01Балетното изкуство си има своите ценители, но не е за всеки.

Убедена съм обаче, че кадрите на Реджеб Шабанов от варненския международен конкурс са трогнали мнозина. Дори и да си убеден, че балетът не е нещото, което обичаш, снимките на фотографа и видеооператор от морската столица ще те накарат да се усмихнеш. Обича динамиката на репортажите, затова и често може да го видите на концерти или спортни събития. Когато се занимава със сватбена фотография пък, целта му е да направи снимки, които излъчват любов.

 

- От кога се занимаваш с фотография?
redjeb- Когато бях на 13 години, успях да спестя първите 9 лева, с които закупих и първия си фотоапарат „Смяна 8М“ с черно-бяла лента. С това поставих началото на моето практическо увлечение към фотографията. Само след две години, когато вече бях ученик в девети клас,  закупих първия си професионален апарат със средствата, които получих като стипендия за отличен успех в гимназията. Намерих възможност да започна да снимам по тържества и други мероприятия, чрез които постепенно трупах опит и периодично закупувах допълнително техника. И така, вече над 20 години се занимавам единствено и само с фото- и видеозаснемане.

 

- Каква беше мечтата ти като дете?
- Мечтата ми беше да стана фотограф. Заслуга за това има един възрастен фотограф, който правеше снимки на децата в училищата в първия учебен ден, и аз така се запалих като видях как снима, че още тогава започнах да искам да съм като него.

 

- Какво най-много обичаш да снимаш и защо?
- Обичам да снимам предимно репортажна фотография, концерти, спорт, танцови представления, деца в детски градини, семейни тържества с радостни хора около мен, рекламни и архитектурни проекти, официални мероприятия и чествания.

 

- Запечатал си на кадри много наши и чужди звезди. Шоуто, което най-силно те е впечатлило, е...?
- Докато бях фотограф на Двореца на културата и спорта, имах арена да снимам много популярни личности и световни звезди. Изпитах най-голямо удоволствие, докато снимам концерта на Ищар, защото я харесвам като певица и жена. И комбинацията да я снимам от няколко метра и да слушам песните, които изпя на живо, беше незабравима. За съжаление заради тежкото финансово състояние на ДКС вече не снимам мероприятията там официално!

31

- С какво те привлече сватбената фотография?
- За мен да си сватбен фотограф е изключителна отговорност, тъй като това е много важен ден за младоженците и искам да запечатам всички важни моменти с тях. Положителната емоция, която виждаш пред себе си, няма начин да не те докосне и спомогне да направиш снимки, които излъчват любов. Това е нещо като взаимно вдъхновение, а и резултатите са налице.

 

- А волейболът любим спорт ли е?
44- Заснемането на спортни мероприятия е най-трудоемко според мен. В тези случаи освен на техниката си, разчиташ най-вече на уменията си да улавяш моментите, в които има много динамика и екшън. Волейболът е най-труден за снимане, защото там топката лети толкова бързо и хаотично, че е трудно да прогнозираш къде да дебнеш за най-сполучливи кадри. Когато снимам волейбол, сменям мястото си поне 5-6 пъти до края на мача. В препълнените зали това също не е никак лесно.

 

- Кое е било най-голямото предизвикателство за теб по време на снимки?
- Едно от най-големите предизвикателства за мен като фотограф беше, когато бях фоторепортер във вестниците. Тогава ми се наложи да снимам неща, които не харесвах, а от мен искаха снимките да изглеждат интересни и дори скандални. След няколко години стаж в медиите ги напуснах с голямо облекчение и създадох моята фирма „Реджи Видео“.

 

- Снимката, която мечтаеш да направиш?
- Много бих искал някой ден да снимам експедиции по трудно достъпни дестинации на земята. Искам да направя снимки, които впечатляват със своята естествена красота, а не с обработката на фотошоп.

 

- Извън фотографията има ли някакво хоби или нещо, което обичаш?
- Имам хоби, което тепърва предстои да развивам. То се състои в един ретро автомобил, с който скоро възнамерявам да започна да участвам по ретро паради и ралита. Марката ли?!  Естествено, BMW! :)  
Виолета Тодорова
Снимки Борис Бишков и личен архив