от Божията щедрост и промисъл.

Tethys mosaic Phillopolis mid 4th century.Philipopolis (Shahba, Syria), Shahba Museum.

След последния ледников период от преди 12 000 г. в началото на нова холоцена епоха (края на последната ледена епоха, когато ледовете постепенно се отдръпнали на север, някъде там, около все още пазеща спомена за снегове и премеждия северозападна страна на българите, се  родило едно дете с очи като звезди. Синият им цвят трябва да е хипнотизирало до божественРусата Медуза. Медуза е най-известната от сестрите горгони, трите дъщери на морските чудовища Форкис и Кето. Те били чудовища с женско лице и змии вместо коси. Имали способността да вкаменяват с поглед. Считало се, че Медуза е най-страшната и единствена смъртна от горгоните. Медуза била най-малката дъщеря на Форкис и Кето. Единствената смъртна сред горгоните. Според легендите тя била девойка с красиви коси и искала да се състезава с богинята Атина по красота. Била изнасилена от Посейдон в храма на Атина и богинята превърнала косите ѝ в хидри. Посейдон я съблазнил, превръщайки се в птица. Убита е от Персей, а от кръвта ѝ се родил крилатият Пегас./ Devnya mosaics museum gorgon medusa/ Девня, музей на мозайките екстаз красивия и бял народ, който по-късно щял да бъде наречен българи... и бързо ще да се е разнесла чудната новина за удивителното дете, докоснато сякаш свише от Божията щедрост и промисъл.

Дали заради този Божи знак, но и заради красивите, умни и горди хора от високите планини на Балканите (както те били описвани от древните летописи), или поради знанията, които ЕДИНСТВЕНО на тях им били дадени да съхраняват и ръководят, хората ги нарекли Сияйното, Светлото, Бялото, излъчващото светлина, божественото племе.

Знаели са древните, че жреците-царете на древните българи били пазители на уникални древни космогонични знания. Владеели те познанието за времето и познавали до съвършенство движението на звездите….С уменията си иМраморна статуя на тракиец от средиземноморски расов тип с възможностите на своя човешки мозък, жреците-царе  медитирали и пророкували. Били учители и прорицатели на тайнствени познания. Медитирайки излизали извън пределите на Вселената.Карта на археологическите находки в България

 Владеели, умеели и управлявали невероятни параметри. Само с полета на мисълта и взора си те организирали и променяли законите на гравитацията и Космоса. Отново със силата на мисълта си те строяли, рушили, съзидавали, сътворявали, лекували, предсказвали и управлявали. Много по-късно нахлулите от африканските брегове тъмни племена запленени от красотата на идеите и знаният им, започнали да си приписват сътвореното от това чудно племе, та така дано да придобият онзи божественият знак на небесните.

А в знанията, уменията и във възможностите си – пак те, жреците на българите, се позовавали на организацията и контрола в съзерцателната и мисловната си дейност. Така, пак тогава, те стояли на много по-висок пиедестал - много по-високо от небето и звездите и от всичко, коетоДетайл от Панагюрското златно съкровище, България днес се вижда, с просто човешко око.…. Жреците-царе на българите били онези древни посветени мъже, които организирали живота на племената, законите и забраните.

Тогава се случило чудото!

Днес ние може да си обясняваме появата на синеокото дете с природните закономерности, но... кой знае ... дали само природата е "виновна" за това?

Знаменателното събитие се случило някъде преди 10 000 до 8 000 години преди новата ера, след последния ледников период и преди Големия  черноморски  потоп. Някъде на северозапад около бреговете на сладководното Черно море, там, където хората останали пощадени от стихиите и катаклизмите на  вселенските промени се случило знамението! Такова трябва да е изглеждало то в очите на древните, невидели и не чули за подобно чудно преобразование!

По това време, преди 10-12 000 години, алпийският релеф на Рила все още се нагъвал и моделирал, докато снежната граница на планината се установила на 2100 м. н.в. Над тазиРИЛА - три от седемте рилски езера - Близнака, Трилистника, Рибното езеро граница ледниците вече коренно променили съществуващия дотогава релеф, като образували дълбоки  циркуси (огромни кресловидни  вдлъбнатини), остри карлинги (пирамидални върхове), скални зъбери (назъбени била), трогови и висящи  долини, морени и други типични ледникови (алпийски) форми.

Не случайно големият български поет и писател Иван Вазов уподобява Рила на "крепост, издигната до облаците, със своенравно изкроени  гранитни  бастиони... замръзнали в ефира подир последните трусове и конвулсии на мирозданието..."

...

И така, било е бурно и неспокойно време. За древните планините и земята сигурно са изглеждали като живи същества - стенели, движили се и променяли формата и релефа си, а техният мрачен и бушуващ тътен трябва да е огласял времето и пространството.

Когато Земята се поуспокоила и притихнала и слънцето отново напоило земната твърд с живот, тръпнещи от страхопочитание и преклонение пред непознатите демони най-силните, красиви и умни мъже на племето се изкачвали на най-високите планински върхове и там в страхопочитание наклаждали магически огньове, а в него принасяли жертвено вино и хляб. 

Някъде по това време хората започнали да напускат пещерите, които по българските територии били стотици, и започнали да строят своите домове на открито.

Тогава трябва да се е родил митичният култ към слънцето, дървото на живота и богинята-майка - три сакрални тотема, като безусловното условие за живот.

Дълго време трябва да са живеели хората, няколко поколения в тъмно, студено и сурово време, когато слънчевата светлина е била оскъдна, а  Залезите на слънцето скрити зад тежки оловни облаци и по-голямата част от Земята покрита с дебел слой ледена покривка, за да се появи тази мутация на гените, наречена ОСА2, твърдят генеолозите. И това време съвпада с последния ледников период от преди 12 000 (датировката  е около 10 000 според други учени), след който последвало затопляне и то бързо, но после рязко отново планетата била обхваната от суров студ за период от около хиляда години.


Какво все пак е спасило хората от крайчерноморската брегова ивица, включително и техните знания, а може би и на други места из старите български земи? А че са били спасени единствено те от целия европейски континент, вече няма никакво съмнение - доказват го всички археологически находки и факти.

ЕДИН ФАКТ, КОЙТО МОЖЕ ДА СЕ ОКАЖЕ НОВА БЪЛГАРСКА СЕНЗАЦИЯ!

ТОПЛИТЕ МИНЕРАЛНИ ИЗВОРИ НА БЪЛГАРИЯ

При съпоставяне на картата на топлите минерални извори в България и населените места в Минерални извори в БългарияБългария и сега, и в древността изненадва това, че всяко селище, и винаги там, където са намерени древни останки на населени места - винаги има поне по един, и то винаги топъл  геотермален извор.

Особено голямо струпване на такива топли извори има навсякъде в България, но особено много в областта около българските северни брегове, точно в тази област, където са били старите брегове на тогавашното сладководно езеро Черно море след ледниковия период и където едно  дете поставя началото на обожествените в древността синеоки хора.

Древните градове винаги са били изграждани до минерални извори

ЗАЩО ТОПЛИТЕ МИНЕРАЛНИ ИЗВОРИ СА ОТ ТАКОВА ГОЛЯМО ЗНАЧЕНИЕ?

През последния ледников период - от цяла Европа проучванията сочат, че само Балканите не са били заледени и все пак какви са причините, днес науката не може да отговори. Дали особения релеф или поради многобройните топлите термални извори, с която България е известна и факт е, че те са най-многобройни в света е трудно да се отговори, но е вероятно една от причините. Според мнението на учените, за да се пробие дебелия слой ледена обвивка е необходимо локално затопляне или горещи подземни точки.

Единствено те могат образуват прозрачен лед, който позволява на слънчевите лъчи да достигнат до микроорганизмите.

Например за Родопите, най-голямата част от най-старата суша на Балканския полуостров – огромния Македоно-Тракийски масив се знае, че не са заледявани през ледниковата епоха, затова тук липсват характерните за Рила и Пирин остри зъбери и величави скални пирамиди.  Очертанията на Родопите са по-меки, заоблените върхове и заравнените била са покрити с гори или с килим от треви.

/Дали това голямо водно богатство на България не е една от причините в наши дни да се унищожава населението й, с цел при последващото (очаквано) заледяване на земята тази ценна територия да стане убежище на световният елит?/




СПРАВКА:

Джералд Полак: "Минералните води в България са около 40 на сто от запаса на цяла Европа
България е домът на извиращата вода и това е нещо, за което не бях мислил преди. Има много минерални извори извън вашата страна, но всъщност концентрацията, която имате тук, е уникална. А как можем да проведем конференцията на място без вода? За мен е удоволствие да съм тук. Българите са много топли и прекрасни хора. Много са интелигентни и мъдри.

- Какво прави водата в България толкова уникална?

- Има много причини. Минералните води в България са около 40 на сто от запаса на цяла Европа. Знам, че някои българи са много здрави и умни и съм сигурен, че тези хора пият такава вода. И в чужбина използваме изразът „жива вода”.

- Заради водата ли ще отворите клон на Института за рискови научни изследвалия у нас?

- Той не е направен само за водата. В него ще има учени, които отговарят за всичко. Все още има само дискусии по въпроса за клона. Нищо не е решено и е тема на разговор. Основният институт ще се намира в САЩ и е важно да има клонове в Европа.

- Колко такива филиала ще има на Стария континент?

- Все още не знаем, защото идеята се роди буквално преди няколко дни. Не се знае колко време ще ни трябва да ги създадем. Ще има такива в Западна и Източна Европа, Азия и Южна Америка. Смятам, че би имало успех, ако включим хора от целия свят.

- И все пак не разбрах защо искате да отворите клон в България?

- България има традиции и културата Ви е на 10 хил. години. Това е впечатляващо място и е смислено локацията да бъде при вас."


