Marija Gimbutas, 1921-1994)?

Родена е в Литва. През 1946г. защищава докторат по археология в Университета в Тюбинген, т.е. възприема традициите на една от най-добрите археологични школи в света – немската, отпреди Втората световна война. През 1949 емигрира от Литовската ССР в САЩ и почва работа в Университета Харвард, където остава 13 години. От 1963 до пенсионирането си през 1989 е професор по археология в Университета в Калифорния, Лос Анжелос (UCLA). Това е третият успешен ход в живота й, понеже там разполага с много големи средства за експедиции и условия за плодотворна работа, каквито не би намерила никъде другаде по света.

В годините 1967-1980 ръководи пет големи разкопки на неолитни селищни могили в Югоизточна Европа (Югославия, Гърция, Италия). Няколко са основополагащите книги, които й спечелват световна известност:
Bronze Age Cultures of Central and Eastern Europe (1965),
The Goddesses and Gods of Old Europe (1974, 1982),
The Language of the Goddess (1989)
и последната й книга The Civilization of the Goddess (1991), където тя обобщава своите главни идеи за развитието на Европа през неолита.




20.12.2006 г.
Автор: Любомир Цонев

И още една публикация на Любомир Цонев

“През 1972г . в западната индустриална зона на Варна при изкопни работи случайно са открити златни предмети. Спасителните разкопки разкриват, че тук, на площ повече от 7000кв.м. е разположен праисторически некропол . Археолозите досега са проучили 294 гроба.


... това, което предизвиква научна сензация в световната археология, е намирането на повече от 3000 златни предмета с общо тегло над 6 кг .

... В гроб №36 златните предмети са 850, а в гроб №43 – 990, с общо тегло 1.5 кг. ... Сред предметите особено силно впечатление правят изрязаните от златна пластина обредни фигурки на бик ...

Фигурките на бик са особено популярни през енеолита. Някои учени свързват този идол и с мъжката сила и обединяващата власт на водача.

... Варненският некропол е датиран във втората половина на V хилядолетие пр.Хр . и принадлежи на каменно-медната епоха [= енеолит = халколит – б.м.Л.Ц.]. Досега по света не е откриван подобен богат паметник. Най-старите златни изделия – 31 мъниста – са намерени в гроб от средната каменно-медна епоха, т.е. от средата на V хил.пр.Хр. ...

Варненският некропол и находките в него... дават основание да се приеме, че в района на Варненските езера е възникнала първата европейска цивилизация – най-древната в света, зародила се векове преди другите древни цивилизации на Земята – египетската, шумерската и др .

... Проучванията на Варненския енеолитен некропол започва Михаил Лазаров , но основната им част е осъществена под ръководството на Иван Иванов . ”

Надникнах в още една хубава книжка: Ivan Ivanov, Maya Avramova “Varna necropolis – The dawn of European civilization”, Agato publishers, Sofia 2000.

Ето какво разбираме от статията на Иван Иванов.

Фиг.2: Районът на разкопките от птичи поглед (от хеликоптер?)

Откривател на некропола е трактористът Райчо Маринов .

Проникването на металургията и търговията в Европа се извършва в посока от изток на запад.

Обичайното датиране на Варненския некропол дава 35-32в.пр.Хр ., а радиовъглеродното датиране дава 46-42в.пр.Хр . Все още не е извършено дендрологично датиране (сиреч според годишните кръгове на запазени стъбла от дърво).

Забелязва се аналогия между сечивата, намерени край Варна, и енеолитни сечива, намерени в Украйна (средното течение на р.Днестър), Южна Русия (на р. Волга, до гр. Саратов) и Словакия (край селището Велке Рашковце).

Мая Аврамова също ни съобщава интересни подробности.

Стр.16/17: “Културната, историческата и социологичната интерпретация на Варненския халколитен некропол (за нещастие до днес публикуван само частично) е възможна само чрез сравнения с находки и данни от други, вече изучени некрополи на българска територия. Нужно е също така да се привлекат и данни от Близкия Изток ...

Стр.21 : “Тъй като нито едно от неолитните погребения в земите на днешна България все още не е проучено (с изключение на късно-неолитното селище край Дуранкулак), смятам, че е уместно да търсим примери [подобни на находките от Варненския некропол – б.м.Л.Ц.] от предните територии на Азия и от Анатолия . Още повече, че именно откъм тези земи селскостопанската практика е била въведена на Балканите. ... Палестина, Сирия, Чатал Хююк, Месопотамия (Юрмин тепе, Ур).”

Каталогът в края на книжката ни дава подробно описание на най-забележителните находки. Там специално насочвам вниманието ви към символичния гроб №36:

стр.41 – 30 броя златни апликации с форма на двойки бичи (?) рога (ширина от 2.8 до 4см);

стр.42 – 2 броя златни зооморфни фигурки на бикове (?) (по-голямата има размери 6.5х5.8см, а по-малката – 3.9х3.7).

Фиг.3: Скица за разположението на гробовете

От горните книжки и от други места ви показвам най-напред крайно любопитни снимки, някои от които са изключително редки:

Фиг.1 : Снимка от разкопките край Варна в началото на 70-те години на ХХв.

Фиг.2 : Районът на разкопките от птичи поглед (от хеликоптер?).

Фиг.3 : Скица за разположението на гробовете.

Фиг.4 : Златните апликации с форма на двойки (бичи?) рога.

