Странно някак си се получи... уж за набързо да ви разкажа

за ромските патила из тукашните земи, а то каква я набърках! Зарових се във виртуалната библиотека заради превода на една циганска песен и от страница на сайт, ха тук, ей там... няколко седмици още зареяна до уши си стоя в странната, древна и чудна история на циганите.
Мразени и недолюбвани, понякога разбирани, винаги политически  използвани, изселвани, стеризирани, изтребвани по концлагери, те пък ромите напук на тази обществена нагласа дали на света велики свои творения като Пабло Пикасо, Чарли Чаплин, Елвис Пресли, Елизабет Тейлър, Рита Хейуърт, математическия гений София Ковалевска, Антонио Бандерас, Пенелопе Круз, „Джипси Кингс“, Пако де Лусия, сър Майкъл Кейн, Ерик Кантона   и много, много други. А така също трима нобелови лауреати, двама бразилски президенти и една първа дама на Франция - бившата жена на Никола Саркози, с баща еврейски циганин, дошъл във Франция от Русия. В списъка е и една жена, станала символ на състраданието, грижата за бедните, безправните и изоставените - Майка Тереза, от албански ромски произход, канонизирана за светица. Тръпки да го побият човек, като се замисли какви ли още неизвестни гении бродят неоткрити из циганските гета, но дори и гении да не са... човеци са.

Та не знам как испанците са  решили проблема с техните си хитанос, явно със закони, които няма как да се заобиколят, но и с много толеранс и разбиране, добро познаване на проблемите и решаването им по подходящ за ромите начин. Че крадат - така си е, но не всички. И да ги набедим за най-големите крадци в окрадена България, в която майка ми получава 52 евро месечна пенсия заради окрадените пенсионни фондове, ми се струва тенденциозно. Че на ромите не им се работи - и това е вярно, но на кой ли му се работи за 150 евро месечна заплата, без гаранция, че на утрешния ден няма да си на улицата, без дори и да ти изплатят минали заплати... Малко в бъдеще време го раздават ромите, щото аз така си мисля, че ще си живее бъдещият планетар – изкуство, музика, танци, веселби, футбол (за него мъжете със зъби и нокти ще драпат) и, то се знае, никакъв бач. Откъде само ще идва  манджата, още не съм измислила.

Шегата настрана, обаче тук има и много ромски семейства, които работят и живеят добре и спокойно. Спомням си, като малка живеехме до циганската махала, игрището ни за народна топка беше досами циганските къщи, за кражби и зулуми не се сещам. Из тези времена и вратите не се заключваха. В долните класове имахме няколко циганчета, после нещо  изчезнаха. В училище те някакси не се престрашаваха да влизат в нашите игри, само понякога привечер идваха циганските каки и цигански приказки ни разказваха. Сега да не ме обвините, че ги защитавам или съм циганофил. И мен по време на демокрацията три пъти ме олекотяваха парично, а бащиното лозе редовно плодово-зеленчуково разтоварваха, но по-лоши кражби съм видяла и преживяла от българи, а и от испанци тук.
Така е, различни сме, като два различни свята. Циганският – чергарски, волен, пеещ и танцуващ... и нашият - уреден със закони, морални норми, училища и цивилизация. И в двата свята се краде, в техния семпло и просто, в нашия рафинирано, елегантно и в огромни размери.