---------------------
Няколко примера за връзката на топлите минерални извори и най-древните селища в България

ТРАКИЙСКАТА ГРОБНИЦА В СВЕЩАРИ: КАРСТОВИЯТ ИЗВОР - ВРАТАТА КЪМ ПОДЗЕМНОТО ЦАРСТВО

Тук, в затънтеното сърце на Североизточна България, сред гъстите делиормански гори от клен, габър и липа, по каньона на река Крапинец, който вие скални венци край шосето, е бил центърът на цивилизацията на тракийското племе гети.

Тук, на платото Камен рид, е било кръговото светилище на слънчевия им бог, тук, в сенчестата долина под платото, е бил единственият карстов извор в цялата безводна околност (и светилището, посветено на този извор), тук е била столицата им Хелис, в която владетелят  Дромихет е довел пленения Лизимах – наместника на Александър Македонски по тези земи.

---------------

80 ГРАДУСОВА ВОДА БЛИКНА В РОДОПСКОТО СЕЛО ЕРМА РЕКА, ЗЛАТОГРАД

80-градусова геотермална вода с дебит 20 литра в секунда бликна в родопското село Ерма река, община Златоград
Вторник, 28 Октомври 2014

С опитно-филтрационните дейности се демонстрира, че изкараната на повърхността на земята, топла вода е с дебит не по-малко от 20 литра в секунда и температура около 80 градуса по Целзий. При тези показатели хидролозите, присъстващи на събитието, заявиха, че крайният  резултат при завършване на системата ще бъде изкарване на вода с температура 90-95 градуса по Целзий и значително по-висок дебит.

--------------


Проф. Джефри Полак: България е домът на извиращата вода в света!Във Велинград има най-много струпвания на геотермални извори

„България е домът на извиращата вода – казва проф. Полак. – Концентрацията на термални минерални води тук е уникална."

Концентрацията на термални минерални води тук е уникална - 45% от дебита им на Земята.



--------------

ВЕЛИНГРАД ИМА НАД 80 МИНЕРАЛНИ ИЗВОРА
-------------


РИЛА ПЛАНИНА, БЪЛГАРИЯ

Предполага се, че името Рила има тракийски произход. Най-напред планината се е наричала Потенциал на геотермалната енергия в БългарияДонука, Дунакс, Доункас, а по-късно Роула, преименувано на Рила през V век, което означава „многоводна планина“. Названието не е случайно — в Рила има над 200 езера и множество  минерални извори в разломните зони (Сапарева баня, Долна баня, Костенец, Баня и др.). С минерални извори всъщност е осеяна цялата територия на България и ненапразно в това природно богатство са концентрирани следващите постъпки за приватизация.

Fenomenyt na Живата вода в с. Боснек, България

Болни и отчаяни търсят лек и просветление в полите на Витоша Змей и бик пазят чудодейния извор, разказват легендите

Село Боснек е сгушено в южните склонове на Витоша. Славата му се дължи на най-дългата пещера в България - "Духлата". Тя е разрешена за посещение само от подготвени спелеолози,Живата вода в с. Боснек България разпознава грешниците иначе туристите могат да гледат само входа й. Обикновени туристи обаче идват в селото заради природния феномен "Живата вода". На извора с неразгадана тайна се приписват лековити сили и свръхестествени способности.

Хора от най-близката махала до него твърдят, че "Живата вода" разпознава кой е грешен и не се е покаял. Чудесата не са документирани, но има твърдение, че тежко болно момче оздравяло само като го довели в чудноватата местност, където е уникалният извор, чиято вода изчезва и след определен период от време отново се появява.

"Живата вода" е безспорен природен феномен. Изследователи твърдят, че подобно нещо има само на още едно място в Европа - във френските Алпи

Загадката на чудноватите пулсации на водата, която ту се появява, ту изчезва, без да следва определен интервал от време, остава неразгадана и до днес, макар че е била известен още преди векове.

Споменава се в пътеписите на османския пътешественик от XII в. Евлия Челеби. Той нарекъл извора Чешмата на щастието.

6 реки текат в Духлата

В най-сложната и дълга пещера на Балканите Духлата са картирани шест подземни реки. В В областта на Хасковски минерални бани има 15 хидротермални извора, чиято температура варира от 54°С до 56 °С.близката до село Боснек местност Врелото е най-големият в района карстов извор. В пещера до него е открито гробище на вкаменели праисторически животни, огромни зали и друга подземна река.

Каква би могла да е причината голяма част от територията на България да остане годна за живеене през ледниковия период?


За да разберем по-пълно значимостта на събитието, нека да се пренесем назад във времето, преди хиляди години, в периода, посочен от датските учени 10 000 - 6 000 години - епохата след последното заледяване на Земята (Вюрмското) и последният познат на човечеството потоп, този в Черно море, доколкото развитието на съвременната наука ще ни позволи да направим това.

Според намерените фигурки в Долнослов, България и Нова Надежда, България на божество сFrom eneolithic cult complex Dolnoslav village, Bulgaria. Late Eneolithic end of the IV millennium BC положени сини камъни на мястото на очите, бихме могли да стесним датировка на "синия" ген в границите между 10 000 и 8 000 години. И тъй като периодът е твърде голям, засега можем само да гадаем дали синеокото българско дете е живяло сред разкоша и красотата на Златната варненска цивилизация или в праисторическите жилища на Езерния град, край Дуранкулак, Провадия или наколните  селища около Девненското езеро.

----------------------

През последните няколко хилядолетия ние живеем в един сравнително спокоен период и макар учените да твърдят, че е краят на последния ледников период, сериозни природни катаклизми не се наблюдават, но така ли е било по времето, в което се появява синеокото дете?


Преди около 10-12 хиляди години в Европа настъпва краят на последния ледников период. Повишаването на температурата и топенето на ледниците водят до покачване на морското равнище. През миоцена континентите все още се движат един спрямо друг. Врязването на Африка в Европа и Азия довело до възникването на Алпите.

Ледниковата шапка, започнала да се формира през олигоцена, се разпространила в цяла Антарктида и довела до глобално захлаждане на земния климат. В плиоцена континентите вече заели сегашното си разположение.Сателитна снимка на Беринговия пролив  Великобритания става остров, който се отделя от Ирландия и континентална Европа, Европа и Азия се отделят, образува се Беринговият  проток.

Изменението на климата довежда до увеличаване на горските площи. В ерата, която предхожда  неолитната революция

В дългосрочен план, между другото, ледниковите периоди не са лошо нещо за планетата. Те смилат скалите и оставят нова почва, която е  изключително плодородна, издълбават сладководни езера, които предоставят изобилие от питателни възможности за стотици видове същества.  Дават тласък на миграцията и поддържат динамичността на планетата.

Както Тим Фланери отбелязва, има само един въпрос, който трябва да се зададе за някой континент, за да се разбере съдбата на хората му:  „Имахте ли хубав ледников период?“


Холоценът, т.е. съвременният геологически период настъпил след разтопяването на ледниците. Долнослов, България/ From eneolithic cult complex Dolnoslav village, Bulgaria. Late Eneolithic end of the IV millennium BCЛинията на глетчерите се оттеглила на север  до днешното Балтийско море и постепенно отстъпвала все по на север и на север. Климатът в Евразия станал топъл и влажен.

Има сериозен проблем във всичко това, че геоложките факти показват, че ледът е покривал цялата Земя, включително по екватора, докато от биологическа гледна точка някъде трябва непременно да е имало ОТКРИТА ВОДА.

Предполагат се две възможности. Първата е, че малко океанска вода все пак е останала открита (навярно поради някакво локализирано затопляне при горещо място); другата е, че може би ледът се е формирал по такъв начин, че е останал полупрозрачен — състояние, което понякога се случва в природата.

/Когато в леда има голямо количество въздух или се образува при температура на въздуха, близки до 0ºС, повърхността на леда се прекристализира, става не прозрачна и се оцветява в бяло, това го кара да изглежда бял, вместо прозрачен, и тогава има плътност около 1/4 от обикновения чист лед.За да стане прозрачен ледът трябва да не съдържа въздух,Сеизмична карта на България или водата трябва да е кристално чиста и гореща/



Бил Брайсън
Откъс от книгата "Кратка история на почти всичко"


Пред нас стои трудният въпрос, как въобще Земята се е затоплила отново.

Една ледена планета би трябвало да отразява толкова много топлина, че да остане замръзналаСтранните същества от Долнослов/Behold the strange factions, which is to love in this piece that is on display at the museum Archae завинаги.


******
Очевидно спасението може да е дошло от разтопената вътрешност. Отново може да сме задължени на тектониката, за това че ни позволява да сме тук. Идеята е, че една от възможностите е да сме били спасени от вулкани, които са си проправили път през покритата с лед повърхност, като са изпомпали много топлина и газове, които са стопили снеговете и са преобразували атмосферата.
*******


Интересно е, че краят на този хиперстуден период се отбелязва с Камбрийския взрив — пролетното събитие от историята на живота. Фактически, може и да не е било чак толкова спокойно. Докато Земята се е затопляла, вероятно е имала най-бурното време, което някога е преживявала, с урагани, достатъчно мощни, за да надигнат вълни до височината на небостъргачи и дъждове с неописуема интензивност.

Било е много отдавна и на този етап просто не знаем какво точно се е случило.

...

Сравнени с криогена, ледниковите периоди от по-близки времена изглеждат от доста по-малъкДадена е зимна и лятна конфигурация на океанския ледник по време на най-голямото застудяване. мащаб, но, разбира се, са били неимоверно грандиозни според стандартите на всичко, което е открито днес на Земята.

Леденият слой от Уисконсин, който покривал доста от Европа и Северна Америка, е бил три километра дебел на места и се е движел със скорост от около 120 метра годишно. Каква ли гледка е било. Дори в краищата си ледените пластове сигурно са били с дебелина 800 метра.

Представете си как стоите в основата на стена от лед, висока 600 метра. Зад този край, на площ с размери от милиони квадратни километри няма да има нищо освен още лед, като само няколко от най-високите върхове на планините са се показвали.

