не зная за вас, но аз едно време, отивайки някъде си по света, се хвърлях през глава да видя и да пипна... И някак винаги оставах леко разочарована от някакви си камъни, кули или футболни трибуни. След дългите ми скиталчества и приключения се научих, че за да бъде пътешествието наистина грандиозно, да не тръгвам никъде, докато не проуча издълбоко историята и съдбата на набелязаната цел.

Ето го „галактическото чудовище“, класифицирано с най-високата категория - пет звезди от УЕФА - стадион „Сантяго Бернабеу“. Преди обаче да престъпим светая светих на всички футболни фенове на кралския отбор, по късата и влажна трева, така, както я иска треньорът Жозе Мауриньо, защото такава пасвала на стила на играта на отбора му (до къде стигна техниката ), за да разберем, какво прави един отбор и неговия стадион-легенда и как се раждат звездите, ще ви разкажа една необикновена история. Историята на едно бедно момче, преселило се с родителите си от Алманса в Мадрид.

Историята не казва как малкия Сантяго попада на трибуните като един от най-запалените фенове на клуба, но на 14 години сложил екипа на детския отбор и както се вижда, му остава верен до край. Докато тренирал и учил, като доброволец помагал за боядисването оградата на новия стадион и други довършителни работи. На 17 години влязъл в мъжкия отбор, станал капитан, вкарал 200 гола и докато вземали поредната четвърта кралска купа, през 1920 г. испанският Алфонсо XIII дарява титлата кралски ( Royal) на тима. По-късно избрали Сантяго за директор, а по-по-после за мениджър... все забележителни неща, но недостатъчни да се роди една легенда.

Вие, драги футболни запалянковци, си мислите, че отборът на „Реал“ Мадрид, признат от ФИФА за най-успешния на 20 век, най-богатия по приходи (351 милиона евро ) и втория като цена (950 милиона евро за 2008г.), най-бляскавия, най-известния и все от този сорт най неща, откакто е създаден на 6 март 1902 г. все си е съществувал безметежно, радостно и възходящо, печелейки купа след купа, титли след шампионати и медали след турнири? Не. Имало един период, в който великият „Реал“, победоносният кралски отбор, великият „бял балет“ е бил направо изчезнал. Виждам ужаса в мъжките очи. Да, за малко, драги мъже, да се лишите от най-красивия футболен балет, най-грандиозния стадион и от най-зрелищния тим...

През 1936-а в Испания започва гражданската война и Сантяго заминава войник в редиците на Франко. Когато войната свършва и хората отново искат радост и футбол, той се връща да види стадиона и отбора си, а там се виждат само руини. Клубът бил мъртъв. Трофеите и купите са разграбени, много хора от администрацията са починали или просто изчезнали във войната. В същото време бил създаден „Атлетико“ Мадрид и всички правителствени помощи отивали за него. На практика „Реал“ Мадрид не съществувал. И ето тук се ражда легендата.
Сантяго Бернабеу Йесте е твърдо решен да възкреси отбора. Започва дълго издирване на бивши играчи, членове на клуба и, разбира се, средства за възстановяването на стадиона и тима.

Процесът бил бавен и труден. Шампионът на Испания, четирикратният носител на Купата на крал Алфонсо XIII, на многобройни трофеи и награди бил на колене. Набирали сила отборите на „Атлетико“ Мадрид, „Атлетик Билбао“ и „Барселона“. Тук се намесила съдбата. След грандиозен скандал и бой между феновете на „Реал“ Мадрид и ФК „Барселона“ (1943 г.) , правителството наложило клубовете да освободят президентите си и така на чело на кралския тим бил избран сеньор Сантяго Бернабеу.

И сега затаете дъх: само след няколко години упорит труд и умна бизнес тактика, на световната сцена изгрява една нова сила „Реал Мадрид“. Обновеният стадион „Хамартин“ е реновиран и открит, а сеньор Бернабеу разгръща своя програма за възхода на тима. Това включва и изграждане на стратегия за договориране на играчи от световна класа и така Сантяго Бернабеу създава първия многонационален тим. На терена с фанелката на „Реал“ излизат играчи като Алфредо Ди Стефано, Камачо, Пушкаш, Хенто, Сантамария, Копа, Амансио, Пири, Нетцер, Сантиляна, Хуанито и Дел Боске.

През 1955-а Сантяго Бернабеу по идея на френския журналист Габриел Ано и заедно с Густав Себеш основават турнир - УЕФА Шампионска лига. Започва великата 20-годишна световна хегемония на „Реал“ Мадрид. Смятана и до днес за най-великия период на клуба. Увенчани с шест европейски титли КЕШ, пет от които поредни, са рекордни и до ден-днешен, 16 титли на Испания, 6 купи на Краля и една Междуконтинентална.

На 4 януари 1955 г. бордът на директорите преименува името на стадиона на „Сантяго Бернабеу“ в знак на уважение и почит към президента на клуба. Той остава на поста до смъртта си на 2 юни 1978 г. Представете си почитта към този велик човек, след като ФИФА назначава 3-дневен траур по време на световното първенство в Аржентина. През 2002-а посмъртно е награден с Орден за заслуги на световната централа.

Сега, след като знаем историята за този велик стадион, нека пристъпим дверите му, а какви още тайни крие това футболно чудо и най-важно - колко пари ще ни струва удоволствието да се снимаме с купите на шампионите и да седнем на треньорската скамейка, ще ви разкажа следващия път.
(Следва)
Милена Марева
 

за вестник ''Народно дело''
19/20 ноември 2011

Копирането на материали и снимките без съгласието на редактора е забранено.
Позоваването е задължително