Градове-призраци – образ, безмилостно експлоатиран във филмите

за апокалипсиса вече половин век. От „Жълто небе“ с Грегъри Пек, който е сниман през 1948 г., до лентата „28 дни по-късно“ на Дани Бойл.

От градовете-призраци се е родила и популярната през 90-те години игра Silent Hill, както и новелата „Пътят“ на Кормак Маккарти. Като цяло това е богата тема, превъзходен фон за шоута, филми, книги, игри и каквото се сетите още.

Всъщност градовете-призраци съществуват.

Можем да ги видим, дори да попаднем в тях, но не винаги е безопасно – все пак за да бъдат обезлюдени тези населени места, е имало сериозна причина.


Изоставени градове често се срещат в Централна и Южна Америка, а също и в южната част на Щатите. Ако се вярва на американската статистика, само в Канзас могат да се преброят към 6 хиляди такива селища – от ферми до малки градчета. Какво може да причини такова мащабно преселение на хората?

Един от главните фактори е изчерпването на природните ресурси в местата, които са отдалечени от жп линии и магистрали. Друга причина са природните бедствия.

Например Патън, който е на река Мисури, е наводнен над 30 пъти. Градът бил основан през 1845 г., а през 1993-а жителите, които оцелели, го напуснали. На около пет километра по-далече бил издигнат друг град, който нарекли Ню-Патънсбург.


Сега ще ви разкажем за десет от най-впечатляващите според американската преса градове призраци.


Снимка ghosttowngallery.com

Боди, Калифорния, САЩ

Основан през 1876 г., Боди е типичният американски град-призрак. Той бил изграден като малко промишлено селище, но след това отворените нови мини са привлекли хиляди хора.

До 1880-а в него имало почти 10 хиляди души. На централната улица по време на разцвета му са работили 65 салона, имали си дори свой китайски квартал с няколкостотин жители. Но намаляващите подземни ресурси оказали своето фатално въздействие.

Вярно, губейки солидна част от населението си, Боди все още бил обитаем в началото на 20 век, дори и малко след като пожар разрушил голяма част от деловия център през 1932-а.

Сега градът е безлюден. През 1961-а е бил обявен за национална историческа забележителност, а година по-късно, когато го напуснали и последните му жители, станал държавен исторически парк. През лятото там можете да видите апокалиптична картина – градът сякаш току-що е изоставен, а по масите още стоят чаши и чинии. През зимата пътят към Боди се затваря заради силните снеговалежи.
Снимка xarj.net


Сан Жи, Тайван

Сан Жи е по-съвременен. Той е изоставен град в северната част на Тайван. Първоначално е бил строен във футуристичен стил като разкошен курорт за богаташи. След многобройните нещастни случаи по време на изграждането му, работата по него е била прекратена.

Недостатъчните средства и липсата на готовност да продължат довели до там, че градът се превърнал в дългосрочен проект, а след това и окончателно изоставен.


В околностите се носят слухове, че Сан Жи често е посещаван от призраците на тези, които са загинали по време на построяването му. Това много помогнало никой да не поиска да продължи работата по градчето, а правителството предпочело да покрие проекта и новините за него, за да могат всички по-бързо да го забравят и да не си спомнят за неуспеха.


Любителите на апокалиптичните гледки обаче не пропускат да снимат мястото, посещавайки Тайван.
Снимка rjdent.files.wordpress.com


Вароша, Кипър

Вароша е град в Кипър, който е бил окупиран от турците през 1974 г. До тогава е бил истинско цвете на крайбрежието. След нахлуването на турците на населението му се наложило да бяга от града. От него тръгнали с намерението да се върнат след седмица-две, но от тогава минали много години.

Затова Вароша си остава напълно изоставен град, обграден с бодлива тел.

Да влизат в него турците разрешават само на хора от ООН, а съдейки по снимките, които понякога се появяват, там влизат и фотографи. Сградите бавно се рушат. Единственото хубаво от цялата работа е, че откакто този участък от брега станал необитаем, на него се развъдили редки морски костенурки, отбелязани в Червената книга.
Снимка media.photobucket.com

 

Ганкаджима, Япония


Хашима е един от 505-те необитаеми острова в префектура Нагасаки. Известен е и като Ганкаджима, което означава Корабен остров – причината за това е силуетът му с високите скали в морето.


Всичко започнало през 1890 г., когато компанията „Мицубиши“ купила острова и започнала да добива каменни въглища от морското дъно. За работата трябвала работна ръка, затова скоро там били построени жилищни комплекси, много по-здрави, отколкото тези на континента, предназначени за защита от честите урагани и лошото време.


През 1959-а гъстотата на населението била средно 835 души на хектар на острова и 1391 души на хектар жилищна площ – една от най-високите гъстоти, регистрирана някога в света.

Но през 60-те години нефтът заменил каменните въглища, започнали да закриват мините и през 1974-а „Мицубиши“ официално обявили закриването на селището. Сега островът е пуст и дори туристическите обиколки са забранени. Там бил сниман филмът „Кралска битка 2“, мястото вдъхновило и създателите на видеоиграта Killer7.
Снимка smashingtops.com


Балестрино, Италия

Балестрино – много странно явление. Да се намери достоверна информация за него е доста сложно. Никой не помни кога точно е бил основан, но се говори, че е принадлежал на бенедиктинското абатство Сан-Пиетро дей Монти.