Цели континенти са се нагъвали под тежестта на толкова много лед и дори сега, 12 000 години след като ледниците са се отдръпнали, все още стърчат на места. Ледените пластове не само са влачели камъни и дълги вериги от чакълести морени, но са премествали цели части суша — Лонг Айланд, Кейп Код и Нантъкет, наред с много други — докато бавно са се придвижвали. Не е чудно, че наЗемята през Последната ледниковата епоха геолозите преди швейцарския природоизследовател, Луи Агаси им е било трудно да прозрат монументалните им възможност да изменят ландшафтите.

....

Дълго време се е смятало, че ледниковите периоди са настъпвали и завършвали постепенно, в продължение на стотици хиляди години, но сега знаем, че това не е било така. Благодарение на ледени ядки от Гренландия имаме подробен летопис на климата за около 100 000 години и това, което е открито, не е успокоително. То показва, че през по-голямата част от близката й история Земята въобще не е била стабилното и спокойно място, което познава цивилизацията, а по-скоро стихийно, като е клоняла към периоди на горещина или свиреп мраз.



**************

Към края на последното голямо заледяване, преди около 12 000 години, Земята започнала да се затопля и то бързо, но после рязко изпаднала в суров студ за период от около хиляда години —Греъм Хенкок, шотландски писател на бестселъри в жанра пътепис, документален роман и фентъзи, твърди, че гигантски метеорит е причинил заледяването на Земята събитие, известно на науката като „По-младия сребърник“. (Името идва от арктическото растение сребърник, което е едно от първите, реколонизиращо сушата, след като ледников слой се отдръпне. Имало е и периодАстрономът Борис Комитов е убеден, че слънчевите изригвания са виновни за промените в климата „По-стария сребърник“, но той не е бил толкова остър.)

***************

В края на тази хилядагодишна атака средните температури скочили отново, с цели седем градуса за двайсет години, което не звучи особено драматично, но е равно на това да се смени климата на Скандинавия с този на Средиземноморието само за две години. Локално промените са били дори по-драматични. Ледените ядки в Гренландия показват, че там температурите са се променяли с цели петнайсет градуса за десет години, драстично променяйки валежните модели и условията за растеж. Това трябва да е било достатъчно неблагоприятно за слабо населена планета. Днес последиците биха били невъобразими.


------------------------------

СХОДСТВА И ПРИЛИКИ МЕЖДУ КУЛТУРИТЕ И БОГОВЕТЕ НА ДРЕВНИТЕ ДНК

Загадката на произхода на хората и цивилизациите и въпросите свързани с нея, отдавна Легенди за Потопа съществуват при всички народивълнува хиляди учени историци и те са: защо митологиите на всички народи дават едно и също обяснение за произхода на земята и хората, защо има факти относно тези разкази, които си приличат и дори се припокриват, защо съществуват толкова много сходства в традициите и обичаите на народи разделени на хиляди километри, защо царските династии са се женили помежду си (инсеста) и какво толкова ценно са искали да съхранят - само богатството си ли, или нещо много по-ценно за тях?

Откритие на учените от Копенхаген за един общ прародител на "синия" ген, а и науката генетиката доказа, че според ДНК изследванията разпространението на българския (тракийски, прабългарски, древнобългарски - българските учени още спорят по въпроса за най-точното название на този народ) ) ген по света, показва, че не само голяма част от народите в Европа и Близкия Изток, но дори и индианците в северна америка имат от този ген. Burned House Horizon Map
 

И тук ще цитираме древния историк Климент Александрийски и Ксенофан с тезата им, че всички народи придават на боговете собствената си външност и така "етиопците твърдят, че техните богове са с широки и плоски носове, а кожата им е черна, а тракийците - че са синеоки и русокоси...". Или да се позовем на Ксенофан, който казва, че ако траките си представяха боговете, те щяха да са синеоки и руси.

 Русите българи и синеоките арийци по пътя на преселенията си

-----------------------------
За пръв път думата “ария” е посочена в надписите от Богазкьой в Мала Азия (около 1400 г. пр. Хр.), като е написана от "хари" ("руси") - по-късно думата става епитет за богове и герои.

Върховният бог Индра е изобразен с червена брада, подобно на немския бог Toр, и е наречен "хари-кеша" (рус), или просто "хари". Това име - ценно свидетелство за расологията, ясно подчертава расовите различия с тъмнокосото население на Мала Азия.

Но това не изненадва онези, които вярват, че всеки народ има индо-европейско нордическо ядро. Дори и в живописта от Раджапути през XVIII век, бог Шива е изобразяван със светла кожа и златисти коси, а смъртният му враг Парвати - с тъмна кожа и черна коса. Това показва колко дълго оцелява господарската раса!


В Северозападна Индия българският арийски народ оставя видим отпечатък и до днес населението в този район е с видимо по-светла кожа и арийски черти. В останалата част видим еИзображение на богинята Хеката от Пловдив -Image of the Goddess Hekate from Plovdiv, Bulgaria само един тънък горен слой, по-деликатен, тъй като не се придвижват на изток и на юг.

На юг от река Нарбадa тяхното расово наследство е било запазено.  Смесването с местните жители вече е започнало в долината на река Ганг. Арийските завоеватели по политически причини се  свързват със семействата на местните феодални владетели.

Индо-европейските племена стават доминиращи не заради числеността си, въоръжението или по-високата си култура, а само защото имат наследствените качества на една господарска раса - сини очи, руса коса и изпъкнал нос, като контрапункт на тъмнокожите с плосок дравитски нос на нисшите слоеве.


В индийската Ригведа арийците наричат местните "черни" ("Кришна Варна") или "без нос" ("Anas") - това е ясна индикация за плоския дравидски нос.

Трябва да се отбележи, че в Гърция доелинските  божества като Посейдон, са изобразявани с тъмна коса за разлика от русокосите олимпийски богове. Самите арийци наричали себе си "белите приятели" на Индра. Също така беше подчертано, че арийците имали по-изпъкнал нос от черните си опоненти. Споменава се за русата коса и червената брада на Индра. Богът на огъня Агни и бога на Слънцето Сурия са известни също като "златокосите", както в "Махабхарата" - Вишну и Шива. Богинята на зората Ушас е описана като "розово-бяла Многоръката богиня Шива, Индиязора",  както при гръцката или римската Аврора.

Ранното кастово законодателство и опазването на наследствеността
 
Кастовото законодателство е опит на арийците да се спасят от чуждия вид. Първоначално не е имало каста, а само два расови слоя. Първо, горният слой е разделен на три подслоя, а долния слой са „неария шудра”. Това разделение е настъпило в края на II-то хилядолетие пр. н. е.

Кастите (“каста” е португалска дума, самите индийци я наричат “варна”) се появява само 300-400 години по-късно. Те не са се облагали с имоти, а са били декларирани в началото като елементи от божествен порядък. Думата "варна" означава "цвят". В първият слой има само два цвята - арийски и неарийски. В ерата на брахманите техният брой е нараснал, отразяващ различната степен на расово смесване.

Кастовото законодателство е опит да се предотврати това смесване. Подобни бариери съществували и между спартанците и спартиатите, от една страна, и периеките и илотите от друга, а в Рим - между патриции и плебеи. В по-късните векове това разделение на имотите все повече губи своето расово значение.

И днес в Индия вярват, че по-светлият човек принадлежи към по-висока каста.

Характерно е, че раждането на стратификацията съвпада с формирането на военния елит, който се е разпространил из древна Индия от Бенгал, т.е. от мястото, където потомците на арийците саБуда само един много малък слой от населението. По същия начин средновековните рицари като класа идват от Испания, където малкия слой на управляващите е потомствен на готите и суебите. В Германия такова подразделение губи смисъл(но в XX век, за кратко време кастовото разделение отново бива възродено)


Брахмините стават най-висшата каста, по-специално с цел да запазят своята "расова чистота", но това вече е знак за изчезването на индо-европейския дух в Индия.

Идеята за изолация на специалната класа на духовенството винаги е била разпространена сред индо-европейските народи, в резултат на духа на близките раси от Източна Европа. Същото може да се каже за магьосниците при древните мидяни и перси до келтските друиди, чиито външен вид за келтите е доказателство за „извънземна” раса.

Но разделянето на брахмините им позволява повече от всеки друг, да запазят своята расова чистота. С  по-светла кожа, също различна,  е и военната каста на раджпутите. Въпреки това, брахмините и раджпутите заедно сега представляват само 2-3% от населението на Индия.

Кастовото законодателство е разрешавало бракове на хора от по-ниските касти с дравидски девойки. Арийските воини не са имали достатъчно жени и били принудени да се женят за местни девойки. В резултат на това тяхното потомство става все по-тъмно и губи духа на предците си,Бог Шива който свързва съвременните индуси само с езика им. Проявите на нордическата расова душа виждаме в Ригведа и при героите от  "Махабхарата". Подобно на всички индо-германски народи, за арийците бездетността е смятана за нещастие.

Индийските арийци се грижели да имат здраво потомство, т.е. евгениката е била тяхна чест. "Законите на Ману", записани в Ι век от н.е. показват, че от много по-древни времена ариите имали изисквания в това отношение. Те са посъветвани да не се женят за представители на семейства, в които няма мъжко потомство, и за мъже  с много космато тяло (знак за предноазиатската раса ), както и с физически лица, склонни към различни заболявания.

На имбецилите е било забранено да се женят. Децата от смесването на арийски мъж с жена шудра са били записвани като шудра. Негативните нагласи към смесените бракове са въз основа на опита. Строгият ред на вярата в прераждането на душите, е бил пренесен от арийското население.


Може ли разпространението на синия ген ОСА2 да обясни и странните прилики в легендите за Потопа, запазили се във всички предания на народите?