И така да ви разкажа, какво се случва в Испания, една от най-толерантните страни, с една наша ромка в полицейския арест.
- Казвам им аз в ареста, че съм бременна и тез буламачи с чесън, дето ми ги носят, не мога да ги ям. Повръща ми се, ама те не ми вярват. Викат – еее, тук не е ресторант, ти сега и покривка ще поискаш.- Аз обаче упорствам и те ми викат - ще те заведем на лекар да видим дали си бремнна.
Момичето е много красиво. Съвсем като дете. Слабичко, крехко, с дънки, черна блузка и ниски, тип балетни пантофки обувки. С бяла кожа и дълга красива коса, която често малко нервно замяташе на едното си рамо. От един месец е в Испания. Учила и тя до пети клас. На видеозона се видяло - бременна в четвъртия месец. И момичето продължава: Ми, лекарят ме прегледа и им каза, че съм бременна.
- Като тръгнаха тез от полицията, сандвичи ми купуват, натурални сокове ми носят и само ме питат: „Това харесва ли ти? Искаш ли още нещо?“ Трепереха да не ми се случи нещо.

 

 

Обаче като роди и след като поотрасне детето, майката ще го върне в България. Всичките ромки са оставили децата си там. Мъчно им е. Казват, че тайно си поплаквали. Една от тях разказва, че ще направи всичко да изучи детето си: „Не искам да има моя живот. Все по улиците и все из затворите.“ Вчера Куна, също ромка и също задържана за кражба, ми вика“ „На 15 семтември как съм плакала. Първи учебен ден, детето за пръв път на училище, а аз не бях там да го видя, да го изпратя. Само е, със свекървата. Другите и тях откога не съм виждала, ще ме забравят.“
- А защо си оставят децата в България – питам приятелката си Ина.
- Ами защо... В Испания ако я хванат, че детето не учи, родителите не работят, учат го да краде - чрез специални служби постановяват детето да се отнеме от родителите и го настаняват в специални училища без право да го посещават. Учат ги там на професия – фризьорство, маникюр, работа в Червения кръст, шивачки...В тези училища децата учат, има курсове по пеене, изучават танци, имат приятелки, научават се да четат и пишат. Ей на, на една детето й не иска да излиза. Харесвало му там. За една година се е научило да пише и да говори на испански. Започнало да посещава театрални курсове. Едно друго пък родителите му го откраднаха. Детето излязло за уикенда, обадило се да се види с тях, а онези го отвлекли. Циганите смятат, че училището не е необходимо, не искали момичетата да ходят, за да почитали съпрузите си. Нещо подобно на живота на испанските жени от времето на Франко - без право на образование, абсолютно безправни и зависими от мъжа си, брат си или баща си. Обаче младите виждат, че тук ако искат и имат образование, могат да имат добър, спокоен и нормален живот.
Така си е де. В Испания можеш да видиш много хитанос (цигани, циганки) да работят като продавачки в магазините, супермаркетите, офисите. Нещо съвсем обичайно и нормално. Думата хитанос се споменава единствено за танците фламенко или песни и явно е забранена при съобщаване на криминални новини из пресата.


Беше отдавна, може би преди 26 или повече години. Изведнъж от пъстрата търговска улица на Созопол, малко встрани от кафетата, нагоре покрай притаените в зелен чимшир къщи, разнасящи дъх на чубрица и подправки, попаднахме в двора на някакво училище. Малък  двор, ограден с нисък зид от дялани камъни. В него, на края на Созопол, точно преди сушата да се гмурне в белите вълни на морето, времето беше спряло. Онемели стояхме и ние, разтворени в безкрайността... В един миг, някъде от тишината, някъде от безмълвността на   тревите, спускащи се надолу към мокри черни, назъбени камъни, като вълшебство, като  магия засвири кларинет. Български народни мотиви... беше толкова нереално красиво, толкова невъзможно, че просто не можеш да повярваш, че ти се случва. Музиката сякаш се раждаше сама от пяната на морето, от следобедния сън на тревите, от тишината на морско дяланите камъни. Свиреше Иво Папазов-Ибряма. Мелодията му за първи път ме накара да  изтръпна от  красотата на българската народна песен, накара ме да започна да се вглеждам в българското народно творчество, да се гордея с това, което българите са сътворили през вековете. Накара ме да се гордея, че съм българка.

Милена Марева

за вестник ''Народно дело''
17/ 18 октомври 2009год.