Фиг.5 : Златните зооморфни фигурки (на бикове?).

 
КОМЕНТАР № 1 – У НАС

Съдейки по чудовищния факт, че находките от Варненския некропол ОЩЕ не са публикувани и изучени както трябва – 40 години след откриването – ви уверявам, че нашето поколение няма да доживе да види един достоен албум за тях, който да е сравним с огромните представителни албуми, посветени на траките по днешните ни земи.

А Варненският некропол едва ли има нещо общо с траките. Макар, че е не по-малко сензационен. Явно хората, които го изучават, нямат мощен политически гръб и финансова подкрепа, просто не са траколози. Тъжно!!!

Фиг.4: Златните апликации с форма на двойки (бичи?) рога

 

КОМЕНТАР № 2 – НА ИЗТОК ОТ НАС

Изцяло се присъединявам към мнението на Мая Аврамова, че обсъждането на Варненските находки не бива да става изолирано от тогавашните цивилизационни огнища, особено в източна посока - в Анатолия и Месопотамия. Точно тук искам да ви съобщя за случайното откритие, което ме предизвика да напиша този послепис към статията за трапецовидните източнородопски ниши (ТИРН). Попаднах на него случайно - докато търсех в Интернет древни обекти с трапецовидна форма, които да напомнят по форма и пропорции на ТИРН.

И така. Погледнете, ако имате възможност, следния сериозен сайт

Става дума за изследванията в днешна Анатолия, по територията на хетите, в обекта Алака-хоюк, на 34 км от Богазкале (Bogazkale -Alacahoyuk). Ако си спомняте, по тези места е и централното мегалитно светилище Язили-кая на царството Хати, с което вече ви запознах в ТИРН-Част ІІІ.
Фиг.5: Златните зооморфни фигурки (на бикове?)

В споменатия обект били намерени 4 слоя от различни култури, като най-ранният е от средата на ІV хил.пр.Хр .(т.е. ~ 35в.пр.Хр ), а в 13 царски гроба от бронзовата епоха ( 23 в.пр.Хр .) са намерени множество украшения от злато, сребро, електрон и бронз. Най-красивите от тях днес са изложени в анкарския Музей за Анатолийските цивилизации.

Порази ме снимката на златен идол на близначки, датиран от средата на ІІІ хилядолетие пр.Хр. (25 в.пр.Хр?) Той толкова смайващо прилича на аплиците с форма на бичи рога и на идолите на бикове от Варненския некропол, че като го зърнах, не се стърпях и възкликнах: “Ами че това са си части от един и същ сервиз!!!”

Фиг.6 : Златните близначки или двоен образ на Великата богиня-майка от Алака-хоюк.
Фиг.6: Златните близначки или двоен образ на Великата богиня-майка от Алака-хоюк

Освен поговорката “От трън – та на глог”, със същия успех може да се употреби и друга - “Де го чукаш – де се пука”. По-важното е г-жа Мая Аврамова да узнае за тази фигурка и да я използва при своя анализ на Варненския некропол. Толкова силна прилика не може да е случайна!

Най-малкото показва изключително тесни връзки между тогавашната цивилизация край днешната Варна и тогавашната цивилизация край днешната Анкара. Много сходни традиции, занаятчийски техники и мотиви. А ако фигурките от Варна и Анкара се окажат наистина от едно и също време?! Повтарям: вижте на картите къде се намират Язили-кая (ТИРН) и Алака-хоюк (златният сервиз) – Фиг.7 , Фиг.8 !!!
 

КОМЕНТАР № 3 – НА ЗАПАД ОТ НАС

Смисълът на горната съпоставка е следният: не бива да се затваряме в тесните рамки на Балканите и траките, когато обсъждаме най-древната цивилизация в Европа, за която свидетел е Варненският халколитен некропол. Трябва непременно да се огледаме и наоколо. В заемките няма нищо срамно – нито преди 6 хилядолетия, нито днес. Нали така се обогатява общочовешката култура?
Фиг.7: Язили-кая (ТИРН)

Непременно искам да изтегля още една връзка от Варненския некропол по същото онова време, но... в западна посока . Става дума за... мегалити, ще ме прощавате!

Приятелят ми Николай Флоров бе тъй добър да ми прати наскоро великолепната книга: Michael Balfour “Megalithic mysteries”, Parkgate books, 1992. Там се съобщава, че във Франция има няколко мегалитни гробници от долменен тип, които са дали възможност за датировка по най-достоверния за днес радиовъглероден метод. Резултатът е поразителен: 38 в.пр.Хр . или, с корекция, 46в.пр.Хр .
Фиг.8: Алака-хоюк (златният сервиз)

Разбирате ли какво искам да ви съобщя? Просто Северните Балкани (Варненският некропол) не са единственият пункт от най-старата европейска цивилизация! На запад, в днешна Франция, има поне още един такъв пункт от същата епоха! Само че той е от друг тип – от моя любим мегалитен тип култура !

Опитайте се да си представите смайващата картина на онези прастари времена! Тя не е толкова елементарна, колкото я описват повечето четива от времето преди Интернет. Тя направо спира дъха ни! И на всичкото отгоре събитията се развиват много преди египтяните да сънуват своите чудесни пирамиди, преди вавилонците да проектират своите висящи градини, преди древните критяни, микенци и гърци, преди траките, преди келтите, преди прабългарите...

Любомир Цонев, 25.04.2006г.

2014-10-20 10:44:41