Всъщност "странни" и необясними прилики историците намират във всички сфери от живота на Ваза от музеяМацудо вляво е аналогична с тази от културата Варна в края на каменно-меднатта епохадревните - култура, традиции, носии, керамика и т.н. Дори и неспециалистите мога да видят сходствата между съкровищата на Месопотамия и българските съкровища, вазите от варненския некропол, а също и нефритените идоли и удивителното им сходство с тези от Япония и Китай,

но българските са с 1 000 години по-стари,

странни прилики има и в символиката на традиционните носии на народите на северна Америка, Азия, Африка и българи такива (но това е друга голяма тема, която изисква специално внимание и разработване).

Свастиката, която донасят ариите от прародината си в Югоизточна Европа, се превърнала в Глинена паница от врачанското село Алтимир, датирана от 5 – 4-о хил. пр. Хр. (каменно-медната епоха).популярен символ на щастие, особено при по-късните будисти. Думата произлиза от санскрит "су асти" - "това е добре." Свастиката за първи път в рисувана керамика (Дунав-Балкани) се появява през периода на Неолита. От там се пренася в Суза и Троя.

През Бронзовата епоха свастиката постепенно се разпространява сред всички индо-европейски народи, може би като символ на Слънцето, докато сред семитите е разпространена от филистимците.


Легенди за всемирен потоп присъстват в Библията, Корана, месопотамската митология - на глинените плочи от Шумер, древномексиканските текстове "Кодекс Чималпопока", кодексът "Попол-Вух" на индианците крие, в преданията на индианците от басейна на Амазонка, Аляска, от островите кралица Шарлота и африканските племена, Бирма, Ирландия и мн.др., от 130 индиански племена в Северна, Централна и Южна Америка няма нито едно, в чиито митове да не е отразена тази тема,

На практика във всички митологии, за които има запазени сведения, Потопът е запазен в паметта на различни народи. Големият брой на аналогиите, както и повсеместността на съобщенията за потопа дават основания да се предположи, че в основата им лежи някакво реално събитие, което действително е оставило спомен у човечеството.


Освен че съобщенията за потопа са повсеместни, още едно обстоятелство прави впечатление: странните съвпадения на някои подробности за това събитие. Съвпадения, които се срещат у народи, разделени от много хиляди километри. Съвпадения, които няма как да са синхронизирани до най-малкия детайл и това може да бъде обяснено само с разпространението им от едни и същи племена и хора, напуснали родните си места след унищожителното събитие и потърсили по-благоприятни условия в далечни от родината си земи.


Приликите:
- Почти навсякъде има някакви предвестници на бедата, които предупреждават хората за приближаващата се катастрофа.

- Като се спасяват от заплашващото ги бедствие, предупредените вземат със себе си различни животни.

- Когато водите на потопа започват да спадат, спасилите се слизат на върха на планината, коятоНоа пуска гълъб първа се е появила изпод водата.

- По време на плаването от време на време пускат от ковчега си птици (гълъб), за да узнае дали е завършил потопът

-  На небето се появява небесна дъга, която ознаменувала края на потопа

-------------------------
Потопът в Черно море е бил голямо бедствие за хората живели около бреговете му, но е бил причина (а може би нарочен знак от Бога) българите по своя път на преселение да разпространят своите знания и мъдрост по всички краища на света.

Преди около 7 500 години земята се разтърсва, и от конвулсиите й тесния провлак разделящ долината на сладководното езеро от Мраморно море и чрез него от световния океан, се пропуква и в получилия се разлом, известен днес като Босфора, нахлуват морските води, стигат до края му и оттам се хвърлят от 130 м височина и започват да заливат огромната долина и сладководното й езеро.

Тътенът е бил оглушаващ. Учени са изчислили, че звуковата картина е съответствала на 200 Ниагарски водопада! Чувал се е на стотици, на хиляда километра! Един истински земен рай е бил напълно унищожен и залят от солените води на световния океан. За кратко историческо време възниква най-новият морски воден басейн край нашите земи – Черно море.

Библейският потоп и доказателства за миграцията на българите?

ПОТОПА В ЧЕРНО МОРЕ

/Относно годините на събитията и археологическите находки подхождаме с известно съмнение за достоверност и често ще срещнете  разминавания в мненията на историците по този повод. Очакваме скоро науката да намери най-правилния метод на датиране на историческите  събития и артефакти/

Хипотезата за това, че библейският потоп не е измислица, а е действително събитие, и то случило се край бреговете на Черно море, беше изказана от българският изследовател проф. Петко Димитров и разработвана съвместно с проф. Бил Райън. Подкрепена и с научното  откритие за "синия" ген, тази хипотеза добива своето още по-голямо доказателство.

От Колумбийския университет окончателно потвърдиха, че Черно море в миналото е било сладководно езеро. 

Не са изяснени причините, довели до приливна вълна от Средиземно море и вливането му в Черноморския басейн, но последните археологически находки ясно показваха, че след природен катаклизъм Черно море е преляло и потопило огромни територии от сушата и крайбрежните селища, като се е повдигнало с около 90-92 метра. Така учените обясняват голямото преселение на местните племена към вътрешността на Европа  преди 11 400 години.

Датировката е направена на част от дърво, вероятно корен, взето от дълбочина 85 м. с изотоп С-14 и е абсолютна, с отклонение около 45  години. След експедицията "Ной 2011" най-важните проби са изпратени в САЩ с проф. Райън.

Същевременно датировката на мидите от същата проба са на възраст от 8 740 години. Мидите са характерни за Средиземно море, което  доказва, че нахлулата вода е дошла именно оттам, през Босфора, наводнявайки бреговете на дотогава сладководния Черноморски басейн.

Това е категорично доказателство, че преди близо 12 000 - 8 000 години на мястото на Черно море е имало сладководно езеро с много по-малки  размери и дълбочина, около което се е развивала първата европейска цивилизация. Относно точната датировка на годините все още се спори поради факта, че не се знае колко C-14 и C-12 е имало в  момента на потопа и никога не е имало еквилибриум, за да се знае колко време е минало.


Това езеро е било заградено от обширни плодородни поля пресичани от много реки. Азовско море дори не е съществувало, то е прекалено  плитко,  Босфора също. Тогава югозападната, западната и северозападната част от тези поля е населявана от един народ, който е имал и пряка и кратка  връзка с източната му част населявана от ирански народи. Оттук със сигурност идва връзката ни с иранците...
 
На север от Черно море, където се образува Велика България, а и по западното черноморие са живеели скити(траки) с език много близък до  тракийския от вътрешността на Балканите, подобно на съвременните български и украинския. Първи те започват да се наричат Българи, а по-късно и останалите траки са наречени с това име.




Българи ще пренапишат историята за потопа - проф. Петко Димитров от Института по океанология във Варна

"Сигурен съм, че Черно море е било арена на бушуващия библейски потоп.

Съществуват данни, обуславящи теорията, че по крайбрежието на Черно море преди Потопа е съществувала най-древната човешка цивилизация - по-ранна от тази в Месопотамия и Египет.

Тази цивилизация "Х" е съществувала в многобройни поселения по бреговете на сладководното в древността Черноморско езеро.

Тази цивилизация е имала високо развита в технологично и естетическо отношение култура и живот. В открития през 1972 г. варненски некропол, на площ от 7500 кв.м са намерени 294 гроба с общо 22 000 находки, сред които 3000 златни предмета - най-старото обработено злато в света.

Според брюкселския професор Харалд Хаарман най-старата човешка писменост е намерена на Балканския полуостров - плочките от Тартария, които са от 5300 г. пр.н.е. Новите изследвания на проф. Гайд обаче сочат, че писменността от оброчната плочка от Градешница и Караново в България са първоизточника и от тях се развива първата човешка писменост.

Досега по крайбрежието на Черно море са открити 8 древни селища, потънали някога във Варненското езеро", твърди проф. Петко Димитров от Института по океанология във Варна.


Според Проф. Димитров най-старото население, обитавало Черно море, са кимерийците. Хората, които спасявайки се, след Потопа се отправили на юг и са се установили в района на Месопотамия и Акад, където дават началото на шумерската култура.

Всъщност кимерийците, които мигрират на юг, поставят началото на Шумер. Имайте предвид, че шумерската култура в многобройните музеи изключително прилича на варненската и дуранкулашката култура, и това е видно, и в неолитното селище Чатал Хюйюк в Турция, Анадола, което се смята за едно от първите селища.

Там има същите съдове, същата керамика, същите статуетки на божията майка и на Мислителя, който е от Дуранкулак. Почти аналогични са. Възрастта на Чатал Хюйюк е 6200 г. пр. Хр. Хората, които са останали тук, са поставили началото на Тракийската култура. Тя има приемственост от черноморската култура. Ние я наричаме „Варна“, защото неолитният некропол е открит през 1972 г., и защото тогава не са могли да направят аналогия с друга култура. Въпреки че тя може да се съпостави повече сНова Надежда, Хасково България/ Haskovo, Bulgaria други култури.

Боно Шкодров

www.bono-shkodrov.narod.ru

Решавайки проблема за датирането на катастрофата в Черно море, РАЙЪН и ПИТМАН представят хипотеза за вероятните пътища за преселение, като отбелязват възникването на нови средища на цивилизация в началото на V хилядолетие.

В том втори, стр. 233 от “История на пластичните изкуства”, Николай РАЙНОВ /42/ цитира т.нар. “Царски папирус”, съставен около 1500 години преди новата ера. В него се съобщава,че през V хилядолетие пр.н.е. от Север са дошли “полубогове – наследници на Бог Хор”.

Някои изследователи на древните писмености изразяват мнение, че египетската писменост е възникнала под влияние на шумерската. Има и мнения, че шумерите са приели своята писменост тракийкаот предшестващ ги културен кръг. И.Е. ГЕЛБ дори отбелязва тази вероятност по следния начин: “от друг етнически елемент, който поради отсъствие на по-добър термин, аз назовавам “елемент Х”.

А може би и при двете древни цивилизации – Египет и Шумер, трябва да се взима под внимание по-старата Черноморска цивилизация, съществувала около бреговете на бившето сладководно езеро?

