Въпреки че от доста време жените във футбола не са само по трибуните, а и на терена,

като че ли на тях все още се гледа като на някакво екзотично животно. За мъжете в България явно игрището ще си остане тяхна запазена територия и ще си го бранят до последно. Камена Георгиева е от тези дами, които са приели футбола за своя кауза и не се притесняват от мнението на по-силната уж половина на човечеството. Тя е сред жените съдии в България и е категорична, че това е нейният начин на живот.
„Баща ми е бил футболен съдия – Веселин Миланов. Аз съм най-голямата от три момичета и от малка съм с топката навън“, обяснява Камена. Играла е футбол в „Локомотив“ Пловдив, завършва и НСА със специалност футбол. В Спортната академия е открила, че иска да бъде съдия. „Беше ми интересно, то си е вътре в мен това. Като бях малка, топката не се отлепяше от левия ми крак. Била съм за Камен, ама съм се появила Камена. Целият ми живот е свързан с футбола“, допълва още тя.
Първият й мач като съдия е квалификацията за жени между отборите на Белгия и Австрия от 16 октомври 1999 г.
Край футбола е била във всички скандинавски страни. „Последно миналата година бях в Азърбайджан. Много е напреднала тази държава. Там хората развиват женския футбол и навсякъде се работи много. Да видим тук в България как ще бъде. Дано да се развият отборите и да има повече от тях“, надява се пловдивчанката. Смята, че за да става все по-популярен женския футбол, трябва да се обръща внимание още от ранна детска възраст. „Така, както има школи за момченца, така трябва да има и за момиченца. Защото имаме национални отбори за девойки до 17, до 19 години, трябва да има някакъв материал за тях“, обяснява Камена.


На терена не се минава без мрънкания и подвиквания
В България има 50 жени съдии, от тях 8 са международни – 4 главни и 4 асистентки. „Да не надяваме, че бройката ще расте. Те да проявят интерес, пък ние ще ги учим“, казва Камена. Десет години (от 1999-а до 2009-а) тя е била международен асистент-съдия, има 55 мача. „Бях на първото Световно първенство за девойки в Канада, на полуфинал на Европейското за жени в Германия 2001-а, на финалите за девойки 2002-а и 2006-а“, разказва пловдивчанката. От две години е главен международен съдия.
„С течение на времето съм изградила стил и начин на работа. Не се минава без мрънкания, подвиквания, но като си изградиш име, трябва да го следваш. Както има една приказка – най-добрите приятели стават най-големите врагове на терена. Това ми е най-тежко – приятели, с които съм пила кафе, на терена съм им показвала картони“, допълва още тя. В началото всеки, който не я познава, опипва почвата. Но като видят, че не минават номерата им, се отказват.


Фаворитът й на Евро 2012 е бил отборът на Испания
Камена е била сред българите, които са изгледали всички мачове от Европейското първенство по футбол. Но както обикновено се получава, след като си свързан с дадена професия, в случая – с футбола, не можеш да гледаш на двубоите като фен. Пловдивчанката е следила и отсъжданията на колегите си. „Трябва да отбележа, че съдийството беше на страшно високо ниво. И футболът, който показаха отборите, беше страшно атлетичен и бърз“, казва Камена.
Нейният фаворит е бил отборът на Испания, който за второ поредно първенство стана шампион. „Допада ми стилът им на игра. Освен това най-добрият вратар играе там – Икер Касияс. Той ми е любимият футболист. Харесвам го като личност, като спортист, като капитан“, допълва тя.
Когато не е на работа, е на тренировка по лека атлетика. „Нормативите са много тежки вече и тренирам с отбор“, пояснява пловдивчанката. Обича да релаксира сред природата. Сега е в малко по-труден период и предпочита да се „зарежда“ в планината. Много рядко обаче успява да намери време за почивка. Когато не е на летището, където работи, е на стадиона и тренира.

Виолета Тодорова

 

 

снимки личен архив