В основата на селището бил замък, явяващ се връхната точка на града, а ниската част се обособила около църквата „Свети Андрей“. Ако се вярва на спомените на местните, предавани от поколение на поколение, през 1860 г. там живеели приблизително 800-850 души. Това били основно фермери, които отглеждали маслинови дървета.


В края на 19 век северозападното крайбрежие на Италия било поразено от многобройни земетресения.

Едно от тях – през 1887 г., разрушило някои от населените места в област Савона и макар, че няма никакви официални документи, че Балестрино бил засегнат, това съвпада с големите ремонтни работи в града и намалението на числеността на жителите. През 1953-а г. Балестрино бил изоставен заради геоложка нестабилност.


Останалите жители – около 400 души, били преселени на запад. Лявата част на града, който останал непокътнат и недостъпен почти 50 години, се реконструира. Близо 500 души живеят в по-новата половина.
Снимка wallpaperstravel.com


Католи, Тайван

Увеселителните паркове по света, които са изоставени заради нерентабилност, не са малко.

Донякъде Католи в Тайван се различава от тях, тъй като причината за закриването на развлекателния комплекс в област Дакенг станало земетресение.

Открит в средата на 80-те години, мястото било едно от малкото увеселителни паркове и бил печеливш. Бил закрит след силното земетресение на 21 септември 1999 г. Хиляди хора загинали тогава. Вярно, не в Католи, но трусът разрушил голяма част от атракционите.


Собствениците решили, че е по-добре да изоставят съоръженията, вместо да ги възстановяват. Така въртележките и скоростните влакчета, над които преди се чувал детски смях, бавно ръждясват под яркото слънце на Тайван.
Снимка decktheholidays.blogspot.com


Сентралия, Пенсилвания, САЩ

Някой си Джонатан Фауст открил таверна „Главата на бика“ в Сентралия през 1841 г. И в 1866-а тя влязла в списъка на градовете в Пенсилвания. Тук имало добив на каменни въглища, затова в селището живеели основно миньори и така било до 1960 г., когато много от компаниите банкрутирали.

А две години по-късно залежите от въглища се запалили. Опитите да бъдат изгасени били неуспешни, в течение на две десетилетия под земята горял пожар. Отделените газове направили живота в Сентралия почти невъзможен, тъй като били отровни.


Мащабът на проблема бил осъзнат през 1979-а, когато от местната бензиностанция изпаднали в паника – бензинът се нагрял до 172 градуса по Фаренхайт (77.8 градуса по Целзий). Първият нещастен случай бил две години по-късно, когато 12-годишно момче пропаднало във внезапно разтворилата се под краката му дупка с дълбочина към 45 метра.


През 1984 г. американското правителство дало 42 милиона долара за преселването на повечето жители в съседните градчета. Осем години по-късно Пенсилвания запечатала всички сгради в пределите на Сентралия и сега там живеят не повече от хиляда души, главно свещенници. Огънят все така бушува под земята и според експерти пластовете ще горят още 250 години.
Снимка worldtoptenthings.blogspot.com


Яшима, Япония

Яшима – плато, разположено на север от Катамацу, втори по големина град на остров Сикоку, един от четирите основни острови на Япония.

Това място е знаменито със сражението, което се е провело на 22 март 1185 г. по време на Генпейската война.

В планината Яшима има храм, който е любимо място за поклонение.
По време на икономическия бум през 1980-а решили, че платото може да бъде чудесно място за туристите и решили да вложат пари в Яшима. Били построени шест хотела, паркове, пътища и дори океанариуми.

Но мястото не било привлекателно за туристите от Европа и поради тази причина вложените милиони отишли на вятъра. Затворили въжената линия, хотелите, магазините и както и преди, в Яшима останал обитаем единствено храмът.
Снимка travelshackblog.com


Припят, Украйна

Припят е град, намиращ се в зоната на радиационната зараза от Чернобилската атомна електроцентрала и е на границата с Беларус.

Селището, което имало 50 хиляди жители, пострадало при аварията през 1986 г. Това място все още е необитаемо. Радиационният фон там е висок, макар че вече е такъв, че пускат туристи. Вярно, препоръчват да се обличат специални костюми, а на излизане от зоната всички преминават през проверка.


Сега Припят е музей на съветската епоха, макар и малко поразграбен от туристите, които не се плашат от радиоактивността в предметите, които са взели от зоната.
Снимка news.ru.msn.com


Крако, Италия

Италианският Крако се намира на 40 километра от Тарентския залив. Възникнал е през 8 век.

Средновековният град е типичен за тази област с високи хълмове и култивирани полета. През 1891-а населението достигнало 2 хиляди души, въпреки че годините били трудни.


Между 1892 и 1922 г. повече от 1300 души емигрирали в Северна Америка. Към неплодородието се добавили земетресенията, а след това и Първата световна война. Крако бил напълно изтощен от природните катаклизми.


През 1963-а останалите 1800 жители се преселили в долината, а градчето постепенно се руши там, където е стояло хиляда години.

снимка gdfalksen.com