Хипотезата на У. РАЙЪН и У. ПИТМАН за вероятните пътища на преселение почти напълно съвпада с резултатите от настоящото изследване на писмените знаци на старите българи и връзката им с древните цивилизации, които доскоро изглеждаха някак си необясними и дори шокиращи.

Къде обаче е мястото на старите българи? Свързано с общата схема на преселение, У. РАЙЪН и У. ПИТМАН допускат вероятността, че един от преселените на Изток народи са тохарите. През VСребърна украса от сбруя на колесница. Шишковци, Кюстендилско. II в. пр хилядолетие, според изследването на турският специалист по  геоморфология проф. Йоргуз Хипотеза на У. Райан и У. ПитманЕРОЛ /41- стр. 211-212/, в Таримската котловина е съществувало сладководно езеро, чиято акватория е била с приблизителни размери на Черноморското.

Възможно ли е това да е бил пътят и на старите българи? Една възможна историческа писмена следа е анонимният латински хронограф от 354 г. от н.е. /44 – стр. 8-14/, в който българите са определени като един от народите, произлезли от най-големия син на Ной – Сим. Важно значение за изясняването на този въпрос биха имали и по-нататъшните подводни изследвания на древната Черноморска цивилизация на проф. Петко Димитров и проф. Балард.

----------------


Дориян Александров


Византийския календар, както и старобългарския започва "от Адам" и има точна начална дата 5600 г. пр. Хр. Старите български хроники са  датирани именно по този начин "от Адама"! Това абсолютно точно съвпада с потопа в Черно море от преди 7600 г. Датиран е с помощта на  дънни сондажи и изследване на техните ядки и утайки с най-модерни научни методи.

По този въпрос трябва да се прочетат трудовете на проф. Петко Димитров, проф. Уолтър Питман и проф. Уилям Райън, които се занимават с  потопа в Черно море над 30 години! Напоследък в тези изследвания се включи и проф. Робърт Балард - откривателя на потъналия кораб  "Титаник"!

Този е най-късния потоп и именно той е посочен и описан в "Библията"; имало разбира се и други по-ранни катаклизми - потъналите  континенти Атлантида, Лемурия и Му, но те са в много далечни епохи преди 11 000 г. и преди 35 000 години.

Владимир Помаков

Геолозите, хидролозите и прочие учени по науките за земята доказаха категорично че описаният в библията потоп е Черноморският. Че преди да се случи това днешното Черно море е било едно сладководно езеро, чието водно равнище е било на 120 м под това на Световния океан към момента на катаклизма и на 80 м под нивото на Средиземно море. Че всъщност не е имало Балкански полуостров, нито полуостров Мала Азия, Проливи, Мраморно море и тям подобни.


Цялата тази суша е била една единна територия (т.е. от Алпите до Казвказ) , с приблизително сходен климат в границите си, със сходна фауна и флора и т.н. и най-важното - с един генетичен тип населяващи го човешки същества! За мен - извън всяко съмнение - древните скити, пеласги, кимери, и каквото още се сети човек за да обозначи първите бели хора (а може би и първите хора) създадени на тази планета. Майтап на съдбата може би, но ние и въобще всичките наричани днес славянски народи (и може би част от народите населяващи субконтинента Индия, някогашните земи на Персийската държава и може би още тук-таме) сме преки потомци на тези предпотопни хора.

Аз, освен това, не вярвам че произлизаме от маймуните чрез естествената еволюция, не споделям дарвинизма в това отношение. Нито пък вярвам че някакъв бог е създал човека. Най-вероятна ми изглежда хипотезата да сме някакъв ГМО, създаден от много по-развита раса, неизвестно на нас с каква цел...

... Ако обаче названието на определена част от древноскитските народи/племена е била наричана "богари" - сиреч "божи хора" (както твърди и Д. П. Даскалов в книжката си за Волжска България "Българите - потомци на Царските скити и сармати") преди Потопа, възможно е да и българските княжества из тай част на някогашната единна територия да са били известни като "богарски" ?!?!

----



Едно друго доказателство за тази теза е странният релеф по дъното на Черно море, видим чрез програмата Google Earth, който релеф е твърде  подобен на потънал град с размери 10 на 10 километра, който, видимо за всеки, притежава добра инфраструктура от улици и нещо подобно на  порти.

Може би най-важното доказателство за връзката между Потопа в Черно море и началото на човешката цивилизация, беше направено от Румен  Колев. Това е датирането на клинописни плочки от Берлинксия музей чрез астрономически и математически методи. Акадският текст, който  книгата обсъжда е известен като Вавилонския Астролаб и съществува в няколко дузини копия на глинени плочки. Най-стария и добре запазен е  от 12 век преди Христос и се пази в Берлинския музей, известен с името Астролаб Б.


Тук има цялата информация, нужна да се направи нещо доста елементарно, толкова Карта на евентуалните климатични ,,убежища,, при последното ледниково заледяване на Европа преди околоелементарно, че за него не се е сетил никой в последните 100 години в елитните университети от рода на Харвард, Кембридж ит.н., а именно – да се намери времето, когато информацията дадена в  текста е била вярна, а именно да се проверят как във времето са изгрявали определени звезди и съзвездия и когато точно систематичната научна информация от клинописните плочки съвпада с данните придобити на базата на съвременната астрономия.

Когато след няколко месеца на усилено програмиране през лятото на 2005 г. в Сиатъл, аз най-накрая създадох компютърната програма, която да направи това, резултатът бе смайващ: акадският астрономически текст е бил верен в периода около 5500 години преди Христос – 7500  години преди нашето време! Това бе нещо, което даже аз не можах да повярвам!


Румен Колев: Първо, тук става въпрос за една книга сензация в научните среди – “Вавилонският астролаб”. Тази книга обръща с един замах  постройката на модерната Асириология и променяМиграцията на българите цялата парадигма в Историята на Науката, защото това, което тя доказва и обсъжда е  истинска сензация: Акадски Астрономически текст от 5500 г. преди Христос! Това е нещо, което никой през цялото съществуване на  Асириологията и даже и на Историята на Науката не е и сънувал! Доказателствата обаче са железни! Те се базират на математиката и астрономията.



КАКВИ СА ПОСЛЕДИЦИТЕ ОТ ТОВА ОТКРИТИЕ?

Филип Филипов: Откритието, че 7500 г. преди нашето време е имало Астрология, астрономически наблюдения и оформянето на най-древния  календар – Календара на сътворението на човешката цивилизация, свързва много отделни факти и кристализира една удивителна картина за  това време. Не е случайно, че точно в тази епоха е била смятана за Епохата на Сътворението - Първата Епоха или още както са я наричали  Шумерите - ЗЛАТНАТА ЕПОХА. В тези древни времена са станали няколко много важни неща:

1. Преди 7500 години е построяването на първия храм на Шумер в първия шумерски град Ериду. С други думи, точно когато е била създадена  Шумерската цивилизация е бил написан и техния Астролаб.


2. В този период, приблизително преди 7-8000 години е и идването в днешна България, Румъния и земите около Дунав на една напреднала  цивилизация, която е имала писмена система от няколкостотин знака и е познавала металургията и напредналото земеделие. Доказателство за  това е например първото златно съкровище на човечеството, открито именно във Варна и артефактите от поселението в Дуранкулак.

3. Създаването на първия град в Шумер и разселването на напредналата цивилизация по нашите земи не е случайно съвпадение на събития, а процес, провокиран от грандиозно геоложко събитие - Черноморския потоп, случил се отново преди около 7500 години.


Сега вече ние знаем какво е станало тогава! Вероятно на дъното на сегашното Черно море еАтлантида?! Фантастично звучи, но един ден може да се окаже и вярно, както намерената Троя от Шлиман имало изключително напреднала цивилизация,  която е имала звездна наука, металургия и писменост. Именно тази цивилизация явно е в основата на културна Европа и на Шумерската  цивилизация, защото точно когато се е случил потопа е основан и първия Шумерски град, както е и написан текста, който изследвам –  Шумерския астролаб.

Именно от това време произлиза и една легенда, за Великия цар-жрез Енмедуранки, който е получил от Бога науката за звездите. Той е живял  в предпотопния Сипар и самото негово име означава: Господарят, който има знанието и добродетелата за пъпната връв между Небето и Земята.  Възможно ли е този предпотопен Сипар, описаната от Платон Атлантида и града от дъното на Черно море, който днес показахме,... да е  всъщност един и същ град? Това само времето и сериозните научни изследвания ще покажат...



България в световната история и цивилизации - дух и култура(да сложа линк)

----------------------



ИСТОРИЯ НА ЧЕРНОМОРСКИЯ БРЯГ ПО ВРЕМЕТО НА ПОЯВАТА НА СИНЕОКОТО ДЕТЕ


Историята на българското черноморие ни връща хилядолетия назад, още в ерата на Креда-Терциер, когато възможна гигантска космическа катастрофа, или просто природни Карта на предполагаеми културни обекти в Черно морезакономерности, но дали не и извънземна намеса? е предизвикала краха на ерата на динозаврите и е дала възможност за развитието на бозайниците и на човешката цивилизация (гр. Бяла).

Още от най-дълбока древност живописните брегове на Черно море са населявани, за което археолозите намират неопровержими доказателства.
Намерени са следи от неолитните хора, от енеолитните хора, от бронзовата епоха и са най-рано заселените райони на Европа.

По бреговете на Черно море са разположени едни от най-древните градове в Европа като: Созопол - най-старият черноморски град, Варна  (Одесос), Ахтопол (Агатополис), Каварна (Бизоне), Обзор (Хелиополис), Несебър(Месемврия ), Балчик (Круни), Поморие(Анхиало), древният  тракийски град Тиризис на н. Калиакра и др.

Навсякъде учените и археолозите се натъкват на останки от тракийски селища - целият бряг е обсипан с тракийски крепости, некрополи и  могили.

Най-старите жилища, обитавани от преди 7000 г. (от енеолитните хора), са открити в северна България, в местността Яйлата между Шабла и  Каварна.

