altТя си е варненка, така че идването й в морската столица винаги й носи

много хубаво настроение. Последното гостуване на Деси Тенекеджиева обаче беше и много емоционално, защото беше свързано с откриването на камерна зала в Драматичния театър „Стоян Бъчваров“ на името на съпруга й – големият режисьор Стоян Камбарев.
Това, че не се говори и пише много за известната актриса и певица не означава, че около нея не се случва нищо. Ето какво всъщност е ставало през това време:
- През лятото имах няколко сериозни кино ангажимента, като някои са свързани с продуцентската ми компания „Нова Филм Вижън“, другите са като актриса. Свърших снимките на италианския филм Baciamo le mani, който е 8-сериен. Имам възможността да работя по няколко съвместни проекта с продуцент, чието име няма да кажа. Предстоят ми също така снимки, в нещо българско най-вероятно. Понеже аз в последните години работя повече в чужди продукции, в един момент си казах, а и под влиянието на близки приятели и роднини, че не е зле нашата публика да ме гледа по-често на български език. Защото филмите, в които участвам, не се излъчват тук. До няколко дни ще взема категорично решение.
- В музиката какво се случва около теб?
- В музикален план имах доста успешни големи концерти през лятото с цялата група. Живот и здраве, ще имам пак участия в Брюксел и Лондон. А иначе ще пускам нов сингъл, пак от албума Crazy Butterfly, който най-вероятно ще бъде италианското Io sono il vento. Има интересна новина - че един австрийско-германски лейбъл сключи договор с мен за парчето We Can Be, което да влезе в тяхна компилация. Като цяло моята идея с музиката е да имам основно големи концерти. Не ходя по кръчми и паланки. Скоро ще имам голям концерт и във Варна.
alt- Много красив клип имаш към песента Crazy Butterfly. (б.а. В основната сцена във видеото Деси се превръща в голяма пъстра пеперуда благодарение на прекрасните материи и платове от последните колекции на Александър Маккуин и Роберто Кавали.)
- Crazy Butterfly, да. След това изкарах Everybody – със Саймън Бритън от „Тиърс фор Фиърс”. Той участва в клипа. И така... Нови парчета правим, някои ремикси с чужди автори. Сега искам да направя няколко хубави коледни концерти. Започнах да работя върху тази идея. Ще бъдат между два и пет, в зависимост от това дали ще успея да се организирам. Но за целта ми трябва сценография, за да стане красиво. Започнах работа с Огняна Серафимова, която е от Варна. Беше номинирана за наградата „Стоян Камбарев“ и получи възможност да направи сценографска изложба в София. Междувременно започнахме да нахвърляме идеи за нещо красиво и семпло за концертите. Ще бъда с Калин Вельов, Мишо Йосифов, Тони Златанов. Най-вероятно ще има гост-музиканти – трио „Корд“, които също бяха номинирани за наградата „Стоян Камбарев“.
- А какво те вълнува най-много в момента?
- Продължавам да се занимавам с фондацията „Стоян Камбарев“ през цялото време. Наградата се дава през април, но идеята беше да помагаме колкото можем през цялата година на номинираните и да представяме нови лица. За Огняна Серафимова казах – работи по изложбата си. Стефан Прохоров, който тази година беше номиниран, го изпратихме в Испания на един изключително престижен фестивал - Europe Interplay. Финансирахме престоя му. Хубавата новина е, че е приет във ВИТИЗ – театрална режисура. Много бих се радвала да се роди много талантлив млад режисьор, а той е такъв, защото имаме нужда от режисьори. Теа Денолюбова, която също е от Варна, издаде своята нова книга „Боян“. Ще направим представяне в София, ще има много гости. Ще покажем и едно много младо и красиво създание, което е и много талантливо – казва се Георги Димитров. Малкият китарист, който го бях поканила в „Черешката на тортата“, когато участвах. Там имах нужда от интересен пърформанс и намерих този Жорко Димитров, който е като едно паднало ангелче. Мариан Вълев, който е варненец, ще чете части от книгата, Стефан Денолюбов... Изобщо много варненска работа стана, страшна варненска мафия.
alt- Идването ти във Варна този път е свързано с много вълнения.
- По принцип съм много свързана с варненския театър. От много малка започнах да гледам спектакли, гледаха ме батковците и какичките там. Бях влюбена в един варненски актьор – Александър Илинденов. Гледах го с широко отворени очи и му се възхищавах, за мен той беше страхотен артист. Така се случи, животът така ме завъртя, че много млада започнах моята връзка със Стоян. Присъствах на всички етапи от създаването на „Черна дупка“ и „Майката. Васа Железнова 1910 (Клямзинският продавач)“. Идването ми тук е много емоционално. Особено сега с откриването на това пространство, което е супер неконвенционално, различно. Носи духа и енергията на това, което правеше Стоян, имайки предвид, че той излизаше извън всякакви рамки. С енергията си, която беше супер мощна, разбиваше всичко на пух и прах, пък с математическата си точност успяваше да нареди по невероятен, брилянтен начин всичко. Старателно подреден хаос, в който във всеки един момент всеки знае какво прави. Всяка една вещ, всеки един реквизит, всяка една прашинка има някакъв смисъл.