Най-старото неолитно селище (5250-3800 пр.н.е) на континентална Европа е открито в Северното Черноморие на България.

В пещерите, осеяли брега, има останки от древни племена, населявали земите на България.

Археологически паметници от 7 хилядолетия са разкрити в природо-историческия резерват и в "пещерния град", до с. Камен бряг и Нос  Калиакра. В тази област сe натъкваме на следи от мегалитната култура, показващи, че по черноморието е кипял бурен живот още в зората на  човешката цивилизация. Откритото най-старо златно съкровище във Варненския некропол ( от IV хил. пр.н.е.) накара учените да променят  разбиранията си за историята на човечеството.

И така, къде би могло да се е родило "синеокото дете" - селищата на Дуранкулак, Бяла или в това открито под водите на Черно море, край Провадия или дори на частта на територията на стара Велика България, завладяна от Румъния след Нойския договор? На този въпрос по всяка вероятност ще даде отговор бъдещото развитие на науката, засега можем само да градим хипотези и предположение.

-----------------

1. ПРОВАДИЯ

Откриха селище на 8000 г. под Черно море до Провадия

Учени от Института по океанология във Варна откриха старите брегове на Черноморския басейн, разположени на дълбочина 90-120 метра. Експедицията приключи вчера.

Проф. Петко Димитров, още 12 наши учени и проф. Уилям Райън от Колумбийския университет направили откритието чрез сонарна снимка на морското дъно с площ 1 кв. км. “Проучихме обстойно участъка “Полигон Палеопровадийска”, като се предполага, че там е съществувало древно селище и некропол отпреди над 8000 години”, разказа проф. Димитров.

По време на експедицията са набелязани общо 50 обекта - останки от древни селища и потънали кораби.


Мъже, високи около 1,75 м, с кокове на главите, са владели най-стария град в Европа. Той е на 6500 г. и се намира в двора на днешния завод за сол в Провадия.

"Няма исторически данни за организирано селище на Стария континент, което да е по-старо от Провадия - солницата във Варненско", казва изследователят проф. Васил Николов от БАН

Намерените кости от 18 гроба на 6 хилядолетия ще бъдат изследвани от Катлийн Максуини. Тя е биоархеолог от университета в Единбург. Намира погребенията край Провадия за едно от най-забележителните места, на които е била някога.



В укрепения град са живели около 300 човека. Те са обитавали двуетажни жилища, направени така за икономия на място. На долния етаж на някои от тях са открити цехове за производство на сол. Има следи от калъпите.


Солта е била разменяна за различни други екстри. Проф. Николов твърди, че селището край Провадия е било "монетният" двор на праисторическа Европа. Солта в древността има функцията на първите пари - далече преди златото, което е само белег на престиж. Като единствен производител на сол на Балканите по онова време, през V хилядолетие пр. Хр. Провадия е "монетният двор" на региона. Чрез мащабна търговия солните "кюлчета" достигат далече на юг, а обратно се връщат храна и продукти, за престиж, които са придружават своите собственици в гробовете на Варненския "златен" некропол", твърди проф. Николов.


Според проф. Васил Николов градът Провадия-Солницата загива заради промени в климата и голямо засушаване. Пресъхват солените извори край Варненските езера и производството на сол замира.

2. МЕСТНОСТТА МЮХЛЮЗА, ДО АКСАКОВО, ВАРНЕНСКО

По време на неолита климатичните условия на Варненската падина се подобрили. Хората Най-ранните следи от човешко присъствие във Варненско са засвидетелствани от старокаменната епоха (преди около 100 000 г.)напуснали мрачните пещери и заживели в открити селища.

Такова селище е открито на километър и половина северно от Аксаково в местността Мюхлюза.

То било разположено под висока скалиста чука, където в по-късни времена се издигала крепостта Мъглиш. От запад то било запазено от дълбокия дол Картал дере, на изток били изворите на Чобан чешма. Праисторическите обитатели на това селище разполагали с най-важното за живота - обилно слънце през целия ден, вода и безопасност от внезапно нападение.

През неолита хората обработвали вече по-добре камъка и на територията на праисторическото селище в местността Мюхлюза са открити голямо разнообразие от чукове и брадви, плоски и от калъпест тип, направени от камък, каменни длета, каменни бойни топки, нуклеоси, амулети и др. каменни предмети.

Те били изработени от сива скала, андезит, вулканична скала, сива туфозна скала и тъмнозелен базелит. Всички намерени предмети са много добре изгладени. Това разнообразие на каменни предмети и майсторската им изработка, свидетелстват за степента на развитие на праисторическите хора Нос Икантълъкнаселявали тези места. Наличието на амулети за предпазване от злите сили свидетелства за наличие на митологично мислене.

Праисторическото селище в Мюхлюза до Аксаково не е единично явление. Такива селища имало по южните и източните склонове на Франгенското плато на мястото на селата Слънчево и Доброглед. Навсякъде е избиран наклонен терен, за да не се наводнява селището, южно изложение и наличие на вода. Културният пласт в аксаковското землище не е затрупан, а разнесен, затова и находките не са много и са струпани на едно място.

3. Наколните селища във Варненското езеро


През 1921 г., при почистване на Варненското езеро, от дъното в западния му край били извадени глинени съдове и големи дървени колове. Изследователите ги определили като „части от наколни постройки". По-късно, през 50-те години на XX в., при строителни работи в езерата Варненско и Белославско на дъното са открити следи от 13 крайбрежни наколни селища.


Изследователите ги датират в енеолита и ранната бронзова епоха и смятат, че древните обитатели на тези селища са изградили тук жилищата си, за да използват естествената защита на морето. На дъното забивали колове, изграждали върху тях платформа и на нея издигали самото жилище. Подводните археологически изследвания на наколното селище „Арсенала", на южния бряг на Варненското езеро, обогатяват информацията за този тип поселения.

Дължината на селището в посока запад-изток е около 350 м. Открити са над 300 дървени колове-пилони с дължина до 3 м. Намерени са фрагменти от глинени съдове, парчета от мазилки на огнища, кремъчни ножове, кости от диви и домашни животни. Особено интересна за изследователите е керамиката. Съдовете имат сив и по-рядко черен цвят, направени са от глина с високо съдържание на кварцов пясък. Много малко от тях имали украса от релефни линии, вдлъбнатини, врязани линии, отделни малки полета от повърхността им били загладени или небрежно надраскани. Установено е, че голяма част от врязванията са били правени с нокът.

От оръдията на труда, използвани през тази епоха, при наколните жилища се откриват предимно кремъчни ножове, брадвички и чукове от рог на елен и от камък. Както съдовете, така и оръдията на труда произхождат от медно-каменната и ранната бронзова епохи.

На езерното дъно около селището „Арсенала" археолозите откриват културни напластявания с дебелина от 1.50 до 7 м. Анализирайки техните особености, учените стигат до предположението, че жилищата първоначално са били разположени на ниски места по крайбрежието и са били залети при внезапно и бързо покачване на водата. Животът прекъснал задълго, но след това мястото било заселено отново. След продължително обитаване през ранната бронзова епоха настъпило ново рязко покачване на водата и през около 2100 г.пр.Хр. животът тук отново прекъснал.

Любопитно: В района на Варненското езеро е извършен палеоекологичен анализ на Всички характеристики на езерото - температура, дълбочина на водата, соленост, и е направен опит за Възстанобка на екологичните условия в района през късния енеолит и бронзовата епоха. Анализът показал, че по Времето, когато наколните жилища са били обитавани, около Варненското езеро са се простирали гори от дъб и габър.

Открита е овъглена дървесина и от явор, ясен, леска, дрян, ябълка, бук и бреза. И тук, както навсякъде през тези епохи, хората изсичали горите и оформяли големи земеделски полета, за да отглеждат пшеница и ечемик. Но близостта на Черно море и промяната на неговото ниво били основният фактор, който влияел както на земеделието, така и на целия им живот.
Дата: 26 септември 2013г.

Проучванията на тези селища, намиращи се сега под водата на Варненските езера, водят своето начало от 1921 година, когато е прокопан канал между Варненското и Белославското езеро. Тогава братята Карел и Херминегилд Шкорпил откриват първото селище под водата.

Знаейки за сведенията на старогръцкия историк Херодот, който видял такива през V в. пр. Хр. в днешна Македония и по аналогия с подобните в Западна Европа те го определят като наколно.

По-късно, през 50те години на ХХ в., при строителството на ТЕЦ-Варна, на пристанищата за дървен материал, Трансстрой и почти навсякъде при всички видове строителни работи на промишлени обекти по южния и северния бряг на езерата близо до водата или под водата са открити останки от редица подобни селища. Към настоящия момент на археологическата наука са известни 13 селища, намиращи се под водите на Варненските езера и датиращи от времето на късната енеолитна и ранната бронзова епохи. Те представляват истински комплекс, непознат другаде не само в района на Югоизточна Европа. Съществуват данни и за още други потънали селища, неустановени с артефакти - в Корабостроителния завод, в канала между Девненското и Варненското езеро, в западния край на пясъчната коса на острова под новия мост и другаде.

Със сигурност известните селища са:
     
1 - южния бряг на канала близо до стария мост - енеолитна и бронзова епоха
2 - пред сегашната фабрика “Христо Ботев” - бронзова епоха (?)
3 - в двора на Морфлот, южно и съвсем близо до късно енеолитният некропол - енеолитна и бронзова епоха
4 - пред гара Тополите - бронзова епоха
5 - Езерово - енеолитна и бронзова епоха
6 - ТЕЦ “Варна” - енеолитна и бронзова епоха
7 - Арсенала-новия цех - енеолитна и бронзова епоха
8 - Лъджата-стария цех - бронзова епоха
9 - Страшимирово-старата гара - енеолитна и бронзова епоха
10 - Страшимирово - моста на старата жп линия - бронзова епоха
11 - западния край на Белославското езеро - енеолитна и бронзова епоха
12 - при гара Повеляново - енеолитна и бронзова епоха
13 - балтата между гарите Повеляново и Разделна - под трасето на жп линията - бронзова епоха.

Отново трябва да се посочи, че потъналите селища се отнасят само към късната енеолитна и ранната бронзова епоха.

4. ДУРАНКУЛАК

"ЕЗЕРНИЯТ ГРАД" в Дуранкулашко езеро и най-старата каменна архитектура в Европа

Съществувало от  5 400  до  4 100 години преди Христа, но са регистрирани 7 строителни хоризонта, като досега са проучени селищата от късния халколит (ІІІ, ІV и V хоризонт). Това означава, че датировката ще се увеличи.

Къснонеолитното селище от втората половина на VІ хилядолетие пр. Хр. е свързано с най-древното, практикувало произвеждаща икономика население в тази част от ЕвропейскияБогинята майка. Езерния Град, Дуранкулак континент, познато като култура Хаманджия.

Жителите на Езерния град са познавали плетката. Използвали са плета в строителството на стени и огради, в приготовляване на дрехи, в изготвяне на рогозки. Вероятно са използвали рибарски мрежи. Топлели са яденето си, имали пари, обработвали земята, отглеждали домашни животни, разбира ли са от планиране и изграждане на жилища, вярванията се изразявали в култ към майката и бика.

Напреднало разделение на труда, за появата на занаятите, за кристализирали религиозни вярвания и практики, богат духовен и артистичен живот, задълбочаваща се социално-икономическа диференциация, за съществуваща жреческа и царска власт.


5. ПЕЩЕРАТА "КОЗАРНИКА"

Най-ранните следи от човек в Европа - открити у нас


Най-ранните следи от присъствието на човек в Европа са открити в България.

Откритието е на българско-френски археологически екип, който изследва пещерата "Козарника" край село Орешец, Видинско.

Това съобщи ръководителят на екипа ст. н. с Николай Сираков.




6. РАЗВИТИЕ НА ЗЛАТНАТА ЦИВИЛИЗАЦИЯ ВАРНА НА 8 000 ГОДИНИ

РАЗВИТИЕ НА ГЕОМЕТРИЯ, ЗЛАТООБРАБОТКА И НЕПОЗНАТА МИСТЕРИОЗНА ТЕХНОЛОГИЯ

Преди 8 хил. години цивилизацията в древна Варна е ползвала мистериозни технологии


Археологът Валери Кинов от години се занимава със загадките около Аладжа манастир.

Пълна мистерия е как е ставало снаждането на един златен лист с друг при това без да личи. Шефовете могат да се видят само под микроскоп.

„Това е била една изключително загадъчна цивилизация. Има едни биконични гривни, които не са ляти като цяло, а са изковавани като лист, който е снаждан с изчукване. Така единият слой прониква в другия слой – разказа пред „168 часа“ историкът от Варненския музей Валери Кинов. – Моето мнение е, че това е ставало на молекулярно ниво, защото снадката и шевът не се виждат. Трябва да го гледаш на микроскоп, за да го видиш.“

Според него златото е много чиста проба и затова е било изключително трудно за обработка.

„Откривателят на Варненския некропол, моят приятел, покойният Иван Иванов ми каза, че за някои от предметите е викал 13 отлични златари – допълни Кинов. – Идеята му била да установят дали могат да постигнат това ниво на изработка. Само двама са казали, че могат да го направят. Това е изключително трудно, защото златото е почти 24 карата и е много меко.“

Другата технология, която предизвиква недоумението на учените са мънистата от червен планински кристал.

„Той е изключително твърд – казва Кинов. – Освен че са шлифовани, десетки стотици мъниста са и пробити.“


Според него версията, че древните са го правили с медна игла като са въртели мънистото в пясък, не издържа.

„Това означава, че цялото племе, за да пробие не десетки стотици такива дупки, а само сто, е трябвало по цял ден да пробива дупки – казва Кинов. – На смени. То не е трябвало да се грижи нито за храна, нито за лов, за нищо.“


Учените до днес не могат да установят как са пробивани дупки в планинския кристал.

Според него това означава, че цивилизацията „Варна“ е имала други технологи за да пробие планинския кристал, с които съвременната наука все още не е наясно.

„Далеч съм от мисълта, че са познавали лазерни технологии, но при всички случаи не са въртели денонощно мънистата в пясък, за да може в един момент да ги пробият“, казва Кинов.

Учените и до днес продължават да изследват технологиите и свастиката от глинената чиния със златно покритие.

„Свастиката е на соларен символ, срещан в неолита – казва Кинов. – Много странен знак, може иНякой паралели между тракийската и келтската култури да е на 9 хил години. Някои го свързват с двете пръчки, с които доскоро се смяташе, че е открит огъня. По научен път доказахме, че това е ставало когато лък се завърта с корда, прави сеГлинена чаша със най-старата свастика намерена в България - 8 000 г., Враца. нещо като първобитен стан, след което се завърта една пръчка и тя разпалва огъня.“ Кинов посочи че след като експериментът е направен, той е показан и в учебния музей.
Предметите показват, че тази свастика има различно движение – в някои случаи се знакът се движи наляво, в други надясно.

„В източните религии се говори, че зависи от посоката, в която се върти свастиката. В едната е позитивната сила, а в другата – тъмната. Неслучайно Хитлер избира тъмната. Самата свастика символизира въртенето на галактиката,“ казва Кинов.

Той е убеден, че древните са били наясно с движението на небесните тела. В пещера във Франция има стенописи на 40 хил. години, на чийто таван е изрисувано цялото съзвездие от онова време.

Шев може да се види само под микроскоп. Въпреки това учените изключват изработката да е ставала с молекулярни технологии. Снимка: 168chasa.bg

„Има загадки, които съвременната наука не може да обясни. Tрябва да се простим с мисленето си, че онези, които не са имали коли, са по-тъпи от нас, много често ние сме на по-ниско ниво от тях“, казват археолози.

В артефактите се откриват и предмети от метал, който е смес между злато и сребро. В природата се намира изключително рядко.(електрон???)

Предизвикателство пред учените е да установят как древните са знаели къде какви камъни да копаят, как да ги разтопят, за да извлекат тези ценни метали от тях. Според проф. Иван Маразов жреците са притежавали тайното знание, което се е предавало по наследство. Само ограничена загадъчна каста е знаела как да обработва рудата, за да я трансформира в ценен метал.


----------------------------

ОТКРИТИЕТО НА МЛЕЧНА ЗАКВАСКА, КОЯТО КОМПЕНСИРА СЛЪНЧЕВАТА СВЕТЛИНА И ПРОИЗВОДСТВОТО НА ВИТАМИН Д, НОБХОДИМ ЗА МЕЛАНИНА

Проф. Диана Георгиева: Предците ни са били духовно извисени, естети и учени

Траките, населявали днешна България, са вярвали в безсмъртието на душата и са били Някои паралели между тракийската и скитската култури.по-възвишени от другите народи, твърди проф. Диана Георгиева.

Последните археологически открития потвърждавали хипотезата й, че те са вегетарианци и орфеици. Маслото, което трудно се намирало при гърците, често се появявало на трапезата на предците ни. Чесънът бил използван от тях като лекарство, приготваля са извара, а бирата "кумис" си произвеждали от конско мляко. Според проф. Георгиева фактът, че траките не ядат дишаща храна, означавало, че те са орфеици. Много от написаното от античните летописци го доказваме чрез нашите археологически открития, уточнява тя.

Идеите на Орфей са моделирали тази интересна и блестяща тракийска култура от първото Панагюрското златно съкровище - един от най-големите световени шедьовърихилядолетие преди Христа, твърдят учените. Предците ни са били духовно извисени, естети, астрономи. Свързани са с една различна философия и това според проф. Георгиева е доказано с изследвания на вегетарианството.



--------------

Допълнение:


Палеолит в България. Единствените открити находища на останки от живота на човека през старокаменната епоха у нас са известни по терасите на р. Дунав при Русе и в подвижните пясъци при Побитите камъни край Варна.

Главни палеолитни находища в България са открити в пещерите по реките Искър, Осъм и Янтра. Това са освен Малката пещера и Бачо Киро по горното течение на Янтра още Деветашката пещера до Ловеч по р. Осъм, Моровица в Тетевенско и пещерите Тъмната дупка, Миризливката при Орешец.

Под льосовите дебели наслаги в долното течение на същите реки и особено покрай Дунав от р. Искър до р. Лом при Русе са открити извънредно важни останки от открити селища.

Най-ранните находки от палеолита в България са намерени вън от пещерите. Това са грубо очукани нуклеуси от Ашелски и дори Абевилски тип.

Приблизително от същото време са и онези грубо очукани кременни оръдия, които са намерени под дебелите льосови пластове на брега на Дунава в град Никопол. Те имат двустранна обработка, но твърде груб и примитивен характер, който не позволява да бъдат смятани за по-късни от Ашелския период.

Късният палеолит е най-добре засвидетелстван в своята средна фаза – Солютрейската култура, която по нашите земи се явила във варианта на Селетска култура. Заедно с многобройните добре, оформени, листовидни и удължени резци, кръгловати стъргалки и най-разнообразни ножове, малки отломъци и други подобни се срещат, макар и рядко, някои костни предмети – шила, части от дръжки и т.н

-----------------------

Мезолитът в Европа се датира между ІХ – VІ хилядолетие пр. Хр., а в Близкия Изток и в днешните Български земи между Х – VІІ хилядолетие пр. Хр.
Оръдията на труда през тази епоха продължили да се изработват от камък, дърво и кост.

През мезолита запасите от храна стават постоянни, а не случайни и това говори за уседнал, а не номадски начин на живот.

Поселенията на мезолитните ловци и риболовци обаче били сезонни и разположени край бреговете на морета, езера, реки и върху пясъчни дюни.. Пещери и каменни навеси продължили да бъдат обитавани. На открито мезолитните жилища били леки постройки. Хората продължили да се обличат с кожи.