Тук неусетно някак преминахме на темата има ли ни и след като житейският ни път приключи, има ли живот след смъртта. При Деси Тенекеджиева тя е дълбоко свързана със Стоян Камбарев.
- Метафизичното при него е много силно - продължава звездата. - И не случайно на въпроса „Има ли живот след физическата смърт?“ отговорът е: „Да, има, защото смъртта има своето продължение. Духът е вечен“. И Стоян е доказателство за това, че според мен животът, колкото и тленен да е, няма край. Нямало е момент, в който да съм спряла да мисля за него. Колкото и да ми е трудно да си го визуализирам. Играла съм само в един негов спектакъл - „Три сестри“ поради някакви мои скрупули, защото смятах, че не е редно, аз съм му съпруга. Виждайки как работи, бях безкрайно повлияна от това, което прави и като актриса тайничко съм се надявала някой ден да работя с него. А той през цялото време имаше желание, но аз му отказвах заради тези мои глупави скрупули. За най-голямо съжаление се съгласих да работим, когато разбрах, че е болен. Това ми беше единственият шанс да се докосна до него като режисьор толкова активно. Истината е, че след това дълго време не можех и нямах желание да правя абсолютно нищо в театъра.
- Има хора, които дни след нещо подобно, което им се е случило, се появяват по телевизията, което не е хубаво...
alt- Не знам дали е хубаво. Всеки има право да си преживява по свой начин. Всеки усеща по различен начин нещата. Може би при тези хора усещанията не са били съществено важни и толкова част от тях. От друга страна пък има хора, които по различен начин преживяват мъката си. Аз не съм я преживяла и няма никога да я преживея. Стопроцентово съм убедена, че ние сме временно в тези си физически тела. Това е дух и енергия, които съществуват и е абсолютно невъзможно да изчезнат. Вече трябва да имаш сетивата и отвореното сърце, за да можеш да общуваш с тази енергия. И тя да ти помага, да те насочва.
- Някаква особена енергия има около силните личности, имат такова силно излъчване... Просто са различни от другите хора.
- Казват, че няма артист, който да не е различен. Но между всички хора има така наречения чар. Примерно когато говориш за даден човек дали е хубав или не, има един, който е 20 пъти по-хубав от него, но този има чар, харизма или излъчване. Това нещо го прави по-различен. Когато не говорим за чар, става въпрос за тази силна енергия, която се предава по някакъв начин. Тези, които се занимават с йога, с медитация, знаят, че аурата около човек може да се види и за всеки тя е с различен цвят. Много хора казват как може да се докаже, че човек има душа. Има медицинско доказателство, че душата тежи точно 7 грама. Направен е опит с възрастен човек, който е знаел, че този ден ще си отиде. В секундата, в която той е починал, неговото тяло олекнало със 7 грама.
- Ванга познава и много хора казват, че тя „вижда“ в бъдещето, значи всичко съществува някъде там, пътят ти е предопределен.
- Но има и свободна воля, с която ти можеш да ръководиш до голяма степен предназначението, да избираш. Аз не мога да разбера защо хората се чудят, че някой има качества, които те нямат. Човешкият мозък работи на 7-8 процента. На някой, на който работи 3 процента повече, е добър математик или художник. Всеки е развивал нещо. Казват: паранормални неща. Не, просто на тези хора им работи друга част от мозъка. Ние сме много ограничени в нашето си познание. Много сме материални. Неотдавна бях казала в интервю, че е време да спре това бездуховно време. Неслучайно тези кризи – политически, социални, катаклизмите се появяват по целия свят точно сега. Трябва да започне едно възраждане на човешките отношения.
Любовта й към Стоян Камбарев е много силна. Това проличава и от следващите й думи:
- Не познавам артист, който до ден-днешен да не си спомня, да не говори за него. Донякъде това е и моята мисия – всичко, което правя, донякъде да продължа неговото дело. Ние имахме много сходни позиции и виждания за някои много важни неща в изкуството. И аз не съм им изневерила. А именно, че изкуството само по себе си не се прави за публиката, колкото и страшно да звучи това. То се прави заради твоята необходимост да го правиш и да разкажеш една истинска история. Ако ти мислиш какво ще каже публиката, това е най-лошото нещо, защото ти се поставяш в едно наведено положение, угодническо такова - „Да видим какво ще кажат другите“. Не, мисли как ще го направиш ти. Ако го направиш хубаво, истински, ти ще намериш своята публика и тя ще бъде вярна до гроб, както се казва. Публиката най-силно усеща, когато нещата са искрени. Тя може да не е колкото стадиона на концерта на Лепа Брена, но ще бъде повлияна завинаги.
Милена Марева и Виолета Тодорова



Снимки tenekedjieva.com, Елена Спасова