Мезолитният човек започнал да ловува малки и средни животни, развил риболовът, ловът на птици, събирането на миди, охлюви, плодове и др. Условията за живот на малките ловно-рибарски групи били трудни. Те били принудени да използват всичко, което им предлагала природата.

Лъкът и стрелата с малко каменно острие придобиват значение на най-важни оръдия и оръжия. Харпуните с един или два зъбци и рибарските мрежи осигурявали добър риболов сред препълните с риби реки езера и морски крайбрежия. Вече има сигурни доказателство, че по тихоокеанското крайбрежие на Южна Америка.

Мезолитните нахотки от България.

Тук най-важни оръжия са били лъкът и стрелата с каменно острие. И тук се употребявали харпуни с един или два реда зъбци, а също така и рибарски мрежи.

От това време трябва даса останали лодки еднодръвки и дървени гребла. Вследствие на увеличените на възможностите за щастлив лов и риболов човек започнал да се снабдява все по-обилно и да дзадоволява своите нужди от храна.

Използването за храна на плодове, корени и треви постепено създават мотиви за начало на развитието на зимеделието. През мезолитната епоха датират и първите опити за опитомяване на животни. В Европа най-напред било опитомено кучето като верен спътник на ловеце. Последвали овцата, свинята и останалите домашни животни.


Мезолитни находки в местността Побитите камъни

Проучванията на мезолита в днешните Български земи са в самото си начало. Мезолитни находки са открити на повърхността на подвижните пясъци в местността Побитите камъни, в района на селата Белослав, Страшимирово, Слънчево, Баново и при град Девня в квартал Повеляново, Варненско.

За тези находки липсват стратиграфски данни. Затова не може да се определи относителната им хронология и те се датират от праисториците само типологически.

В местността Побитите камъни са открити голям брой нуклеуси (ядра), стъргалки, каминни ножове и други остриета от мезолитния период. Те се датират най-общо между VІІІ и VІ хилядолетие пр. Хр.

Откриването на мезолит в България е изключително важен факт, защото чрез тези находки се запълва един хиатус, една хронологическа празнина, който преди това откъсваше палеолита от последвалите неолитни култури.

През мезолита поради климатичните промени пещерите силно се навлажнили. И от днешните Български земи изчезнали пещерната мечка, пещерната хиена, дивият кон и други по-едри животни. Човекът бил принуден да тръгне по дирите на по-дребен дивеч. Възникнали малки ловни групи и остатъци именно от тях са открити по повърхността на подвижните пясъци при Побитите камъни и изброените Варненски села Белослав, Страшимирови, Слънчево, Баново и към тях ще добавя и Марково.

В литературата се споменават и мезолитни находки, открити по каменистото плата “Кайряците” при село Новаково малко по на североизток от Белославското (Гебедженското) езеро.

Мезолитните находки са с финна изработка и будят голям научен интерес. От района на Побитите камъни нямаме запазени животински кости, нито пък оръдия от животинска кост. Това се обяснява с разрушителното въздействие на атмосферните влияния. Досега има събрани в колекциите на музеите 20 кварцитни чукалки. Това са естествено заоблени каменни късове, използвани за отцепване на пластинки от кремачните конкреции или от откъснати от тях по-големи фрагменти. На места страничните плоскости на тези чукалки са силно изхабени от продължително употребе.

Характерни за късния период на мезолита са и върховете на стрели, пръснати на разни места из целия район на Побитите камъни. Те датират от времето между 10 000 и 7 000 години пр. Хр. е с доказан живот от територията на днешна България само в района на Побитите камъни до Варна.

Сред пясъците на няколко от групите – Централна, Баново, Слънчево се откриват микролити и много отцепи от кремъчни сечива. Ара Маргос, учител и археолог, в продължение на повече от 20 години извършва събирателска работа в този район. Така той става притежател на най-голямата колекция от микролити и отцепи от мезолитната епоха в Югоизточна Европа– над 12 500 предмета сред които и няколко десетки напълно запазени сечива.


Косвено откриването на лъкът и стрелата говори, че ловът на малки животни вече е бил един от главните източници за препитание през мезолита.

Очевидно споменатите мезолитни находища представляват временни поселения на малки ловни групи и събиратели на плодове. Те са използвали скалните навеси за подслон. Такива има в близко съседство до побитите камъни.

Що се касае до абсолютната хронология на мезолитните находки, при липса на стратиграфски данни засега е трудно тя да се установи с положителност.

Затова праисториците датират описания кремъчен материал най-общо към епохата на мезолита – времето, когато вюрмските ледници напълно отстъпват и възникват по-благоприятни условия за по-интензивен живот край Белославското езеро. След бореалния период с настъпването на атлантическото време,което се свързва и с епохата на неолита, мезолитните ловни групи се приближават към по-ниските тераси на реките или в близко съседство на извори. Засега е трудно да се установи дали има връзка между българския мезолит и неолит.

Откритите досега в Българските земи мезолитни находки произхождат от времени лагери, както казах, а не от поселения. Все още не са открити такъв вид мезолитни обиталища. Нашите находки се отнасят главно към късната фаза (тарденоазка) на мезолитната култура. Такива каменни оръдия и главно геометрични микролити са открити и в останалите балкански страни.


И така, кога точно и в кой период от време е живяло синеокото дете, белязало с красотата на племето си милиони хора по света и трасирало пътя на онзи велик народ на българите, предстои да научим, но дирята вече е положена!

Светът бавно, но упорито научава и осъзнава истината за онези тракийски племена, обединени под името българи, които дадоха цивилизацията на света. Безброй научни изследвания и публикации, сайтове и световни учени потвърждават този факт. Защото три неща не могат да се скрият - слънцето, звездите и истината.

Защото ИСТИНАТА, като морал и норма на всички човешки същества, е част от всевишния разум!

2014-11-23 15:01:17

ЛИТЕРАТУРА:
Стоянов, В. Българският етноним в светлината на една еволюционна теория. Авитохол. Бр. 8, 1997
Иванов, И. Т. Върху народностното име и религията на прабългарите. Авитохол. Бр. 27, стр. 22-29. 2004 год.
Иванов, И. Т. По пътя на българския етноним", Изд. Алфамаркет, Стара Загора, 2005
Иванов, И. Т. Научна конференция "Българската държавност в Европа навечерието на своя 20-ти век", София, аулата на Софийски университет, 18-20 март 2005 год.
Голийски, П. В кн.: Зиези, от който са Българите. Предхристиянска и предмюсюлманска религия и митология. ТАНГРА ТанНакРа ИК. София. 2003.
Петър Голийски.  Българите и техният дълъг път от Тян Шан до Европа. Българска наука. Бр. 30. Изд. Българска наука. Октомври 2010. С. 42 – 4
Йордан Йорданов
Димитър Ганев
1. Джемшид Сайяр. В кн.: Култура и литература на древен Иран. стр. 23
3.Рашо Рашев: Прабългарите и Българското канство на Дунав. София. “Класика и Стил” ЕООД. 2001
4. Петър Добрев. В кн.: История на българската държавност (по най-старите царски и църковни летописи). ИКК Славика – РМ. София. 1995.
5.The genesis of India - according to Bernard Sergent. A review by Koenraad Elst, Leuven ( Belgium ), 31 August 1999 . Genese de l'Inde, p.180
6. Ш. Камалиддинов (Историческая география Южного Согда и Тохаристана по арабоязычным источникам IX - начала XIII вв., Ташкент, "Узбекистон", 1996, стр. 298-316).
7. Абрар Карамуллин. В кн.: Татары: этнос и этноним. Казань. Татарское книжное издательство. 1989.
8. Иван Дуриданов. В кн.: Езикът на траките. Наука и изкуство, София, 1976
9. Елизаренкова, Т. Я. Ригведа V-VII, с. 456
10. Добрев, П., Името българи. Ключ към древната българска история. с. 75.
11. Бариев Р.Х. Философские аспекты этногенеза волжских булгар. - Санкт-Петербург, 1997. - 418 с.
12. Ярулина Татяна. Величието на Волжска България . София. 2001 
13. Гумилев Л.Н. От Руси к России. М.: Экопрос, 1994 С. 90 - 167
14. Георгиев Владимир. Траките и техният език. Издателство на БАН. София. 1977.
15."РЕЛИГИОЗНО И СОЛАРНО ЗНАЧЕНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕТНОНИМ" Иван Танев Ивано
http://protobulgarians.com
http://www.novini.bg/news/6976-археолози-откриха-обсидиан-в-селище-на-8000-г-.html
http://skribezium.blog.bg/turizam/2008/05/26/bogovete-na-dolnoslav-chast.196479
http://bg.netlog.com/alexandra_delova/blog/blog...- .

http://books.google.bg/books?id=asPwvvjzPLUC&pg=PA147&lpg=PA147&dq=%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0+%D0%B4%D1%8A%D1%89%D0%B5%D1%80%D1%8F&source=bl&ots=3GtRXpPfwk&sig=S2hOiPVVefol-ji5qL_h3sio_Ao&hl=bg&sa=X&ei=8_NVVIzoDs_tarfugqgH&ved=0CCAQ6AEwAA#v=onepage&q=%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%B0%D0%BC%D0%BE%D0%B2%D0%B0%D1%82%D0%B0%20%D0%B4%D1%8A%D1%89%D0%B5%D1%80%D1%8F&f=false
http://spisanie8.bg
http://www.kuriositas.com/
http://snippits-and-slappits.blogspot.com/2013/01/its-wonderful-race-part-2.html
http://atlanteangardens.blogspot.com/2014/04/where-did-blue-eyes-originate-from.html
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1622059
http://humansarefree.com/2014/04/the-origin-of-blue-eyes-ancient-gods.html
http://atlanteangardens.blogspot.com/2014_05_01_archive.html
http://atlanteangardens.blogspot.com/2014/05/scientific-research-on-aryans.html
http://www.nauchensviat.eu/2012-03-17-19-53-51/2012-03-17-19-55-55/2012-03-26-19-57-54/2012-04-20-23-01-06.html